• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

06 March 2021, 02:59:46

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12463 Posts

Шишман
4434 Posts

Panzerfaust
733 Posts

Лина
673 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20044
  • Total Topics: 1323
  • Online Today: 118
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

avatar_Hatshepsut

Българката и нейното място в историята на България

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 23:03:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Теодора Райкова - първата жена, научен работник у нас


Първата жена, научен работник у нас, е дъщерята на проф. Пенчо Райков - Теодора Райкова – Ковачева
Родена е в София през 1893 г. в семейството на химика проф. Пенчо Райков - един от създателите на Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1911 г. завършва като първенец ІІ-ра Софийска девическа гимназия, а през 1916 г. Софийския университет – специалност химия. Две години по-късно, само на 25 годишна възраст, Теодора Райкова е назначена за асистент в ръководената от баща й катедра по органична химия. За нейното назначение благоприятно обстоятелство се оказват, както хаоса през последната година на Първата световна война, когато мъжете са още на фронта, така и обстоятелството, че през същата година баща й е и декан на Физико-математическия факултет - факт, не без значение при наличието на традиционна съпротива на университетските власти към присъствието на жени в академичната общност. През 1925 г. Академичният съвет дори излиза с решение да назначава на вакантни длъжности жени, само когато за тях няма кандидати мъже. Това решение е предмет на обсъждане и протест от страна на току-що образуваното Дружество на българките с висше образование.
Независимо от обстоятелствата, благоприятствали нейното назначаване, през 1918 г. проф. Райков се сдобива с неоценим помощник и сътрудник в научно-изследователската си работа, а катедрата по органична химия - с всеотдаен асистент. За улеснение на студентите си през 1926 г. Теодора Райкова издава първото "Кратко ръководство по препаративна органична химия".
В химическата лаборатория на Софийския университет Теодора Райкова извършва самостоятелни научни изследвания, които я представят и като първата жена – научен работник в България. Още преди назначаването си тя публикува в специализирано немско списание изследването си върху редуциращото действие на хлороформа върху фелинговия реактив, което свързва с образуването на въглероден диокис /1917/. Това е втората научна публикация по химия на жена, възпитаник на Софийския университет, а за чест на баща й - проф. Райков първата /1906/ също е на негова студентка и сътрудник - Евгения Юркевич /една от първите жени, приети за студенти в Софийския университет през 1901/2 г./
Научните трудове на Теодора Райкова са 12 на брой и третират аналитични и структурни въпроси. Според историографа на българската химия Мирослав Парушев, нейните аналитични работи се отличават с "оригинални хрумвания, оформени в прости и лесно изпълними методики". Такъв е предложения от нея метод за откриване на стронций в присъствие на барий чрез гипсов разтвор, публикувана също в немско списание в годината на нейното назначение. Методът влиза през 1938 г. в издадените от Международната комисия за нови аналитични реакции и реактиви "Таблици на реактиви за неорганичен анализ". Теодора Райкова е автор и на метод за разпознаване на американски петрол от руски и румънски - с голямо стопанско значение за пласирането на различните видове петрол на световния пазар. В основата на метода е откритата от нея през 1928 г. специфична цветна реакция за американски петрол. Друг нейн метод - за умъртвяване на какавидите в пашкулите по химичен път - през 1953 г. е признат за рационализация.
През 1932 г. Теодора Райкова-Ковачева е принудена да напусне университета и заради изостряне на отношенията между "стари" и "млади" преподаватели в ръководената от баща й катедра. Тя членува в Съюза на българските химици от самото му начало - 1924 г., а след 9.ІХ.1944 г. – в секцията по индустриална химия към Научно-техническите съюзи. Като член на редколегията на сп. "Химия и индустрия" през 50-те години на миналия век тя води неговата рубрика "Научни новости". Умира в София през 1963 г.
Биографичната информация е предоставена на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна от НПТМ – гр. София и бе подготвена за публикуване от Ирина Димитрова – уредник в Музея.
В музей ,,Райкова къща" в Трявна е подредена документална експозиция за Пенчо Райков и Теодора Райкова, а Тревненският музей съхранява и нейни книги.

Hatshepsut

Петрана Обретенова


Родена е около 1845 г. в Русе, в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Учи в Девическото училище в родния си град. Тя е една от доверените комитетски куриерки за пренасяне на тайна кореспонденция, оръжие и боеприпаси и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе – Гюргево. През 1875 г. ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев, а през 1876 г. – на брат си Георги Обретенов за четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода по време на Априлското въстание. По време на Руско-турската война е медицинска сестра във военната болница в Свищов. След Освобождението учителства в Оряхово, Враца, Тутракан и Лом. От 1926 г. живее във Варна. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира на 7 март 1932 г. във Варна.


Петрана Обретенова участвала дейно в революционното движение. Всъщност е била дясната ръка на майка си Тонка Обретенова - Баба Тонка. Тя се занимавала с пренасянето на тайна поща още от времето на Левски. Подържала редовни връзки между Букурещ, Гюргево, Русе и Търново. Занасяла с параходчето по Дунава вестници и разни материали на комитета в Свищов.

Подобно на майка си, Петрана подържала непрекъснато кореспонденция с двамата си братя и другите революционери в Гюргево през периода 1875-1876 г. На нея възложили разпродажбата на книжката "Песни и стихотворения" от Христо Ботев и Стефан Стамболов. Уреждала личните работи на Иларион Драгостинов.

Когато наближили решителните дни преди Априлското въстание, влязла във връзка с русенските дейци и подпомогнала апостолите, които отивали на определените места. В Русе работела с Тома Кърджиев и поради неговата заетост, пишела понякога комитетските писма.

По поръка на брат си Никола, Петрана ушила и две знамена – едното за Червеноводската чета от 1875 г., което след това се развяло от Ботев на кораба "Радецки", а второто – за Сливенската чета.
По време на Освободителната война 1877–1878 г. е работила като милосърдна сестра в болницата на руската армия при Свищов.

След Освобождението Петрана Обретенова живяла дълги години в Русе. Подарила единствената си къща на русенската девическа гимназия "Баба Тонка". В 1926 г. се преселила да живее при сродниците си и осиновената си дъщеря Марийка Борисова Георгиева във Варна, където и починала на 7 март 1932 г.

Hatshepsut


Шишман


Hatshepsut

Ролята на жените на владетелите в Средновековна България


Проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий", предизвика фурор с книга, която без съмнение можем да наречем бестселър. ,,Първите дами на Средновековна България" се радва на такъв интерес, че се наложи допечатване, тъй като първоначалният тираж бързо се изчерпа.

,,Това е една тенденция в съвременната историография, това е не само самоцелна насока за търсене на еманципация и да не говорим за по-съвременни донякъде необясними за мен интерпретации на темата, които с основание будят подозрение, известно даже изумление у нас, но с оглед на това да се разкрие пълноценно човешкото общество", каза проф. Павлов.

В книгата се описват не само цариците, но и други знатни дами:

,,Не всички наши владетелки са непременно чужденки, както си мислим, но наистина византийките са много, сръбкините са много, но най-много са българките".

Имаме податки единствено за Тервел, че е приел християнството и византийската принцеса Анастасия за съпруга. Когато това става държавна религия и се появява писмеността, идват и първите данни. Те също не са много. На съпругата на Борис Михаил, знаем само името - Мария. Мария и Борис са имали и две дъщери. Цар Симеон Велики е имал две съпруги.

И стигаме до страстите и женските образи в Самуиловия двор:

,,Второто българско царство започва с Петър и Асен. Предполага се, че Петър е бил или вдовец, или не се е женил. Но Асен е имал две съпруги, втората - Елена, е майка на сина му Иван Асен Втори. В увлекателния свят на българското средновековие има още страст, мъст и фатални жени. Като куманката, съпруга на Калоян, но и на Борил, обезсмъртена в романа на Фани Попова-Мутафова и наречена там Целгуба. С Борил е свързан факта, че сме имали французойка за царица - Елизабет дьо Куртене, позната у нас като Елисавета. Когато говорим за жени, няма как да не споменем брачната дипломация на Иван Асен Втори. И е била нещо като модна икона в съседна по-малка Сърбия".

В личната класация на проф. Павлов челно място заема Мария Кантакузина Палеологина - отново съпруга на двама царе Константин Асен и Ивайло:

,,Първата жена без синя кръв, която става царица, е Ефросина, съпругата на Теодор Светослав. Без синя кръв, но далеч не Пепеляшка е и Сара-Теодора, втората съпруга на Иван Александър. Сестрата на Иван Шишман - Кера Тамара е останало в народното съзнание през предания и песни. Тя е олицетворени на трагизма на българската жена и на българската държава във времето на османското завоевание, не случайно в Бориловия съновник е отделено специално място, че тя не е  променила вярата си".

Досега са ни известни имената на 31 български владетелки, 12 от тях са българки, девет - византийки. По пет пъти българка е сядала на престола във Византия и Сърбия. Първата българка - византийска императрица, е Екатерина. Два пъти са били господарки на Босна, по веднъж - на Киевска Рус, Латинската империя, Полша, ордата на хан Ногай и Османската държава. Тези бракове илюстрират политическата тежест на страната ни в международните отношения, като са един от каналите за проникване на българското културно влияние в средновековния свят.

,,Българката се е ползвала с името у нас и в чужбина като силна, независима, умна, благородна и красива", изтъкна проф. Пламен Павлов.

https://bnr.bg/horizont/post/101402467/rolata-na-jenite-na-vladetelite-v-srednovekovna-balgaria

Hatshepsut

Княгиня Евдокия - една съвършена жена


Дъщеря на цар Фердинанд и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III. Пълното й аристо- кратично име е княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария.

Според придворния съветник Павел Груев княгиня Евдокия била съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа, душа човек. Родена е през 1898 година в София. Била е само на 1 година, когато мяйка й княгиня Мария Луиза умира. След абдикацията на цар Фердинанд от българския трон на 3 октомври 1918 година той заминава с двете си дъщери - княгините Евдокия и Надежда, за семейното им имение в град Кобург, Германия.

През 1922 година министър-председателят Александър Стамболийски разрешава на княгиня Евдокия да се върне в България, защото брат й цар Борис III е много самотен. До 1930 година, когато брат й се жени за савойската принцеса Джована, получила българското име царица Йоана, княгиня Евдокия е първата дама на България.

През този период княгиня Евдокия е най-близкото доверено лице и съветник на своя брат цар Борис III. Все през този период между княгиня Евдокия и българския офицер Иван Багрянов пламва любов.

Иван Багрянов е син на чифликчия от Делиормана. Завършва Военното училище в София. Участва в Балканската и Световната война, награден е с ордени за храброст. Княгиня Евдокия харесва неговата мъжественост и физическа красота, възприема го като поет, като българския Лермонтов. А Иван Багрянов харесва у княгинята нейния ум, интелигентност и артистичност. Решават да се оженят, но цар Фердинанд не дава съгласие, понеже Багрянов не е аристократ.


Княгиня Евдокия (1898-1985), сестра на цар Борис III
Снимка от 1937г., оцветена от Royal Bulgaria in color

Княгиня Евдокия е една от най-талантливите български художнички и меценат. Оставила е около 1000 акварелни картини, които днес се намират в Националната художествена галерия и в частни колекции. Направила е илюстрации на книгите ,,Илиада", ,,Одисея" и ,,Енеида". Сама е проектирала и изработвала бойни знамена за български дивизии и полкове. Подарила е на Етнографския музей в София народни носии, шевици и накити.

Преди края на Втората световна война си построява собствена къща в София в квартал Изгрев, квартала на Бялото братство на Петър Дънов. Княгиня Евдокия дълбоко мразела германските хитлеристи и не се страхувала да го демонстрира. Участвала активно в спасяване на български евреи, като по време на Втората световна война тайно им помагала да емигрират в Англия и САЩ.

След 9 септември 1944 година княгиня Евдокия е арестувана и дълго време държана в ареста. Поради недоказана вина е освободена и през 1946 година й разрешават да напусне родината си България заедно с царица Йоана и децата й.

До 1949 година живее при баща си цар Фердинанд в град Кобург. След това княгиня Евдокия се установява да живее до 1958 година при сестра си княгиня Надежда, омъжена за Вюртембургския херцог в Германия.

Като ревностна католичка княгиня Евдокия след 1958 година се установява да живее в католическия старчески дом ,,Фридрихсхавен" на Боденското езеро, между Германия и Швейцария, където умира в края на 1985 година на 87 години. Българи посадили на гроба й цветето здравец от родината й България. Харесва ли се или не се харесва на някои животът и дейността на княгиня Евдокия, той е реална и непроменена част от българската история и трябва да се познава от българските граждани.

https://dariknews.bg/regioni/gabrovo/knqginq-evdokiq-edna-syvyrshena-zhena-1621809

Hatshepsut

Теодора Хаджидимитрова


Родена е в Сливен на 7 май 1884 г. Баща ѝ е Захария Господинов – участник в легията на Георги Раковски, по-големият му брат е участник в четата на Хаджи Димитър и загива на Бузлуджа, а по-малкия Илия, известен с хайдушкото си име Гунчо войвода, води дружина в Стара планина.

Получава началното си образование в Сливен, след което завършва с отличен успех Девическата гимназия ,,Царица Йоана" в Стара Загора. През 1911 – 1914 г. учи в Анверската академия за изящни изкуства, Белгия. Там изучава дисциплините История на изкуството и История на облеклото, които по-късно се превръщат в основа на дейността ѝ. След завръщането си в Сливен, през 1914 г. се обвързва със сливенския художник Георги Хаджидимитров. Участва в борбата за политически права на жените и се превръща в първата жена участвала в управата на Сливенската община. През 1924 г. участва в основаването на женска група на Радикалната партия. Учителства в Сливенската девическа гимназия, Сливенската мъжка гимназия и в Девическото професионално училище на Женското благотворително дружество ,,Майчина длъжност" – Сливен. През 1932 г. участва в основаването на Група на художниците, а през 1935 – 1947 г. е председател на дружество ,,Алианс Франсез" в Сливен. Издава и редактира ,,Вестник за младото момиче" (1940). Изучава народно везмо и тъкачество, автор на учебници по история на облеклото и българската национална носия. Сливенското женско дружество през 1932 г. открива Девическо професионално училище. Постъпва като учителка в училището, а от Министерство на просвещението ѝ е възложено да напише учебник по ,,Обща история на облеклото". Изследва сливенските родове и фолклор, написва изследването ,,Жената в изкуството" и романа ,,Вулкан ще изригне". Умира в Сливен през 1963 г.

Личният ѝ архив се съхранява в Държавен архив – Сливен. Състои се от 39 архивни единици.

https://bg.wikipedia.org/


Макар често подценявана, темата за просветителската роля на дамите в историята заслужава внимание. Положителен пример е Теодора Хаджидимитрова – жена с разностранни качества и заложби.

Родена е в Сливен на 7 май 1884 г. Баща ѝ Захари Кехаяниколов е участник в легията на Георги Раковски. В края на века семейството ѝ се заселва в Стралджа. Бащата започва търговия с колониални стоки, а Теодора остава в Сливен, за да учи. Липсата на пълна девическа гимназия я кара да продължи образованието си в Старозагорската педагогическа гимназия, след което започва работа като начална учителка в Сливен.

С парите от наследството, получено след смъртта на родителите ѝ през 1911 г., се записва в Академията за изящни изкуства в Антверпен. Връща се в България през 1914 г. с намерение да отиде в Белгия за още една година, но избухва Първата световна война. По това време се омъжва за сливенския художник Георги Хаджидимитров. След войната се включва в движение за признаване на правата на жените, заради което е отстранена от Сливенската девическа гимназия.

През 1931 г. преподава френски език в мъжката гимназия в Сливен. След година женското дружество ,,Майчина длъжност" открива пълно девическо професионално училище и Теодора Хаджидимитрова започва работа там като преподавател по История на облеклото. В периода 1935-47 г. е председател на Дружество ,,Алианс Франсез" в Сливен, клон на Френския институт при Софийския университет. Редом с това издава и редактира седмичния ,,Вестник за младото момиче", сътрудничи и на списание ,,Жена и дом".

През 1947 г. просветното министерство я включва в колектив с видните етнографи Божидар Божиков и Христо Вакарелски, създал книгата ,,История на облеклото", където акцента е върху българската народна носия. Теодора Хаджидимитрова умира в Сливен през 1963 г., оставяйки след себе си достоен живот, отдаден на просветата.

