• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 18:15:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10919 Posts

Шишман
2577 Posts

Panzerfaust
444 Posts

Лина
417 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15793
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 35
Total: 36

Езически храмове и светилища по българските земи

Started by Hatshepsut, 25 July 2018, 15:13:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Ехо от древността: Мегалитният валун Марков камък в Странджа

Странджа – загадъчна и омагьосваща, съкровищница, която пази следите на минали епохи – живи и застинали. Сред тях е и тракийското мегалитно светилище Голям камък или Марков камък. Древното култово съоръжение се намира в землището на село Долно Ябълково, на полегат склон, източно от връх Китка.



Марков камък или Голям камък в Странджа е следа, оставена от древните обитатели на земите ни, една от стотиците подобни, но отличаваща се с внушителните си размери. Представлява мегалитен валун с височина 8 м, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които, според народните поверия, се пълнят с лековита вода. Местните хора ги наричат ,,очите на Бога". Вярва се, че дъждовната вода, която се събира в ямките, е лековита и помага при безплодие и проблеми със зрението. А ако се провреш през процепа под валуна - ,,провиралката", ще бъдеш здрав през цялата година.

Мегалитното съоръжение е датирано от XII– VII век пр. Хр. Предполага се, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха, което се е намирало на същото място около XII век пр.н.е. Откритите на място артефакти дават основание да се смята, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня Майка.



В миналото всяка пролет край мегалитния валун се правел голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), а други посочват 6 май (Гергьовден). Марков камък е свързан с множество легенди. Една от най-разпространените от тях, е че Богородица е изпуснала камъка: Божията майка искала да помогне в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че ,,богородичният" скален отломък лекува безплодие. В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично, жителите на околните села се събирали край Големия камък за курбан и молитва.

Формата на мегалитния валун, наподобяваща космическото яйце - важен елемент от орфическата космогония, както и скалната арка в съседство, дават основание да се предполага, че са свързани с древен посветителен ритуал. Околния релеф образува обърната на северозапад отворена дъга, по която са разположени долмените, а Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.

Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година. Изградена е и малка стълба, по която може да се изкачите на валуна, а околният терен е леснодостъпен и приятен за разходка, особено през пролетта.

https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-mountain/from-the-past/7924-eho-ot-drevnostta-megalitniya-valun-markov-kamak

Hatshepsut

Тракийското светилище Харман Кая


Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес не по-малък от този към Перперикон и Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено, за разлика от другите две, които освен разучени, са и достатъчно рекламирани. За Харман кая това обстоятелство всъщност е добро. Липсата на тълпи от туристи тук  е запазила онова рядко усещане за тайнственост и уникалност, каквото доскоро можеше да се изпита на Белинташ и което все още цари край Глухите камъни. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши. В превод Харман кая означава равна скала, идва от ,,харман" – равен, като думата се използва и за двор, и ,,кая" – скала, използвана още за плато. Платото е с относително ниска надморска височина – 428 метра в най-високата му точка, но впечатлява с гледката, която се открива към околността и която вероятно обяснява причината това място да е избрано за светилище.

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина от 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода) или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север, и с диаметър на кръговете от 0.3 до 1.4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.


Ясно очертаните полукръгове на Големия харман


Врязаните в скалата линии на Малкия харман

Каменно корито и щерни с преливници

Издълбани са два трона – единият в западната част на малката площадка, а другият в северния край на голямата площадка, като и двата са обърнати в посока североизток. Запазени и до днес са щерните в скалите, шарапаните, изсечените стълби. Скалите на платото са с червеникав отенък, съставени от риолити и вулканичен туф. Харман кая е образуван в участък от Нановишката калдера. Преди милиони години районът е бил подложен на активна вулканична дейност, а тектоничните процеси обясняват напукванията в скалите и образуването на процепи в тях.


Каменно корито и щерни с преливници


Уникалните камъни на Харман кая


Входът на пещерата в основата на Харман кая

Как се стига до Харман кая

Светилището е разположено между Момчилградското село Биволяне и махалата му Долна Чобанка като по-удобен и лесен за него е пътят откъм Долна Чобанка, който освен това е и указан с табели още от Момчилград. От Момчилград тръгвате за с. Равен и продължавате за махала Долча Чобанка. След края на селото вдясно от пътя има табела, сочеща към платото. От нея по широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Пещерата в платото Харман кая

По-трудно ще Ви бъде да намерите пещерата в основата на Харман кая. Тя е трудно достъпна и се намира в основата на по-ниска площадка под високата част на платото. И така, на входа на самото светилище, заставате пред първия харман, намирайки се с лице към него, тръгвате надолу и наляво от хармана през гората. Тук пътеката се губи, а после съвсем изчезва. Ориентир ще Ви бъде самото плато, Вие трябва да се спуснете в основата му. Ако сте се ориентирали правилно, няма как да пропуснете пещерата. Тя е трудна за откриване, но веднъж след като сте стигнали там, лесно можете да влезете вътре. Внимавайте, обаче, тъй като се обитава от прилепи, и подплашени от присъствието Ви, те вероятно ще започнат да кръжат наоколо.

https://keepliving.eu/kak-se-stiga-harman-kaya/

Hatshepsut

България отвисоко - Белинташ



Тракийско скално светилище ,,Белинташ" - Belintash - Thracian rock sanctuary, Bulgaria