• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

15 November 2019, 03:08:26

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10775
  • Total Topics: 1180
  • Online Today: 20
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 7
Total: 7



КРАСИВИЯТ И НЕОТРАЗИМ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ- У КОГО СА "ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СТИХОВЕ" НА ПОЕТА?!

Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в ,,Евксиноград", понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове ,,Дебне враг, в ръката с парабел..." Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му ,,Прощално":



Цветана Манева Прощално

ВОЙВОДА ОЖЕНИЛ Н.Й.ВАПЦАРОВ НАСИЛА ЗА БОЙКА



Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в ,,Евксиноград", понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове ,,Дебне враг, в ръката с парабел..." Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му ,,Прощално":

 
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

И тук се стига до едно от скритите семейни скърцания. Съпругата на Вапцаров - Бойка, се опитва да замени думата ,,неискан" с ,,далечен", докато кръвните роднини на поета държат на оригинала и се отнасят хладно към нея. ,,Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна", добавя в интервю Мая Вапцарова. Майката на поета Елена публично не казва лоша дума за снаха си, но и нищо добро. Разделят се мненията и дали стихотворението ,,Прощално" има посвещение ,,На жена ми", или то е добавено от Бойка допълнително, а всъщност е писано за актрисата Иванка Димитрова.

Родната къща на Вапцаров в Банско днес е музей

Като поетична и романтична натура Вапцаров често се влюбвал и изливал чувствата си в стихове. Но, както казват, първите любови са репетиции за голямата. А тя може би наистина е Боя, както поетът наричал жена си. Иначе в Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас Никола се влюбва за първи път в две години по-малката Кина Рупова. Той е председател на ученическото въздържателно дружество, а тя е в контролната комисия. На Кина той посвещава първите си малко неумели любовни стихове:

Ти помниш ли любимото ни място?

На пролет тиха розова градина

и старата протегната камина,

където ние се срещахме тъй често.

Ти помниш ли? Аз няма да забравя

когато ти за пръв път ми се врече,

но всичко туй е толкова далече

и всичко се измени оттогава.

Рупова обаче отива да учи право в София, а Кольо се колебае дали да не замине при двамата си чичовци в Америка и пътищата им се разделят. През една от отпуските си като курсант във Военноморското училище във Варна на излет в Пирин Вапцаров се запознава с Анна Мицова от Горна Джумая (Благоевград - б.а.). Родителите му одобряват красивото, свенливо и ученолюбиво момиче. Срещат се повече от две години в Банско, София, Варна, Русе, но разстоянията и дългите раздели си казват думата. Вапцаров написва:

... Иди си!... Ти си толкоз светла,

   толкоз нежна

и твоя млад възторг добре разбирам,

и любовта, която ще изчезне...

Не виждаш ли, крилата ми сломени,

забравих всичко, даже моите спомени,

които сам се мъча да презирам.

Когато през лятото на 1932 г.  среща Бойка Димитрова, поетът вече се е ,,специализирал" в любовта от пръв поглед и романтичното идеализиране. Двамата се запознават на събор. Тя е студентка по математика в София, ,,светлоока, височка и тънка, мило усмихната девойка" както я описва биографката на Вапцаров Мария Радонова. По онова време Никола работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Избухналата любовна стихия рязко променя живота и на двамата. Бойка напуска университета, за да бъде близо до любимия си. Времето е размирно и смутно. Във ВМРО има междуособици и бащата на поета - Йонко, е отвлечен от крилото на Ванче Михайлов. Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща Ӝ. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в ,,неморално поведение", я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: ,,Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин." Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава. Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише ,,протестант". (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е  протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра. Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката, като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношенията им са изтънели драматично. Нелегалната дейност, която Никола крие и от жена си, доразрушава брака им. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелство на Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно, за да спаси Никола. Разстрелват го на  23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си поетът написва ,,Прощално".Официалната версия е, че посвещението е ,,На жена ми". На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя  съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: ,,Той беше много чувствителен и обичлив, но  и лесно раним. Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му", казва пред Тончев майката на Вапцаров. Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. ,,Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали", казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров, и обяснява: ,,По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше бебе. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно... това беше Иванка Димитрова. Впоследствие актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му, признава Елена Вапцарова. Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Партийната деятелка Мара Междуречка, която е била с нея в съседна на поета килия, разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез Морзовата азбука. Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият чувствата си Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. ,,Ти била ли си истински влюбена" - запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства, отвърнала, че сърцето не и позволява да се държи отчуждено и привидно студено към ,,толкова милия и нежен Никола". Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова, или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената ,,позивната" му към любимата Иванка била ,,жена ми". Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението ,,Прощално", остава под въпрос. Крият стиховете му под въглища . През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето - под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето - ,,платно, да не ги изяде влагата". Листчето с ,,Предсмъртно..." и ,,Прощално"  Бойка твърди, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини. Поезия в сейф. Осем абсолютно неизвестни стихотворения на Никола Вапцаров се пазят в банков сейф. Собствениците на касетката са пожелали анонимност и са допуснали единствено племенницата на поета - Мая Вапцарова, да ги види, и то за половин час. ,,Чакаме разрешение от притежателите им, за да ги публикуваме. Стиховете са писани малко преди смъртта му в затвора. Виждала съм ги само веднъж. Това е уникална лирика. Той не пише за това, което му предстои - за страха и смъртта. Те драстично се различават от популярния текст на ,,Прощално". От тях разбрах какво означава неговото връщане - ,,Понякога ще идвам в съня ви, като нечакан и неискан гост. Не ме оставяйте на пътя, вратата не залоствайте." Виждате, че стиховете са в множествено число, не както се смяташе, че са адресирани до жена. Той се обръща към хората, към обществото", разказва племенницата на поета през 2008 г. Оттогава ,,заключените стихове" тънат в неизвестност по желание на притежателите им.



Аз лично му сваляч шапка не само като велик поет, но и като мъж. Въпреки, че от женска злоба и завист към Иванка тогавашната любовчийка в пъшкащите си  стихове  Елисавета Багряна и поетесата пишеща за зайчета, тревички, цветенца...Дора Габе му завидяха и Вапцаров загуби делото , в което бе обвинена и любовта му Иванка, и така  Вапцаров бе разстрелян! Цитирам -

-,,Вие двете сте в министерството , кажете става ли за поет подсъдимия , че да го оставим доживотно в килията, па да  си пише там?

-Той е драскач, не е поет, разстреляйте го. И неговата Иванка..."



Всички знаем каква поетеса е Елисавета Багряна,



Елисавета Багряна завършва живота си в старчески дом , но живяла доста години, а защо ли? :)
поетеса под чаршафите!



 Както и Дора Габе- със сладникавите си детски стихчета, какъвто е днес и Недялко с мазната си рима и още , и още... Но Радой Ралин беше и  е голямата работа.

автор А.Х.Т. sekirata cekupama
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *