• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

15 July 2020, 07:20:35

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10955 Posts

Шишман
2653 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
448 Posts

Search Articles


Search in titles
Search in article texts

Theme Select





thumbnail

Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 15957
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 11
Total: 11

КОЛЕДЕН СЪН

Вън продължаваше да вали и засипваше пътя, който минаваше покрай реката.Тя беше замръзнала и деца се пързаляха по леда, който с нищо не издаваше, че може да се пропука.Свилена очакваше гости за Новогодишните празници. Гледаше през прозореца и се наслаждаваше на тази красива зимна картина-приказка . Самата тя беше една красива приказка от приказките, но неизвестно защо нещо не се вместваше в този свят.Имаше доста хора , които я разбираха, но точно там, където очакваше разбиране го нямаше. Иначе кой не би я харесал както казваше леля и. Красива е като артистка, естествено красива.Трябваше да се надява на късмет,защото явно там, където Господ дава красота и ум Дяволът взима повече.Гостите трябваше да дойдат привечер и всичко обещаваше една весела Коледа. Майка и беше в чужбина и не беше я виждала от миналата зима. Нямаше да може да си дойде.Сестра и си имаше свой живот, много по различен. Свилена нямаше вина , че е по красивата, както и Рени нямаше вина,че на Свилена нещата в живота просто не вървяха.Рени от раз се влюби, омъжи се, остана в големия град при съпруга си.Добра свекърва,голямо и хубаво жилище.Вече си има и едно сладко малко момченце.Там цялото им семейство си имаха много успешен бизнес.Нали и майка и благодарение на тях се уреди на работа в чужбина.Чуваха се често и отзарана бе говорила с нея.За кой ли път майка и я канеше да дойде там при нея, но Свилена не искаше.Имаше си в България работа , която обичаше.Селото е голямо, природата красива,приятели малко, но ги има.За баща си не искаше да мисли.Помнеше как като малко я тормозеше, биеше...Заключваше я в стаята,когато не слушаше и получаваше в училище по ниски оценки от шестица.Но вече го няма между живите, така че само една скрита болка и остана в сърцето.Споменът си е спомен ,  много боли ,когато е лош и е за близък човек. Свилена знаеше, че на мъртвите всичко се прощава.
Така както си гледаше през прозореца и разсъждаваше забеляза, че едно от децата на пързалката посегна да бие друго по малко и по слабичко.Свилена помисли, че ще спрат, но не...!
Боят стана още по жесток и интересно защо едното дете не се отбраняваше.Другото, по едрото дете блъскаше , риташе ,извиваше ръцете на по слабичкото.Това не беше детска работа си каза Свилена и не издържа. Наметна палтото си и излезна от къщата.Тичаше с все сила към реката- пързалката, където боят продължаваше. Когато пристигна там видя кръв, много кръв по снега и битото в несвяст дете. Навярно имаше и счупена ръка. Децата пищяха и започнаха да и разказват, но тя нищо и никой не чуваше.Помогнаха и да качи детето в личния си автомобил.
Там в поликлиниката беше ад, същински ад. Никой не и обръщаше внимание, а и родителите на детето не идваха.Трябваше другите деца да са ги известили за случилото се.Свилена тичаше,като обезумяла по коридорите на поликлиниката и търсеше свободни лекари.Всички кабинети бяха пълни, не знаеше, че в града са толкова зле нещата.В селото не работиха през тези празнични дни и тя се надяваше в града да помогнат на детето.Затова и не извика бърза помощ . Знаеше, че няма да дойдат навреме.Свилена вече забрави за Бъдни вечер.Беше оставила детето в колата и сълзи напираха в очите и.Доброто и сърце се пръскаше.Щом за децата не се мисли в тази страна, какво останало за възрастните.Тъжно, много тъжно и страшно за нейната България.Огорчена, обидена, изплашена Свилена излезе от поликлиниката и тръгна към входа на болницата.Там имаше само дежурни лекари и лежащо болни, но някаква сила я тласкаше натам.Пред входа беше спряла линейка и от нея излезна млад мъж в бяла престилка, навярно лекар.
-Внимавай, момиче!Ще се убиеш!
Свилена се усети чак когато се намери в ръцете му.Явно бяха се сблъскали.Започна да се извинява, а той се смееше.
-Какво се е случило?
-Ами такова...едно дете е в колата ми, много е зле!
-Така ли? И какво му е на това дете?
-Елате го вижте!
Свилена се зачуди на смелостта и нахалството си.Това не беше тя, не беше в стила и, но заради детето вече не мислеше какви ги върши.Засипа с куп приказки лекаря, който само примигваше и смехът му беше секнал.Отидоха заедно до колата и за нула време детето вече беше в спешно отделение.Свилена се страхуваше за живота на детето, избягваше да го поглежда, а и лекарят се беше притеснил.Нещо твърде нехарактерно за лекари,медицински сестри, за медицинския персонал.Свилена знаеше, че лекарите не се поддаваха на чувства, съжаление,емоции и сантименталности.Това го разбра още тогава,когато баща и почина в болницата. И сега не се надяваше много, но този лекар явно и беше изпратен от Дядо Коледа.Зае се с детето и я успокои, че е живо с тежки травми от удари по главата,но ще живее.Чак сега Свилена се сети,че побойника беше със зимни кънки на краката си.Ужас се изписа на лицето и! Притесняваше се, че и родителите на детето все още ги нямаше. Не можеше да остави детето самичко тук в отделението.Седна на пейката в коридора и зачака. Беше забравила, че след няколко часа е Бъдни вечер. Не чуваше, не виждаше включения телевизор в коридора.Смрачаваше се. Обади се по телефона на приятелите си, с които щеше да празнува Коледа. Не можеше да остави детето, не можеше! Чудеше се какви са тези родители. Детето все още не беше в съзнание. Единственото , което разбра от децата е, че детето се казваше Данчо.
-Къде е Данчо?
Свилена се извърна настрани и видя до себе си една стара жена, която плачеше и не беше на себе си.Навярно това беше негова близка или баба.Опита се да я поуспокои,като и разказа случая и я заведе при лекаря.
Оставаха няколко часа до полунощ.Като че ли нищо не се бе променило.Свилена пак гледаше през прозорца и се радваше на снега, който продължаваше да вали.Беше тиха, бяла нощ!Снегът навяваше тъга , но и задоволство.Тя беше спасила човешки живот.При това на дете-сираче.Още като малък Данчо е загубил родителите си в тежка катастрофа. Бил е на задната седалка и е оцелял по чудо. Отгледала го е баба му. Съдба!
Отнякъде се чуваха викове и песни.Хората празнуваха. Свилена не можеше да пее, но когато е самичка си го позволяваше.Запали свещица и запя любимата си песен-
"Дядо Господи прости ме моля ти се от душа
С ум и радост надари ме да не мога да греша...."
Не чувстваше глад. Изяде няколко плода и си легна.Коледа беше дошла, а с нея и добрата фея, на която Свилена толкова много разчиташе.Беше силна, много силна.Дори в самотната нощ тя не беше сама.С нея беше усмивката на едно невинно дете.Дете , чийто живот тя бе спасила. В ръката си стискаше зарчето , което Данчо и беше подарил за спомен.Хвърли го и ...шестица! Беше си пожелала Данчо да се възстанови и да и дойде на гости. Унесе се в сладък сън. Винаги си е мечтала да си има братче.Точно такова,като Данчо.Усмихна се и заспа.
Една голяма коледна звезда надничаше през прозореца и обливаше със светлина заспалото, красиво лице на Свилена. Даряваше и мир и спокойствие, любов, красота...не само в съня!

проза А.Х.Т.sekirata cekupama

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *