• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 December 2019, 00:14:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11032
  • Total Topics: 1191
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

ДЕСЕТ МОИ СТИХА

1. ХА, КОЯ ЛИ МИ ВРАЧУВА ...? !

СМЪРТТА

Вече съмна.
Замръзна моята ръка
и онемя часовникът в нощта.
На мен сестра ми е смъртта.
Усещам нещо.
Чувам стъпки.
Идва тя.
На бял кон в езда.
Напускам неразбрана този свят.
Сама.
секирата


Това е един мой много стар стих. Изровила го е от мои стари форуми завистницата, която се шири във много сайтове дори за запознанства, където беше пуснала и два мои еротични стиха без да упоменава автора. Но то така май е прието да пишат отдолу -от нета. Разбира се ,че това си е кражба, просто кражба.Номерът ,че и харесало не върви, защото вижте по този повод какво ми ее писала на лични -хем казах ,че не приемам съобщения на лични. Защо го отворих ли? Ами защото ми го е пуснала от името на фейка си при това мъжки. Смешно , но и арогантно.

"Не те е страх да си признаеш
и стореното, и помисленото....
.....................................
Призна смъртта, че ти е близка,
почти сестра, а те предаде.
...................................
Че позволи да те притискат
..................................
И прошките за непростимото,
и всичко, за което не помоли
....................................
Такава няма да си опростена.
Призна. Обичана ти стига."

Ха, кой , коя ли ми врачува
и не се срамува ? !
Стихът и е плод на фантазия
и резултат от много ровене
в моето творчество,
особено в старите ми стихове.
Нали не съм била интересна,
не съм била опасна
за големите величия съвременни ...
поетеси най вече?
Смях в залата!

Моят отговор, за разлика от нападателката
написан само за 4 минути лично от мен

Не се страхувам, не ми пука ,
не газя аз лука .
Жеко е това , което е .
Кой , защо го туй боде ?
Не съм признала нищо
и няма да призная
това , което в мен е
и само аз го зная .
Самотна хич не съм ,
душевно съм богата ,
смъртта не ми е близка ,
не ми е стрина , кака .
Предадохте ме вие -
българи в кавички ,
крадци и плагиати ,
к....ри и .....чки !  
секирата

Това е отговорът по моят начин -
точно и ясно , защото знам
това от коя , от къде идва,
когато открих дванадесетте мои клипа
изтрити от блога ми в сибир .
И същата нощ когато ги открих
и повторно поместих
същото лице беше в профила ми.
Компа ми затова бе сринат преди време, нали,
за да се изтрие всичко в него дори моите клипчета.
И кой е казал какво имам в компа си?
Само Дари е идвала в Плевен у дома,
но в комп ами се влизаше-знаех го и казвах на сина си,
че точно от оня край идва опасността, но той от Плевен та от Плевен.
Все едно, аз никога не държа нещата си само в компа.
Няма нужда да зареждате снимки с вируси,
не отварям снимки -непроверени дори и с котенца
Но... КОЯ ЛИ МИ ВРАЧУВА, ПО МЕН ХРАЧИ, ПЛЮВА...? !



2.  ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е , ПРИЕМАШ ГО ИЛИ СЕ БОРИШ

Защо ли ти разкрих миналото мое ?
Защо ли те допуснах до сърцето мое ?
Защо ти подарих моята любов ?
За мене си остана жесток човек, суров !
Защо ли възгордя се, помисли се за Бог ?
Разбрах те и усетих защо си с мене строг .
Добър човек не си, разби сърцето ми !
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой !


3 . ПЕЙ УЧИЛИЩНО ЗВЪНЧЕ

Пей училищно звънче ,
весели и от сърце
пеем , радваме се всички -
ученици , ученички .
Училището ни събра ,
по красни стаи , есента
кима ни с усмивка блага ,
за училище се стяга
всеки ученик , дете .
Училището ни зове .




4. ОСТАНИ

Остани.Моля те.Боли.
Остани.Повярвай ми.
Не съм това,с което другите ме спрягат.
Не съм такава те с каквито лягат.
Остани.Моля те.Кажи...
с какво те огорчих?
Мълчи моята душа страдална.
Не беше малко.
Бях ти вярна.
Болката с сълзите ще измия,
пак ще те желая и не крия,
че ще те обичам цял живот
и ще го повтарям аз до гроб.
Остани,моля,остани,
болката ми разбери!
Неразбрана и такава
цял живот ли ще остана?
Залезът във мен копира
силни чувства
и кодира моята съдба,любов.
Остани!
Остани,моя любов!

5. КОГАТО СОВИТЕ ГОВОРЯТ

КОГАТО СОВИТЕ ГОВОРЯТ - Тодоре, какво ти се случи в казармата , та ме обиждащ и псуваш като хамалин?

От утре ще съм с кимоно
и пояс черен ще си сложа
и нека спрягат ме за зло
мустакатко ще изложа,
че мижитурка е голяма
във Габрово и във Балкана.
Познават го в маалата само,
като ...че самозвано,
леко мургаво, злоядо
към секира, Жеко, Драго
и към всичко по красиво
и от него талантливо.

6. ПОЗНАВАМ СЕБЕ СИ ДОБРЕ

Всички грешни сме души,
всички имаме мечти,
кой с кого се подиграва,
кой с кого се забавлява,
мене туй не ме засяга,
високо съм над тез неща
и грях не правя, чуй сега:
-Вие ще поемете греха.
Познавам себе си добре
и другите не по зле.
Припряните буксуват.
Нахалните царуват.
Злобните пируват.
Скромните робуват.
С мен недей да спориш!
Защо в живота мой се ровиш,
с властта си парадираш,
злобата не скриваш?
Като птица ще летя,
ще прегърна аз света,
а ти долу ще стоиш
и ще гледаш, ще с....иш.

 (ще си мечтаеш да летиш. )

7. ЗА ГЛО

АХ, КАКВА ЖЕНА-
ИЗКУСТВЕНА!
НЕ МОГАТ ДРУГИТЕ ДА СА ЩАСТЛИВИ,
КОГАТО СА  ОТ ГЛОРИЯ ПО КРАСИВИ,
ПО МЛАДИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, МИЛИ...
НАМЕСИ СЕ В ЖИВОТА И НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ,
КОЯТО Е ОТ НЕЯ МНОГО ПО ДОБРА.
ОЗЛОБИ Я ,НАПРАВИ Я ЗВЕРЧЕ,
ЗНАЕ ЧЕ ИМА СЪЩО ТЯ ДЕТЕ,
ЗА НЕГО ЩЕ РЕВЕ ЕДИН ДЕН,
КАКТО РАЗПЛАКА НЕЯ И  МЕН.
ОТ ДВЕ МОГИЛИ НЯКЪДЕ ДОЙДЕ,
НО ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ, ЖЕНЧЕ!
ЗВЕЗДА БИЛА Е ? ДУНАВА НЕ Е ДЪЛБОК,
НЕ Е АКУЛА, А ЗМИЯ Е, СМОК!

ЩЕ ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ, ВЕЩИЦЕ НОВА,
ВЕЧЕ ПЛАТИХ СИ, ТВОЙ РЕД Е,ОТРОВА!

8. А КАК БОЛИ?!

А КАК БОЛИ?!
А как боли!
Мълчи.
Сърцето плаче.
Жъна тревоги.
Усещам я.
Тя ме разяжда,
но спри я ти.
Напада ме.
Без милост.
Страшна.
От зверовете
по опасна.
Не спи.
Тя храни се...
с души.
А как боли!
Търпи.
Тя идва винаги.
Изстинал поглед и...
Омраза.
Кой тук го каза?
Подлостта е жива.
Омразата прелива
във душите грешни.
Герои ли?
Апаши.
Смешни.


9. ТИ БЕШЕ

Ти беше в сънищата мои
и мислите ми бяха твои,
но времето ни раздели,
лъжовно си ме любил ти!
Сама посрещам вече здрача
и нямам сълзи да заплача,
ще си наложа да те забравя,
а ти бъди щастлив.... с оная!

10. ПО ПЪТЯ СВОЙ

ПО ПЪТЯ СВОЙ
Желязото кове се
доде е то горещо,
после късно ще е,
а може и зловещо
душата да завие.
Няма да сме ние.
Мрак ще ни обгърне,
зло ще ни погълне.
И някъде там под дъжда
със чадър в ръка,
ще поема пътя свой.
Ще знам.
Не си мой.

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *