• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 November 2019, 18:49:42

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10814
  • Total Topics: 1180
  • Online Today: 158
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

Проучвания за нагласите на младите българи

Started by Hatshepsut, 12 March 2019, 21:08:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Проучване: Намалява желанието на младите да емигрират в чужбина


Намалява желанието сред младите българи за емиграция в чужбина. Все повече тя се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това.

Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%. Това каза доц. Борис Попиванов от Института по социология ,,Иван Хаджийски" при представяне на резултатите от ,,Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019", организирано от фондация ,,Фридрих Еберт", предаде репортер на БГНЕС.

Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г. Теренното проучване в България е извършено от ,,Галъп Интернешънъл". Днес бяха представени данните за нагласите и възгледите на младите хора в България.

,,Самото изследване от една страна дава очаквани резултати в много посоки по отношение на индивидуализацията на младите хора, на тяхната еманципация, на стремежа им да се реализират себе си в различни посоки. Заедно с това си появяват нови тенденции. Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм", каза Попиванов.

Той обясни, че младите сближават позициите си със своите родители по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси.

,,Българската младеж се оказва силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Дори ние установихме, че имаме само 14% частично или пълно несъвпадение на възгледите с родителите по различни обществени и политически въпроси", подчерта социологът.

От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика. Съща така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит. Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7 % с леви, а 23% с центристки. За сравнение с 2014 г. когато с десни убеждения са ес самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.

Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.

,,Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно", коментира Попиванов.

По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар.

,,Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само ,,изтичане на мозъци", но и на ,,изтичане на ръце", която също търси своята реализация навън", подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.

По думите на Хелене Кортлендер от фондация ,,Фридрих Ебер" целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.

За първи път такова мащабно проучване е направено през 1968 г.

https://bgnesagency.com/bulgaria/проучване-намалява-желанието-на-млад/

Hatshepsut

БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни


На 4 март миналата година Италия преживя революция. Старите партии - ляво и дясно, бяха пометени в един-единствен ден, а две популистки движения - "5 звезди" и "Северната лига", успяха да спечелят мнозинство от гласове и да формират правителство. Месеци преди това социолозите предупреждаваха, че има активизация на младия вот и това ще бъде значителен фактор на изборите. Недоволни от статуквото и неспособни да намерят отговори на проблемите си в старите партии, цели 44% от гласувалите под 30 години дадоха доверието си на движението на комика Бепе Грило "5 звезди".

България изглежда на пръв поглед далеч от такава революция. Слави Трифонов блесна за миг и угасна на политическия небосклон. Но вгледайте се внимателно в младите хора и ще откриете, че те приличат много на италианските си връстници. Те са недоволни от съществуващите партии, не са съгласни със старите определения "ляво" и "дясно" и не смятат, че някой ги представлява адекватно.

Българите под 30 дефинират няколко основни проблема: неравенство, корупция и бедност, определят се като свободни, харесват печалбата и демокрацията и в по-голямата си част вече не искат да живеят другаде. Към момента не са политически активни, но в някакъв момент ще трябва да се активизират за промяна. Как ще изглежда тя, можем само да гадаем.

Игра за възрастни

За 3 години интересът на младите в България към политиката се е сринал. От 40%, които са казали през 2014 г., че се интересуват от нея, през 2017 г. това число е вече 14%, посочва мащабното изследване на "Галъп интернешънъл" на хората под 30 г., направено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".

Преди години политолозите твърдяха, че когато политиката спре да има значение, значи хората живеят добре. Качеството на живот безспорно се е подобрило, но е наивно да се вярва, че това е причината за този резултат. По-вероятната причина е убеждението на младите, че не могат да постигнат нищо чрез този инструмент. "Политическият процес е чужд за младите в България. Те го разглеждат като игра за възрастните, не се приемат за представени в него", обяснява доцентът по политология Борис Попиванов, съавтор на изследването. Според него това поставя хората под 30 в страната в една плоскост с други малцинства и с хората с увреждания.

Михаил Стефанов, инициатор на младежкия фестивал на изкуствата Bridge Fest Vidin, прави разлика между аполитичността и гражданската активност. През последните години според него се увеличават младите хора, които доброволстват, дейни са, участват в различни инициативи, но границата с политиката не може да се преодолее. Един от липсващите инструменти за това е доверието, твърди той. "А доверие се твори с позитивен и последователен образ, в който между думи и дела няма разминаване. В тоя смисъл дори да е обаятелен някой, когато те излъже, спира да е обаятелен."

"Това, което чувах в последните години от близки и приятели, е, че няма смисъл да се гласува, да се прави каквото и да е. Това е култура, която се създава от средата, след като влязат в тийнейджърските си години, и от силното влияние на родителите, което е преобладаващо песимистично", коментира Лазар Лазаров от фондацията Best Foundation, която се занимава с обучение по водене на дебати.

За включване в традиционни партийни форми и дума не може да става. Към тези, които все пак го правят, се отнасят с такова подозрение, че дори участващите в доброволчески кампании се чувстват длъжни да подчертаят, че го правят напълно безплатно. Това пълни младежките структури на съществуващите партии предимно с роднини и кариеристи и обрича настоящата политическа система на още от същото.

"За мене България е тотално антиполитическа държава - тук говорим за сделки между партии. Всичко е едно цяло, има партии само за пред народа", както обобщава 26-годишен програмист, участник във фокус група за изследването.

Няма ляво, няма дясно, всичко ни е тясно

Западни медии като The Guardian и The Economist виждат завиване наляво на новото поколение. Онези, които днес са по протестите за климата, след време ще участват в управлението и ще бъдат много по-склонни към социализъм заради растящото неравенство и заради недоволство от неспособността на сегашните управляващи да се справят с големите проблеми, породени от структурата на икономиката. Популярността на политици като Бърни Сандърс, Джереми Корбин и Александрия Окасио-Кортес доказват това.

В България това би трябвало да важи с пълна сила - страната е начело с голяма преднина в класацията на Евростат за страни с най-голямо неравенство в доходите между горните 20% и долните 20%. И въпреки това през 2014 г. от десет изследвани държави в Югоизточна Европа единствено в България и Македония младите, които се самоопределят като десни, преобладават над "левите". През 2018 г. интересът към лявото е спаднал още в България, така че като десни се определят 24% срещу само 7% леви. "Социализъм в никакъв случай не идва", казва доц. Попиванов. Но това не значи, че не се задава поколение с нови възгледи за света.
Тукашните млади също виждат като несправедлива икономическата ситуация и растящите неравенства и със сигурност не харесват сегашните партии. Етикетът "ляво" обаче все още носи стигмата на миналото. Освен това изследването установява, че децата имат политическите възгледи на родителите си, които през 90-те са протестирали за смяна на системата.

Непукисти? Не, просто прагматични

Не разчитайте обаче твърде много на тези етикети. Огромна част от младите - 45%, вече не се определят никъде по политическата скала. Цели 34%, които са се определяли като "център" преди 4 години, са се изпарили. Това е сериозно последствие, което вероятно се дължи и на политическия хаос и заблатяване в последните няколко години, което успешно унищожи всички останали етикети.

А основната причина вероятно е, че нещата, които ги вълнуват, надхвърлят простите идеологически рамки. От една страна, основните проблеми в България според тях са социалната несправедливост и корупцията. Четиридесет и четири процента от определящите се като десни отговарят положително на въпроса дали държавната собственост върху бизнеса и промишлеността трябва да се увеличава. Солидарността и равенството са посочени като по-значима ценност от пазарната икономика, а демокрацията е паднала от второ на трето място.

Това би трябвало да е чудесна новина за БСП, които се опитват да играят на тези карти. Но свободата е определена от младите като най-важната ценност, а печалбата, изненадващо или не, е дошла на второ. "Това е силно прагматично поколение", обобщава Първан Симеонов, друг от изследователите. Според него те не харесват партиите по това дали са леви или десни, а по това дали са нови и дали предлагат нови решения на проблемите. В България например две трети от младите казват, че има нужда от "силна партия, представляваща обикновените хора".

Партии не, дайте платформи

Ако обаче очаквате младите да създадат такава партия, помислете пак. Първо, защото нямат желание. Дори най-сериозната откъм гражданска активност година - 2013 г., не видя създаването на устойчива формация, която да участва в политическия живот.

Второ, защото това би значело да търсят допирни точки и компромиси с мислещите дори малко по-различно. Подобно умение става все по-голяма рядкост в света на онлайн дискусиите и в "ехо-стаите", които формират все по-малки общности. Основна форма на участие за малцината политически активни са нови "платформи", които са силно полярни, твърде идеологически и залагат на вайръл ефекта, а не на инклузивността.

"Да си направят собствена партия не ми се струва сериозна опция. Политиката не е сблъсък на поколенията. Поради простата причина, че младите не са единомишленици само защото са от едно поколение. А и не бива да забравяме, че младост не е равно на непорочност, така както старостта невинаги е гарант за мъдрост", казва едно от новите лица на БСП - 37-годишният депутат Крум Зарков, който е член на партията от около шест години, но едва преди две стана известен като водач на листа. Той твърди, че политиката не може да привлече образовани и уверени в способностите си млади хора с избираеми позиции, защото те не са сравними с частния сектор, а само с "идеологически порив, вяра в определена политическа идея или личност".

Очевидно е, че старите партии обаче не будят такъв порив. Според изследване на Bluepoint, направено за институт Innovation in politics, почти половината (над 47%) от хората под 30 г. смятат, че партиите изобщо не отговарят на идеологиите, които твърдят че защитават. БСП се опита да играе с отмяна на плоския данък, който сама въведе, и с идеи като на британските лейбъристи десет процента от основния капитал на големите фирми да се разпредели като дивидент сред работниците. Това не изглежда да е довело до значимо увеличение на младия им електорат, напротив - левите онлайн платформи се множат по-бързо от тези вдясно именно заради задушаващата "доминация" на БСП. Една от тях - "Барикада", застана зад кампанията на Ваня Григорова - лидер на "Солидарна България" и икономически съветник в "Подкрепа", която опитва да получи мандат като независим кандидат.

Поколението на тихите недоволни

Това значи, че младите в България не вярват на старите партии, не могат да създадат нови и не са доволни от статуквото. Това е потенциално опасна ситуация не само защото при нея може изведнъж да се появи ново мащабно популистко движение (вижте например крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон във Франция). Ако не се чувстваш представен, всяко недоволство се умножава. Изследването показва ужасно ниско ниво на доверие в институции като правителство, парламент, съдебна власт.

От друга страна, е възможност за промяна. Попиванов също припомня, че новото поколение е по-скоро "прагматично". Те четат и следват много повече европейска политика и могат да бъдат вдъхновени и от други примери - например от местен еквивалент на Макрон. Изследванията твърдят, че хората, които са участвали в протести като млади, са по-склонни да протестират и по-късно, а участието в такива се разрасна в последните години.

Освен това тенденцията за отдръпване от политиката е не само в България, но и на доста други места в региона, сочат изследванията на "Фридрих Еберт". Лошо ли е това? "Да, защото икономиката зависи от политиката, не само обратното, смята Попиванов. След десетилетие сегашните млади ще трябва да станат бъдещият политически елит, а те не се интересуват от институциите на демокрацията, посочва той. Ако тенденцията се запази, те ще живеят с илюзията, че могат да живеят и без политика." До момента, в който икономиката се влоши и те ще трябва да излязат от социалните мрежи и да поемат към урните.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/04/25/3424864_bulgariiapod30_-_mladi_nesuglasni_i_opasni/

Hatshepsut

Националистическите настроения са широко застъпени сред младите у нас


Сред младите българи са силно застъпени патриотичните и националистически настроения. Това показват данните от представително проучване на германската фондация ,,Фридрих Еберт".

Като цяло младите хора в страните на Балканите са горещи привърженици на Европейския съюз. Но, у нас са най-силно изразените националистически настроения.

На въпрос дали е по-добре ако в България живеят само етнически българи, 65% от анкетираните отговарят с ,,да"



Интересно е, че повечето млади българи са посочили дясна политическа ориентация, но в по-нататъшните им отговори се формират по-скоро леви социални виждания. Това е нов вид социалдемокрация, а изповядващите я са наречени от политолозите милениум социалисти.

,,Регистрирахме и една силно изразена тенденция към подкрепа на умереното авторитарно управление, на т.нар. ,,твърда ръка". За мен това е израз на разочарованието от начина, по който функционира демокрацията. За младите хора тя е мудна, бавна, често пъти корумпирана. И затова те си представят, че един силен управленец може да реши проблемите, с които демократичното управление не може да се справи", заяви пред БНР Хелене Кортлендер, ръководител на бюрото на фондацията в София.

Изследването показало още, че хората на Балканите имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на тези в собствените им държави.

https://www.flashnews.bg/natsionalisticheskite-nastroeniya-sa-shiroko-zastapeni-sred-mladite-balgari/

Hatshepsut

Българинът - антикомунист, православен, не иска бежанци и не харесва Тръмп


Обществото ни споделя по-скоро консервативен инстинкт. По-скоро традиционалистки и консервативно у нас звучат и леви, и десни, и привързани към Запада, и привързани към незападни модели, според изводите от първата дискусия на Института по социология "Иван Хаджийски" по повод 30-годишнината от началото на демократичните промени у нас.

Религия

70% от запитаните се съгласяват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, 81% се чувстват по-скоро българи, а 90% споделят, че се гордеят с българските фолклорни традиции и обичаи. В същото време обществото ни не стига до крайности, например еднополови бракове не се одобряват, но обществото няма нищо против различната сексуална ориентация.

В по-голямата си част българите са и негативно настроени към приемането на мюсюлмански бежанци, защото смятат, че са заплаха за България. Това вероятно се дължи на страх от възможен цивилизационен и религиозен сблъсък. Малко под една четвърт смятат, че страната ни е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек - сред тях са основно хора от малцинствените групи.

По отношение на вярата в Бог - 63% декларират, че вярват, а 23%, че не вярват, 14% - не могат да се определят по този индикатор. Младите хора, респ. тези от столицата и т.н. са и по-малко вярващите.

Политическа ориентация

Оказва се, че 30% се възприемат по-скоро като комунисти. 67% казват "по-скоро антикомунист", което според социолозите е и предпочитан отговор по престижни съображения.

По линия ляво-дясно, българинът се определя по-скоро като десен - 58% са отговорили така, срещу 38%, които се смятат за по-скоро леви. И тук продължава да личи стигмата върху етикета "ляв", която стои в последните десетилетия.

Въпросът република или монархия към този етап не стои. Близо 90% подкрепят републиката като форма на управление срещу 9%, подкрепящи монархията.

По-младите се възприемат като десни, либерални и антикомунисти. Обратно, по-възрастните възприемат леви възгледи, по-консервативни настроени са и са по-скоро с комунистически възгледи.

Хомосексуализъм и еднополови бракове       

В мнозинството си българските граждани виждат брака като акт само между мъж и жена, а малко над 10% приемат, че трябва да се легализират и еднополовите бракове.

По отношение на това какво представлява хомосексуализмът - болест или личен избор - интервюираните са разделени почти по равно - 49% срещу 48%. Съзнателно крайната форма на задаване на въпроса позволява ясно да се долови, че нивата на отрицание към тези теми у нас са високи. В същото време до крайности не се стига.             

Сред най-младите и хората с висше образование хомосексуалността не се възприема толкова негативно, колкото сред по-възрастните и хората с по-ниско образование. Но в крайна сметка очевидно преобладават негативните схващания.

Някои чувствителни теми, свързани с пола

Половината от интервюираните смятат, че домакинската работа е отговорност и за двете страни в едно домакинство, а 49% смятат, че това е работа само на жената. По отношение на парите - 59% смятат, че и двамата партньори имат еднаква отговорност, а 41% - само отговорност на мъжа.

Идеята за равнопоставеност на половете в домакинството среща по-висока подкрепа сред по-младите, хората с висше образование и т.н. Онези, които смятат, че например отговорност на жената е домакинската работа, са по-скоро възрастните и по-ниско образованите. Сходна е структурата на отговорите и по индикатора "кой трябва да носи доходите" - по-възрастните и онези с по-ниско образование смятат, че това е работа на мъжа.

Любопитно е, че жените се по-малко склонни да приемат стереотипни предписания, докато мъжете с по-голяма охота се съгласяват, че именно тяхна работа е печеленето на пари. Едното очевидно се възприема като в по-голяма степен угнетяващо, а другото - като по-скоро престижно.

Твърдението, че "правото на аборт е достижение за жената, защото само тя има право да се разпорежда с тялото си", се подкрепя с мнозинство от 60%. Тези, които смятат, че е "зло, към което трябва да се прибягва само в много  краен случай", са 39%.

Тезата, че абортът е зло се възприема от старите и ниско образованите, а обратното твърдение се подкрепя от младите и хората в активна възраст и високо образованите. Данните, като че ли сочат по-скоро положително отношение към възможността за аборт.

Отношение към националното

Приоритетно чувство на принадлежност към българската нация се изразява в 81% от случаите, а граждани на света се чувстват 18%. Сред по-възрастните и тези със средно образование, например, чувството за национална принадлежност закономерно е по-развито, а сред младите и по-образовани, обратно като че ли съществува повече космополитизъм.

68% се съгласяват, че българите са велик народ, срещу 32%, които смятат, че българите са като всички останали. Гордост от българските обичаи и традиции споделят 90% от българските граждани, а 9% смятат, че те са отживелица.

С твърдението "в случай на нападение срещу България бих воювал за нея" обаче се съгласяват точно толкова, колкото и с твърдението "държавата няма право да рискува живота на гражданите си дори при война". Най-младите, например, не са в такава степен съгласни да воюват, ромите също и т.н. Сред висшистите има най-голям дял готовност за защита на родината. 

Данните отново показват характерната за българското общество своеобразна нагласа на здравия разум - без крайности, с привързаност към обичайните ценности, в същото време, без екзалтация и екстремуми.

Негативно е отношението сред българите към легализирането на леки наркотици. Повече от три четвърти са против, а една пета е на обратното мнение. Останалите нямат мнение. Демографските показатели сочат, че легализацията се подкрепя от по-младите, а обратното мнение заемат по-възрастните.

51% от интервюираните подкрепят твърдението, че "за да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка", а 48% - "за да просперира една държава, трябва да се гарантира плурализмът, правата и свободите на гражданите". Останалите нямат мнение.

Положително е мнението на респондентите към международни лидери като Виктор Орбан - 40% положително срещу 21% отрицателно, 39% няма мнение, или пък Владимир Путин - 53% му симпатизират, 26% не го харесват, а 21% не знаят. Към Еманюел Макрон, например, негативното мнение е по-високо от положителното - 45% срещу 26%, а останалите нямат мнение.

Анализирани в този порядък, данните сочат ясно, че българите показват афинитет към по-авторитарни, консервативни в методите и идеологията си управленски стилове. В същото време обаче, интересен факт е, че бившият президент на САЩ Барак Обама, например, има по-голямо одобрение от настоящия президент Доналд Тръмп. Прекалено резкият стил очевидно тревожи обществото и на този фон умереният стил на Обама се харесва повече.

Президентът Путин пък събира и ,,бонус" от традиционните за българите проруски сантименти. Така се оказва, че отношението към политически лидери не минава само през регистъра консервативно-прогресивно, а са налице и множество нюанси.

Авторитарната, носталгичната и по-скоро традиционалистка нагласа на ,,здравия разум" личи и в отношението към фигури от историята. Въпреки всякакви съмнения и противоречивост, масовото съзнание у нас дава одобрение на фигури като Цар Борис III и - в малко по-ниска степен - за Тодор Живков. Ясно личи, че разликите в отношението не са толкова идеологически, колкото времеви - отдалечеността във времето благоприятства подкрепата. Вторият фактор, който очевидно влияе, е популисткият стил в народната памет.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/09/12/bylgarinyt-antikomunist-pravoslaven-ne-iska-bejanci-i-ne-haresva-trymp.422637