Македонски наученъ институтъ

[Hatshepsut]

Македонски научен институт

Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.

Основаване и дейност до 1947 г.

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония. Идеята е приета и на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет 52-ма видни български учени и общественици създават Македонския научен институт със седалище в София, приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател проф. Иван Георгов.

Институтът си поставя за цел да проучва историята, етнографията, езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на македонските българи и да запознава с тях научната и културната общественост в България и в чужбина.

Учредители на Македонския научен институт


Любомир Милетич

Македонският научен институт се превръща във важна част от научно-политическия фронт на освободителното движение на македонските българи и в общонационален научен център. Той привлича голяма част от интелигенцията, чиито родови корени са от Македония, както и учени и общественици от всички краища на страната, които изследват националните проблеми на България. Сред първостроителите на Института са утвърдени и ерудирани учени – професорите Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други. Численият състав на Института до Втората световна война достига 110 души. Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, познавачи на македонския въпрос и приятели на България. Сред тях са професор Афанасий Селишчев, професор Павел Милюков, професор Никодим Кондаков, професор Станислав Слонски, професор Мечислав Малецки, Лудвик Куба, професор Любор Нидерле, професор Густав Вайганд, професор Андре Мазон, Едуард Бойл, Жюстен Годар и други.

Печатният орган на Института списание ,,Македонски преглед" публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13-годишнини на списанието. Негови сътрудници са около 120 души български учени, между които професорите Милетич, Георгов, Балабанов, Васил Златарски, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Йордан Иванов, Анастас Иширков, Стоян Романски, Стефан Младенов, Кръстьо Мирчев, Иван Снегаров и други, както и чуждестранни учени слависти като Николай Державин, Михаил Сперански, Михаил Попруженко, Афанасий Селишчев, Леон Ламуш и други.

По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научно-популярни книги и брошури от серията Македонска библиотека са: Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912 – 1913 г., книгата на Иван Георгов Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите, на Георги Баждаров Македонският въпрос вчера и днес, на Георги П. Генов Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави) и други. Ценни сведения за революционното движение в края на XIX и началото на XX век се съдържат в спомените на ръководители и войводи на ВМОРО, записани от Любомир Милетич и издадени в 11 книги от поредицата Материали за македонското освободително движение.

Дело на МНИ е построяването на Македонския културен дом в София, който става духовно средище на бежанците от Македония. В сградата на дома е подредена историко-етнографска сбирка, с около 1000 уникални експоната, както и библиотека с 4000 тома специализирана литература.

МНИ поддържа връзки с редица национални научни институти и славистични и балканистични центрове в Европа и по света. Членовете на Института участват активно с доклади по важни теми в международни научни форуми и срещи. В периода 1924 – 1941 година те изнасят повече от 300 лекции, доклади и беседи пред учени, политици, дипломати, журналисти и студенти във Виена, Берлин, Лайпциг, Париж, Лондон, Рим, Милано, Варшава, Будапеща, Чикаго, Детройт и прочее в защита на историята на българите в Македония.

През 1940 година председателят на МНИ проф. Никола Стоянов подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.

В периода 1941 – 1944 г. МНИ разширява своята дейност и в освободените части от Македония. Членовете на Института участват в провеждането на научни събрания и в чествания на исторически годишнини в Скопие, Битоля, Охрид, Щип и други. Те подпомагат възраждането на българското училищно дело и създаването на културни и научни институции, като Народната библиотека и Университета в Скопие 1942–1943 г.

Политическите промени в България след преврата от 9 септември 1944 година се отразяват неблагоприятно върху дейността на Македонския институт. Ръководството на Института начело с професор Никола Стоянов е отстранено и със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България назначава ново ръководство, начело с дотогавашния подпредседател на Изпълнителния съвет професор Димитър Силяновски, който обаче през ноември същата година подава оставка поради засиления натиск от Белград за пропагандиране на македонизма. Новото ръководство се състои от политически лица, начело с Георги Кулишев. По настояване на Белград и Скопие БРП(к) като управляваща партия нарежда през юни 1947 година МНИ да се самоликвидира. Книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер и апостол Гоце Делчев са предадени на Скопие. Другите членове на института в това време са Димитър Влахов, Павел Шатев, Христо Калайджиев, Александра Хаджидимова, Владимир Поптомов, Георги Кулишев, Димитър Томчев, Георги Абаджиев, Петър Тошков и Стефан Нанов.

Възстановяване и дейност след 1990 г.

С развитието на демократичните процеси в България в началото на 90-те години се създават условия за възстановяване на МНИ. Това става на 3 май 1990 година по инициатива на 42-ма учени, публицисти и общественици. Възстановеният МНИ възприема целите и научните традиции на създадения през 1923 година Институт. През този нов период МНИ обединява над 80 специалисти от различни области – историци, езиковеди, етнографи, фолклористи, юристи и други. За чуждестранни членове са приети професор Ото Кронщайнер от Австрия, професор Тадеуш Шимански и професор Антони Гиза от Полша, професор Хайнрих Щамлер от САЩ и други.

МНИ създава свои структури в провинцията. През 1993 г. в Благоевград е основан Научно-информационен център, а от 1998 г. научно-информационни групи се създават в градовете Гоце Делчев, Разлог, Сандански, Петрич, Кюстендил, Дупница и Варна. Всички те изпълняват и популяризират програмите на Института.

Основна роля в изпълнение на научните програми на Института играе списание Македонски преглед. Според обявената в него редакционна политика, списанието си поставя за цел да ратува за духовното единство на българския народ, да подкрепя стремежа за съхраняването на българското съзнание и национална култура сред българите, живеещи по света. Списанието реагира срещу всички опити да се оспорва българската национална и културна същност на населението в Македония, да се изопачава историческата истина и да се насаждат македонистичните заблуди за съществуването на ,,македонска нация и език".

Към 2009 г. в редакционната колегия на списанието влизат проф. д.и.н. Трендафил Митев (главен редактор), проф. д.и.н. Димитър Гоцев, доц. д-р Стоян Германов, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, ст.н.д. Маргарита Василева, ст.н.с. д-р Александър Гребенаров, проф. Константин Йордан (Румъния), ст.н.с. д-р Ана Чолева, ст.н.д. д-р Лиляна Василева, д-р Георги Георгиев. В предишните години членове на редколегията са били и видните български учени акад. Веселин Хаджиниколов, акад. Иван Дуриданов, проф. Добрин Мичев, проф. Петър Шапкарев, проф. Петър Петров.

Възстановена е и поредицата Македонска библиотека, от която общо до 2006 г. са издадени 58 документални сборника, монографии и научно-популярни брошури. Между тях са:

фундаменталното 4-томно издание Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944 г.;
Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, С., 1993 г.;
Македония през погледа на австрийските консули, дипломатически документи в два тома, С., 1996 г.;
Лингвистични студии за Македония, 1996 г.;
Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия 1900 – 1945 г., 1995 г.;
Македония и Тракия в борба за свобода края на XIX – началото на ХХ в. Нови документи, 1995 г.;
Георги Даскалов. Българите в Егейска Македония – мит или реалност 1909 – 1990 г., 1996 г.;
Кръсте П. Мисирков. Прозрения, 2000 г.;
Димитър Гоцев. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1992, 2000 г.;
В. Трайков. Кр. П. Мисирков и за българските работи, 2002 г.;
Ал. Гребенаров. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), С., 2006 г. и др.
Важно направление в дейността на МНИ е организирането на научни прояви с българско и международно участие. Научните форуми са посветени на юбилейни дати на големи събития и видни личности, свързани с историята на македонските българи и с общонационалната история. Такива са годишнините от създаването на ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание, Кресненско-Разложкото въстание, Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание, Балканската война, юбилейни годишнини от рождението на Васил Левски, на Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов и други. На международни научни форуми участват членове на МНИ: Световния конгрес на историците в Монреал, Канада през 1995 г., конференцията в Скопие през 1996 година, в Австрия през 1997 година, Конференцията на ОССЕ във Варшава през 1998 г., Славистичния конгрес в Прага през 1998 година.

През 2009 г. в София излиза трудът на ст.н.с. д-р Александър Гребенаров ,,Македонският научен институт (1923 – 2008). Документален летопис".

Председатели на МНИ

1923 – 1927 професор Иван Георгов, философ от Велес
1928 – 1937 професор Любомир Милетич, филолог от Щип
1938 – 1945 професор Никола Стоянов, икономист и астроном от Дойран
1945 – професор Димитър Силяновски, юрист от Крушево
1945 – 1947 Георги Кулишев, юрист и политик от Дойран
1990 – 1997 професор Петър Шапкарев, икономист от Охридския род Шапкареви
1997 – 2008 професор Димитър Гоцев, историк от село Панчарево, Пехчевско
2008 – 2014 професор Трендафил Митев, историк от София
2014 – доцент Александър Гребенаров, историк от Кърджали

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите някои от книгите на МНИ:

- книгата на Иван Кочев "Лингвистични студии за Македония": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3103

- книгата на Димитър Гоцев "Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991г.": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=942

- книгата на Драгни Драгнев "Скопската икона Блаже Конески": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1061

- книгата на Георги Баждаров "Из македонската земя. Впечатления и бележки": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=986

- "Църква и църковен живот в Македония" - книга на Петър Петров и Христо Темелски: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=755

- книгата на Ангел Джонев "Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война": https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=104

- "Балканските държави и македонския въпрос" - книга на Антони Гиза: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=754

- "100 години ВМОРО" - сборник, посветен на 100-годишнината от основаването на ВМОРО: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=756

- "Съчиняването на т.нар. Македонски книжовен език" - книга на Иван Кочев и Иван Александров: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=941

[Hatshepsut]

Македонският научен институт с 5 опорни точки към Северна Македония

Македонският научен институт призова към конкретни действия властите в Скопие в посока на:

– признаване и осъждане на престъпленията срещу българското население в БЮР Македония след Втората световна война;

– предоставяне на граждански права на българите, еднакви с правата на другите етноси, намиращи се в границите на държавата, които са посочени в Преамбюла на Конституцията след промяната ѝ през 2001 г.;

– съобразяване с историческите изследвания; отразяване в учебниците по история на общоизвестната/неоспоримата историческа истина за историко-географската област Македония;

– признаване на истината, че официалният език на Р Северна Македония, наложен след Втората световна война, принадлежи към източната подгрупа на южните славянски езици и в основата му е залегнал един от българските диалекти;

– преустановяване на държавната информационна медийна политика, подхранваща от десетилетия езика на омраза към българите.

http://www.mni.bg/2019/05/deklaracia-na-mni.html

[Hatshepsut]

МНИ избра нов председател и ръководни органи

На 29 юли 2020 г. в Централния военен клуб в София се състоя отчетно-изборно Общо събрание на Македонския научен институт. Въпреки усложнената епидемиологична обстановка то беше беше масово посетено от членовете на института, които милеят за неговото настояще и бъдеще.

След задълбочено и продължително обсъждане бяха приети отчетите на досегашния Управителен съвет и на Контролната комисия за периода 2017–2020 г. По силата на Устава на МНИ след двата изключително успешни изпълнени мандата досегашният председател доц. Александър Гребенаров няма право да бъде преизбиран.

Бяха издигнати две кандидатури за председател: на доц. Георги Н. Николов, историк от СУ ,,Св. Климент Охридски", по произход от Охридско, и на проф. Илия Гюдженов, математик от ЮЗУ ,,Неофит Рилски", по произход от Неврокопско. След проведено тайно гласуване доц. Г. Николов бе избран за нов председател на Македонския научен институт с 32 гласа, докато за проф. Ил. Гюдженов гласуваха 25 члена на Общото събрание.

Избрани бяха също така новите колективни органи на института – Управителен съвет, Научен съвет и Контролен съвет.

Още същия ден се проведе първото заседание на новоизбрания Научен съвет и Управителният съвет на МНИ се конституира в следния състав:

1. Доц. д-р Георги Н. Николов – председател
2. Доц. д-р Наум Кайчев – заместник-председател
3. Проф. д ф н Анна Чолева-Димитрова – член
4. Доц. д-р Александър Гребенаров – член
5. Д-р Георги Георгиев – член
6. Костадин Филипов – член
7. Владимир Митов – научен секретар

http://www.mni.bg/2020/08/mni-izbra-nov-predsedatel-i-rukovodni.html

[Hatshepsut]

Македонският научен институт с нова изложба в Деня на народните будители

На 1 ноември 2021 г. Институтът откри в Македонския дом изложбата ,,Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923–1947)".

Таблата представят живота и делата на 18 учени от Великобритания, Германия, Полша, Русия, Франция и Чехословакия – Андре Мазон, Афанасий Селишчев, Густав Вайганд, Едуард Бойл, Жорж Десбон, Жустен Годар, Леон Болийо, Леон Ламуш, Лубор Нидерле, Лудвик Куба, Мечислав Малецки, Михаил Попруженко, Никодим Кондаков, Николай Державин, Павел Милюков, Станислав Слонски, Франтишек Сплитек и Ханс Кох.

Тези световнопризнати учени засвидетелстват своето преклонение към българската история, език и култура, оставяйки докрай съпричастни към страданията на македонските българи и техните борби за национално освобождение.

 Изложбата е подготвена от Младежки клуб ,,Даме Груев" към МНИ, под ръководството на доц. д-р Александър Гребенаров. Дизайн: Гергана Николова-Арабаджиева.



Изложба ,,Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923–1947)"

http://www.mni.bg/2021/11/mni-s-izlozhba-po-povod-denia-na.html

[Hatshepsut]

Д-р Георги Тренчев: Задълбочават се контактите между "Матица Хърватска" и МНИ

ЕПИСКОП ЩРОСМАЙЕР – ВЕЛИКОДУШНИЯТ ПОКРОВИТЕЛ НА НАРОДНАТА КНИЖНИНА

Георги Тренчев през 1998 г. прави докторантура в СУ ,,Св. Климент Охридски" във Факултета по педагогика, катедра ,,История на педагогиката". Има научна степен ,,Доктор". Интересите и научните му търсения са насочени към въпроси от историята на педагогиката и развитието на образованието в България. Има издадени 5 книги и редица изследвания и публикации за развоя на учебното дело в българските земи през Възраждането. Член е на Управителния съвет на Общобългарския комитет ,,Васил Левски"– София и работи активно за популяризиране делото на Левски и неговите сподвижници. Член е на Македонския научен институт, на Научния съвет и на редколегията на печатния му орган сп. ,,Македонски преглед", председател е на Научно-информационна група – Разлог.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

– Д-р Тренчев, Вие взехте участие в проявите, организирани от българското посолство в Хърватия по повод Деня на народните будители. Разкажете ни накратко за тях.

– Програмата започна с отдаване на почит към дейността на видните български възрожденци и книжовници Димитър и Константин Миладинови и отбелязване на 160 години от издаването на техния сборник ,,Български народни песни". С делегацията поднесохме цветя на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата ,,Апостол св. Петър" в град Джаково и се срещнахме със завеждащия катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич. Епископът е добре разположен към българските прояви и към България като цяло. Поднасянето на цветя на гроба на Щросмайер и отбелязването на годишнината на братя Миладинови се извършва всяка година и се надявам тази инициатива да продължи и занапред.

Посетихме и музея на епископ Щросмайер към катедралата и делегацията се докосна до изложения в експозицията сборник, издаден през 1861 г. в Загреб с финансовата подкрепа на епископ Щросмайер. Заедно с Н. Пр. г-жа Генка Георгиева, посланик на България в Република Хърватия, и председателя на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов посетихме в Загреб общонародната научно-обществена организация ,,Матица Хърватска". Проведохме среща и в Хърватската академия на науките и изкуствата.

В разговор с президента на академията академик Велимир Нейдхард и с академик Франьо Парач, вицепрезидент на академията, обсъдихме съвместна научна дейност с МНИ и с други научни институции в България и продължаване на научния обмен. Съвместно с ръководството на Хърватската академия на науките и изкуствата поднесохме венец на признателност на паметника на епископ Щросмайер в парка на академията и на паметната плоча на д-р Франьо Рачки, сподвижник и приятел на архиепископа, радетел за българската кауза и автор на книгата ,,История на България".

– Доколкото разбирам, и тази година акцент е поставен върху сборника на братя Миладинови, чиято 160-годишнина честваме? Така ли е?

– Да, така е! Отбелязването на деня на народните будители в Хърватия, е немислимо, без да се отбележи и ролята на двамата видни български възрожденци – братя Миладинови. Затова отбелязваме и 160-годишнината от излизането на техния сборник ,,Български народни песни". Константин Миладинов живее в Джаково при епископ Щросмайер месеци наред, докато приготви и последните редакции на сборника, това е от края на 1860 и началото на 1861 г. После заминава в Загреб, където през 1861 г. отпечатват сборника.

Затова веднага след заглавната страница на сборника Константин написва и своето посвещение и благодарност към епископ Щросмайер, като го нарича ,,великодушният покровител на народната книжнина". И сега всяка година българите се покланят пред гроба му в криптата на катедралата в Джаково с благодарност за делото на този приятел на българите. Многобройно са проявите на Щросмайер в защита на българите по време на Априлското въстание и през Руско-турската война от 1877–1878 г.

Също така е известна и неговата финансова подкрепа за български ученици и студенти в Загреб. Затова в криптата е поставена паметна плоча от признателния български народ.

– В разговорите, които сте имали, стана ли дума за възможностите за научно и друг вид сътрудничество между МНИ и хърватските институции? На какво акцентираха Вашите домакини? Какво очакват от българската научна общност?

– Да, имахме възможност да говорим и на тази тема. В контекста на честванията се проведе и среща с литературния секретар на ,,Матица хърватска" Божидар Петрач. На нея присъстваха посланик Георгиева, съпровождана от дипломат от посолството и лидерът на българското малцинство в Хърватия Рашко Иванов. Известни са добрите отношения на България и Хърватия между двете световни войни.

Известни са и контактите на ВМРО и Анте Павелич. Известно е също така и това, че тази научно-обществена организация има научни позиции, които през годините не са повлияни от комунистическа идеология и македонизма. Затова на срещата бяха обсъдени възможностите за установяване на преки контакти на сътрудничество между Македонския научен институт и ползващата се със значително влияние в хърватското общество ,,Матица Хърватска".

На г-н Божидар Петрач, литературен секретар на ,,Матица Хърватска", връчих писмо от Председателя на МНИ доц. д-р Георги Николов, както и поредици от сп. ,,Македонски преглед" и редица издания на МНИ. Бе отправена и покана ръководството на ,,Матица Хърватска" да посети МНИ – София. Обсъдени бяха възможностите членове на ,,Матица Хърватска" да представят свои материали за публикуване в сп. ,,Македонски преглед", както и да посочат свой представител за член на редакционната колегия на нашето списание.

Разговаряхме и за осъществяване на постоянен обмен на изданията на двете научни институции, а също и да се организират съвмести международни научни форуми по значими и за двете институции теми. На срещата, която проведохме в Хърватската академия на науките и изкуствата, разговорът имаше по-мащабен характер.

В академията мислят за бъдещите прояви на ниво академии или на национално ниво. Работят добре и с нашия Институт за балканистика с център по тракология при БАН и имат издания на хърватски и на български език. Отворени са и за бъдещи прояви, като за това може да помага и посланик Генка Георгиева. В рамките на честванията посетихме университета ,,Йосип Щросмайер" в град Осиек и след среща с ректора и декана на Философския факултет бе открита българска изложба на кирилицата под надслов ,,Духът на букви и знаци 2021". В Хърватия имат добра традиция за изследване на глаголицата.

Известно е, че хърватската глаголица е основна писменост в тяхната държава през XI–XII в. и тогава тя преживява бурен разцвет. Затова и във Философския факултет имат добри специалисти в езикознанието, които ни изненадаха приятно даже с цитиране на ,,За буквите" от Черноризец Храбър и с ,,Похвално слово за Кирил Философ". Интересно би било да поканим някои от тези специалисти при организирани от нас научни прояви.

– Какво е мястото и ролята на българската общност в Република Хърватия?

– Българската общност в Република Хърватия е малка, но добре организирана и много инициативна. Официално е получила статут на национално малцинство през 2002 г. Въпреки, че сега тя е малобройна, исторически погледнато в миналото немалък брой българи идват в Хърватия.

Не само през Средновековието, но и по време на османската власт, след Чипровското въстане от 1688 г. много българи католици се заселват в областта Славония. Известно е, че един от водачите на въстанието – Георги Пеячевич, получава баронска титла, а родът Пеячевич получава владение района на град Осиек. На основата на тези исторически предпоставки днес българите в Хърватия имат своя организации.

На 22 юни 1998 г. е създадена Национална общност на българите в Хърватия, като неин учредител и днешен председател е г-н Рашко Иванов. Дейността ѝ е насочена към поддържане на българската национална идентичност и съхраняване и развитие на българската културна традиция. Също така в Хърватия през 2000 г. е учредена и Българска църковна община, а Българският клуб съществува повече от 16 години.

И тази година представителите на българската общност участваха във всички организирани прояви за отбелязване Деня на народните будители. Г-н Рашко Иванов бе на срещата, която осъществихме с ръководството на ,,Матица Хърватска".

За тяхната ползотворна и многостранна дейност на среща в катедралата ,,Апостол св. Петър" в град Джаково завеждащият катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич награди лидера на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов и председателя на сдружение ,,Щросмайер" – София Трифон Павлов за техния принос в развитието на приятелството между България и Хърватия.

http://www.mni.bg/2021/11/blog-post_24.html

[Hatshepsut]

Прояви на Македонския научен институт в Скопие


Доц. д-р Георги Николов

На 26 и 27 май 2022 г. Културно-информационният център на Р България в Скопие организира два форума, посветени на 150 години от рождението на именитите български дейци – Георги (Гоце) Делчев (4 февруари 1872 – 4 май 1903) и Борис Дрангов (3 март 1872 – 26 май 1917 г.).

Кръглата маса за Гоце Делчев бе открита на 26 май от директора на Културно-информационния център г-жа Антония Велева – модератор на проявата. След словото на г-н Ангел Ангелов, извънреден и пълномощен посланик на Р България, становища за освободителните борби в Македония и личността на Г. Делчев изразиха поканените от Българския културен център представители на Македонския научен институт – доц. Георги Георгиев, доц. Георги Николов, доц. Ангел Джонев, журналистът Костадин Филипов, доц. Александър Гребенаров, както и проф. Михаил Неделчев.

В последвалата дискусия се включиха и интелектуалци от Скопие. На нея се коментираха идеите, мястото и ролята на Гоце Делчев в македоно-одринското освободително движение, обърна се внимание и на мита за Гоце в Р С Македония. Всеобщо бе мнението, че умишлено игнорираният документален масив за българския народностен характер на дееца от местните изследователи нанася деформация на общественото съзнание в противовес на историческата истина. В края на форума доц. Ал. Гребенаров представи изложба за Г. Делчев, подготвена от Македонския научен институт, Регионален исторически музей – Благоевград и Младежки клуб към МНИ ,,Даме Груев".

На 27 май в Културно-информационния център на Р България в Скопие бе проведена научна конференция, посветена на Борис Дрангов. На форума, открит от г-жа Антония Велева – модератор на проявата, водеща роля имаше Македонският научен институт.

След доклада на доц. Александър Гребенаров изказвания за живота и делата на видния български военачалник и възпитател, военен теоретик и преподавател, изследовател и публицист, както и за епохата на войните през второто десетилетие на ХХ в., направиха доц. А. Джонев, проф. М. Неделчев, доц. Г. Николов, доц. Г. Георгиев, Симеон Симев и др. Г-жа Райна Дрангова – внучка на родоначалника на скопската школа за запасни подофицери, представи семейна колекция от неизвестни снимки за своя именит родственик и разказа спомени за членове на фамилията Дрангови.

В следобедните часове на 27 май 2022 г., по повод 105 години от смъртта на полк. Борис Дрангов, се състоя възпоменание на гробното му място в Скопие. След словото на посланик Ангел Ангелов, присъстващите, между които народният представител Тошко Йорданов, дипломати, общественици от Р С Македония, представители на Македонския научен институт, на Българска телеграфна агенция и други гости от Р България, поставиха цветя на гроба и сведоха глави в знак на почит към героя.

http://www.mni.bg/2022/05/blog-post_31.html

[Hatshepsut]

Без Милетич светът нямаше да разбере за гръцките и сръбски жестокости и делото на Илинденци

Днес, 14 януари 2023 г., се навършват 160 г. от рождението на големия български учен Любомир Милетич. Роденият в град Щип, Македония, дълги години е председател на Българската академия на науките/1926-1937г./ Той е и сред основните двигатели при създаването на Македонския научен институт в София, чийто председател е до смъртта си през 1937г. Милетич се счита и за един от големите български учени през първата половина на 20 в. в областта на езикознанието, диалектологията, етнографията и историята, предаде репортер на БГНЕС.

Ако не бе делото на Любомир Милетич, днес нямаше да знаем най-важните неща за случилото се по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., но и за водещите фигури и участници в него.

В продължение на дълги години проф. Любомир Милетич записва спомените на участниците във въстанието. В началото на 20-те години на миналия век той отпечатва девет книжки - Материали за историята на македонското освободително движение. От тях разбираме не само какво се е случвало, но и най-важното - българският характер на бунта, както и българската етническа принадлежност на участниците в него. Той лично записва разказите на легенардните революционери като Дамян Груев и Борис Сарафов.

Любомир Милетич

Без усилията на Милетич светът нямаше да научи и за гръцките престъпления срещу българите в Егейска Македония. В книгата си "Гръцките Жестокости в Македония през Гръцко-българската война" Милетич публикува 53 снимки и една географична карта. В началото на книгата той пише следното: "От извършените гръцки зверства, за които свидетелствуват документите в тази книга, излиза наяве, доколко са гърците, дори и в лицето на своите най-видни интелектуални представители, не само крайно жестоки и безчовечни, когато им се падне случай да разполагат с живота и имота на свои неприятели, но същевременно доколко те са нравствено извратени, като са способни по един немислимо безочлив начин, прикривайки пред външния свет своите собствени злодеяния, да приписват същите тия злодеяния тъкмо на пострадалите свои неприятели."

В сборника си "Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 – 1913 година" Милетич документира жестоките изстъпления на гръцките и сръбските окупационни власти над българите в Македония по време на Балканските войни 1912 – 1913 година.

Любомир Милетич е автор на над 400 книги и монографии, студии, рецензии. Много от тях са на чужди езици: германски, френски, хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.

Домът, в който живее до смъртта си през 1937г. големият български учен, се намира в центъра на София, на улица Шипка. Делото на родения в град Щип, както и на безброй други учени, политици, революционери също родени в Македония, дори и в днешна "независима" РС Македония", старателно и институционално се укрива от гражданите на западната ни съседка, с една единствена цел - подчинението на републиката в услуга на чужди интереси. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/bez-miletich-svet-t-namashe-da-razbere-za-gr-tckite-i-sr-bski-zhestokosti-i-deloto-na-ilindentci/

[Hatshepsut]

Проф. д-р Ана Кочева: Лингвистичен македонизъм струи отвсякъде в РСМ

На 8 март 2023 г. гост на Лектория ,,Македония", открита от водещия Костадин Филипов, бе проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към Българска академия на науките. Темата на презентацията, изнесена пред аудиторията бе ,,(Пре)кодификацията на българския книжовен език в Македония".



Лектория "Македония": Гостува проф. Ана Кочева

Проф. Кочева проследи историята на българския език. Изрази становище, че той е единственият славяно-балкански език, започнал своето развитие като класически славянски език. В хода на историята е претърпял влияние на различни балкански езици. С особена сила това въздействие се чувства през ХХ в., когато след загубените от България войни огромен брой сънародници остават в области под чужда власт.

Там са подложени на асимилация и денационализация, а в езика им се засилват заемките от чужди езици – балканизми. Независимо от процеса на балканизация, българският език остава с характерни особености, които го отличават от останалите езици. Случаят с ,,македонския език" е по-специфичен, подчерта проф. А. Кочева.

Всички диалектни и регионални особености, които са характерни за създадената след Втората световна война държава – Народна република Македония, са умишлено наслагвани върху книжовния български език. Поръката към неговите създатели – да се придобие впечатление, че ,,македонският език" има природа на естествен език, въпреки че не притежава такъв характер, е спазена. Те усърдно са работили в такава насока. Наслаганите диалектни форми и най-вече сърбизми, наложени по административен път, обаче не могат завоалират истинската природа на езика в Македония. Безспорен факт е, че кодификацията в тогавашна НР Македония е извършена върху основата на книжовния български език.

Проф. А. Кочева проследи в исторически план влиянието и опитите на чуждестранни учени, между които е и ,,бащата" на македонизма Стоян Новакович, опитвал се да прокара идея за налагане на сръбската азбука в географската област Македония.

След десетилетия гледището за създаване на нова нация с нов език в НР Македония се следва от сръбски учени и е поддържано от представители на съветската наука. В това отношение не бяха спестени критики и към родната наука, която дълго време не намира смелост да се противопостави на ненаучните теории, приложени в ущърб на българския език.

Понастоящем лингвистичен македонизъм струи от всякакви посоки в Република Северна Македония. Там е възприето и се отстоява гледището, че историята на езика, всички културно-исторически паметници и обекти от различни епохи са обявени за ,,македонски". Гост-лекторът припомни за създаването на ,,македонската азбука" по време на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония през 1944 и 1945 г.

С особен интерес е проследила словата на създателите на ,,македонския език" Блаже Конески, Крум Тошев, които говорят на сносен български книжовен език. Стенографските бележки, водени на форума, показват този парадокс. След лекцията на проф. А. Кочева последва дискусия за езика в Македония.

Изразиха се мнения за последиците от фалшификацията на историята на езика и неговите диалекти, за смисъла от езиковия превод, за развитието на македонската езикова норма и др. Всеобщо бе гледището, че е необходимо час по-скоро да се засилят българистичните изследвания и привлекат чуждестранни учени с активната помощ на държавните институции.

http://www.mni.bg/2023/03/blog-post_30.html

[Hatshepsut]

Иван Георгов


Академик Иван Георгов (1862-1936)

Академик Иван Георгов от град Велес - пръв председател на Македонския научен институт в София - 1923 - 1927г. Философ и педагог. Автор на стотици научни трудове към Българска академия на науките. Забележителна е книгата му "Македонският въпрос чака своето разрешение" - 1926 година, София - който може да чете и е функционално грамотен, тоест да разбира какво чете - ще разбере същината на Македонският въпрос - че е въпросът за правата на българите в Македония, останали под чужда власт. Заедно внесохме в днешна Северна Македония точно 42 000 български книги. Но, ако е полезно за каузата ще отпечатаме 42 000 от този труд на акад. Георгов, ако това ще помогне днешните македонци да разберат българския си произход.
И за жал на акад Георгов ( Бог да го прости ) и за жалост на всички нас - Македонският въпрос чака и до днес своето разрешение - 100 години по-късно, откакто академикът написа труда си...

Виктор Стоянов

Академик Иван Георгов със семейството си

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 г. в будния български град Велес, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 г. Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 г. е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 година и в Йенския университет в 1888 година. През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 г. е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и пет пъти (1891-1892, 1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета. От 1902 г. е действителен член, а от 1928 до 1936 г. председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 г. е действителен член на института ,,Жан Жорес" в Женева.

През 1898 г. е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО ,,Македонски преглед" и на вестник ,,Вардар". Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците ,,Беломорец" и ,,Българин".

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: ,,Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония".

Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.

След края на Първата световна война участва активно в протестното движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по Македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. Основен автор е на вестник ,,Насион", издаван преди мирната конференция.

През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му ,,Македонски преглед".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван Георгов



От нашата Download-секция може да свалите книгите на Иван Георгов...

- Ролята на България във всемирната война https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=307

- Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт 1925г. https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3934

- Материали за речника на велешкия говор https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6752