• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 August 2020, 17:10:25

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11116 Posts

Шишман
2884 Posts

Panzerfaust
499 Posts

Лина
498 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 16676
  • Total Topics: 1276
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

Иван Вазов

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 13:50:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Будните нощи

В дните, първи път когато
музата ме посети,
с увлеченье непознато
мойте дадох ѝ нощѝ.

И в потайното килерче
заработих при свещта
на опушено фенерче,
скрит от строгий си баща.

Знаях как се той гневеше,
някой път в тефтеря свой
мои песни кат съзреше -
буря! Гръмове безброй!

Син-търговец той мечтайше
с трезвен ум, в полезен труд
да се впусне - ах, той знайше:
песня носи глад и студ!

Той бе прав. Но ази скришно
с по-голям работях жар -
туй тогава бе излишно,
но не бях си господар:

спирай извор да не блика,
спирай вятър да не вей,
искай болка да не вика
или младост да не пей!

Роб на мойто вдъхновенье,
нижах песни, стихове,
кат че вършах престъпленье -
сè във нощни часове.

И редяха се тетрадки
на душата ми с плода,
и нощѝте бяха кратки,
и приятен бе труда.

След вечеря, пак, незнайно
от баща си, бързах там...
Майка думаше ми тайно:
"Ако нямаш свещ - да дам."


Hatshepsut

Как ,,Под игото" се появи на бял свят – любопитни и неизвестни факти


През 2019 г. се навършват 125 години от публикуването на първото самостоятелно издание на романа ,,Под игото". Годишнината е повод да разкажем любопитни и малко известни факти около написването и отпечатването на най-четената и превеждана българска книга.



Замисълът на ,,Под игото" датира от 1887 г. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година – 1887 г.), Иван Вазов започва работа над романа. С известни прекъсвания тя продължава  до началото на 1889 г.  Желанието му е да създаде роман, подобен на ,,Клетниците" на Виктор Юго. Тази идея – ,,родена една нощ" –  по думите на самия автор – прозира още в първите редове: ,,избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка напомня донегде нощното посещение на Jean Valjean в дома на свещеника Bienaimé. [...] Много от епизодите в романа са плод на личните ми спомени и наблюдения. Повечето от действующите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена."

В началото на 1889 г., скоро след като българското правителство амнистирало политическите емигранти, Вазов решил да се завърне в България, но преди да потегли от Одеса, за да избегне проверката на турската митница, изпратил ръкописа на ,,Под игото" чрез съдействието на един бивш руски дипломат в България до руското посолство в Цариград. ,,В София – разказва Вазов – недовършеният роман бе затурен в книжата ми, нито мислех да го дописвам, а още по-малко да го печатам: в България русофобският дух царуваше, а някои глави на романа бяха напоени със симпатия към нашите освободители. Да се каже добра дума за русите тогава се считаше акт на предателство."

Но тъкмо в този момент се състояла една среща, която се оказала съдбоносна. В началото на м. май 1889 г. Иван Шишманов неочаквано посещава Вазов и му прави предложение да отпечатат романа в новото издание, основано от  Министерството на просвещението – Сборник за народни умотворения:

— Ние желаем да напечатим романа ви там.

— Но той не е готов още: само първата му половина е написана.

— Ще напишете и втората. Недейте ни отказва. Как му е названието?

— Не съм го намислил още.

— То е най-лесна работа.

Вазов разказва за начина, по който е избрал заглавието на романа си: ,,Аз имах не едно, а десетина имена (между друго и ,,Кървава заря"). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на приятели да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото ,,Под игото". Него взех и аз."

Печатането на първата част на романа ,,Под игото" продължава няколко месеца – до края на октомври или началото на ноември 1889 г. Излиза в първия том от ,,Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". В ,,Книжовния отдел" е поместено началото на ,,Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I". По молба на Вазов една част от тиража (около сто екземпляра) била оформена като отделни отпечатъци.


Илюстрация на Рада Госпожина

Ласкавите отзиви за публикуваната първа част насърчават автора и той се заема в кратък срок да завърши произведението. Силни болки в едното око не му позволяват да работи сам и той е принуден да диктува продължението на своя брат Борис Вазов, по това време ученик в гимназията. В спомените си Борис Вазов разказва:

,,Първата част от романа беше вече дадена под печат в ,,Сборник за народни умотворения", издаван от Министерството на народното просвещение. За да ускори завършването на романа, брат ми ме ма кара да пиша под негова диктовка. Дълго време той ми диктува. Тогава бях ученик в пети клас на гимназията и умеех да пиша доста правилно. Останало ми е впечатление за силната памет на брат ми, когато се касаеше да добави, поправи или се съобрази с нещо в текста, без да може да прочете той сам страниците. Той ми посочваше с голяма точност на кое място трябва да се нанесат поправките."

Така романът бива окончателно завършен и още през следващата година е напечатан във втората и третата книга на ,,Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". С това обаче творческият процес не прекъсва.

Първото самостоятелно издание на ,,Под игото" като отделна книга излиза в Англия, в поредицата ,,Международна библиотека" на лондонското издателство ,,Хайнеман", 1893(4) г., почти година преди българското книжно издание.

Първото самостоятелно издание на ,,Под игото"

Първото самостоятелно издание на български език на ,,Под игото" е дело на книжаря и издател Тодор Чипев. Неговата книжарница се обособява като своеобразен културен център в сърцето на София, където се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и др.

През 1894 г. Т. Ф. Чипев публикува ,,Под игото", а до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. ,,Сефтосах се с него: издадох му два тома ,,Повести и разкази". После го попитах защо си играе и печата романа си ,,Под игото" на части в ,,Сборника за народни умотворения" – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение... Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък."

Договорът, който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев е с дата 11 април 1894 г. В него се уточняват параметрите на бъдещото издание:  да бъде отпечатано на луксозна хартия, с 25 илюстрации в  3000 екз. тираж.  Също така е посочен авторския хонорар, който възлиза на 2500 сребърни лева, както и екземплярите, които ще получи автора – 25. На титулната страница се уточнява, че изданието е ,,второ", появява се и подзаглавие: ,,Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението". Пристъпвайки през 1894 г. към подготовката на ,,Чипевото" издание, Вазов нанася множество редакции над текста: съкращава, обединява или преработва отделни глави, размества някои пасажи, отстранява не напълно издържаните или неубедителни в художествено отношение моменти в развитието на действието, уточнява някои детайли в описанието на обстановката и героите и усъвършенства творбата по отношение на стила.


Илюстрация на Боримечката

Що се отнася до илюстрациите към романа, артистът Иван Попов разказва в спомените си, че по молба на Вазов няколко души артисти от трупата ,,Сълза и смях", между които и той самият, се съгласяват да участват в снимките за романа ,,Под игото". Снимките се правят в ателието на придворния фотограф Ив. Д. Карастоянов в присъствието на Вазов и под непосредственото ръководство на художниците от Рисувалното училище –  Мърквичка, А. Митов и Обербауер. Вазов, когато разглеждал стъклото от снимката на Боримечката, извикал:

— Ха-а-а! Тук е станала голяма грешка, г-н Карастоянов. Боримечката не може да остане тъй. Той трябваше да бъде с широко отворена уста и да представлява момента, когато силно се провиква: ,,Хора бре! Ще пукне топчето, майка му стара, та да не се уплашат жените и дечурлигата. [...] Драги Попов, трябва да се облечете и гримирате наново в ролята на Боримечката, трябва да се поправи грешката.

Въпреки обясненията на художниците Мърквичка и А. Митов, че това не е необходимо, защото при ретуширането на снимката те ще отворят устата на Боримечката според желанието му, Вазов настоявал: ,,Не, не, няма да бъде – Вместо с пушка той е с овчарска тояга!

— Вижте, вижте, г. Митов...

— Е, да, да – тук имате право г-н Вазов. Устата можем да отворим, но ръцете малко неудобно ще бъде да ги разтворим и да им дадем нова форма.

— Хайде, хайде, Попов, то се видяло, че ще става нова снимка."

Съвсем скоро след това, на 16 юли 1894 г., в пресата се съобщава за излязлата от печат книга на Вазов: ,,Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с."

В съобщението се казва: ,,Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий роман, ще се ограничим само да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, защото романът на г-н Иван Вазов е преведен на няколко иностранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана доста чисто. Илюстрациите са сполучливи, ако не изящни."

Така започва пътят на вечната книга на България.

https://bulgarianhistory.org/pod-igoto-liubopitni-neizvestni-fakti/

Hatshepsut

Иван Вазов - Разцвет на славянската идея


Hatshepsut

Развалините

В кабинета ми виси картина. Фотографическа снимка на един провинциален градец.

Ниски къщици с керемидени покриви, притиснати едни до други, неправилно, със сиромашки и тъжен вид, някои полусъборени, други с груби зидове от неспоени камъни, се катерят по една възвишеност на почвата.

Тия убоги сгради, без никакъв план и архитектура, толкова скръбни за погледа, се завършват най-отгоре, завенчaват се с един дълъг съборен до половината зид, пак от неспоени камъни, дето зеят много отвори на изчезнали прозорци, на които горнята част е липсала. Така, на пръв поглед, човек би вземал тия останки за развалини от някоя крепостна стена, на която са полуоцелели зъбците.

Градецът е днешният Сопот.

Порутеният зид, който увенчава неговата убогост, е зидът на училището му, изгорено заедно с града от башибозуците през Руско-турската война.

Там, в това училище, съм се учил – в детинство и в юношеска възраст,

И колчем хвърля поглед на тая картина, тила и сладостна меланхолия ме обзима.

Рой спомени се будят в душата ми.

Връщам се няколко десетки години назад, когато аз, момче, от тия прозорци съм гледал Стремската долина, заградена на юг от бърдата на Средня гора.

Спомням си весел шум на немирни и палави като мене момчета. Те четат яката или играят, или се борят по чиновете и между тях. Виждам избликът на буйния млад живот, нетърпелив да харчи накипяла енергия в борби, в лудувания.

Ясни, непознали още бръчки и грижи лица, блестящи очи, дето свети незлобна радост и през които гледат души чисти, незасегнати от разочарованията и от калта на живота.

Ето любимият ни класен учител с неговото пълно и добро лице, с черни очи, с черни мустаци и с много пожълтели два предни пръста на дясната ръка от дима на цигарата.

Задава се образа на пъргавият и с червендалесто лице учител по църковно пение и турски език, с вечната си усмивка по тлъстите сочни бърни, и чувам неговия висок и звучен глас.

И други и други образи, обични и приветни...

И тиха, сладостна меланхолия ме обзима.

И пред мене възкръсва пак високото и светло училище, стърчаще горделиво на рътлината, с белите варосани стени и многобройни прозорци, през стъклата на които веселите слънчеви лучи падат и образуват четвъртити златни петна, играющи по чиновете и по лицата на немирните ученици.

Чини ми се, че там е останала една част от сърцето ми, един къс от живота ми, от светлия и безгрижен живот на румения, с гладки бузи и неначета от световните вихри душа юноша.

Колко години оттогава?

Де хвръкна онова време?

Картината виси в кабинета ми.

И колчем вляза в него, погледът ми пада там.

Там, въз развалините, които увенчават убогият днешен градец...

И нечута въздишка излазя из гърдите ми.



https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2162404090548882&set=a.151304514992193&type=3&theater

Hatshepsut

Скромни идеали

Днес понятия високи
възпитават се у нази;
чувам проповеди ази
за стремления широки,
за полети на духът,
за блага, права, свобода –
не се чуй, не е на мода
едно нещичко – ДЪЛГЪТ.

Чувам позиви всечасно
за успех в образованье,
за ламтеж към всепознанье,
към високо и прекрасно;
чувам позив за наука –
дар Божествен, – не е чут
само един позив тука:
позив към светия ТРУД.

Сейме жаждата за слава,
вредний яд на суетата,
сейм омразата, враждата
към световний строй, управа;
ненавист у нас вирее
към човека и света.
Едно чувство се не сее:
чувството на ЛЮБОВТА.

Всички суети световни
ний заемаме с охота,
с нужди трупаме живота;
наший кръгозор духовни
всеки ден забогатява
със печалби от прогрес...
Едно нещо нам остава
чуждо – чувството за ЧЕСТ.

Дълг, Чест, Милост, Труд упорни –
ето ни лозинки нови,
ето здравите основи
на напредък благотворни!
Нек в душевни си скрижали
да ги впишем, съхраним
и на наште идеали
в първий ред да ги държим!

Hatshepsut

Ново издание на "Под игото" с "превод" на съвременен български език предизвика скандал


Патриархът на българската литература Иван Вазов бе редактиран и преведен на съвременен български език. Корекциите са върху едно от най-емблематичните и обичани произведения в родната литература – ,,Под игото". Новото издание предизвика мощно възмущение в социалните мрежи.

В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите, съобщава бТВ.

"Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на "Под игото", заяви Стефанова. Тя обясни, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия "прочит" на романа на Иван Вазов.

Гологлав, според преводачката, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган – сабя.

Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход.


,,Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на "Под игото". Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", каза още Стефанова. Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя.

"Който ме обвинява, че подценявам децата, просто не познава учениците в 6-8 клас. "Под игото" е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език", коментира още Стефанова.

Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на "Под игото" с 4200 пояснения в скоби.

Шестокласници от столичното 107-мо училище обаче коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов.

Тяхната учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.

Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.

"Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума", каза Миланов.

Според него голяма част от "преведените" думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков смята, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.

"Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес", допълни той.

"Преводът" на "Под игото" обаче взриви социалните мрежи и предизвика хиляди възмутени коментари от потребители.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/vyzmushtenie-v-mrezhite-sreshtu-prevod-na-pod-igoto-na-syvremenen-ezik-2199490

Лина

Не знам как не са се сетили да "преведат" песничката "Над смълчаните полета", която се слуша от дечицата в детсата градина, че там се пеят ужасно сложни неща, които горките дечица научават наизуст, без рабиране в началото  :kuku:

"Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.

Къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат, сякаш баби са запрели пухкави къдели."

Ами "Шаро и първия сняг", то само на Аспергери трябва да я пускат с този текст"

"Плевникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг"

Кво ще е туй плевник, а праг... Подигравката настрана, но всяка дума е богатство, разбирам Вазов да е писал на някакъв диалект, че да го модернизират, ама с мотив "децата са много тъпи и не го разбират".....
Истината е, че това е една подла атака срещу българското изкуство, хич не ги е еня за нищо друго, целта е всяко българското достижение да бъде принизявано, ако е нужно с всякакви фалшиви доводи.
Съгласявам се с виждането, че младежта са много прости и невежи, но тяхното ниво е толкова ниско, че е неразумно да се водим от техните нужди. Те не били разбирали текса и не им било интересно, ами и сега ще е същото.







Hatshepsut

Срещата на Шар

На снежния Шар върху лоба студен
три български царя дойдоха за среща
(събрала ги беше орисница веща):
Симеон, Самоил и великий Асен.

И взор като впиха в простора огромни,
Симеон горделиво извика тогаз:
"Познах тез предели! Тук всичко ме помни,
тез крайща пространни владял съм ги аз!"

Тогаз Самуил към синьото море
посочи и викна: "До тамо владях!"
И славний Асен, дух горд, проговори:
"Над онези вълни сини аз знаме развях!"

Внезапно развя се там някакво знаме!
Позна го и с радост възкликна Асен:
"Другари, поклон! Я гледайте: там е
на мили ни правнуци сбъднатий блен!"

А то приближи, поклони се там леко
на трите царе и понесе се пак,
кат орел вихрокрил, полетя надалеко,
все на юг, за да кацне на охридский бряг

И дълго следяха с очи възхитени
на родното знаме полета свещен,
и дълго йощ гледаха там насълзени
Симеон, Самуил и великий Асен.

Декември 1915

Hatshepsut

Свободата

Богиньо страшна на свободата,
почитам твоя свет олтар,
ти пълниш с плач и гръм природата
и вливаш във душите жар.

Пред твоя пряпорец короните
бледнеят, люшка се светът;
ти раждаш генийте, Дантоните,
що бутат тронове и мрът.

Ти даваш вяра, мощ на робите,
ти пълниш целий свят с борба,
полята с кръв и с кости гробите,
и вдигаш мъртвите с тръба.

Но колко слепи йощ не чувствуват
величьето на твоя дар,
а други с твойто знаме блудствуват,
търгуват с твоя свет олтар.

И колко викат днес: народни сме!
Дорде народа оковът,
знам други, що крещат: свободни сме! —
да тъпчат слабите в светът.

Аз зная роби що покорствуват,
и пак свободни се зовят,
ти имаш жреци, що притворствуват,
ти имаш войни, дето спят.

Вдигни, свободо, меч божествени,
блъсни тоз роб и тоз тиран,
що каля твойте поли девствени
и стъпя в храма ти пиян.

Слезни, блъсни таз сган безсмислена,
дай на безбожните урок,
и докажи, че ти си истинна,
че ти живейш, че ти си бог!

Поля и гори, май, 1883

Hatshepsut

Линее нашто поколенье


,,Линее нашто поколенье" е стихотворение на народния поет Иван Вазов. Творбата е написана през 1883 година и е публикувана в стихосбирката ,,Поля и гори".

Жанрът на стихотворението е гражданска елегия, която носи универсални послания, като самата липса на заглавие също спомага за това.

Лирическата изповед на поета е наситена с искреност и драматизъм.

Реторичният похват (2 обръщения – към съвременниците си и към Бог) представя Вазов и като обвинител, и като понасящ вината на своето поколение.

Разкривайки отношението народ – водачи, поетът представя мотива за изгубения идеал. Новото поколение е ,,линеещо", различно от ,,здравото", към което принадлежат архетипните образи на Бабата и Дядото и на самия Вазов.


Линее нашто поколенье

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?

Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!

Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал.

https://bulgarianhistory.org/linee-nashto-pokolenie/

Hatshepsut

Двата бука

Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.

О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
сé дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.

Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът...
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?

Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни — кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.

Hatshepsut

Черното знаме

Вей се, черно знаме, под небето,
вей се, знак на траура и гроба,
вей се, позив жалостен на роба,
дето влачи игото проклето!

За земята, дето мила нам е,
зарад македонските долини
кървави напомняй, говори ни:
вей се, черно знаме!

Разшумиха се гори зелени,
премениха се долини райски,
в гори пеят славеите майски,
в гърди пеят чувства подмладени.

Ах, зад Рила има страна: там е
горко царство на скръбта и мрака,
никой тамо пролетта не чака.
Вей се, черно знаме!

Черно знаме, вей се в таз вселена,
кат протест от клетите робoве,
се тъй черно вей се, дор в окови
черней Македония свещена!

Вей се, фърляй горко в нас съзнанье,
нека нашта радост то да трови,
нека пресни язви да разрови:
вей се, черно знаме!

Македонио, родино мила!
Люлко на гиганти и на слава,
бездно, що надежда не огрява,
бездно страшна на сълзи, теглила!

Ти немееш и глух твоят храм е,
кога полсвят твоите чада слави,
без да пита: майката що прави?
Вей се, черно знаме!

Кой ще пита? Ний едни смутени,
кат на пир, де липсва госта главен,
питаме: къде е той забравен?
Що не викат брата драгоценни?

Тук без него нашта слава срам е!
И зовем го с гласи триумфални -
но пристигат вопли погребални...
Вей се, черно знаме!

Но не си ти влязла още в гроба,
но сама ти няма там да влезнеш,
но ти, майко, няма да изчезнеш,
освен с нашта кръв, сърца и злоба!

Ах, ще дойде ден, и той голям е...
Но дор скокнем за теб всички братя
и те сграбчим волна във обятья -
вей се, черно знаме!

6 април 1885 г.

Similar topics (1)