Ангелъ Каралийчевъ

[Hatshepsut]

Ангел Каралийчев

Името Ангел Каралийчев навярно е познато на повечето от Вас. Поколения българи израстват с неговите книги за деца, но въпреки това историята на неговия живот е сравнително неизвестна. Малко от хората например знаят, че той е най-издаваният български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика.

Животът на този ненадминат български творец започва на 21 август 1902 година в тогавашното село Стражица (днес град), област Велико Търново. Родителите му се занимават със земеделие. От малък Ангел им помага в полската работа. Този негов близък контакт с българското село, с природата в нейния чист вид, оставят отпечатък завинаги в съзнанието на Каралийчев. От своята баба той слуша много народни приказки, от майка си научава множество народни песни, което неусетно го запознава с родния фолклор още от най-ранна детска възраст.

Каралийчев учи в търновската гимназия, която завършва през 1921 година. Негови връстници споделят, че той се справя с лекота с учебния материал. Въпреки че не отделя много време за учене, той непрекъснато чете книги. В спомените на приятелите си от юношеските години остава като амбициозен и самоуверен. Творческият му път започва, след като негови съученици го запознават с библиотекаря на читалище ,,Надежда". Той помага на Каралийчев да се запознае с най-добрите за времето книги и така младият Ангел е привлечен от символизма. Той постоянно носи със себе си стихотворения на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Започва да чете произведения на руските символисти – Ал. Блок, В. Брюсов, А. Белий, както и някои от френските символисти.

Смъртта на близкия му приятел и съученик от търновската гимназия Ангел Димитров променя живота на Каралийчев. След като туберкулозата покосява Димитров, Каралийчев се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че той се затваря в себе си и се отдава на творчеството. През 1919 година писателят издава първото си стихотворение – ,,Орелът", публикувано в списание ,,Ученическа мисъл". Чрез списанието той се запознава с Никола Фурнаджиев, който по това време също е негов сътрудник, но учи в еленската гимназия. Дружбата между двамата творци се запазва до края на дните им. Младите писатели, заедно с още няколко свои приятели, издават литературния сборник ,,Лорелай". Едва успяват да съберат пари за хартията на печатаря, а за да получат известна отстъпка, сами въртят печатната машина на ръка.

Ангел Каралийчев при представяне на една от книгите си из страната

Сборникът няма особен успех и поради това Каралийчев, който по това време страда от безпаричие, е принуден да започне работа в областта на земеделието. С много лишения той успява да събере пари, за да продължи образованието си в университет. Така през есента на 1922 година се записва в София, за да учи химия. След като разбира, че тази специалност не му е по сърце той отново се отдава на творчество. На лекциите застава на задните банки, където вместо да си води записки, пише творбите си.

През 1923-1924 година Каралийчев живее на квартира у Георги Цанев, където често се отбиват Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Илия Бешеков. През 1923 година младият творец взима пари на заем от своя хазяин, с които издава своята поема ,,Мауна Лоа". Въпреки че интересът към поемата му е слаб, той не спира да твори. Издава някои свои стихотворения в списание ,,Нов път". Тези негови творби са характерни за лиричната му проза от този период. Истинският пробив на Каралийчев е със сборника ,,Ръж" от 1924 година В него авторът предлага нова структура на повествованието, която влиза в разрез с класическите образци. Книгата ,,Ръж" е приета добре от критиката. Тя може да се смята за своеобразен връх в творчеството на Каралийчев. С течение на времето характерните за неговото творчество внезапни метафори намаляват. Още в началните си творби Каралийчев включва елементи от историята и фолклора. Книгата му ,,Ръж" е вдъхновена от септемврийските събития. В други негови разкази са използвани елементи от народни балади. Историята съпътства и голяма част от неговите пътеписи. В тях той запознава читателя с миналото на местата, през които пътува.

През 1924 година настъпва срив в отношенията му с Георги Бакалов и пролетарското движение. Така Каралийчев е привлечен от списание ,,Златорог". Той влиза в кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Вече има изградено име и за него е лесно да публикува своите нови творби. Подобно на младежките му години, когато една среща дава сериозно отражение върху ранното му творчество, през 20-те годни това отново се повтаря. Този път личността, която оставя следа в живота му е Ран Босилек, който по това време е редактор на списанието за деца ,,Детска радост". Той му споделя, че е прочел книгата ,,Ръж" и смята, че от него ще излезе добър детски писател. Моли го да напише нещо насочено към тази аудитория. Ангел взема това присърце и така се ражда ,,Житената питка". След издаването на тази творба той окончателно се насочва към жанра на детската литература.

