• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 November 2019, 09:15:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10822
  • Total Topics: 1181
  • Online Today: 119
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27



ВЯРНА  

проза


Валеше, като из ведро. Траяна гледаше през прозореца и си мислеше къде ли е той. Тази мисъл не и даваше покой откакто усети, че нещо в отношенията и с Боби куца. Сълзите напираха, но се сдържаше. Не можеше да си обясни как така изведнъж всичко градено досега може да рухне за броени дни и часове. Нали бяха щастливи, обичаха се...  Кълнеше  и се във вярност. Има две прекрасни деца, добра работа, уютен дом...всичко нужно , за да бъде човек щастлив. Телефонът мълчеше, а душата  и плачеше. Сърцето и се късаше при спомена, когато видя Боби  в колата с онази не много  млада, но красива жена. Личеше  и че беше  богата, поддържана дама. И досега Траяна не посмя да сподели с Боби чувствата , които я вълнуват след този случай. Той не пожела да и даде никакви обяснения. Позната била и толкоз.Така никога не беше се държал с нея. Избягваше да я гледа право в очите и все беше зает.  Децата си дори не е виждал повече от седмица.  Боби беше влюбен. До това заключение стигна Траяна, но това не оправяше нещата. Какво ли трябваше да стане, за да се възвърне предишната атмосфера в дома? Питаше се Траяна , но нямаше отговор.  Боби се беше затворил в себе си.  През малкото време прекарано в къщи или спеше, или се преобличаше и пак излизаше.  Дори не се хранеше редовно въпреки, че тя беше много добра домакиня. В къщи винаги имаше сготвено и то от най любимите му ястия.
Дъждът не спираше, а на Траяна не и стана по леко от това, че тази вечер щяха да имат гости и Боби нямаше как да не се прибере навреме. Дори му се обади по телефона да го предупреди да не закъснява и да купи бяло вино.  Децата бяха с дядо си на вилата и в къщи беше тихо.  Дразнеше я дори  Шопен! Не можеше да слуша тази романтична музика, не вярваше вече в любовта. Не можеше да се отпусне, не можеше да бъде същата. Как ли щеше да се държи тази вечер? Ами ако хората забележат тази студенина между нея и Боби? Беше се приготвила и всеки момент очакваше гостите -едно приятелско семейство, с което всяко лято летуваха по Черноморието.
-Янче, страхотен дъжд! От колата до тук се измокрихме!
Траяна подаде чехли на Силвия  и се засмя, но толкова неестествено, че приятелката и се намуси.
-Ясно, миличка!  Боби пак ще закъснее, нали?
-Не, няма! Обеща ми, че ще се прибере навреме.
-Не става така, Янче!  Сподели!  Може и да ти олекне.
Но Траяна мълчеше и се инатеше. Само дълбоките и кафяви очи бяха влажни, много влажни и издаваха една голяма болка. Болка стаена вътре дълбоко в душата. Болка , която никой освен той-Боби можеше да убие.
-Няма нищо, Силве!  Много работа, това е .
Трябваше да изчакат още малко Боби. Силвия пожела тя да му се обади, но Траяна не и позволи. Нямаше смисъл. Боби  и беше обещал, че ще се прибере навреме.
-Мъжки обещания! -троснато каза Силвия.
Боби закъсня, но дойде. Целият беше мокър, а е пътувал с кола! Траяна не посмя да го попита, но Силвия нали си е по устата го закачи -
-Закъснял, хубав, млад мъж, а вън вали дъжд?!
Боби леко се усмиха и нищо не отговори. Настаниха се в гостната и започнаха разговор за децата.
Времето летеше неусетно, наближаваше полунощ. Боби беше много неспокоен и Траяна усещаше, че нещо става. Търсеха го постоянно по телефона и след последния разговор, който проведе затворен сам в кухнята извика Траяна  и направо и каза, че заминава за Стокхолм. Траяна не успя две думи да каже, успя само да види как за няма и пет минути Боби си приготви дрехите и буквално изхвърча от апартамента. За гостите имаше само едно-
-Съжалявам, но трябва да пътувам по задачи. Извикаха ме. Продължавайте с купона и пийте още по едно за мое здраве.
Траяна излезна на терасата. Дъждът беше спрял. Видя колата -същата онази скъпа кола и същата онази красива жена. Жената обикаляше колата и нервничеше.
-Не...., какво става, Господи?! - изплака Траяна и Силвия дохвърча без време при нея.
Траяна не плачеше само, тя викаше, крещеше, молеше Господ. Молеше всичко живо около себе си за пощада на чувствата и любовта и. Силвия не издържа и и се скара-
-Спри, Янче! Остави го. Тази е важна птица, не видя ли? Ще и изхарчи парите и сам ще я остави. Нима не помниш, когато се събрахте с Боби как той те разпитваше за военния чин на баща ти и вилите му?
Силвия не можеше да остави Траяна сама. Беше и истинска приятелка, обичаше я, като родна сестра. Не , нямаше да я остави сама, не и тази нощ! Съпругът и се прибра с колата, а те двете прегърнати заспаха на канапето.
Сутринта сякаш нищо не беше се случило. Изпиха по едно кафе и бяха решили след няколко часа да идат да приберат децата от вилата на баща и, но той ги изпревари. Беше вече пред вратата и водеше двете красиви момиченца. Беше много разстроен. Не поиска да влезне, смутолеви нещо и си тръгна. Беше с голямата си кола и Траяна разбра, че ще пътува извън града.
Децата и я разведриха малко. Силвия разказа някакви смехории за дебелата си комшийка, която заседнала в асансьора. Ядоха плодове и фъстъци, пиха сок и играха на шах. По някое време Силвия си тръгна. Траяна прегърна дечицата си и четейки любимата им приказка заспа с тях.
Гръмотевица събуди Траяна. Небето се раздираше, а вън бушуваше буря. Беше два часа след полунощ. Изплаши се, но видя децата до себе си и се поуспокои.
Звънеше се! Не, това не беше гръмотевица. Някой звънеше на входната врата.
-Кой е? -плахо попита Траяна.
-Аз съм баща ти. Отвори!
При вида на баща си Траяна едва не припадна. Беше раздърпан, изкалян и блед!
-Свърши се , Янче! Не можеше повече да се чака. Не ме съди. Защитих честта на семейството, името си. Парите той си ги отнесе там в гроба.
-Какво си направил, татко?
-Убих го! Твоят Боби...Край с него!
Беше се намесил в една мръсна работа, която излагаше мене, името ми, семейството ни.Опетни и брака ти.
-Онази жена, тя ли е виновна?
-Тя е агент, мойто момиче! И твоят хапльо нагълта въдицата. Рискува своя живот и име. Боби трябваше да бъде спрян. Той забрави за теб, за децата, за семейството си. Забрави доброто, което е видял от мене. Винаги съм му помагал и го обичах , като роден син. Той ме предаде, предаде и теб, и децата си. Предаде България!
Траяна беше онемяла. Стоеше, като препарирана и само едно-
-Ами сега , татко, какво ще правим?
-Ще ида и ще се предам!  Аз съм все още генерал, дори и в пенсия. Ще разкажа всичко от край докрай.
Няма да спестя нищо.  Дори няма да си взема адвокат. Не ми трябва. Боби си го получи това , което търсеше цял живот. И тебе, дъще, те е лъгал и мене. Използвал е парите, властта и връзките ни. Но....стигна твърде далеч!
Валеше, като из ведро! Траяна гледаше през прозореца и си мислеше къде ли е той? В рая или в ада? Дъщеричките и бяха станали големи момичета. И двете приличаха на нея. Беше доволна от децата си. Беше благодарна на баща си и редовно му  ходеше на свиждане. Дъждът не спря, не спря и мисълта и за Боби, но сълзите......тях ги нямаше. Не можеше да плаче, нямаше за какво! Беше предадена от човека, който най много обичаше след децата си. Потърси чадър, но не го намери и излезна. Тръгна без посока в дъжда. Капки дъжд лепнеха по лицето и ръцете и , пееха песента на дъжда-
Ние сме капчици дъждовни
и оставяме следи съдбовни!

проза авторово А.Х.Т. sekirata cekupama
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *