• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 23:45:22

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10617 Posts

Шишман
1914 Posts

Panzerfaust
333 Posts

Лина
290 Posts

Search Articles


Search in titles
Search in article texts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14045
  • Total Topics: 1246
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 40
Total: 41

НАШАТА ПОЕЗИЯ И ТОЛЕРИРАНИ ГРЕШНИ!

То бива бива,но псувни и свирки в поезията ни...защо?

 И Този път съм отвратена и безсилна пред простотията и невежеството в нашата мила страна и то на поетичните съсловия! Нищо нова под слънцето ще кажете,но....това което Ви давам по долу за пример няма равно на себе си по цинизъм с езика и културата ни.Такива "творци"ги славят, славят се, а дали са и българи или просто малцинство,пома.....Но няма смисъл повече да се ядосвам ,този път оставям на Вас да се отвратите , та що не, КОГАТО И ЗА СВИРКИ СТАВА НА ВЪПРОС,знаете за какви СВИРКИ! .Тази дума безвремие ми писна да я срещам особено в толерираните творби на толерираните некадърници.Явно ще следвам досегашното си правило,да не виждам ПСУВНИТЕ , да бягам надалече и да не чета такива "творби". Няма точки,запетаи.....където трябва, няма нищо християнско,българско , книжовно,морално ако щете с тези свирки и псувни и то в поезия. Всичко на един дъх, като избълвано от НЕГРАМОТЕН И НЕУРАВНОВЕСЕН ЧОВЕК!

А дали е човек?!

 

"Вкус  на празнота

 

     Затварям  очи, и стискам клепачи..

    в  непоносимо протяжно безвремие....

    искам да се събудя ,мамка му...

    и ,пак да зърна  онази нежна синева..

   да чуя на татко  грубата шега...

   и, китарата на батко как  плаче..

   отново очите ми да се смеят до сълзи..

   и ,краката ми да търсят незнайни посоки...

   а,раменете , да копнеят  сладка  утеха...

   

   къде ли сбъркахме в  тази луда  шарада..

   повдигам рамене , а сърцето ми мълчи..

  обръщам се, и тръгвам  отново  сама  

  по онази стръмна самотна пътека,

  къде проспахме нашата гара..

 

защо ли пропуснахме  момента невинно...

 кога  утихна моята  жажда,

  и ,кой прекърши твоята лудост ..

 кой ли на мен завидя...

 кой на теб не прости..

и, защо ли живота е блудкав

като свирка от нелюбима жена..

с досаден вкус..

на празнота.."

 Julia in Neverland - 2016 -06 19

А.Х.Т.sekirata cekupama

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *