• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 May 2020, 00:19:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10627 Posts

Шишман
1931 Posts

Panzerfaust
339 Posts

Лина
293 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14097
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 47
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Димитър Списаревски

Started by Hatshepsut, 12 December 2018, 19:25:25

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Димитър Списаревски – героят с човешко лице


Българската авиация оставя паметни страници в световната история, а едно от най-ярките имена в нея е това на Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, загинал в Междусъюзническата война, убит от сърбите като парламентьор. Само три години по-късно Южна Добруджа за втори път е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов инспектор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, но поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн ,,Шуми Марица", за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска Добрич и се спира чак в Лом.

Димитър расте като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по цял ден, но и уроците му се удават лесно. Колкото по-голям става, толкова по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любимец му е подполковник Калитин и героичната защита на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като убеден родолюбец.

През 1931 година цялото семейство се установява в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява мечтата на младия добруджанец към небето, а новият му идол е летецът Христо Топракчиев, загинал при обсадата на Одрин. Заради твърдите си разбирания си по националния въпрос, понякога на Димитър се случва да влезе в юмручна схватка с някой съученик-ремсист (член на РЕМС (Работнически младежки съюз).


Димитър Списаревски като юнкер

Атлет, хубавец, отличаващ се с огромно родолюбие, Димитър е избран за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното училище, но уставите и дисциплината не са по вкуса му, все тича към игрището. Спортист, веселяк и добър другар, той става любимец на съучениците си, които го наричат Спайч. Проблемите му с дисциплината растат и той е изключен от Военното училище – според едни, защото е заловен да преписва на класно, а според други – че прескача оградата, за да се види с момиче.

Спайч е изпратен да си доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. След пет месеца Спайч действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките. Стиска зъби да понесе омразното маршируване и копаене на окопи и едва дочаква да бъде разпределен за летец – избор, който той отдавна е направил.

През 1938 година Спайч, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски лети непрекъснато и е щастлив. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.

Отдих от строгата дисциплина и огромното напрежение, Спайч намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а веднъж дори напердашва петима германски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, дори не е наказан.

След едногодишно обучение в Германия, Списаревски се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той заявява веднъж на един сухоземен началник:

,,Да, счупих колесника, защото аз летя. Вие не можете да го счупите, защото не можете да летите!"


Български летци – трети отляво надясно – Димитър Списаревски

Но и началниците знаят как да го накажат – да не лети за определен срок. Все пак Списаревски е един от избраните през 1941 година да се обучи на модерните изтребители ,,Месершмит 109". Германският инструктор му заявява, че ще бъде свален още в първия истински въздушен бой, тъй като действа, воден от емоциите.  Списаревски обаче нееднократно казва:  ,,Как ще се бия, аз сам си зная!"

Спайч не бяга от конфликтните ситуации и определено има позиция по актуалните въпроси на деня. Той измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Неведнъж ругае германците за тяхната надменност, нищо че са съюзници. Не крие мнението си, че обявената ,,символична война" на САЩ и Великобритания е грешка, защото когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.

Военните пилоти имат определен ореол в обществото и често им се прощават някои волности и нарушения на реда. Но Спайч се отличава дори от най-буйните си колеги. Заради неподчинение и остър език той е разжалван отново в подпоручик. За кратко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в резултат от скандали в заведения, при които той използва и силата си. Веднъж в Плевен набива абитуриенти насред бала им, защото вместо да пеят български военни маршове слушали модерни чуждестранни мелодии.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал ,,Хаджи Димитър" и е покъртен от тежките поражения и страданието на хората. Спайч иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.


Горящ B-24 Либерейтор

На 20 декември 1943 година 60 ,,летящи крепости" ,,Либърейтър" Б-24 с охрана от 50 изстребитела ,,Лайтнинг" се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга ,,летяща крепост", като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това...

Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: ,,По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере..."

Целта на Списаревски обаче е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.

По този повод Радио Лондон излиза с обръщение: ,,Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите ,,крепости". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!"

Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години...

След 9 септември 1944 година новите властници се страхуват точно от родолюбието и името на Списаревски целенасочено е обречено на забвение. За тях той е загинал за Германия и следователно не е извършил никакъв подвиг.


Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища

В наши дни махалото е направило поредния си ход и различни групи се опитват да си присвоят Списаревски. Няма нужда обаче да се излъсква образът му от всяка реална или въображаема прашинка. Да, той не е бил безгрешен, както никой от нас не е. Но е загинал в името на идеята, в която е вярвал – в България. ,,Лудата глава", както са го наричали, сам избира смъртта си, за да спаси от ужасна смърт сънародниците си на земята. И това е повече от достатъчно, за да сведем глава пред паметта му.

https://bulgarianhistory.org/dimitar-spisarevski/

Hatshepsut

12 December 2018, 19:27:19 #1 Last Edit: 13 December 2018, 05:59:48 by Hatshepsut
Героичният подвиг на кап. Димитър Списаревски



Светла Илиева - Балада за Списаревски


Hatshepsut

Димитър Списаревски – спасителят на София


На 20 декември се навършват 74 години от героичната смърт на един велик българин. Неговото име остава в историята на България със саможертвата, която прави в името на отечеството ни. Това е великият български капитан Димитър Списаревски, един от пилотите, които защитават страната ни по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война. Годините на социализма обаче изпращат името му в праха на историята. Българският пилот е яростен противник на комунистическата партия и затова, след като взима властта през 1944 г, тя се погрижва името му да бъде забравено. Едва през последните години започнахме да научаваме за неговия велик подвиг.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, точно 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Потомък е на известен с националното си самосъзнание и патриотизъм български род. Баща му е офицер от запаса, а чичо му е известният тогава дипломат – Коста Списаревски.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Това принуждава семейството на Списаревски да напусне града и да се премести първо в Лом, след това в Белоградчик и накрая да се установи в София. През 1934 г. Димитър завършва елитната Втора мъжка гимназия ,, Цар Борис III". Мечтата му да стане летец се заражда още докато е ученик и заедно със свои другари в гимназията построяват безмоторен самолет.

Димитър расте, като здраво и буйно момче, но освен това е отличен гимнастик, плувец и футболист. Около две години е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи, но заменя спорта и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради бурния си нрав и непокорността си още преди да завърши първата си година е командирован и изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За добро поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и след негова молба към командира на полка са възстановени правата му на юнкер и е върнат в училището, което успява да завърши през 1938 г. След това е обявен конкурс за летци, в които Списаревски е един от първите кандидати за специалността. По-късно е командирован за обучение в Германия и Полша. В рамките на една година се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург, а през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.

След завръщането си в България през лятото на 1939 г. Списаревски е включен в състава на  ято изтребители П3Л24 ,,Ястреб", като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк, които е разположен в близост до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. В края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

След това младият офицер е изпратен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето според тогавашните предвиждания на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България. Там, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище. За кратко е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле.

През лятото на 1943 г. Списаревски е избран и изпратен като офицер с още един български пилот да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея, за което заминава на обучение край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България е изпратен отново на летището в Карлово като ротен командир, скоро след това е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, намиращ се на Летище Божурище за отбраната на столицата.

На 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски.  Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна и влиза в битката със страхотен хъс.

Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 ,,Либърейтъра", които успяват да се отскубнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София. Тогава към края на битката се случва нещо, което ще отекне по целия свят. Без никакво колебание и свалил два вражески самолета, Списаревски остава без муниции и с повредена машина, след което следва нещо нечувано до този момент. Героят забива самолета си в един от измъкващите се към София бомбардировачи и бомбите предназначени за столицата падат в полето, заедно с ударената ,,Летяща крепост". Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години.


Поручик Списаревски (вторият отляво на пейката) сред другари в декемврийска утрин на 1943 г.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките, а на другия край на селото е открит и подофицер Робърт Хенри Ренър, на който хората помагат въпреки, че е от врага.

Има различни свидетелства за саможертвата на българския летец, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг:

,,Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно ... летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша ,,летяща крепост" и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"

Друг участник във въздушния бой говори за българските летци така:

,,Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията."

Намереният заедно с българския летец, подофицер Ренър е изпратен в болница и докато се възстановява, моли да се види с майката на Списаревски, за да предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан. След 1994 г. в Добрич ежегодно започват да почитат деня на рождението и гибелта му. Из цялата страна се кръщават улици на негово име. След Васил Левски той е един от най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои. През 2009 г. му е присвоен чин полковник от ВВС на България.

За своята любима България, Списаревски казва:

,,Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!"

Героите не умират и не се забравят и въпреки, че комунизмът опита да го заличи от българската история, той остана вечен, защото безсмъртният подвиг на ,, живата торпила"  винаги ще свети гордо в историята ни. Заради такива хора днес не се налага да умираме в истински войни, но тези подвизи ни задължават смело и твърдо да се борим за държавата и народа си. Днес се иска много малко, за да бъдем достойни българи, стига само да се трудим здраво, да спазваме закона, да уважаваме ближните си и да правим ежедневните си избори с мисъл за обществото ни и поколенията след нас. Всеки един от нас може да бъде герой. Достатъчно е само да бъде отговорен гражданин. Поклон пред паметта ти, България винаги ще те помни – Димитър Списаревски.

https://conservative.bg/spisarevski-spasitelyat-na-sofia/

Panzerfaust

Последните думи на Спаича: "Сега че се лее кръв!"

"Летците не умират, а отлитат!"
 Антоан дьо Сент-Екзюпери




На 19 юли 1916 година, точно преди сто години, в Добрич се ражда Димитър Списаревски. 27 години по-късно, по време на бомбардировките над София  през Втората световна война поручик Списаревски прави въздушен таран, сваля тежък американски бомбардировач Б-24 и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Предлагаме ви спомени на неговите колеги авиатори, които разкриват какъв човек е бил нашият съгражданин, как по време на учение Спаич се е готвил за ужасяващия удар над противника. Публикуваме поверителното писмо от командира на Въздушните войски за подвига на Списаревски и разказите на американските военни летци за смъртоносната битка в небето над София.

Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер. Така колегите и приятелите описват героя Димитър Списаревски. "Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление", спомня си ординарецът му в Скопие Стоян Тотев. Спаича владеел перфектно немски и руски, пишел стихове, пеел руски романси, пламенно рецитирал Ботев.   

Списаревски дал цялата си заплата, за да слуша джаз
"Спаича бе много контактен, приветлив и приятен събеседник. Басовият тембър на гласа му се открояваше при общите разговори. От наши съвипускници, учили заедно с него във Втора мъжка гимназия в София, знаехме, че заради подчертано мъжествената му и красива стойка е бил определен за знаменосец на училището", спомня си о.з. полковник Петър Манолев, летец изтребител.
През 1942-ра година Списаревски е командирован за инструктор в Изтребителната школа за висш пилотаж в летище Долна Митрополия.
"Летището бе недоустроено. На нас, двамата със Списаревски, които тогава бяхме единствените ергени, ни предоставиха отделна стая в едно складово помещение.
Имахме си и собствен радиоапарат, от който слушахме новините и най-вече джазова музика, на която нашият Спайч бе голям любител. Чуеше ли изпълнение на джазова мелодия, скачаше моментално и започваше солов танц, ръкомахаше и тананикаше в такт с музиката.
Една вечер той ми сподели, че докато бил в Германия, пристига кубинска джазова група. Обявените цени за концерта били смайващо високи. Въпреки това Спаич без да се колебае си купува билет, чиято стойност е почти колкото месечната му заплата. Все повтаряше, че не съжалява, защото получил изключително удоволствие.
Малко по-късно, през лятото на 1942-ра година, по заповед на командването на въздушните сили, Списаревски е командирован на летище Скопие и назначен за командир на рота въздушно-свързочници. Спешна и отговорна задача, с която се справя блестящо. След това се срещат случайно с Петър Манолев в София. "Видях Спаича с превързана ръка. На въпроса ми какво се е случило, той ми отговори шеговито: "Абе един сърбин се опита да ме захапе със зъбите си!" Нашият Спаич отново бе защитавал някъде българската чест и достойнство.
В нашите разговори той неведнъж подчертаваше огромното си желание и нетърпение час по-скоро активно да се включи във въздушните боеве."

По време на учение правел рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската група
(Из спомените на о.з. капитан д-р Асен Попов, летец бомбардировач)
"Нашият бомбардировъчен полк се беше изнесъл на едно полско летище, за да участва в поредните общовойскови маневри. Един ден получихме заповед на другата сутрин да бомбардираме противникова разпределителна гара, където се очакваше, че ще има противовъздушна отбрана. започна трескаво приготовление за изпълнение на поставената задача. Когато всичко бе готово, командирът направи кратък преглед на екипажите и даде заповед за излитане. Аз пилотирах командирската машина. След като всички излетяхме, направихме един кратък кръг над летището, формирахме бойния строй и се отправихме към целта. При нейното приближаване забелязахме далеч на изток група челни точки, които бърза нарастваха. Това бяха "противниковите" изтребители. По радиото бе дадена съответната заповед и ние бързо се групирахме в сгъстен строй за отбрана. Ето че противникът беше вече при нас и започна да провежда атаки, като се стремеше да разкъса бойния строй на бомбардировачите. Веднага ми направи впечатление, че един изтребител прави много рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската ни група. Той се стремеше да я разкъса и да се добере до нашия командирски самолет. Запомних номера на изтребителя, за да разбера по-късно кой е пилотът, който приемаше учебния бой като действителен и не държеше сметка, че при нас има и по-млади и неопитни пилоти. Учението завърши и ние се отправихме към нашето летище, където кацнахме благополучно. По едно време забелязах, че един изтребител направи кръг над летището и се насочи за кацане. Когато самолетът рупираше към нас, видях, че той има същият номер, който бях запомнил. От самолета слезе поручик Списаревски.
Такъв Месершмит е пилотирал СпаичаТакъв Месершмит е пилотирал Спаича– Здравей, Спаич! – извиках му аз.
– Здравей, Поле – отговори той, отправяйки се усмихнат към мен.
– По какъв повод кацаш при нас?
– Нещо моторът не е в ред и трябва да се прегледа.
– Значи ти беше този, който атакуваше бомбардировачите, без да държиш сметка, че при нас има и млади пилоти. Това е учение и едно малко невнимание и... нали знаеш какво може да стане?
– Имаш право, Поле, но в нашата служба няма разлика между учение и война. Та не сме ли винаги на война. Това не е да ходиш спокойно на земята. Каквото научиш в мир, това прилагаш и в бран. Ние отсега трябва да си калим нервите и рефлексите, както и правилната преценка за разстоянията, за да реагираме своевременно на всяка въздушна обстановка. Кой знае кога ще ми се отдаде случай, подобен на днешния, да атакувам бомбардировачи. Но, ако някога ми падне "ингилиз" или "янки", ще го изям, па ако ще и със самолета да се блъсна в него.
Скоро около нас се насъбраха и други летци.
– Господин поручик – обади се един наблюдател. – Вие ни нападнахте така дръзко, защото от нас нямаше действителна стрелба. Но под картечния огън на цялата противникова група сигурно доста ще си помисляте дали да се хвърляте в подобни атаки.
Друг поручик пилот подхвърли:
– Надали тогава ще имате смелостта да се хвърляте сред ятото и да атакувате водаческата тройка, защото огънят на всички картечници ще бъде насочен срещу вас.
Списаревски изгледа с вдигнати вежди насъбралите се, кимна с глава и като се усмихна, отговори с един особен пламък в очите:
– Слушай, младо! Ако искаш да сразиш неприятелския самолет, трябва да откриеш огън по него колкото се може по-отблизо, за да бъде огънят ти масиран и убийствен. Аз ви атакувах отблизо – първо, за да свикнем ние, изтребителите, в правилно преценяване на разстоянието и второ, да се даде възможност на вас, бомбардировачите, да реагирате своевременно на нашите атаки, както би станало при действителен въздушен бой. Колкото до атаката на командирската машина – обърна се той към другия поручик – аз смятам, че това е дълг на всеки изтребител да търси възможност първо да унищожи нея, за да разстрои формацията и с това да намали ефекта от бомбардировката.
След тези думи Списаревски попита техника всичко в ред ли е и дали е долял бензин и като получи утвърдителен отговор, се отправи с бавни крачки, леко поклащайки се, към своя самолет. След като излетя, дълго гледах след него и една мисъл проряза съзнанието ми: "Драги Спайч, ти няма да умреш в леглото си!"
Защото думите на Списаревски бяха и дела!
 
Сега, че се лее кръв, казва Спаича преди първия си и последен  боен полет
На 20 декември 1943-та година противникът нанася своя четвърти удар по София с около 70 бомбардировача Б-24 "Либърейтър" и 50-60 охраняващи изтребители Р-38 "Лайтнинг".
В 12.30 часа орлякът излита по тревога за прехващане и удар по противника преди да е стигнал София.  Според самолетния техник Иван Златев орлякът излита групово, но без Списаревски, чийто самолет не могъл да запали. Спаич бързо се прехвърля на друг, изправен самолет, подготвен преди това от същия техник. Докато Иван Златев помага на пилота да се нагласи в кабината, чува Спаич да казва: "Сега че се лее кръв!". Това са и последните думи на героя, казани на земята. Този боен полет става първи и последен за Спаич. В стремежа си да догони орляка, за да се присъедини към него, той попада в една бомбардировъчна група, атакува нейния водач и се врязва в него. Двете машини падат не много далеч една от друга, в околностите на софийското село Долни Пасарел. Местни жители, които са били свидетели на неговата геройска гибел, и днес твърдят, че тялото му е било цяло, с изключение на овъгления крак.

Свалените американски летци за подвига на Спаича
Лейтенант Джон Маклендън:
"Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страховито – наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващия се към земята наш бомбардировач и се хвърли с всички сили върху друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и машината се разчупи като дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина страшна смърт, даже и за най-смелия пилот."

Единственият оцелял от американския екипаж, подофицер Робърт Рънър:
"Беше истински ад. Всички изтръпнахме, когато още в третата минута след това, нашият бомбардировач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по-нататък с мен. Почувствах, че нещо ме удари в слепите очи и изгубих съзнание. Вероятно съм падал във въздуха с бордовата картечница. Парашутът ми се е отворил и аз не знам как, но изглежда, че той ме е изтеглил от картечницата. Така съм паднал на земята. Ударът на българските изтребители беше много лют...  никога няма да забравя тази наша драма."
По-късно, по време на своето лечение в болницата, подофицер Робърт Хенри Ренър моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Лейтенант Едуард Тинкер:
"Българските летци се бият ожесточено, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен се изчерпи понятието "ненадмината ярост в авиацията."

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Из поверителното писмо №22 от 6 януари 1944-та от командира на Въздушните войски до щаба на войската.
" В този бой особено се прояви поручик Списаревски. Същият атакува противников бомбардировач от съвсем близко разстояние. Блъска се в него, вследствие на което последният експлодира почти моментално и се пръска на три части. Машината на поручик Списаревски пада на земята южно от село Панчарево. С нея загива и поручик Списаревски – първата българска въздушна жива торпила." 
Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.




За текста са използвани факти от поредица военни брошури, озаглавени "Капитан Димитър Списаревски – летец изтребител, живата торпила "Живот и гибел". 
Материалите получихме с изключителното съдействие на Регионална библиотека "Дора Габе" – Добрич.

http://belejnik.bg/presechki/poslednite-dumi-na-spaicha-sega-che-se-lee-krav?fbclid=IwAR1De1cKIv8uxLLOfdhkUtEDD9J5ijtAoBEd-j08Uxjlpwq1iEBDvyXTeTQ

Similar topics (1)