Ангел Каралийчев и Вела Ушева

През следващите години обратите в живота му не спират. В края на двайсете писателят се влюбва в актрисата Вела Ушева. Връзката им започва бурно. Близо 5 години те са заедно преди да решат да се оженят. Любовта му към нея е толкова силна, че той полудява от ревност, когато до нея припари друг мъж. Ревнува я дори от нейните почитатели, които ù поднасят цветя след постановка. В една такава сцена на ярост той сграбчва всички букети и ги захвърля, оставяйки единствено своя. Писателят не може повече да понася голямото внимание, на което се радва неговата половинка. Той ù поставя ултиматум – да избере или своята карира, или него. Тя избира кариерата. В емоционален срив, той решава да сложи край на живота си пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка. Дни наред лежи в болницата, където е изправен на ръба между живота и смъртта.

След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. За ужас на нейните почитатели, тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1935 година Вела сключва брак с Каралийчев. Тогава той е на 29 години, а тя на 37. Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. През всички тези години тя му оказва голяма подкрепа в творчеството. Преписва на пишеща машина, коригира и редактира написаното от него, превежда му от други езици приказки на народите, ходи по редакции и издателства да носи неговите текстове и да събира хонорарите му.

През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират. Особено съкрушен е Каралийчев след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му ненавършила две години. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга ,,Ането", която и до ден днешен се преиздава. Той продължава да твори до смъртта си.

Писателят умира на 14 декември 1972 година в град София. В своя творчески път Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни. През 1974 година Каралийчев получава почетна грамота на имато на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература и е вписан в почетната книга ,,Х. Кр. Андерсен". Днес много училища, улици и други здания носят името на талантливия писател.

https://bulgarianhistory.org/angel-karaliichev/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите някои книги на Ангел Каралийчев:

- "Българчета" https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=659

- "Исторически разкази" https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=660

- "Български народни приказки" https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=394

[Hatshepsut]

Ангел Каралийчев - "Есенна приказка", изп. Богдан Дуков

Ангел  Каралийчев (1902-1972) е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца.  Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.

[Hatshepsut]

Ангел Каралийчев - светликът в сърцата на българските деца


Ангел Каралийчев, 1932 г.

Големият български писател Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в село Стражица (днес град), област Велико Търново, и умира на 14 декември 1972 г. в София.

Поколения български деца израстват с неговите приказки, но книгите му и вълшебният свят, който създава в тях, са преведени на близо 50 езика. Ангел Каралийчев е най-издаваният български автор след Иван Вазов.

В детството си в Стражица Ангел Каралийчев помага на своите родители в полската работа и живота в българското село. От майка си научава много народни песни, а от баба си много народни приказки. Това оставя траен отпечатък в съзнанието му и бележи цялото му творчество.

Първото си стихотворение ,,Орелът" Каралийчев публикува през 1919 г. в списание ,,Ученическа мисъл", което води до запознанството му с Никола Фурнаджиев и създаването на литературния сборник ,,Лорелай".

С пари, взети назаем, през 1924 г. издава и първата си поема ,,Мауна Лоа". Следват няколко стихотворения в списание ,,Нов път" и сборникът ,,Ръж" от 1925 г, смятан за вхръх в неговото творчество.

През 1924 г. Каралийчев е привлечен от списание ,,Златорог", ставайки част от кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Една от съдбовните срещи на младия писател е тази с Ран Босилек, който го насочва към писането за деца, след като прочита книгата му "Ръж". По това време Ран Босилек е редактор на списание "Детска радост" и му предлага да напише нещо за детската аудитория. Така се ражда "Житената питка" и от този момент Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на детската литература.

Сътрудниците на списание ,,Златорог", 1925 – 1927 г. Отляво надясно: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев.

Каралийчев написва повече от 30 книги за деца и възрастни, сред които ,,Мауна Лоа"(1923), ,,Мечо" (1925), "Край огнището" (1929, 1936), "Приказен свят" (1929, 1930, 1933, 1943, 1954, 1960, 1969, 1972, 1982, 1985), "Дядовата броеница" (1932, 1940), "Земята на българите" (1939, 1942 – пътеписи), "Тошко Африкански" (1940, 1945, 1948, 1953, 1970, 1985, 1999), "Българчета" (1942), "Весели премеждия" (1945 - стихове), "Най-хубавата земя" (1948; 1950; 1953; 1957; 1954), Български народни приказки (1948, 1952, 1954, 1956, 1957, 1958, 1960, 1965, 1971, 1974, 1975, 1985, 1988).

Негови приказки са още "Който не работи, не трябва да яде", "Тримата братя и златната ябълка", "Тримата юнаци", "Майчина сълза" и др.

