• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 February 2020, 01:25:52

Login with username, password and session length

Search Articles


Search in titles
Search in article texts

Top Posters

Hatshepsut
10062 Posts

Шишман
1017 Posts

Panzerfaust
235 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12114
  • Total Topics: 1221
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 15
Total: 15



ВЯРНА  

проза


Валеше, като из ведро. Траяна гледаше през прозореца и си мислеше къде ли е той. Тази мисъл не и даваше покой откакто усети, че нещо в отношенията и с Боби куца. Сълзите напираха, но се сдържаше. Не можеше да си обясни как така изведнъж всичко градено досега може да рухне за броени дни и часове. Нали бяха щастливи, обичаха се...  Кълнеше  и се във вярност. Има две прекрасни деца, добра работа, уютен дом...всичко нужно , за да бъде човек щастлив. Телефонът мълчеше, а душата  и плачеше. Сърцето и се късаше при спомена, когато видя Боби  в колата с онази не много  млада, но красива жена. Личеше  и че беше  богата, поддържана дама. И досега Траяна не посмя да сподели с Боби чувствата , които я вълнуват след този случай. Той не пожела да и даде никакви обяснения. Позната била и толкоз.Така никога не беше се държал с нея. Избягваше да я гледа право в очите и все беше зает.  Децата си дори не е виждал повече от седмица.  Боби беше влюбен. До това заключение стигна Траяна, но това не оправяше нещата. Какво ли трябваше да стане, за да се възвърне предишната атмосфера в дома? Питаше се Траяна , но нямаше отговор.  Боби се беше затворил в себе си.  През малкото време прекарано в къщи или спеше, или се преобличаше и пак излизаше.  Дори не се хранеше редовно въпреки, че тя беше много добра домакиня. В къщи винаги имаше сготвено и то от най любимите му ястия.
Дъждът не спираше, а на Траяна не и стана по леко от това, че тази вечер щяха да имат гости и Боби нямаше как да не се прибере навреме. Дори му се обади по телефона да го предупреди да не закъснява и да купи бяло вино.  Децата бяха с дядо си на вилата и в къщи беше тихо.  Дразнеше я дори  Шопен! Не можеше да слуша тази романтична музика, не вярваше вече в любовта. Не можеше да се отпусне, не можеше да бъде същата. Как ли щеше да се държи тази вечер? Ами ако хората забележат тази студенина между нея и Боби? Беше се приготвила и всеки момент очакваше гостите -едно приятелско семейство, с което всяко лято летуваха по Черноморието.
-Янче, страхотен дъжд! От колата до тук се измокрихме!
Траяна подаде чехли на Силвия  и се засмя, но толкова неестествено, че приятелката и се намуси.
-Ясно, миличка!  Боби пак ще закъснее, нали?
-Не, няма! Обеща ми, че ще се прибере навреме.
-Не става така, Янче!  Сподели!  Може и да ти олекне.
Но Траяна мълчеше и се инатеше. Само дълбоките и кафяви очи бяха влажни, много влажни и издаваха една голяма болка. Болка стаена вътре дълбоко в душата. Болка , която никой освен той-Боби можеше да убие.
-Няма нищо, Силве!  Много работа, това е .
Трябваше да изчакат още малко Боби. Силвия пожела тя да му се обади, но Траяна не и позволи. Нямаше смисъл. Боби  и беше обещал, че ще се прибере навреме.
-Мъжки обещания! -троснато каза Силвия.
Боби закъсня, но дойде. Целият беше мокър, а е пътувал с кола! Траяна не посмя да го попита, но Силвия нали си е по устата го закачи -
-Закъснял, хубав, млад мъж, а вън вали дъжд?!
Боби леко се усмиха и нищо не отговори. Настаниха се в гостната и започнаха разговор за децата.
Времето летеше неусетно, наближаваше полунощ. Боби беше много неспокоен и Траяна усещаше, че нещо става. Търсеха го постоянно по телефона и след последния разговор, който проведе затворен сам в кухнята извика Траяна  и направо и каза, че заминава за Стокхолм. Траяна не успя две думи да каже, успя само да види как за няма и пет минути Боби си приготви дрехите и буквално изхвърча от апартамента. За гостите имаше само едно-
-Съжалявам, но трябва да пътувам по задачи. Извикаха ме. Продължавайте с купона и пийте още по едно за мое здраве.
Траяна излезна на терасата. Дъждът беше спрял. Видя колата -същата онази скъпа кола и същата онази красива жена. Жената обикаляше колата и нервничеше.
-Не...., какво става, Господи?! - изплака Траяна и Силвия дохвърча без време при нея.
Траяна не плачеше само, тя викаше, крещеше, молеше Господ. Молеше всичко живо около себе си за пощада на чувствата и любовта и. Силвия не издържа и и се скара-
-Спри, Янче! Остави го. Тази е важна птица, не видя ли? Ще и изхарчи парите и сам ще я остави. Нима не помниш, когато се събрахте с Боби как той те разпитваше за военния чин на баща ти и вилите му?
Силвия не можеше да остави Траяна сама. Беше и истинска приятелка, обичаше я, като родна сестра. Не , нямаше да я остави сама, не и тази нощ! Съпругът и се прибра с колата, а те двете прегърнати заспаха на канапето.
Сутринта сякаш нищо не беше се случило. Изпиха по едно кафе и бяха решили след няколко часа да идат да приберат децата от вилата на баща и, но той ги изпревари. Беше вече пред вратата и водеше двете красиви момиченца. Беше много разстроен. Не поиска да влезне, смутолеви нещо и си тръгна. Беше с голямата си кола и Траяна разбра, че ще пътува извън града.
Децата и я разведриха малко. Силвия разказа някакви смехории за дебелата си комшийка, която заседнала в асансьора. Ядоха плодове и фъстъци, пиха сок и играха на шах. По някое време Силвия си тръгна. Траяна прегърна дечицата си и четейки любимата им приказка заспа с тях.
Гръмотевица събуди Траяна. Небето се раздираше, а вън бушуваше буря. Беше два часа след полунощ. Изплаши се, но видя децата до себе си и се поуспокои.
Звънеше се! Не, това не беше гръмотевица. Някой звънеше на входната врата.
-Кой е? -плахо попита Траяна.
-Аз съм баща ти. Отвори!
При вида на баща си Траяна едва не припадна. Беше раздърпан, изкалян и блед!
-Свърши се , Янче! Не можеше повече да се чака. Не ме съди. Защитих честта на семейството, името си. Парите той си ги отнесе там в гроба.
-Какво си направил, татко?
-Убих го! Твоят Боби...Край с него!
Беше се намесил в една мръсна работа, която излагаше мене, името ми, семейството ни.Опетни и брака ти.
-Онази жена, тя ли е виновна?
-Тя е агент, мойто момиче! И твоят хапльо нагълта въдицата. Рискува своя живот и име. Боби трябваше да бъде спрян. Той забрави за теб, за децата, за семейството си. Забрави доброто, което е видял от мене. Винаги съм му помагал и го обичах , като роден син. Той ме предаде, предаде и теб, и децата си. Предаде България!
Траяна беше онемяла. Стоеше, като препарирана и само едно-
-Ами сега , татко, какво ще правим?
-Ще ида и ще се предам!  Аз съм все още генерал, дори и в пенсия. Ще разкажа всичко от край докрай.
Няма да спестя нищо.  Дори няма да си взема адвокат. Не ми трябва. Боби си го получи това , което търсеше цял живот. И тебе, дъще, те е лъгал и мене. Използвал е парите, властта и връзките ни. Но....стигна твърде далеч!
Валеше, като из ведро! Траяна гледаше през прозореца и си мислеше къде ли е той? В рая или в ада? Дъщеричките и бяха станали големи момичета. И двете приличаха на нея. Беше доволна от децата си. Беше благодарна на баща си и редовно му  ходеше на свиждане. Дъждът не спря, не спря и мисълта и за Боби, но сълзите......тях ги нямаше. Не можеше да плаче, нямаше за какво! Беше предадена от човека, който най много обичаше след децата си. Потърси чадър, но не го намери и излезна. Тръгна без посока в дъжда. Капки дъжд лепнеха по лицето и ръцете и , пееха песента на дъжда-
Ние сме капчици дъждовни
и оставяме следи съдбовни!

проза авторово А.Х.Т. sekirata cekupama

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *