• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 August 2020, 23:33:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11154 Posts

Шишман
2950 Posts

Лина
519 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
502 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16568
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 45
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

Фамилията Вазови

Started by Hatshepsut, 15 May 2019, 21:32:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

15 May 2019, 21:32:19 Last Edit: 04 July 2020, 22:42:31 by Hatshepsut
Фамилията Вазови


Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 година

Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители като тази на народния поет Иван Вазов. Огромното му наследство: лирика, повести, разкази, романи, драми, пътеписи, спомени, е отразило трагизма и възторзите на освободителните борби, социалните, управленските и нравствените проблеми в следосвобожденската ни действителност.

Родословието на фамилията започва от Събина и Минчо Вазови и е живо и до днес в паметта на всеки българин благодарение на романа "Под игото" на Иван Вазов, както и със славните дела на останалите членове на семейството.

В многолюдното семейство на търговеца Минчо Вазов се раждат 9 деца, от които 7 са момчета, като първороден син е Иван Вазов. Баща му е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 г., по време на Освободителната Руско-турска война. Тогава е убит и брат му Михаил. "Половината ни род твърдо е стъпил на земята, другата се рее в облаците", разказва Бинка Вазова, една от най-възрастните представителки на рода, починала неотдавна. "Колкото Иван Вазов бил занесен, толкова вторият син Никола бил оправен в сметките и търговията", твърди Бинка Вазова. Бащата мечтаел да остави на първородния си син търговията, но вместо да изписва тефтерите с цифри, той ги запълвал със стихове. Затова семейната търговия поема Никола. Той закупува хотел в столицата, вдига мелница и живее заедно с майка си Съба, Иван Вазов и двете сестри в една къща. Никола Вазов поема върху себе си изхранването на многобройната рода. "Такива са Вазови. Солидни като дъбове, мълчаливи, но здраво се държат един за друг - казва възрастната жена. - Всички важни решения се вземаха на семеен съвет - кое дете какво ще запише да учи, каква позиция ще заемат Вазови по наболял политически въпрос..."

В семейството на Минчо и Съба Вазови се раждат седем момчета (Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил) и две момичета - Въла и Ана.

Иван Вазов е най-големият от братята и доживява до преклонна възраст - 71 години. По време на Руско-турската война Сопот е опожарен, а чорбаджи Минчо е жестоко заклан от турците. Тогава е убит и един от седемте братя - Михаил Вазов.

Вторият брат - Никола Вазов (1852—1917), който до посичането на Минчо Вазов от турците през 1877 г., му помагал в търговията. Никола поел върху себе си изхранването на многобройната рода, а майка му Съба и сестритае Въла и Ана живели при него. След Освобождението се заел сам с тая професия и търгувал в Сопот и София с дървен материал;много добре се оправял със сметките и той поел бащината търговия - купил хотел в столицата, вдигнал и мелница.

Третият от братята, д-р Кирил Вазов (1854—1943), завършва медицинското висше училище в Цариград и става един от първите дипломирани наши лекари. Взема участие в Сръбско-българската война и развива широка дейност в Българския туристически съюз. След училището в Сопот завършил в 1877 г. в Цариград Медицинския лицей и бил дълго време управител на Българската болница в Цариград. През 1881 г. се върнал в България и се установил като медицински лекар в Стара Загора. С доброто си отношение и усърдна служба той спечелил уважението и симпатиите на населението от града и околните села;

Генерал Георги Вазов (1860—1934) се отдава на армията. Той организира проруския преврат през 1886 година. По време на Балканската война командва Източни сектор при обсадата на Одрин. Бил е и министър на войната Георги Вазов достигнал до чин генерал-лейтенант. След като завършил трикласното училище в Сопот, бил изпратен в 1874 г. в Габровската гимназия, от която бил изключен с 59 души по време на ,,бунта" в гимназията в навечерието на Априлското въстание и изпратен в Сопот. Баща му го изпратил в Олтеница при своя брат, за да го запази в размирните години. От 1878 до 1880 г. следвал Юнкерското училище в Одеса; в 1883 г. постъпил в Николаевската военно-инженерна академия в Русия. Участвувал е в Сръбско-българската война в 1885 г. Взел активно участие в преврата за свалянето на Александър Батенберг и подир контрапреврата на 11 юни емигрирал в Русия. Там завършил военна академия и бил изпратен да строи военни укрепления и съоръжения в Закасшшския край. През време на Балканската война ръководил успешно военните операции при обсадата на Одрин, след превземането на който град бил назначен за негов губернатор;

Михаил Вазов (1862—1886) бил известно време чиновник. По-късно постъпил в Париж в Иностранния легион и отишел в гр. Оран (Алжир). По-късно участвувал в Сръбско-българската война и бил награден с орден за храброст. По време на контрапреврата в 1886 г. бил убит в Софийския лагер;

Владимир Вазов (1868—1945) стигнал също до чин генерал-лейтенант и се проявява като пълководец в Балканската и Първата световна война. Бил е и кмет на София от 1926 до 1932 година. Има трима синове.Завършил Софийското военно училище и по-късно курса на Руската артилерийска школа в Царское село. През Балканската война бил командир на полк, през Първата империалистическа война — командир на Пета артилерийска бригада, на Първа пехотна бригада, на Пета Дунавска дивизия, на Девета пехотна дивизия. След войната бил назначен за кмет на София (от 1926 до 1931 г.);

Борис Вазов (1873—1957), най-малкият от братята е учил най-напред в Сопот, Стара Загора и Пловдив. Става политик и общественик. Бил известен адвокат и журналист. Не бил особено богат, изплащал къщата си до края на живота си, а след голяма любов, негова съпруга става известната портретистка Елисавета Консулова-Вазова. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на Иван Вазов - той е 'писарят' записал по-голямата част от романа "Под игото" под диктовката на брат си, който по онова време имал проблем с очите и не можел да пише. В 1890 г. постъпил във Военното училище в София. По-късно напуснал военната служба и завършил право в Париж, като защитил докторска дисертация. Бил адвокат и журналист, избиран е многократно за председател на Славянска беседа. През време на Балканската война, при все че бил освободен като народен представител от задължението да участвува във войната, той единствен се явил в полка си и взел активно участие на различни сектори като командир на взвод и батарея. От 1927 до 1932 г. бил пълномощен министър в Прага. След като се върнал в България, се отдал на журналистическа дейност, бил един от редакторите на в. ,,Мир".

Двете сестри на народния поет

- Ана Вазова (1858—1929) е живяла дълго време в Сопот, където се е омъжила в 1871 г. за хаджи Никола, син на сопотския търговец Мичо Караяза, а след неговата смърт встъпва във втори брак с Димо И. Пачев;

Вълка Вазова (1865—1945), завършила в Пловдив девическа гимназия. Била добра помощница на майка си в домакинската работа. През 1918 г. тя се премества при брат си, за да поеме домакинските грижи и му даде възможност за спокойна литературна дейност;

Ана и Въла имат голям принос за възстановяване на изгорялата къща на Вазови в Сопот. Въла Вазова-Фетваджиева помага със съвети на арх. Александър Рашенов да построи наново къщата и да я бособи като музей. Вътрешната уредба на дома пък е направена от директора на Етнографския мъзей, драматурга Ст.Л. Костов, въз основа на сведения на братята на Вазов и Въла.

По негласна уговорка, нито един потомък на прочутото семейство не се казва Иван. Изключение прави само вторият син на генерал Владимир Вазов.

Фамилията е обединена в свещената традиция да съхрани спомена за своя именит роднина Иван Вазов.

http://epicenter.bg/article/Koy-koy-e-v-golemiya-Vazov-rod/131638/11/0

Hatshepsut

15 May 2019, 21:38:55 #1 Last Edit: 14 May 2020, 21:58:41 by Hatshepsut
Драматичната съдба на фамилия Вазови

Първородният син на Минчо и Съба Вазови - Иван Вазов се ражда на 9 юли 1850 г. Първоначалното си образование получава в родния си град Сопот. Макар, че е готвен от баща си да поеме търговията в семейството, поема по съвсем друг път, който ще го изведе до върха на българската художествена литература.

Той става автор на безброй пиеси, стихосбирки, повести и разкази, а книгите му "Епопея на забравените" и романа му "Под игото" са

едни от най-четените български книги.

През август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов е избран за министър на народната просвета. Избран е за действителен член на БАН. Номиниран е за Нобелова награда за литература.

През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, като юбиляра е награден със златна лира. Успял да види всенародната любов и признателност, умира на 22 септември 1921 година.

Вторият от братята Вазови е Никола.

Той е роден през 1852 г. и до посичането на баща си Минчо Вазов от башибозука в местността Бойкова нива през Руско-турската война 1877-1878г., му помагал в търговията.

След Освобождението стопанисва бащиния дом и се занимава с търговия. Търгувал с дървен материал. Отзовава се на поканата на брат си Георги да отиде в Русия и да му помага при построяването на крепостта Кушка в Закаспийския край.

Лекар в Стара Загора става третият брат, роденият през 1855 г. Киро. На 12 години отива с татко си в Пловдив пред специалната комисия, преценяваща, колко и кои българчета ще заминат да учат медицина в Цариград.

Сред четирите избраници от Сопот е и бате му Иван, само че той се отказва и така Кирил заминава вместо него да учи в Цариград.

През 1877 г. завършва с отличен успех цариградския медицински лицей и става военен лекар в османската армия. По-късно е назначен за управител на Българската болница в Цариград.

Когато научава за драматичните събития в Сопот през Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., си купува дрехи на турски офицер и така преоблечен пристига в родния си град, за да помогне на семейството си. После се завръща в Османската империя и постъпва на работа в болницата Хайдар паша.

През 1881 г. тайно избягва и се установява в Стара Загора. С доброто си отношение и грижи за болните, си спечелва уважението на местното население.

Единият му син Минчо Киров Вазов участва в Балканската война 1912-1913 г. Другият му син

Иван Киров Вазов е достоен български офицер,

юрист и държавен деец. Завършва Военното училище в София.

Участва във войните за национално обединение 1912–1918 г. и достига до чин майор. Той е кавалер на три ордена "За храброст". През Първата световна война служи с баща си, д-р Кирил Вазов в 12-ти пехотен Балкански полк. Баща му е мобилизиран и назначен за лекар на полка, а капитан Иван Киров Вазов е ротен командир.


Баща и син на фронта през Първата световна война.  Д-р Кирил М. Вазов – лекар на 12 Балкански пех. полк. Кап. Иван К. Вазов – ротен командир в същия полк

След края на Първата световна война той напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия, където защитава докторат.

При завръщането си у нас работи като адвокат. Общественик и председател на културно-просветното дружество в Стара Загора. Избран е за независим депутат в ХХV-то Обикновено народно събрание (1940–1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (от 14 април 1943 – до 1 юни 1944 година).

Малцина днес знаят, че той е човекът, предотвратил създаването на български наемнически корпус, който да воюва срещу Съветската армия по време на Втората световна война. Направил го е в качеството си на министър на търговията в правителството на Добри Божилов – като разпорежда двойно увеличение на надниците и по този начин прекратява изпращането на работници за Германия и оттам заминаването им на фронта.

За съжаление, по силата на неписаното правило, че "няма ненаказано добро" -

на 1 февруари 1945 г. Вазов е в групата на разстреляните министри,

осъдени на смърт от Първи състав на Народния съд.

Лично Трайчо Костов подчертал с червено мастило името на Иван Киров Вазов в списъка на "смъртниците".

Днес, десетилетия по-късно, в забрава тъне и мястото, където бъдещият правник се ражда и живее почти до смъртта си. (Според изследователя и колекционер Николай Гичев, къщата на родителите му е била на мястото, където сега се намира Областната дирекция на МВР. На пресечките на улиците "Граф Игнатиев" и "Кольо Ганчев".)

Офицер и военен инженер е изборът на Георги Вазов,

роден на 5 януари 1860 г., Богоявление. След като завършил третокласното сопотско училище, той постъпва през 1874 г. в Априловската гимназия. Заради участието си с ученически бунт, е принуден да я напусне. Изпратен е от баща си при чичо си Кирко в град Олтеница, Румъния.

Със започването на Освободителната война Георги преминава Дунава и заедно с Алеко Константинов постъпват писари в Свищов при Найден Геров – губернатор на първия освободен български град Свищов.

По негово предложение десетина български младежи, сред които е и Георги Вазов, са изпратени през 1878 г. да се учат в Одеското военно училище. През 1880 г. той завършва училището, произведен е подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. Следващата година младият офицер се прехвърля да служи в Източнорумелийската милиция.

Зачислен е в Учебния батальон в Пловдив, но генерал-губернаторът Алеко Богориди го взема за трети адютант. През 1882 г. поручик Георги Вазов постъпва в Николаевска военна академия в Санкт Петербург. Когато разбира за извършеното Съединение на България на 6 септември 1885 г., той се завръща в Пловдив и заминава за турската граница, за да укрепи граничната полоса.

Войната обаче пламва от запад, откъдето сръбския крал Милан нахлува с войските си в пределите на българската държава и поради тази причина капитан Георги Вазов заминава за Сливница.

Включва се в последните сражения от войната и е награден с орден "За храброст". След нейния край е назначен преподавател по военно инженерство в Софийското военно училище.

Участва в детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. с група офицери-русофили, а след контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов напуска страната.

Отсяда в Одрин, където заболява. След това заминава с параход за Одеса, а от там в Санкт Петербург, за да завърши военноакадемичното си образование. След това е изпратен в Закаспийския край, за да строи крепостта Кушка.

Командирите му в руската армия го награждават за построяването на крепостта Кушка с два ордена, повишават го в чин подполковник, предлагат го за орден "Свети Валентин", който му дава доживотни дворянски права и го уговарят да остане на руска служба, но той отказва.

Когато през 1896 г. се разрешава благоприятно емигрантския офицерски въпрос, той решава с брат си Никола да се завърне в България и да продължи службата си в Българската армия.

Допринася много за укрепване на инженерните ни войски. Въпраки това е обвинен несправедливо "за превишаване на служебните си правомощия" и през 1909 година е осъден на 5 денонощия домашен арест. Омерзен той напуска армията.

При четенето на присъдата му във военния съд присъства по-малкият му брат, майор Владимир Вазов, който припада чувайки несправедливото решение.

През Балканската война 1912-1913г. генерал-майор Георги Вазов е мобилизиран и назначен за началник на пътищата и етапите в Действащата армия. По-късно е издигнат за генерал-губернатор на Лозенград.



През януари 1913 г. ген. Георги Вазов е назначен за началник на Източния сектор на 2-ра армия и взема участие в обсадата и щурма на Одрин.

На 13 март 1913 г. влиза триумфално в превзетата от неговите части противникова крепост. През Междусъюзническата война 1913г. е издигнат до министър на войната. Достига чин генерал-лейтенант и след катастрофално завършилата война, преминава в запаса. Автор е на мемоари и военно-теоретични разработки. Умира на 13 август 1934 г., на 74 годишна възраст.

Петият брат от фамилия Вазови е Михаил.

След Освобождението той живее при чичо си Кирко Вазов в София и работи като чиновник. Брат му Георги Вазов го съветва да постъпи във Военното училише, но той решава да замине за Париж.

След като свършва оскъдните си пари, се записва в Чуждестранния легион. След известен престой в него се завръща в България и е призован в армията, за да отбие воински си дълг в 1-ви пехотен полк. За примерна служба скоро е произведен фелдфебел.

За извършени геройски подвизи през Сръбско-българската война - 1885г. е удостоен с орден "За храброст" и повишен в офицерски чин подпоручик.

На следващата година при извършения преврат и последвалия го контрапреврат една разярена шайка потърсва капитан Георги Вазов, участник в събитията, за да се саморазправи с него.

Военнослужещ от Софийския военнополеви лагер, разбрал-недоразбрал, услужливо им посочва с пръст подпоручик Михаил Вазов. Озверените преследвачи се спускат към офицера, застанал с гръб към тях, и го повалят с няколко куршума. Така без никаква вина на 9 август 1886 г. загива трагично този талантлив и храбър офицер, който посмъртно е повишен в чин капитан.

Шестият брат е Владимир Вазов.

Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот. Учи в родния си град, после в Стара Загора и Пловдив. Постъпва в Софийското военно училище. Завършва го през април 1887 г. с чин подпоручик. Служи в Шумен и София. Завършва Висшата артилерийска школа в Царское село, Русия.

През Балканската война Владимир Вазов е командир на 4-и артилерийски полк, с който участва в боевете при Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа. В Първата световна война е назначен за командир на пехотна бригада, а впоследстиве и на 9-а пехотна Плевенска дивизия.

През септември 1918 г. се проявява със своята дивизия в отбранителните боеве на Дойранската позиция.


Ранен е в рамото, награден е с високи воински отличия и достига до чин генерал-лейтенант. През 1920 г. преминава в запаса, Дългогодишен председател е на Съюза на запасните офицери, два мандата е кмет на столицата.

През 1936 г. е поканен лично да оглави делегацията на Съюза на запасните офицери за честванията на ветераните от войната във Великобритания, където е посрещнат с големи почести.

След 9 септември 1944 г. той живее в тетевенското село Рибарица, където се занимава с дърворезба и изследване миналото на Сопот. Живее много скромно, в пълна изолация, без всякаква медицинска помощ. Умира в град Тетевен на 20 май 1945 г.

Издател на събраните съчинения на Иван Вазов става най-малкият му брат Борис. Той е роден през 1873 г. Първоначално учил в Сопот, после в Стара Загора и Пловдив. През 1890 г. постъпва юнкер във Военното училище в София и на 2 август 1893 г. е произведен в чин подпоручик. Изпратен е да служи в 4-и артилерийски полк. След четири години решава да напусне армията.

Записва и завършва юридическо образование в Париж, където защитава и докторат по право. Бил адвокат и журналист. Избиран е многократно за председател на «Славянска беседа».

Когато пламва Балканската война, поручик Борис Вазов отново облича военната униформа, макар че бил освободен от военна обязаност, поради факта , че е народен представител и заминава на фронта.

Той единствен от всички депутати се явил в полка си.

Поручик Борис Вазов се сражава в боевете като командир на оръдеен взвод и батарея и проявява героизъм. Затова е удостоен с орден за храброст. В разгара на Междусъюзническата война, на 28 юли 1913 г. е произведен в чин капитан. След войните за национално обединение , от 1927 до 1932 г. е назначен за пълномощен министър на Царство България в Прага. След като му изтекъл мандата, се завърнал в България и станал един от редакторите на вестник «Мир».

В българската военна история двамата братя генерали - Георги и Владимир Вазови, олицетворяват два от най-величествените върхове на българския воински дух - Одрин и Дойран. Стиховете на техният най-голям брат Иван Вазов пък обезсмъртяват техните подвизи и победите на българското оръжие във войните за национално обединение.

http://www.desant.net/show-news/48563

Hatshepsut

20 January 2020, 17:59:29 #2 Last Edit: 19 April 2020, 21:04:47 by Лина
Племенникът на Ив. Вазов майор Иван К. Вазов – жертва на комунистите


Баща и син на фронта през Първата световна война.
Д-р Кирил М. Вазов – лекар на 12 Балкански пех. полк. Кап. Иван К. Вазов – ротен командир в същия полк

Сред жертвите на масовото избиване на високия български елит  в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945г. е и племенникът на Иван Вазов – д-р Иван Кирков Вазов.  Възпитаник на 31-випуск на ВНВУ, участник в три войни, кавалер на два ордена ,,За храброст" и два немски железни кръста, доктор по право на Лайпцигския университет, общественик и благодетел, безкрайно обичан от съгражданите си, избран за Народен представител като независим кандидат, той е един от 147-те видни българи, които са разстреляни от пияните главорези и заровени без кръст в една яма от паднала бомба. Отгоре ,,народните синове" правят сметище, за да не идват близките на поклонение.

Д-р Иван Киров Вазов е син на по-малкия брат на поета – д-р Кирил (Киро) Минчов Вазов. Роден е на 7 януари 1892 г. в Севлиево, където по това време баща му е лекар. Детството и юношеството му преминават в различни градове, в които служи бащата, но най-вече в Стара Загора. През 1905 година Иван К. Вазов постъпва в кадетската гимназия, а после следва курса на Военното на Негово Величество училище като юнкер от 31-ви випуск. На 22. септември  1911 година е произведен в първи офицерски чин и е преведен на служба в 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. По време на Балканската война (1912 – 1913) участва в щурма на Одринската крепост, ранен е и временно напуска бойните действия. След оздравяването си се връща на бойното поле и участва с ротата си в Междусъюзническата война (1913). Сражава се при Повиен и Щип. За бойните заслуги е произведен в чин поручик предсрочно!  През Първата световна война (1914 – 1918), вече с чин капитан, продължава службата си като ротен командир в същия 12-ти пехотен Балкански полк и се бие при Китка, Кратово село, Каймак-Чалан, Трън, Караман, Битоля и др. През 1919 година минава в запаса с чин майор заради съкращенията на армията по Ньойския договор.
Двукратен кавалер на Военния орден "За храброст" – ІV степен, 1 и 2 клас.  Двукратен носител на немски ,,Железен кръст" – I и II клас. Награден е с орден "За военна заслуга" и орден "Австрийски орел".
Преминал в запас,  Иван К. Вазов се записва да учи право в Софийския университет. Специализира държавни и правни науки в Белгия и Германия и ги защитава докторат по право в Лайпциг. Започва адвокатска практика в Стара Загора. Безпартиен, дори аполитичен,  той е един от водещите общественици в града – училищен настоятел, общински съветник (1932 – 1933) и председател на културно-просветното дружество "Театър". Председател е на местното дружество на пострадалите от войните, както и член на още ред други организации, в дейността на които взема активно участие.
Роднините му си спомнят за него, че  излъчвал "доброта и аристократизъм", известен бил като "способен и честен юрист". Останал незадомен, без потомство, но се ползвал с огромно уважение сред съгражданите си. И днес старите зааралии си спомнят за "Вазовата къща" в центъра на града.
В края на 30-те години на миналия век д-р Вазов е издигнат като независим кандидат за народен представител от Стара Загора. В проведените през декември 1939 г. и януари 1940 година парламентарни избори той става депутат в ХХV-то ОНС (1940 – 1944). Впоследствие бива избран за член на парламентарната комисия към Министерството на войната, а в кабинета на Добри Божилов (14. ІХ. 1943 г. – 1. VІ. 1944 г.) заема поста министър на търговията, промишлеността и труда
С преврата от 9. ІХ. 1944 година д-р Ив. Вазов попада в черните списъци на новата ОФ-власт. "Утежняващ" вината му факт е обстоятелството, че е един от петимата министри (т. нар. "опозиционна петорка") от кабинета на Д. Божилов, подписали Постановление № 30 от 28. ІV. 1944 -а., по силата на което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели, се възлага на войската. На 20. ХІІ. 1944 година в София се откриват заседанията на І-ви състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди на: 3 регенти, 8 царски съветници, 22 министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от ХХІV-то ОНС и 47 генерали и висши офицери. Сред разстреляните още същата нощ общо 147 души е и 53-годишният д-р Иван Киров Вазов.
През 1999г.  бившата  ул. "Пионерска" в Стара Загора е прекръстена на д-р Иван К. Вазов.
__________

Източници:
– Д-р Ив. К.Вазов. Илия Маринов, в.Анти бр 14-20/20.1.1994
– Иван Вазов – забравеният старозагорец. Георги Туртуриков, новината.bg 30.08,2008
– Снимки: Галерия ,,ВИК"
По идея на Вера Милева – Регионален исторически музей – Силистра

https://edinzavet.wordpress.com/2010/10/21/ivkvazov/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на ген.Владимир Вазов "Животописни бележки":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=472

