• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 October 2019, 08:24:06

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10427
  • Total Topics: 1165
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Археологически находки във Варненска област

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 12:20:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози откриха фрагмент от флейта от късния халколит в "Провадия-Солницата"


Археолози са открили фрагмент от флейта от късния халколит при разкопките през тази година в най-стария солодобивен център в Европа - "Провадия-Солницата" (5500 - 4300 г. пр. Хр.). Това съобщи ръководителят на проучвателния екип проф. Васил Николов при посещението на министъра на културата Боил Банов на археологическия обект, предаде БТА.



"През тази година завършихме реставрацията на втората отбранителна система на обекта, която е строена около 4600 години пр. Хр., разказа Николов. Откритото досега вече е консервирано и реставрирано." Той обясни, че е продължила работата и по първата отбранителна система, която е най-старата - около 4700 години пр. Хр. Заедно с това е проучена и къща, долепена до стената. Там археолозите са открили, че стената на постройката е била с рисунки. На място са запазени части от нея, което е много интересно, според учения. Причината за това е, че от късния халколит има рисунки по стени, но откритата в обекта е от средния халколит.

"Третата отбранителна каменна система е невероятно постижение, дори и за военни цели, разказа специалистът. Тя е построена така, че достъпът към нея е по радиални структури и между тях могат да се придвижват двама души." Професорът обясни, че това не позволява да бъде нападната организирано, на голяма група, укрепителната стена. От този период в Европа няма аналогия на този вид укрепително съоръжение.



Проф. Николов показа на министъра и част от откритите през тази година находки. Сред тях са костена дръжка с медно шило вътре. Находката е датирана от късния халколит. Открити са и елементи, които се смятат за съставни части на шлем. Сред откритите артефакти са остриета на стрели от кост и копие. Открит е и предмет, наподобяващ бумеранг на външен вид, но с неизвестно предназначение. Намерен е и артефакт, който според някои е харпун, а според други - уред за плетене на мрежи, разказа още професорът.

Министър Банов коментира, че този обект няма аналог в Европа и за него трябва да се знае. Според министъра обектът трябва да се разработи и социализира, а довършването на магистралата "Хемус" ще помогне за достъпа до обекта.

Банов каза, че средствата за археологически проучвания, консервация и реставрация се увеличават всяка година. По думите му преди две години те са били един милион лева, а сега са 3,5 милиона лева. Министърът заяви, че парите ще продължават да се увеличават и през следващата година и да се инвестира в културното наследство. Той каза още, че министерството ще съдейства във всички фази на обекта - разкопки, реставрация, консервация и социализация.

Министерството е отпуснало за обекта през настоящата година 30 000 лева. Чрез проект с община Провадия са получени още 47 000 лева за консервация и реставрация.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/arheolozi-otkriha-fragment-ot-fleyta-ot-kasniya-halkolit-v-provadiya-solnitsata

Hatshepsut

Археолози откриха златно съкровище край Девня


15 златни монети са открити в златното монетно съкровище при проучването на древния град Марцианополис в землището на девненския квартал ,,Река Девня". Това съобщи за Радио Варна ръководителят на разкопките д-р Христо Кузов от РИМ в Девня. 13 от тях са отсечени по времето на император Теодосий II (408-450), една на съпругата му Елия Евдокия и една от император  Валентиян Трети, братовчед на Теодосий.  Те са били укрити при унищожаването на Марцианопол от хуните, съобщи д-р Христо Кузов.

От няколко години насам държавата и Община Девня съвместно отпускат средства за разкопки в историко-археологическия резерват ,,Марцианополис", като досега се проучваше инсулата (карето) западно от Музея на мозайките. Мястото, на което е открита сензационната находка, е ново и се намира в района на болницата. Община Девня в момента движи организацията по поставянето на камери за видеонаблюдение и прожектори в района, за да се обезпечи сигурността на съкровището, голяма част от което засега е под земята.

Кузов съобщи,че с писмо до министъра на културата Боил Банов са поискани още 20 000 лева за продължаване на разкопките в Девня.

Това е второто монетно съкровище, на което се натъкват археолозите в землището на кв. ,,Река Девня". През 1929 година там случайно е открито едно от най-големите съкровища в историята на света, състоящо се от 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг) от времето на Марк Антоний. Предполага се, че то е представлявало градската хазна на Марцианопол и е било укрито при разграбването и опожаряването на града от готите и карпите.

http://bnr.bg/varna/post/101172037/arheolozi-otkriha-zlatno-sakrovishte-krai-devna

Hatshepsut

Когато солта бе по-скъпа от златото


Укрепителното съоръжение се състои от струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални "стени"

Сложна фортификационна система е пазела находището край Провадия преди 6600 години

Най-ранният добивен център е бил "монетният двор" на Европа

Сложна фортификационна система е пазела един от символите на първата европейска цивилизация - най-ранният в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата датира в периода 5500 - 4300 г. пр. Хр. "Необходимостта от опазване на най-голямото богатство на онази епоха - солта, е довела до скок на военната и инженерна мисъл", обяснява ръководителят на археологическия екип и зам.-председател на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей. Той изследва уникалния обект от 2005 г. През настоящия 15-ти археологически сезон беше подновено проучването на третата каменната отбранителна система, изградена от обитателите на последното къснохалколитно селище (около 4450 г. пр. Хр.). Тя е невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент е т. нар. каменен кожух, изпълняващ двойна функция - укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на нападателите. Вторият елемент са струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални "стени". Те са гъсто разположени, започват от най-високата част на селищната могила (на 6 - 7 м височина) и достигат до периферията на селището. Предназначението им е било да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели. Тесните каменни коридори не са позволявали да се организира масова атака по склона. Над най-високата част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която се е извисявала над околния терен. Регистрирани са 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време", обяснява проф. Николов.
Обектът е с формата на конус и се състои от две части. "Интересното е, че върху селищна могила има надгробна могила. Едната могила се състои от праисторически селища едно върху друго като в период от около 1000 - 1200 години е натрупан 7-8 метра културен пласт. Около 4300 г. пр. Хр. местен тракийски аристократ е изградил укрепена резиденция. Тя е с каменни основи и кирпичени стени, а около жилищната сграда има следи от обредна дейност. На същото място е имало издигнати и по-примитивни постройки, вероятно за обслужващия персонал", разказва проф. Васил Николов.
По думите му много е вероятно владетелят от Северното Причерноморие Буребиста да е минал през този район през I век пр. Хр. и физически да е отстранил местните тракийски аристократи. Така е започнало натрупването на надгробната могила, която сега е висока 13 метра. Заедно със селищната могила отдолу, целият паметник се издига на 22 метра височина. Пластовете обаче бързо потъват, а геодезисти са установили, че за 2 г. има потъване от 24 см! Това се дължи на съвременното производство на солна суровина.

На 13 м под земята започва солното тяло, което стига до 4 км дълбочина. То е конично, отгоре е овал 850 х 450 м като в дълбочина се отваря до 15 км в диаметър. Това е най-голямото солно находище в Югоизточна Европа. Върху овала е имало т. нар. солно огледало - това е сол, разтворена в пласт вода. От него са изтичали солени извори. Технологията на производството на сол, която за първи път е констатирана в Европа, е чрез изваряване на разсола в керамични съдове, докато се изпари водата и остане солта", разкрива проф. Николов.
Около 5500 г. пр. Хр. край тези извори се заражда живот. "Още при старта на разкопките през 2005 г. попаднах на керамика, която е характерна само за Тракия. Намерихме и фрагменти от тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол. Отвътре са били замазвани със специален слой глина, който абсорбира калиевия хлорид и по този начин се получава чист натриев хлорид, за да няма горчивина в солта", обяснява ученият.
При разкопките археологът попаднал и на праисторическа двуетажна къща. На първия етаж е било организирано производството на сол, а на втория - жилищната част. Първоначално древните обитатели са произвеждали солта в куполни пещи.




Археолозите попаднали на тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол

"Открихме останки от огромна пещ с два отвора. През единия в опалената вътрешност явно с дълги дървени вили са вкарвани тънкостенни съдове, а вторият отвор е дърпал въздух. Имало е и комин, през който да излиза парата. По този начин са добивани по около 25 килограма суха сол от едно зареждане на пещта. Изнасяли са я на юг за днешна Тракия, където няма солни залежи. Така древните жители по тези земи поставят основите на специализираното производство, на промишлеността", разяснява проф. Николов, който е първият изследовател на Балканите, установил през 1990 г. двуетажни къщи в късната праистория.
"Количеството сол, което са добивали в домашните пещи обаче се оказало малко и заради това древните жители изнесли дейността встрани от селището и обособили производствен център за сол. Там открихме, че е имало овални вкопани съоръжения с размери около 3,60 м, разделени чрез стенички в 3-4 "коридора". Това наложило да изработват нови съдове тип паница. Те са широко отворени отгоре и тесни в долната част, но са имали по две срещуположни "ушички" като хоризонтални дръжки на устието. Окачвали са ги на две съседни стенички. Под тях са запалвали огън, който е загрявал разсола. От това съоръжение са извличали по около 200 кг сол на всяко зареждане, което също се оказало недостатъчно. В края на средния халколит, в първите столетия на петото хилядолетие са изкопавали големи ями с диаметър над 10 - 12 м и дълбочина до 2 метра. В тях плътно са подреждали огромни съдове до 70 см високи и до 70 см в диаметър. В пространството между тях са нареждали дървен материал, който са запалвали. Това е ставало в ями, за да може огънят да тлее и бавно да изпарява водата от разсола за да се получи сол", уточнява проф. Николов.

"Получената в големите съдове влажна сол била натъпквана в по-малки цилиндрични съдове с различни обеми. След това изпичали съдържанието в пещи, докато се получи твърдо тяло. Получените солени кюлчета са имали различна стойност според теглото. Солта е била далече по-ценна от златото и съответно е била всеобщ еквивалент. Първите златни монети се появяват едва след VII век пр. Хр. Дотогава единственото разменно средство е била солта. Златото е било само белег на престиж, който човек през оная епоха е трябвало да заслужи в очите на другите", изтъква проф. Васил Николов.
Представителите на далечната епоха са изнасяли солта по плавателната тогава Провадийска река и оттам по море или през Айтоския проход. "Предполагам, че тук са правили панаири един-два пъти в годината, за да идват купувачи на място. Преминаването от една територия в друга е било строго контролирано. Пропускали са по малко посетители, защото са знаели, че ако нахлуят големи тълпи, ще ги нападнат и избият, за да заграбят ценното богатство", коментира ученият.
Проф. Николов подчертава, че производителите на сол стават богати и имат огромно влияние, защото реално производственият център на сол е "монетният двор" на Европа. Той снабдява със сол огромна територия - от Черно море до Босна, от Карпатите до Бяло море не е имало друг голям производител на сол.
"Втората каменна отбранителна стена беше запазена до около метър височина, защото траките са я разрушили в значителна степен. При погребване на тракийски аристократ с по-висок престиж е издигната голяма надгробна могила с каменна крепида, която да пази спокойствието на погребания от посегателства.

https://trud.bg/когато-солта-бе-по-скъпа-от-златото/