• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 July 2019, 18:19:05

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9366
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 46
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

Боби Бойчев

Started by Hatshepsut, 09 January 2019, 07:02:16

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Страст

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Боби]
Плъзвам поглед по сластни овали,
сладостта им разкривам с възхита.
Богове, пак какво сте създали,
колко страст е в извивките скрита?

Тръгвам с устни да паля огнища,
да разпалвам с дъхът си жарава.
Да пробуждам с ръце пепелища,
да топя слънцедишаща лава.

Нямам думи - за ласките неми,
сочни устни - ухаят на вишни.
Щом с целувка дъха ми отнемеш,
всички други в света са излишни.

Искам всичко, ти всичко си дала,
и душата ти - с теб се съблича.
Обич моя, дали си разбрала,
колко много страстта ти прилича?

[Яна]
Обич моя, разливам се нежно
от дъха ти, танцуващ по мене.
Мойта плът е пустиня безбрежна
и без длани желани - тя стене.

В твоя поглед съм крехка и слаба,
с жадни устни - ухаещи вишни,
щом под твоята страст като лава
се предавам в ръцете ти хищни.

Всеки атом в плътта ми те иска
(знам, гласът ми издайно трепери).
И вълна съм, която се плиска -
твоя бряг зажаднял щом намери.

Обич моя, помни ме такава -
безутешна - за твоите ласки,
и река разтопена от лава...
щом захвърлим ненужните маски.

Hatshepsut

Защото си ти...

И защото си ти - по-гореща от пясъчни дюни -
моят ден ще е слънце заченато в бисерна мида.
Виж, ефира блести в маранята на знойния юни,
пеперуда си ти, аз оставам до гроб - какавида.

Там под сиви и мъртви луни аз в пашкула летях
с обречена обич - неразпъпила пролетна пъпка.
О, как те исках... с първородния истински грях!
Исках твоя прашец - аромата, сублимната тръпка.

Но си само мечта, блян на стария явор за листи,
сухи клони прострял към небето, готов да измоли
нова пролет - последна, та дано се разлисти...
насред ледена зима, обрулила клоните голи.

И защото си ти - по-желана от слънчево лято,
в моя сън ще пристъпиш... (бяла фея безплътна),
сластен грях - с дивно тяло от скулптор излято,
и защото си ти - ще оставя съня... непокътнат!

Hatshepsut

Целуни ме

Целуни ме, дъхът ми да спре!
Както само го могат сирени,
сред скалите на южно море...
с устни топли и сладко-солени.

Целуни ме, неземно дете!
Както вятър горещите дюни
под това невъзможно небе,
във последната вечер на юни.

Целуни ме, нощта ни е в плен
на една ненаписана песен.
Ти не дишай, не дишай без мен,
с жадни устни за дъхава есен.

Целуни ме, ще бъда вълнà,
всеки атом от теб ще залея.
Всяка фибра във теб ще взривя
и след всяка целувка ще пея...

Целуни ме, целуни ме сега!-
моите устни попиват страстта
както жадна пустиня - дъжда,
и оставят дълбока следа.

Целуни ме, дъхът ми да спре!
Нека ада горещ ме погълне,
аз съм оня импулс във кръвта,
който жадните вени изпълва.

Hatshepsut

Карма

(Йорданка Господинова и Боби Кастеелс)

[Йорданка]
Днес разкъсах небето на Ад и на Рай
и разбрах, че когато обичам,
всички ангели бдят над съня ми в нощта...
Всички дяволи после ме вричат

да съм карма в сърцето ти... Знак за любов
и различно открадната жажда.
А когато реша, че за мен си готов,
всеки залез огньове да ражда.

Под това като дрипа раздрано небе
греховете за обич наричам.
Босонога във мрака се връщам при теб.
В тази нощ като в храм коленича

и се моля на Бог... Нека сам да реши
моят път накъде да поеме.
Щом кръщавам мечтите ти с неми очи
и съм болката в мъжкото време.

Знам, за тази любов даже Той ще прости.
И ще бди над красивите нощи.
За да може в зората, по първи петли,
този свят да е жаден за още...


[Боби]
Ти разбуни отново изстинал вулкан,
със сърце от клокочеща лава.
О, Изолда - ела, аз съм твоя Тристан
и зората без теб - не изгрява.

Моя тъжна съдба, аз съм вятъра ням,
мъртъв спомен от стара надежда.
А в скалистия склон на сърдечния храм
всеки залез - към Ада повежда.

Даже мракът кърви, по-студен от смъртта,
без ръцете ти - палещи клади.
И е пропаст деня, а пустиня нощта,
аз - пръстта - в изгорели ливади.

Полудели реки в мойте вени текат,
всяка иска и теб да те вземе,
сред вертепи от страст и любов да въртят
на стрелките - ненужното време.

За такава любов - Бог затваря очи,
даже грешна - в забравени нощи.
И ще млъкнат петлите по ранни зори,
щом сме будни - и искаме още!

Hatshepsut

Пейката на влюбените

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Яна]
Как ухае на теб... Днес навярно си идвал
тук, при нашия пясъчен спомен.
Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,
време раните пак да отворим.

Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите
и след нечия жажда за обич,
но след толкова мигове край морето изгубени
нямам нищо за даване повече.

А животът е толкова, толкова кратък.
Сетивата копнеят, копнеят за взрив...
Може би сме обречени на любов без остатък
и на вярност до гроб. Може би.

Но сега сме ухание. Ти - на есенен парк,
аз - на твоята пейка за влюбени.
Ти и аз... Аз и ти... Докъде? Докога?
Всъщност нямаме нищо за губене...


[Боби]
Знам, усещаш дъха ми, щом над теб се надвеся
като повей от спомен натежал от обичане,
безкрайна пиеса, без декор и завеси,
истинска лудост - любов без отричане.

Аз те търсих и в други очи зажаднели
и отдаден на тази погубваща страст,
бях крушенец удавник с очи побелели,
бях без корен подгонен в пустинята храст.

Май е време за истини, тайни открити
за несбъднати срещи, незараснали рани,
за сърца от велур, от съдбата разбити
и за думи, които звучат неразбрани.

А животът е толкова, толкова кратък.
Непознат се разлиства, а познат е досаден,
все едно не си жив, а изкуствен придатък,
бездомник за плътско насищане жаден..

Ти и аз, докъде, докога, колко време?
Две взривени от близост горещи планети.
Любовта иска всичко добро да ни вземе,
прокървят ли сърцата от страсти обзети.

Ето тук ще се спра, тиха пейка за влюбени,
издълбани със нож имената ни виждам
и не вярвам, че нашите нощи изгубени
в тишината - любовните вопли зазиждат.

Hatshepsut

Ти си Любов

Силно вино си - пламенни устни
и в зениците с дяволски пламък,
нежни пръсти извезват - изкусни,
мойте вени - по-твърди от камък.

Неподвластна - с емоции диви,
като прилив си в нощна лагуна.
Екзотична в моменти щастливи,
всеотдайна си - щом те целуна.

Вихър нежен - следобеден бриз -
порив плах си, възторжена песен.
Дар съдбовен, божествен каприз,
плод узрял в благородната есен.

Ти си прелест, бездънна вселена!
Изгрев ярък - в най-тежката зима,
Знам от Бог, че за нас отредена -
аз, Любов - съм щастлив, че те има!

Hatshepsut

Призрачни видения

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Яна]
Ти си онзи от старите филми,
от романите, от съня ми...
Онзи, който помни парфюма ми,
но не прави закуска в дома ми.

Онзи, който спасява следобеда
от поредния скапан дъжд.
И ме води в парка, сред хората
за ръка, като истински мъж.

Ти си онзи, който с очи
може много неща да ми каже
(ако двамата с теб замълчим,
знам, че този момент ще е важен).

Ти си онзи, когото целувам
всеки път, все едно е последен.
А когато до тебе пътувам
се изкачвам до други вселени.

Ти си онзи, от който цветята
са откъснати сред тревите.
Не вечеряме с теб в ресторанти,
а на покрива, под звездите.

Ти си моята песен за сбогом,
недовършена... И фалшива.
Ти си този, за който не мога
да си спомня какво не достига...


[Боби]
Ти си тази, която измислих
в най-безумните нощи безсънни.
Под парфюма на дръзките мисли
в полунощ щом камбаната звънне.

Ти си тази която събличах,
ослепял от разкошни извивки
и забравих дали съм обичал
преди тебе и други щастливки.

Не видя ли в очите ми черни,
колко нощи звездице изгряваш?
А в зеници-пустини безмерни
като зноен мираж се явяваш.

Ти си тази която целувам
всеки път, все едно е последен.
Щом със устни по теб пропътувам
ще стопя с дъх и Еверест леден.

Ти си тази която миражно
идва вечер в съня ми тревожен.
И е вярно, за мене е важно
да си там, в моя свят невъзможен.

Ти живееш в ума ми навярно...
как бих искал да бъдеш реална!
Тази мисъл дълбае коварно...
и звучи като песен прощална.

По-добре само сън да останеш,
нереално добра, невъзможно красива.
Волна птица не можеш да хванеш
и във клетка да бъде щастлива.

Hatshepsut

Само страст

(Яна Вълчева и Боби Кастеелс)

[Яна]
Нощта кипи. А в тъмната ми стая
отричам и проклинам любовта!
Сърцето ми не иска да признае,
че ти си ми владетел и в съня.

Без теб денят е липса, като клада...
По-лесно е да бъда само страст,
да видя как пълзи по теб наслада,
щом дрехите се свличат между нас.

Да нажежим телата си до болка,
безмилостно да подчиниш кръвта ми,
да искам още, всъщност не... Да моля!
Целувките да парят по гърба ми.

Да чуя учестеното ти дишане,
щом вкусиш нежно голото ми тяло.
По дяволите, знам, че е обичане!
И цялата със тебе съм се сляла...


[Боби]
Нощта скърби и от звезди те ваe,
а аз те търся в Млечния ѝ път.
Загубен в блян по теб, дори не зная,
какъв е този вирус в мойта плът?

Каква е тази страст като проказа,
разяжда ме до кост и ме разбива.
И нелечима жажда с метастази
по мене - като лава се разлива.

Затворя ли очи и... ти си там,
в най-тъмните ъгли на моя сън.
Докосвам те... като икона в храм,
разнася се дори камбанен звън.

Нирвана в мен е голото ти тяло,
а аз съм Микеланджело - в екстаз
и вая с устни, нажежен до бяло,
най-пламенната статуя от страст!

Hatshepsut

На теб, любима

(Боби Кастеелс и Йорданка Господинова)

[Боби]
В извивките на пищното ти тяло
омаян търся вкусовете на нощта,
в които мракът с трепет е изваял
най-пламенните ноти на страстта!

В ръцете ми си чувствена виола,
а всеки звук изтръгнат - гълъб бял.
Душата ми над теб танцува гола,
с потока що в реката се е слял!

А влюбените демони със устни
изследват всяка гънка от плътта,
щом ласките им - вещи и изкусни,
ни залюлеят в нетъкана пелена!

Слепец съм аз, ти - брайлово писмо.
Докосвам само леко и прочитам,
че с твойто тяло вече сме едно,
на огъня във него да разчитам.

В зениците ми утрото ще плаче,
без изгрев ще остане днес деня!
Че любовта, невръстно пеленаче,
ще расне, щом не свършва вечерта!


[Йорданка]
А твоят ден без изгрев ще боли...
Как ден без изгрев залез ще намери?!
Аз тази нощ греха за теб родих
и свлякох всички глупави химери...

И лунно гола палех твойта страст,
а устните ти жадно бяха мои...
Над нощ такава никой няма власт,
щом Дяволът със огъня говори.

Потъвахме във кратер на вулкан,
излитахме в мечтани хоризонти...
Аз бях сълза в око на ураган.
Ти беше мъж, след който ще запомня

как мракът се разлива във сатен,
а после бавно всичко става лудо...
Дари зора на новия си ден
и ме повикай, щом от страст си буден...

Hatshepsut

Diva

(Боби Кастеелс и Яна Вълчева)

[Боби]
Годините край нея подминават
в обятия на нежни Богове,
горещите сеанси не оставят
в косите ѝ на Дива - снегове.

По устните изящни спят следи
от набезите жадни без умора -
пустиня пресушила сто реки,
в карминеното утро на Аврора.

А млечна е блестящата ѝ плът
и тази дивна гръд на самодива,
в която луди дяволи пълзят,
о, тази страст безумно ѝ отива.

Погледне ли, убива те с очи,
дула на револвери - бълват огън,
поиска ли те - страшно ѝ личи,
да кажа НЕ - О, Господи, не мога!

Влудява ме, когато е така...
от явно безразсъдство покорена,
отвсякъде богиня - не жена,
за ласките на принцове родена.

Когато дойде сетният ѝ миг
сред белите полета на покоя,
последния ѝ дъх ще бъде вик
и даже сред звездите - ще е моя!

[Яна]
На пръсти ще пристъпя в твоя сън,
отново ще запаля световете -
онези, разделените навън,
в които се пресичат ветровете.

И жадна ще танцувам под дъжда -
да гали, да докосва сетивата,
да влива в мен желание за мъж,
от който се разкъсва тишината.

А там, сред мрака, ще ме чакаш ти,
ще тръпнеш за дъждовните ми устни,
по тялото ще парят две очи,
ръцете ще отказват да ме пуснат...

На пръсти, за да бъде много тихо,
ще дойда в твоя сън. И ще остана.
Ще бъде буреносно и проливно.
А после ще си буден. Ще ме няма...

Hatshepsut

В покоите на неизбежното

Представа нямаш колко е голямо
леглото ни, щом в него обич няма.
Две статуи застиват в пози - нямо,
а между тях - дълбока празна яма.

Сърцата ни в един забравен ъгъл,
жадуват ласки в мъртва тишина.
А  всеки мисли колко се е лъгал,
че вечно ще живее в тях страстта,

в eдна духовна пустош, без оазис,
в самотните прегръдки на нощта,
на чувствата изпаднали в катарзис,
с надежда да си върнат любовта.

А тя умира в хладно брачно ложе,
изстрадала безкрай горчиви нощи,
сам Господ да я съживи не може,
когато се превърне в живи мощи!

Hatshepsut

Равносметка

Запиши ми на сметката всичките грешки,
безрасъдно, които  без  теб  сътворих.
Тези грешки понятни са, чисто човешки
в тях намеса отгоре до днес не открих -

към онези невидими нишки в душите,
към лъжата, която въжета от вяра тъче,
към измамните двери на рая в мечтите -
не вода, медовина там в устите тече.

Запазѝ ми на ада най-горещото кътче,
там където катранът да къкри не спира,
тъжни грешници дявола с вилата тъпче,
и кълват лешояди и проблясва секира.

Висва сочно небето в сърцето ми черно,
моя път съм поел на кармична разплата.
И цената приемам да плащам безмерно,
съвестта ме жигосва и ме дави вината,

в равносметка за пътя по земните друми,
на кръстовища с хиляди грешни посоки.
Вярвах в куп богове, величах ги със думи,
но останах слепец със мечти  многооки.

Hatshepsut

Затвори си очите...

Затвори си очите, не мисли... остави се,
във ръцете ми арфа стани - довери се.
Ти мелодия страстна, аз - музиканта,
ти - нотен лист пожелан, аз - таланта!

С устни пламнали, жадно ще пия роса,
от сълзите ти радостни... остави ме сега.
Да докосвам бедрата долепени до мен,
да целувам гърдите с овал съвършен.
 
Да проникна до твойте Венерини хълмове,
за да вкуся с екстаз съкровените кълнове.
Онзи плод съвършен и с вкус на желание,
влудяващ греховно... но без разкаяние.

Ти вибрираш, трептиш и се виеш - крещиш,
впила нокти дълбоко... да задържиш,
този миг на наслада, на върховен сублим,
подарен от страста... и от твоя любим!

Уморена внезапно притихваш щастлива,
с коса разпиляна и безумно красива.
Бедрата си влажни поривисто извиваш,
безмълвно и бавно, устни в моите впиваш.

И заклеваш нощта... да не свършва сега!
Длани в длани, устни трескави, потни чела,
в композиция сложна и скулптор страстта.
Две тела се взривяват... потръпва нощта!

Hatshepsut

Красива си

Красива си... и вятърът го казва,
прошепва във косите ти любовно,
приличие дори от страст не спазва,
докосва те навсякъде - греховно!

Опипва те с прохладните си длани,
пронизва те до костите - желана,
за неговите ласки с плам събрани,
едно потайно кътче не остана...

Красива си... и слънцето копнее,
на плажа твойто тяло да погали.
По теб - като река да се разлее,
и сто любовни клади да разпали.

Морето ли... то тръпнещо те чака,
разпалена от слънчевите ласки.
В една вълна мечтите си изплака,
с любовна мъка в ледени окраски.

Красива си... небето го признава,
по стъпките ти сее знойно лято.
И синя бездна в погледа остава,
щом чувствата отлитнат като ято.

Hatshepsut

10 January 2019, 15:55:43 #29 Last Edit: 10 January 2019, 16:03:53 by Hatshepsut
Искам

Господи, Господи, Господи мой,
колко пъти те молих разплакан,
а духът ми жадуваше вечен покой
при нозете ти - син недочакан.

Твоята милост, прости - не разбрах
как - защо ми затвори небето
и прогони от мене и болка и страх
възмъжах с твойто име в сърцето.

Господи, пъстър килим е света,
пред нозете - по царски застлан,
шарен и звучен - почти на шега
в две зеници щастливо събран.

Днес заставам пред теб на колене,
да измоля - за блудния - грях...
без сълзи, без заблуда - солени
са ръцете ми потни от страх...

Господи, искам греховно жена
искам я - цялата, усет и трепет
чужда е знам, не изпитвам вина
искам в ухото си нейния шепот.

Искам я, Господи, в нощ като тази
цял съм безумие, лудост и страст...
блика кръвта ми - вълни на талази
нямам задръжки и нямам баласт.

Тя е неземна в очите ми жадни,
плът за която възкръсва мъртвец,
плът пред която и демони гладни
кукли ще станат - на тънък конец.

Бъди милостив, дай ми тази награда
или просто я виж, но през мойте очи
почерпи се човешки от тази наслада
и повярвай грехът от любов - не горчи!