• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:10:26

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Иван Вазов

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 13:50:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

02 August 2018, 13:56:15 #15 Last Edit: 02 August 2018, 13:59:05 by Hatshepsut
Сливница

Тук може да прочетете целият цикъл:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1413&Level=1

И така, един ден тоз разбойник мрачен,
от историята на въже прикачен,
каза си: Прекрасно, настъпи часът
с работа велика да смая светът.
На тоз трон разклатен с мой Джунис съм смяшен
кат някой освиркан, гол комедиашин.
Нека се прославим! - Кой ще каже: Стой?
Съседът е слисан: обявявам бой.
Напред! Бог повдига ръката ми яка;
нека да ударим, дор никой не чака;
кат на хан вратата границата зей,
усещам се храбър - и нощта владей..
Мисълта е славна и победоносна,
прави да прежалиш Косово и Босна...
Угодата е чудна - смело тоя път
България мога да мушна в гърбът,
мечът ми дълбоко сега ще се завре.
Колко слава лесна и евтини лаври!
Таз война ще бъде триумфален ход,
светът пак ще види Душанов поход.
Българите що са? Мекошав народ -
зайци треперливи: предната им стража
във фронт ще застане, щом и се покажа,
напред, никой няма! Соколи, без страх
вървете след мене и със един мах
да тикнем на Сръбско предела далече,
далече... додето Милоевич рече.
И тръгна.
    Милане, ти пътя сбърка.
Я виж кого удряш с кръвнишка ръка!
Безумни, де тичаш? Господ те осъди.
Името ти вечно проклето ще бъде.
На Каина равен и с Юда едно -
ти вечно ще носиш тяхното петно
и срамний ти спомен за укор ще ходи
през всички епохи, земи и народи ;
заплювки ще падат, кат мухи на стръв,
въз твоя лик с братска изпопръскан кръв.
Върни се, нещастни, под теб е провала!

 

Той влезе.
    Тогава България цяла,
България на Крума, горският юнак,
и на Симеона, и на цял рояк
борци венценостни, и на Самуила,
левент македонски - отчаяна сила;
на Бенковски, Левски - нашия светец,
на Ботева, паднал в борбата певец,
България - майка на толкоз героя,
България цяла с исторьята своя,
със свойте преданья, ядове, беди,
стоманени мишци, бронзови гърди
и сила пет века във мъки калена;
със своята вяра, мисъл вдъхновена -
въстана ужасна - лвица разярена -
и през гори урви, през дъжд, сняг, думан,
в борба с урагана - сама ураган, -
настръхнала, боса, страшна, дива, кална,
в гнева си отчаян почти идеална,
мина и с развени лъвски знамена
при Сливница спря се, като планина!

 

И в три дни създаде цяла епопея.

Музата

И затуй, Българьо, аз ще те възпея.
 :bgflag: :bgflag: :bgflag:

Hatshepsut

НЕ ДАВАМЕ Я!

Не даваме я, не - земята мила,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!

Тя наша е! Тя с нази е носила
открай ярем и търнови венци
да, наш е Солун, Шар, Пирин и Рила
и песните на нейните певци.

Не даваме, тъй как не бихме дали
завета на бащите си заспали,
зеницата на нашите очи!

Не даваме, дор Бог стои отгоре,
докле в онез гори, поля, простори
светото слово българско ечи!

Hatshepsut

    На сръбския народ

        По-страшна трагедья Шекспир не написа,
        ужаси по-грозни Данте не изниса
            в своята поема,
        о, народ нещастен! Чаша по-горчива
        изпива ли някой! Бедствия такива
            в исторьята нема!

        Обиди ни много, люто ти мразй ни -
        сто пъти по-люти доживя съдбини!
            Тръпнат небесата
        на твойте страданья пред гледката страшна,
        злорадството млъква и хулата гряшна
            мръзне на устата!

