• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 June 2019, 06:26:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9304
  • Total Topics: 1106
  • Online Today: 14
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 4
Total: 4

Миряна Башева

Started by Hatshepsut, 14 June 2019, 09:22:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Миряна Башева


Поетесата Миряна Башева, единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър
Иван Башев, е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска
филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно - след 23-та си година.
Първата й стихосбирка е "Тежък характер". Много от стиховете ѝ са популярни песни - "Дано"
на Богдана Карадочева, "Тежък характер" на Йорданка Христова, "Как си ти" на братя
Аргирови, "Булевардът" на Михаил Белчев... Работила е като сътрудник в списание
"Отечество", Българската национална телевизия, Студията за игрални филми "Бояна",
списание "Факел". След 1989 г. е редактор във вестниците "24 часа" и "Сега".


Тоника - Нека да е лято

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.


НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто -
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме -
и в секундите има истина!
..............................
Помня, казваме сбогом - в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха - много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане -
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.


МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?

http://pencho.my.contact.bg/start/mirana/mirana.htm

Hatshepsut

НЕПРИМИРИМИТЕ

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам...

Hatshepsut

ВЪЛЧЕТО

Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе - в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш - има ли файда?

А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?

Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам - иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда -
аз нося тежък дъх
на свобода...

Hatshepsut

БУЛЕВАРДЪТ

Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.

Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.

Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!

Hatshepsut

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.

Hatshepsut

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

cekupamasekirata

Не искам да бъда разбрана неправилно, но не ги разбирам тези по съвременните поетеси и поети най вече изказът им,стилът им, някак си протоколно ми звучат, сухо,студено,няма чувство.Разбира се,че това е мое мнение, нямам предвид само М.Башева, доста призната, но от кои,кога и защо?!

АЗ СИ ХАРЕСВАМХРИСТО БОТЕВ,ВАПЦАРОВ,ВАЗОВ,ПЕТЯ ДУБАРОВА...и още двама трима.А ТЕЗИ СЪВСЕМ НОВИТЕ, КАТО ДЕЛА РАИ wonder, баба Роса и още МНОООГГООО, КОИТО ИМАТ ПО 50-100 СТИХОСБИРКИ НАПРАВО МЕ ОТВРАЩАВАТ!
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama