• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8181
  • Total Topics: 1024
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 72
  • (Sep 01, 2018, 11:08 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 9
Total: 9

Светът си спомня трагедията в Чернобил

Started by Hatshepsut, Nov 29, 2018, 02:16 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

29 години от катастрофата в АЕЦ "Чернобил"

На 26 април 1986 г. в 1.23 ч. става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, като близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. Основна причина за аварията е човешкият фактор.
За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. По официални данни от взрива са пострадали 2,5 млн. украинци, сред тях около 300 000 т. нар. ликвидатори - пожарникари и други, участвали в първоначалното ликвидиране на последиците. След катастрофата 230 000 души бяха изселени от заразената територия. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)).

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди.

Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те години.

http://news.plovdiv24.bg/554139.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

30 години след аварията в Чернобил - смъртоносните ефекти остават


Преди 30 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа в своята история.

Очаква се да бъдат обявени нови мерки за неутрализиране на последиците от аварията.   

На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на съветската Чернобилска АЕЦ експлодира. При експлозията загиват двама души, а близо 300 000 души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни частици.

Населението на България сред силно засегнатите от радиацията, тъй като правителството на Тодор Живков скрива реалните факти около инцидента и хората не вземат необходимите предпазни мерки.

Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране  на системите заради повреда в електросистемата и човешка грешка.

В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара.

В момента се изгражда нов купол, който да покрие авариралия реактор. По него работят специалисти от 26 страни.

Очаква се през 2017 г. той изцяло да замени бетонния саркофаг, който вече не е надеждна преграда срещу радиацията.

Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 Съюзът на загрижените учени - неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди - шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. "Зона за отчуждаване". Дори след 3 десетилетия радиацията там е толкова висока, че според предписанията хората, работещи по бетонния саркофаг, трябва да престояват в зоната не повече от пет часа на ден за един месец, след което да почиват 15 дни.

Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.

https://news.bg/disasters/30-godini-sled-avariyata-v-chernobil-smartonosnite-efekti-ostavat.html

Hatshepsut

Колко са всъщност жертвите от Чернобил?


Трагедията в Чернобил се случва на 26 април 1986 година: експлодира капакът на реактора. Образувалият се от ядрените отпадъци облак се разпространява над големи части от Европа. Зоната около централата и до днес е изолирана. А пълен научен консенсус за последствията от катастрофата все така няма.

"Проблемът е, че официална статистика няма" - казва Себастиан Пфлугбайл, председател на германското Дружество за защита от радиоактивно лъчение. Експертите смятат, че междувременно са написани над 30 хиляди научни съобщения, посветени на последствията от катастрофата, повечето от които - на славянски езици.

Чернобил е убил 1,6 милиона души?

Единство цари по въпроса, че няколко десетки души от така наречените ликвидатори - хората, работили по разчистването на реактора, са починали от лъчева болест. Сред оцелелите - както сочат проучванията - се наблюдават голям брой заболявания от левкемия, сърдечно-съдови страдания и увреждания на мозъка.

Безспорна е и връзката между Чернобил и нарастването на случаите на заболявания от рак на щитовидната жлеза - особено сред тогавашните деца от региона. Смята се, че заболяванията са предизвикани от радиоактивния йод в млякото на заразени крави.

По отношение на броя на жертвите от трагедията мненията се разминават много. През 2005 година е публикувано може би най-представителното международно проучване /под егидата на Международната агенция за атомна енергия и на Световната здравна организация/, в което се казва, че загиналите директно при ядрената авария са по-малко от 50. А към 4 000 души са починали от рак след катастрофата. Представители на природозащитни организации обаче твърдят, че броят на загиналите от рак е поне два пъти по-голям. А Алексей Яблоков от руската академия на науките /бивш съветник по екологията на Борис Елцин/ е на мнението, че броят на жертвите е много по-висок - между 1 милион и 440 хиляди и 1,6 милиона.

Мнозина изразяват съмнения, че споменатото представително международно проучване е резултат на независими изследвания - щом е замесена и Международната агенция за атомна енергия. Сред тях е зелената евродепутатка Ребека Хармс, която излиза с алтернативни данни, според които случаите на заболявания от рак са до 60 хиляди.

Много цифри, нито един категоричен отговор

Т.е. има поне три различни цифри, което се дължи от една страна на липсата на достатъчно информация - като например колко радиоактивност фактически е била освободена при катастрофата. От друга страна доказването, че ракът е бил предизвикан от допълнителните лъчения, е почти невъзможно.

Цифрите се колебаят най-вече покрай различните позиции по отношение на това при каква доза радиоактивност настъпват щети за организма. Някои учени твърдят, че съвсем малки количества нанасят вреди на здравето, но пък наскоро организацията към ООН UNSCEAR заяви, че заради "неприемливата несигурност" не могат да се определят никакви модели на отраженията от ниската радиоактивност. Така че броят на жертвите от Чернобил ще си остане завинаги открит.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

Определиха причината за Чернобилската авария


Шведските учени са стигнали до извода, че по време на аварията на Чернобилската АЕЦ е имало слаб ядрен взрив, съобщи Лентата ру.

