• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 June 2019, 17:24:08

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9234
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

Дан Колов

Started by Hatshepsut, 27 December 2018, 20:50:53

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дан Колов


Дан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец и кечист.

Роден е на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Отива в САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години. Дончо започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победите му на турнирите в цирк "Виктория". В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганьевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън "Удушвача", идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист, след която схватка тълпата прави яростен опит да го убие както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие и който Дончо майсторски избягва на косъм.

На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс". Наричат го "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв".

Дан Колов покорява всички континенти, включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други.

В последната половин година, полумъртъв вече от коварната болест, "Балканският Лъв" се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи.

Изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че са над 2000 с неофициалните), като от тях губи само няколко (точният брой варира, но е под десет), които е важно да се отбележи, че са в началото на кариерата му, когато той все още изучава борбата и в края й, когато е тежко болен от туберкулоза.

И до днес Дан Колов е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства.

Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката му, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите й, където я е държал в жесток захват.

Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза, но остава вечна легенда и непобеден шампион. Погребват го срещу балкана умишлено - балкан срещу балкан.

Дан Колов е вдъхновение на редица български борци, достойни негови наследници запомнени като големи майстори, побеждавали наред.

Hatshepsut



Дан Колов е първият български спортист от световна класа. Още приживе става легенда. Четвърт век побеждава непрекъснато най-силните борци в света. Умира от скоротечна туберкулоза в родното си село. Роднините на шампиона твърдят, че умишлено е заразен от французите.



Сирачето от Сенник



Истинското име на героя е Дончо Колев Тревненски. Роден е в Сенник, Севлиевско. Баща му умира млад от скоротечна туберкулоза. 40 г. по-късно същата болест поваля исполина.

Вдовицата Яна Колева едвам изхранва седемте си деца. Подгонен от мизерията Дончо тръгва на гурбет за Унгария. Майка му го проклина и хвърля камък след него - да не се върне никога.



Американската мечта


Младежът чувства, че градинарството не е за него. На 18 г. си вдига чукалата за Америка. Там си вади прехраната с тежък физически труд. Работата не го плаши. Дончо има сила в излишък.

Веднъж българчето отива на цирк. Приятелите му го изтикват да премери сили с великана Джеф Лауренс. С хватките от поляната нашият побеждава. Ангажират го и за други циркови борби. Пет години жъне победи на арената.



Професионалист - на 26 г.


На тази възраст някои съвременни шампиони се отказват от спорта. Кариерата на Дан Колов започва късно, но е уникална. Той се бори и побеждава до смъртта си. В състезателната му карта са вписани над 800 победи. С цирковите борби и нерегистрираните схватки тази цифра нараства почти двойно. Няма тежкоатлат с такъв актив!

Народът вярва, че Дан Колов умира непобеден. Истината е, че загубите му се броят на пръсти. Едни казват, че са четири, други - седем. Сред океана от победи това е нищо. Пораженията са предимно в началото и края на кариерата му.



Борбата на дявола


Тогавашният кеч няма нищо общо със сегашната бутафория. Играе се върху боксов ринг. Схватката трае три рунда по 20 минути. Днешните пехливани едва издаянват по 6 минутки.

Позволено е почти всичко. Съдията се намесва в краен случай. Допускат се и юмручни удари.

Кинохрониките съхраняват екшъните на Дан Колов. В Париж той се бори с някакъв двуметров швед. Скандинавецът го цапардосва в устата. Българинът спира, изплюва три-четири зъба, вдига противника и го забива надолу с главата. Това се повтаря докато шведът остава да лежи в безсъзнание.



Ловец на скалпели



Двайсет години Дан е най-силен в света. Тушира бивши и бъдещи световни шампиони като Джое Стекер, Странглер Левис и Джим Броунинг. Побеждава турчина Юсуф. Надвива за първи път и Анри Деглан, който признава: ,,В САЩ няма по-популярен от Дан Колов. Само президентът може да се мери с него!"

Има версия, че нашият отказва да стане телохранител на Ал Капоне и демонстративно побеждава един от фаворитите му - протеже на италианската мафия.

Българинът мачка наред, но не го допускат да стане световен шампион. Тогавашният носител на титлата Джим Лондос в продължение на 20 г. бяга от мач с Колов. Няколко пъти етническият грък не се явява на вече уговорени борби. Нашият цял живот преследва първенеца на планетата. Дава му $ 20 000 (огромна за времето си сума) лични пари, за да се съгласи. Но гъркът се бои. Така и не застава срещу нашия.



Колов и менажерите


Американските менажери не долюбват Дан Колов. В началото той работи с тях. Ала категорично отказва да стане янки. Не се съгласява да поамериканчи името си. Псевдонимът Дан е единственият компромис, който прави. Нищо не може да го застави да участва в договорени борби.

По-късно Колов се отказва от услугите им. Сам си става импресарио. Не дели парите си с никого.

Куклoводите на кеча му отмъщават като не го допускат до мач за титлата.



Българинът тръгва на път


Сънародникът ни разбира, че няма да му разрешат да стане световен шампион в Америка. Тръгва на турнета. Кръстосва континентите и побеждава най-силните мъже в света на тяхна територия. В Япония тушира националния герой самураят Джики Хиген - Удушвача, който е любимец на императора.



Балканският лъв


В този момент се овакантява титлата ,, Европейски шампион ,,. Колов заминава за Париж. Там побърква всичка с борбите си. Помита противник след противник.
Прекършва най-силният човек на планетата - световният рекордьор по щанги Шарл Риголо. После в невероятен мач тушира и друг французин - олимпийският шампион Анри Деглан. След драматична схватка вдига сто килограмовия си противник, покланя се на местната публика и тръшва любимеца й на земята. Париж е в нозете му.

Световните знаменитости се блъскат за автограф на Дан Колов. Прочутата шпионка Мистангет - жената с най-красивите крака сама търси запознанство с победителя. Шаляпин го приема в компанията си. Оперната прима Милка Попова не крие близостта си с бореца.

Френските вестници лепват на шампиона прозвището ,, Балканският лъв ,,. А французинът Алберт Беншемун пише: ,, Който не е видял Дан Колов да се бори, не знае нищо за живота.,,



Неповторим стил


И до днес никой не се бори така. Победите му са съчетание на сила и воля. Кечистът е висок около 178 см и тежи 105 кг. За разлика от съвременните тежки пехливани, тялото му е изтъкано от мускули. Коронната хватка на героя е самолет: Дан влиза в краката на двуметрови мъже, вдига ги рязко и ги забива в пода.

Той се бори изключително спортсменски. Но ако му противодействат нечисто озверява. Доказано е, че понякога изхвърля грубяните извън ринга - в публиката или върху съдийската маса...

Името Дан Колов пълни стадиони, циркове и зали. Никой не събира повече зрители от него.



Национален герой


След 30 години борецът се завръща. София не помни такова посрещане. Министрите на България не успяват да се доберат до шампиона. Посрещачите се точат от Централна гара до църквата ,, Света Неделя ,,. Балканският лъв е занесен на ръце до хотела си.

В България Дан се завръща 45 - годишен. Но сънародниците му искат да го видят на живо. И той надява трикото.

У нас побеждава Реджи Сики, Чарли Сантен, Драгичиану, Ал Перейра и Франк Бронович. Колов събира публика за три футболни мача. Еуфорията е неописуема.



Капанът не щраква


Ала най-трудната борба тепърва предстои. Тя е с ченгето Ферешчанов -бияч в Обществената безопасност.

Типично по Бай Ганьовски някои среди искат да развенчаят героя. Умишлено избират полицай да срине мита за Дан Колов.

Трошачът на кости е по-млад, по-едър и по-як от шампиона. Но няма волята и чалъмите му. Двубоят протича драматично. Съдиите не зачитат туш на Дан Колов. Борбата се проточва. Накрая балканският лъв с нечовешки усилия побеждава по точки.
Омаскаряването му се проваля.



Реки от долари


Парите се сипят в джобовете на Дан. Стотиците победи на Дан Колов означават, че той с бори всяка седмица. Понякога побеждава и през два-три дена. Премиите са огромни. Само от тях той печели милиони долари.

По-късно захваща и бизнес. Купува магазини, акции, ценни книжа. Казват, че притежавал и мини.



Най-щедрият българин


Но няма човек с по-широки пръсти от Дан Колов. Той дава $ 2 000 за адвокат на Георги Димитров в Лайпциг, издържа български студенти, начинаещи артисти и спортисти. Плаща лечението на много хора.

Храни, пои и облича наред. Подаръците му са царски. Плаща данъците на всичките си съселяни. Купува самолет за България. Подпомага семейството на първия ни световен шампион Никола Петров. Строи ловен дом в Севлиевско. Обикновено плаща сметките на цялото заведение. Не дава друг да се бърка.

В България създава своя школа за борци. Организира състезания. Неговият възпитаник Зидарски си спомня, че за една борба Дан Колов му е плащал колкото за цяла година работа във фабриката.

Хобито на кечиста са жените, хубавите дрехи и лова. Дан Колов не създава семейство. Като му писне в София, запрашва за Париж, за да се потопи в нощния му живот. Там след безбройни мимолетни връзки се запознава с рускинята Соня - фаталната любов на бореца.


Туберкулозата го поваля

Три години преди смъртта си кечистът хваща скоротечна туберкулоза. Започва да храчи кръв. Ала продължава да се бори и побеждава.

През 1938 г. губи титлата си на реванша с Ал Перейра. Тогава излиза на ринга с 39 градуса температура и с жълтата гостенка в дробовете си.

Роднините на Дан твърдят, че французите умишлено го заразяват, за да му отмъстят за развенчаните си шампиони Деглан и Ригуло. Това станало по време на операция в Париж. Но борецът споделя, че простива на лов в Нова Зеландия и оттогава плюе кръв.

През 1939 г. туберкулозата го приковава за леглото. Влиза в болницата 105 кг. , а когато го изписват тежи 46. До последно не губи дух и чувство за хумор. Умира на 27 март 1940 година в ръцете на бореца Хари Стоев.



Имането се изпарява


Хари Стоев и част от колегите на Дан Колов си тръгват от Сенник с претоварена каруца. Изчезват диамантеният и сребърният пояс на шампиона. Липсват и уникално седло, инструктирано със скъпоценни камъни, медали и купи. Няма ги даже трикото и хавлията на балканския лъв.

След като се прибира в България Дончо дава милиони на брат си, за да му построи къща в родното село. Но братлето го удря на живот. В крайна сметка Дан не харесва новия си дом: ,,За толкова пари това ли направи?"

Преди да умре борецът връчва на племенника си чек за $ 2000. Казва, че това са последните му пари. Младежът попитал за мините, магазините и другите имоти в САЩ и Канада. Колов отговорил: ,,Не ги търси. Трябва да дадеш $ 10, за да вземеш 11. А и ще те преметнат.,,

Големият удар прави последната любовница на шампиона Соня Ефремова. Оперната прима Илка Попова я запознава с балканския лъв. В началото борецът я наема да му прислужва. Но после с влюбва в нея.

Пепеляшката удря бинго. Не се знае дали Дан Колов приписва парите си или й дава някакво пълномощно. Но след смъртта му неговата парижка сметка се оказва източена. А Соня избягала с директора на банката в която героят държал парите си.

Юри Стефанов

http://www.chudesa.net/p1654/

Hatshepsut

За да разкажем кой е Дан Колов смятам за редно да се върнем малко по-назад в историята, във време, в което България е родила множество великани. Това би дало по-пълна представа кое е направило Дочно този, който знаем.

На 19.12.1873 г. в Горна Оряховица се ражда Никола Петров - дете на бедно семейство, който от рано остава сирак и е принуден да се скита, като обикновен работник. Още малолетен, той отива в Румъния като градинар и там започва да се занимава с борба, като същевременно се среща с редица състезатели, които с лекота побеждава. Тази му слава го праща чак в Америка, където едва 25-годишен на 20.07.1895 г. печели званието си ,,шампион на Америка" в Ню Йорк.


През 1900 г. се провежда първият световен шампионат по борба във Виена, където най-силните мъже на планетата премерват сили за титлата. Един от тях е нашият Никола, който стига до финалната среща с огромния французин Пол Понс, висок 216 см. и тежащ 145 кг., за разлика от 175-сантиметровия Никола, с тегло от 105 кг. Въпреки физическото си превъзхдоство, французинът среща в Никола съвършена техника и пъргавина и невиждана сила, която опира гърба му на подиума и прави пъврия световен шампион по борба българин. След тази си победа Никола дава световна слава на България и по всички краища на планетата хората копнеят да видят този нейн син в схватка. Петров печели срещите си несломим. Но той винаги е носил със себе си любовта към своята родина, заради която по-късно се връща в България, където не спира неговата борческа кариера, напротив - той вече е личност, която има възможността да изпълни редица свои мечти и копнежи по родината си. Строи спортни зали, дарява уреди, обучава младежи и се раздава в името на родния спорт. Освен всичко това, той е повече от виден български деец - по време на Първата световна война непоколебимо се включва в нея и със собствени средства изгражда подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач - това го превръща в достоен българин, изпълнил дълга си към Отечеството.

В спомените на хората той остава като красив и снажен мъж, чудесен и талантлив, със синове, приличащи на него. Силата му е невиждана и до днес се предава сред хората. При едно от посещенията си в село Камен (преди Чайр), той демонстрира пред учениците си своята сила: няколко от най-яките мъже докарали с биволски впряг голям воденичен камък. Никола Петров легнал по гръб на застланата върху земята рогозка и четирима здравеняци поставили воденичния камък на гърдите му, след което един след друг върху него се качили единайсет мъже. Никола Петров издържал цялата тази тежест, станал след сеанса и се усмихнал все едно че нищо не е било. След това на един железен лост се хванали шест мъже, а борецът вдигнал и шестимата във въздуха без никакви затруднения.

За съжаление той умира млад (02.01.1925 г.), забравен и изоставен от всички политици. Делата му остават вечни, а той непобеден след 20-годишна кариера.

Едно друго дете, родено на 27.12.1892 г. в село Сенник, също в бедно семейство и също заминало рано-рано по света да гурбетчийства дава малкото си пари за да отиде и да гледа ,,бате си Никола" как побеждава най-силните мъже. Неговто име е Дончо Колев Данев. Очевидно е, че той е имал също тежко детство и труден живот, принудили го непълнолетен да замине отвъд океана. Там работещ като докер, миньор, железничар и всевъзможни тежки работи, той бързо прави впечатление с невиждана сила, с която извършвал работа за няколко човека и която бързо дала резултат в организираните от работниците борби, след което той се бори и в цирк ,,Виктория", а по-късно побеждава редица изтъкнати борци, като с един от тях, на име Збишко Циганевич се сприятеляват и той, харесал нашето момче, започва да го обучава в борбата, тъй като до този момент Дончо се състезава самоук!

На големия турнир в Париж побеждава световния, олимпийски и европейски шампион - французинът Анри Деглан, известен като ,,човекът с хилядата хватки", който физически е превъзхождал Дончо (дотук историята е толкова позната).

Покорява всички континенти, побеждавайки най-големите кечисти за онова време: Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис (човек, който по-късно умира, оставил зад гърба си около 6500 срещи за трийсет години и само 33 загуби), Джим Браунинг, тибетски майстори, първенецът на Китай Уан Фу и много други. Паметен момент е когато е удостоен с честта да се бори с идола на японските самурай, племенник на императора и смятан за божествен - жестокия Джики ,,Удушвача" Хиген, който до този момент не бил побеждаван, оставяйки зад себе си много осакатени и мъртви кечисти. Бил изестен със смъртоносна хватка, с която удушавал бикове. Борейки се с него, Дончо за пореден път успява да се измъкне от хватка, от която никой друг не успял, като от жестоката борба му била разкъсана кожата по врата, но той не само успява да избегне смъртноносните крака на Джики, но успява да го улови в захват, в който очевидци казват, че изглеждал безпомощен докато Дончо го прегънал, строшавайки гръбнака му. Публиката изпада в недоумение как ,,божественият" Джики може да лежи безжизнен и се втурва към Дончо, който бързо успява да се измъкне и добере до кораба си, като казва, че повече никога няма да се върне в тази недостойна страна (преди срещата си японците опитвали да го тровят с храна и дори от отсрещния прозорец с майсторска прецизност бил хвърлен нож по Дончо, който по същия начин успял да избегне за миг).

Дан Колов се връща в България след 30-годишно отсъствие с думите, оптравени към неговия близък приятел Хари Стоев: ,,Хари, да си идем в България, като нея никъде няма!" Самият Хари разказва: ,,На гара Драгoман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристиrнем инкогнито, се видяхме сред море от народ...

Посрещането в Севлиево и Сенник е още по-вълнуващо. Всеки иска да гo види с очи, да гo пипне, че само по вестниците гo бяха виждали. Данданията продължава близо два часа, а накрая околийският управител предлага файтон до Сенник.
- Пеш съм излязъл, пеш ще се върна - катеroричен е Дончо. И тpъгвa, а след нeгo и гoлемците от района и цялото множество, което не спира да подвиква ,,Да живей!"

Но най-радостна е срещата с майка му Яна."

В България той се прибира за да обърне погледа на света към нея, същевременно на родна земя продължава серията си от победи, но освен това започва да строи спортни зали, да дарява на хората от селата, като преди завръщането си в Бълагрия, той винаги е подпомагал българи по цял свят докато се устроят, нашите студенти, заминали в чужбина, като ги е насърчавал да се изучат. Купува първия самолет за родните пощи, подпомага училища и всякакви обществени дейности, подпомага изргаждането на ТЕЦ Марица. Отделил е много време в разговор с българи. А през 1933 г., още странстващ по света, дарява голяма сума за защитата на Георги Димитров в Лайпцигския процес. И не защото е комунист, а защото, както самият Дан Колов казва: ,,Аз съм българин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е българин в опасност!"

София, октомври 1939 г. е последната среща от близо 30-годишен победен маратон по най-прочутите световни арени на САЩ, Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Близо 3000 победи (!), Дан Колов вече е доста засегнат от коварната туберколоза, на половин крачка от смърта, но докрай остава човек на честта и се бори с много по-младия от него световен шампион Ал Перейра, като отново побеждава.

,,Дончо е знаел, че това е последната му песен, лебедовата, оная, дето само веднъж в живота се пее... всичко е хвърлил в тая среща с младия и силен португалец Ал Перейра. Това е бил неговия реванш със смъртта..."

На 26.03.1940 г. (едва пет месеца след последната му среща) Дончо умира в родната си къща също толкова беден, колкото се е родил - милионите, които е печелил, е раздал до стотинка за благотворителност! В спомените на всички той остава като ,,Кинг Конг", ,,Кралят на кеча" или ,,Балканският лъв" - великан по сила и дух, искрен и добродушен.

,,Носеха го офицери от девети артилерийски пол в Севлиево, придружаваше го почетна рота на кон. В църковния двор всички не можаха да се поберат, младите накацаха по клоните на дърветата. Погребаха го нарочно срещу Балкана. Балкан срещу Балкан."

Много хора твърдят, че Дончо е отровен от френски лекари, което не е чудно, предвид отзивите, които французите дават за него и тяхната недостойна натура. Без значение каква е причината да умре - Дан Колов е неуязвима легенда.

Ако някъде прочетете, че Дончо е имал загуби - вярно е. Когато е бил на смъртно легло и когато още се е борил самоук, т. е. в този смисъл всеки непобедим ще се окаже, че не е.

За разлика, от легендата на Киокушин Карате - великият майстор Ояма, Дончо не сменя никога националността си, макар да е бил приканван с огромни суми пари, той е отвръщал: ,,Чувствам се силен, защото съм българин." Интересна е историята му, когато той, излязъл, на лов нелепо попада на мечка, която го напада и той се скрива зад дърво, където тя посяга с лапи към него, които той хваща и успява да удържи много дълго време, макар и с впитите й в ръцете му нокти. След което с умело премятане е хванал пушката си и я е убил. По лапите на мечката също остават следи от неговия жесток захват.

К. Янков, в. ,,Спорт": ,,... В лицето му има нещо свирепо, но в очите се забелязва оттенък на една непринудена доброта, присъща може би само на българския селянин. Дан Колов е скромен, любезен, спокоен, когато не се бори. Но когато се качи на тепиха става страшна промяна..."

Андре Марго, в. ,,Л'Ото": ,,Истина е, че той малко прилича на горила... Но след това първо впечатление запомняш симпатичен човек с благ поглед. Той ти стиска ръката с една скрита интимност на открита душа. В очите му има изражение на добряк и то не лъже."

Съдбите на тези двама велики борци си приличат изключително много. Всъщност те приличат на тези на редица други български герои и велики личности - родени в бедност, в тежко време и стигнали до величие единствено от обичта си към България и за това, че те са нейни деца. На пръв поглед те не са като Левски, Ботев, Раковски и всички други български революционери, но времето, в което са били родени не им е позволило да извършат дела, подобни на техните. За сметка на това им дава възможността да докажат, че те са готови и способни да ги направят, да помогнат на България и българите по достоен начин и също така дават нов тласък в един древен български спорт - борбата, тъй като техните последователи са завювали стотици медали и са запомнени като големи майстори на борбата. Ето ги почти всичките етнически българи, донесли ни над 600 медала за по-малко от век. Ето ги по титли:

с европейски - Дан Колов, Кирил Петков, Байо Баев, Станчо Колев, Еньо Тодоров, Христо Трайков, Янчо Патриков, Иван Шавов, Иван Янков, Киркор Леонов, Огнян Николов, Дончо Жеков, Пано Желев, Иван Василев, Стоян Стоянов, Михо Дуков, Румен Йорданов, Недко Недев, Петър Иванов, Стефан Иванов, Тотьо Андонов, Рангел Геровски, Иван Гинов, Петър Балов, Камен Пенев, Георги Янчев, Александър Нанев, Георги Калчев, Мариан Недков, Илия Василев, Ивайло Йорданов, Албен Кумбаров, Петър Тенев, Николай Касабов, Румен Павлов, Иван Цонов, Стоян Добрев. С олимпийски - Дан Колов, Никола Станчев, Димитър Добрев, Еньо Вълчев, Боян Радев, Продан Гарджев, Петър Киров, Георги Мърков, Валентин Райчев, Георги Райков, Атанас Комшев, Валентин Йорданов. Със световни - Никола Петров, Дан Колов, Петко Сираков, Ангел Керезов, Иван Илиев, Петър Крумов, Руси Петров, Александър Томов, Иван Колев, Камен Лозанов, Никола Динев, Стоян Николов, Янко Шопов, Симеон Щерев, Андрей Димитров, Братан Ценов, Стоян Балов, Живко Вангелов, Емил Иванов, Серафим Бързаков, Николай Георгиев, Станка Златева, Радослав Великов, Явор Янакиев.

Друга легена в нашата борба е Хари Стоев. За съжаление, покрай всичко легендарно в биографията му, той е човекът, откраднал не малко от Дан Колов и също така е изпитвал спортна завист към него. Въпреки всичко той също има множество положителни черти като човек, освен като борец.

В съседното на Горна Оряховица село Горски горен Тръмбеш се ражда бъдещият любимец на публиката в Чикаго, шампионът на планетата по американска борба в полутежката категория, професорът и преподавател по борба и бокс Хараламби Стефанов Стоев. Именно отвъд Атлантика той получава и артистичното си име Хари Стоев. Това е човекът, който в бляскавата си спортна кариера прослави името на малка България в десетки страни по три континента. Но нека започнем всичко поред.

В далечната 1898 г. в обикновено селско семейство се ражда Хараламби. Едва 14-годишен започва работа като разсилен в родното си село - бие барабана и разнася пощата. МЪжете по това време на са на фронта. Тежката икономическа криза, породена от войните, принуждава по-младите да търсят препитание в чужбина. Едва на 15-годишна възраст Хараламби се включва в група от шестима свои съселяни, които предприемат рискованата стъпка и заминават на гурбет в Америка. (Дотук да срещате позната история на един явно тежък живот?)

Установявайки се на Обетованата земя, Хараламби първоначално започва тежка и изнурителна работа в една каменна кариера, в която се добива чакъл за железопътния мегапроект, известен като ,,Трансконтиненталната линия". Работниците и строителите са от различни националности - италианци, германци, поляци, гърци, турци...

В почивните дни и в свободното си време всички си устройват разнообразни игри и забавления. Сред тях особено популярна е борбата. Хари, както го наричат колегите му, е представител на ,,Славянската" бригада. Излиза на тепиха за схватки с най-големите ,,шампиони" и ги побеждава наред. Името му започва да се свързва не само с исполинския му ръст, а и с многообразния арсенал от хватки, които той умело прилага срещу своите противници. Тежкият живот, непосилната работа и постоянното преследване от страна на имиграционните служби карат Хараламби често да сменя жителството и попрището си. Работи като строител на друга железопътна линия в Милуоки, щата Уискънсин, после в леярна и в каменовъглена мина. Навсякъде разочарованието е огромно - нечовешка експлоатация, несправедливо отношение като към чужденец, над който постоянно виси заплахата от евентуално депортиране. Успоредно с това обаче расте спортната слава на Хараламби Стоев. Снажният българин вече е прочут с многообразието на прилаганите от него техники и с това, че не познава горчивината на поражението. Именно това му дава възможност да започне работа в пътуващ цирк. На арената той поваля десетки професионални спортисти в неговата полутежка категория. Успоредно с това Хари се залавя и с търговия. (А дотук сякаш вече сме чели същия ,,разказ"!) В град Милисън той открива собствена ,,спицерия", който е нещо като познатите у нас в миналото смесени магазини. На втория етаж на сградата - над магазина, той поставя тепих, където започва да тренира любимия си спорт - ,,кеч ес кеч кен" - в буквален превод ,,хвани каквото можеш". Успоредно с търговията, Хари тренира усилено в един от местните спортни клубове, където много скоро попада в полезрението на тамошните треньори. Те започват да го подготвят по индивидуална програма, като усилията са насочени към усъвършенстването на техниките на американската борба. По онова време тази разновидност на борбата е особено популярна и по зрителски интерес далеч изпреварва бокса.

В края на Първата световна война Хари Стоев е име, сдобило се с огромна популярност по американските тепихи. Той става любимец на публиката, особено след като през 1919 г. в град Шебонган, Уискънсин, побеждава тогавашния световен шампион Джини Майер. Следва времето на славата. За близо две десетилетия Хари Стоев изнася близо 2000 борби, жънейки невероятни успехи на тепиха. Името му става легенда в САЩ и Канада, а в Англия е кръстен ,,Човекът стоножка", човекът, чиито крака струват един милион лири стерлинги. Паметни, в неговата спортна кариера, ще останат срещите на тепиха с именити кечисти като Хю Никълс, Збишко Циганеевич, Франк Мартин ,,Дивата котка", Били Едуард, Елмер Гътри, Ханс Осбърн, Норман Уилконсин, Франсис Грегъри, Сан Рабин, Ван Вурден, Джордж Уилсън, Пиер Дюрел, Казим Сали и още стотици... Една от незабравимите борби, които Хари Стоев изнася, е тази срещу Елмер Гътри. Тя е на арената в парка за отдих в Далас, щата Тексас, на 28-и февруари 1922 г., където двамата титани на полутежката категория в американската борба са поканени от мениджъра Брет Уилъби. Българинът все още не е достигнал апогея в своята спортна кариера. Противно на него Гътри е на върха, наричан е още ,,Железният херцог" и само при споменаването на името му публиката изпада в екзалтация. И двамата велики спортисти имат своите ,,патентовани" хватки. В случая побеждава ,,Ключът с крака" на Стоев, който заклещва в четвъртия рунд своя съперник и го заковава неподвижен на арената.

По-късно, в средата на двайсетте години на миналия век, Хари Стоев пребивава в Англия. Там той взима участие в ежедневни борби (по няколко пъти седмично), като в 50 последователни срещи той е неизменният победител. Така стоят нещата с неговите съперници и във Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция, Италия, Унгария, Турция и България. В годините на най-голямата и с спортна слава хари Стоев посещава няколко пъти родината. Разбира се, идва и в родния си край, където е особено популярен. От това време във фонда на Историческия музей се съхранява една негова снимка - визитка с автограф, даден на неговия почитател - горнооряховския книжар Секулов. Автографът е с дата 26-и март 1927 г. Осем години по-късно Хари Стоев се завръща окончателно в родината и преустановява активната си състезателна кариера. Създава собствена школа, в която обучава спортисти, занимава се и с благотворителност. Материално подпомага вдовицата на друг свой приятел и съгражданин - Никола Петров. Дава лични средства за довършване на футболния стадион в морската ни столица Варна, за игрището в Ловеч, за ученическа трапезария в Перущица. (Сякаш българските борци са образи от приказка - непобедими и със огромно сърце!) Средства от Хари Стоев получават още много училища и приюти в селата Белица, Ръжево Конаре и Драганово... В Разград подпомага тамошното колоездачно дружество. Заедно с Дан Колов дават средства и за родното въздухоплаване и по-специално за изграждането на аеродрума в Горна Оряховица.

Популярен и обичан, през 1953 г. Хари Стоев оглавява националния ни отбор по свободна борба. Учи младите, предава им своя опит и им внушава най-важното - да не забравят, че са българи. На него самия в не един щат в Америка му предлагат да получи американско гражданство. Подобна е ситуацията в Англия и Франция... Но той остава верен на родината и докрай запазва в джоба си поомачкания от годините и странстванията български паспорт. (Сякаш наистина по-горе в темата не четем същата история на двама други български великани?) В интервю пред столичен вестник, преди седемдесетина години, заедно с другата легенда - Дан Колов, Хари Стоев казва: ,,Прости сме! Свършили сме по едно основно образование и десетки години сме вън от отечеството си. Не можем да се изразяваме литературно, но това не ни е попречило да бъдем винаги добри българи! Горди сме, че сме такива и такива ще си останем!"

Хари Стоев е запомнен с изумителната си техника и уникални хватки с крака!

,,Българите са силни - вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели".

(Ванга)

Hatshepsut

27 December 2018, 20:57:48 #3 Last Edit: 27 December 2018, 21:00:32 by Hatshepsut
Данъ Коловъ - Царят на кеча (1999)



## Режисьор : Михаил Гецов

## В ролите : Илия Василев, Еди Гарбова, Славомир Лучо, Николай Атанасов

## IMDB : Линк към IMDB

## Година : 1999

## Времетраене : 194 мин

## Резюме : От кораба слизат група българи, дошли да търсят късмета си в необятната страна. Сред тях е и Данчо Колев. Нижат се тежки месеци и години на непосилен труд и пренебрежение. Данчо припечелва някоя пара като се включва в организирани борби. Един ден, докато лежи в болницата с тежки травми, при него пристига мениджър от спортен клуб и му предлага да го направи шампион... Така започва тежкия път към славата..

Линк към филма - http://zamunda.net/banan?id=479566&hit=1&t=movie

Long time ago

Велик. Истински.
Навремето си препредавахме стари издания на книгата "Кеч ес кеч". Намираха се периодично в антикварни книжарници. С изтъркани от прелистване страници. Четяхме и се удивлявахме.