• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 October 2020, 10:06:33

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 108
  • Latest: miro20
Stats
  • Total Posts: 17818
  • Total Topics: 1288
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 45
Total: 46

Робският труд при комунизма – гордостта на „народната власт”

Started by Hatshepsut, 31 January 2019, 19:54:29

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Робският труд при комунизма – гордостта на ,,народната власт"


Хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, а после ти обясняват, че всичко било безплатно!?

Какво построи "народната власт" по соца? "Хиляди заводи", пътища, болници... Започвам с вестник Работническо дело от 1974 г., в който се отбелязва първата копка на строежа на магистрала Хемус. За 15 години при тая "цъфтяща" икономика, кога "всичко си имахме" другаря Живков не успя да построи една магистрала, що така?



Кой е строил в България?

 Ето ви малко данни, с които "другарите" все още се гордеят. Експозиция посветена на бригадирското движение в Историческия музей в Димитровград. Цитирам:
"На 5 август 1946 г. 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през Хаинбоазкия проход. За периода 1946-1950 г. стотици хиляди млади хора участват в изграждането на едни от най-големите обекти в нашата страна. Изграждането на ж.п.линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Самуил-Силистра, на язовирите ,,Копринка" и ,,Росица", електрификацията на страната и др. На строителните площадка на Химическия комбинат, на Циментовия завод и на първите жилищни блокове в града, при прокарването на първите улици, при изграждане дигата на р. Марица, своят безвъзмезден труд дават над 45 000 младежи от цялата страна. Благодарение на бригадирското движение е изградена териториалната инфраструктурата на страната – построени са важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия и др. Голяма част от тези обекти се ползват и днес."

45 години ни наливаха в главите как работниците се борили с капиталистите за по-големи надници, как са създадени профсъюзите и за борбата срещу детския труд. Четяхме Вапцаров и как се строи завод:

"Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава.
Със нокти дълбахме скалите.
В гранита тунели пробихме.
Опасахме с релси земята...."

Така, така, ама

при "народната власт" сме строили заводи без да ни плащат

 Всичко е построено с безплатен робски труд, който наричаха "доброволен". 45-те хиляди младежи построили Хаинбоаз са работили безплатно, спали са в бараки и палатки, върху сламени дюшеци и
без течаща вода и баня. Нещо като в плантациите в южните щати на САЩ, но при минусови температури през късната есен.
В социалистическа България всичко построено от комунистите е плод не на държавата и развитата икономика, а на принудителен, безплатен труд! Гордостта на соца Циментовият и Химическият заводи са строени от бригадири! Една соц. лелка ми възрази, че "сме си строили за нас". Сериозно ли? Ами като сме си го строили, защо сме плащали данъци?



В нормалните пазарни икономики, хората плащат данъци и държавата строи. При соца хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, хем после ти обясняват, че всичко било безплатно!? Най-обичах да слушам как капиталистите са експлоатирали детския труд, докато бачках на 16 години 45 дни в консервния комбинат в Стамболийски. Доброволно! Щото ако не отидеш "доброволно" в гимназията ти влиза в характеристиката. Ако си студент и не носиш удостоверение за участие в бригада не можеш да запишеш следващ семестър. Четох едно изказване във Фейсбук на Михаил Миков от БСП по повод годишнината от създаването на първата национална бригада - 5 август 1946 г : "Организираното бригадирско движение е доказало колко градивни могат да бъдат левите сили. Инфраструктурни обекти, ж.п. линии, язовири, заводи... цял град – това ражда трудът на този младежки и патриотичен устрем, променил облика на Родината. България от седемдесетте години на миналия век е продукт на усилията и приноса на всички българи в изграждането ѝ." Човекът си го признава в прав текст! НЕ държавата, НЕ губещата "планова" икономика, НЕ помощта на Съветския Съюз, а безплатният ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН труд на хиляди български младежи! Докато те работиха без да им се плаща,


други се гордеят с построено и приписват заслугата на партията

 и държавата. А "ентусиазма" на другаря Миков го имаше само във вестниците и в докладите на партийните събрания - всъщност всички псувахме. В заключението на своята реч другарят Миков казва:
"Единство в името на обща справедлива кауза, ентусиазъм и солидарност в интерес на цялото общество. Ние трябва да променим тази страна и да възстановим връзките между хората и между народа и държавата". Ами възстановете ги, другарю Миков! Вместо да водите привържениците си на Бузлуджа на бира с кебапчета, съберете се под лозунга "Строим за Родината" и вървете да копаете на магистралата да дадете пример. После Ви чакат АЕЦ Белене, Южен Поток... Хайде, всички до един! Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/robskiyat-trud-pri-komunizma-gordostta-na-narodnata-vlast

Long time ago

фактор.бг отдавна съм спрял да го чета. Не стават.
Ето нещо противоположно, което ми попадна вчера / с риск да бъда охулен и упрекнат като комунист/
А истината е,че съм безпристрастен и като безпартиен сравнявам двата строя - в единия съм живял 24 години, а в другия вече 29.
Написаните факти трудно могат да бъдат оспорени. И не приемем писано за социализма от хлапетии като Матин Димитров примерно, който е бил на 12 год. 1989 г. А днес е виден капацитет по комунизма и социализма.
-----------------------
След 30 години демокрация: Какво имахме и какво нямаме?

 Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха ,,Кой не скача е червен!", ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил ,,комунизъм" и ,,тоталитаризъм", а сега влизали във възможно най-светлото ,,отворено общество", защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях ,,комунизъм" беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но това е така, защото според нашенските антикомунистически ,,демократи" и евроатлантици Путин бил ,,комунист".

В този контекст се зачудих какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

 Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, които за последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че ,,деспотичният" социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати, годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието ,,криминална приватизация", но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.

Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия ,,голям брат" към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава. Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.

Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да поддържа послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като то и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ ,,Козлодуй", неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.

Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.

Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.

Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с ,,ликвидационни съвети", изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез низкоплатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа ,,мирно и съвместно съжителство". И както през турското робство плащаме ,,кръвен данък" – около 10 % годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в ,,алъш вериш".

Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство.

Христо Проданов

от интернет

генерал Жеков

Комунизма е най-жестокото еврейско престъпление срещу народите.Демокрацията,обаче,не е никак добра като негова алтернатива когато говорим за държава с население над 10хиляди човека.Тя може да работи относително добре само във гръцки полис с малка площ и малко население,което да познава добре управляващите.Така стигаме до извода,че и двете системи са еднакво вредни за съществуването на арийските народи и родовите им особености
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Long time ago

В тоя дух е добре,че се появиха социалните мрежи. Все пак хора с хора да се опознават, организират, подкрепят за по-добър живот. Да се търси по-доброто управление. Отбелязвам го като плюс, дори и да са създадени с цел подслушване/ следене на написаното/ и да е информирана властта, кой какво мисли, уговаря, планира. Много неща в заобикалящия ни свят могат да се ползват и за добро, но и за зло.
В днешно време е важно всяко добро дело, всеки добър замисъл, всяка добра идея. Защото намаляваме като народ и се разпръсваме все повече по света.

Hatshepsut

1949 г. Държавата задължава земеделските производители да предават 75% от производството си. И за неизпълнение на задължението се подвеждат под наказателна отговорност! Нещо като ангария. Ангарията е и един от данъците, които крепостните селяни в Османската империя и в западноевропейските феодални общества през Средновековието заплащат.



https://www.facebook.com/istoricheski.dnevnik/photos/a.1779241982114336/2279403222098207/?type=3&theater

Hatshepsut

Колективизацията – най-голямото престъпление на комунизма в България


Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за "кулаци", "дребна буржоазия" и "експлоататори". По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство. Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.


Бруталните действия срещу селяните


През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи "големият скок" на сталинската колективизация, като поне 2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с "експлоататорската класа" в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За "кулаци" са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.


Съдбата на "кулаците" всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след "разкулачването" преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.


Насилията рязко нарастват след 1948 година,


изтъква шефът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да "агитират" селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС по съветски образец. "Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата. Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат." Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си. Въпреки старанието и репресиите до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.


Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на "кулаците" и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната - предимно в Тракийската низина и Добруджа. Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на "кулаците". Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и


допълнително да купи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.


Новият план за унищожение на селската "буржоазия" е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси - независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: "Ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!".


Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че не случайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.


По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 50-те години са насочени срещу "кулаците" и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.


Когато селата започнаха да се обезлюдяват


Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават "общонародна собственост". Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 50-те до края на 60-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в "градски пролетариат".


Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селскостопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: "На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (...) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване".


Това е тъжната история на българското село, което бе съсипано преди 70 години.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/30/4022582_kolektivizaciiata_nai-goliamoto_prestuplenie_na/

Hatshepsut

При Вълко Червенков бием всички рекорди: София трябвало да стане пристанище на две морета!


В началото на 50-те години комунистическият режим у нас стартира гигантски проект. Купонната система все още не е отменена, народът мизерства, но тоталитарните вождове чертаят грандиозни планове. Един от най-куриозните е този за  "софийското море", блестящо описан в  Задочните репортажи  на писателя Георги Марков. Казват, че Георги Димитров въздишал за плавателен канал в столицата, но заради кончината на вожда честта да сбъдне мечтата му се паднала на неговия зет Вълко Червенков. Комунистите в България са въодушевени от подобни проекти, които се реализират в СССР и Китай. Още през 1938 г.  Големият брат  е начертал планове за свързване на големите руски реки в обща плавателна система между Балтийско, Каспийско и Черно море. С труда на 120 000 затворници е завършен и гигантският канал  Сталин , по-късно наречен Беломорканал. В Китай също се строят огромни канали, а за да се задминат по производство капиталистите, Мао е задължил всеки да има домашна леярна. Стартират и програми с безогледно използване на човешки труд като кампанията за избиване на врабчетата, които изяждали посевите. Дори в Румъния българските комунистически управници виждат как без техника, но с робски труд се изпълняват грандиозни строежи. В такава епоха и на този фон всичко изглежда възможно. Затова и другарят Червенков решава да даде своя принос към световния подем на комунизма. Така първоначалната цел на хидроложкия проект е била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София, т.е. Искърът да потече на обратно чрез система от шлюзове Достигнала до София, водата, която извира от планината Шварцвалд, е трябва да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано със Струма и да се направи плавателен път до Бяло море. Предвижда се и връзка с река Марица, така че по друг прокопан канал да се стига с кораби до Черно море. Чрез тези плавателни канали корабите биха могли да плават от Балтийско море до Черно море, да минават през София, откъдето да достигат Бяло море. Резултатът - София на три морета. Безумието и абсурдът на тази идея, както и многократните протести на учени и експерти не спират разпореждането да се започне работа. И така в началото на 50-те години първоначално възприеманият с насмешка план е приведен в действие. За целта властта нарежда всеки гражданин на София да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни на обекта - от 3 до 20 месечно. И тъй като повечето софиянци имат постоянна работа, изпълнението на този норматив се случва най-често през почивните дни или отпуските им, а понякога и по време на самия работен ден. Мъже, жени, деца, учени, писатели, лекари и детегледачки са заставени да копаят  за родината , макар че далеч не са свикнали с тежък труд.


Всяка сутрин по 2000 софиянци са събирани на сборни пунктове, извозвани са до обекта, получават кирки, лопати и кофи и започват да копаят. При това на жените обикновено дават "леката  работа" - да извозват пръстта с колички. Ден след ден, кофа след кофа, постепенното изкопаване на  Софийското море  дълго време е част от живота на столичани. Според Георги Марков, който определя проекта не само като безумие, ами и като тероризиране над населението, този строеж е продължил 7 и повече години.  На спирка  Павлово  по линята на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис:  Тук ще бъде пристанище Павлово , пише убитият в Лондон от ДС писател. - Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от слушателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които ще се въдят в софийски води, за вицовете как ще да превърнем лопатите в гребла, за въпроса  След като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята? . Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за създаването на софийското море.  Непрестанната работа продължава денем и нощем, но не върви никак гладко, а и няма как да е иначе, тъй като всички дейности се извършват на ръка. Пък и доведените насила хора са с най-различни специалности - освен работници има инженери и лекари, които изобщо не умеят да въртят кирка и лопата.


Реликва: В наши дни незарити участъци от канала се пълнят с дъждовна вода

Макар никой да не смее открито да критикува приумиците на върхушката, тъй като веднага ще го пратят в лагер, мнозина псуват и помежду си споделят недоволството си. По-остроумните се шегуват, че  плавателният им канал е пресъхнал и лодката на социализма е в застояли блатни води  Затова още първият етап на строежа - канал от Павлово до Панчарево, върви, меко казано, мудно. Функционерите от БКП, изпратени на обекта, разбира се, не се наемат на физическа работа. Те се заети с организацията и контрола на нещастните  доброволци . Изготвят списъци и започват да раздават морални награди и реални наказания на заетите с непосилната задача. Обектът бързо си спечелва мрачна слава. Хората най-често идват изморени, след като са изкарали смяната си в предприятието. Освен това всички виждат, че плановете са нереалистични въпреки египетския труд. Накрая и управляващите разбират, че да се свърже София с Черно и Бяло море, не е лесна задача. Няма достатъчно вода, а и ако ще се копае на ръка, целта няма да бъде постигната и за десетилетия. Затова, след като съоръжението се оказва инженерно невъзможно, е решено да се използват естествените реки на София и да се оформи връзка на езерото Ариана с Панчарево и плавателния канал до Княжево. След като и това се оказва химера, Вълко Червенков най-накрая приема компромисен вариант, предложен му от архитектите - каналът да минава покрай София, от Панчарево до Павлово, без да стига до езерото Ариана. Последният архитектурен план е за канал с дължина от общо 17 км, а в различните участъци съоръжението е трябвало да има минимална ширина от 20 метра и дълбочина поне 5 метра. Замисълът по него да се движат шлепове също е изоставен и вече се говори за пътнически корабчета с туристи. Планирано е в канала да се вливат и да го пълнят последователно реките Искър (при Панчарево), Кална река (по Околовръстния път), Банишка река (Горубляне), Рекманица, Суха река, Дървенишка река (при манастира  Св. пророк Илия ), Драгалевска река (при Драгалевци и до Лозенец), Боянска река (при Красно село). По канала Павлово-Панчарево трябвало да има пристанища в Павлово, Красно село-Север, Лозенец, в сегашните Студентски град и Младост и в Панчарево. В този вариант строителството формално продължава и по времето на наследниците на Вълко Червенков. Според свидетелства на очевидци Тодор Живков също е ходил на място да инспектира как върви копаенето. Куриозното е,че местата за пристанища на територията на София могат да се видят и на устройствения план на столицата, който действа чак до 2009 г. След като всичко приключва в края на 60-те години (според някои данни през 1966 г.), се вижда, че са прокопани едва 9 километра. В действителност обаче строителните работи са прекратени доста по-рано. Оказало се, че ако изкопите се напълнят с вода от язовир "Искър", има опасност София да бъде наводнена. Вместо да се направят корекции в проекта, през следващите десетилетия планът е изоставен. Една от вероятните причини е изграждането на големия металургичен комбинат "Кремиковци", за който е нужна много вода. Затова през 1966 г. на същия принцип започва запълването на готовите участъци. Изкопаното в продължение на години от хиляди работници русло не може така лесно да бъде засипано. Заради това отсечки от него все още могат да се видят на различни места в София. Близо до стената на Панчаревското езеро например е запазено началото на канала, заедно със специално построеният мост над него. В Младост, близо до Окръжна болница, няколко огромни изкопа също свидетелстват за размерите на проекта. Името "Плавателен канал" все още се използва и за местности в кварталите Красно село и Драгалевци. Що се отнася до идеята на територията на София да има плавателни канали по подобие на други европейски градове, тя не е нова още тогава. Неин автор е проф. Адолф Мусман, който чертае градоустройствения план на София в Дрезден през 1936 г. За разлика от мегаломанския комунистически проект обаче в този план каналите е трябвало да бъдат напълнени с вода от естествените източници, идващи от Витоша - Владайската и Перловската река. На самите съоръжения пък е отредена чисто рекреативна роля, като се е смятало, че те ще минават през огромни паркове с дивеч и пойни птици.

https://www.168chasa.bg/article/4590368

🡱 🡳