• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 November 2019, 00:00:36

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 10760
  • Total Topics: 1179
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

ЗА МОЕТО ПАЛТО НЯМА ДА ВИ ПИША, КАТО ДРУГА КАКA ЧИЙТО СТИХ ИЗДИША!

За моето палто, няма да Ви пиша,
знаете добре,  че стих такъв издиша,
защото няма смисъл, чувство и поезия,
и творец такъв е просто във амнезия!
Защото всичко туй е проста ,,ситуация"
документирано, резил и излагация!
За сиренце домашно и за масълце,
отдавна закопняло нечие сърце
поетично в дупка без вдъхновение.
Божичко какво човешко падение!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama


ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

по стихотворението на Р.К.

Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро

да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.

Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.

Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.

Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.

Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.

Р.К.
Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!

Articles in « Блогът на Секирата »

Comments *