• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8181
  • Total Topics: 1024
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 72
  • (Sep 01, 2018, 11:08 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 9
Total: 9

Емил Коен

Started by Hatshepsut, Aug 02, 2018, 06:22 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Статията е от 2008г., но Емил Коен и досега се проявява като отявлен българомразец... преди беше активист на антибългарския Хелзински комитет, а сега се изявява като журналист в либерасткия сайт "Маргиналия"  :puke:

Статия на "БЪЛГАРИНА" Емил Коен в списание "Обектив" на БХК, в която той призовава за изолирането на българските националисти от обществения живот :devil:

QuoteНе пускай в къщата си разбойника, който иска да я разруши
Емил Коен, 24 Май 2008

На 18 април и на 8 май Центърът за култура и дебат "Червената къща" направи два дебата - първият със заглавие "Лесно ли е да си националист?", а вторият - под още по "провокиращия, надслов "Интеграция или "циганизация"? Според информация на самата "Червена къща" тези две обсъждания са част от продължаваща програма "Но­вите граждански движения", чиято цел е да "се опитаме да срещнем представители на нововъзникващите граждански движения с техни опоненти в спор не на емоции, а на аргументи".

Присъствах и на двата спора и няма да скрия, че те дълбоко ме смутиха.

Понеже ми се струва, че смущението ми не се дължи на личностните ми особености, а на нещо, което ми се вижда много важно, ще се опитам да обоснова несъгласието си.

Вероятно и двете публични прояви ("Червената зала" бе претъпкана и в двата слу­чая) биха останали в отчетните доклади като полезни, нормални и образоващи публи­ката, особено като се има предвид колко прецизно, тактично и остроумно се справи с ролята си на водещ Деян Кюранов, ако нямаше една особеност - съставът на уча­стниците. И в двата случая известни либерални интелектуалци и общественици (кул­турологът Десислава Лилова, историкът Алексей Кальонски, социологът Петя Кабак­чиева и шефът на Общинския съвет в Лом, ромът Николай Кирилов) бяха противопос­тавени на Ангел Джамбазки - млада надежда на ВМРО, сега шеф на Комисията по ред и сигурност на Столичния общински съвет и на двама представители на Българ­ския национален съюз (БНС) - водача Боян Расате и пазарджишкия областен коорди­натор Симеон Костадинов. Има ли нещо смущаващо в тези участници? Да - присъс­твието и участието на крайни националисти. Веднага ще кажа, че и с ВМРО (предста­вена от Джамбазки) едва ли има какво особено да се обсъжда, но все пак - макар и малка, там има обща почва, на която могат да стъпят и двете страни. Но не е такова положението с БНС.

Замисълът на организаторите личи от начина, по който бяха обявени дискусиите - "спор не на емоции, а на аргументи".

Но аз мисля, че С "ОПОНЕНТИ" КАТО ТЕЗИ ОТ БНС НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПОРИ

И вече чувам гласовете, които възмутено ми казват: ти искаш да наложиш цензура. Нима нормалната представа за обществена дискусия не включва спор с всички, защо­то гласовете, които съществуват в обществото имат право да бъдат чути, казват мои­те въображаеми, но всъщност напълно реални критици? Не са ли разпространени възгледите тип "Боян Расате"? А щом е така, не е ли редно да дискутират с тях тези, които не ги споделят?

Въпросът опира до това - с кого и защо можем да спорим. За да има спор, спорещи­те страни трябва да са съгласни по някакъв минимум общи положения, когато става дума за обществени въпроси, следва да има съгласие по някои базисни ценности. Възможен ли е спор, например, между нацистите, които са били убедени, че еди­нственото решение на "еврейския въпрос" е т.нар. "крайно решение", т.е. изтребване­то в газовите камери на колкото може повече евреи, и защитниците на изтребване­то? На каква почва ще стъпи спорът, щом едните твърдят, че евреите са вреден вид, непълноценни хора, всъщност даже не хора, а някакво подобие, паразити, взели чо­вешки вид. А паразитите трябва да се изтребват. Както ясно се вижда, тук просто няма за какво да се спори.

Но не е ли пресилена аналогията? Тези от БНС нима са чак нацисти, е възражение­то, което се прави. Там е работата, че хора като Расате и компания не искат, поради обществената стигма върху думата, да бъдат наричани "фашисти" или "нацисти". Те предпочитат да се назовават просто "националисти". Това върви, то е обществено приет етикет и значи с тях може да се спори.

Но ето какво намираме в официални електронни публикации на тази организация: "Нашата вяра произхожда от кръвното ни единство и не се подчинява на политически или религиозни предразсъдъци!". С други думи - който не е от "нашата кръв", а това решаваме ние, е наш враг. Ето и пример кои са от "нашата кръв" и кои не: "Циганите не ни интересуват. За нас те не могат да бъдат Българи, защото по божията воля те са се родили цигани, а не Българи. Вие как мислите, ако циганите са Българи, защо им викат цигани?" Или друг пример: "Досега от демокрацията сме видели само мръ­сотия, престъпност, безработица, пенсионери, ровещи по кофите, експлоатация, нар­котици, корупция, проституция, права за малцинствата, охранени политици, голи обе­щания и т.н. Това не е нашият идеал за държава! Да не би да е вашият? Демокрация­та се изчерпа и нейното време отмина". Просто и ясно - сякаш е написано през 1933 г. и не тук, а в Германия. Впрочем, по това време и тук, у нас, се пишеха и говореха такива неща, а на 19 май 1934-та звенарите и на 9-ти септември 1944-та пак те, но с решаващата и фатална подкрепа на комунистите, "претвориха в живо дело", както се казваше едно време, идеите си, а България и досега не може да се оправи от тези два опита.

В идейния репертоар на БНС има всичко от наследството на нацизма - и презрение­то към "инородците", и "зовът на кръвта", и призивът за "железен ред", и заканата да наложат, "когато му дойде времето", разбиранията си със сила. Естествено, в пряк и откровен вид всичко това се говори само в "проверена среда", на публиката се пускат зле съчинени евфемизми. Те са направени така, че всеки лесно да разбере за какво става дума, но "враговете" да не могат да се хванат за думите.

ТОВА, КОЕТО ЛИПСВА НА КРАЙНИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ У НАС, Е ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ признанието, че "този глас" е като всички други и значи трябва да се чува. Медиите съзнателно или по инстинкт избягват да популяризират възгледите им и тях самите, точно защото разбират каква е тяхната природа. Това очевидно не се нрави на Расате и хората му и затова той се стреми да участва във всякакви телеви­зионни формати, както например бившето тв състезание "Вот на доверие", водено от Иван Гарелов по бТВ. Според мен посланието на такива прояви е: "Ние сме като всич­ки, е, вярно, различни сме, но нали това е хубавото?"

Да бъдат признати като равнопоставен участник в обществения диалог е явно едно от най-големите им желания. Веднъж стане ли това - пътят към "голямата сцена" на политиката и властта е открит. Ето в това е, според мен, голямата грешка на "Черве­ната къща".

Да пуснеш в къщата си тези, които искат да я разрушат, е нещото, което де факто направиха организаторите на дебатите. Цитаделата на търпимостта и на либерално­то говорене, Центърът за култура и дебат "Червената къща" с включването на Расате и компания им каза: "Спокойно, момчета. Не са прави тези дето ви избягват и ви на­ричат фашисти. И да сте, какво от това? С всички следва да се разговаря".

Не мисля, че в близко бъдеще организации като БНС ще получат реално политическо влияние, не се боя от това. За разлика от "Атака" те все още са и, по всяка вероя­тност, ще продължат да се намират в политическия ъгъл. Но легитимирането чрез участие в такива дебати разбива един широк консенсус, основан на конституционни­те ценности, че легитимно право да участват в обществените дебати имат само те­зи, които споделят духа на основните конституционни ценности.

Тук не се прави предложение за забрана, за запушване на устата, за репресии. Не. Доколкото не нарушават закона, тези хора могат да говорят. И го вършат. Но нека продължат да го правят от там, откъдето им е мястото - от ъгъла, от покрайнините на обществото, далеч от центровете на медийно и интелектуално признание. Защото завоюването на признание е първата стъпка към разширяване на чуваемостта, към навлизане в завоюване на нови душевни територии - тези на младите, без жизнен и интелектуален опит.

Това е моето мнение и в това се състои тревогата ми. Но в духа на свободата на сло­вото и точно защото с "Червената къща" имаме общи ценности, то по дефиниция, мо­жем да спорим, ще се радвам да видя техните аргументи в подкрепа на, още веднъж повтарям, грешната им идея.

http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/emil-koen/2008-05/ne-puskaj-v-kshata-si-razbojnika-kojto-iska-da-ya-razrushi/

Hatshepsut

Ето още една статия на Емил Коен, този път той открито защитава дейността на антибългарската и сепаратистка организация ОМО Илинден  :devil:

QuoteКакто баските, и македонското малцинство има права | Емил Коен, 02 Октомври 2006

На 1 януари ще сме в Европейския съюз. Ще бъдем заедно не само старите страни членки, но и техни съставки като баските организации в Испания (заедно с наскоро учреждения парламент на Каталония), фламандските партии в Белгия (и съответните регионални законодателни органи във Фламандия и Валония), шотландският парламент във Великобритания, гарантираните квоти за малцинствени представители в органите на властта в Унгария и Румъния. С една дума, ЕС не само не ограничава, но и намира за много полезна политическата активност на малцинствени групи, дори ако те носят наследство от стари национални или и териториални конфликти.

У нас, както се знае, е различно. Политическата класа, като не може да загърби съществуването на политическа организация на милионното турско малцинство, прие ДПС и то стана част от статуквото. Многобройните ромски партии (никой не знае колко са, при местните избори от 2003 някои наблюдатели преброиха 23!), поради слабата си организираност и липсата на влияние, засега са оставени на мира. Не такова е положението с македонските организации. Те са малобройни, без национална политическа тежест, но пък много упорити в стремежа си да доказват, че и македонското малцинство у нас има своите си права.

На 30 август ОМО "Илинден", както повелява закона, уведомява кмета на Благоевград Причкапов за намерението си да чества "деня на геноцида на македонския народ" чрез полагане на венци на 12 септември в 16ч. От кметството отговарят с писмо, че не могат да дадат разрешение, защото подателят Атанас Урдев не е представил документи, от които да се вижда, че е член на УС на ОМО "Илинден". Законът за митингите, шествията и манифестациите изобщо не поставя изискването организаторите на дадена проява да са представители на официално регистрирана група. Ако беше така, никакви инцидентни манифестации на открито не биха били възможни!.. Освен това, общината твърди, че на същия ден на същия площад ще има "ученически празник", поради което е недопустимо да се съчетаят двете прояви. Нищо, че полагането на венци има точен час и е ясно, че надали ще трае повече от половин час.

Отказът, според чл. 12 от Закона за шествията и митингите, е незабавно обжалван пред Районния съд в Благоевград. В решението си той посочва, че кметското позоваване на липсата на документи е несъстоятелно, защото съдът в Страсбург в решението си от 2001 г. по делото на ОМО "Илинден" срещу България "изрично е подчертал, че автоматичното позоваване на самия факт, че ОМО "Илинден" е била обявена за противоконституционна и поради това не е била регистрирана, не е достатъчно да оправдае системната забрана за провеждането на мирни събрания /т. 92 /.

Опасността от застрашаване на обществения ред също не е основание за кметската забрана, казва Районният съд в Решението си по адм. дело № 20061210700025 от 8 септември т.г. "Няма индикации, сочещи на подобно бъдещо евентуално нарушаване на реда по време на планираното поднасяне на венци пред паметника на Гоце Делчев. Кметът на общината не се е позовал в своето писмо на някакви предишни нарушения на обществения ред при мероприятия на ОМО "Илинден", така че дори да е имало такива, то в това отношение административния акт не е подкрепен със съответните убедителни писмени доказателства", се казва в решението на съда и се добавя, че ОМО е спечелила вече две дела срещу България в ЕСПЧ в Страсбург точно защото забраните за масови прояви не са били подкрепени с никакви доказателства, че се готви нарушение на обществения ред.

Според съда единствено опасността от нарушаване на правата и свободите на другите граждани е от естество да оправдае неразрешаването на проявата, планирана от ОМО "Илинден". По-нататък научаваме, че "безспорно неудачно ще бъде събирането на едно и също място по едно и също време на деца и възрастни хора и едновременното провеждане и съчетаване на ученическа и политическа проява ". Следват разсъждения за "крехката психика на децата, която не трябва да бъде подлагана на подобни интервенции". В резултат полагането на венци е окончателно забранено, което е и видно от полицейско разпореждане от 12 септември, На Кирил Иванов се предписва "да не организира провеждането на шествия и митинги на територията на община Благоевград, без разрешение от кмета на общината - град Благоевград".

ОМО "Илинден" правят инициативен комитет, който иска да положи венци пред паметника на Гоце, този път на 30 септември. Комедията се повтаря - оказва се, че -по повод на 1-ви октомври " Ден на музиката" на 30.09.2006 г. община Благоевград е организирала на площад "Македония" концерта на "Биг Бенд" и други музикални формации. Тези концерти не позволяват провеждането на Вашата изява." ОМО отново се жалва. На съда явно му е омръзнало, защото този път издава много по-кратко Решение № 20061210700026, в което се казва, че при съчетаването на концерти и на политическо мероприятие "е налице опасност от нарушаване на правата и свободите на другите граждани".

С това историята свършва. Упоритите македонци със сигурност ще отнесат отново въпроса за забраната за полагане на цветя на 12 септември до Съда в Страсбург и повече от сигурно е, отново ще спечелят. Озадачаващ е фактът, че властите в Пиринска Македония, а и вдъхновителите им от София не могат да разберат следното: спазването на елементарните човешки права на хората с македонско самосъзнание, е не само по-хуманната, но и по-изгодната в дългосрочен план политика! Още колко страсбургски решения им трябват, за да им просветне?

Hatshepsut

Емил Коен вече не е между живите.
От време на време следях неговите публикации във фейсбук и мога да кажа, че той докрай си остана толераст, либераст и българомразец. Той беше активист на хелзинския комитет, на сайта Маргиналия, на бившата гей-партия ДЕОС... и общо взето се изявяваше само в нишата на културния марксизъм и левия либерализъм.