 

Освободените градове

        Неготин

    Обсеби чужди град грабител мръсен,
    в чужди дом крадец нахлу и там остана.
    Но хайдут Велко грабна пушката навъсен
    И викна му: "Навън! Тук ази съм стопанин!"

        Зайчар

    За злото тържество безкрайно нема.
    Това, що българско бе, българско пак става.
        Да, поговорката е права:
    И на Великден чуждото се взема.

        Пирот

    Историята присъда е изрекла:
    големий кокал мъчно се поглъща;
    кат колело се тоя свят обръща:
    водата пак тече там, де бе текла.

        Враня

    Нощта зимъс е дълга, но край има.
    Погазеното право пак се днес изправя,
    и пак си наша, крайнино любима!
    Да, Бог забавя, ала не забравя!

        Велес

    От Вардара изгонен, кат Адам из рая,
    днес газда Джуро пъшка в пущинака:
    ех, Велес, Велес, що ме ти разплака?
    Ех, чуждото все чуждо си остая.

        Скопие

    Храм чист на буен, мощен дух народен,
    превърнат бе на кочина, тъмница.
    Но волен, волен си веч, граде благороден,
    Гърми във теб "Ура!", звучи "Шуми Марица!"

        Ниш

    Потисник вежди сви, запляска гневно бич,
    на всяко име той прикачи ич,
    наложи свойто иго, зла поквара и завети...
    Скокна сърдит Бай Ганю - всичко туй помете.

Hatshepsut

Само ти, солдатино чудесни...

Само ти, солдатино чудесни,
всичко снесе на плещи се здрави,
само ти, юнако неизвестни,
нас спаси, България прослави!

Крилат на си — планини префръкна,
герой не бе — как се мре, научи,
ти с ура пушкалата затъкна,
ти на щик победата набучи.

Храбри идат твойте капитани,
радува ме цветна им корона;
ала ти, войнико невенчани,
горди сълзи правиш ме да рона!

Плача, кат ви гледам, братя прости,
така бледни, дрипави и прашни...
Добре дошли, мои царски гости!
Добре дошли, лъвове безстрашни!

Иван Вазов

Hatshepsut


Hatshepsut


Иван Вазов - Творчество

Hatshepsut



Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;
не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;
не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!
Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

- Иван Вазов, 1916


Hatshepsut

"От Батак съм чичо"
художник Ангел Гарабитов




От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Пловдив, 1881

Hatshepsut

Де е България?

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Иван Вазов

Hatshepsut

"Па шта си ти?"
Иван Вазов

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришлец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи си португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнание -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може би си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"


Април, 1913 г. *


* Публикувано в брой 25 от 1995 г. на вестник "Македония"

Hatshepsut

Във Ватикан

(по Кардучи)

Когато Галилей, тоз ум високи,
     каза: земята се върти,
 из глухи полози дълбоки
     на мрак и тъмноти
 разчу се клетва непозната:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато Хус със реч гореща, нова,
     огря дълбоката тъма
 и на лъжата в самата основа
     заби топора на ума,
 разчу се вик из тъмнината:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато Гутенберг - Колумб случаен -
     сложи най-първите слова
 и светлостта из затвора си таен
     кат птичка с шум се изтърва,
 пак чу се вик из таз палата:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато по-подир Волтер - пророкът
     с цял рой борци гръмна
 догматът, трона, расото, порокът
     и рече: "Дайте светлина! "
 Друг глас екна из тъмнината:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Летяха векове. Борците смело
     вървяха, мряха в бой велик,
 при всяка нова стъпка, мисъл, дело -
     все тоя див подземен вик.
 О, Ватикан, виж грее светлината!
     Поклон на с а т а н а т а.

http://www.slovo.bg/old/vazov/italia/vatican.htm

Hatshepsut

На децата

Когато ги видях на улицата в Русе, че вървяха в строй, с тояжки на рамената вместо пушки, под бял пряпорец с червен кръст и пееха известната песен ,,Марш, марш, генералю наш!"

Драго ми е да ви виждам
с тия пушки от дръвца
и на вас не се насищам,
драги, румени деца.

Знамето си гордо вейте,
смело стъпяйте във ред,
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Вашта песен ободрява,
вдига чувствата у нас,
ваший вид ни наумява,
че в голям живеем час.

Малки сте, но пламенейте,
дяца нежни като цвет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Вашто име, вашто племе
крийше до днес мрак и срам,
но да бъдете големи
никой веч не пречи вам.

В славни часове живейте,
падна турчинът проклет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Йоще злото не отрови
на устата ви смеха
и тиранските окови
вие гледате в праха.

Викайте и се гордейте.
Тъй сте хубави наглед.
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Скоро вий, душици прости,
ще пораснете при нас,
ще наякнат ваште кости,
ще сдобийте мъжки глас.

и тогаз ще разумейте,
що най-мило й в тоя свет...
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Ваште батювци при Шипка
се покриха с лаври там:
който храбро в боя припка,
той днес бива пръв, голям!

Както тях и вий ще лейте
кръв за правда и за ред:
ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Стъпяйте, войници малки,
с пряпореца ваший бял,
с тия войнствени игралки,
с ваший малък генерал!

С тия чувства да старейте,
с тях гордейте се навред!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

С кръв и жъртви страховити
волен станахме народ,
вий плода ще да вкусите
на столетни мъки, пот.

Но да пазите умейте
бащиния свят завет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Март 1878, Русе

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=15973&Level=2

Hatshepsut

На пушката ми

Ой, пушко, пушко сестрице,
ти моя радост голяма,
настава време, настава
аз тебе да те нарамя.
 
Нарамя и да отида
в балканска хладна долина,
та с тебе да се пофаля
пред мойта вярна дружина.
 
Дали не ще се делиме,
каквото и да ни свари,
дали ще сявга да бъдем
със тебе, пушко, другари?
 
Ил скоро ази ще падна,
а ти у врага ще минеш
и в гърди братски, юнашки,
ах, люти рани ще чиниш?
 
Но щото и да се случи,
кьлна те в майчино име,
в неволя, в лошаво време
ти вярна, пушко, бъди ми.
 
Затуй, когато се срещнем
със наште върли душмани,
въз тях ти пискай и пръскай
огън, куршуми и рани!
 
По два, по трима пронизвай
и смърт им люта изпращай,
тогаз без жалба, без милост
душа си богу преда ща.
 
1876, април 10

Hatshepsut

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата
Ти сбираш в едно всички блага и дарове
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата

Отечество, не си ли достойно за любов
Кой странник без въздишка можа да те остави
Кой има сила твоите картини да забрави
Що нямаш ти Що липсва под синий ти покров
в случай, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести
Отечество, не си ли достойно за любов

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Hatshepsut

Грядущето

Не се стряскай в свойта радост
        ти, народ-герой!
Пий свежителната сладост
        на триумфа свой.
 
Във грядущето незнайно
        вперил си очи
Що крий в себе? — думаш тайно,
        ала то мълчи.
 
То немей безгласно, ледно,
        вместо него — звук
от оръжие победно
        ответ дава тук.
 
Отговаря на борците
        сонмът фърковат
и на майките сълзите
        пред олтаря свят...
 
Отговарят гробовете
        без кръст, без венци,
по поля, бърда разсети
        на борци-светци.
 
И правдата отговаря
        и така гласи:
,,Планина се не събаря,
        ден се не гаси.
 
Силата е бързотечна
        на позор, на грях:
само аз съм мощна, вечна
        кривдата е прах.
 
Във световний вихър имам
        аз последня реч,
щом е нужно, смело взимам
        образа на меч...
 
Рано, късно зло лукаво
        плуй под мойта власт,
правото чрез мен е право:
        силата съм аз!"
 
Чуй, народе, ней словата,
        в тях звучи пророк.
Та над теб и небесата
        викат: има Бог!
 
Декември 1915 г.

http://chitanka.info/text/4943-grjadushteto