• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Mar 25, 2019, 08:27 am

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
  • Total Members: 26
  • Latest: mazzini
Stats
  • Total Posts: 8840
  • Total Topics: 1075
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

Иван Вазов

Started by Hatshepsut, Aug 02, 2018, 01:50 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Отечество

Оня, който не обича
свойта татковина драга,
той се лош човек нарича,
Господ нему не помага.

Всички братя сме родени
в наша лепа България,
с едно мляко сме кърмени,
една кръв сме всички ния.

България рай е земни:
ражда грозде, цвете, жито,
а във нейни гърди темни
много злато е зарито.

http://www.slovo.bg/old/vazov/deca/27.htm

Hatshepsut

"Българио, живей!"

Охулиха те злобно враговете,
прокле те лицемер и фарисей,
но твоята съдба по-ярко свети:
Българио, живей!

Жестоки рани те покриха, злото
извика с радост: "Тя ще угасней!"
Но ти издигна гордо пак челото -
Българио, живей!

"Да мре! - решиха на съвет събрани
вразите, - щом за себе по милей!..."
Но ти каза: "Не ща да мра, душмани!" -
Българио, живей!

/Иван Вазов/
26 декември 1916

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4121&Level=2

Hatshepsut

Свобода или смърт

На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.

Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!

Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
Балканът разтреперан начена да гърми...
И българските гърди по-силно затуптяха,
и българското име екна по вси страни.

О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв!

Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,
и звукове по-мили издайте тоя час,
че духове велики имало помежду ни,
че бъдеще светливо имало и за нас.

Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,
великата идея да я зарине в гроб,
сече, гори и роби, обесва и убива -
по-скоро да помаже въстаналия роб.

И цялата Европа да спази мир злокобен,
съзира хладнокръвно как падаме и мрем
и не простира ръце на наш народ поробен
да го избави веке от срамният ярем.

И казва, като мисли за плячка само тлъста:
"Хасан е нам потребен, нам требува мирът!"
И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста
и милиони души как в робство пищът!

Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки... на бога уверено
и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"

Букурещ, май 1876

http://www.slovo.bg/old/vazov/p_gusla/svobodai.htm

Hatshepsut

Надей се, Българийо!

Кой знае в тез минути тъмни
дали ще й утре пак,
дали ще бурята да гръмне,
дали ще й ясно, или мрак.

Я чуйте,още не утихва
последний на борбата ек
и Марс кръвнишки се усмихва,
и целий свят стои нащрек.

Светкавиците да разпорят
се готвят мрачний небосклон
и скоро може на Босфорът
да екне гръм и бран, и стон...

О, Родино! О, земльо свята!
Как чудно грее твойта чест!
Я виж, паднаха железата,
кои те стягаха до днес.

Надявай се и бодра бивай,
и вярвай в своята съдба,
но знамето си ти развивай:
бъди готова за борба!

Готви се, та кога удари
часът за боя страховит,
пред враговете нови, стари
ти да въстанеш с грозен вид.

С гърди железни с ярост пълни,
в съюз с орела горделив,
мъсти, гори и хвърляй мълний
и мри с венеца си трънлив.

Защото й славно, майко бляда,
когато слабий тича в бой,
когато стъпканий напада
и мъченикът е герой!

Ох, теб завиждат зли душмани,
чумерят ти се с яд и бес:
за тях са малко твойте рани,
ти малко кръв проля до днес!

На тоя, който те избави,
кат бесни гадове реват!
О, срам! Веригите гнуснави
те изново за теб коват.

Не се съмнявай, не унивай,
съмненьето за теб е смърт;
не пъшкай, сълзи не проливай,
сълзите срам са този път!

Борбата й близко, що бледнееш?
Ти имаш случай, ако щеш,
чрез нея славно да живееш
ил в нея славно да умреш.

Иван Вазов
Русе, 14 май 1878 г.

Hatshepsut

Отмъстител

Снаха

Послушай, мале, чуй моля
да кажа мойта неволя -
що тегля ази, горкана,
от мойто либе Стояна.

Соса ми веке да тая,
пред людски хора да лъжа:
от страх ме, мамо, не сдържа,
какво да сторя не зная!

Два дена той е при мене,
недели после се губи...
Не знам къде се той дене...
Ах, той ме, мале, не люби.

Сега е третя година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в такова, мале, теглило!

Когато вечер се смръкне,
с незнайни хора се сряща...
Не знам кога си дохажда,
нито кога си дохажда,
нито кога ще да тръгне...

Той нищо ми не казува...
Ханджар завтъкне, пищови,
в чело ме мълком цалува,
па бяга в тъмни долове.

Ох, страх ме й, мамо, да кажа-
от злото господ да пази-
той често нощем донася
глави със дълги чумбази!

Свекърва

Недей се, булка, страхува,
от тебе няма да крия-
лъжата веке не струва:
ти водиш лют харамия!

Стоян си, булка, живее
с хайдушка върла дружина;
той кръв безгрешна не лее -
недей го, снахо, проклина.

Аз имах йоще три чеда,
те бяха кротки душици,
работни като говеда,
незлобни като овчици.

Но мойта къща заглъхна
и трите млади умряха:
един в тъмница издъхна,
а двата турци заклаха.

Стоян ми господ остави
утеха в мойте неволи.
Той клетва страшна направи
душмани наши да коли!

Затуй нам, булка, той носи
глави с чумбази във къщи.
Недей се, булка, оплаква,
либи го повече, дъщи.

http://www.slovo.bg/old/vazov/p_gusla/otmystit.htm

Hatshepsut

Минарето

1
Когато Иван Асен втори разбра,
на дните му земни, че иде конеца,
при своя страдалчески одър събра
велможите първи в двореца.

И след кат печално се с тях разпрости,
и след като чуха последна му воля,
върховна си воля им той извести
и рече: "О, братия, моля,

зарийте праха ми в любимий мой храм,
от мен сътворен, във къта при входа-
молитвите святи да чувам от там,
а също гласа на народа

любим мой, по-близко до него да съм
в скръбта, в радостта му; да стига по-ясен
до мене на църквите празничний гръм,
на Янтра-шума сладкогласен.
 
Прощавайте, братя!"... И скоро Асен
предаде дух богу. С молитви, стенанья
погребаха славно праха му свещен,
при громки народни риданья.

Простря се великият, благ господар
навеки в "Свети четерийсет", във къта
желани, в дома на небесния цар,
на Царевец мили под ръта.

2
Един и половин век мина, пролетя-
усопшият спа във почивка блажена
под хладния мрамор. Кандило блещя
над гроба-светиня нетленна.

Молитви четяха се праведни там
от вси патриарси; народа
поклони чини му със почит голям-
и ратай, и цар, и войвода.
 
И светли дух царев витайше над тях:
внушаваше тих мир светата останка;
не бе пръстта тежка за царствений прах,
ни тъй тъмна гробната сянка.

3
Но ето ужасни настъпиха дни:
столицата турчин превзе, разори я,
палата превърна във куп съсипни,
а славната църква в джамия.

Въз гроба Асенев вдигна минаре.
Запя музеин от високо викало.
Зла пропаст!От кърви и сълзи море
разля се по царството цяло!

Разбуди се царят във гроба, трепна:
наляга го нещо. Запъшка дълбоко,
не мраморна плоча-скала планина
отгоре натиска жестоко.

Ослуша се. Песни и химни свети
не чуй, нито стъпки набожни край гроба,
кат друг път. Настръхнал тогава сети
слетялата царството коба...
 
Той всичко разбра и заплака!... Тегней
минарето по-силно, зле гроба притиска,
задушва се царя. На двора бесней
зла хала, веявица писка.

И в мрачно отчаянье в гробната нощ
блъсна свода гробен и свода, затресен,
затресе земята, на царствений вожд
що свода затуля небесен.

И тоз трус люшна минарето тогаз,
кат клас разлюля го, задруса и пада
то с трясък. На гроба олекна завчас
и царят заспа във услада.

4
Но скоро стълп по-як издигна се там
и по-горд. Запя музеинът отново,
пророкова слава възнася за срам
на името светло Христово.

Минуват години. Из столния град
реват музеини; високо се рее
полмесец, там, кръста де вдигал се свят.
Клепало млъкнало, не пее...
 
Една нощ - във гроба е всякога нощ -
Асен се пак сепна от див рев на хала
ужасна, завяла с нечувана мощ
навън, като ад забучала.

Усети той с мъка пак тежкия твар
несносен над себе и задуха в гроба.
И пак блъсна свода великият цар
със първата ярост и злоба.

И трус пак! Със шум минарето рухна.
Тогаз му олекна, свободно отдъхна.
Обърна се в гроба на друга страна,
заспа пак, за дълго заглъхна.

Ей третьо се там минаре изгради -
и то провали се при първата буря,
градят се все нови, но като преди
пророковий стълб се катуря.

А турчин гради друг и гневно ругай
ветрища и бури, кълне небесата:
а кой му делото събаря не знай
с гигантска си мощ под земята -

с гигантската мощ на оная ръка,
що царство безкрайно под власт бе държала;
що двайсет години юздите стиска
на славата-блага в мир, силна във хала

ръката, от Черно до Синьо море,
при чийто мах царствен челата клюмвали,
що слава велика, що нивга не мре,
в народните вписа скрижали.

5
Изтекоха векове - царят юнак
лежи там... . Един ден, внезапно разбуден,
той лекост почувствува в гробния мрак.
Потръпна, вслуша се учуден:

о, боже, във храма звучат
и българска реч се въздига към бога...
И сладки сълзи из очи му ручат
от радостна, светла тревога.

Разбра той, че нов е настанал живот,
че турчина гняв поразил е господен,
че стълпът сломен е със турский хомот
и левът възкръснал народен.

"О, боже - викна възхитеният цар -
сполайи; усмихна се нам ти от свода,
махна ти десницата тежкий товар,
що смазваше мен и народа,

и с радост небесна тоз гроб озари.
Нек бъде прославен твоето име,
че твойте обятья най-после разкри
на моя народ прелюбими."

И дълго сърцето му сладко тупа
от тоя възторг благодатен и нежен,
и царят легна пак, блажено заспа
във вечний си сън безметежен.

24 февруари 1906
Иван Вазов

Hatshepsut

Де е Бог?

Търсих го на небето - там го няма -
от празнотата му смутен останах.
Търсих го в земния му дом, но в храма
аз ликът му видях.

Подирих го в сърцата - срещнах тамо
не Бога благи - други Бог жесток;
дирих го в разума - той каза само
"Не знам какво е Бог!"

Потърсих го в душата человешка -
там името му беше, а не той,
дирих го вред...и викнах в мъка тежка:
- Къде си, Боже мой?

Не виждам те в небето и в чолякът,
земята пуста е сега без теб
и пълна с кривди, зло, синджири звякат,
цари Ваал свиреп.

Заглъхна в бурен твойто слово живо
и твоя благ завет за братство, мир,
теб химни пейм, а служим послушливо
на други, лют кумир.

Къде си, Бог на любовта, живота,
на истината извор вечен, свят?
И чух аз вик: - "Търси го на Голгота:
той пак е там разпят!"

София, 1899

Hatshepsut

Дедите наши злочести

Дедите наши злочести
живот злочестен живеха
и без да имат утеха,
в неволя крайна умреха
дедите наши злочести.

На свойте внуци, потомци
оставят зла проклетия,
в наследство - тежка робия,
за радост - зла сюрмашия -
на свойте внуци, потомци.

Не бива, братя, не бива
да хулим тяхното име,
че днеска в робство стоиме,
виновни тях да броиме -
не бива, братя, не бива!

Пет века веке ще станат,
как врагове ни плениха,
окови, що ни туриха,
веч от ръждата изгниха..:
Пет века веке ще станат.

Дошло е време, дошло е
да счупим стари окови,
да дигнем остри ножови
въз турци хищни, сурови.
Дошло е време, дошло е!

Hatshepsut

Там!

Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.

Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Там свобода загря! Волно българска реч
зазвуча по бърда, по поля, и в олтар

О, гори, планини, вий напразно сега
пред мен пречка поставяте - пречки не знам
за летежа си вихрен на Пирин през снега:
аз съм там, със духа, аз съм там, аз съм там!

Аз деля радостта на възкръсналий брат
във урата, в сълзите му своите слял,
и прегръщам те с него, герою крилат,
за този празник велик сили, кръв - всичко дал;

ти герою, ти войно с железен дух, гръд,
на България гордост, света удивил
с ураганский си устрем към слава и смърт,
епопеи създал и империй сломил!

О, лети от триумф на триумф, радост сей!
Нощ превръщай на ден, плач на смях, ад на рай,
И над Охридското езеро, роб де ридай,
ти победното си знаме развей!

Ивазн Вазов 18 октомври 1915 г.

Hatshepsut

Aug 02, 2018, 02:09 pm #39 Last Edit: Jan 03, 2019, 08:23 am by Hatshepsut
"Бедят ни" едно от великите изтрити от нашата история стихотворения на Патриархa на българската литература Иван Вазов. Неудобно за комунистите след поробването на България от Съветска Русия на 9 септември 1944г.


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1857972590893309&set=a.182937038396881.40497.100000417593279&type=3&theater

Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас грешни,
те гледаха спокойни.*

Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
ала кога душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: "Разпни го!"

Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стряха.
Ала когато нази
ужасно зло нагази -
славяните де бяха?

Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани -
но тези, що любехме,
или боготворехме,
що правяха в скръбта ни?

Стояха оглушали,
безчувствени, едва ли
не зрители злоради
пред наште мъки тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?

Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
"Убийте тоз звяр диви!"
И на защо, кат смеем
и ние да живеем,
станахме лоши, криви!

Иван Вазов, декември 1915г.

*става дума за Букурещкия мирен договор, сложил край на Междусъюзническата война 1913г.:
https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Aug 02, 2018, 02:12 pm #40 Last Edit: Jan 03, 2019, 08:23 am by Hatshepsut
Българският бог

Тревожни дни, велики дни! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! -- а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни. Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв ручи от рани...
Затуй ли нашите свети герои мрат --
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани?

Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична;

треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор; с душите възмутени
на твойте храбри синове без чет
по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове пази: пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз --
и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е българский бог, богът наш
велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч
и имаме велико тук призванье
и славна рол в историята веч
съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всики сили преизподни!
О, жив е, жив е българският бог!

 Февруари 1913

Hatshepsut

Oct 22, 2018, 07:54 am #41 Last Edit: Dec 21, 2018, 08:11 am by Hatshepsut
Може да свалите някои от произведенията на Иван Вазов от нашата Download-секция:

Под игото: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item61

Епопея на забравените: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item59

Сливница: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item58

Тъгите на България: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item57

Песни за Македония: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item60

Под гръма на победите: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item338

Светослав Тертер: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item339

Разкази (1881-1901): https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item382

Разкази (1901-1921): https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item383

Стихотворения за малки деца: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item381

Hatshepsut

Горска скитница

Кат се лутах в планините,
имах странна изненада:
на дъбрава в дълбините
срещнах аз девойка млада.

Тя сама в гората беше,
проста, прелестна и мила.
На шопкинка не личеше,
нито беше горска вила.

Аз попитах я коя е -
скитницата гиздолика -
в таз гора защо сама е.
А тя нежно ми извика:

- Как, не съм ли ти позната?
Ний приятели сме мили;
но светът и времената
нази бяха разделили.

Аз оназ съм, дето мрази
шумни градове и крясък,
на богатства и елмази
суетний презира блясък;

аз момата съм, в свобода
само що цъфти, вирее,
диша в чистата природа,
в истината хубавее.

Аз съм волната девица,
дето идол не познава,
за венеца на кралица
гордостта си не менява.

Аз бегах от суетата!
Мраз ми иде по челото
от мермера на палата,
на министра от креслото.

Днес простирам пак ръцете
към другаря на песните -
не позна ли ме, поете?
Музата си поздрави ти!

Hatshepsut

Любов трябва

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!