• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

08 December 2019, 08:42:36

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11005
  • Total Topics: 1188
  • Online Today: 130
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 1
Guests: 121
Total: 122

Евтим Евтимов

Started by Hatshepsut, 26 June 2019, 20:22:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Евтим Евтимов


,,Пирински балади", ,,Обич за обич", ,,Поема за България", ,,Горчиво вино", ,,Любовна лирика", ,,Причастие", ,,Вино и любов", ,,Ако ти си отидеш за миг" и много други са известни негови творби. Издал е над 40 книги, някои от които са преведени на английски, френски и гръцки. Най-много цени отличието на името на Иван Вазов, което получава през 1983 г., а през 2006 г. е удостоен с орден ,,Стара планина" от президента Георги Първанов.

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и 10 години работи като учител. През 1951 г. във в. ,,Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. С  идването в столицата започва кариерата му в най-големите литературни издателства - ,,Народна младеж", сп. ,,Пламък", в. ,,Литературен фронт", на който е главен редактор четири години, до 1987-а.

,,Ако един поет не е написал истински стихове за родната къща, за близката река или планина, за родния пейзаж, не четете другите му творби. Особено тези, посветени на най-човешкото на света - любовта. Ако те са слаби, откажете се от другото му творчество" - предупреждава в своите дневници писателят Сент Бьов в средата на ХIX век. Това няма как да се отнася за Евтим Евтимов - поета на любовта. Любовта към земята, Беласица, Пирин, Струма, родния дом, жената. Неговата бойка и оптимистична лирика и патриотичен дух, възпели бележити наши възрожденци като отец Паисий, Христо Ботев, Васил Петлешков, Кольо Фичето и др., са като гръм, предшестващ светкавица. Светкавица, пробляснала колкото  един човешки живот, но оставила светла диря в следващите поколения. Евтим Евтимов не е от поетите, които блясват с първата си стихосбирка и се изгубват в орбитата на стихоплетството. Неговият житейски и творчески път печели все повече читателското внимание. Дори днес в концертните зали български изпълнители като Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, дует ,,Ритон", Георги Христов, Панайот Панайотов изпълняват песни по стихове на поета. Заедно с композитора Тончо Русев създава над 100 песни. Тайната на тази популярност е в неговия талант, а може и така да е орисан...

Да, всичко е любов за Евтим Евтимов. Любов, обогатена и нюансирана от детството и родния край, през родината и човечеството, до жената като образ и илюзия.

Всяко лято свиреха щурчета,
свиреха ли, свиреха за мен
песента, от мойто детство взета
и от огъня на летен ден.

Цигуларите сега ги няма
и така е глухо у дома.
Бяха тук, когато вечер мама
носеше с мотиката земя.

,,Всичко, което превръщам в стихове, е обяснение в любов. Моят поетичен и житейски девиз е: ,,Обич за обич."

,,Поезията на Евтим Евтимов вълнува духа и сетивата на тленния земен човек, за когото стремежът да се докосне до красотата на любовното тайнство, да вкуси от сладостта на райската ябълка и отровата на горчивото вино е нещо повече от греховно желание. За българина любовта винаги е била метафора на физическото и духовното сливане, божествен дар и възможност за пречистване в нейния безпощаден огън" - споделя писателят Петър Анастасов.

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи

 - пише поетът и разкрива веруюто си:

,,Най-хубавата любов е разпятие. Иначе цял живот, не само в любовта, аз се чувствам грешник. Не вярвам на светци. Вярвам на грешници - те търсят истината. Минавал съм през греха, за да стигна до истината, както понякога човек през смъртта стига до безсмъртието."

Греховността е тленна, а душата му, сляла се с поезията, остава безсмъртна.

https://archives.bnr.bg/14118/evtim-evtimov-istinskiyat-zhivot-e-lyubov/

Hatshepsut

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Hatshepsut

Евтим Евтимов - из "Нощи" (ЛИРИКА), рец. Богдан Дуков


Hatshepsut

Да си спомним за Евтим Евтимов - поетът на любовта


На 8 юни 2016г. ни напусна Евтим Евтимов - поетът на любовта. Създателят на едни от най-въздействащите, страстни и чувствени стихове в българската поезия, посветени на същата тази стихия, която ражда, вълнува, влудява, обсебва и убива, за да роди отново...  "Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя." Стихове, наситени с магията на женска хубост, с дъх на вино, с копнежа за любов. Копнеж, пулсиращ от страниците на повече от 40 книги, сред които: "Причастие за влюбени", "Вино и любов", "Вечерна наздравица", ,,Между огън и вода", ,,Искам обич за обич", ,,Жени, целунати от бога" и др.

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди,
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Редица музиканти са пленени от красотата на словото му, и доказателство за това са стотиците песни, написани по негови стихове в съавторство с големи композитори като Точно Русев, Илия Кънчев и много други. Песни, които са докосвали и вълнували сърцата на поколения меломани. И продължават да го правят. Песни, които прелъстяват, галят, покоряват... с мелодиката на сладка тревога, впила се в сърцето като разтърсващ опиат. Песни, превърнали се в непреходна класика в българската музика. Сред тях са ,,Високо" и "Протегнах две ръце" на ФСБ, ,,Ако ти си отидеш за миг" на група ,,Импулс", ,,Грешница на любовта" на Лили Иванова, "Шепот" на Георги Станчев.  В чест на големия поет избрахме любимо стихотворение, чиито думи вдъхнаха живот и душа на една от най-емблематичните песни, превърнали се в хит завинаги:

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг... 


Импулс - Ако ти си отидеш за миг

https://woman.bg/

Hatshepsut

Ти, моя обич...

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

Hatshepsut

Аз всички радости на тебе дадох

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища за теб изстрадах,
аз всеки миг на тебе посветих.

За тебе своето сърце запалих,
за теб разбих заключени врати,
за тебе даже младост не пожалих,
докрая моя да останеш ти.

Ти си моята обич и песен,
моя вечер и моя зора.
Ти си пролет, и лято, и есен -
значи зимата ще е добра.

Аз всички удари след теб събирах -
душата ми едва не изгоря.
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера...

Hatshepsut

За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Hatshepsut

Есенни писма

До днес не ми написа нито ред,
но есента
на листи
неброими
изпраща ми писма като поет
със твоя почерк
и от твое име,
и с твои стъпки ме намират те,
и с твои пръсти по вратата чукат,
и есента на глас ми ги чете,
като че ли и ти дошла си тука.
И засиява цялата земя.
И мога вече да посрещна зима.
Благословени есенни писма,
в които още лятна грейка има...

Hatshepsut

Целият ми свят е свързан с тебе

Целият ми свят е свързан с тебе
и на тебе всичко аз съм дал.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твойте сънища изгрял.

Стъпките ми с твойте стъпки крачат,
песните ми с тебе са на път,
болките ми с твойте болки плачат
и годините ми с теб растат.

Като бряг изпращаш ме, когато
нещо непознато ме зове.
Като праг посрещаш ме, когато
ме подгонят черни ветрове.

Затова, ах, както при молебен
само в теб съм вярвал и зовял.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твойте сънища изгрял.

Hatshepsut

Откриване

Помогни ми пролетна пътека
да открия в есенна гора,
смела стъпка, непознато ехо,
светла дума, капка от зора,
непозната багра, звук незнаен,
нещо да постигна, да създам.
Оставѝ ме в тоя свят безкраен
само тебе да открия сам.

Само в обичта не ми помагай —
беден никога не ме правѝ!
Надалече, надалече бягай
през реки, дървета и треви,
лягай като зъ̀рно в чернозема,
влизай в облак, с птиците лети,
скрий душата си в безмълвен кремък
и във тайна превърни се ти.

Искам сам сега да те открия.
Ако ти си връх, завян от сняг —
да премина яростни стихии;
ако ти си скрит, далечен бряг —
да преплувам хиляди морета;
ако ти си лъч с неземна власт,
да ме люшка векове небето,
докато до тебе стигна аз.

Някъде по пътя си да падам
и да ставам пак на ранина̀...
Искам просто сам да те изстрадам,
за да зная твоята цена.

Hatshepsut

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Hatshepsut

Страх

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах -
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,
забравили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива -
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.