Фейсбук-страница ,,Българска история" https://www.facebook.com/bulgarian.history1/

Hatshepsut

Иванка Горова


Иванка Горова (1855-1877)
Оцветена фотография от Янко Гочев

Иванка Кънчева Горова (1855-1877) - сестра на революционера Ангел Кънчев и съпруга на ''банкера на хъшовете'' Димитър Горов. Мой оцветен портрет с неустановена датировка на красивата българка, починала само на 22 години.  :sad:
Иванка Кънчева-Горова е родена през 1855г. в Трявна в родолюбив български род. Нейните родители са Кънчо Ангелов Попниколов по прякор ''Дюлгерина'', известен майстор-строител (дюлгер), участвал през 1856 г. в четата на войводата капитан Дядо Никола Филиповски, и Гана Димитрова Кънчева.
Неин по-голям брат е видният българския революционер Ангел Кънчев-участник във Втората легия, 1867-1868г., завършил Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия, тогава Австро-Унгария) (1870-1871), помощник на Васил Левски през 1870-1872г., за когото той има много високо мнение, но загинал на 22 години след като се самоубива поради предателство в Русе на 5.03.1872г. Последните му думи са: ''ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ".
Иванка Кънчева има по-голяма сестра Кина (Катерина) Кънчева, починала през 1932г. и още една по-малка сестра Стояна Кънчева, родена през 1867г. в Русе.
Иванка Кънчева е учителка по професия и подобно на брат си също е посветена в революционното дело. Тя е куриер на тайните революционни комитети, обединени в ''БРЦК в Българско'' по думите на Васил Левски. Същата дейност е вършела и сестра й Кина.
Те са тайни куриери на БРЦК между Букурещ и Гюргево. Сестрите Кънчеви се сближават и със семейството на баба Тонка Обретенова и особено със сина й Никола Обретенов, един от най-дейните приятели и съратници на Левски и Стамболов, и сред основателите на Русенския таен революционен комитет.
Иванка Кънчева, която се отличава с буден ум, вродена интелигентност и красота е омъжена за Димитър Иванов Горов (1840-1881), родом от Пещера, забележителен българин, ''РЯДЪК ПАТРИОТ'' по сполучливата оценка на Захари Стоянов, търговец, прекарал по-голяма част от живота си в Румъния сред емиграцията, която подпомага много активно пред властта и особено финансово, а когато трябва и защитава революционерите пред властта. Затова е наричан ''банкерът на хъшовете'' и дори ''консулът на хъшовете''.
Д. Горов е съратник на Васил Левски, Стефан Стамболов и Христо Ботев, с които лично се е познавал много добре. Всички тези велики българи са го уважавали много.
Той подпомага преминаването на четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868г., предадена на турската власт от руските агенти и поданици ''добродетелите'' братя Георгиеви.
Д. Горов финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877г.). Дава част от парите, с които Христо Ботев, купува печатницата си.
Издържа в т. нар. казарма заседанията на комитета в Гюргево в края на 1875г., който решава да организира Априлското въстание.
Помага организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев през Априлското въстание от 1876г. Брат му Атанас Горов е Ботев четник и загива на Милин камък.
През 1872г. Димитър Горов сключва брак с Иванка Кънчева.
Съпругата му е в течение на неговите наистина патриотични дела и го подкрепя изцяло.
През май 1876г. войводата Хр. Ботев, Димитър Горов и съпругата му Иванка Горова, се качват на кораба "Радецки" в Гюргево.
Д. Горов и жена му не са включени в четата. Те пътуват като изпращачи, защото са големи приятели на войводата и са ангажирани изцяло с целта на четата. Освен това Д. Горов, който бил авторитет, както пред полицията, така и пред румънските пристанищни власти, искал да осигури безпрепятствено преминаване до последното румънско пристанище Бекет.
В знак на уважение и като свидетелство за близостта с войводата Хр. Ботев предава на Д. Горов последните си писма и телеграмата, която трябва да изпрати до вестниците в Европа, за да е ясно, че българите са въстанали и се борят за своята свобода.
На сбогуване Иванка Горова казва на Хр. Ботев: ''Войводо, пожелавам ти две неща - да успее делото, за което си тръгнал сега и да се върнеш жив и здрав.''
Хр. Ботев отговаря: ''Дай Боже, но много се съмнявам, скъпа. По-вероятно е да намеря там, горе, брат ти Ангел и да го поздравя от тебе! След това и съпругът й, Димитър и Иванка Горови се сбогуват завинаги с него с насълзени очи.
Иванка Горова умира от туберкулоза в Трявна на 28.06.1877г. много млада на 22 години. Там е погребана.
Съпругът й Д. Горов, който като ''банкер на хъшовете'' цял живот е само давал пари срещу нищо, освен полици и разписки, без гаранция за връщане, умира болен и в бедност през 1881г. също от туберкулоза.

Янко Гочев

Hatshepsut

Анастасия Тошева


Анастасия Михова Тошева е българска учителка и общественичка, майка на генерал Стефан Тошев. Родена е на 18 януари 1837 г. в Ески Заара. Първоначално учи в родния си град (1846–1848) и в Калоферски манастир (1849). През 1850 3. Княжески завежда Анастасия в девическия пансион на г-жа Васильова. Тя е първата българска девойка, изпратена с благотворителни средства да учи в Одеса. Получава образование в Педагогическия институт от 1850 до 1857 г.
През 1857 г. се завръща в родния си град и открива Начално девическо училище при метоха на черквата ,,Св. Димитър", в което преподава до 1858 г. През 1863–1870 г. учителства в класното девическо училище в Стара Загора.
От 1870 до 1876 г. е главна учителка в класното девическо училище в Габрово и управителка на неговия пансион. Анасташа (както са я наричали габровци) е преподавала на много изявени българки с исторически заслуги – Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня), В. Пишуркова (дъщеря на Кръстьо Пишурка), Вела Благоева и др.
Своите възгледи за девическото образование и възпитание Анастасия Тошева излага в статията ,,Поощрение на българките към напредъка" (1870). Тя съветва сънародничките си да се борят за повече наука, за да догонят образованите жени в Европа.
Анастасия Тошева развива активна обществена дейност – държи сказки, организира женски дружества в Стара Загора и в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) работи като медицинска сестра в Търново.
На 10 юли 1877 г. Анастасия Тошева държи пламенно слово на чист руски език при посрещането на армията на ген. Гурко. Но забранява на сина си да се запише доброволец в Българското опълчение.
Между 1878 и 1892 г. учителства в Габрово. В Стара Загора, освен преподавател, става и директор на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона към нея.
Областната девическа гимназия в Стара Загора се е ползвала с толкова голям авторитет и реноме, колкото Мъжката реална гимназия (Априловото школо) в Габрово. В гимназията са идвали да се учат момичета и от други краища на страната. Например между 1883 и 1885 г. там е получила образование Дешка Иванова Калпазанова – първородната дъщеря на габровския гайтанджия, по-късно основател на първата модерна текстилна фабрика в Новоосвободеното Княжество България Иван Колчев Калпазанов, по-късно станала съпруга на изтъкнатия Васил Карагьозов (учител в Априловската гимназия, доживотен училищен настоятел, политик, фабрикант, активен общественик, щедар дарител, дипломат и почетен германски вицеконсул, монах на Атон в манастира ,,Св. вмч. Георги Зограф"); майка на Кольо Карагьозов – изтъкнат икономист от Габрово, почетен немски вицеконсул, активен общественик и дарител.
Превежда книги от руски и френски езици на български. Намира вечен покой през февруари 1919 г.

Стефан Тошев е първородният син на Анастасия и Тошо Тошеви. Ражда се на 18 декември 1859 г. в Стара Загора (тогава Ески Заара). В книгата си ,,Добруджански герои" Стефан Стефанов пише: ,,Своенравният Стефан се откъснал от опеката на родителите си и се озовал пеш в един от щабовете на русите във Велико Търново. Тук той на чудесен руски език поискал да го приемат да воюва. Взели го, но като преводач..." Той има много богата военна биография и участие във важни за България военни акции.

На името на Анастасия Тошева е учредена награда за високи постижения в областта на образованието. Наградата е създадена през 1985 г. Връчвана е до 1989 г., след което е възстановена през 1999 г.

https://bg.wikipedia.org/