• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:59:39

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

Боби Бойчев

Started by Hatshepsut, 09 January 2019, 07:02:16

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

10 January 2019, 15:57:19 #30 Last Edit: 10 January 2019, 16:03:36 by Hatshepsut
Нарисувах любов

Платното ми е бледата ти кожа,
нанасям с едри щрихи любовта
и лунен лъч към нея ще приложа,
и топли устни... пиещи страстта!

Ръцете ми са четки на маестро,
гърдите ти... палитра за мечти...
Рисувам ги във мислите си често,
обсебен съм, в картината личи!

Косите ти, савана зажадняла,
залагам в тях най-топлите бои.
От синьото дъгата е избрала,
вълшебни езера - за две очи!

Сълзите ти - щастливите - угасват
в неоновите багри на нощта...
Рисунка и реалност вече пасват,
в платното спят и двете ни тела!

Hatshepsut

10 January 2019, 15:59:01 #31 Last Edit: 10 January 2019, 16:03:21 by Hatshepsut
Добро утро, моя любов

Добро утро, моя трудна любов...
с нас е даже и лошото време...
Луд по теб съм, на всичко готов...
друг не може от мен да те вземе.

Добро утро, моя сложна любов!
Да се будиш до мене дочака.
Днес светът ти е близък и нов,
виж небето ревниво заплака!

Добро утро, блян мой и любима!
Сън ли беше, сънят е прекрасен!
Ти се сбъдна в най-тежката зима,
аз студа в самота не понасям...

Добро утро ли казах? Сънувам!
Вън валят опашати комети.
Цяла вечност в съня си пътувам,
със очи от надеждата взети!

Hatshepsut

Еманация

(Боби Кастеелс и Яна Вълчева)

[Боби]
Горещо е, а бриза не охлажда,
щом те завия в своите желания!
И лунен прилив в теб се ражда,
стопят ли се опасни разстояния!

В зеници тъмни разума се дави
и шепнеш невъздържано "Вземи ме!"
Нощта поглъща лумнали жарави,
аз шепна непрестанно твойто име...

О, цвете нежно, мой вълшебен ден,
роден в зора от сбъднати надежди -
звукът на Страдивариус във мен,
при свлечени от тялото одежди.

Прераждам се за теб поне веднъж,
впил жаден корен в плодната земя.
Самотен мак сред ширнала се ръж,
ще бъда твой - ти, моята жена.

Дъждовен облак сълзите ми носи,
и знае той за тебе как съм плакал.
Жадувам те, духът ми те изпроси,
небето знае колко съм те чакал!

[Яна]
Горещо е. А твоите очи
отново галят нежните ми струни,
страстта приижда в приливни вълни
и чувам шепот. Търсиш ме. Безумие...

Заключих се, но знам, че ти усещаш
зениците ми как блестят по тъмно.
Мълчи, любов, че този свят е грешен,
обичай ме, но все така безмълвно.

Стопят ли се опасни разстояния
ще бъда твоя, да. Но ще отмина.
Не ме превръщай в дом и разкаяние.
Жадувай ме, повтаряй мойто име.

Така дори да рухне този свят
аз знам, ще се преражда любовта ни
и чувствата ни няма да заспят,
ще светят вечно лумнали жарави...

Hatshepsut

Лудост

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Яна]
Ти си грях. Ти си лудост. До болка.
И така ми тежи твоят глас,
твоят поглед крещи, че не мога
да се справя с това между нас.

Все отричах в какво ме превръщаш,
много нощи безсънни ми взе,
непокорните мисли преглъщах
и се криех от тях. И от теб.

По-добре си върви. И не питай,
колко точно ще мисля за теб,
и дали във съня ми ще скиташ.
По-добре... Не ме питай! Недей!

Отмини. Като гръм. Като буря.
Много тихо ще бъде след теб,
но останеш ли, знам ще е лудост.
Обърни се и бягай от мен!

[Боби]
Не е грях, не е лудост а язва,
по-дълбока от мъжки сълзи,
чрез които душата доказва...
как без теб небосвода кърви.

И не вярвах на голи луни...
всяка мисъл на тебе обричах,
в бели нощи - по първи петли
самотата на теб заприлича.

И ти пращам по гълъб писма
напоени в сълзите на влюбен.
Ще те чакам, любима! Ела!
Че без теб моя свят е изгубен.

Не обръщай на вярата гръб,
завърни се в любовното ложе!
В тиха лудост потъвам от скръб,
че сърцето ми друго не може!

Hatshepsut

Нощта

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Яна]
Нощта е кратка, никога не стига,
изтича бързо в две далечни стаи,
от сънищата нещичко изтрива
и ражда порив, точно преди края си.

