• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 July 2020, 20:54:42

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10951 Posts

Шишман
2642 Posts

Panzerfaust
454 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15936
  • Total Topics: 1265
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Езически храмове и светилища по българските земи

Started by Hatshepsut, 25 July 2018, 15:13:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Храмът на Кибела в Балчик


Макет на античния храм на Кибела в Балчик
Снимка: http://binar.bg/29929/hramt-na-kibela/

Информация за откриването на храма през 2007 г.:

Археолозите се радват като деца на значимата находка и благодарят, че тя е останала съхранена под земята през годините. В същото време музейните работници от Балчик нареждат ценните експонати направо на земята, защото не разполагат с пространство.

Балчик разполага с находка, която по значимост дори е по-голяма от намерените от проф. Китов и Овчаров. За това са категорични специалистите и ръководителят на археологическите разкопки на храма на Кибела в Балчик ст. н. сътрудник и археолог Игор Лазаренко.  Според него, това е най-голямото откритие и то е по-важно от намерените досега дори златни маски и накити, защото става дума за обществена сграда, а не за частна гробница или могила. "Важното за страната ни е, че този храм на богинята-майка Кибела е единствен не само у нас, но и на Балканите - при това разполага с много материал" - казва Лазаренко, докато наглежда работата по разкопките.
"Без съмнение, храмът, който бе открит и върху чието разкриване продължава работата ни, е бил действащ в продължение на 700 години. Тук са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия - цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени, които бяха намерени. Това, което на този етап може да се каже е, че храмът е бил разрушен от природно бедствие. За това съдим по странната разхвърляност на откритите предмети, както и, че голяма част от тях бяха намерени не върху пода на храма, а върху вече срутила се пръст. Предположенията ни са, че сградата е била разрушена или от земетресение, или от активирали се свлачищни процеси, които са характерни за района" - разказва археологът. Специалистите са категорични още, че храмът е преживявал и пожар, защото някои от находките са обгорели.

 На база на намерените надписи и целия писмен материал, както и на откритите монети с категоричност може да се твърди, че храмът на Кибела е бил построен в началото на III в. пр.н.е, добавя специалистът. Сред разкритията са множество статуи на богинята, монети от времето на император Валенс, надпис за направено дарение от император Лициний, което е било връчено на храма от управителя на провинция Скития. "Досега от различни писмени източници се знаеше, че такъв храм на богинята Майка може да има във Филипополис или в Томис /днешна Констанца/, но никъде не е откриван. Характерното за находката в Балчик е, че на Балканите е най-добре запазената елинистична сграда. От разкритията до момента можем да кажем, че имаме мистериален храм - т.е. храм на затвореното общество. Тези градежи се характеризират с височина. Надяваме се да успеем да разкрием поне основа на колона или колона при входа на храма, за да можем да изчислим приблизително височината му, но предположенията са, че е бил около 6 м. В ширина се вижда, че наосът, който вече е разкрит, е 9 на 9 м. Градежът е елинистичен, като квадрите отвътре са хоризонтално разположени, а отвън - вертикално. Изцяло градежът е с местен камък, докато украсата е с вносен мрамор. Запазен е и т. нар. лутерион или по-просто казано на съвременен език - купел" - разказва още Лазаренко.

Всички находки от храма на Кибела се прибират в музея в Балчик, но оказва се, че голяма част от тях са експонирани направо в коридора на сградата или пък по земята в малките залички. Радостина Енчева - археолог от Балчик, споделя, че сградата на музея датира от 1969 година и за всичките тези десетилетия никой нищо не е направил. "Ние сме принудени да трупаме находките си едва ли не една върху друга, да не говорим колко от тях, които на практика са безценни, не са виждали бял свят" - казва Р. Енчева. Работата на екипа продължава, като тя е финансирана изцяло със средства на община Балчик. До момента кметството е дало над 20 хил. лв., добави още Енчева. В залите на музея и коридора му могат да бъдат видяни множество статути на богинята майка, характерният за тези храмове трон, както и множество надписи и фризове.

Кибела е позната от древността с нейните атрибути. В различни исторически източници е известна още като Кимема, Диндимена, сочат данни от енциклопедии. Тя е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти.

http://www.ndt1.com/article.php/20070801102048167

Нови находки от храма на Кибела
(Тази информация е от 2008 г.)

Точно една година, след като при строителни дейности в приморската част на Балчик бе открит храма на Богинята майка Кибела, археолозите Елина Мирчева, Радостина Енчева и Игор Лазаренко се натъкнаха на нови находки. Тази сутрин те извадиха от земята две статуи на Кибела, други две статуи, за които се предполага, че са на Афродита и Дионис, релеф на тракийски конник и релеф на три нимфи.
 Друг епиграфски паметник очаква почистване и разчитане и е изложен в Историческия музей на Балчик.
 Храмът на Кибела е единственият открит в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.
 По повод едногодишната си работа върху храма на Кибела в Балчик археолозите Игор Лазаренко, Елина Мирчева и Радостина Енчева обобщиха фактите около работата си в съобщение до медиите:


ХРАМЪТ НА ВЕЛИКАТА БОГИНЯ МАЙКА В БАЛЧИК
 ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
 
На 23 април 2007 г., при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева, като представител на Историческия музей в града, и заместник началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До тяхното пристигане, от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).
 Разкопките започнаха на 08 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева.  В периода 08 май – 30 август 2007 г. бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.

 Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие.  Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр.  Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.
 В наоса на храма, при северната стена срещу входа, бе разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него.
 Интериорът в храма е бил променян през вековете. Това, което откриваме днес, е било използвано до към 387 г., но само за някои от предметите, върху които има надписи, може с по-голяма точност да се предположи, кога са дарени и поставени в храма.

 През 2007 година в храма бяха открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела). По-разнообразни сюжети имат намерените мраморни релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф – отново с изображение на Кибела, който е  украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете.  Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет жени, облечени в дълги дрехи, танцуващи (?) една срещу друга или една след друга. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд (купел?), на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на Тракийски конник, една от които с посветителен надпис.

 Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.
 Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името ,,Понтийска Майка на боговете", ,,Понтийска Майка" и в един случай ,,Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон. Епитетът ,,Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.

 През месец март 2008 година разкопките в храма бяха подновени. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Само за един ден в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.
 Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм.
 
http://news.balchik.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1834&Itemid=2


Храмът на Богинята майка – Кибела в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите.

 Античният храм на "Понтийската Майка на боговете – Кибела" е открит през април 2007 година при строителни дейности на частен имот в крайбрежната зона на града.
 
 В последствие научен екип от археолози от Варна и Балчик проучват и изучават храма, който е строен през елинистическата епоха в периода 280-260 г. пр. Хр.

 Смята се, че е бил действащ храм в продължение на 700 години, където са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия – цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени надписи на гръцки език.
 
Много са и откритите изображения на Великата Майка на боговете – Кибела. Тя е изобразена в дълго наметало, седнала на трон и държаща жезъл в лява ръка, а в скута и лежащ лъв. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали.

 Храмът е разрушен вследствие на пожар, възникнал през 378 г., когато земите в района са били разграбвани и опожарявани от готите.

През 544 г. крайбрежието на Дионисополис е ударено от огромна морска вълна. Тя предизвиква свлачище на земна маса от околните хълмове, която е засипва храма и го е запечатава плътно.

 Днес храмът на Кибела е обявен за Национален паметник на културата, който тепърва предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България.
 

      

https://balchik.com/category/sightseeings/temple-of-cybele

Hatshepsut

Руши се храмът на Кибела в Балчик


Новината е от: 09.05.2012
 
Повече от 40 артефакти, открити в храма на Кибела в Балчик, вече са реставрирани и консервирани с подкрепата на Американския научен център в София, съобщи, цитирана от БТА, директорът на историческия музей в крайморския град Радостина Енчева. Находките ще бъдат представени в нова археологическа експозиция в музея за идващия туристически сезон.

Възстановена е, макар и без главата, храмовата статуя на Великата майка на боговете. Облечена в дълъг хитон, Кибела е седнала на трон, в дясната ръка с фиала, а в лявата - най-вероятно е държала жезъл. Реставраторите върнаха блясъка и на фронтон с изображението на бог Хелиос, на фриз-архитрав от трети век преди Христа, поставен на фасадата на храма, и още много други архитектурни детайли, поясни Енчева.


В музея вече се подготвят залите за новата експозиция, в които ще бъдат поставени модерни витрини. В рамките на проекта, който е на стойност 49 000 щатски долара, се подготвя и двуезично издание за античния храм.

Археологическият обект бе открит при аварийни разкопки през 2007 година, когато в парцела започна строителството на хотел. Храмът на Кибела се смята за най-добре запазеният елинистичен храм в България. Според специалистите античната сграда е построена през 280-260 година преди Христа. Духовният център е действал близо 700 години, преди да бъде засипан със земна маса през 544-а, когато древният Дионисополис е сполетян от природно бедствие.

Уникалният паметник още няма защитно покритие

Уникалният храм на фригийската богиня Кибела в Балчик се руши. Това алармираха пред сайта ,,Чудесата на България" хората в града. Специално защитно покритие трябваше да пази паметника още през 2010 г., но то все още не е монтирано. Проблеми създава и фактът, че храмът е в частен имот. Той бе открит през пролетта на 2007 г. при изкопни работи в центъра на Балчик. В резултат на археологическите изследвания до момента е разкрит наоса на храма. Предстои проучването на неговото предверие. Историци от Добрич са убедени, че храмът е достоен да попадне сред държавните предложения за нови български обекти в ЮНЕСКО. Защото проучванията доказват, че това е най-запазения храм на Кибела, открит на Балканите. Той е ориентиран в посока север - юг. Изграден е върху масивен подиум, който го е издигал над нивото на тогавашните улици и площади. Градежът е от различни по големина обработени блокове местен камък, свързвани посредством оловни спойки. Горната част на фасадата е украсена с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети. Подът е застлан с каменни плочи. Наосът на храма има форма на квадрат с вътрешни размери 7,20 м/7,10 м. При северната му стена е изграден подиум с три стъпала, върху който се е издигала едикула с отвор, рамкиран от две полуколони с йонийски капител и триъгълен фронтон с релефно изображение на бога-слънце Хелиос. В нея най-вероятно е стояла храмовата статуя. Пред подиума, в средата на храма, има втори малък подиум и мраморен лутерион. На западната и източната стена на храма са разположени каменни пейки, чиито крака са украсени с лъвски лапи.
По време на разкопките са открити 7 мраморни статуи и един мраморен релеф на Богинята, около 200 монети, костени игли, керамични и стъклени съдове, 20 мраморни надписа на старогръцки и един на латински език. Част от надписите са посвещения от богати дарители на храма, а останалите - текстове на официални документи, засягащи обществения и религиозен живот в Дионисополис. Това са елинистически декрети, жречески списък от ІІІ в., официален надпис с посвещение за император Лициний І, посветителни надписи от частни лица, надписи върху мраморни предмети с култово предназначение и др.
Храмът е построен през ІV-ІІІ в. пр. Хр. и продължава съществуването си до ІV в. сл. Хр., когато е опожарен и затрупан от свлачище или земетресение.
Храмът в Балчик е уникален паметник на културата, единственият засега открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Негови изследователи са Игор Лазаренко, Елина Мирчева - от РИМ - Варна, и Радостина Енчева от Историческия музей в Балчик.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.219643758189028.1073741943.179249492228455&type=1

Hatshepsut

Храмът на Кибела


Една от най-интересните и значими културно–исторически забележителности в Балчик е храмът на Кибела, открит случайно при строеж през 2007 г.

Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България, като находките се сравняват по значимост с тези от древния комплекс в Помпей.  Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

Предполага се, че  е построен през 280-260 г. преди Христа и е функционирал до края на IV век. Вероятно природен катаклизъм е затрупал дълбоко храма и затова той се е съхранил.

Архитектура и интериор



Античната сграда с площ 93,5 кв.м.  има правоъгълен план и включва вътрешно свещено простраство и преддверие. Стените са изградени от каменни плочи и суха зидария и завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген) с жертвеник до него. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Срещу входа е открита ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В останките от храма са намерени повече от десет цели или полузапазени  мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи, костени игли, останки от жертвени животни.

Коя е Кибела

Най-много са откритите статуи и релефи на Кибела – фригийска богиня, считана за Майката Земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола. Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седнала  на трон, с тимпан и жезъл в ръце, а в скута или до нея е легнал лъв.



Към средата на I хилядолетие преди Христа, чрез гръцките колонии в Мала Азия култът към нея прониква и в Елада, където била отъждествявана с богинята на земята – Рея.  През 191 пр.Хр., в периода на Републиката, в нейна чест са въведени празниците Мегалезии.

700 години в служба на Богинята Майка

Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване повече от 700 години.

Намерените мраморни релефи имат разнообразни сюжети. Особено интересен е правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи, както и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис.



В храма са открити и 27 изцяло или частично запазени надписа. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III век пр.Хр. , а най-късният текст е и единственият на латински, датиран в първата четвърт на IV в. Някои от посветителните надписи са  върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, намерени са и отчети за дарения и служене на богинята.  На храма били дарявани  имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се организирали празниците на Кибела. Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I  за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната ,,срещу общите отвъддунавски врагове". От  писмените документи научаваме и за наличието на храмови роби, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон (през пролетта). От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.



Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса – върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През 544-545 г. е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и, подобно на древния Помпей, го съхранило до наши дни.

Днес храмът на Кибела е обявен за национален паметник на културата, който предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей на Балчик – реставрирани са статуи на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на бог Хелиос, много други пластики и епиграфски документи.

http://binar.bg/29929/hramt-na-kibela/

Hatshepsut

Светилище на нимфите и Афродита в село Каснаково

Християнството не успява да заличи езическия обичай,
наречен "русалска седмица"


Макар и не толкова известно на обикновения турист, светилището на нимфите и Афродита край хасковското село Каснаково е интересно място за посещение, още повече, че се намира само на няколко километра от главния път Хасково-Пловдив, а от 1968 г. обектът е обявен за национален паметник на културата.

Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска река. Ако сте тръгнали от Хасково в посока Пловдив, точно след моста на Клокотница трябва да свиете вдясно, покрай полуразрушените сгради на нещо, което прилича на някогашно ТКЗС. В Каснаково попитайте в коя уличка точно да свиете, за да излезете на пътя за светилището. После пътят се разделя на две - десният стига до информационното бюро, където може да ви разкажат интересни неща за светилището, а левият път ще ви отведе нагоре, право на поляната пред светилището на нимфите и Афродита.

 Тракийското светилище на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към II век, страноприемница от III век, амфитеатър от IV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса. Това е единственият нимфеум в България.


Oброчна плочка с трите нимфи

Нимфите са женски същества, покровителки на природата.

 Те могат да бъдат земни, морски или други нимфи. Отличават се със своята красота и хората са се отнасяли към тях със страхопочитание. Техен "приемник" в по-късния български фолклор са самодивите. Макар че Афродита е известна като гръцка богиня на любовта и красотата, е известно, че още преди гърците да дойдат на Балканския полуостров, траките са почитали някои от боговете, които по-късно намират място в гръцкия пантеон. Най-типичен пример за това е култът към Дионис, който сред траките е известен като Загрей, Сабазий и Бромий. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота.  Афродита се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки.

 Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково е вградено в скала, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши - каптажи на малки извори, разположени симетрично - два в краищата и един централен извор. Някои хора твърдят, че в центъра на полянката пред светилището усещат неспокойна енергия и бързат да си тръгнат от това иначе живописно място.

 Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му.

 Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита. През времето на турското владичество мястото било известно, като "Гяур бунар" (тур. - кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано от българите и през късното средновековие.

 Благодарение на разкопките (първоначално мястото е разкопано през 1945-1946г) става ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила, собственост на тракиеца Тит Флавий и съпругата му Клаудия Монтана. Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос получил земя като награда за 30-годишната си вярна служба към Рим. Ветеранът от римската армия и неговата съпруга издигнали светилище в чест на нимфите и Афродита. Надпис на гръцки език, издълбан върху лицевата страна на каменния свод над централния извор на светилището, гласи:

 "На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

 За съжаление през 1923 г. мястото е било разчиствано от трудоваци, а не от археолози и вероятно завинаги са изгубени ценни предмети и археологическа информация.

 По време на християнизацията тук е бил изграден параклис на името на свети Спас, но днес от него не е останало нищо. Ежегодно жителите на Каснаково организират събори на "празника на светеца", в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се коли курбан край изворите.

 Спасовден по традиция се отбелязва 40 дни след Великден и етимоголията на думата "спасов" не идва от името Спас, а от "спасение". Тогава църквата отбелязва Възнесение Господне. 40 дни след като умира на кръста, Господ се възнася на небето или "спасява". Най-интересното в случая е, че в седмицата след Спасовден е така наречената "русалска седмица". Това е езически обичай, който църквата така и не успява да премахне чак до началото на XX век! По време на русалската седмица в миналото са се лекували болните от така наречената "русалска болест" (вероятно става дума за хора с душевни разстройства). Смята се, че те са смутили самодивите, които за наказание са ги разболели. През русалската седмица обаче самодивите са благосклонни и чрез най-различни ритуали хората са можели да се избавят от самодивската болест. Ето защо именно на Спасовден каснаковци са ходели на светилището на нимфите и Афродита с дарове, за да измолят здраве и "спасение" от нимфите/самодивите. Това е чудесен пример за устойчивостта на древните традиции във времето. Макар и с леко изменен смисъл, този празник продължава да се отбелязва със сигурност вече 19 века (ако приемем за вярна датировката на археолозите, че светилището е изградено през II-III век).

Древни ритуали доказват тракийския ни произход

Никак не е случаен фактът, че много християнски църкви са изградени или върху, или близо до тракийски светилища.

 Въпросът е: ако траките са били изчезнали през 681 г., както твърдят нашите учебници, и ние, съвременните българи нямаме във вените си тракийска кръв, то как така се получава, че спазваме ритуали, които имат ясен тракийски произход? Нали прабългари и славяни (две понятия, които имат нужда от сериозно преразглеждане!) не са се срещали и не са били повлияни от траките? Защо толкова упорито, даже след християнизацията, спазват тракийски обичаи? И защо нито един именит български учен не забелязва това, което може да види всеки българин, посетил няколко музея и археологически обекти...

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210773&cat=11

http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/svetilishte_na_nimfite_i_afrodita_v_selo_kasnakovo_i_razreshavaneto_na_edna_zagadka.html



Светилището в Каснаково, графична реконструкция
Снимка: http://ivoso.blog.bg/turizam/2012/01/12/svetilishte-na-nimfite-i-afrodita.881280



България - Тракийско светилище на Нимфите

Hatshepsut

Светилището на нимфите и Афродита до с. Каснаково


Много хора считат, че вярата в старите езически богове отдавна е изчезнала. Но почти навсякъде около нас, почитта към тях, все още е жива, предавана понякога дори несъзнателно от поколение на поколение. Нещо повече, народът ни е запазил паметта за свещените места на древните богове и там все още се извършват обреди, носещи спомен от античността. Едно от тях е Светилището на нимфите и Афродита, разположено в живописна местност в близост до село Каснаково, само на няколко километра от град Хасково.
            Светилището е известно още от 1898 г., но първите археологически проучвания са извършени едва през 1945-1946 г., от небезизвестния български археолог Иван Венедиков. През 1968 г. обектът придобива статут на национален паметник на културата, а през 2007 г. проучванията са подновени. Счита се, че това е най-добре запазеното тракийско светилище на територията на България.
Комплексът е построен около II в. по инициатива на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, за който се смята, че е бил трак на служба в Римската армия. Той само благоустройва вече съществуващо място за поклонение, а не го ,,създава". Надпис на гръцки език, разположен върху каменния свод над извора, гласи:

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."


Изворът – все още действащо място на почит към боговете

Известно е, че около самия извор възникват множество сгради, строени по различно време, като вила рустика, баня, амфитеатър и др. Култовият комплекс се е състоял не само от централния извор, но също така и от храм и помещения за поклонниците. Това, както и фактът, че светилището е било разположено на място, където се пресичат две натоварени за времето си пътни артерии, следва да ни наведе на мисълта, че в древността мястото е било оживена религиозна дестинация.
Разбира се най-важна роля е имал изворът. Той е оформен в скалата, която е изсечена до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей помежду си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но за съжаление от нея са оцелели единствено основи.
Вероятно някои от вас веднага ще възразят, че светилище, посветено на нимфите и Афродита няма как да бъде тракийско. Известно е, че траките са почитали Велика Богиня Майка, която са наричали с различни имена (епитети). Въпреки, че повечето хора възприемат Афродита единствено като богиня на любовта, според космогоничните представи тя е персонификация на възпроизводителните сили на природата и майка на всичко живо, което я приближава значително до тракийската Велика Богиня Майка. Известни са и епиграфски паметници, свидетелстващи за почитта на траките към Афродита, а именно Орфеевите химни.
В образа на нимфите лесно можем да открием предшественик на един познат роден митологически персонаж – самодивите.


Три танцуващи нимфи - Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с рожба.

Източници:

http://btourism.com/read.php?id=140
http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/index.html

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 2

https://occultroom.blogspot.com/2012/12/blog-post_16.html



Светилището на нимфите в Каснаково

Hatshepsut

Светилище по-древно от Перперикон край Гоце Делчев

Тракийско светилище на седем хилядолетия има край град Гоце Делчев, по-древно от Перперикон, смятат археолози

Светилището е разположено на три хълма, на около 2 километра от село Долно Дряново, община Гърмен, вдясно от пътя Гоце Делчев - Сатовча, което местното население нарича "Градището". На територията му са разположени десетки каменни фигури, изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни - змии, риби, костенурки птици и други. Някои от обектите са с гигантски размери.

Древното светилище води началото си от около петото хилядолетие преди новата ера и е едно от най-големите на територията на България, а вероятно и в Европа, смятат археолозите.

Светилището е открито случайно през 2006 г. от професор Бояджиев, пътувайки от Гоце Делчев в посока Смолян. Спирайки на отбивка на пътя той навлиза в гората и намира изобилие от зоо- и антропоморфни скални образувания, като още тогава той набелязва три скали като човешки глави, на патица, змия и дракон.

При археологическите изследвания в светилището са открити два пещерни заслона, които още не са проучени. В подножието има останки от древен гръко-римски път.

Има предположения, че оттук е минавал търговски път, свързващ акваторията на Тасос с Пистирос (в близост до с. Ветрен). Подобно светилище има в района на Велинград, което е било на същия древен път.

Според публикация на покойния вече историк проф. Тодор Бояджиев от 2002 година, "Градището" по значимост е по-голямо дори от Перперикон. Тук са открити следи от няколко култури - тракийска, римска и византийска.
В момента се изпълнява българо-гръцки проект на стойност 1 381 560 лева, чиято идея е обектът да стане по-достъпен и подходящ за културен и поклоннически туризъм.
Пръв, преди 10 години, започва да проучва светилището проф. Бояджиев, а разкопките през миналата година бяха извършвани под ръководството на  доц. Анелия Божкова. Тя също обяви, че тракийското светилище е по-древно от Перперикон. Разкритите останки от древните зидове са частично консервирани, има и постоянна охрана на обекта, която да пази светилището от постоянните иманярски набези.


Скалното светилище при с. Долно Дряново и откритата скална арка са част от мегалитното тракийско светилище "Градището". Върху издаващ се на юг скалист нос, са изсечени множество групи ями с кръгла форма. Скалата е осеяна с фрагментирана керамика, датираща основно от предримската и късноантичната епохи.


Скалната арка - мегалит е забележителна с това, че продължава да се използва чак до 2002 г. за традиционни народни обредно-магически действия, посветени на лекуването на женско безплодие и всякакви други заболявания. Преминавайки през нея рано сутрин при изгрев слънце, "лекуваният" изоставя старите си дрехи във или край арката и остава по нови, т.е. придобива нова същност, "ражда се" за нов живот. Оставя монети в дар за полученото здраве върху южния камък на арката. Там са поставяни и червените конци, с които предварително е измерван болния. На базата на семантичния анализ на обреда е възможно тълкуване на лечебния ритуал, като артефакт от обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия, осъществяван чрез слизане в подземния свят.

Източници:

- http://www.infotourism.net/index.php?t=30913-1
- http://sandanski1.com/sandanski1z.php?subaction=showfull&id=1357207636&archive=&start_from=&ucat=9
- http://www.novini.bg/news/109678-край-гоце-делчев-има-светилище-по-старо-от-перперикон.html

Hatshepsut

Оброчище Индипасха: Нито на земята, нито във водата...


Между реликвите на импровизирания олтар могат да се видят и абсурдни вещи от бита – шнола за коса, фуния за преливане на вода, чаши, гривнички от мъниста, парченце счупено огледало. Според поверието, за да получиш здраве, трябва да оставиш тук нещо от себе си

28 септември 2010 | 19:20 | Агенция ,,Фокус"

 Оброчище Индипасха в Странджа, недалеч от българо-турската граница, е едно от мистичните, малко познати места в тази част на България. Хилядолетният живот на свещените места в планината може да се види много ясно и тук, където се преплитат езически и християнски вярвания. Индипасха влезе сред новите обекти в програмата на тазгодишния Летен университет ,,Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад".

 Мистичното скално оброчище Индипасха край село Сливарово е едно от най-загадъчните места в Странджа. Древното скално светилище, припознато и от християнството, е още един от примерите за хилядолетния континюитет на свещените места в Странджа. Все по-популярно става и вярването, че там се лекуват болести, като се закачи парче от дреха от болното място.
 При първото виждане на Индипасха, не можем да се отърсим от усещането, че наподобява на сцена от нашумелия филм ,,Аватар". По подобен начин пристъпва човек, който вижда Индипасха за пръв път. Огромна стръмна скала с големи каменни късове около нея, извор в дъното, лиани, които висят по няколко метра от камъните, мъх, дебел няколко сантиметра. Буковата гора в Странджа е запазила влагата и водата. Не е ясно какво ще е бъдещето, с масовата сеч в гората. Както се шегуват мрачно местните – ,,В Странджа ще мислим за отглеждането на слонове". Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Слънцето не стига до него, а влагата се усеща дори и във въздуха.

 Наслагваните с хилядолетия вярвания са направили мястото и християнско светилище – наред с древното оброчище, днес се издига свещник и грубо сглобен параклис, на който са оставени християнски икони. Който когото светец е почитал, такава икона е донесъл. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като ,,след Пасха" или дори ,,анти Пасха", само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Местните вярват, че тук и траките са правили своите жертвоприношения.
 Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огънят от свещите, запалени в християнския свещник, въздухът, в който висят в ничието пространство лианите, дълги понякога повече от 15 метра, водата – изворът в дъното на скалата, земята – скалата, събрала хилядолетни вярвания и традиции.
 Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места. Вярата, че лекува болести, е накарала хората да закачат парчета от дрехите си по лианите и да ги вмъкват между камъните. Дрехата трябва да ,,виси" във въздуха, да е нито на земята, нито във водата. Така болестта ще остане в ничието пространство. Чорапи, фанелки, дори бельо висят по лианите и по неповторим начин съчетават християнските с езическите вярвания, обяснява проф. Валерия Фол.


 Легендата за светилището я разказват някои от възрастните хора от обезлюдените села по българо-турската граница. Един човек имал бивол, биволът остарял и ослепял, пуснали го в гората, но след няколко дни се завърнал, прогледнал. Това се повторило няколко пъти и тогава хората проследили бивола и видели мястото, където се трие във водата, след което – проглежда отново. Оттам тръгва и вярването за ,,живата" вода, която лекува болести, изцерява недъзи.

 Когато се ражда Зевс, жената на Кронос – Рея, го скрива в пещерата, за да не го погълне баща му, както предишните пет. И хуритите играят, вдигат шум, за да не чуе Кронос неговия плач. В пещерата Зевс расте, кърми го козата Амалтея. Когато Кронос научил това, я наказва, но за да не я оскверни, свещената коза, тя е закачена да виси. За да е нито на земята, нито във водата. Тогава не се намира, все едно - не съществува. Тук виждаме точно този най-древен култ, с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар, хилядолетен. Тук няма архитектурно усвояване на пространството. Това е едно свещено пространство, с лечебна вода, животворяща вода, животворяща скала, въздуха. Това е най-древното възможно светилище, което е живо и днес. Тук се идва неделята след Великдена. Скалата е вярвана като първоматерия. Едно от най-сериозните вярвания е, че хората произхождат от скала, камък, от който е и самата глина, мислена по същия начин. Камъкът затова е почитан, носен, оставян на свещени места. Христос е крайъгълен камък, не защото е строител на църква, а защото това е космоградежът, разказва проф. Валерия Фол по време на посещението на студенти от летния университет ,,Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад".


Индипасха сбъдва желания и лекува

Тракийското оброчище в Странджа е известно с чудесата си повече от две хилядолетия
Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.
 
 В мистичното светилище течала ,,жива" вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол.
Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял. Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце. И се възродило преклонението към Майката Природа тук. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Факт е обаче, че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление.
В един от най-горещите юлски дни екип на вестник ,,Десант", заедно с група влюбени в красотата на Странджа приятели, реши да извърви пътя до мистичното оброчище. Бяхме чували много за Индипасха, но нито един от нас не беше ходил до там. Обясниха ни, че без водач няма да се справим, не било писано на всеки да открие сам приказната местност. Маршрутът бил труден, а и недостатъчно маркиран.

Въоръжени с карти и компаси (и голяма доза увереност), поехме към сборния пункт – параклиса ,,Св. Богородица" в местността Качул на няколко километра от Граматиково по посока Малко Търново. От там продължихме по горски път, за да стигнем след 8 километра до разклон с указателна табела ,,Индипасха", която сочи вдясно. Следват около три километра преход пеша по планинска пътека, отвеждаща до високо място с две сковани от подръчни материали масички и четири пейки.
Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
Гледката, която се разкрива долу, секва дъха. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи с труд си пробиват път между плътно преплетените клони. Усещането за влизане в храм се подсилва от малък, скован от летви параклис, точно до аязмото. В което беззвучно се процежда капка по капка лековитата вода.


Според легендата водата, която се стича от скалите в малкото езерце, е чудодейна

Очите тъкмо свикват с полумрака и се спират на друга, още по-странна картина.
Над иконата на Богородица с Младенеца, оставена от някой неизвестен поклонник, върху скалата висят навързани хавлии, тениски, чорапи... Остатъци от варварски обичаи и суеверия, свързани с плодородието, тук някак естествено се преплитат с християнството.
Вярващите в изцелението на тялото си оставят дреха, която е покривала болното тяло. Според преданието, изворната вода на Индипасха помага на жени при безплодие, което обяснява наличието на оставеното бельо, разбираме в последствие. Хората идват тук, измиват лицата си, отпиват на глътки от вълшебната вода, после палят свещичка и се молят на Светата Дева за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.

Източници:

- http://www.focus-news.net/?id=f15966
- http://www.desant.net/show-news/18839/
- http://wikimapia.org/16416542/bg/Тракийско-оброчище-Индипасха

Hatshepsut

Тракийско светилище Камен рид


Тракийскoто светилище Камен Рид е култов център, разположен на плато на запад от река Крапинец в "Сборяново". През ранната желязна епоха (XI-VI в. пр. Хр.) централната част на платото е маркирана от юг и север със стени от големи ломени камъни. Край южната стена има множество огнища, фрагменти от глинени съдове, глинени идоли, магически предмети, метални накити и оръдия на труда. На север от огнищата са открити няколко скални ями с обредно предназначение. През IV в. пр. Хр. са преустроени оградните стени и са изградени два каменни кръга в северозападната част на комплекса. Светилището може да бъде свързано с култа към Великата Богиня-майка и с представите на древните траки за слънчево-земна хармония, персонифицирана като Аполон и Артемида.

Най-старото тракийско светилище в Историко-археологическия резерват "Сборяново" се намира в местността "Камен рид". На високото, обгорено от слънцето и брулено от ветровете скалисто плато се принасяли жертви на слънчевия бог. Светилището е основано в началото на първото хилядолетие пр. Христа и е продължило да съществува до началото на елинистическата епоха - почти седем века. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени и до днес с височина 1 метър каменни стени.

В територията на светилището са открити две съоръжения във формата на кръг очертан от камъни, всяко само с по един вход. В центъра на единия кръг има каменен олтар, а в центъра на другия днес се издига вековно дърво – може би така е било хилядолетия.

До южната стена са намерени многобройни глинени огнища-олтари, край които са открити съдове, глинени фигурки и магически предмети. В центъра се намират ритуални ями, в които са хвърляни дарове на Богинята-Майка: съдове, идоли, бронзови предмети.

Археологически находки от светилището на "Камен рид":









Единственият вход на свещената територия е от юг, където и до сега личат останките от най-древната й стена. Близо до нея, върху голия камък били измазани многобройни огнища. Големи каменни кръгове бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В ями, вкопани в самата скала, са полагани красиви съдове, прешлени за времето и дребни тайнствени предмети амулети и идоли от глина, за да се измоли божествената милост.

Откритите при разкопките кости от бебе и фрагменти от човешки череп са дали основание за предположението, че тук са принасяни и човешки жертви (според мен това едва ли е вярно, може би става дума за обикновени погребения). В единият кръг е вграден голям камък-жертвеник. Комплексът носи всички характерни за светилищата в средиземноморския район черти: липса на отбранителни съоръжения, стени имащи само оградна функция, вход от юг.

Източници:

- http://www.getika.com/index.php?ez=bg&pageid=stone
- http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/svetilishteto_na_kamen_rid_.html
- http://www.znam.bg/

Hatshepsut

Тракийско мегалитно светилище Беглик Таш


През 2003 беше разкрито уникалното тракийско светилище ,,Беглик Таш", което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още в края на бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност.

 Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки". Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.

 Археологическите разкопки започнаха през 2003 година. Територията на светилището беше разчистена от покрилите я храсти и дървета. Още с началото на разкопаването бяха открити материали, които категорично доказаха, че тук дълго е функционирало тракийско светилище, от XIV в. пр.Хр. до IV век. През 2003 година бяха разчистени и проучени останките от средновековната църква ,,Св. Параскева".

 През октомври 2004 разкопките бяха продължени в централната част и бе заложен нов сондаж северно от центъра на светилището. Именно тук за първи път се откриха доказателствата, че обекта представлява култов комплекс с прилежащи, обслужващи помещения и предполагаемата застроена територия е над очакваното.
 
Разположение

В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра надморска височина и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.



Предназначение

По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

♦ Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.
♦ Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.
♦ Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през XIV век пр.н.е., като функционира до V в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.

Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Източници:

- http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=arch&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=23
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Бегликташ


Беглик Таш - Българският Стоунхендж:

https://vbox7.com/play:4b84644221

Hatshepsut

Скално тракийско светилище в местността Беглик Таш


Из статията на Иван Маразов и Татяна Шалганова "Скално тракийско светилище в местността Беглик Таш", STUDIA ARCHAEOLOGICA IV (2005)


Резерватът "Ропотамо" изобилства със своеобразни каменни изваяния. Тук природата сякаш е развихрила фантазията си, като е създала скали с причудливи форми, струпани по ефектен начин. Дори съвременният човек "разпознава" в тях културни образи, сякаш застинали завинаги под погледа на Медуза Горгона. В общуването с тях архаичното въображение е просто задължено да ги осмисли, да ги види като каменни знаци, които да насити със значения. Логиката на природните процеси се преосмисля, превръща се в логика на мита и ритуала. От най-древни епохи такива природно маркирани места биват сакрализирани.

Датировка. С подобни природни дадености се характеризира и местността от резервата "Ропотамо", разположена североизточно от връх Китка, известна под названието Беглик Таш. Още Шкорпил я описва като скално светилище от древността (Шкорпил 1912-1913). Вероятно той също е намерил тук керамични фрагменти, каквито откри и нашата експедиция. Веднага трябва да кажем, че периодът на активно функциониране на светилището е през ранножелязната епоха, а последните сигурни следи се отнасят към Късната античност. Археологическият материал е представен от многобройни фрагменти керамика, от безформени малки късчета глинена замазка и от известно количество кремъчни конкреции, кремъчни отломъци и пластинки. Болшинството фрагменти от съдове принадлежи на ранножелязната епоха. Хронологически значими са орнаментираните с S-овиден мотив, с концентрични кръгчета, с триъгълници, с букели и с канелюри.

Мястото. Изборът на мястото не е случаен. От мито-ритуална гледна точка светилището е сякаш специално "планирано", за да въплъти няколко основни бинарни опозиции: "север-юг", "запад-изток", "затворено - отворено", "вътре-вън", "високо-ниско", "вертикално-хоризонтално". Мястото му бележи една от най-високите точки в околността. Централната му част представлява приблизително правоъгълна естествена скална площадка, ориентирана по дългата си ос в посока изток-запад, оградена от север и от изток с високи гранитни морени, а от запад и от юг - фланкирана от по-ниски камъни. Тя се издига на 1.2 м над равнището на разположеното от юг обширно, равно плато и въздейства като затворена сцена. Централната площадка е почти хоризонтална, с лек наклон от изток на запад и от север на юг. Най-удобният подстъп към нея е от западната страна, като вероятният вход се намира между две последователни двойки ниски камъни. Така сцената и движението са ориентирани строго по посоките на света: влизането е от запад на изток, у най-удобното място за наблюдение па ритуалните действия е равното пространство от юг. При своето движение слънцето огрява последователно обектите върху цялата площадка. Особено впечатляващо е осветлението около 15 ч., когато благодарение на югозападната позиция на слънцето всичко в светилището грее.

Сакралната топография на светилището. Както вече казахме, скалното светилище е почти точно ориентирано по посоките на света. При свличането си огромните камъни са придобили причудливи форми. Те изглеждат така, сякаш са поставени от човешка ръка според предварително обмислен план. Ако приемем, че ритуалното движение е било с посока от запад към изток, то от дясната страна (юг) е имало открито пространство, а от лявата (север) са изправени различни по форма и размер скали. В края на пътя процесията е заставала пред най-високия камък - Апостол Таш, който изглежда нестабилен, тъй като се крепи върху каменната база само върху две точки и е отделен от нея с процеп.


Макар и единно като сакрална планировка, пространството е сегментирано на няколко участъка, за които може да се предположи самостоятелна (ако и допълнителна) обредна функция. В началото на пътя, веднага след входа, отляво, три вертикално стоящи морени оформят обособен участък, в центъра на който лежи плосък, нисък правоъгълен камък. Между тази част и следващите високи скали има естествено оформен изход към пространството на север от светилището. Следващият участък се състои от две високи морени, разположени една зад друга. Първата, която е видима от централната площадка, въпреки че няма явни следи от допълнителна обработка, е с толкова правилни правоъгълни очертания, че създава внушение за изкуствено творение. Нещо повече, в горната си част тя е прорязана по начин, който предизвиква асоциация с капак и наподобява долмен. Другата скала е с овална форма, върху чиято горна равна повърхност има две "шарапани", вероятно от естествен произход. Непосредствено до правоъгълната скала в източна посока следва малко, затворено с камък към север и фланкирано с висока скала от изток "помещение". В него намираме камък с дъговидна форма (почти правилна полуокръжност), с естествено басейнче в центъра, което вероятно е допълнително дооформено. Източно от "помещението" се разполага следващото каменно образувание, което е и най-високото в северната част на площадката. То представлява голяма, със заострен връх скала, която е обърната на юг и чиято равна и леко полегата повърхност се огрява от слънцето, точно когато то се намира в зенита си. Следва ниска морена, разцепена още в древността на 3 части (вероятно разцепването е естествено), които ветрилообразно се отварят към площадката. След тях идват три по-ниски и плоски камъка, които завършват ограждането на площадката от север. От източната страна светилището е затворено от високата скала Апостол Таш, която изцяло се огрява при залез. Отдясно (южно) на нея е разположена висока, почти правоъгълна скала. Тя оформя в източната част на светилището пространство, което остава скрито от погледа на стоящите извън светилището непосветени.
Изявеният контраст между високите скали и равната повърхност на площадката внушава усещането за културна намеса. Действително опозициите "високо-ниско" и "вертикално-хоризонтално" се проследяват в няколко варианта в "планировката" на светилището. От друга страна, в кода на световните посоки "север" се асоциира с "високо", "вертикално", "затворено", докато "юг" — с "ниско", "хоризонтално", "отворено". Посочените кодови трансформации на пространството сигурно са имали място в мито-ритуалното осмисляне и обредно актуализиране на сакралната топография на това светилище.

Спомагателните "съоръжения" на светилището. Ние предполагаме, че подходът към светилището е бил от запад и съвпада с днешния черен път. Вероятно селата, населението на които почитали това оброчище, са били в по-ниската част на района. Пътят към светилището минавал (както и днешният) между две обособени групи мегалитни паметници: отдясно (от юг) каменни могили (открихме със сигурност 7 подобни съоръжения) и отляво (от север) долмени (освен известните под названията Змейова дупка и Славов егрек, открихме още два долмена, за съжаление твърде разрушени). Интересна задача ще бъде изследването на каменните струпвания, под които очакваме да се открият погребения.
Тук трябва да прибавим още един неотменим елемент от планировката на светилището. Става дума за естествена конструкция, описана от Шкорпил като Беглик Таш (Шкорпил 1912-1913), която нарекохме "квазидолмен". Тя представлява две високи и дълги каменни стени, покрити с огромен камък, така че се образува естествен огромен долмен, отворен в южна посока. Пред него е оформена площадка, оградена от камъни. Долменът се намира извън централната площадка, непосредствено зад камъка Апостол Таш.
В непосредствена близост до североизточния ъгъл на централната част на светилището е разположена естествена скална площадка с почти кръгла форма, която е оградена от всички страни с морени и е отворена само от изток. Върху нея сякаш са "поставени" два огромни плоски кръгли камъка. Напълно е възможно този природен кръг да е бил културно интерпретиран като олтар или трон. Пред него, в източна посока, се намира втората основна част от светилището, където, ние предполагаме, са се разигравали инициационни обреди. Четирите високи скали, обърнати на юг, са с меки, закръглени обеми. Между тях има процепи, през които с труд може да се
промуши човек. По-интересната част е скрита зад тази скална фасада. Няколко високи, отвесно издигащи се скали заедно с вече описаните оформят нещо като лабиринт - Г-образен проход между издигащите се почти вертикално стени. В мястото на пресичане на двата лъча на прохода има заоблени камъни с недвусмислена вулвоидна знаковост. Входът в тази част на светилището е бил по всяка вероятност от север, а "изходът" - на изток. Всъщност "изходът" е раздвоен от скала, която оформя ляв и десен ръкав. Ориентацията на "лабиринта" е симетрична на централната част от светилището.

Формите на скалните образувания. От особен интерес в анализа на светилището са постоянните асоциации, които предизвикват очертанията на природните образувания с културни, изкуствени обекти. Вероятно именно тези асоциации са обусловили както избора на мястото, така и, поне частично, неговото мито-ритуално осмисляне. В реконструкцията на това осмисляне ние се ръководим от онези архетипи на митологичното мислене, които създават закономерностите на лито-мито-логията. Първата структура навява асоциация за затворено културно пространство, в центъра на което е разположено "легло" или "трапеза". Следващата правоъгълна скала напомня визуално за каменен саркофаг или за долмен. Полукръглият нисък камък до нея несъмнено може да приеме функционалността на олтар. Важно е също така, че изходът от площадката е на север между скалите, оформящи две "помещения": трапезно и олтарно. "Квазидолменът" е може би най-очебийното природно образувание с културен аналог.
Обемите на скалите от североизточната част на светилището притежават заобленост и мекота, която носи несъмнено еротична окраска. Това първо впечатление се засилва и oт процепите между тях, както и от наличието на откровено вулвоидни каменни образувания. "Природа-култура". Тази базова опозиция е изключително слабо изявена в оформянето на светилището. Намесата на човешката ръка е пестелива и почти не се забелязва. Можем само да предполагаме, че първоначално горната плоча на квазидолмена е била от рода на вертикално стоящите камъни, обграждащи светилището, и нарочно е била подсече-на така, че да падне върху дългите стени, за да наподоби огромна по размерите си мегалитна гробница, подобна на долмените, покрай които процесията е минавала по пътя към святото място. Напълно е възможно естественият полукръг от камъни пред тази конструкция да е бил укрепен с поставянето на още няколко камъка, за да се подсили впечатлението за ограда. "Шарапаните" върху високите и плоските скали, както и в "олтара" вероятно съвсем леко са обработени допълнително, за да изпълняват по-добре обредните си функции. Може би най-ярката и недвусмислена следа от човешка намеса са петте кръгли и сравнително дълбоки дупки, издълбани в откритата към юг част на централната площадка. Те не са свързани с улеи и вероятно предназначението им е било по-скоро конструктивно: може би в тях са поставяли дървени стълбове или факли, които са били включвани по някакъв начин в обредната система. Самият факт, че те са разположени в най-близката и скритата от "зрителите" източна част на площадката, също е показателен, за да предположим участието им в ритуално действие от типа "покриване-откриване" или в семантично тъждествения акт на осветяване. Находките от сондажите доказват, че в светилището вероятно са били използвани съдове и са били поднасяни вотивни дарове, но е още много рано, за да се правят големи изводи въз основа на толкова оскъден материал.

Hatshepsut

Тракийско светилище Бегликташ


Днес в рубриката "Задължителни дестинации" ще ви разкрием обаянието на едно магическо място по българските земи. Това е мегалитното светилище Бегликташ (Беглик Таш).  Намира се на 6км от Приморско на 130м надморска височина. За съжаление пътят дотам не е добре обозначен и единствените ориентири са белите стрелки, изрисувани по стволовете на дърветата до пътя. За да се достигне светилището е необходим автомобил с висока проходимост. В противен случай може да се достигне с обикновен автомобил, но последните 1-2 километра от пътя трябва да бъдат извървени пеша, тъй като теренът е невъзможно да бъде преодолян от неспециализрано превозно средство. Древният обреден център датира от XIVв. пр. Хр., но е разкрито чак през 2003г. Това е място без аналог не само в пределите на България, но и на целия Балкански полусотров. Историческата му стойност е огромна, а особеното усещане, което предизвиква у посетителя – несравнимо!


Светилищният комплекс е съставен от множество спеациално обработени и изсечени камъни като някои от тях достигат тежест до 200 тона. Методите, чрез когото камъни от такъв размер са поставени в такава конфигурация, до днес остават неизвестни, нито пък е напълно ясна техниката,  с която са изсичани в сегашните си форми. Въпреки различните теории мистерията на тези камъни остава неразрешима и е съизмерима с тази на прословутия Стоунхендж.

Въпреки че не е известен точният способ, чрез който са поставени камъните, е ясно, че те изпълняват определена функция и мястото им изобщо не е случайно. Смята се, че светилището е издигнато, за да обслужва ритуалите, посветени на Бога на слънцето и Богинята майка. С това се обяснява и наличието на "брачно ложе", което вероятно е било издигнато, за да пресъздава бракосъчетанието между двете божества. В непосредствена близост се намират издълбани вани, които са събирали течности, символизиращи 4-те изначални сили според траките. Много добре са запазени и тронът, който се предполага, че е принадлежал на главния жрец, и огромният олтар, чиято колосална тежест е стъпила само върху 3 точки. Друга забележителна част от комплекса е мястото, на което са били извършвани жертвоприношения. Този каменен " плот" е с дължина повече от метър и се смята, че върху него са били извършвани принасянията в жертва, целящи да омилостивят божествата. По всяка вероятност обаче са се жертвопринасяли различни видове расителни култури, защото няма намерени животински останки върху самия жертвеник. Освен това светилището е изпълнявало функцията на часовник и календар за древните траки.

Часовникът е на принципа на слънчев часовник като ползва сянката от главния олтар за показател. Тя пада върху 1 от 6те специфично разположени камъка, които обозначават разделението на деня на 6 равни части. Календарът пък показва моментите на равноденствие и слънцестоене като през дупки, специално издълбани в камъните, минава слънчева светлина на точно тези дни от годината


Други каменни конфигурации, които могат да бъдат видени в Бегликташ са Апостол Таш (скален блок, положен от траките върху само 2 точки, образуващ голяма цепнатина), свещената пещера, символизираща утробата на Богинята майка, и монолитния лабиринт, където се извършвали гадания относно бъдещето на младежите от племето. А в непосредствена близост до Бегликташ е разположена съвкупност от камъни, образуваща жилище, което по всяка вероятност е принадлежало на главния жрец.


Всички тези особености правят Бегликташ едно от най-интересните и наситени с многовековна история места по нашите земи. Съветваме горещо всеки да посети това заредено с енергия светилище и да се увери сам в мотивиращата сила на вярата, която е вдъхновила сътворението на такова уникално място!

https://www.bulgarianhistory.org/svetilishte_begliktash/

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

Откриха храм на Посейдон в Несебър


Открит надпис на дорийски диалект върху мраморен блок свидетелства, че в Несебър е имало храм на бог Посейдон. На ценния артефакт археолозите са се натъкнали при извършване на консервационни и реставрационни работи в църквата ,,Св. Параскева" в Несебър, които са част от големия проект "Вяра в Несебър".

Мраморният блок е вграден в източната част на еднокорабната базилика, която е строена през ХІІІ-ХІV век и свидетелства, че църквата е построена на мястото на античния храм.


Мраморният блок с надписа е открит при реставрацията на църквата ,,Св.Параскева"

Това съобщи за zonaburgas.bg археологът Евтелпа Стойчева от отдел ,,Световно наследство"  към Община Несебър. Надписът е на четири реда и е посветен на Посейдон Асфалеос или преведено от гръцки - Посейдон Защитник на града.

,,Надписът е на гръцки език, дорийки диалект, тъй като Месамбрия е гръцка колония на дорийци. Тази новост е голямо откритие за Несебър, защото показва, че в античността в Несебър е имало храм на бог Посейдон. До сега имаше сведения за два храма на бог Аполон, два храма на Зевс, на Асклепий, на Дионис, на Хера, сега се прибавя и храма на Посейдон. Един голям принос за Несебър, защото се увеличава културното наследство на града и се обогатява неговата история. Надписът може да се датира още в началото на V  век пр. Христа", съобщи археоложката.

Храмове на Посейдон Асфалеос има открити на още три места в света - на остров Санторини, на остров Родос и на остров Тинос.

https://www.zonaburgas.bg/?p=58211

Hatshepsut

Храмът на владетеля Ситалк в Старосел


Входът на храма е с парадно стълбище

Иманяри станали причина да бъде открит тракийският култов храм

На една могила край село Старосел, някъде през V- IV век преди Христа, бил издигнат храм на тракийския владетел Ситалк (440-424 г.пр.Хр.) - мoгъщият цар на Одриското царство. Вековете засипали брилянтния образец на тракийското изкуство с тонове пръст и култовата сграда била открита едва през 2000 г., и то благодарение на иманяри.
 Покойният вече археолог д-р Георги Китов получил анонимно писмо, че в района на могилата шетат иманяри. Намерил финансиране и започнал експедиция по разкопките на района.

 Така бил открит тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел. Селото се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на същинска Средна гора. А храмът се оказва най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения.


Стената от обработени гранитни блокове е дълга 241 метра

 Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм "Хоризонт". Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето.
 Входът е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стоели статуи на лъвове. Те са задигнати от иманярите и продадени неизвестно къде. Учените разбрали за тяхното съществуване по отпечатъците от четирите им лапи в камъка.


На тези пиедестали са стоели статуи на лъвове

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи - правоъгълна плоча над всяка колона, със синьо-червена украса.  За нея са използвани минерални бои, които не са изгубили цвета си и до днес.

 Траките почитат Великата богиня-майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили в района възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество.
 Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките води началото си гръцкото религиозно учение, наречено ,,орфизъм".

 Светилището в Старосел е изпълнявало точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. С диаметър от 5,3 метра, храмът е най-величественият по българските земи и се смята, че в него е погребан самият Ситалк. За изграждането му са използвани 4000 каменни блока. Близо до стълбите в скалата са издялани ритуални ями, разположени стъпаловидно. В тях са извършвани жертвоприношения.

 Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма, кръвта е потичала по наклона и внимателно наблюдавайки я, жреците са гадаели бъдещето на владетеля и народа му. До момента е разкрита само 1/3 от храмовата сграда, предстоят разкопки и на останалите части. Засега те са консервирани, а това лято предстои разкритите основи да бъдат покрити с конусовиден купол, както е било в оригиналния вариант. На северната страна на могилата се намира хранилище с вместимост шест тона. Археолозите изследвали червената утайка на дъното и стигнали до извода, че в него се е съхранявало вино. Хранилището е с елипсовидна основа и плътна замазка.


Ваната за вино е с вместимост 6 тона

 При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Тракийското вино е било много гъсто, непочистено от семки и гроздови зърна и затова е трябвало да се прецежда. Религиозните церемонии и орфически тържества са били свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал е бил съпътстван от тридневни тържества, обилно поливани с вълшебната течност. Тези обстоятелства и това, че районът се слави като стар винарски край, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис, което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години.

 Според д-р Китов, именно този храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове и владетели.
 Този, чиито останки са открити в Пейчова могила, е бил последовател на Орфей. През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около свещена скала.
 В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм.

 Точно там са били подредени вещите на вожда - пълен комплект въоръжение - наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели, на които са запазени дървените тела, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти.

 Сред многото други находки се отличава сребърната двойна брадва лабрис - символ на царската власт в Древна Тракия. Златният пръстен - печат е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон.

 Сред останалите предмети се открояват  стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на воин с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението и комплект сребърни украси за главата на кон. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви. Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София. Съвсем наблизо, в местността Манастирчето, се намира могила "Хоризонт".

 Храмът там се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада.
 Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.

http://www.desant.net/show-news/27562/

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

Откриха древно светилище край Капитан Андреево

Находката с площ от 28 дка е част от римския път Виа Диагоналис

Огромно праисторическо ямно светилище откриха при спасителни археологически разкопки, край свиленградското село Капитан Андреево. Находката е разположена на площ от 28 дка и представлява отсечка от римския път Виа Диагоналис, с ширина 18 м.

 Светилище с такива големи размери се разкрива за първи път. Екипът, който работи на терен, е ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова. Те се натъкнали на два дълги рова, заграждащи мястото за обреди, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Особено интересно е, че намерените артефакти са датирани от четири исторически периода на развитие - късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.
Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно, оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са си го харесали. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност. Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка, разказа пред "Старият мост", проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване, за плодородие.

Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите и винаги там се връщало за следващите. Ритуалите са били посветени на Богинята-Майка, и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. На място се е колело жертвено животно, там се е готвело, а после древните са чупели хромели, керамични съдове с обредната храна, култови предмети и др., и ги поставяли в ямите като жертвоприношение. Дори части от къщи, които са изгорели по някаква причина, са били "погребвани" в ямите.

Около 150 такива ями са проучили засега археолозите, а в местността се наброяват поне 400 - 500. Намерени са отломки от хромели, керамика, човешки череп и кости, и др.

Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5200 - 4900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.


Снимка: http://fakti.bg/kultura-art/69913-svetilishteto-v-hauza-vpechatli-stoanovich-?utm_source=flip.bg

Особенно ценна находка при разкопките е 130-метровата отсечка от римския път Виа Диагоналис - диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речни камъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане. В средата на пътя, където мястото е по-високо, най-вероятно камъните са отнесени и разхвърляни при оран на мястото в ново време, предполага проф. Николов и се позовава на установените следи от плугове.

Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.
В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа Диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската "магистрала", която беше открита при разкопките, заради автомагистрала "Марица".
Проучванията на обекта, върху който трябва да мине аутобана, започнаха още м. г., но бяха спрени заради липса на финансиране. Тази пролет бяха отпуснати средства и от 1 април разкопките започнаха. В продължение на 3 месеца, на терена работят 24 археолози.

http://marica.bg/откриха-древно-светилище-край-капитан-андреево-news110959.html

Hatshepsut

Скално-пещерно светилище Манастирище

В комплекса "Манастирски" пещери по поречието на р.Смолска край с.Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. Картирана на 04/03/1979г. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И.Панайотов, Ал.Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4,V(106), с.41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с.14 и Стойчев Т. - Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987).

http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=2959


Светилището се намира на 5 км от селото по долината на р. Смолска. Представлява бигорен масив с образувани в него 4 плитки пещери и площадка за наблюдения, обработена върху най-високата точка на масива. Масивът доминира над околния терен и от това място удобно могат да се наблюдават лунните изгреви и залези. По стените на две от пещерите и върху 5 скални откоса са регистрирани общо 236 отделни изображения на последователните изменения на лунния диск. Те са изпълнени в три техники - контурни, вкопани и барелефни и са с диаметър от 24 до 88 см. Много от изображенията са свързани в групи и представляват графични регистрации на определени времеви интервали. Вероятно наблюденията и записите на лунните фази тук са били извършвани в продължение на 350 години. В пещера № 2961 върху лунните изображения в по-късен период е бил нанесен фриз - монохромна живопис, рисувана с гуано и отпечатъци от пръсти, направени с лилава минерална боя. Фризът започна с решетка – календар, след който следват изображения на итифалически мъжки фигури, танцуващи жени, животни, дървета, соларни знаци и пр., които представят един общ разказ за последователно изпълнявани ритуали в продължение на една календарна година. Направените изчисления показват, че годината е съдържала 365 дни или 73 малки седмици. Пещерната живопис – календар кореспондира смислово, композиционно и стрктурно с рисунките от пещерата Магура, датирани през ранна бронзова епоха. Мая Аврамова
 Публикувал: Институт за балканистика с Център по тракология
 Регион (Местност): село Байлово, Софийско
 Дата на създаване: 3 – 2 хил. пр. Хр.
 Период на създаване: ранна – средна бронзова епоха
 Местонахождение: село Байлово, Софийско

Скално-пещерно светилище Манастирище / Карстово скално образование с изградена малка пещерна система. Имало е следи от древни скални изсичания и рисунки с прилепово гуано: слънце, фази на луната, пиктограми, растения и др. Предполагаема древна астрономическа обсерватория с датировка около 5 хил. пр. Хр. (Стойчев Т., Стоев А., 1989). Към 2002 г. почти всички знаци и рисунки са унищожени безвъзвратно от недобросъвестна човешка намеса - скалните релефи все още са там. Една част от рисунките са заличени, а друга изрязани от скалата. С огромно прискърбие ви показваме това изгубено богатство.









https://www.facebook.com/media/set/?set=a.196292450524159.1073741898.179249492228455&type=3