• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 February 2020, 01:48:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10075 Posts

Шишман
1024 Posts

Panzerfaust
240 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12142
  • Total Topics: 1223
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 32
Total: 33

avatar_Hatshepsut

Стоян Михайловски

Started by Hatshepsut, 03 August 2019, 08:27:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Стоян Михайловски


В град Елена, в будното семейство на книжовника Никола Михайловски (брат на будителя за църковна свобода Иларион Макариополски, чието светско име всъщност е Стоян Михайловски) на бял свят се появява Стоян Михайловски, бъдещ общественик, преподавател, писател, публицист и автор на химна на Светите братя Кирил и Методий.

Жаждата за просвета, присъща на целия възраждащ се български народ,  го изпраща първо във френския лицей Галатасарай в Цариград. След това заминава за Екс Ан Прованс, Франция, където учи право, но завършва едва след края на Руско- турската Освободителна война. По това време, той прекъсва образованието си, за да се завърне в България, помагайки за постигане на идеала.

Дотук животът на младия юрист не се различава особено от този на бележитите българи от тази епоха. След това личността Стоян Михайловски също до голяма степен отразява действителността, която настъпва в българския обществено- политически живот в първите свободни години. Въпреки ентусиазма на българите и бързото развитие на младата държава, в обществото излизат наяве и много недъзи, които в ранната следосвобожденската еуфория са били по- скоро подценени като потенциални опасности. И той, и родината му се лутат в своите стремежи и пътища към тях. Това не пречи политическата сатира да бъде водещ похват в творчеството му. Осмиването на някои характерни за българското общество негативни черти е широко застъпено както в поемите, книгите и басните му, така и в неговите публицистичните творби. ,,Мухата пита защо я мразят..." е типично проявление на навяващата тъга сатира, присъща за Михайловски. В ,,Книга за българския народ" от 1904 г. този похват достига още по- големи мащаби. Обект на неговата ненавист са и ,,вестникарите", които са събирателен образ на низостта в обществото в ,,Сатири. Нашите писачи и газетари" (1893).

Друга характерна черта в неговите произведения е философската насоченост- Михайловски е приближен до кръга ,,Мисъл" и пише за едноименното списание от 1892 г. И ако между философската и сатиричната линии не можем да търсим за противоречие, то на фона на цялостните творчески характеристики, едно стихотворение ни изненадва. При това въпросното стихотворение е върхът в творчеството на Михайловски. То е изпълнено с оптимизъм, гордост и бодрост- имено химнът на светите братя ,,Кирил и Методий", чийто текст Михайловски написва също през 1892 г. Не по- малко любопитен е моментът с композирането на музиката към стихотворението. През 1901 г. то вече се изучава в много от българските училища. В Ловеч един час по пеене на композитора Панайот Пипков ще се окаже съдбовен за утвърждаването на произведението като химн на българската просвета. Възторженото рецитиране на негов ученик вдъхновява учителя и той започва да пише нотите с тебешир. Така музиката се ражда на черната дъска в ловешко школо и бързо се разпростира до всяко едно училище в всеки един град и всяко едно село.

Творческото лутане е отражение и на промените в мирогледа и в характера, които съпътстват целия живот на общественика. Литературата е само една от многото дейности, на които Михайловски отдава себе си през различни периоди от живота си. Той е избиран три пъти за народен представител , работил е като съдия и адвокат, ръководил е отдел в Министерството на външните работи,  бил е главен редактор на вестник ,,Народний глас" и главен секретар в Министерството на правосъдието. Преподавател в Софийския университет и участник в борбите за освобождение на Македония и одринско.


