• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 February 2020, 02:07:11

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10075 Posts

Шишман
1024 Posts

Panzerfaust
240 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12142
  • Total Topics: 1223
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 40
Total: 40

avatar_Hatshepsut

Езически храмове и светилища по българските земи

Started by Hatshepsut, 25 July 2018, 15:13:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози разкриха тракийско светилище и късноатнична крепост в "Града на слънцето"


През този археологически сезон в местността "Хасара" до село Ангел войвода в община Минерални бани бяха разкрити 7 подобекта в разположеното на 8 декара площ тракийско светилище и късноантична крепост. Това съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт и музей на БАН. Мястото е станало известно като "Градът на слънцето". Министерството на културата вече е дало статут на обекта от национално значение след заключението на междуведомствена комисия. По негови думи на базата на сегашните разкрития община Минерални бани може да пристъпи към създаване на проект за цялостна реставрация, консервация и социализация, заради сериозността на находките. Най-атрактивен и за специалисти и за посетители, е големият комплекс от скални ниши на източния склон. Там са открити 17 изсечени в отвесните скали дупки, които са най-дълбоките в целия хасковски регион, посочи Димитров. Второ откритие е изключително добре запазената крепостна стена от северната страна, която е с височина два метра и може да бъде реставрирана, добави той. Археологът определи скалната гробница на самия връх на светилището като точен аналог на Татул. Под нея се намира раннохристиянска църква, която е проучена напълно. В източната й страна пред апсидата са открити два раннохристиянски гроба, разказа специалистът. Те представлявали сакофагоподобни изсечени в скалите ложета, покрити с каменни плочи, в които най-вероятно били положени телата на първосвещениците в храма. На югоизточния ъгъл на комплекса е имало скален проход, който траките са използвали, за да се изкачват и стигнат до култовото място. В късното античност, четвърти - пети век, върху него е била изградена кула, добави Димитров. Засега пълна загадка е разкритата голяма шарапана. Хипотезата, че каменния съд е служел за мачкане на грозде, трудно би могла да бъде оправдана и по негови думи и функцията й засега остава неизяснена. Други разкрити и проучени подобекти в комплекса са цистерната на крепостта и малко храмче от късноримската епоха, в което вероятно са се изпълнявали последните езически култове преди идването на християнството. Аналогиите на тази сграда с храма на тракийския конник на южния склон на Перперикон като размери, градеж и позиция са почти перфектни, подчерта археологът.

https://www.novini.bg/

Hatshepsut

Откриха тракийско светилище до границата с Гърция


Близо до границата с Гърция археолози откриха тракийско светилище от елинистичната епоха. Намерените находки доказват близките контакти, които гръцката и тракийската цивилизация са имали в района на Родопите.
Светилището е открито близо до кирковското село Бенковски. Датира от от IV-III век пр.н.е.
 
Оказаха се два храма, които са много тясно свързани с прочутия храм на Орфей при село Татул. Те нямат неговата мащабност и красота, но показват връзките на траките с гръцките колонии по Егейското крайбрежие, обясни пред БНР проф. Николай Овчаров.
 
Преди 24 века в този район на Родопите е имало засилени контакти между гръцката и тракийската цивилизация. Те са минавали през тракийското пристанище Маронея, днешна Мароня в Северна Гърция, което е на стотина километра от откритото светилище.
 
Точно това е смисълът на тези обекти от 4-3-ти век, които откриваме по тези места, че те показват контакта, който се е осъществявал в Източните, Южните и Средните Родопи.
 
Това не е първата находка в този район. През миналата година там беше намерено богато погребение на тракийска принцеса от същия период. Предполага се, че е имало селище, но проучванията за него предстоят.

https://frognews.bg/kultura/art-jungla/poiavi-trakiisko-svetilishte-granitsata-gartsiia.html

Hatshepsut

Откриха уникална статуя на Изида край Каснаково

Сред находките от извора на нимфите и Афродита е и глава на сатир, приближен на бог Дионис


Уникална статуя на Изида или нейна жрица от египетски мрамор е открита при археологическите разкопки на светилището на нимфите и афродита край димитровградското село Каснаково. Това съобщи на научна конференция днес в хасковския Регионален исторически музей ръководителят на разкопките  гл.асистент д-р Веселка Кацарова. Артефактът е открит в приемната зала на нивото на мозайката на древната вила в светилището.

По неофициална информация цената на статуетката е над 500 000 евро. Освен нея е намерена и глава на сатир от приближените участници в пировете на бог Дионис. Главата е част от колона.


Утре на пресконференциья в археологическата зала на Исторически музей - Димитровград д-р Кацарова и кметът Иво Димов ще дадат пресконференция с още интересни подробности.

https://haskovo.marica.bg/otkriha-unikalna-statuq-na-izida-kraj-kasnakovo-Article-89478.html

Hatshepsut

,,Слънчева порта" и ,,Братята" – уникални, но слабо проучени мегалити в Средногорието


Когато се разхождате из склоновете на Средна гора,  не се учудвайте, ако се натъкнете на останки от древността, свързани с  езичеството. Районът е изключително богат на такива. Част от тези обекти са  добре изучени, други по-слабо, трети изобщо не са изучавани и все още крият  загадки от времето на траките и праисторията.</b><br /><br />Мартин Константинов,  докторант по социология в БАН, е един от онези, които на добра воля се опитват  да запълват белите полета в нашето минало. Сред изследваните от него обекти е  един уникален мегалит от преди хиляди години в района на Старосел, от народа  наричан ,,Момини гърди", а така също ,,Слънчева порта". Названието ,,Момини гърди"  се свързва с легенда за любовта между двама млади, която срещнала съпротива от  техните близки. На това място девойката била застигната от клетвата на рода си  и се вкаменила. Според някои изследователи, в древността Слънчевата порта,  която е изпълнявала ритуална функция, е служела за осъществяване на контакт с  отвъдното и дава израз на представата на прадедите ни за единството на  световете. Според Мартин Константинов, обаче, основната функция на мегалита е  астрономическа.



Предвид това, че мегалитната конструкция е ориентирана  на запад, може да се допусне, че тя е била използвана за наблюдение на  слънчевите залези в определен период от годината. Но, доколкото съм запознат,  все още не са правени изследвания, които да установят в кои дни слънцето  залязва точно в прозореца между двата камъка</i>, уточнява Мартин и обяснява:

Мегалитът представлява два огромни яйцевидни скални  къса с тегло минимум 10 тона всеки. Най-впечатляващата му характеристика е  балансът. Двете гигантски каменни яйца стъпват върху скалната основа на съвсем  малка площ и се допират помежду си, формирайки прозорец или врата. Именно за  този прозорец смятам, че е използван, за да се наблюдава залезът на слънцето в  определени дни</i>. Относно произхода на мегалита  – естествен или изкуствен, Мартин казва, че <i>е  изключително трудно да се допусне антропогенен произход, защото науката засега  не дава обяснение как са създавани мегалити като този. Специално за ,,Слънчева порта", освен, че се е налагало повдигането на изключително тежки скални късове,  допълнително затруднение би представлявало и последващото им балансиране. Това  е почти невъзможен за постигане баланс. Но именно поради това, както и поради  сведенията за култа към слънцето на нашите предци и ориентацията на мегалита на  запад, смятам, че е невъзможно той да представлява естествен феномен, тъй като  прекалено много стават съвпаденията, а и не мога да си представя как тези два  камъка могат да се балансират по естествен начин</i>.<br /><br />Ледников произход на  мегалита се изключва, тъй като последната ледникова активност на територията на  днешна България е обхващала само високите планини Рила и Пирин, но не и Средна  гора. <i>Както естественият, така и  изкуственият произход на обекта изглеждат трудно постижими и, въпреки това,  най-вероятен е вариантът той да е човешко творение</i>, убеден е Мартин. Той  твърди, че ,,Слънчевата порта" има единствен известен аналог – мегалит, познат  под названието ,,Братята" или ,,Правите камъни", до село Розовец, община Брезово,  който той със свои колеги проучва преди две години.



Мегалитът в Розовец</a> представлява два високи около 5-6  метра вертикално поставени каменни блока, също балансирани. Ако единият от тях  е с доста широка основа, то другият е с изключително малка основа на фона на  височината му. Така че и при него говорим за постигнат сериозен баланс. В  научната литература не срещнахме описани подобни мегалити. Предложихме  дефиниция за подобен тип обекти – двойка балансирани скални монолити, като при  този в Розовец има и допълнителна характеристика – че те са успоредни.  Свързахме се с доста любители на мегалитите от цял свят. Всички се заинтересуваха  много от този обект, но не успяха да предложат аналог. Затова засега това са  двата мегалитни обекта, които могат да бъдат причислени към дадената от нас  дефиниция



За произхода на ,,Братята", тъй  като в тази мегалитна конструкция двата камъка не се допират помежду си, може  да се приеме, че става дума за ерозия, но с допълнителна обработка. <i>Между двата камъка на ,,Братята" има проход,  т. нар. прозорец или врата. Този проход, дълъг около 4 метра, със сигурност е  обработен. Личи си, че камъните от вътрешната страна са изравнени и загладени</i>,  обяснява Мартин Константинов. Според неговите заключения, монолитът е използван  за наблюдения на изгревите на слънцето около дните на есенното и пролетното  равноденствие.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100902949/slancheva-porta-i-bratata-unikalni-no-slabo-proucheni-megaliti-v-srednogorieto

Hatshepsut

Древно светилище на нимфите откриха край Арбанаси

Древно светилище на нимфите откриха край Арбанаси. Това съобщи за Радио ,,Фокус" – Велико Търново геофизикът Костадин Димов. Откритието е направено миналата година, когато любители на природата и пещерите откриват, че в пещерата-утроба ,,Калугерската дупка" край Арбанаси проникват слънчеви лъчи по време на лятното слънцестоене. ,,В началото не вярвахме, че това чудо се случва, защото пещерата е ориентирана на север, но по-миналата година отидохме през август и беше осветен само леко входът, тъй като лятното слънцестоене беше преминало. Миналата година отново посетихме пещерата около 27-28 юни и се уверихме, че става въпрос за пещера-утроба", допълни Костадин Димов. По думите му по всяка вероятно тук древните траки са извършвали ритуали към своя култ, тъй като ясно се вижда, че мястото е било оформено от човешка ръка през древността. Може да се отличи изкопан канал, който през пролетта се пълни с вода, а водата пълни басейн. По думите на Димов може да се говори за древно светилище на нимфите. ,,Това е едно чудесно място. Не съм предполагал, че има такова в България, а и по света. Всички природни стихии – вода,слънце, земя, в дните около лятното слънцестоене, се изявяват пред погледа на този, който е вътре", допълни Костадин Димов. Той посочи, че пещерата е малко изследвана. Тя е картотекирана от великотърновския пещерен клуб, но чак сега специалистите установяват, че това не е обикновена пещера. ,,Чак сега осъзнахме, че тя е нещо повече от обикновена пещера, че тя е ползвана за светилище. Даден й е един по-висок  статут на астрономически, ритуален и култов обект", допълни геофизикът.

http://focus-radio.net/

Hatshepsut

Светилища в България
Каталог на култовите места в България

https://bulgariansanctuaries.com/

Hatshepsut

Античен надпис доказва съществуването на храм на Аполон в Созопол

Нова археологическа находка е на път да разкрие дълго търсен храм на Аполон в Созопол. Екипът на проф. Казимир Попконстантинов намери мраморен къс с текст, който доказва съществуването на светилището. Декретът е на Народното събрание на Аполония Понтика и е датиран от III век преди Христа. Мраморният отломък е бил използван многократно. Той е бил част от подовата настилка на манастирския храм на остров Свети Иван.

Въпреки убедеността на археолозите, че на остров ,,Св.Иван" е имало храм на Аполон, за толкова години не е открит нито един писмен факт, който категорично да е доказал твърденията им, а сега 5-редов надпис, издълбан върху парче от камък, се е появил върху съвсем тънък пласт от пръст.

проф. Казимир Попконстантинов: Откритие, което е за Созопол и за историческата наука, тясно свързана с историята на Созопол, е епохално или феноменално, не преувеличавам.
Издълбаният върху мрамор фрагмент от Декрет на Народното събрание на Аполония Понтийска датира от 3в. Пр. Хр. и това е доказателство, че далеч преди изграждането на раннохристиянската църква и манастир от 5в., на това място е съществувало голямо езическо светилище, категоричен е проф. Казимир Попконстантинов.

проф. Казимир Попконстантинов: Този декрет потвърждава предположението ни, че тук е имало храм, посветен на Бог Аполон.
Мраморната плоча е стояла на една от стените на светилището и надписът ѝ свидетелства, че в древна Аполония са канени видни личности от античния град Хераклея Понтийска. Проф. Попконстантинов каза още, че това е и първото писмено доказателство за връзките между двата антични града, а от тези изключително важни за науката каменни документи до наши дни са оцелели едва десетина.

http://news.bnt.bg/bg/a/antichen-nadpis-dokazva-sshchestvuvaneto-na-khram-na-apolon-v-sozopol

Hatshepsut

Тракийско скално светилище Баджалията край с. Стрелково, Силистренско


Къде се намира и как се стига

Скалното светилище Баджалията се намира до село Стрелково, община Кайнарджа, на около 34 километра южно от Силистра.

Минава се през цялото село Стрелково и се излиза от него, като асфалтов път води малко след последните му къщи. След асфалта продължава стабилен чакълест черен път. При внимателно каране може да го изминете с лека кола. Ако продължите пеша – съветвам ви да изберете този вариант – имате десетина минути ходене пеша до обекта.

За ориентир – черният път слиза до една поляна, а светилището се намира високо в скалния венец от дясно. Има стълби и на места метални парапети, които улесняват и подсигуряват достъпа до обекта.



След стълбите се преминава през къс тунел в скалите, след който се стига до самото светилище. То се състои от една отделна странична скална ниша и голяма галерия с размери около 7 х 10 м и височина около 6 м, с няколко ниши в стените и дупки в тавана.



От светилището се открива добър изглед към района.

Няколко метра преди тунела от стълбите нагоре се отделя тясна пътечка, която стига отгоре върху светилището. Трябва да се внимава, защото пътеката е камениста, а отгоре са отворите на дупките – комините.



Горе изгледът е още по-красив.



С какво е интересно скалното светилище Баджалията

Скалното светилище е разположено в суходолието на река Табан (Малък Канагьол), която до преди стотина години била пълноводна. Местните наричат светилището Баджалията. Името произлиза от турската дума баджа – комин. И наистина – на тавана на голямата галерия от светилището има няколко отвора – комини.

Проучвания

Открито е преди повече от 20 години от археолози от Крайдунавска Добруджа като част от по-голям древен култов комплекс, състоящ се от още светилища, олтари, култови площадки и ями, разположени по протежението на Табан. През 2004 г. обектът е проучен от археолозите Диана Гергова, изтъкнат български учен-траколог, и Георги Атанасов от археологическия музей в Силистра. По откритата при разкопките керамика е установено, че светилището е било използвано през дълъг период от време – от ранната Желязна епоха до Късната античност.

За огромно съжаление, светилището е ограбено от иманяри преди официалните проучвания.

Легенди

Тукашните земи в древността са били населявани от тракийското племе Гети, които почитали бога Залмоксис и вярвали в безсмъртието на душата и задгробния живот. Затова се смята, че светилището е посветено на него.

Според бащата на историята Херодот, Залмоксис наистина съществувал. Той бил роб на Питагор на остров Самос в Егейско море. Залмоксис се освободил и забогатял, след това се върнал в Тракия, станал цар и посвещавал съплеменниците в учението на Питагор за безсмъртието на душата и нейното преселване.

Познати са четири обреда, свързани със Залмоксис: събиране в андреона (зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземната пещера, човешки жертвоприношения, стрелба с лък към небето.

Първият обред е свързан с пирове.

Вторият обред е свързан с безсмъртието на душата. Според Херодот, Залмоксис се скрива за три години в подземна пещера, през което време го смятат за мъртъв. Показвайки се през четвъртата година, той накарал хората да смятат, че безсмъртието е възможно.

Жертвоприношенията – третият обред – били жестоки, защото в жертва се пренасяли хора. Жертвата наричали пратеник до Залмоксис. Хвърляли я върху три копия – ако умре, значи богът е благосклонен, ако не – избирали друга жертва, а старата оставяли да умре бавно в мъки от раните си.

Стрелбите с лък към небето били срещу гръмотевиците.

Тракийското светилище Баджалията е не само любопитно, но и разположено в много красив карстов район. Интересно е също, че село Стрелково, край което се намира, е разположено сравнително ниско, а светилището и суходолието са още по-ниско. На място направих асоциация с долината на река Русенски Лом.



https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Древните светилища на България

Древните хора, които са построили тези "обсерватории" са знаели не само движението на звездите, но и тайните на честота и енергия. Те са използвали тези природни ресурси, за да се разработят технологии и методи, такива каквито ние тепърва разкриваме. Много доказателствата сочат, че тези светилища може би са били построени като древни енергийни машини съобразени с енергийната мрежа на Земята, осигуряване на енергия за изцеление, както и предсказания, а може би и за още неща, които остават неизвестни за нас. Една от най-смущаващи загадки на нашата планета са мегалитните конструкции. Това са места с характерни камъни подредени в определен ред. Възрастта на най-древните мегалити е повече от десет хиляди години.

Все още ние знаем нищожно малко за обкръжаващия ни свят. Земята въздейства на близката Вселена и тя на нея. Затова, древните са се старали да се ориентират в пространството и времето. И са го правили може би по-точно от нас. В древността хората са забелязали определени явления, които се повтарят. И те са се постарали не само да ги изучат и фиксират, но и да ги оставят на поколенията.



Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис и тракийското племе сатри. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.



Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.



Скално-култовият комплекс край село Татул, (Община Момчилград) е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред мегалитните паметници. Въз основа на наличните изсичания в материковата скала и керамичните фрагменти от съдове и фигури с култово предназначение, най-ранният етап от живота на хълма е датиран към късния Халколит.



Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград. В подножието на ,,най-големия тракийски град" личат очертанията на помещенията, виждат се улиците и площадите. Зидарията е без хоросан, а керамиката датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, над реката, е издълбана гробница. Култовият комплекс не е функционирал през Средновековието.



Марков камък или Големият камък намиращ се в землището на Долно Ябълково (обл. Бургас) е древно култово съоръжение. Обектът е описван и често като ,,Тракийско светилище Големият камък". Камъкът представлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепена върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода, които местните хора наричат ,,очите на Бога".



Бегликташ или Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 км от гр. Приморско, в полите на Странджа. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища у нас. Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България.



Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. пр. Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая,  северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Тази пещера-светилище се свързва с изповядването на култа към Великата богиня-майка – веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения ѝ брак със Слънцето.



Мегалитното светилище под Царев връх обхваща мащабна сакрална територия, разположена по билото на Рила планина между Марков и Царев връх, "маркирана" с множество мегалитни жертвеници. Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания ръководени от проф. Васил Марков. Царев връх е мястото, където според ,,Житието на Патриарх Евтимий" и народните легенди, българският цар Петър I разговарял и се е съветвал със Св. Иван Рилски.



Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма чаша близо до с. Розовец в Сърнена Средна гора обл. Пловдив. Поразително за българските археолози е изключително правилно оформената като кутел гранитна скала, както и наличието на втори подобен почти разрушен мегалитен кутел в съседство. Кутелът е имал капак - воденичен камък, който обаче е присвоен в миналото от недоброжелател. На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е използван за култови цели от тракийските племена.



Кромлехът при с. Долни Главанак до гр. Маджарово (обл. Хасково) представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове поставени директно върху скална основа. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време – религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.

https://uchiteli.bg/interesting/drevnite-svetilishta-na-bylgariq/2662

Hatshepsut

Светилището на Асклепий край село Паталеница – хранител на надеждата за изцеление


Ceлo Πaтaлeницa. Близo дo ceлo Πaтaлeницa ce нaмиpa eднo интepecнo и миcтичнo мяcтo – cвeтилищeтo нa Acĸлeпий, ĸoйтo  в дpeвнocттa e пoчитaн ĸaтo бoг, пoĸpoвитeлcтвaщ мeдицинaтa. Apxeoлoгът Kapeл Шĸopпил пpaви изcлeдвaния пpeз 1885 гoдинa пo тeзи мecтa. B тaзи мecтнocт ca нaмepeни oĸoлo 50 oбpoчни плoчĸи, a в caмия xpaм имa и ocтaнĸи oт ĸocти нa живoтни, пpинacяни в жepтвa нa бoгa-лeчитeл. Bepoятнo cвeтилищeтo e изгpaдeнo пpeз втopaтa пoлoвинa нa I вeĸ, зa ĸoeтo cвидeтeлcтвa и ĸoлoниaлнaтa мoнeтa oт Филипoпoлиc нa импepaтop Aнтoний. Πocлeднaтa oтĸpитa мoнeтa e oт вpeмeтo нa Teoдocий I Beлиĸи, ĸoeтo дoĸaзвa, чe тo e cъщecтвyвaлo дa ĸpaя нa ІV вeĸ. Cвeтилищeтo e пpeдcтaвлявaлo ĸвaдpaтнa зaлa c paзмepи 19x19 мeтpa cъc cтeни oт тyxли и ĸaмъни. B зaлaтa ce e нaмиpaл cвeщeн извop, извecтeн ĸaтo cвeтилищeтo нa Acĸлeпий.  Tyĸ ca идвaли xopa oт paзлични cтpaни и oт цялa Tpaĸия, зa дa тъpcят пoмoщ и лeчeниe нa тoвa мяcтo. Oт мнoгoбpoйнитe плoчĸи и cтaтyeтĸи ce ycтaнoвявa, чe Acĸлeпий e идeнтичeн c тpaĸийcĸия ĸoнниĸ, нapичaн oщe  Xepoc – бoг нa плoдopoдиeтo, живoтa и cмъpттa. Bcичĸи apxeoлoгичecĸи нaxoдĸи ce cъxpaнявaт в мyзeитe в Πлoвдив, Coфия и Πaзapджиĸ. A ĸaĸвa e лeгeндaтa зa Acĸлeпий? Tя paзĸaзвa, чe Acĸлeпий, ĸoйтo e cин нa бoг Aпoлoн, cтaнaл тoлĸoвa yмeл в тoвa дa лeĸyвa xopa, чe бил cпocoбeн дopи дa възĸpecявa мъpтъвци. Toй бил пocвeтeн в тaйнитe нa лeчитeлcĸoтo изĸycтвo oт мъдpия ĸeнтaвъp Xиpoн и oт бaщa cи. Ho Зeвc гo пopaзил c гpъм, пo мoлбa нa Πлyтoн – бoгa нa пoдзeмния cвят, чиeтo цapcтвo билo зacтpaшeнo дa oпycтee и пo тoзи нaчин дa ce нapyши paвнoвecиeтo.  Haй-чecтo Acĸлeпий e изoбpaзявaн ĸaтo бpaдaт мъж, в paзцвeтa нa cилитe cи, a нeгoв нeизмeнeн aтpибyт e дългa тoягa, oĸoлo ĸoятo имa oбвитa змия. Имeннo oт тaм пpoизлизa и cимвoлът нa мeдицинaтa. И oщe нeщo –  зa дa oздpaвeят, бoлнитe тpябвaлo дa пpeнoщyвaт нa зeмятa в xpaмa нa бoгa. Bяpвaлo ce, чe пpeз нoщтa caмият Acĸлeпий щe им ce яви cъc cъвeт ĸaĸ дa ce излeĸyвaт или щe пoлyчaт oт нeгo знaĸ нa cyтpинтa. Taзи пpaĸтиĸa e зaпaзeнa и ceгa, нo в дpyгa фopмa –  бoлнитe пpecпивaт в цъpĸвитe c нaдeждaтa дa oздpaвeят.

http://nameridobroto.com/

Hatshepsut

ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ
НА АСКЛЕПИЙ
ДО ГЛАВА ПАНЕГА

Вацлав Добруски

В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки.
Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена.
Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904–1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г.).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на ,,Археологически известия на Народния музей в София". Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов ,,Материали по археологията на България" (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфор
от светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин

Формат 13х20
Обем 200 стр.
ISBN 978-954-319-228-1
Цена 14 лв.



https://www.facebook.com/188927785708/photos/a.10156622415065709/10157114868940709/?type=3&theater

Hatshepsut

Археолози откриха най-големия духовен център на античността в Югоизточните Балкани


Източните Родопи поднесоха поредна археологическа сензация. Античното светилище е край ивайловградското село Хухла, където Арда напуска Родопите.

Археолози от НИМ откриха мощен духовен център при разкопки на късноантична и средновековна крепост в местността ,,Балък Дере край ивайловградското село Хухла.

Центърът е съществувал успоредно с вила ,,Армира" край Ивайловград и е бил част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол – днешен Одрин, съобщи за Епицентър.бг кметът на града Диана Овчарова.

,,През лятото на 2019 г. бе извършен пробив свързан с разкриването на най-ранната история на крепостта. Дългоочакваният резултат бе плод на много труд започнал през 2004 г. и с частични прекъсвания продължил 11 сезона. Този неизвестен досега комплекс е бил реалност значително преди римската епоха - още времето на древните траки, така ние сме на път да открием един от най-големите и влиятелни култови центрове на югоизтока. За целта е необходимо по-динамично и по-целенасочено археологическо проучване, чийто резултати ще отворят нова страница в историята на Източните Родопи а защо не и на югоизточните Балкани", смята ръководителят на археологическото проучване Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ.

До този момент са регистрирани над 800 движими културни ценности с експозиционна и историческа стойност. Проучванията установяват основните периоди от функционирането на крепостта, а именно, че е създадена в средата на IV век и е част от веригата крепости охраняващи новата римска столица Константинопол. Тя играе важна роля охранявайки пътя минаващ през Родопите по р. Арда.

Въпреки откритията оставаше големият въпрос свързан с живота на този терен преди създаването на крепостта. Ние имахме съмнения какво е било, но нямахме доказателства, сподели за Епицентър.бг Ивайло Кънев. Тези съмнения бяха подхранвани от изключителният аристократизъм който се излъчва от архитектурата и не е характерен за калетата по планините, уточни археологът.

Той даде пример на улица с канализация, мощни зидове на една от сградите, измазани с фин бял хоросан. Цялата крепост е застлана с плочи необичайно е наличие на множество мраморни колони, с мраморни бази за тях, липса на защитни кули и т.н., а подхода до върха е терасиран и все още са запазени следи от големи сгради по тези тераси. Тези наблюдения дали основание на археолозите да предполагат, че на този терен е имало един значим период на висока цивилизация още преди построяването на крепостта през IV век.

В процеса на проучването се откроили сериозна група паметници от II-III век. Освен споменатите мраморни колони се открили монети, фрагмент от триредов надпис, фрагмент от античен релеф. Те потвърдили съмненията на учените за наличието на антична структура в основата на крепостта. Основното предположение било за съществуване на антично светилище, защото всички архитектурни декорации напомнящи за езичеството били много целенасочено заличени. На терена се вижда как умишлено е унищожаван споменът за периода предхождащ християнството.

Предположенията намерили доказателство през този сезон с откриването на фрагмент от повествователен надпис на старогръцки език. Написан е върху мраморна колона и е дарен в светилището. Текстът е разчетен от учения Николай Шаранков и гласи ,,На добър час господарю А........".

Откриването на надписа доказва наличието на светилище от епохата на античността в най-ранните пластове на крепостта и същевременно поставя въпроса за името на Божеството на което е посветено светилището.

Вероятностите се свеждат до боговете ,,Асклепий" или ,,Аполон" на които има намерени посветителни плочи от околните села.
Другият възникнал въпрос се свързва със значението и влиянието на светилището.

Самата посветителна колона и откритите археологически паметници, дават основание на екипа от учени да предполагат, че са попаднали на значим духовен център, съществувал успоредно с вила ,,Армира" - част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол.
Археологическите проучвания са финансирани от Министерството на културата и от община Ивайловград, уточни кметът на града Диана Овчарова.

Новооткритите артефакти в крепостта изискват мощно финансово рамо и от държавата, а и от спонсори. Нуждаем се от меценати, за да може бързо и в пълнота да се разкрие поне част от светилищния комплекс, призова Диана Овчарова.

Проучването на култовия комплекс може да предизвика още по-голям туристически интерес не само в България, но и в Гърция и Турция, чиито гранични области някога са влизали в района на светилището, надяват се в община Ивайловград. Граничният пункт за Гърция е на около километър от светилището, Одрин е на 30-на км, така че археологическата находка може да привлече повече туристи в Ивайловград от Гърция и Турция.

http://epicenter.bg/article/Arheolozi-otkriha-nay-golemiya-duhoven-tsentar-na-antichnostta-v-Yugoiztochnite-Balkani-/193369/2/0

Hatshepsut

Татул – светилището на боговете


Автор: Боян Чипанов

През последните години мегалитната култура в Източните Родопи добива все по-голяма популярност. В скалите на Родопите могат да се видят множество гробници, ниши, храмове, олтари, дори цели градове, изсечени от траките. След като Ви запознахме с историята на свещения град Перперикон, който през хилядолетията е центърът на тази култура,  днес ще Ви разкажем за светилището до с.Татул, неговата история и витаещи легенди.


Общ изглед на светилището при с.Татул

Перперикон и Татул са каменни светилища, изградени от обитателите на Източните Родопи около VI – I хилядолетие пр.Хр. Разстоянието между двата обекта  е само 50 километра. Бесите – племето, построило и използвало двете свещени места, изминавали пътя за 3-4 часа пеша, вървейки по долината на река Арда. Светилищата на Перперикон и Татул най-вероятно обслужвали един общ култ – към богът-Слънце, Дионис и Орфей.

Светилището при с.Татул се споменава за първи път в записките на краеведа Никола Иванов още през далечната 1933 г., а през 1940 г. е проучено от Васил Миков, български археолог, който изказва различни хипотези за неговото предназначение. По-късно, в началото на 70-те години на XX век, с.Татул е подробно описано от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.  Според тях там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, чиято гробница след време започнала да служи като място за поклонение на траките. Иван Венедиков прави своите предположения, позовавайки се на древните автори – Павзаний, Конон и Еврипид. В някои техни текстове се споменават две погребения, случили се в Източните Родопи – това на тракийския цар Резос и това на Орфей. Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно на това място, а тя изрекла думите: "Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си."

С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец и прорицател Орфей.

Другата легенда е свързана с цар Резос – митичен цар на тракийското племе Едони. Той бил син на речния бог Стримон и музата Евтерпа. Родил се близо до село Резово,  което носи неговото име. Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като ,,и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва". Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция. Според думите на майка му, Резос щял да продължи да живее и след смъртта си, в пещерите като ,,антроподемон", човек с божествена и човешка същност. В своята трагедия Псевдо, Еврипид описва царя така:

,,За мене занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в пещерите на земята със сребърни жили..."

След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.

От 2004 г. насам проф. Николай Овчаров провежда всяка година археологически разкопки и проучвания на светилището. Екипът му пък е направил подробно описание на култовия комплекс.

Първите сведения за свещени ритуали на Татул са от каменно-медната епоха. Тогава скалите не били оформени от хората и те поставяли своите дарове за боговете директно върху камъка. Първият голям разцвет на светилището е през периода XIX-XI в.пр.Хр., когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множество олтари и ниши в скалите.


Орфей

Неприсъщо за типичните погребения в тази епоха, които се извършвали в могили под земята, светилището е изградено на висок хълм, в близост до слънцето. Този факт навежда на мисълта, че там е погребан много важен човек – цар или полубог, какъвто бил Орфей.

В източната част на светилището е издялано каменно стълбище, водещо към коридор, затворен от каменни блокове, някога използван за преминаване само от жреците. Следва второ стълбище, за да се стигне до главния олтар – централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце.

Непосредствено пред олтара се намира гробницата на Татул. Тя представлява пресечена пирамида, в различните епохи надграждана и оформяна от хората, обслужващи светилището. На върха й, върху нейната площадка се намира издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Той бил ограбен още в древността, но все още ясно се виждат жлебовете, върху които стояла покриващата го плоча.

Върху южната страна на пирамидата е издялан втори саркофаг, върху който е изграден свод във формата на арка. На запад се намира главният й олтар, в който се полагали различните жертвени дарове, а в близкия кладенец, издълбан в скалата, се поставяли останките от жертвоприношенията. За да извършат своите ритуали, жреците се качвали по стълбища, оформени по стените на пирамидата.

Между III и I в.Пр.Хр. около светилището е изградена масивна подпорна стена от суха зидария без замазка. Затваряйки северната и западната страна, тя укрепва и защитава религиозния комплекс, като на много места служи и като подпорно съоръжение.

В близост до пирамидата се намира храм-мавзолей, построен от тракийски аристократи малко преди завземането на Тракия от Римската империя през III-I в.пр.Хр. От него до наши дни са останали няколко стени, достигащи 6 метра височина. Храмът е съграден от прецизно оформени каменни блокове, скрепени без спойка.  Влиза се от север, през тесен вход, което ни подсказва, че се е използвал само от няколко избрани жреци за извършване на свещени обреди. Тази сграда най-вероятно е взела част от функциите на пирамидата и е служела за мавзолей, в който е бил погребан някой висш тракийски жрец или цар.

През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, сред които най-забележителна е трапезарията, в която се правели угощения и възляния.

На Татул са намерени предмети от траките, римляните (финна римска керамика), готите, които нахлули по тези земи през III в.сл.Хр., Анатолия, Афганистан, Гърция, Егейските острови, които най-вероятно са донесени от поклонниците, идващи да се поклонят на това свещено място. Този факт показва колко важен духовен център е било светилището до село Татул. Там са открити множество глинени идоли, вретена, съдове, костни ашици – предмети, свързани с предсказване на бъдещето и с култа, почитан на Татул. Край олтарите археолозите се натъкнали на кости от жертвоприношения и съдове, с които се разливало свещено винo. Разкопките доказват, че през Второто хилядолетие преди Новата ера, племената, владеещи Татул, поддържат търговски отношения с много различни култури – намерени са останки дори от най-развитата цивилизация по онези времена – Минойската. Тракийската керамика открита на Татул е аналогична на останките, намерени около Древна Троя, доказвайки, че траките, живели при Троя и тези, населяващи Източните Родопи, са част от една и съща култура.


Погребален саркофаг на Татул

През III век готите опожарили светилището. В следствие на това изгарят много ценни находки, които биха дали на археолозите още много знания за култовия комплекс.

Те открили, че Християнството коренно променило Татул и комплексът се превърнал в светска сграда. В периода VI – XII век светилището е използвано като вила от различни византийски аристократи. На Татул са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог (1081-1115), военноначалник на византийския император Алексей I Комнин и родоначалник на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 година. Татул било превърнато в имение на севаста, около което се намирали неговите ниви.

През XII век светилището е изоставено до наши дни, когато археолозите се заемат с възстановяването и проучването на това мистично място, привличало древните хора в продължение на хиляди години.

Магнетичното с.Татул ни връща назад във времето, разкривайки как дедите ни са почитали своите богове. Култът към бога Слънце, в който те силно вярвали, стоял в основата на изграждането на мегалитното светилище. Създадено е там – горе, високо, недостъпно в планината, близо до слънчевите лъчи, близо до певецът и предвестник Орфей, когото траките силно почитали и обожествявали.

Този възхитителен древен комплекс трябва да бъде съхранен, но и популяризиран, така че повече хора да научат за невероятната мегалитна култура в Източните Родопи.

https://bulgarianhistory.org/tatul/

Hatshepsut


Hatshepsut

Статуетката на Кибела от Филипопол


Статуетката на Кибела, открита при разкопки в северната част от агората на Филипопол (Пловдив), е от II –III век, коментира пред камерата ни Мая Мартинова, научен ръководител на обекта. Мраморната пластика е намерена в късноантичен пласт, опожарена и счупена, но със запазени атрибути, по които се разпознава – с тимпан в лявата ръка, седнала на трон между два лъва. Кибела първоначално е фригийска богиня, олицетворение на Майката природа, почитана в по-голямата част от Мала Азия. Чрез гръцките колонии култът към нея прониква и в Европа – включително по нашите земи. В Рим я честват официално от 204 г. пр. Хр., тоест след края на втората Пуническа война. А през римската императорска епоха (откогато е статуетка, открита в Пловдив), празненствата в чест на Кибела стават изключително пищни – защото тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Неслучайно според легендите именно Кибела е майка на митичния цар Мидас, който превръщал всичко в злато.

Вижте и чуйте подробности около статуетката, както и около новооткрития при разкопките надпис – фрагмент от императорско писмо с много интересно съдържание...



https://www.archaeologia-bulgarica.com/