• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 October 2019, 13:00:58

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10485
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 2
Guests: 9
Total: 11

Цветанка Ангелова

Started by Hatshepsut, 19 December 2018, 21:53:22

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

19 December 2018, 21:53:22 Last Edit: 19 December 2018, 21:58:20 by Hatshepsut
Цветанка Ангелова


Цветанка Ангелова е родена през 1973 г. в Русе. Завършила е ,,История" в СУ ,,Св. Климент Охридски" и ,,Счетоводство и контрол" в УНСС. Около 12 години е работила като учителка по история. Има публикации във вестниците ,,Уикенд" и ,,Ретро" и в сборниците ,,Меридианът на нощта," ,,В полите на Витоша"- 2017, ,,Спри, oбичам те," ,,На изповед пред Дякона," ,,Доброглед 2017," ,,Всичко за майка ми" и др. През 2010 г. печели първа награда в национален конкурс ,,Син съм на земя прекрасна", а през 2011 г. - първи места в националните конкурси ,,Език свещен на моите деди" и в конкурс, посветен на Вапцаров; през 2017 г. - второ място в конкурса ,,Жената - любима и майка," първо място в конкурса ,,Пролет моя" за пролетно стихотворение, трето място в международния конкурс ,,Белоцветните вишни," специална награда за най-добро любовно стихотворение в национален поетичен конкурс ,,Нова Загора 2017″ и второ място в национален конкурс ,,Доброглед" - гр. Димово. В момента работи в търговска фирма и следва задочно право в Русенски университет ,,Ангел Кънчев."


Късна обич

Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.

Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.

Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.

Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава
и се случва веднъж.

Тя е стара подкова,
патиниран кадем.
Тя е змийска отрова,
благороден калем;

калдъръмче сред камък
и светулка във мрак;
неочакван подарък
и последният влак.

Тази обич е късна.
Тя не носи мечти.
Нещо в мене възкръсна
и причина си ти.

https://literaturensviat.com/?p=140036

Hatshepsut

Любов

Аз не искам любов, ако тя от живот е по-кратка!
Аз не искам любов, ако тя е до пладне от ден!
Искам тази, с която и черно, кафето е сладко
и която в житейските бури опази за мен.

Искам тази, която при нужда ми носи утеха.
Искам тази, която понякога слага крила.
Искам тази, която във студ е подадена дреха
и която ме кара да тръпна, щом кажеш ,,Ела!"

Hatshepsut

Есенна любов

Стига ми и есенно признание,
сладко и тръпчиво като дюля,
кратко като древно предсказание,
бяло като съхнеща кошуля.

Стига ми жаравата, не пламъка -
порив нестинарски ме измъчва.
И от пир по-нужен ми е залъкът.
Глътка вино искам вместо бъчва.

Hatshepsut

Любовта ми

Любовта ми - понякога факла,
друг път - кротко притихнала жар.
Скъпи спомени, скрити във ракла,
светлината в зърно кехлибар.

Любовта ми - сънлив понеделник,
най-изящна във петъчен мрак.
Любовта ми е вино от Мелник;
своенравен, красив котарак.

Любовта ми е прилив опасен,
кичур палав над мокро чело;
листопадът във охра прекрасен
и уютът на топло легло.

Любовта и ме плаши, и радва.
Над ръждата опъва варак.
Лабиринт е на двойната брадва.
Нито риба е, нито е рак.

Любовта е илюзия свята -
да я видя със други очи.
От прахта си изтупвам крилата.
Разум, моля те, днес замълчи!

Hatshepsut

Игра с огън

Няма обич в проценти,
тя е винаги цяла.
Тя и без аргументи
всичко свое би дала.

Ту е кръст от Голгота,
ту е седем небета.
Не помръдва на йота
и през девет морета.

Не по сметка и разум.
Вън от логика всяка.
Като дар, като казън.
В тъмна нощ е маяка.

Ту ни прави крилати,
ту ни хвърля на клада.
Не важат постулати.
Води в рая и ада.

Ту от нея се крия,
ту, признавам, желая
глътки нежност да пия.
Риск е - с огън играя.

Hatshepsut

In Memoriam

Пак е есен, любов, но те няма.
Ти си тръгна в сезона любим,
все едно, че светът е за двама,
все едно, че за теб ще скърбим.

Във зенита си тръгна, без време,
за да зейне във мен празнота,
но не може смъртта да отнеме
нито спомена, ни любовта.

И те търсят очите ми още -
в кино, парк, кафене и площад.
Имам с теб обетовани нощи.
Нямам само пътека назад.

Hatshepsut

Дъжд

Без теб е тишина и тъмнина,
а вярата залита в апокриф.
Бъди ми бряг и аз ще съм вълна,
надвила не един подводен риф.

Не се плаши - пред теб ще се смиря.
Ще стана облак, капчици дъждовни.
Обичаш дъжд и аз ще заваля
и този дъжд си струва да се помни.

Налей кафе. Цигара запали.
И ще споделям топлата ти глътка.
А нека вън вали, вали, вали.
Животът е прекрасен във прегръдка!

Hatshepsut

Изгубено време

Самотата е кръст и дамга.
Аз я нося към свойта Голгота,
онемяла от скрита тъга,
сбърках някъде, мисля, в живота.

Бях наивна до глупост дори -
щедро дадох, а нищо не взех.
И останах без ласки добри,
а крадеца дори не проклех.

Ако чака ме следващ живот,
нека някой по-умен го вземе -
aз отново бих чакала теб
и ще бъде изгубено време.

Hatshepsut

Бъди

Бъди за мене изворът във суша,
и даже моя съвест и мерило;
един човек, готов да ме изслуша,
когато ми е тъжно и унило.

Бъди за мен запалена свещица,
когато вън - със нож да режеш мрака.
Бъди за мен онази бяла птица,
която всеки в болката си чака.

Дори несъвършен и много грешен,
без синя кръв, с мазоли по ръцете,
понякога наивен или смешен.
Такъв бъди! Измивам ти нозете.

Hatshepsut

Художниците

Неправилно твърдите, че са бедни -
богатството в душите им е скрито.
Стоят на крайни маси във таверни
и търсят топлината на кибрита.

А този свят, навикнал да се кланя
на златния телец и на успеха,
попадне ли веднъж във римска баня,
където да остане гол, без дреха,

през скенера ще мине на очите,
невидимото даже разгадали.
Засрамени от лой, ще замълчите
пред тоз, когото кучета го яли.

Очи и дух, останалото - кости,
той няма никак скъпо да ви струва,
но в хола ви ще ахнат всички гости,
за хляб и вино, щом ви нарисува.

Hatshepsut

Мост

С теб крачим по моста (бял както са всички надежди).
Тук сякаш изсипал е минало някой керван -
към Божи гроб тръгва търговец на свилени прежди,
мома със чеиз е поела към момък избран,

баща е проводил сина си да учи далече,
със хляб във бохчата, заръки, сълза скрита, страх.
Реката на времето колко животи завлече!
Уж крачим по моста, а всъщност отиваме с тях.

Но мостът е приказ и чудо! Как камъкът свети -
по-хубав, по-ярък, по-бял и от Млечния път!
Какво че назаем са дните, годините взети
и други след нас и по нашите стъпки вървят!?

Hatshepsut

Евангелие на Тома

Съмнявах се, но ти не се отвърна.
До раните ти долепих ръка.
Със вяра днес душата ми е пълна
като една преливаща река.

Неверието трудно се прощава,
но ти прости и този тежък грях.
В Тивериада ладията плава
с рибари гладни - аз съм между тях.

Проклета нощ - ни риба, нито жаба!
Тогава ни насочи от брега.
И тръгна улов - с рибата и хляба
не бяхме се засищали така!

Не ме оставяш в лято и назиме.
Но в стадото съм черният овен.
Как ме е яд, че ми излезе име!
Повярвал, без да види, е блажен!

Hatshepsut

Жената на 50

На петдесет жената е момиче,
което всичко върши с вещина;
без всякакви илюзии нарича
нещата с точните им имена.

Умее да обича и прощава.
Не пропилява важния момент.
Тя знае на кого какво да дава,
без даже капка глупав сантимент.

На петдесет е горда катедрала,
която знае своята цена.
Върви като кралицата на бала.
Не се нагърбва с чуждата вина.

Насладите познава и успеха,
но здраво стъпва, в облак не хвърчи.
Светът ѝ е по мярка шита дреха.
Тя е магнит за мъжките очи.

На петдесет в зенита е жената -
горчиво вино, отлежало в дъб.
Жонглира - къща, работа, родата,
приятели, любим - навред е стълб.

Като пчелата става медоносна.
След устрема забавя своя ход.
И времето какво че я докосна,
когато все по-хубав си, живот?!

Hatshepsut

11 August 2019, 08:32:41 #13 Last Edit: 11 August 2019, 08:36:44 by Hatshepsut
Цветанка Ангелова

Родена съм и живея в Русе. По професия съм историк и счетоводител. В момента работя във външнотърговска фирма и следвам задочно право. За мен поезията е паралелен свят, в който намирам убежище, друга реалност, бягство, спасение, споделяне, мост към другия. Имам публикации във вестниците ,,Уикенд," ,,Ретро" и в сборниците ,,Меридианът на нощта," ,,В полите на Витоша"- 2017, ,,Спри, oбичам те," ,,На изповед пред Дякона," ,,Доброглед 2017," ,,Всичко за майка ми" и в електронните медии ,,Литературен свят" и Eurochicago и др. През 2010г. спечелих  първа награда в национален конкурс ,,Син съм на земя прекрасна", а през 2011г. - първи места в националните конкурси ,,Език свещен на моите деди" и  в конкурс, посветен на Вапцаров; през 2017г. - второ място в конкурса ,,Жената - любима и майка," първо място в конкурса ,,Пролет моя" за пролетно стихотворение, трето място в международния конкурс ,,Белоцветните вишни," специалната награда за най-добро любовно стихотворение в национален поетичен конкурс ,,Нова Загора 2017" и второ място в национален конкурс ,,Доброглед" - гр.Димово.

Задължена съм на всички приятели и читатели, които открих във Фейсбук, с които споделям и съпреживявам поезията.  Изкуството и любовта са храна за душата. Нахранете я и тя ще намери начин да ви осигури всичко останало, от което имате нужда. Дерзайте!


Приятели на поезията, предлагам на вашето внимание проекта за първата си стихосбирка, за която ме насърчиха много от вас. Това е книга за любовта в различните ѝ измерения - към любимия/ата/, децата, родителите, приятелите, родината. Поезията може да бъде нашето малко бягство и убежище от стреса и напрежението, нашата паралелна реалност, нашият катарзис, нашето вдъхновение. Надявам се, че в тази книга ще откриете себе си - собствените си чувства, мисли и житейски ситуации. Какъвто и да е случаят при вас, запазете доверието, вярата и надеждата в любовта живи! Приятно четене!


Искам да се влюбя, а не смея


Клип 04 02 18

Откъси от книгата

Това е книга за любовта - за споделената, несподелената, трудната, късната; за любовта към децата, родителите, приятелите, домашните любимци, чашката и родината, както се казва тюрлю гювеч, но от любов!

Тук всеки може да открие нещо свое, нещо, което е изпитал и преживял:



Щастлива съм, душата ми лети,
където и да си, че теб те има.
Не може нищо днес да ме смути,
ни есен, ни предчувствие за зима.



Темата за любовта е брашнян чувал, винаги има още какво да се каже:



Ти тръгваш, споделеното ни време
задълго ще ме топли като жар.
Изстива кафеничето и дреме -
в дълбока конспирация другар.

Знам, вечер се прибираш във гнездото,
но свила съм гнездо в ума ти аз.
Как боря се със себе си, защото...
но съвестта ми вече губи глас.

Какво съм аз за тебе - лудория,
спонтанен порив, бунт за свобода,
отбрано вино с плодова магия? -
,,Това...и още въздух и вода!"



Да, любовта ни е нужна като въздуха и водата, за да се чувстваме истински живи и пълноценни.
Всички ние сме преживели по една голяма любов, истинска магия, но:


Голямата любов е като клада -
оставя тишина и пепелище.
Минаваш и през рая, и през ада,
но тя не става никога огнище.



Обикновено такава любов завършва с раздяла:

Дали се включи сила центробежна?
Такава близост случва се веднъж,
но идва като участ неизбежна
раздялата със сто кубика дъжд.



Боли от раздялата, но има поне едно любящо и беззащитно същество, грижата за което ни държи, за да не ,,потънем" съвсем:

Събуждам се, гушнала котка.
За друг не остана сърце.
Умилква се, вярна и кротка,
с пух-мъх гъделичка лице.



И тъкмо сме свикнали със самотата, тъкмо сме намерили някакъв покой, връхлетява ни късната любов. Сякаш целият ни минал опит е бил прелюдия към нея:

Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.

Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.

Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.

Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава
и се случва веднъж.



Може да се случи и друго - нашата голяма младежка любов, нашият идеал да поиска да се срещнем след години. Не знам вие как бихте отговорили, но аз отговорих така:



Не искам среща! Ти ще разбереш,
че няма как да бъде, както беше -
един до друг по пясъка горещ,
след нас море следите ни гасеше.

Не искам този спомен да руша.
Морето ще въстане с десет бала.
И после със какво ще се теша,
най-светлия си спомен разпиляла?!



Някои от нас нямат шанса за такъв избор, защото губят завинаги любимия човек и трябва да живеят с болката си:

Търся те във всеки силует.
Търся те по нашите места.
Всичко си е същото наглед,
но без теб е студ и пустота.



Надявам се да откриете нещо свое в проекта ми за стихосбирка и да го подкрепите. Благодаря ви от сърце!

https://dreambook.bg/project.php?id=37

Hatshepsut

Надежда

Една жена премина и остави
следа от най-прекрасния парфюм,
със нотки на жасмин и на дъбрави.
Видях как той последва я на ум.

Обърна и главата си след нея,
изпил снагата, стройните крака,
събудил се от сънната апнея,
да я запомни винаги така.

Ще се разминат - повече от ясно.
На спирката тя хвана автобус,
но самотата вече му е тясна
и като фас е - със горчив привкус.

Ще мисли ден, и два, и три за нея.
Ще хване към забравата ѝ влак.
Тя като стара снимка ще бледнее.
А може би ще мине утре пак?