Стоян Михайловски и съпругата му Райна (вляво), д-р Кръстев и жена му Рада. Снимката е от книгата на Здравко Дафинов ,,Автентичният д-р Кръстев"

Дейността му във Върховния македоно- одрински комитет (ВМОК) също претърпява множество идейни промени. В началото на миналия век писателят е активен деец и председател от 1901 г. През следващите години обаче организацията се разединява, а Стоян Михайловски от приближен поддръжник на Фердинанд започва да критикува политиката му по отношение македонския въпрос. Вече обърнал се срещу Фердинанд, Михайловски изказва своите възгледи относно личността на царя в вестник ,,Ден" през 1904 г. Статията ,,Потайностите на българския дворец" дава повод на монарха да осъди своя критик за 7 месеца, макар и условно. Михайловски приема това събитие тежко и се отдръпва от обществения живот за дълъг период от време.

Писателят живее още близо 20 години. Умира през 1923 г, но до края на живота си така и не успява повече да се върне към предишната си важна обществена роля и се отдава основно на литературата. Не можем да знаем вътрешните мотиви, довели до личностната и творческата нестабилност на Стоян Михайловски, но можем да бъдем сигурни, че подбудите му са били напълно безкористни и благородни. Учителят и просветителят, чийто идеали са били твърде амбициозни, за да бъдат достигнат от което и да е общество, остава разочарован. Неговото разочарование е ценно и подобно на Алеко- Константиновото оставя множество свои проявления, които ни напомнят и ще го правят занапред, че ,,във царството на тиквите кратуната е цар".


Мухата

задумала еднъжки на пчелата:

— И ти, и ази имаме крилца;

    и ти, и ази сме деца

на същата родителка, на мощната природа;

            защо тогава

    цял свят теб възхвалява,

а мен наричат изверг на хвърчащата природа?

Пчелата отговорила: — От цвят на цвят

аз тичам да събирам аромат,

            а ти

повсеминутно киснеш в мръсоти!

... Общественици български, тоз аполог

за вас е писан; той е малко строг,

            но трябва да се каже

най-сетне истината, даже

когато е безмерно люта...

И вие — като мъдрите човеци — все за идеал

говорите, но с палавост нечута

            въргаляте се повсечасно в кал.

Шишман


Hatshepsut

29 October 2019, 07:32:08 #2 Last Edit: 29 October 2019, 07:33:55 by Hatshepsut
Забравили сте кой е Стоян Михайловски... Басните му са прашасали, не го споменават вече в училище. Може би някои все още си спомнят, че е написал ,,Върви, народе възродени...", но колко са?

В днешния ден е добре да си спомним неговите думи: ,,В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата." Казал е още, че ,,В страната на тиквите кратуната е цар"...



Психофизиология на държавното разбойничество в България

В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.

У прабългари, у нови българи - се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.

И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната рая - раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени - тогавашната рая бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници.

И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му - често думаха: ,,Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!"

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи - българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

За агарянския хомот, за фанариотския ярем е излишно да говорим. Има една българска поговорка - многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, - която гласи: ,,Турчин със сила и грък с книга - докараха ни до този хал!" В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги столетия.

Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: ,,Да кажа криво, не смея от Бога, да кажа право, не смея от бея!" Каква горчивина в това подмятане, какъв плач в тая гавра!

Освободи се България... В кратко време епопеята се превърна във фарца.

Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара.

Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия. Захари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:

,,Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен... Натоварете го с данъци - и ще го укротите! Той мирува само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът - двадесет и девет; няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и тегоби доказват тегло у другите народи: у нас те са цер против теглото!"

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесно управляем.

Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?

Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.



Стоян Михайловски

Български писател, роден на 07.01.1856, град Елена. Роден в семейството на възрожденеца Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново, лицея ,,Галата сарай" в Цариград , завършва право във Франция. Учителства в Дойран. Адвокат, съдия, редактор, учител, преподавател във Висшето училище (днес СУ), професор, член на БАН. Народен представител, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор на басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми, на химна ,,Кирил и Методий" (,,Върви, народе, възродени..."), християнска поезия и проза. По-известни произведения: ,,Философически и сатирически сонети" (1895), ,,Книга за българския народ" (1897), ,,Книга за оскърбените и онеправданите" (1903), ,,Източни легенди" (1904), ,,От развала към провала" (1905) и др. Умира в София през на 3 август 1927 г.

https://www.lentata.com/page_15929.html