• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 September 2020, 09:05:32

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11493 Posts

Шишман
3255 Posts

Лина
563 Posts

Panzerfaust
533 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17300
  • Total Topics: 1284
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 53
Total: 54

Българката и нейното място в историята на България

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 23:03:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut



"Жените работеха по цял ден вкъщи и на полето. Оряха, сееха, сега жънат, а трябва и да мелят. Господ е дал на България не само мъже - войници, но и работни жени и те никога няма да забравят тази година (1913-та). До смърт са уморени. Но добре че имаме реколта. Поне от глада няма да се страхуваме.

Аз бях видял български жени, прегърбени след плуга, как вместо мъже обработваха полето, тъй като имаше къщи, в които не беше останал нито един работоспособен мъж. По-късно ги виждах да жънат, да връзват и да мелят. И по този начин жените със своята пот, със своите мазоли прогониха от страната постоянния, съпровождащ всяка война глад.

В градовете аз ги виждах в различни благотворителни дружества, грижещи се за бедни, сираци, вдовици и ранени (сега към тези дейности се прибавя и грижата за македонските бежанци). Други пък, като доброволни самарянки, постъпваха на работа в болниците, за да облекчат със своите нежни грижи болката на жертвите от войната. Ден след ден те се връщаха уморени и изчерпани от безсънните нощи в болниците, за да си починат и отново да могат да изпълнят своето доброволно задължение. Голям е броят на тези, които са на такава работа вече десети месец. Между тях ще намерите ученички от гимназията, студентки, учителки и дами от най-висшите кръгове. Всички с еднаква отдаденост работят и служат на болните, като приемат и най-тежката работа.

А колко страшен е семейният живот на българската жена през тази година! Едва ли ще се намери семейство, в което поне един негов член да не е на бойното поле. Точно обратното, има семейства, които по средата на войната бяха останали без бащата и порасналите синове. Има домове, аз мога да посоча няколко, в които бяха останали само жените, чакайки със страх да дойде съдбовното известие, че някой вече няма да се върне.

Който е виждал в мразовитите зимни нощи на гарите момичета в бели престилки да прибягват от вагон до вагон, да раздават чай и храна на ранените, да хранят тези, които не можеха да се движат, който е виждал как те търпеливо чакат да дойде новият транспорт с ранените или който ги е виждал да работят в болници или комитети, то той не може да не признае, че българките са дали не по-малко жертви и са проявили не по-малко храброст, отколкото войниците при борбата с полумесеца."

Из книгата "Критичните дни на България" на чешкия военен кореспондент Владимир Сис
(Издателство "Българска история")

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Веселин Игнатов "Българските царици. Владетелките на България от VII до XIV век":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1969

Hatshepsut

Мария Сутич


Мария Иванова Сутич, или Шутич, е българска революционерка, участничка в Априлското въстание в четата на Георги Бенковски.

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата ,,Св. Богородица" в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово.

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин: ,,— Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки."

При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина.

Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван – убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца, но пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват свободата на храбрата си съгражданка.

След освобождението, останала вдовица, Мария се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. ,,Кършияка" в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (р. 26 август 1906). На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тоговашното правителство отказва. Нещата се променят чак през 1929 г. Тогава, когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народните пенсии и всички поборници получили такива. До края на живота си Мария Сутич живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст.

https://bg.wikipedia.org/

Шишман

Това е доста чувствителна тема. От турско до сега се опитват да ни наложат един погрешен образ на българската жена. Едно сатанинско, феминистко виждане на нещата. Така изфабрикуваха куп жени хайдутки и воеводи, каквито обаче никога не е имало. Изфабрикуваха и революционерки и т.н. Може да се каже че почти успяха да подменят нещата.

Hatshepsut

Българските царици

Част 1


Част 2


Част 3


Част 4

Hatshepsut

Царица Елеонора Българска


Царица Елеонора. 1908г. Художник - Георги Евстатиев

Царица Елеонора Българска (1860 - 1917) не е от дамите, които се опияняват от блясъка. Европейският печат я слага на едно от последните места по изразходвани средства за тоалети. Тя не обича пищността. Покоите й в България са с бели, голи стени и приличат повече на монашеска обител, отколкото на царствени помещения. Елеонора предпочита обикновена, безмесна храна и една от особеностите й е, че обича да спи на отворен прозорец. Скромна, внимателна и интелигентна, тя печели сърцата на всички, дори на доведените си деца, но не и на своя съпруг. Въпреки благородното си потекло тя се обучава за медицинска сестра и е на фронта по време на три войни. Когато не е в униформа, царицата всеотдайно се занимава с благотворителна дейност и помага на деца и възрастни в нужда.През 1910 г. е учреден благотворителен фонд на нейно име. С нейна помощ се построяват сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, болници, и сестрински училища. Тя дарява и 30 000 лв. за изграждането на Интернат за слепи и глухонеми деца. Пак през 1910 г. в големия салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява първата благотворителна структура в България – дружество ,,Самарянка". В него вземат участие над 400 жени, а целите му са предоставяне на хуманитарна помощ както в мирно, така и във военно време. Царицата е също така един от основните дарители на създадения през 1885 г. Български Червен кръст. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: ,,Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца".

https://bg.wikipedia.org/

Шишман

Мястото на българката  българщината е важно, но само ако седи на него. И това место е да са добри съпруги, добри майки, после баби, да раждат деца, да ги гледат и възпитават в почитание на род и вяра. Станат ли хайдутки, бунтовнички, революционерки, общественички и т.н. се измества центъра на тежестта и става, което вече  стана.

Hatshepsut

На днешния ден 27 март през 1893г. умира една от най-великите българки – Баба Тонка Обретенова от гр.Русе.
......
,,Четирима сина загубих!
Двамата са в гроба, а другите полуживи.
Но още четирима да имах,
пак ще ги накарам да носят
българското знаме със златния лъв!"
Баба Тонка


"Тя беше родена свободна" Баба Тонка 1/3


"Тя беше родена свободна" Баба Тонка 2/3


"Тя беше родена свободна" Баба Тонка 3/3


Баба Тонка - Майката на безстрашието

Шишман

Никола Обретенов - син на баба Тонка, не е бил полужив. Живял си е даже добре.

Panzerfaust

Quote from: Шишман on 27 March 2020, 18:51:26Никола Обретенов - син на баба Тонка, не е бил полужив. Живял си е даже добре.
Живял е добре след Освобождението.
Когато го залавят след разпръскването на Ботевата чета е осъден на смърт, вероятно инквизиран, по-късно е помилван от султана и осъден на вечно заточение в Палестина. Просто изважда късмет, че след Руско-турската война следва амнистия за българските революционери и стои в Палестина само две години. Брат му Ангел стои цели десет години, а животът му е разсипан.
А Баба Тонка, колкото и да е твърда жена, е и майка. Губи Петър 1868 г., Ангел е заточен същата година доживот, губи Георги 1876 г., Никола е заточен същата година доживот. Не искам да си представям какво е чувствало майчиното й сърце.

Hatshepsut

КОИ СА ПЪРВИТЕ ДАМИ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ?