• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8181
  • Total Topics: 1024
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 72
  • (Sep 01, 2018, 11:08 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 8
Total: 8

Скопие и етническият състав на населението му в края на XIX век

Started by Hatshepsut, Dec 06, 2018, 07:36 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Скопие и етническият състав на населението му в края на XIX век


Основен обект на научните изследвания на големия български публицист Васил Кънчов (1862 - 1902) е Македония в две направления - показва историческия процес на заселване и разселване на различните етнически групи в Македония и количественото съотношение между народите, населяващи областта в кр. на ХХ век. Васил Кънчов съставя етнографска карта на Македония, която е най-пълна и внася корекции в изготвените с военна цел френски и австрийски карти от това време, а изключително прецизните статистически таблици дават пълна картина на етническите и религиозни общности.

Сред анализите на Кънчов намираме и ,,Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало". В него нашенецът представя града в пълната му цялост - история, култура, население, борба за църковна независимост и т.н. В настоящия материал препубликуваме написаното от него във връзка с етническия състав на скопското население. Публикуваме го със съкращения. Приятно четене!

Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало

Население

Град Скопие има сега според турските книги 4474 къщи, 1550 дюкяна, 50 фурни, 45 ханища и 3 бани. Той се дели близо на 60 малки улици. От къщите 2336 са турски, 1687 -- български, 240 -- цигански, 100 -- еврейски, 60 -- влашки, 17 -- гръцки, 15 -- албанско-католишки, 6 -- черкезки и 13 -- разни западноевропейски. Според къщите приблизително може да се пресметне числото на населението. Обикновено в Турция се смята за градските къщи по 5 души жители на всеки турски дом и по 6 на християнски дом. За Скопие тия числа са малки. Понеже разширяването на града е спряно от разни страни, затова тук се срещат много често по 2 семейства в един дом. Ето защо ние смятаме тук на турски къщи по 6 жители, на християнски по 7 души и на цигански и еврейски къщи по 8 души, понеже циганите и евреите живеят още по-стеснено от християните. Според таково пресмятване в гр. Скопие има:



А заедно с постоянния военен гарнизон градът ще има около 35 000 граждани.

Турското население е най-многочислено в града. Преди време то е било много по-преодоляюще, отколкото е сега, понеже тогаз българският елемент е бил нищожен по число. Това население не се състои от чисти турци, а има в него голям примес арнаути. Тия две народности в Скопие не могат да се отделят, понеже арнаутските семейства са се слели с турските и бързо са усвоили турския език. Вероятно е, че 1/3 от мохамеданското население на града е от арнаутско произхождение. Турците живеят повечето в отделни махли, които захващат 2/3 от целия град, понеже имат големи дворове.

Българското население сега държи второ място сред турците, но то много бързо расте и не ще да е далеч времето, когато ще достигне и замине турското. Увеличаването на българската маса става по две причини: едно от по-силното разплодяване, а друго от наплив на преселници. Незавидното положение на българите в Тетовската каза, гдето са много притеснени от арнаутските си съседи, и лошавото икономическо положение на българското население в скопските чифлици кара много семейства да се преселват в Скопие. Новите преселници от скопските чифлици идат главно от прековардарската част на града, която в последните 10--15 години се удвои. Главни спънки на преселяването е сега това, гдето разширението на града от юг е спряно от турските гробища и желязната линия. Селяните, които идат в града, продължават да се занимават със земята и имат нужда от по-широки дворове по края на града.

По-старите български жители на Скопие живеят в махлите около устието на Серава, между чаршията и българската черква «Св. Богородица». Това е «Варошът» с еснафската и търговска класа. Тук се срещат по-хубавички къщи, обикновено двукатни. Тук е българската митрополия, гръцката митрополия и главните български училища. Улиците имат калдъръм и изглеждат по-чисти. В по-северните квартали на града Топхане и Чаир живеят земледелци и занаятчии, преселени от околността около началото на днешното столетие. Между тях и Варошът стоят гъсти турски улици, през които минаването много пъти е мъчно поради безпокойствия от страна на малки турчета. В Каршияка преобладава българско население, чисто земледелческо и скоро преселено от полето. Тук жените още носят своята селска руба. Най-източната част от тоя квартал е населена с турци мухаджири (преселници).

Циганите по число държат трето място. Те живеят в два големи купове. Единият на север от крепостта, другият в западната половина на Каршияка. Всичките са мохамедани и се стремят да усвоят турския език. Те са съвършено бедни и бързо числото им се умножава поради голямата им плодовитост.

Еврейската колония е много стара в Скопие. Същевременно с това те почнаха да взимат по-голямо участие в търговията и да се подобряват материално. Доскоро скопските евреи съставляваха най-бедната и презряна част от населението. Те живеят в особен квартал на юг от крепостта, около българската черква «Св. Димитрий».

Власите в Скопие са новозаселени. Те са почнали да дохождат тук в начало на настоящото столетие, когато са се пръснали от Пинд по цяла Македония. Те живеят във Вароша измешано с българите, занимават се главно с търговия и занаяти и в национално отношение служат и досега главно на гръцката идея, заради това се черкуват в гръцката черква «Св. Спас».

Гръцките къщи се състоят от 4--5 старозаселени и други новозаселени търговци и няколко чиновници от железницата. Те не играят никаква рол в града сега, както не са могли да играят и в предните векове. Албанските католици се наричат латини. Те отдавна са известни в Скопие. Вероятно преди австрийските войни са били повече. После окончателно са се загубили и едва в най-ново време са се появявали наново под мощната закрила на Австрия. Сърби се появиха в Скопие в най-ново време, когато градът стана вилаетски център. Има вече десетина семейства, преселени от Прищенско и Призренско, другите са несемейни, надошли от тия места и от кралство Сърбия.

https://bulgarianhistory.org/skopie-etnicheski-sustav

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Васил Кънчов "Етнография на Македония":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item257