• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 February 2020, 16:11:40

Login with username, password and session length

Search Articles


Search in titles
Search in article texts

Top Posters

Hatshepsut
10124 Posts

Шишман
1075 Posts

Panzerfaust
246 Posts

Лина
219 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 64
  • Latest: Openair
Stats
  • Total Posts: 12267
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 77
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 3
Guests: 50
Total: 53

ДЕСЕТ МОИ СТИХА

1. ХА, КОЯ ЛИ МИ ВРАЧУВА ...? !

СМЪРТТА

Вече съмна.
Замръзна моята ръка
и онемя часовникът в нощта.
На мен сестра ми е смъртта.
Усещам нещо.
Чувам стъпки.
Идва тя.
На бял кон в езда.
Напускам неразбрана този свят.
Сама.
секирата


Това е един мой много стар стих. Изровила го е от мои стари форуми завистницата, която се шири във много сайтове дори за запознанства, където беше пуснала и два мои еротични стиха без да упоменава автора. Но то така май е прието да пишат отдолу -от нета. Разбира се ,че това си е кражба, просто кражба.Номерът ,че и харесало не върви, защото вижте по този повод какво ми ее писала на лични -хем казах ,че не приемам съобщения на лични. Защо го отворих ли? Ами защото ми го е пуснала от името на фейка си при това мъжки. Смешно , но и арогантно.

"Не те е страх да си признаеш
и стореното, и помисленото....
.....................................
Призна смъртта, че ти е близка,
почти сестра, а те предаде.
...................................
Че позволи да те притискат
..................................
И прошките за непростимото,
и всичко, за което не помоли
....................................
Такава няма да си опростена.
Призна. Обичана ти стига."

Ха, кой , коя ли ми врачува
и не се срамува ? !
Стихът и е плод на фантазия
и резултат от много ровене
в моето творчество,
особено в старите ми стихове.
Нали не съм била интересна,
не съм била опасна
за големите величия съвременни ...
поетеси най вече?
Смях в залата!

Моят отговор, за разлика от нападателката
написан само за 4 минути лично от мен

Не се страхувам, не ми пука ,
не газя аз лука .
Жеко е това , което е .
Кой , защо го туй боде ?
Не съм признала нищо
и няма да призная
това , което в мен е
и само аз го зная .
Самотна хич не съм ,
душевно съм богата ,
смъртта не ми е близка ,
не ми е стрина , кака .
Предадохте ме вие -
българи в кавички ,
крадци и плагиати ,
к....ри и .....чки !  
секирата

Това е отговорът по моят начин -
точно и ясно , защото знам
това от коя , от къде идва,
когато открих дванадесетте мои клипа
изтрити от блога ми в сибир .
И същата нощ когато ги открих
и повторно поместих
същото лице беше в профила ми.
Компа ми затова бе сринат преди време, нали,
за да се изтрие всичко в него дори моите клипчета.
И кой е казал какво имам в компа си?
Само Дари е идвала в Плевен у дома,
но в комп ами се влизаше-знаех го и казвах на сина си,
че точно от оня край идва опасността, но той от Плевен та от Плевен.
Все едно, аз никога не държа нещата си само в компа.
Няма нужда да зареждате снимки с вируси,
не отварям снимки -непроверени дори и с котенца
Но... КОЯ ЛИ МИ ВРАЧУВА, ПО МЕН ХРАЧИ, ПЛЮВА...? !



2.  ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е , ПРИЕМАШ ГО ИЛИ СЕ БОРИШ

Защо ли ти разкрих миналото мое ?
Защо ли те допуснах до сърцето мое ?
Защо ти подарих моята любов ?
За мене си остана жесток човек, суров !
Защо ли възгордя се, помисли се за Бог ?
Разбрах те и усетих защо си с мене строг .
Добър човек не си, разби сърцето ми !
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой !


3 . ПЕЙ УЧИЛИЩНО ЗВЪНЧЕ

Пей училищно звънче ,
весели и от сърце
пеем , радваме се всички -
ученици , ученички .
Училището ни събра ,
по красни стаи , есента
кима ни с усмивка блага ,
за училище се стяга
всеки ученик , дете .
Училището ни зове .




4. ОСТАНИ

Остани.Моля те.Боли.
Остани.Повярвай ми.
Не съм това,с което другите ме спрягат.
Не съм такава те с каквито лягат.
Остани.Моля те.Кажи...
с какво те огорчих?
Мълчи моята душа страдална.
Не беше малко.
Бях ти вярна.
Болката с сълзите ще измия,
пак ще те желая и не крия,
че ще те обичам цял живот
и ще го повтарям аз до гроб.
Остани,моля,остани,
болката ми разбери!
Неразбрана и такава
цял живот ли ще остана?
Залезът във мен копира
силни чувства
и кодира моята съдба,любов.
Остани!
Остани,моя любов!

5. КОГАТО СОВИТЕ ГОВОРЯТ

КОГАТО СОВИТЕ ГОВОРЯТ - Тодоре, какво ти се случи в казармата , та ме обиждащ и псуваш като хамалин?

От утре ще съм с кимоно
и пояс черен ще си сложа
и нека спрягат ме за зло
мустакатко ще изложа,
че мижитурка е голяма
във Габрово и във Балкана.
Познават го в маалата само,
като ...че самозвано,
леко мургаво, злоядо
към секира, Жеко, Драго
и към всичко по красиво
и от него талантливо.

6. ПОЗНАВАМ СЕБЕ СИ ДОБРЕ

Всички грешни сме души,
всички имаме мечти,
кой с кого се подиграва,
кой с кого се забавлява,
мене туй не ме засяга,
високо съм над тез неща
и грях не правя, чуй сега:
-Вие ще поемете греха.
Познавам себе си добре
и другите не по зле.
Припряните буксуват.
Нахалните царуват.
Злобните пируват.
Скромните робуват.
С мен недей да спориш!
Защо в живота мой се ровиш,
с властта си парадираш,
злобата не скриваш?
Като птица ще летя,
ще прегърна аз света,
а ти долу ще стоиш
и ще гледаш, ще с....иш.

 (ще си мечтаеш да летиш. )

7. ЗА ГЛО

АХ, КАКВА ЖЕНА-
ИЗКУСТВЕНА!
НЕ МОГАТ ДРУГИТЕ ДА СА ЩАСТЛИВИ,
КОГАТО СА  ОТ ГЛОРИЯ ПО КРАСИВИ,
ПО МЛАДИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, МИЛИ...
НАМЕСИ СЕ В ЖИВОТА И НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ,
КОЯТО Е ОТ НЕЯ МНОГО ПО ДОБРА.
ОЗЛОБИ Я ,НАПРАВИ Я ЗВЕРЧЕ,
ЗНАЕ ЧЕ ИМА СЪЩО ТЯ ДЕТЕ,
ЗА НЕГО ЩЕ РЕВЕ ЕДИН ДЕН,
КАКТО РАЗПЛАКА НЕЯ И  МЕН.
ОТ ДВЕ МОГИЛИ НЯКЪДЕ ДОЙДЕ,
НО ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ, ЖЕНЧЕ!
ЗВЕЗДА БИЛА Е ? ДУНАВА НЕ Е ДЪЛБОК,
НЕ Е АКУЛА, А ЗМИЯ Е, СМОК!

ЩЕ ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ, ВЕЩИЦЕ НОВА,
ВЕЧЕ ПЛАТИХ СИ, ТВОЙ РЕД Е,ОТРОВА!

8. А КАК БОЛИ?!

А КАК БОЛИ?!
А как боли!
Мълчи.
Сърцето плаче.
Жъна тревоги.
Усещам я.
Тя ме разяжда,
но спри я ти.
Напада ме.
Без милост.
Страшна.
От зверовете
по опасна.
Не спи.
Тя храни се...
с души.
А как боли!
Търпи.
Тя идва винаги.
Изстинал поглед и...
Омраза.
Кой тук го каза?
Подлостта е жива.
Омразата прелива
във душите грешни.
Герои ли?
Апаши.
Смешни.


9. ТИ БЕШЕ

Ти беше в сънищата мои
и мислите ми бяха твои,
но времето ни раздели,
лъжовно си ме любил ти!
Сама посрещам вече здрача
и нямам сълзи да заплача,
ще си наложа да те забравя,
а ти бъди щастлив.... с оная!

10. ПО ПЪТЯ СВОЙ

ПО ПЪТЯ СВОЙ
Желязото кове се
доде е то горещо,
после късно ще е,
а може и зловещо
душата да завие.
Няма да сме ние.
Мрак ще ни обгърне,
зло ще ни погълне.
И някъде там под дъжда
със чадър в ръка,
ще поема пътя свой.
Ще знам.
Не си мой.

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *