• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 22:51:23

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 17
Total: 18

Изтреблението на белите в Южна Африка

Started by Hatshepsut, 21 November 2018, 13:37:06

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.



Лидерът на африканската крайна десница Юджийн Тербланш е бил убит във фермата си в Южна Африка, съобщиха световните агенции.

69-годишният бял националист си спечели известност през 90-те години, когато водеше борба за запазване на апартейда и настояваше Южна Африка да бъде държава само на белите хора, а цветнокожите да бъдат наемани само за временна работа.

Тербланш е бил пребит с железни пръти и убит с мачете от двама свои служители, докато спял навръх Великден.

Един от нападателите, които вече са задържани, е непълнолетно момче на 16 години, а другият е 21-годишен.

Официалният мотив за убийството е, че Тербланш не платил заплатите им.

Полицията открила Тербланш със сериозни рани по главата и тялото, но все още жив. Той починал в болница след два часа. Според очевидци е бил обезобразен до неузнаваемост.
Движението на лидера се закани, че ще отмъсти за смъртта му,

но призова своите членове да запазят спокойствие засега и да не реагират прибързано.

Противно на желанието на нашите привърженици, ние ги призоваваме да останат спокойни за момента, заяви генералният секретар на Африканерското движение за съпротива.

Партията ще се събере на конференция  на 1 май, за да вземе решение за конкретни бъдещи действия.

Въпреки активизирането й през последните две години, Тербланш живееше изолирано след излизането си от затвора през 2004 г., където излежа шестгодишна присъда за опит за убийство през 1996 г. на чернокож работник във фермата му.

Пострадалият Пол Мотшаби останал осакатен и умствено увреден, след като белият лидер го пребил с тъп инструмент, защото си взел почивка без разрешение. На същия процес Тербланш бе осъден и понеже насъскал кучето си срещу чернокож служител на бензиностанция.

Смъртта му съвпадна със засилени опасения от расова поляризация

в Южна Африка след случая с лидера на младежката лига на управляващия Африкански национален конгрес, пял песен с припев: "Убий бура!"

Бившият полицай Юджийн Тербланш и още шестима основават Африканерското движение за съпротива през 1972 г. в отговор на прекалено либералната според тях политика на правителството, която щяла да доведе до край на апартейда.

Борейки се за чистобяла държава, в която черните да бъдат допускани само като приходящи работници, повече от 20 години той балансираше на ръба между политиката и тероризма, припомня британският в. "Индипендънт".

Популярният лидер пристигаше на кон на митингите на своите привърженици, размахващи огнестрелни оръжия, полицейски палки и ножове, охраняван от бодигардове с маскирани лица, облечени във военни униформи в черно или хаки.

Речите му обаче често бяха несвързани и карикатурни и дори стана за смях, когато падна от коня си на един от собствените си паради.

Той безмилостно бе осмян от британския режисьор Ник Брумфилд през 1991 г. в документалния филм "Лидерът, неговият шофьор и жената на шофьора".

През 1989 г. срещу него се надигна бунт в собствената му партия,

след като бе засечен посред нощ при африканерски паметник в компанията на известна журналистка и бивш модел.

Двамата отрекоха да имат романтична връзка, но привържениците му, разгневени от слуховете за неговото женкарство и пиянство, настояха да подаде оставка. Той обаче отказа.

Макар че заплашваше да вземе със сила властта, ако бялото правителство капитулира пред Африканския национален конгрес, когато той спечели изборите праз 1994 г., партията му западна.

През 1998 г. пое политическа и морална отговорност пред комисията за установяване на истината и за помирение за бомбените атентати, целящи са провалят изборите през 1994 г., при които загинаха 21 души.
https://www.vesti.bg/

Hatshepsut

Изтреблението на белите в Южна Африка

От 1994 година след като апартейда падна до ден днешен в ЮАР, държавта се е превърнала в олицетворение на злото срещу белия човек. Десетки хиляди фермери са загубили живота си по отвратително брутален начин.


От 1 май 2012 г. до 30 Април 2013 г. е имало 304 атаки, 463 жертви, 169 убити, 21 изнасилени.


От 1994 г. повече от 60 000 бели южноафриканци са били убити, от които над 4000 са били търговски фермери. Точните цифри е много трудно да бъдат показани тъй като истинският размер на този геноцид е прикриван от световният елит и тъй като полицията в Южна Африка не се явява на повечето от убийствата, които се извършват. Също така няма официални описания дали жертвите са бели или черни в записите на престъпленията.


Реално в ЮАР има дневно над 50 убийства от падането на апартейда. Каква "ирония", нали? Черните граждани били освободени от белите расисти и сега станала една от най-престъпните държави в целия свят. От 1994 г. до 2013 г. излиза, че са били убити над 350 000 човека, така че не е трудно да си представим, че са били убити зверски над 60 000 бели.


Нека пак погледнем: бялото население на Южна Африка е било 4 434 697, според официалното държавно преброяване през 1996 г., повече от 400 000 бели южноафриканци са напуснали страната - може да се изчисли, че близо 2% от белите южноафриканци са били избити по време на 18 годишната демокрация.


Има много хора, които се занимават с разследването по убийствата над бели хора в ЮАР. Техните доказателства и показвани публично факти са потресаващи, много показателни за "това", което влиза в ЕС. Спомнете си зверското разкъсване с ножове на младия войник на улицата в Англия.


Сравнете това с убитите 7 518 чернокожи човека от правителството на апартейда, което на процент е около 0.02% от цялото чернокожо население. Както се казва -просто няма място за сравнение. Сега белите се избиват по улиците пред минувачите в много случаи, а и самите минувачи се включват в убийтвото, както е било заснемано на видео в много случаи.

Ако някой ви попита, колко чернокожи са убили белите в ЮАР, то тогава можете спокойно да отговорите, че черните са избили 100 пъти повече бели през последните 63 години. И ви гарантираме, че са ги избивали по особено жесток и варварски начин. Въздържаме се да публикуваме видео материал, и снимки поради нормите на тази мрежа, но при първа възможност обещаваме да напишем повече по темата.

Престъпленията продължават с пълна скорост днес и не се вижда техния край.

Нека бог да пази белите южноафриканци!


https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/11/30/

Hatshepsut

Южна Африка започва конфискация на земите на белите


Паника разтърси Южна Африка, след като парламентът реши да подкрепи започването на процедура за промяна на конституцията, която да позволи земята да бъде отнемана от белите без компенсации, предаде Ройтерс.

Решението бе гласувано на 27 февруари. Промяната няма как да бъде извършена веднага. Но хората започнаха да се притесняват. Новоизбраният президент Сирил Рамапоза заяви вчера, че иска да има преговори по въпроса. Той обаче е твърдо решен да разреши "веднъж завинаги" проблема с расовото неравенство при собствеността.

Управляващият Африкански национален конгрес (АНК) отдавна обещава поземлена реформа. Въпросът е особено чувствителен 24 години след края на апартейда, отбелязва Ройтерс. Белите все още притежават повечето земя в Южна Африка, след като векове наред са извършвали брутално заграбване.

При встъпването си в длъжност преди две седмици Рамапоза обеща да ускори предаването на земята на чернокожите. Но изтъкна, че безопасността и производството на храните трябва да бъдат съхранени.

Правозащитната група "Африфорум" заяви, че ще започне международна кампания за информиране на чуждите правителства и инвеститори, че "правото на собственост в Южна Африка е под заплаха". Организацията представлява предимно бели южноафриканци. Оттам смяат, че чуждите инвестиции в страната няма да бъдат гарантирани, ако бъдат приети плановете за отнемане на земята без компенсации.

Според изпълнителния директор на "Африфорум" Кали Крил конфискацията "може да разпали конфликт в страната". Той не даде подробности, но обеща, че групата ще лобира пред търговските партньори на Южна Африка и ще помоли страните, чиито граждани притежават там земя, да окажат натиск върху Претория да спре отнемането.

АНК одобри политиката на конфискация на конференцията си през декември 2017 г. Партията обеща да го направи по начин, който няма да подкопае безопасността на храните в Южна Африка, която е производител номер 1 на царевица на черния континент.

Но все още не е ясно кога ще бъде извършена промяната на конституцията. Лошият пример със съседната Зимбабве е налице.

Зимбабве се опари и вече връща земята

В края на 2017 г. властите в Зимбабве започнаха постепенно да връщат фермите на белите, завзети насила от чернокожите по времето на Робърт Мугабе.

През 2000 г. Мугабе одобри нахлуванията във фермите и ги оправда с възстановяването на дисбалансите от колониалната епоха. В резултат хиляди фермери избягаха от страната. А безработицата скочи до 96 на сто, тъй като огромен брой чернокожи работеше именно в тези ферми.

Последва хиперинфлация и бе отпечатана банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара. По номинална стойност тя отстъпва само на отпечатаната през 1946 г. в Унгария банкнота от 100 квинтилиона пенгьо.

В края на 2017 г. Мугабе, управлявал 37 години, бе свален с преврат.

https://clubz.bg/64897-yujna_afrika_zapochva_konfiskaciq_na_zemite_na_belite

Hatshepsut

Да живее ,,расовата коректност"!

В ХХI век, в една държава на другия край на света, едни хора са подложени на геноцид. Системно атакувани в своите домове и ферми, пребивани и дори убивани, като сред убитите често има и деца. Заради цвета на кожата си. Не знаехте за подобно нещо?

Разбирам ви, тези ужаси не попадат в новините, но това не значи, че ги няма.
Правителството на тази държава не само, че не защитава своите граждани от произвола, но в началото на месеца обяви план за конфискация на земите им. Мотивите са, че предците на тези фермери някога са придобили земите незаконно и досега коренното население няма достъп до земеделска земя. А това, че когато тези земи са били придобивани, въобще не е имало каквато и да е система за доказване на собственост, а в днешно време държавата може да оземли свои безимотни граждани с далеч по-цивилизовани средства (например, стимулиране на аренда или частично изкупуване при горна граница на владение), са маловажни подробности.

Както може би се досетихте, става въпрос за Южноафриканската република. Държавата, която десетилетия наред бе сочена с пръст от прогресивното човечество заради системата на апартейд, после за кратко бе сочена като пример за успешен преход, а от известно време не е сочена за нищо (неудобно е, някак си).

Да отнемеш земята на някого по расов признак днес може да изглежда странно, но в онази част на света въобще не е прецедент. Настоящите управляващи ЮАР политици от Африканския национален конгрес (чиято идеология е смесица от ляв екстремизъм и черен шовинизъм) усърдно вървят по пътя на своите събратя от Зимбабве. Преди около четири десетилетия, когато в бившата Родезия управлението на бялото малцинство бе сменено с такова на черното мнозинство, едно от първите действия на Робърт Мугабе бе да отнеме земята на белите фермери (и да ги прогони от страната). В резултат твърде бързо Зимбабве започна да изпитва недостиг на хранителни продукти. А цялостната му икономическа политика (свеждаща се основно до национализации, конфискации, прогонване на кадърни хора заради цвета на кожата им и прочее проявления на субсахарския африкански социализъм) превърна страната в рекордьор по хиперинфлация - през 2009г. бе пусната в обращение банкнота с номинал 100 000 000 000 000 зимбабвийски долара (първоначално равняващи се на около 5 щатски долара).

Близко до ума е и какво очаква ЮАР с такава политика.
Но нека да обърнем внимание и на предисторията.

Белите фермери (наричани още ,,африканери" и ,,бури") са потомци на холандски, френски и германски заселници в Южна Африка от последните няколко века. За разлика от британските колонизатори, които се концентрират предимно в градовете, бурите се занимават традиционно със земеделие и осигуряват селскостопанския тил на южноафриканската икономика. Отношенията им с англичаните винаги са били меко казано деликатни, като на моменти се е стигало и до кървави конфликти (англо-бурските войни от края на XIX и началото на ХХ век), след които десетки хиляди бури са вкарани в концентрационни лагери (да, лагерите за хора не са въведени нито от нацистка Германия, нито от Съветска Русия). И тук стигаме до същността на политическата система, наречена ,,апартейд", която властва в ЮАР през втората половина на миналия век.

Широко разпространеното разбиране за апартейда е еднопластово - привилегии за белите и дискриминация за чернокожите. В действителност, тази система се опитва да отчете спецификите между различните народности в ЮАР (както между англичани и африканери, така и между отделните местни народности, цветнокожите, азиатците) и да намери начин за съвместно съществуване (,,различни, но заедно"). За различните раси са предоставени отделни зони за обитаване, като черните етноси се ползват с автономия в своите зони (бантустани) и расовите рестрикции се проявяват при навлизане в чужда зона. Тази система, въпреки някои очевидни несправедливости, все пак работи и потвърждение за това са чернокожите имигранти от съседните ,,свободни" страни, които с охота идват да се заселят в ,,расистката" ЮАР.

,,Прогресивното човечество" обаче не спира битката си с апартейда, като след въвеждането на ,,извънредно положение" през 1985г. дори Съединените щати се присъединяват към ембаргото спрямо ЮАР и международната подкрепа за страната се ограничава само до Великобритания (правителството на Маргарет Тачър) и Израел. В този период е и емблематичното изказване на южноафриканския президент Питър Бота пред ООН, в което той казва: ,,Господа, Британия развива демокрация вече 300 години; САЩ развиват демокрация 200 години: вие какво очаквате от мен - да създам на черните демокрация за 20 дни?"

В крайна сметка международният натиск побеждава и през 1990г. новият президент Фредерик де Клерк стартира прехода към мултирасова демокрация. Думите на Бота обаче се оказват пророчески.
Все пак, първият чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела се оказва достатъчно разумен, за да прозре, че ако политическата власт отива изцяло в ръцете на черното мнозинство, то икономическите позиции на белите (и в индустрията, и в земеделието, и в търговията, и в услугите) трябва да бъдат съхранени, за да не се стигне до разпад. Не така обаче мислят неговите наследници. Табо Мбеки стига до президентския пост, след като преди това е работил като сценичен работник по озвучаването, а Джейкъб Зума дори няма завършено средно образование и за ерудицията му може да се съди по факта, че когато е изправен пред съда по обвинение, че е изнасилил ХИВ-позитивната дъщеря на свой висш съпартиец, казва следното: ,,Аз след това си взех душ, за да не се заразя."

С такива управници не е трудно да се досетим докъде може да стигне една държава. Тук обаче проблемът е друг.

Онова ,,прогресивно човечество", което хвърляше огън и жупел по апартейда, сега оглушително мълчи за издевателствата срещу белите фермери. Да убиеш някого и/или да му конфискуваш земята заради цвета на кожата му, не е ли расизъм? Опс, грешка! На расизъм сме способни само белите. Когато белите са жертва, това не е расизъм - това е справедливо и прогресивно. Нали така ни учат ,,новите болшевики" - SJW, Antifa, Black Live Matters и т.н.?

За белите фермери няма съпричастност нито в Бъркли, нито в Холивуд. Те, белите фермери, са расово некоректни, исторически анахронични и политически отхвърлени. ,,Политическата коректност" не допуска да се повдига въпроса за тях (още повече, че този въпрос ще повлече и едни други въпроси както за човешките права по принцип, така и за неприкосновеността на частната собственост).

В случая ,,политическата коректност" направо еволюира в ,,расова коректност"...
И като за финал, едно предложение: нека българската държава да предостави политическо убежище на белите фермери. Основания за убежище колкото искаш, а самите бежанци със сигурност биха били добре дошли - трудолюбиви, вярващи християни, склонни да се заселят в обезлюдени територии, където ще вдигнат не само икономиката, но и демографията. А след ужаса, който преживяват, тукашната циг. (пардон, битова) престъпност ще им се стори песен. И ще се справят с нея без затруднения.

Димитър Петров
https://misal.bg