Свѣтътъ си спомня трагедията въ Чернобиль

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

29 години от катастрофата в АЕЦ "Чернобил"

На 26 април 1986 г. в 1.23 ч. става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, като близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. Основна причина за аварията е човешкият фактор.
За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. По официални данни от взрива са пострадали 2,5 млн. украинци, сред тях около 300 000 т. нар. ликвидатори - пожарникари и други, участвали в първоначалното ликвидиране на последиците. След катастрофата 230 000 души бяха изселени от заразената територия. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)).

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди.

Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те години.

http://news.plovdiv24.bg/554139.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

30 години след аварията в Чернобил - смъртоносните ефекти остават

Преди 30 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа в своята история.

Очаква се да бъдат обявени нови мерки за неутрализиране на последиците от аварията.   

На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на съветската Чернобилска АЕЦ експлодира. При експлозията загиват двама души, а близо 300 000 души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни частици.

Населението на България сред силно засегнатите от радиацията, тъй като правителството на Тодор Живков скрива реалните факти около инцидента и хората не вземат необходимите предпазни мерки.

Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране  на системите заради повреда в електросистемата и човешка грешка.

В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара.

В момента се изгражда нов купол, който да покрие авариралия реактор. По него работят специалисти от 26 страни.

Очаква се през 2017 г. той изцяло да замени бетонния саркофаг, който вече не е надеждна преграда срещу радиацията.

Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 Съюзът на загрижените учени - неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди - шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. "Зона за отчуждаване". Дори след 3 десетилетия радиацията там е толкова висока, че според предписанията хората, работещи по бетонния саркофаг, трябва да престояват в зоната не повече от пет часа на ден за един месец, след което да почиват 15 дни.

Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.

https://news.bg/disasters/30-godini-sled-avariyata-v-chernobil-smartonosnite-efekti-ostavat.html

[Hatshepsut]

Колко са всъщност жертвите от Чернобил?

Трагедията в Чернобил се случва на 26 април 1986 година: експлодира капакът на реактора. Образувалият се от ядрените отпадъци облак се разпространява над големи части от Европа. Зоната около централата и до днес е изолирана. А пълен научен консенсус за последствията от катастрофата все така няма.

"Проблемът е, че официална статистика няма" - казва Себастиан Пфлугбайл, председател на германското Дружество за защита от радиоактивно лъчение. Експертите смятат, че междувременно са написани над 30 хиляди научни съобщения, посветени на последствията от катастрофата, повечето от които - на славянски езици.

Чернобил е убил 1,6 милиона души?

Единство цари по въпроса, че няколко десетки души от така наречените ликвидатори - хората, работили по разчистването на реактора, са починали от лъчева болест. Сред оцелелите - както сочат проучванията - се наблюдават голям брой заболявания от левкемия, сърдечно-съдови страдания и увреждания на мозъка.

Безспорна е и връзката между Чернобил и нарастването на случаите на заболявания от рак на щитовидната жлеза - особено сред тогавашните деца от региона. Смята се, че заболяванията са предизвикани от радиоактивния йод в млякото на заразени крави.

По отношение на броя на жертвите от трагедията мненията се разминават много. През 2005 година е публикувано може би най-представителното международно проучване /под егидата на Международната агенция за атомна енергия и на Световната здравна организация/, в което се казва, че загиналите директно при ядрената авария са по-малко от 50. А към 4 000 души са починали от рак след катастрофата. Представители на природозащитни организации обаче твърдят, че броят на загиналите от рак е поне два пъти по-голям. А Алексей Яблоков от руската академия на науките /бивш съветник по екологията на Борис Елцин/ е на мнението, че броят на жертвите е много по-висок - между 1 милион и 440 хиляди и 1,6 милиона.

Мнозина изразяват съмнения, че споменатото представително международно проучване е резултат на независими изследвания - щом е замесена и Международната агенция за атомна енергия. Сред тях е зелената евродепутатка Ребека Хармс, която излиза с алтернативни данни, според които случаите на заболявания от рак са до 60 хиляди.

Много цифри, нито един категоричен отговор

Т.е. има поне три различни цифри, което се дължи от една страна на липсата на достатъчно информация - като например колко радиоактивност фактически е била освободена при катастрофата. От друга страна доказването, че ракът е бил предизвикан от допълнителните лъчения, е почти невъзможно.

Цифрите се колебаят най-вече покрай различните позиции по отношение на това при каква доза радиоактивност настъпват щети за организма. Някои учени твърдят, че съвсем малки количества нанасят вреди на здравето, но пък наскоро организацията към ООН UNSCEAR заяви, че заради "неприемливата несигурност" не могат да се определят никакви модели на отраженията от ниската радиоактивност. Така че броят на жертвите от Чернобил ще си остане завинаги открит.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Определиха причината за Чернобилската авария

Шведските учени са стигнали до извода, че по време на аварията на Чернобилската АЕЦ е имало слаб ядрен взрив, съобщи Лентата ру.

Специалисти са анализирали състава на изотопи на ксенон в модел, взет от Череповската фабрика с втечнен въздух и моделирана с метеорологични условия за разпространение на продукти от ядрена реакция. Статията на изследователите е публикувана в журнал Nuclear Technology.

Катастрофата на Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1989 г. в 01:23 часа. Очевидци потвърждават, че четвърти енергоблок на АЕЦ е бил разрушен от два взрива като вторият, изключително мощен, е станал секунди след първия.

Смята се, че аварийната ситуация е станала заради авария на тръба в системата на охлаждане, причинени от бързото изпаряване на водата. След това водата или парата са започнали да реагират с циркония в горивните елементи, което довело до образуване на повече количество водород и последвалия взрив.

Шведските учени смятат, че взрива в реактора е станал по друга причина. Те предполагат, че по време на планирано спиране на реактора е възникнал проблем в системата на управление на ядрената реакция, в резултат на което активната зона значително е увеличила количеството термични неутрони. Локалният ядрен взрив е довел до мощно освобождаване на продукти на делението, които са изработили защитна обвивка в горната част на канала на реактора, избили са капака и са отишли в атмосферата.

В подкрепа на тази хипотеза се казва, че дни след катастрофата учените от радиевия институт на името на Хлопин са открили радиоактивни изотопи на ксенона в отделението та благородните газове, получени на Череповската фабрика, където произвежда течен азот и кислород. Средното съотношение на активността 133Хе/133 mXe се равнява на 44,5± 5,5.
Това, по мнението на шведските изследователи, обяснява факта, че над територията на Череповец е имало облак от продукти на ядрения взрив с мощност 75 тона в тротилов еквивалент, причинен от Чернобилската АЕЦ.

В допълнение, резултатите от моделираните метеорологични условия над западната част на СССР (през 1986 г.) в течение на дни след аварията показаха, че наблюдаваното Череповската фабрика съотношение на изотопите е възможно само ако излезлия ксенон се е издигнал на височина от 2,5-3 километра. Такава картина отговаря на последствията от ядрена експлозия.

https://news.bg/disasters/opredeliha-prichinata-za-chernobilskata-avariya.html

[Hatshepsut]

31 години от Чернобил

Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала "Чернобил" експлодира, предизвиквайки най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Последиците от този ужасяващ инцидент се усещат и до днес.

Знаете ли, че:

1. Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 атомни бомби. Това е 500 пъти повече от сумата, измерена след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.

2. Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Повечето жители на Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината,

благодарение на вятъра. Цялото население на Припят – 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича "Зона на отчуждение" и в нея не се допускат външни лица.

3. Няма точен брой на жертвите, загинали в следствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници от няколко хиляди до 100 хил. души. 134 души са приети в спешното отделение с лъчева болест в първите дни след експлозията. В рамките на месец 28 от тях умират.

Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души – не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа.

По данни на украинското социално министерство държавата осигурява социална подкрепа почти за 1 938 000 пострадали от катастрофата, сред които 207 600 участници в ликвидирането на последиците.

4. След овладяването на последиците от експлозията, изниква важният въпрос - как да се спре разпространението на радиацията. Изготвя се план за създаване на бетонен саркофаг върху четвърти блок на атомната централа. Цената на конструкцията е десетки милиони, повечето от които са дарени от международната общност.

В момента в Русия има 11 действащи реактора от типа на чернобилския. Но през последните 20 години в тяхната работа са направени промени, които изключват възможността за повтаряне на бедствието. Това мнение се потвърждава и от международни експерти.



5. Генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Последствията са шокиращи и предизвикват ужас дори и в хората със силна психика.

Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните.

6. Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май.

За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

"За аварията в чернобилската АЕЦ Министерски съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.", свидетелства Стоичков.

https://www.vesti.bg/sviat/31-g.-ot-chernobil-10-fakta-koito-mozhe-bi-ne-ste-chuvali-6068401

[Hatshepsut]

32 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството - Чернобил

На 26 април 1986 г. в 1:23 часа местно време, Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима. Радиация облъчи голяма част от Европа. Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и Западна Русия.

В Западна Европа новината за катастрофалния инцидент беше съобщена още същия ден. В България новината беше оповестена след отбелязването на Деня на труда - 1 май!/бел.ред./

Инцидентът в северна Украйна беше съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. №4 беше заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2016 г. над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ, беше завършено изграждането на ново защитно съоръжение. Куполът представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра.

Веднага след експлозията на реактора са хоспитализирани 213 души, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. По-късно става известно, че голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и т.нар. ,,максимална проектна авария". За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена - да не би да се включи ,,погрешно" при тренировката, а операторите не са знаели за това.

Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот - слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 млрд. тогавашни долара (приблизително 50 млрд. днешни), изсипани за по-малко от шест месеца.
Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.

https://dariknews.bg/regioni/pleven/32-godini-ot-naj-tezhkata-iadrena-katastrofa-v-istoriiata-na-chovechestvoto-chernobil-1570852

[Hatshepsut]

Мълчанието за аварията в съветската АЕЦ Чернобил: Непростимото престъпление на БКП срещу българския народ


Изглед към взривения реактор на АЕЦ ,,Ленин" край Чернобил

На днешната дата преди 33 години, се взривява един от реакторите на АЕЦ ,,Ленин" до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света през ХХ век.

Сайтът desebg.com припомня трагичните събития през 1986 г. в Чернобил, след които висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков мълчи угоднически в интерес Москва и не предупреждава българския народ за атомната катастрофа, като по този начин го излага на радиация, последствията от която се отразяват на българите и до днес.


Как се стига до аварията

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa реактора при намаляване на мощността.

При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата.


Мощността на реактора скача 10 пъти

Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава и операторите се опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т. е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия.

Тя изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.


Причината за катастрофата

Смята се, че основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента, са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си.

Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор, както и това, че по време на строежа, са констатирани процедурни нарушения по време на строежа, които са подминати безмълвно.

В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара. Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.


Последствията от ядрената авария

Според доклад на ,,Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. зона за отчуждаване. Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.


Призракът Припят

След трагедията Припят – град в Киевска област, Северна Украйна, е изоставен завинаги. Градът е построен в началото на 70-те години, за да обслужва електроцентралата. Населението му достига 50 000 души.

Целият град е евакуиран след Чернобилската авария през 1986 г. Припят е най-близкият град (на 3 км) до атомната централа. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, на 15 км от Чернобил и на 95 км от столицата Киев.

Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века.

Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър. Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно.


Нов защитен саркофаг

Ядрената катастрофа в Чернобил повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.

За построяването на новата защитна обвивка за чернобилския реактор ще бъдат похарчени 1,2 млрд. долара. Сравняваната с ковчег структура ще пази останките на призрачния реактор и ще замени остарялата бетонна черупка. Структурата ще тежи 29 000 т, ще бъде дълга 164 м, а височината й ще достига 110 м.

Саркофагът ще съдържа високотехнологично оборудване за извършването в пълна безопасност на операциите по обеззаразяване на вътрешността на авариралата централа. Очаква се строителните работи да приключат през 2015 г. и ще е най-голямата подвижна структура, изграждана някога.


Комунистическият режим в НРБ скрива аварията в Чернобил

Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната авария в Чернобил, пропускат този факт.

В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.

Манифестацията на 1 май 1986 г. под радиоактивния дъжд

Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.

Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 25 години краха на комунизма в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван като държавник, който се е грижил за народа.

Истината не е спестена само в най-подробната биография на бившият комунистически ръководител ,,Тодор Живков. Биография" на разследващия журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и комунистическата власт след аварията в Чернобил.

През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховния съд признача за виновни и осъжда по делото ,,Чернобил" бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала през 1986 г.

https://desebg.com/chestvania/3948-2019-04-26-12-47-32

[Лина]

След аварията в Чернобил
http://www.pan.bg/view_article-4-481378-gen-dimitrov-razkri-kakvo-e-zapovyadal-dobri-dzhurov-vednaga-sled-avariyata-v.html



Войниците са се хранели от военните запаси, забранени били пресните зеленчуци и млечни храни

Ден-два след аварията в Чернобил, станала на 26 април 1986 г., във всички поделения на армията на Народна република България пристига заповед от министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров. Без обяснения защо, на командния състав се разпорежда да преустанови храненето на наборната войска с пресни зеленчуци. Забраняват се млякото и прясно сирене.

Войниците не трябва да сядат и да лягат по земята на открито. Обичайното замерване на радиацията, което по това време се извършва във всяко поделение на 8 часа, става на 4 часа, гласи още заповедта на генерал Джуров.

Лентата на събитията отпреди 33 години в интервю за Радио Стара Загора чрез своите спомени връща генерал Димитър Димитров, бивш командир на Втора тунджанска лека пехотна бригада в Стара Загора. По време на черните събития, които по впечатляващ начин припомни хитовият американски сериал ,,Чернобил", той е началник-щаб на 49 полк в Симеоновград.

,,Официално никой не ни каза причината за тази заповед. Но офицерите бързо се досетихме каква може да е причината с тази точка за промяна на честотата на замерване на радиацията. В България към този момент имаше 273 пункта за замерване. Около седмица мерихме на 4 часа. В началото нямаше нищо, но после, явно облакът беше достигнал страната, ни заповядаха да мерим на 2 часа. А на два часа по плана за бойна готовност се мери, когато има опасност от военна агресия или вече има започнати бойни действия", разказа генералът.
------------------


Въпроса е защо всички хора не са предупредени и обгрижени от "грижовната" комунистическа власт.Ето тук лъска истинската същност на комуниста- той е съгласен народа му да изяде тонове радиация,но не и партията и режимът да претърпят морален укор,те са непогрешими!?

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Цветан Бончев, Иван Манджуков, Борис Манушев "Истината за чернобилските замърсявания в България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=269

[Hatshepsut]

26 април 1986 година - ядреният апокалипсис


Изоставен лунапарк в Припят

На 26 април 1986 г. в съветската Чернобилска атомна централа става най-голямата ядрена авария в историята на човечеството.

В 01:23 часа в резултат на дефектен дизайн и човешка грешка четвърти реактор на централата експлодира.

В ранните часове на 26 април по време на планирано спиране за рутинна поддръжка нощната смяна провежда важно изпитание на системите за сигурност - отложено от предния ден, когато персоналът е бил както по-многоброен, така и по-опитен.

Само след 40 секунди мощна енергийна вълна повишава температурата на реактора до много над допустимото, разкъсва някои от горивните касети и бързо предизвиква 2 експлозии. Графитните блокове, образуващи ядрото на реактора, започват да горят, запалва се и асфалтовият покрив на централата.

Разразява се най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Пожарът гори в продължение на 10 дни. Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е залята от радиоактивни изотопи.

При самата експлозията загиват двама души. Но инцидентът нанася невъобразимо тежки вреди на хората, родени в близките райони на Украйна и Беларус дни, месеци и дори години по-късно.

По оценки на Международната агенция за атомна енергия силата на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война, а Световната здравна организация посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

Непосредствено след катастрофата загиват общо 31 човека, а участвалите в потушаването на пожара и разчистването 600 000 души получават високи дози радиация.

След аварията над Източна Европа, в това число и България , части от Съветския съюз и Скандинавия преминава облак от радиоактивни отпадъци. Засегнати са големи територии в днешна Украйна, Беларус и Русия и са евакуирани около 200 000 души.

През 2011 г. неправителствената организация "Съюз на загрижените учени" предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

Днес Припят - градът, построен през 1970-те, за да обслужва атомната централа, със своите изоставени жилищни блокове, плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато - от вестници до детски играчки и дрехи, представлява своеобразен музей на последните години на съветската епоха.

Припят и околните райони няма да бъдат годни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за разпадането на най-опасните радиоактивни елементи, за да достигне радиацията поносими за човека нива.

Неслучайно Припят присъства във видеоклипа към ,,Marooned" (Изоставен) от албума
,,The Division Bell" на Пинк Флойд - в кадрите виждаме достатъчно доказателства, че тук някога за живели хора, но те предават усещането за изоставеност, тъй като градът е вече необитаем.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6004

[Hatshepsut]

НАСЛЕДСТВОТО 35 ГОДИНИ СЛЕД ЯДРЕНАТА АВАРИЯ В ЧЕРНОБИЛ

Днес се навършват 35 години от най-жестоката ядрена авария в историята на човечеството.

На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира.

Пожарът не стихва в продължение на 10 дни и унищожава всичко по пътя си. Радиацията се разпространява мълниеносно.

Почти 300 хиляди души са евакуирани от домовете си, а радиоактивни остатъци се носят към Европа.

При самата експлозия загивават само двама души. Въпреки това пораженията върху хората са огромни и носят последици и за родените в следващите години.

Според доклад на ,,Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални, съобщи БГНЕС.

Според Международната агенция за ракови изследвания пък, инцидентът ще отнеме живота на още 16 хиляди европейци до 2065 г.

След разследването за аварията е съобщено, че експлозията е в резултат на съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Останалите реактори незабавно са спрени и извадени от употреба.

Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км – със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, които са с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

Днес №4 е заграден със ,,саркофаг" от бетон, но това винаги се е смятало за временно решение. Сега се изгражда нова, стоманена конструкция за по-добра изолация на реактора, наречена ,,Убежището", а международни организации продължават да набират средства за обезопасяването на Чернобил.

Около 5 милиона души продължават да живеят в заразени по време на бедствието територии в Украйна, Беларус и Русия, припомни ,,Грийнпийс".

Чернобилската катастрофа е едната от двете аварии от максималното – 7-мо равнище, според Международната скала за ядрените събития.

Другата е ядреното бедствие във Фукушима, Япония, през 2011 г.

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Разтопените недра на Чернобил се загряват и учените не знаят защо


Изглед на голяма надморска височина на мястото на аварията в атомния реактор в Чернобил

През последните пет години сензор, отчитащ неутронните емисии дълбоко в развалините на атомната електроцентрала в Чернобил, показва постепенно нарастване на активността.

Отчетеното нарастване може да не е показва нищо особено. Може дори да спадне по някое време. Учените обаче не искат да рискуват, тъй като потенциалът за ядрена реакция в бъдеще не може да бъде изключен, докато не разберем какво се случва.

За съжаление, точното местоположение на разпадащия се материал под отломките и тежките бетонни плочи прави подробни проучвания и потенциални ремонти много трудни.

Както съобщава Ричард Стоун (Richard Stone) от Science Magazine, изследователите от Института по проблеми на безопасността на атомните електроцентрали (ISPNPP) в Киев, Украйна, тепърва ще определят дали забележимото нарастване на неутроните предвещава бедствие или е по-скоро буря ядрена енергия в чаша вода.

"Има много неизвестни", обяснява Максим Савелиев от ISPNPP пред Стоун. "Но не можем да изключим възможността за [инцидент]."

В може би най-известната ядрена авария в историята, реакторът на четвърти блок в Чернобилския комплекс претърпя опустошително разтопяване в края на април 1986 г. след неочакван спад на мощността по време на ключов тест за безопасност.

Експлозиите сгъстена пара изхвърлят огромно количество радиоактивен материал из цяла Европа.

Тази снимка е направена от хеликоптер няколко месеца след експлозията. Разрушеният реактор в Чернобил, един от четирите блока, работещи на площадката в Украйна през 1986 г. Днес няма блокове

Вътре в помещенията и коридорите на самото разрушено съоръжение прегрятото ураново гориво, събрано в басейните, се смесва с разтопената циркониева обвивка, графитните контролни пръти и разтопен пясък, от което се е получила адска лава, която в крайна сметка се втвърдява в монолити от горивосъдържащи материали или FCM (fuel-containing materials).

През десетилетията изотопите на урана продължават да изхвърлят от време на време по някой неутрон от своите ядра. Тези, които случайно се доближат достатъчно до ядрото на друг изотоп, рискуват да нарушат собствения си деликатен баланс, освобождавайки повече неутрони.

Като се има предвид достатъчно висока концентрация на атоми, верижната реакция на изгубените неутрони може да генерира огромни количества енергия за кратко време, с потенциално експлозивни последици.

Неутроните, изхвърлени от топлината на разпадащия се урано атом, обикновено се движат малко прекалено бързо, за да бъдат лесно уловени. Всичко това се променя, когато неутроните са принудени да преминават през определени среди, като вода. Забавени, те имат много по-голям шанс да се придържат към ядрото и да предизвикат неговото собствено разпадане.

Имайки това предвид, не е толкова изненадващо, че степента на делене нараства в FCM, когато се намокрят.

Години наред, скрити под набързо издигнатия саркофаг, наричан ,,Укритието", руините на блок 4 бяха полуизложени на стихиите, позволявайки на силните дъждове да проникнат в хаоса от срутен бетон и стари машини.

На фона на опасенията, че дъждовната вода може да ускори деленето на атомите в FCM и да о превърне в свръхдвигател, инженерите са успели да покрият повечето от тях в абсорбиращ неутроните разтвор на гадолиниев нитрат - неорганично съединение на редкоземния елемент гадолиний.

Едно по-стабилно покритие на обекта бе завършено през ноември 2016 г. Голямата структура, наречена "Нова безопасна обвивка" (New Safe Confinement - NSC),  значително по-добра поддържа сухо това, което е под нея.

И все пак пространството под стария реактор на блок 4 - някогашната стая 305/2 - все още буди тревога, след като неутронните емисии нарастват бавно, но значително, откакто е издигната NSC.

Ако приемем, че не е влажно, не е ясно какво предизвиква бавното нарастване на броя на неутроните. Според изчисленията на ISPNPP е възможно конкретната комбинация от материали още по-лесно да генерира верижни реакции на неутроните, докато се обезводнява.

"Защо се случва" и "какво да се направи" остават належащи въпроси, тъй като районът продължава бавно да изсъхва с времето. Като се има предвид къде се намира, накисването му в гадолиниев нитрат може да бъде нелесна задача. Както и поставянето на специален сензор по-близо до източника на неутроните, отвъд препятствията, които може да пречат на измерванията.

Тъй като емисиите нарастват толкова бавно, рискът от заплахи в близко бъдеще изглежда нисък. Сценариите в най-лошия случай също са далеч от мащабите на катастрофата през 1986 г.

И все пак, като се има предвид деликатното, рушащо се състояние на FCM - а помещение 305/2 съдържа около половината от първоначалното гориво на реактора - дори малка експлозия би могла да изхвърли радиоактивни отломки достатъчно далеч, за да бъгат трудно събрани.

В ход са планове за пречистване от горивото, като в момента съоръжението за временно съхранение очаква лиценз от украинския регулатор.

Засега малко може да се направи, освен да се следи, надявайки се, че след време тиктакането на Чернобил отново ще утихне.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Raztopenite-nedra-na-Chernobil-se-zagriavat-i-uchenite-ne-znaiat-zasht_168955.html

[Hatshepsut]

Чернобил '86: 50 000 ученици и студенти са изпратени на радиационно облъчване на полето

По повод годишнината от аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. "Дневник" препубликува от "Маргиналия" откъс от разследването на Димитър Вацов "Българският Айхман: Записки от архивите", излязъл там през декември м.г. Заглавието е на "Дневник".


В първата част на текста си той свидетелства как след взрива на ядрената централа има пълно информационно затъмнение, а като много други, той е изпратен със съучениците си на бригада да берат радиоактивен спанак. "Оттогава до днес трима мои съученици са починали от рак и поне още двама са болни", разказва Димитър Вацов. Той посочва и бивш шеф на Комсомола като отговорен за бригадите.


По делото "Чернобил" след 1989 г. бяха осъдени Григор Стоичков - зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП, и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването. Стоичков получи 2 години лишаване от свобода, а Шиндаров - 2 години условно.

Реших да направя проверка - кой какво е знаел и какво е направил след радиоактивните дъждове в България на 1 май 1986 г. - но вече не по спомени, а по документи.

Тръгнах по конкретна следа. Бях чул от двама преки участници, че на 2 май 1986 г. Научноизследователският институт за младежта (НИИМ) към ЦК на ДКМС е стартирал социологическо проучване, с което да провери какви са обществените реакции спрямо аварията и към радиационната обстановка в страната. Това тайно проучване е поръчано след радиоактивните дъждове, но преди властта да признае (за първи път иносказателно на 4 май), че има каквато и да е радиационна опасност за населението. Тъй че кои са пазителите на тайната? Кой е поръчал проучването, кой го е ръководил, кой се е ползвал от резултатите му?

Отидох в Централния държавен архив (ЦДА), който съхранява архивите на различни български институции, от различни исторически периоди.


Архивите на НИИМ: пожари и крадци пишат история

Започнах издирването в архива на Научноизследователския институт за младежта (НИИМ). Този архив се оказа твърде лесно обозрим: той съдържа само 112 документа от основаването на Института през 1979 г. до закриването му през 1992 г. Обяснението: "През 1990 г. са разбити вратите и сградата на АОНСУ, извършени са няколко кражби на имущество на института, а архивните документи са изнасяни в коридора с цел да се опразнят помещенията. По това време в сградата е имало и пожар."

В архива на НИИМ няма и следа от проучването, което търсех. Нещо повече, в документите от 1986 г. няма и дума за Чернобил или за радиацията в България. Как е възможно това?

Много просто: крадците и пожарът са действали много внимателно и професионално. Документите от края на април до есента на 1986 г. на практика липсват. Изчезнали са дори протоколите от регулярните заседания на постоянните органи.

Заседанията на Дирекционния съвет на НИИМ са били ежеседмични, но последният запазен протокол от пролетта на 1986 г. е от 19 април - точно седмица преди аварията в Чернобил. Единичен протокол с невинно съдържание е запазен от 8 август. След 22 септември 1986 г. протоколите от ежеседмичните заседания отново се появяват.

Подобна е картината с протоколите от Научния съвет, който също заседава средно веднъж седмично. Последният запазен протокол е от 23 април - три дни преди аварията. Към този протокол например е приложена и пълна анкетна карта на изследването "Българската младеж през 80-те години: специфични черти и проблеми". Т.е. точно към протоколите от Научните съвети се прилагат и материалите от конкретните изследвания на НИИМ. Изследването на реакциите спрямо Чернобил обаче липсва: няма и дума за него. След 23 април отново има само единичен протокол от 18 юни, за да се възстанови регулярността им след 31 октомври същата година.

Въпреки че крадците внимателно са прочистили периода от края на април до края на септември 1986 г., както и евентуални следи от проучването, мерещо нагласите спрямо аварията, все пак архивът на НИИМ не е съвсем безинтересен. Както през плановите работи на сътрудниците, така и през колективните изследвания ясно се вижда ченгесарският профил на Института: да следи за "нежелателни прояви" сред младежта и да алармира управляващите. Негативните влияния на телевизията и хазарта са обект на колективни разработки през 1986 г. Интересен индивидуален пример е плановата работа на н.с. Лина Бояджиева, която мери реакциите на неодобрение сред учениците спрямо въвеждането на задължителни униформи и вечерен час (Заповед РД-09-789 на МНП), а директорът на НИИМ Петър-Емил Митев при обсъждането на 23.01.1987 г. пред Научния съвет казва, че вече е информирал министър Илчо Димитров за тези негативни настроения и ще му изпрати доклада.

Същият Петър Митев, макар и две години по-късно, дава и теоретичен ключ, през който да разберем "задължението" на комунистическата върхушка да пази тайни от обществото. Става дума за "Протокол от среща на ръководството, Дирекционния съвет и актива на Научноизследователския институт за младежта към ЦК на ДКМС относно възникналите екологични проблеми на страната и отношението на Института към тях". Срещата е проведена на 28 март 1988 г. и има за цел да документира публично как двама от членовете на Института - доц. Константин Господинов и ст. н. с. Мария Динкова - след подобаваща "самокритика" се отказват от участие в току що създадения Общонароден комитет за екологична защита на Русе (първата неформална дисидентска организация в края на комунизма у нас). Митев изглежда е притиснат отгоре и, за да "спаси" Института, е договорил оттеглянето им: от протокола е видно, че самоунижението, на което тези хора се подлагат, е предварително договорено и контролирано. По-интересно обаче е друго: след патетично начало на речта, в което казва, че който е безразличен към газовите атаки в Русе, "не е достоен да бъде част от народа на тази страна", Митев прави бърз "диалектически" обрат: колкото по-високопоставен в командната йерархия е някой, толкова по-длъжен е той да пази публична тайна. Това е аргументът, с който той призовава членовете на екипа си да се въздържат от неформални публични изяви:

"Онзи, който е изучавал диалектиката, не само по Хегел, трябва да разбере и другата страна на тази възможност, на привилегията - ограничението. [] Членовете на Политбюро имат по-малка свобода на публичните изказвания, отколкото който и да е от нас. Онзи, който участва в определен ръководен орган има глас, който много тежи при решаването на различни проблеми, но това се заплаща и с известно самоограничение при публичните изяви".

Тайната на властта - тайната власт - е квинтесенцията на тоталитаризма.

А прочистването на архивите - превръщането на тайната на властта в тайна - е методът за неговата легитимация по-късно: методът на изпирането на биографиите. Тайна - власт - тайна'.


ЦК на ДКМС, бригадите и баналността на злото

След като не сполучих с архива на НИИМ, продължих търсенето на тайното проучване в архива на ЦК на Комсомола: нали НИИМ е тяхно звено, би трябвало да им докладва!

Комсомолският архив, макар и доста по-богат, също, изглежда, е прочистен. В документите от 1986 г. за Чернобил и за радиацията в страната на практика не става дума. С едно изключение: Подписано от първия секретар Андрей Бунджулов решение от 14 ноември 1986 г., с което се удовлетворява искане (Докладна записка) от Петър Митев и от някой си Г. Василев ("зав. отд. "финансово-стопански") да се отпуснат допълнителни 37 000 лв. на НИИМ за осъществени "извънпланови оперативни изследвания", а именно: "Футболът и младежта", "Тринадесетият конгрес на БКП и младежта" и "Мнението на младежта за отразяването на радиоактивната обстановка в СМИ". Така една кратка финансова справка - съвсем маргинален документ, вероятно затова и останал неизчистен - за пръв път потвърди документално съществуването на изследването, за което знаех по свидетелства, но което бе започнало да се превръща във фантом.

Въпреки че други споменавания на Чернобил и на радиацията в документите на Комсомола за 1986 г. не открих, все пак научих от тях някои интересни неща в пряка връзка с моето проучване. Например, как вървят бригадите през радиоактивната 1986 г.

Бригадите се организират от ДКМС и по-специално от Централен бригадирски щаб (ЦБЩ), на който по това време командир е лицето Валентин Петков. Като командир на ЦБЩ Петков е прекият отговорник за организацията и логистиката на бригадите, доколкото ръководи окръжните бригадирски щабове (ОБЩ), които на свой ред организират бригадите по места. Петков пък е подчинен и докладва на Секретариата на ЦК на ДКМС, който приема докладите му с решения с личен подпис на първия секретар.

През 1986 г. Валентин Петков докладва на Секретариата два пъти: веднъж отчита как е протекло бригадирското лято, а втори път обобщава как са протекли лятото и есента на 86-а година.

Според него "През бригадирско лято - есен '86, 314 000 средношколци и 51 000 бригадири-студенти вложиха своя доброволен труд във важни за народното стопанство сектори и дейности", от които 237 000 бригадири в селското стопанство, а 57 800 в консервната промишленост. Той дори се хвали: "През тази година в бригадите се включиха 15 000 учащи се повече отколкото през 1985 г." Секретариатът приема този отчет не просто без никакви възражения, но "дава положителна оценка на цялостната организаторска и политическа работа на младежките трудови бригади и комсомолските комитети" и дори награждава с орден "40 години бригадирско движение" окръжните комсомолски организации на Благоевград, Варна, Враца, Ловеч, Пловдив, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Стара Загора, Толбухин, Търговище, Хасково и Ямбол.

Човек би могъл да предположи, че макар за годината да са преизпълнили плана, комсомолците вероятно са пощадили учениците и студентите поне през месец май 1986 г., когато радиацията надвишава в десетки пъти допустимите норми. И поне през май-юни са спрели бригадите.

Данните от летния отчет обаче съвсем не показват такова нещо. През летните месеци са участвали 110 500 бригадири, при което "националната програма е изпълнена 102.5 %". От тях "в селското стопанство работиха 49 200 бригадири, а в хранително вкусовата промишленост - 29 600".

Т.е. около 50 000 ученици и студенти са изпратени на директно радиационно облъчване на полето. Трудовите норми също са преизпълнени - със 125 % за средношколци и със 113% за студенти. И това се обявява бойко в отчета за мобилизацията на бригадирите, макар че от друг финансово-счетоводен отчет се вижда пълното икономическо безумие на тези мероприятия: в 20 от 28 окръга бригадите през 1986 г. са на дефицит, т.е. разходите за тях надхвърлят приходите.

Интересна е и друга папка с документи: "Решения от делови порядък", т.е. извънредни решения на Секретариата на ЦК на ДКМС. От тях се вижда, че преизпълнението на стандартния план за бригадите не им е достатъчно, ами те организират и извънредни допълнителни мероприятия в радиационна обстановка.

На 4 май 1986 г. Секретариатът утвърждава график, с който изпраща посменно по пет свои служители (щатни на ДКМС и неговите подразделения) за командири на извънредни бригади в строителството в София. Първата смяна стартира още на другия ден, на 5 май.

Най-шокиращо е решението от 9 май, с което Секретариатът утвърждава план за "организиране и провеждане на бойна стрелба с работници от апарата на ЦК на ДКМС и неговите поделения". Стрелбата е насрочена за 17 май 1986 г. на полигона в Сливница, където ще се използват "боен пистолет, автомат, лека картечница, ръчен противотанков гранатомет и ръчни бомби". В стрелбата трябва да участват 120 души от ЦК на ДКМС, 60 души от поделенията на ДКМС и 20 военнослужещи. Т.е. общо 200 души, предимно собствени служители, са директно изложени на радиация, докато си играят на войници.

Като отчетем, че никъде в тези документи не се споменава думата "радиация", камо ли да се каже нещо за опасността, на която се излагат стотици хиляди бригадири и стотици собствени служители, можем прибързано да допуснем, че комсомолците са в пълно неведение за ситуацията в страната. Самият Бунджулов, въпреки че съвестно поставя подписа си под всички регулярни и извънредни решения, според стенограмите почти не взима думата при съвещанията и сякаш през цялата година всичките му сили са посветени на подготовката на доклада му на XV пленум на ЦК на ДКМС, където, цитирайки надлежно скорошно писмо на другаря Тодор Живков, както и решенията на XIII конгрес на партията, той ще очертае "някои основни задачи пред Димитровския Комсомол". Там той "реформаторски" ще настоява за бърза компютризация, за преустановяване на "административния подход" и за усилване на "комсомолското самоуправление": разбира се, в рамките на демократическия централизъм.

Допускането обаче, че комсомолците от високото ниво (Секретариата) са в неведение за радиоактивната обстановка у нас, е невероятно. Информации за опасността, макар и частични и с езоповски език, започват да се появяват дори в официалните български медии още от 4 май. Големият въпрос е как и кога тази тема е "почистена" от дискусиите на Секретариата и от взетите решения: Дали още тогава те са се авто-цензурирали, защото са знаели, че това е тайна на властта, за която трябва да се мълчи - и наистина не са продумвали дума по време на заседанията, които се стенографират? И вместо това с административно дръзновение са преизпълнявали нормите за бригадите и бойните стрелби, сякаш на терена няма никаква радиационна опасност? Или, напротив, на заседанията са коментирали радиацията, а след това, знаейки престъпния характер на действията си, внимателно са прочистили архива, преди да го предадат на вече демократичната държава?

Двете хипотези имат своите основания и не се изключват взаимно. И все пак, за разлика от архива на НИИМ, където от края на април до есента липсват на практика всички протоколи, в архива на ЦК на ДКМС протоколите на Секретариата, дори и да има някоя единична липса, регулярно са налице. Виждаме дори в края на годината онази финансова справка, с която се заплаща на НИИМ проведеното от тях изследване на реакциите на радиацията. Самото изследване обаче липсва.

Тъй че нещо и тук е чистено. Но не толкова много. Петър-Емил Митев изглежда е прав, че в тоталитарния режим колкото си по-високо в йерархията, толкова повече трябва да умееш да мълчиш. И това трябва да го умееш просто ей така - за да си останеш нависоко! А като умееш да мълчиш, няма и какво толкова да чистиш - нали нищо срамно не си казал? Затова в архива на НИИМ, където се е говорело по-свободно, е трябвало повече да се чисти, докато комсомолците авансово са премълчавали неудобните неща. Разбира се, това е прибързана хипотеза: тепърва трябва да се изследва доколко синхронни и систематични са липсите в архивите на различните комунистически служби, т.е. дали централизирано е текла чистката или тя е дело на локални "пожари и крадци"?

При всички случаи мълчанието и тайната са характерен профил на баналността на злото - пак по Хана Аренд, но в комунистическа версия. Изпращаш стотици хиляди хора на полето и ги излагаш на риск от страшни болести и смърт. И много добре знаеш какво правиш, но дума не обелваш за опасността. Просто си вършиш работата - с административно дръзновение, все по-добре, с все по-голямо преизпълнение на плана, че и с извънредни мероприятия - до пълната победа на комунизма.

Защото омертата за пазене на тайна те лишава не просто от просветена употреба на разума: нещо повече, лишава те от здрав разум, от най-проста съдна способност. Превръща те в морален дебил. Това наричам синдром на Айхман, а носителите му - Айхмановци.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/04/26/4295782_chernobil_86_50_000_uchenici_i_studenti_sa_izprateni/

[Hatshepsut]

В Чернобил оцеляват черните, а не зелените жаби. Ето защо


Крайни стойности на цветовия градиент на източната жаба от вида Сан Антонио (Hyla orientalis). Вляво - екземпляр, уловен в Чернобил в зоната на високо замърсяване; вдясно - екземпляр, уловен извън зоната на изключване

Изследванията на чернобилските жаби показват, че йонизиращата радиация, причинена от аварията, е предизвикала процес на естествен подбор сред тези животни.

Аварията в четвърти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. предизвика най-голямото изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда в историята на човечеството. Последствията от излагането на високи дози радиация са сериозни за околната среда и човешкото население. Но повече от три десетилетия след аварията Чернобил се е превърнал в един от най-големите природни резервати в Европа. Днес там намират убежище разнообразни застрашени видове, включително мечки, вълци и рисове.

Радиацията може да увреди генетичния материал на живите организми и да предизвика нежелани мутации.

Една от най-интересните изследователски теми в Чернобил е да се открие дали някои видове наистина се адаптират да живеят с радиацията. Както и при други замърсители, радиацията би могла да бъде много силен селективен фактор, благоприятстващ организми с механизми, които увеличават оцеляването им в райони, замърсени с радиоактивни вещества.

Меланинът защитава от радиация

"Работата ни в Чернобил започна през 2016 г. Същата година, в близост до повредения ядрен реактор, открихме няколко източни дървесни жаби (Hyla orientalis) с необичаен черен оттенък. Обикновено видът има яркозелена гръбна окраска, въпреки че понякога се срещат и по-тъмни индивиди", разказват авторите на статията в The Conversation Херман Орисаола (Germán Orizaola) и Пабло Бурако (Pablo Burraco).

За тъмния цвят на много организми е отговорен меланинът. Това, което е по-малко известно, е, че този клас пигменти могат също така да намалят отрицателните ефекти на ултравиолетовата радиация. Защитната му роля може да обхване и йонизиращата радиация, както е доказано при гъби. Меланинът поглъща и разсейва част от енергията на радиацията. Освен това той може да извлича и неутрализира йонизирани молекули в клетката, като например реактивни кислородни видове. Тези действия намаляват вероятността изложените на радиация индивиди да претърпят увреждане на клетките и увеличават шансовете им за оцеляване.

Мъжка източна жаба на Свети Антоний (Hyla orientalis) на място извън зоната на изключване на Чернобил (Украйна), 2019 г. Germán Orizaola

Цветът на Чернобилските дървесни жаби

След като през 2016 г. екипът открива първите черни жаби, решава да проучи ролята на меланиновата окраска при дивите животни от Чернобил. Между 2017 и 2019 г. те изследват подробно оцветяването на източните дървесни жаби в различни райони на Северна Украйна.

Три години изследователите анализират окраска на кожата на гърба повече от 200 мъжки жаби, уловени в 12 различни размножителни водоема. Тези хабитати са разпределени по протежение на широк градиент на радиоактивно замърсяване. Те включват някои от най-радиоактивните райони на планетата, но също така и четири места извън зоната на изключване на Чернобил и с фонови нива на радиация, използвани като контролни.

"Нашата работа разкрива, че жабите от Чернобил имат много по-тъмна окраска от жабите, уловени в контролните райони извън зоната. Както установихме през 2016 г., някои от тях са черни като смола", отбелязват Орисаола и Бурако.

"Тъмното оцветяване е характерно за жабите от вътрешността на най-замърсените зони или в близост до тях по време на аварията."

Градиент на оцветяване на източната жаба на Свети Антон (Hyla orientalis) в Северна Украйна

Еволюционни реакции в Чернобил

Резултатите от изследването показват, че жабите от Чернобил може да са претърпели процес на бърза еволюция в отговор на радиацията. При този сценарий жабите с по-тъмна окраска по време на аварията, които обикновено представляват малцинство в популациите си, биха били облагодетелствани от защитното действие на меланина.

Тъмните жаби оцеляват по-добре от радиацията и се размножават по-успешно. След аварията са минали повече от десет поколения жаби и класическият, макар и много бърз процес на естествен подбор може да обясни защо тези тъмни жаби сега са преобладаващият вид за вида в зоната на изключване на Чернобил.

Изследването на черните жаби от Чернобил представлява първа стъпка към по-доброто разбиране на защитната роля на меланина в среда, засегната от радиоактивно замърсяване. Освен това то отваря врати за обещаващи приложения в толкова разнообразни области като управлението на ядрените отпадъци и космическите изследвания.

Авторите се надяват, че "сегашната война в Украйна скоро ще приключи и международната научна общност ще може да се върне, за да изучава заедно с украинските ни колеги завладяващите еволюционни и възстановителни процеси в екосистемите на Чернобил".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-Chernobil-otceliavat-chernite-a-ne-zelenite-zhabi-Eto-zashto_190057.html

[Hatshepsut]

,,Радиацията не може да се контролира от партията" – първите дни след избухването на Чернобил

Историята разказва, че това събитие ще бъде последната капка, която завинаги ще сложи край на СССР. Никой след това няма да успее да изправи някогашния гигант на патериците. Чернобил остава завинаги една от най-големите катастрофи, на които човечеството е ставало свидетел. Не се изненадвайте, количеството радиация трудно би могло да се конкурира с двете атомни бомби, които са пуснати в Япония.
Избухването на 4-ти реактор ще докаже, че СССР съществува само и единствено с дълбоката сигурност, че е способно да се справи с всичко, без дори да подозира, че си играе с огъня. Едва ли има човек, който да е пропуснал сериала на HBO по темата. Той е доста детайлен и ясно показва как наистина изглежда въпросният режим. Една от причините за провеждането на въпросния тест, също са обвързани с факта, че само месеци по-рано, ядреният реактор за изследователски цели на Саддам Хюсеин е ударен от израелски F-16.

Изплашени от факта, че един реактор наистина може да се превърне в мишена, някои от гениалните изследователи на съюза ще решат, че е редно да направят тестове и да са сигурни, че при евентуални атаки, обстрели и други, самият реактор ще може да работи и да се управлява, без да се изисква външна намеса. Точно по тази причина се прави и една от най-опасните игри в света.

И да, наистина всички управници нямат никаква представа с какво точно се изправят. Малките дребни души с власт, започват да се оправдават, започват да мислят най-различни методи за прикриване на истината. Те не искат да изгубят постовете си, а една голяма част дори не разбират какво се е случило. Партийната книжка може да отвори много врати, но също така е успешен интерес, който ясно показва и защо самата експлозия се случва на първото място.

В докладите на централния комитет на Украйна става ясно, че експлозията се е случила на 26 април 1986 г. в 1 часа и 25 минути. Изпратената информация ясно посочва, че пожарът вече е овладян и дори се говори за стартирането на планов ремонт. Властите нямат никаква представа за причината за експлозията.

Култовата реплика за 3.6 рьонтгена наистина е почти вярна, но в доклада се посочва, че на територията на станцията в 6 часа и 50 минути сутринта са отчетени около 100 микрорьонтгена в секунда, докато в Припят между 2-4 микрорьонтгена. С други думи, няма място за паника и никакви притеснения.

Докладът посочва, че един човек е починал на място, 3-ма се намират в тежко състояние и останалите трябва да се подложат на медицински преглед и да се изследват. Експлозията на 4-ти реактор принуждава спирането на 3-ти реактор, докато другите два продължават да работят нормално. Тук е моментът да напомним, че дори след построяването на саркофага над 4-ти реактор, останалите два продължават да работят някъде до 2000 г. По данни на ЦК на Украйна от 1986 г. на следващия ден от аварията ще открием, че повечето пострадали, както и пожарникари са изпратени в Москва за лечение.

Към това са събрани и извикани органи на МВД, КГБ, граждански организации и съветската армия. В района са изпратени около 500 сътрудника на МВД и други специалисти, които трябва да елиминират и отстранят повредите. При нужда от евакуация на Припят се твърди, че на конкретно място в Киев и Киевска област има събрани около 390 автобуса, както и още 95 автобуса като помощни. Крайният брой на изпратените автобуси е около 530-540 и към 1 часа и 30 минути на следващия ден, населението на Припят се евакуира.

На 2 май са изпратени изследователи, които да обърнат внимание на киевското водохранилище, което идва директно от река Днепър. По данни на съветските изследователи, на места реката показва около 10-50 нанокюри на литър, докато обикновено в този период от годината не се отчита повече от 1-5 нанокюри на литър. Междувременно в Припят вече се измерват между 100 до 300 нанокюри на литър. Информацията ясно показва, че в този период радиоактивността се е повишила между 100 и 1000 пъти. Изготвеният доклад е от министър А. Романенко, който накрая посочва, че вече има регистрирани жертви в клиниката, които със сигурност няма да са последни. В Киев вече се измерват между 800 до 2600 микрона в час.

Докато тайната кореспонденция продължава да се води между Украйна и Кремъл, ситуацията в Европа не може да бъде овладяна. Желанието на КГБ да запази всичко в тайна, просто не може да се случи, поне не и този път. На 3 май 1986 г. почти в цяла Европа започва да се отчита повишена радиоактивност във въздуха. Единствено Перинейския полуостров остава все още чист. Преди няколко дни вятърът е бил насочен към Полша и Скандивания, но по думите на метеоролозите, през следващите дни ще има промяна на посоката и основна цел ще бъде Гърция, Югославия и южните части на Западна Германия. Холандия съобщава едва на 3 май, че за първи път отчита много по-високи нива, отколкото се очаква.

Швеция е една от най-пострадалите, но докато СССР се опитва да се скрие в ъгъла и просто се прави, че нищо не се е случило, скандинавските страни търсят решения. Наредено е на фермерите да не вадят своя добитък в следващите няколко седмици, хората нямат право да пият дъждовна вода или да се хранят със зеленчуци или гъби. Страхът на Стокхолм е, че вятърът може да се върне обратно към тя през следващата седмица.

Полша не може да се справи толкова лесно с паниката. Вече е ясно, че това е първата страна, в която се изкупува йод и храни, за които се твърди, че не са заразени. Официалната пропаганда заявява, че всички под 16-годишна възраст ще получат необходимите лекарства, като са подготвени над 10 милиона йодни таблетки.

Източна Германия не крие факта, че радиационните нива са около 100 пъти по-високи от нормалните по това време на годината. Източна Германия посочва, че няма никакви опасности за човешкото здраве, докато западните съседи са на съвсем друго мнение и бързат да ограничат доставките на прясно мляко в страната. Именно там се предупреждава, че приемането на йод в прекомерни количества ще доведе до натравяне. Малко след това Румъния и Югославия официално посочват, че има много високи нива на радиационните нива. В Букурещ се забранява консумирането на вода от питейната мрежа до второ нареждане, а в Белград се забранява излизането на открито за по-дълго време.

Духът вече е напуснал бутилката и е ясно, че на 5 май няма никакви съмнения за случилото се, аварията е достигнала до много сериозни нива. И по думите на различни западни източници, първите следи за проблеми и притеснения, започват да се наблюдават сред съветските жители, когато все повече руснаци започват да пристигат с влак от Киев в Чернобил. Едва тогава става ясно, че нещо не е наред и няма как да бъде наред.

През последните два дни идват и много деца по oбратния курс, които са посрещани от своите дядовци и баби, както и други роднини. За първи път някои от жителите, които се озовават в Киев и Москва, споделят, че радиацията е нещо, което не може да се контролира от правителството. Отначало няма много планове за евакуация, докато локацията не е посетена от Николай Ружков – министър-председател и идеологът на партията Игор Лигачев – двамата най-силни след самия Горбачов. Тяхното посещение официално трябва да подчертае, че няма място за паника, но действа точно в обратния ред.

Мнозина признават, че след като правителството е там, значи наистина има причина за паника. Американски радиолози също пристигат от военни бази в Европа и започват да правят проверки на болниците. Те се надяват, че ще бъдат допуснати в Москва и Киев, за да проверят какво наистина се случва. Японски експерти също тестват водата на Москва, млякото и други храни, а в посолството на същата страна се твърди, че вече има забелязано ниско, но отличаващо се количество радиация.

Това е още по-плашещото, споделят японците, след като ветрове още не са се движили в тази посока. Японското посолство е започнало да получава храна и други продукти директно от Япония, вместо да се доверява на местната продукция. Директорът на Международната Атомна Енергийна агенция също трябва да пристигне в Москва, където да получи пълната документация на инцидента, макар и точно това да не е особено сигурно. Д-р Ханс Блик дори не знае дали наистина ще бъде допуснат до мястото на инцидента.

Междувременно е много интересно как някои версии се опитват да изместят фокуса от основните проблеми. Учениците в Москва са били принудени да се разделят с някои храни в столовата, за които се твърди, че са били заразени с отрова за мишки, докато са стояли в складовете. Всички плодове и зеленчуци задължително трябвало да се белят. В Киев има предупреждение само за гръцки и либийски студенти, които не трябва да се къпят с местната вода или да пият чешмяна вода, както и да стоят далече от водоемите. Бутилираната вода изчезва от рафтовете на Москва в рамките на един ден.

Както обикновено в-к Правда се опитва да скрие информацията относно случващото се и обвинява западните медии, че нарочно изместват фокуса далече от агресията на САЩ към Либия, както и проведените ядрени опити в Невада. Класическият уатабаутизъм наистина печели вниманието на мнозина, но вече никой не може да повярва на думите, покупките на вода го доказват.

Лигачев се притеснява най-много от още един голям проблем – той е човекът, който трябва ясно да скрие случващото се в Чернобил и практически няма как да избяга от основните факти. Нещо повече, това е човекът, който трябва да скрие всичко под килима, но се проваля. Това е най-добрият подарък за Горбачов в рамките на 1 година в кабинета.

https://chr.bg/istorii/dosieta/radiatsiyata-ne-mozhe-da-se-kontrolira-ot-partiyata-parvite-dni-sled-izbuhvaneto-na-chernobil/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Светлана Алексиевич "Чернобилска молитва":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7039