Hatshepsut

Генерал Владимир Вазов


Hatshepsut

147 години от рождението на д-р Борис Вазов


Борис Минчов Вазов е роден в Сопот на 4 юли 1873 г. Последователно учи в Сопот, Стара Загора и Пловдив, а на 20 години завършва военно училище в София. Служи шест години в артилерията, но по собствено желание напуска офицерската служба. През 1904 г. завършва право в Париж, където защитава и докторат. Завръща се в България и отначало работи като адвокат, но скоро се посвещава на политиката.
Борис Вазов е депутат в шест парламента и пет години е дипломат. Заема високите държавни постове подпредседател на Народното събрание (на два пъти) и е пълномощен министър в Прага. Като общественик оглавява Софийския адвокатски съвет, председател е на дружество ,,Славянска беседа" и на туристическо дружество ,,Алеко", членува в Съюза на българските учени, писатели и художници.
Първите журналистически публикации на д-р Борис Вазов са посветени на правни и конституционни проблеми. Те излизат през 1904 г. в авторитетния всекидневник ,,Ден", издаван от големия публицист Велчо Т. Велчев.
През 1905 г. Вазов става член на Народната партия и започва да публикува в нейния централен печатен орган вестник "Мир".
През 1906 г. Борис Вазов става активен сътрудник на новосъздадения всекидневник "Балканска трибуна"(1906-1908). Това е вестникът, който най-силно атакува личния режим на княз Фердинанд. Тази позиция го превръща в едно от най-високотиражните издания с близо 15 000 броя дневно.
През 1907 г., като един от най-добрите теоретици на избирателните системи у нас, Вазов публикува книгата си ,,Съразмерно избиране". В Предговора на труда той пише: ,,Българското законодателно тяло, Народното събрание, е много ниско паднало в очите на гражданите; вместо да бъде просветено учреждение, представител на общественото мнение и на общите интереси, то се е обърнало на едно сляпо оръдие в ръцете на управниците и техните прищевки."
В годините на войните за национално обединение д-р Вазов се изявява като истински патриот. Като депутат той не подлежи на мобилизация, но въпреки това отива доброволец на фронта. За проявена храброст по време на боевете е награден с орден ,,За храброст" и произведен в по-горен офицерски чин - капитан.
През 1917 г. Борис Вазов е един от най-дейните радетели за създаване на Съюз на българските учени, писатели и художници.
През 1919 г. става сътрудник на вестник "Трибуна"(юни-декември 1919 г.), издаван от акционерно дружество ,,Български печат" и редактиран от Димо Казасов. В своите материали в това издание Вазов се обявява за наказание на виновниците за националната катастрофа, за преследване на спекулантите и изкореняване на корупцията.
В началото на самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923 г.) д-р Борис Вазов е председател на Софийския адвокатски съвет, избран е за член на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати и става първият редактор на неговия орган "Адвокатски преглед". Първият брой на изданието излиза на 1 февруари 1921 г., а статиите на Вазов в него са посветени на актуални професионални и политически въпроси.
В деня на преврата, когато на 9 юни 1923 г. е свалено самостоятелното управление на БЗНС, в брой 6898 на вестник "Мир" е публикувана статия от Борис Вазов със заглавие "Край на един срамен режим". В нея се казва: "Най-сетне Държавният глава, след дълги колебания, се реши да изпълни своите конституционни прерогативи и задължения и се лиши от съветите на г. Стамболийски.[...] Новото правителство беше една отдавна очаквана необходимост, то дохожда по един естествен и законен ред да тури край на един разбойнически режим".
Два дена след преврата в уводна статия Вазов призовава новите министри "Дръжте здраво!" В нея той изтъква, че има пълно доверие в тях.
До края на юни 1923 г. редакторът Вазов изпълва вестника с материали срещу свалените земеделски министри и убития премиер Стамболийски, както и с насърчителни и хвалебствени публикации за новите управници.
В своите материали Вазов се обявява за свобода на словото и печата. Как цензурата влияе върху самите журналисти Сеяч обяснява в брой 10474 от 19 юни 1935 г.: "Не може ли вестникарят свободно да осветлява обществото, той губи чувство за отговорност и става просто един безполезен драскач. Обществото престава да му вярва и започва да се храни със слухове и мълви (...) Вестникарят е цвете, което не може да живее без волност. Само волността го прави отговорен и полезен сътрудник на обществото и държавата."
Борис Вазов си отива от този свят на 13 май 1957 г. на 84-годишна възраст. През близо половината си живот той е активен автор и свързва името си с десетки периодични издания. В продължение на четири десетилетия той е сътрудник и редактор на най-престижните печатни издания в България. В тях е автор на хиляди публикации, които най-често са подписвани с псевдонима "Сеяч" или ,,д-р Сеяч".

Източник: Гл. ас. д-р Тодор Панайотов, Борис Вазов в развитието на българската журналистика през първата половина на XX век

Лина


През 2020 г. се отбелязват 170 години от рождението на Иван Вазов.

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"(НБКМ) отбелязва 170-годишнината от рождението на Иван Вазов с изложба, юбилеен вестник и видео мапинг шоу, съобщиха от НБКМ.

На 7 юли в централното фоайе се открива изложбата "Певец на две епохи" с подбрани издания на Вазови творби и оригинални документи от фондовете на НБКМ.

Акцент е първото цялостно издание на "Под игото" от 1894 г. Представени са първите издания и преводите на романа на над 20 езика.

На 9 юли пред сградата ще има видео мапинг "Зад кулисите на "Под игото" - изложба с илюстрации от първото издание на романа от 1894 г. и изпълнения на дамския хор "Морфова-Прокопова".

https://impressio.dir.bg/afish/natsionalnata-biblioteka-s-atraktivna-programa-za-170-godini-ot-rozhdenieto-na-ivan-vazov

Какво представлява 3Д мапинг? Това е външно рекламно оформление, прожекция върху фасадата.