• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 August 2020, 01:42:22

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11154 Posts

Шишман
2950 Posts

Лина
519 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
502 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16568
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 33
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 29
Total: 30

Геноцидът над Българите извършен от Руският Княз Светослав през 968-971

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 06:47:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Геноцидът над Българите извършен от Руският Княз Светослав през 968-971


Днес в историята ни има един кратък период за който не се говори никак. А той определя съдбата ни за следващите 200 години. Естествено - той е неудобен. Неудобен заради изобличителният характер на историята спрямо нашите "братушки", който не се спират от някакво "братство", да избиват българи заплатени от ромейски пари. За тези три години Българската област Мизия е поставена на колене заради недалновиден владетел, секти, но най вече заради огромният хъс на нашите врагове тук да няма българи... И пак Българите успяват да запазят своята държавност още около половин век преди и последната българска съпротива да падне, заради предателска ръка. Но всъщност кой е този Княз Светослав? Кой му плаща да доиде тук? Кой го мотивира да избива българите в всяка от 80те крепости на българите, които е обсадил? Историята на събитията относно походите на Светослав се предава най вече от Историята на Лъв Дякон, но отделни сведения се намират и в други византийски хроники...

Никифор изпратил пратеници при княза на Русия Светослав като го подтиквал срещу Българите... И тъй руска воиска потеглила на поход срещу сраната им и опустошила голяма част от страната им, и откарала безброина плячка. и на следващата година русите нанесли на българските земи злини, не по-малки от предишните. И русите като подчинили под властта си българският народ, страната им и предводителите на народа Борис и Роман, забравили вече своята земя и искали да останат там, като владеят страната.

Йоан Зонара

Зонара ни дава един по общ поглед над събитията очевидно поради факта че не е съвременник на събитията и вероятно е преписвал от друг източник.



Ето и извадка от "история" на Лъв Дякон:

Патриций Калокир, изпратен при тавроскитите русите по царска воля, пристигнал в Скития Киевска Русия. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите българите. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но Светослав да му помогне срещу ромеите, за да получи (върховната власт в ромейската държава.
При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска българска крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно. Смъртта на "боголюбивият" но лош дипломат Цар Петър, който сключвайки анти-византииски съюз с унгарците на лоши основи, дава предпоставка за руските нашествия в България. Факт е също че Петър научава за походът на Светослав чак когато пада и "последната крепост на Истъра", което говори за неговата осведоменост и далновидност. След като Княз Светослав покорил Мизия, той забравил съюза си с Византииците и потеглил към Константинопол. Това му деиствие е продиктувано от многовековната руска мечта Константинопол да е руски(а България да я няма). По пътя той избивал местното население, което оказвало съпротива. Много българи намерили героично смъртта си, докато се отбранявали от пълчищата на руските варвари. Лъв Дякон споменава следното:

"разказват че като превзел района на Филипопол, той жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил"

Какъв удар по българската демография е било избиването на 20 000 души може всеки да прецени сам, когато си спомни че царството на Симеон обхващащо дефакто Влашко, Трансилвания, Молдова и целите балкани без Солун, Константинопол, и Южна Гърция, е имало само между 2 и 2.5 милиона души.

И наистина, бих могъл без никакво затруднение да ви описвам битките между младият Цимисхий, и Светослав... Бих могъл и да ви дам описанието на лодките еднодръвки на Русите, с който търсели храна докато били обсадени в Дръстър, но дали това е най важното? С това нека ви занимават Историците. За нас българите е по-важно друго. Че освен тези 20 000 българи набити на Кол в Пловдив, Княз Светослав съзнателно избива елита на България за ВТОРИ път след покръстването. Но докато Борис 1 избива 52 боляри, то Княз Светослав избива 300 наши благородници.

Докато траела обсадата на Дръстър: "Светослав дълго време размишлявал и съобразил че ако мизите се присъединят към ромеите, неговите работи не ще свършат добре. Той събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал в вериги и заключил в тъмница"

Днес в учебниците ни пише че имало равноправен анти-византииски съюз, между българи и руси... Да - това пише там, а Лъв Дякон сигурно е "таен български шпионин - ревизионист", и такова клане не е имало... Но това само историята ще отсъди. Русофилската политика на България не може да заличи страници от историята ни! Ние българите помним страшният геноцид на Светослав над Българите.

Месеци по-късно Светослав последва събата на Никифор, като главата му била отсечена от печенешкият Хан Куря, както ни свидетелства "Повест Времених Лет". А днес Светослав е национален герой в Русия... За Хан Куря се правят руски анимационни филми, в който е лошият герой... А за геноцидът над българите... всичко се забравя. Пуста му история... защо ни спомняш ти, така укорително че сме били клани от днешните ни "братушки"?

http://samoistina.com/2/rusgenocid.htm

Hatshepsut

Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година. Светослав избива безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавява държавата по същия начин както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха може да прочетете тук:

Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анали­зирани нееднократно. Насочвайки внима­нието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопос­тави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Ки­евска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския поли­тически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите меж­ду Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).

Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемай­ки Христовото учение за религия на сла­бите.

Никифор Фока изпраща при Светослав, Калокир, син на протевона (управителя) на Херсонес. Този млад и амбициозен арис­тократ вече е бил с дипломатическа мисия при немския император Отон I. Сега Ни­кифор Фока му гласува още по-голямо доверие, като му дава и високата титла пат­риций. Чрез Калокир руският княз полу­чава 15 кентенария злато. Изчисленията показват, че сумата не е достатъчна за на­емна войска, по-голяма от три-четири хи­ляди души. Така е, защото византийското правителство вижда в княза не обикновен вожд на наемници, а политически партньор с по-широки характеристики. Златото е личен дар за княза, докато за войските му е предназначена плячката, която ще бъде придобита в България.

Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това ста­ва не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през ав­густ (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемни­ците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води ог­ромни за времето си сили, използвайки зна­чителния демографски потенциал на рус­ките славянски племена.

Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от русите още в първото го­лямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той при­ема монашески сан и се оттегля в манас­тир. Само след няколко месеца царят чер­норизец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, койо независимо от своите грешки и сла­бости води държавните дела повече от че­тири десетилетия.

http://www.bg-history.info/

к-н Петко

:dont: Всъщност, според историческата наука първи украинците(езичници), а не московците(православни християни) опустошават и разграбват българските земи при нашествията на Светослав I Игоревич - княз на Киевска Рус(Украйна) - типичен украински хохол: "В запазени източници от този период е описан неговият необичаен за византийците външен вид - обръсната наполовина глава и голяма златна обица.", отказвал да приеме православното християнство.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Емил Михайлов "Руси и българи през Ранното средновековие до 964г.":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1442