Развиделява се. Дори не предполагаш,
че утрото е жадно и сънувам
онези малки късчета реалност,
в които ти почти не съществуваш.

Почти не съществуваш... Но те има!
В най-дребните детайли на живота -
в онези, неизречените рими,
в потръпването след случаен допир,

в очите ти, когато са се впили
и вършат някакво свещено тайнство...
Нощта е кратка. Никога не стига,
изтича празна в две далечни стаи.

[Боби]
Нощта е клада, пламнала в телата,
горещ е даже северния вятър.
И полюсите са на два различни ската,
но са герои във един и същ театър.

А утрото покрива с нежен плащ
разтърсващия порив на мечтите.
И в него всеки миг ще бъде наш,
дори да съм прашинка във очите.

И аз съм там, и мене пак ме има,
в най-дребните детайли на живота.
Макар и да не носиш мойто име,
натрапливо в ума ти съм се кротнал.

А празни са очите ми за друга...
в зениците ти моя образ скита,
Ще бъдеш все така добра съпруга,
но твоето сърце за мен ще пита.

Не, тази нощ не може да е кратка
дори в реалността, в далечни стаи.
Сънувай, любовта в съня е сладка,
и вечна като писменост на Маи.

Hatshepsut

Малка нощна песен

Спи спокойно любов, щом затвориш очи
ще съм страж на съня ти и рицар покорен,
щом под миглите тежки нощта приюти
свят вълшебен с мечти и Сезам се отвори!

Ти си в нова реалност, светлината струи
всичко просто се случва и е толкова лесно.
Виж усмихнати хора и са страшно добри,
и така позитивни и са искрени - честно!

Спи спокойно любов, аз съм обич и порив,
ще посвиря Шопен, отдъхни си любима,
ще напиша поема без хартия и молив
и ще пея романси, за теб несравнима!

Спи спокойно любов, аз съм тиха тъга,
в моя призрачен град, сред мъглите на юг,
но се случвам в съня ти и ме галиш с ръка,
все едно съм до теб, все едно, че съм тук.

Спи спокойно любов, розовее Аврора,
аз се сбъднах в съня ти, ти сама пожела
да съм стих за любов, за самотните хора,
а сърцето ми бъде - светъл храм без врата!

Hatshepsut

Две шепи любов

Две шепи обич искам да ти дам,
две топли длани, две добри ръце,
обятия - като врата на храм
и сянката на моето сърце!

Две шепи обич от любов, да знам,
че имат край самотните недели,
че няма призори да бъда сам,
сред ада на завивките ми бели.

Все палиш огън в нощите ми къси,
от две очи с разпалена жарава,
когато Ерос спре да ти се въси,
и щедро като принц ти се отдава.

Да молиш шепа обич - колко жалко?
Две шепи със любов са две вселени,
А Господ дава всекиму по малко,
сърцата да не бият вледенени!

Hatshepsut

Ти дойде

Ти дойде! Онзи хаос в душата ми няма да стихне,
ослепях да се взирам в небето привечер.
С бял воал самотата в очите ми слепи ще плисне,
с топъл дъх разтопява сърдечния глетчер.

Аз не вярвах, след дългата зима полярна,
че в кръвта ми ще рукнат любовните бързеи.
О, желание - взрив, любовта е коварна
всички пътища кръвни ще върже на възел.

Ти дойде! Аз очаквах гласа ти столетия, мила.
С пеперудена нежност крилата ти сипеха прах.
Сън не си, а магия на истинска фея разстила
светлина, сред която с мечтите си дръзки преспах.

Остани! Ще отворя клепачи и ти ще изгрееш
като ярка звезда в непрогледния мрак на всемира.
Ще вали тишина, а и бурята нежна любов ще навее,
за трепетни устни, които взаимност намират.

Може би аз съм грях, но си струват огньовете късни,
есента е сезона на пламнали дяволски страсти.
Ти си сочния плод, а душата ми иска сега да откъсне
тази сладост, която взривява нощта ми на части!

Hatshepsut

Тази вечер си толкова хубава

Тази вечер си толкова хубава,
в светлината на късния залез.
По изящни овали се спуска воала
на вечерния плащ на луната.

До прозореца прави, ти и аз
бездиханни, танцуваме бавно,
пеперуди пълзят по плътта
и безшумно се свличат прегради.

Полумрака, любовен съюзник
скрива дръзките устни и ласки.
Тръпнеш цяла, простена дори,
аз съм струна, която вибрира.

И това невъзможно танго...
на тела полудели от искане,
Дълги пръсти които взривяват,
и зърна зажаднели за устни.

Тази плът, тази мраморна плът!
Ако вик е страстта, нека викаме
и когато сред рая проникваме,
нека всички заченат с обичане!