• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 November 2019, 12:45:41

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10764
  • Total Topics: 1179
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

БОЛКАТА ОТЛЯВО СПРИ!

Болката никога не спира...спира да ти пука, че те боли!
И как да стане?!



 Изпитвали ли сте душевна болка - болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира...Искаме да я изтръгнем, а не можем...иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага...

Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.

Няма ли лек за душевната болка?

Хората обикновено казват: "времето лекува". Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте...А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно...

Какво можем да направим?
Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: "За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи". Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.
Приемете случилото се.

Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: "Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе", това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем - тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:

,,Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото."
Не се идентифицирайте с болката.

Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.
Променете своето отношение.

Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава...

Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.

Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:

Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.

Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: "колко е зле, не мога да живея без него/нея", няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.

Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли?

Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието?

Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?

Променете отношението си - не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си "Силата на положителното мислене" говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:

"Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на "прехода" и са хвърлили поглед отвъд - и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения."

Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място - по-добро и продължава своя път.

А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?

Огледайте се - вероятно имате деца, приятели, роднини. Огледайте се и вижте възможностите, които ви се предлагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.

Може би това изпитание идва да ви научи нещо - да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.

Има един откъс от "Как се каляваше стоманата", който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:

"А опита ли се да победиш тоя живот?

Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
 Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен."
Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.

Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място - животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.

Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:

"Силата, която търсим "там навън" е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположение, за да я използваме по положителни начини...Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили."

....като не ви харесва някъде - не сте дърво - преместете се... Не помня кой го беше казал, ама... си е истина.



sekirata Bolkata na sekirata

А.Х.Т. sekirata cekupama
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *