• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 May 2020, 14:15:30

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10631 Posts

Шишман
1938 Posts

Panzerfaust
342 Posts

Лина
293 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14116
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 86
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 41
Total: 41

avatar_Long time ago

Спортните успехи на България през годините

Started by Long time ago, 24 January 2019, 13:30:25

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

32 години: Световният рекорд на скок височина все още е български


Стефка Костадинова - Златното момиче на България

,,Винаги съм имала този рекорд за български и съм щастлива, че той все още е наш, на България. За да стигна до него ми помогнаха най-вече моите български съпернички, които с конкуренцията извисиха летвата толкова високо. Също така и треньорът, целият екип, хората край мен, всички, които тогава бяха отговорни за просперитета на българския спорт". Това разказа Стефка Костадинова за поставения от нея рекорд преди 32 години.

На 30 август 1987 г. по време на Световното първенство в Рим българката преодоля летвата на 209 см. Тази кота маркира поредния връх в кариерата на феноменалната Стефка Костадинова, чийто световен рекорд е недостижим за отминалите 32 години. Атлетката е призната за абсолютен хегемон в дисциплината за всички времена и за една от най-великите в световната спортна история. Костадинова остава и до днес единствената българка, удостоена със спортен ,,Оскар", а в нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва, отбелязваща височината на световния рекорд.

,,32 години не са малко, през 1987 г. изобщо не съм и предполагала, че това постижение ще се запази като световен рекорд толкова дълго. Със сигурност 209 см няма да са винаги върхът във възможностите на дамите да скачат на високо. Един ден и този резултат ще бъде подобрен, но искрено се надявам това да бъде направено отново от българка. Стискам палци на Мирела Демирева, която бележи значим прогрес напоследък," заяви Стефка Костадинова по повод годишнината.

https://www.vesti.bg/bulgaria/32-godini-svetovniiat-rekord-na-skok-visochinae-bylgarski-6099155



Stefka Kostadinova (2m09) World High Jump Record at World Chapionships in Rome 1987

Long time ago

28 години не беше подобряван и световен рекорд на Йорданка Донкова
Олимпийска шампионка от Сеул 1988, 4 пъти европейска шампионка, 5 световни рекорда

публикация от 2018 г.
---------------

На днешния 20 август се навършват точно 30 години от един от най-великите моменти в историята на българската лека атлетика. На тази дата през 1988 година легендарната Йорданка Донкова записва своя пети световен рекорд на 100 метра с препятствия.

На стадиона в Стара Загора Донкова спира хронометрите на 12,21 секунди, с което подобрява рекорда на друга българка - Гинка Загорчева.  Преди това през 1986-а тя подобрява най-доброто постижение на планетата на четири пъти.

Бягането от 12,21 секунди обаче остава в историята, тъй като рекордът се запази невероятните 28 години преди през 2016-а да бъде подобрен от Кендра Харисън.

Донкова е олимпийска шампионка от Сеул 1988, а в Барселона през 1992 добави и бронз към колецията си. Освен това има сребро от Световно първенство на закрито, както и четири европейски титли.

https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/multimedia/gallery/30-godini-ot-velikiia-rekord-na-iordanka-donkova-502207



Hatshepsut

Преди 22 г. Катя Дафовска написа със златни букви историята на зимния ни спорт


Датата 9 февруари е сред най-значимите в историята на родния спорт.

Преди точно 22 години, 22-годишната тогава Екатерина Дафовска стори непислимото, грабвайки златния олимпийски медал от игрите в Нагано, Япония.

Родната биатлонистка триумфира в дисциплината 15 километра индивидуално, с което донесе първото ни и последно до този момент злато от зимна Олимпиада.

По време на същото това състезание Павлина Филипова завършва на четвъртата позиция, само на две стотни от секундата зад германската машина Уши Дизел.

Ако България бе успяла да качи две от момичетата си на стълбичката в Нагано, това наистина щеше да бъде една от най-големите сензации в историята на зимните игри.

Самата Дафовска е признавала години по-късно, че преди въпросното състезание от 9 февруари 1998-а, към нашите биатлонистки не е имало големи очаквания, а никой не е говорил за медали.

Екатерина Дафовска обаче шокира всички с подвига си, който е сред най-ярките мигове в спортната ни история.

Особено щом става въпрос за зимни игри, в които страната ни никога не е била фактор. Това е и нормално, защото не може да се наречем зимна спортна нация. Традиции в повечето зимни спортове просто нямаме.

В интервю за Dir.bg бългаската "Екатерина Велика" разказа как Иван Славков е "разместил" церемониите на награждаването, за да окачи той златния й медал. Чепеларката споделя, че най-емоционалният момент за нея от това награждаване е бил българският химн.

Изпълнението на българския химн, защото това беше моята мечта - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е само за първо място. Вече имах два медала от световни първенства и още два от юношески - винаги второ-трето място. Когато се качваш веднъж на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели, категорична е Катя.

Все пак българската слава на зимните Олимпиади не се изчерпва с 9 февруари 1998 г.

Общият ни брой медали е 6, като първият е спечелен от Иван Лебанов през 1980 г.

Той печели бронзов медал на 30 километра ски-бягане в Лейк Плесид, като е изпреварен само от съветските представители Николай Зимятов и Василий Рочев, които заемат първите две места.

Макар единствената титла да е за Дафовска, половината от медалите ни са спечелени от друга наша легендарна атлетка, която за съжаление не стига до златото.

Евгения Раданова има три олимпийски медала, два сребърнни и един бронзов, спечелени в рамките на две Олимпиади.

В коронната си дисциплина - 500 метра, Раданова стига до до двата сребърни медала, изпреварена за части от секундата от китайска представителка.

Това се случва в Солт Лейк Сити през 2002-а, както и четири години по-късно в Торино.

В Солт Лейк Сити тя печели и бронз на 1500 метра, като тогава на части от секундата пред нея завършват две южнокорейки.

Самият факт, че в продължение на два олимпийски циктла, Раданова успя да се вмъкне между доминиращите този спорт азиатки, е огромен успех за родния спорт.

Шестият български зимен медал е спечелен от Ирина Никулчина през 2002-а. Биатлонистката завършва на трето място в преследването, изпреварена само от рускинята Олга Пилева и германката Кати Вилхелм.

Иначе в историята си България участва на 20 от 23-те зимни Олимпийски игри.

В първите три издания така и не изпращаме състезател, кат това се случва за първи път пре 1936-а в Гармиш-Партенкирхен.

Това делегация от 7 български спортисти потегля към немския зимен център, за да ни представи в два вида спорт.

На 7 февруари Борислав Йорданов, Асен Занков и Боян Димитров взимат участие в спускането в алпийските ски, с което се превръщат в първите ни зимни олимпийци.

Йорданов и Занков си осигуряват участие в слалома два дни по-късно, но не успяват да го завършат и така тримата ни участници не намират място във финалното класиране.

Останалите ни атлети през 1936-а са в ски-бягането. В дисциплината 18 километра най-добро представяне записва Христо Кочо - 53-и, а в щафетата родният тим заема 15-о място от общо 16 отбора - турците не завършват.

Разбира се, говорим за времена, когато спортът у нас е все още напълно аматьорски, а участниците ни отиват да представялват родината, водени най-вече от идеалистическия завет на Пер дьо Кубертен.

Първите жени в зимната ни олимпийска делегация се появяват чак през 1960-а в Калифорния.

Тогава България изпраща три дами в ски-бягането, като Кръстана Стоева завършва девета на 10 километра, което е и първото българско класиране в топ 10 на зимна Олимпиада.

Четири години по-късно в Инсбрук, Стоева извежда щафетата ни до пето място, което е първото ни приближаване до медал.

Дълги години България изпраща само участници в ски-бягането и алпийските ски.

Традицията се нарушава пре 1976-а, когато участват двама биатлонисти и хокейният ни тим. Той обаче приключва бързо, след 1:14 от мощната Чехословакия.

Рекорден брой участници България има през 1992-а, когато на игрите в Албервил отива 30 атлети. Преди две години в Пьончан те бяха 21, като близо до медал бе единство Сани Жекова, достигнала финала в сноуборд крос.

Следващите зимни игри са след две години в Пекин, където българската делегация за пореден път ще отиде без очаквания, но пък кой знае, може и да дочака новия си подвиг като този на Екатерина Дафовска преди точно 22 години.

https://corner.dir.bg/shampionite/predi-22-g-katya-dafovska-napisa-sas-zlatni-bukvi-istoriyata-na-zimniya-ni-sport