Повестта "Ането" (1938; 1966; 1976; 1985; 1999), преиздавана до ден днешен, Каралийчев завършва след смъртта на дъщеричката си Ани, която си отива преди да навърши две години. В брака си с Вела Ушева Ангел Каралийчев има две деца, като и двете умират (синът му загива няколко месеца след раждането). Двойката остава заедно до смъртта на писателя.

В своята книга ,,Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев" (2008)", писателят Георги Струмски разказва, че когато Каралийчев ходел на литературни четения, децата често го питали дали той самият има деца. От начало творецът помръквал, но винаги намирал сили да отговори: ,,Да, имам! Всички български деца са мои деца!"

Ангел Каралийчев, съвместно с Матвей Вълев, създава първата радиопиеса "Крилата помощ" (1938), излъчена в България по Варненското радио през 1938 г.

В житейския си път работи като редактор, преводач и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.

Една от най-обичаните книги на Ангел Каралийчев е ,,Приказен свят". За нея през 1974 г. писателят получава Почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга ,,Х. Кр. Андерсен".

Поклон пред паметта му!

https://www.nationalgeographic.bg/a/angel-karaliicev

[Hatshepsut]

Ангел Каралийчев – омайният разказвач на приказки за малки и големи

Има четива, които от десетилетия не излизат от учебниците и от списъците с книги, препоръчвани на децата за прочит през лятната ваканция. Едва ли има българин, който в невръстна възраст да не е плакал от историята на малкото лястовиче от ,,Майчина сълза". Или да не се смял с приключенията на маймунката от ,,Тошко Африкански". И, разбира се, с народните приказки, събрани и преразказани сладкодумно от Ангел Каралийчев. Един от най-любимите български детски писатели и преводачи е роден на днешния ден, 21 август, през 1902 г.

Той идва на бял свят в бедно семейство в Стражица, Великотърновско. Чак не е за вярване, че при неграмотна майка и брулен от живота баща в дом, в който има само две книги (Песнопойка от Славейков и историята на Александър Македонски), ще порасне благоговеещ над красивото слово син. Дължим появата му като писател първо на неговия учител Константин Кръстев, който забелязва дарбата на детето да разказва и любопитството му за нови знания. Именно той започва да дава на Ангел книги, да го насърчава да чете и пише.

Едва на 17, Каралийчев вече е сътрудник на русенското сп. ,,Ученическа мисъл". Следва химия в СУ ,,Св. Климент Охридски", но продължава да пише – тогава се ражда първата му стихосбирка ,,Ръж". А когато негов близък приятел умира от туберкулоза, зарязва завинаги точната наука и се отдава на литературата. Не на друг, а на Ран Босилек дължи интереса си към писането за деца.

Каралийчев често се среща на живо с малките си читатели и им разказва своите истории. Случва се те да го питат има ли деца, а той, натъжен, въздъхва: ,,Да, имам! Всички български деца са мои деца!" Съдбата го лишава и от сина, месеци след раждането му, и от дъщерята, починала едва на две години. На нея посвещава детската повест ,,Ането."

Ангел Каралийчев си отива от този свят на 15 декември 1972 г. в София, оставяйки богато литературно наследство. През 1974 г. неговият сборник с  разкази ,,Приказен свят" печели световно отличие за детска литература – Почетна грамота на името на Ханс Кристиян Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

Само преди дни представихме на читателите на ARTday.bg разказа на писателя ,,Майчина сълза".

Спомняме си за Ангел Каралийчев си с ,,Приказка за бъчвата":

Като наближи последният му час, старият баща повика петимата си синове и рече:

– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.

Синовете втренчиха очи в баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:

– Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Жълъди като дъжд падаха от яките му клони. Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори. Веднъж в гората пристигна дървар. Той премери с поглед дъба, запретна ръкави, замахна със секирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънера откара в дърводелната си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелната пристигна един бъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят издяла от дъските дъги, направи обръчи и дъна и сглоби голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливаше младо кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени. Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но, не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднаха. Децата грабнаха обръчите и ги затъркаляха по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва. Изтълкувайте ми сега тази приказка!

Замислиха се петимата братя, но никой не можа да отгатне бащината приказка. Тогава старецът поклати глава и рече:

– Млади сте още, затуй не се досещате. Аз ще ви изтълкувам какво искам да кажа с тая приказка: гората с големите дървета е нашата държава. Яка гора е тя. Нейните дървета растат нагоре. Бъчвата е семейството, дъгите сме ние, обръчите са съгласието, а виното е радостта и честитият живот. Додето има съгласие в семейството, ще има и честит живот. Къща, в която няма съгласие – огън да я гори. Пазете обръчите на бъчвата, чеда мои!

Най-големият син се наведе, целуна десницата на стария си баща и отвърна:

– Благодарим ти, тате, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, докато сме живи.

Ангел Каралийчев

https://artday.bg/2017-08-20-07-54-24/