• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 19:22:52

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10069
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 75
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Български православни икони и стенописи

Started by Hatshepsut, 02 August 2018, 06:47:45

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

 

 

 



  КАСТРО БЪЛГАРИЯ
Реставрация и консервация на паметници на културата Иконопис и стенопис изработване и полагане на златни покрития Обучение Съхраняване на културно историческо наследство.

https://castrobg.com/

Hatshepsut


Hatshepsut

За иконите


В областта на изкуството, православната църква и в частност Българската православна църква притежава безценни съкровища - иконите.

Икона е дума от гръцки произход (εικών), която означава ,,Образ", ,,Портрет".
 Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през IV век и разпространено в целия православен свят.

В началото икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка и ангелите, независимо от това дали става въпрос за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ. Тя е предмет, органически вписан в Богослужението, затова Православната църква отдава особено значение на иконата. Подмяната и с натуралистически или абстрактни картини е недопустимо, тъй като тя носи духовен мир и спокойствие и в повечето случай, подплатена с вярата носи и изцеление на тялото и душата.

Българската иконопис се ражда почти век след приемането на християнството в българските земи, което се случва официално в средата на IX век.

Иконографски школи


Благодарение на своята изостаналост в отстъпничесвото България - без да го осъзнава - се оказва последната крепост на истинската иконопис в първата половина на XIX век.

През вековете в България са се обособили десетки иконописни школи, като едни от най-известните са Банската, Тревненската и Самоковската със своите значими представители Димитър Икономов, Димитър Христов от Самоков и Йоаникий Витанов от Трявна.

Иконописното изкуство в Северо-източна България, създадено от XVI до XVIII век е твърде разнообразно и едновременно с това и противоречиво. Противоречието идва от сблъсъка на консервативните традиции с проникналите нови влияния, променящи естетическия критерий. Отклоненията от стила на средновековните образци се появява в минитюризация на творбите ,,св. Георги и св. Димитър" - XVII век, в геометризация на фигурите водещи до изсушаване на образите - ,,св. Атанасий" - XVII век. Новите идеи в иконописта личат и в калиграфското изписване на косите им - ,,св. Атанасий" - XVIII век, в пластичната украса на нимбовете.

Обковаването на иконите със сребро преминава от Византия в страните на Балканите скоро след приемането им на Християнството. Престолните кръстове са изработени по образци, внесени от Константинопол, Атон и Русия. Често те са съставени от готови филигранни детайли, с които се покрива вътрешният дървен кръст, украсен с миниатюрни релефи. Кадилниците и кандилата са част от църковните утвари, които повтарят формите на стари ориенталски лампади и съдове за благовония.

В североизточна България работят предимно майстори от Тревненската школа - Досю Коюв, Захари Цанюв, Димитър Кънчов и др. Появяват се и сюжети с историческа тематика - св. св. Кирил и Методий - 1867 г. На Досю Коюв, пробиват си път и нови естетически възгледи - св. 40 мъченици от 1849 г. на поп Димитър Кънчов. Появяват се нови, оживени лица - св. Богородица от Кънчо Иванчов, Исус Христос - 1846 г. на Захария Цанюв. Постепенно изчезват златните фонове на иконите, остават в миналото строгите канони. Върху иконите се изографисват реални хора в реална обстановка.

През XIX век във Варненско работят и по-малко известни майстори. Не всички подписват творбите си, неизвестни остават и майсторите на прекрасните дърворезбени кивоти, царски двери и надиконостасен кръст, принадлежащи на църкви от Варненско и Преславската митрополия.

Как се създава икона

За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светците. Днес е разпространено мнението че църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през XIV век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че църквата не е прославяла светци преди това, нито пък, че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитание от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивият му живот.

Повечето икони са създавани спонтанно от благодарни християни още приживе на светеца или малко след това. Като при изписването на всяка от тях е стояла лична история, светостта на конкретен човек.

Пример за светец, изографисан приживе е св. Симеон Стълпник, живял през V век в Сирия. Теодорит Кирски, който пише своята Църковна история 15 години преди смъртта на светеца (459 г.) разказва, че славата му е била толкова голяма, че при него се стичали хора от целия християнски свят. А занаятчийте в Рим били закачили пред вратите на работилниците си малки негови икони, за да ги пази и закриля.

http://www.djokodesign.com/bg/iconinfo.php

Hatshepsut

33-годишната Стела Василева от Троян е една от малкото жени иконописци у нас


Младата зографка Стела Василева е една от тазгодишните номинации за ,,Пазител на традициите". Рисува икони от години, а заедно с още трима свои колеги в момента работят по реставрацията на фреските, иконостаса и светите образи в една от тревненските църкви.

Иконографката споделя, че отдавна е загърбила хорските предразсъдъци към професията си, която от векове е доминирана от мъже.

Дългокоса, с много обеци на ушите и огромни, топли очи - това е първото впечатление, което оставя притеснителната зографка Стела Василева у събеседника си.

Бунтарка и запалена рокаджийка

,,Иконописците сме мълчаливи хора, но когато хванем четката, се чувстваме в свои води, ръката сама се движи, за да извае светия образ", разказва Стела Василева.

Тя е бунтарка и запалена рокаджийка. Завършила е керамика в родния Троян, след което се дипломира като иконописец от Богословския факултет на Великотърновския университет.

Стела Василева споделя, че е първият иконограф в семейството си, което не спира да я подкрепя:

,,Вече съм спокойната, уравновесената. За да рисува човек, малко все пак огън му трябва, темпераментност. Рок музика слушам. Повече от 10 години вече рисувам икони.  Благодарна съм, че съм завършила иконопис. Не съм се двоумила, просто исках да уча иконопис и го знаех. Трябваше само да го направя".

Стела Василева печели голямата награда - ,,Сребърна хлопка" в майсторската надпревара по иконопис, организирана от етнографския музей на открито ,,Етъра" през 2017 г. На 6 септември е поканена да бъде един от специалните лектори по време на 17-ия Международен панаир на традиционните занаяти в Етъра. Младата майсторка е номинирана и за пазител на традициите.

,,Точно в момента се занимавам с реставрация на икони в Трявна. Реставрираме двата храма, които са - единият от XII век, стенописите и иконите на тревненски майстори са. Доста ценни и в доста лошо състояние бяха. Другият храм е по-късен и по-голям, но също страхотни постижения в иконографията. Иконите са прекрасни, майсторите са били много добри тогава и можем да ги спасим."

,,Да реставрираш стара икона е по-трудно"

33-годишната зографка е стенописала десетки църкви и реставрирала стотици икони в цяла България. Стела Василева казва, че за да рисуваш светите образи, не е достатъчно само да си изучил до най-малката тънкост правилата на канона, техниките на рисуване и богословските науки, важното е и да си вярващ.

,,Може би да реставрираш старата икона е по-трудно. Там са съчетани всички техники и трябва да знаеш в конкретния момент как да постъпиш.  Трябва да съм абсолютно спокойна, за да мога да мисля какво правя, как го правя. Тези образи по някакъв начин да им предам това, което искам - спокойствие. Трябва да има светлина. Технологично мога малка тайна да споделя - това е от самите цветове, полагат се по-тъмните тонове и се вади светлината от тях, както трябва и светецът да гледа право към молещия се, но това си е наша малка тайна".

Младата художничка разказва, че чувства като свое призвание създаването на икони и стенописи - изкуство, прецизно до сантиметри и едва забележими цветови нюанси. Удовлетворение изпитва, когато види как някой вярващ се моли пред икона, излязла изпод четката ѝ и това я зарежда за още много часове работа, която прави с огромна любов.

Няма в дома си нито една икона

Стела Василева споделя, че няма любим каноничен образ. Майсторката на икони няма в дома си нито една икона. Пази единствено дипломната си работа от университета - голяма мозайка с образите на Христос, Божията майка и Йоан Кръстител.

,,Всички са ми на сърце. Има светци, които повече се почитат и така е по-отработена самата работа по иконата. Други са ми интересни, защото не съм ги правила. Мисля погледа, мисля излъчването, лицето. Всяка една икона трябва да бъде много добре осмислена. Старите майстори са ползвали за свързвател към боичките жълтъка на яйцето. Ние също продължаваме да го правим, но има и съвременни материали, които също са доста добри, но старите рецепти са си изпитани във времето. Също така за стенописите са ползвали боза за свързвател. За самите икони в грунда се разбърква туткал, така че трябва да се спазят техните рецепти".

На 33 години иконописецът Стела Василева иска само едно - да има сили да продължи да стенописва и да пази традициите на старите зографи.

http://bnr.bg/horizont/post/101162204/33-godishnata-stela-vasileva-ot-troan-e-edna-ot-malkoto-jeni-ikonopisci-u-nas