• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Mar 25, 2019, 08:26 am

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
  • Total Members: 26
  • Latest: mazzini
Stats
  • Total Posts: 8840
  • Total Topics: 1075
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

Боби Бойчев

Started by Hatshepsut, Jan 09, 2019, 07:02 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Jan 10, 2019, 03:57 pm #30 Last Edit: Jan 10, 2019, 04:03 pm by Hatshepsut
Нарисувах любов

Платното ми е бледата ти кожа,
нанасям с едри щрихи любовта
и лунен лъч към нея ще приложа,
и топли устни... пиещи страстта!

Ръцете ми са четки на маестро,
гърдите ти... палитра за мечти...
Рисувам ги във мислите си често,
обсебен съм, в картината личи!

Косите ти, савана зажадняла,
залагам в тях най-топлите бои.
От синьото дъгата е избрала,
вълшебни езера - за две очи!

Сълзите ти - щастливите - угасват
в неоновите багри на нощта...
Рисунка и реалност вече пасват,
в платното спят и двете ни тела!

Hatshepsut

Jan 10, 2019, 03:59 pm #31 Last Edit: Jan 10, 2019, 04:03 pm by Hatshepsut
Добро утро, моя любов

Добро утро, моя трудна любов...
с нас е даже и лошото време...
Луд по теб съм, на всичко готов...
друг не може от мен да те вземе.

Добро утро, моя сложна любов!
Да се будиш до мене дочака.
Днес светът ти е близък и нов,
виж небето ревниво заплака!

Добро утро, блян мой и любима!
Сън ли беше, сънят е прекрасен!
Ти се сбъдна в най-тежката зима,
аз студа в самота не понасям...

Добро утро ли казах? Сънувам!
Вън валят опашати комети.
Цяла вечност в съня си пътувам,
със очи от надеждата взети!

Hatshepsut

Еманация

(Боби Кастеелс и Яна Вълчева)

[Боби]
Горещо е, а бриза не охлажда,
щом те завия в своите желания!
И лунен прилив в теб се ражда,
стопят ли се опасни разстояния!

В зеници тъмни разума се дави
и шепнеш невъздържано "Вземи ме!"
Нощта поглъща лумнали жарави,
аз шепна непрестанно твойто име...

О, цвете нежно, мой вълшебен ден,
роден в зора от сбъднати надежди -
звукът на Страдивариус във мен,
при свлечени от тялото одежди.

Прераждам се за теб поне веднъж,
впил жаден корен в плодната земя.
Самотен мак сред ширнала се ръж,
ще бъда твой - ти, моята жена.

Дъждовен облак сълзите ми носи,
и знае той за тебе как съм плакал.
Жадувам те, духът ми те изпроси,
небето знае колко съм те чакал!

[Яна]
Горещо е. А твоите очи
отново галят нежните ми струни,
страстта приижда в приливни вълни
и чувам шепот. Търсиш ме. Безумие...

Заключих се, но знам, че ти усещаш
зениците ми как блестят по тъмно.
Мълчи, любов, че този свят е грешен,
обичай ме, но все така безмълвно.

Стопят ли се опасни разстояния
ще бъда твоя, да. Но ще отмина.
Не ме превръщай в дом и разкаяние.
Жадувай ме, повтаряй мойто име.

Така дори да рухне този свят
аз знам, ще се преражда любовта ни
и чувствата ни няма да заспят,
ще светят вечно лумнали жарави...