Специалисти са анализирали състава на изотопи на ксенон в модел, взет от Череповската фабрика с втечнен въздух и моделирана с метеорологични условия за разпространение на продукти от ядрена реакция. Статията на изследователите е публикувана в журнал Nuclear Technology.

Катастрофата на Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1989 г. в 01:23 часа. Очевидци потвърждават, че четвърти енергоблок на АЕЦ е бил разрушен от два взрива като вторият, изключително мощен, е станал секунди след първия.

Смята се, че аварийната ситуация е станала заради авария на тръба в системата на охлаждане, причинени от бързото изпаряване на водата. След това водата или парата са започнали да реагират с циркония в горивните елементи, което довело до образуване на повече количество водород и последвалия взрив.

Шведските учени смятат, че взрива в реактора е станал по друга причина. Те предполагат, че по време на планирано спиране на реактора е възникнал проблем в системата на управление на ядрената реакция, в резултат на което активната зона значително е увеличила количеството термични неутрони. Локалният ядрен взрив е довел до мощно освобождаване на продукти на делението, които са изработили защитна обвивка в горната част на канала на реактора, избили са капака и са отишли в атмосферата.

В подкрепа на тази хипотеза се казва, че дни след катастрофата учените от радиевия институт на името на Хлопин са открили радиоактивни изотопи на ксенона в отделението та благородните газове, получени на Череповската фабрика, където произвежда течен азот и кислород. Средното съотношение на активността 133Хе/133 mXe се равнява на 44,5± 5,5.
Това, по мнението на шведските изследователи, обяснява факта, че над територията на Череповец е имало облак от продукти на ядрения взрив с мощност 75 тона в тротилов еквивалент, причинен от Чернобилската АЕЦ.

В допълнение, резултатите от моделираните метеорологични условия над западната част на СССР (през 1986 г.) в течение на дни след аварията показаха, че наблюдаваното Череповската фабрика съотношение на изотопите е възможно само ако излезлия ксенон се е издигнал на височина от 2,5-3 километра. Такава картина отговаря на последствията от ядрена експлозия.

https://news.bg/disasters/opredeliha-prichinata-za-chernobilskata-avariya.html

Hatshepsut

31 години от Чернобил

Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места

https://www.vbox7.com/play:cfa70528f0

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала "Чернобил" експлодира, предизвиквайки най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Последиците от този ужасяващ инцидент се усещат и до днес.

Знаете ли, че:

1. Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 атомни бомби. Това е 500 пъти повече от сумата, измерена след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.

2. Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Повечето жители на Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината,

благодарение на вятъра. Цялото население на Припят - 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича "Зона на отчуждение" и в нея не се допускат външни лица.

3. Няма точен брой на жертвите, загинали в следствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници от няколко хиляди до 100 хил. души. 134 души са приети в спешното отделение с лъчева болест в първите дни след експлозията. В рамките на месец 28 от тях умират.

Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души - не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа.

По данни на украинското социално министерство държавата осигурява социална подкрепа почти за 1 938 000 пострадали от катастрофата, сред които 207 600 участници в ликвидирането на последиците.

4. След овладяването на последиците от експлозията, изниква важният въпрос - как да се спре разпространението на радиацията. Изготвя се план за създаване на бетонен саркофаг върху четвърти блок на атомната централа. Цената на конструкцията е десетки милиони, повечето от които са дарени от международната общност.

В момента в Русия има 11 действащи реактора от типа на чернобилския. Но през последните 20 години в тяхната работа са направени промени, които изключват възможността за повтаряне на бедствието. Това мнение се потвърждава и от международни експерти.



5. Генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Последствията са шокиращи и предизвикват ужас дори и в хората със силна психика.

Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните.

6. Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май.

За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

"За аварията в чернобилската АЕЦ Министерски съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.", свидетелства Стоичков.

https://www.vesti.bg/sviat/31-g.-ot-chernobil-10-fakta-koito-mozhe-bi-ne-ste-chuvali-6068401

Hatshepsut

32 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството - Чернобил


На 26 април 1986 г. в 1:23 часа местно време, Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима. Радиация облъчи голяма част от Европа. Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и Западна Русия.

В Западна Европа новината за катастрофалния инцидент беше съобщена още същия ден. В България новината беше оповестена след отбелязването на Деня на труда - 1 май!/бел.ред./

Инцидентът в северна Украйна беше съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. №4 беше заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2016 г. над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ, беше завършено изграждането на ново защитно съоръжение. Куполът представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра.

Веднага след експлозията на реактора са хоспитализирани 213 души, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. По-късно става известно, че голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и т.нар. ,,максимална проектна авария". За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена - да не би да се включи ,,погрешно" при тренировката, а операторите не са знаели за това.

Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот - слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 млрд. тогавашни долара (приблизително 50 млрд. днешни), изсипани за по-малко от шест месеца.
Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.

https://dariknews.bg/regioni/pleven/32-godini-ot-naj-tezhkata-iadrena-katastrofa-v-istoriiata-na-chovechestvoto-chernobil-1570852