• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 51
Сезоните на любовта

Преди да дойде любовта, е пролет.
Предчувстваме копнежите ѝ сладки.
Душите ни сънуват дълъг полет,
телата я жадуват в нощи кратки.

Когато дойде любовта, е лято.
Горим от огън. Тръпка ни разтриса.
Бесуват в нас възторгът и тъгата.
Любимият обсебва всяка мисъл.

Отиде ли си любовта, е есен.
От огъня остава топла пепел.
Остава спомен, жал, рефрен от песен
и може би деца - да ни подкрепят.

Ако не срещнем любовта, е зима.
Светът е зла и безлюбовна бездна.
Сърцето е прекършен стих без рима.
Студът от всеки ъгъл ни се плези.

Валентина Шейтанова

(Снимка: Васил Танев)

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Не се наситих

Не се наситих грешно да те искам,
в икона свята да те пресъздам,
и всеки ден, по-истинска и чиста,
да влизаш в поетичния ми храм!

Видение, жена или молитва,
греховна обич, свян и свобода -
за тебе до Всемира се допитвам
и търся недокосната следа!

Животът ни гадателка е сляпа -
в единствен образ да се прероди
последната богиня на земята,
защото знам - това си ти!

И може ли съдбата да излъже -
да има куп измамни небеса -
щом любовта към теб ще ме привърже
и заедно ще срещнем вечността!

Мариан Кръстев

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Някога преди

Тихо стене гласът ми със вятъра, 
и с болка рисува картини, 
на мечти, на илюзии от някога, 
от наивни и млади години.

Сляпо вярвал, че обич жадувана, 
ще изпълни самотната нощ, 
че ще дам на душата загубена, 
океан от любов и разкош.

Че ще бъде живот като приказка, 
вместо страница в евтин роман, 
че и болката няма я никаква, 
че целувката е свещен храм.

Че да даваш от себе си, признак е, 
на любящо и честно сърце, 
че да вярваш в доброто наивно е, 
а мечтите - безкрайно море.

Побеляха косите с годините, 
и разбрах, че да бъдеш човек, 
е една от онези, причините, 
своя път да направиш нелек.

И разбрах, че съм вярвал в теория, 
и градил съм измислен мой свят, 
и в една невъзможна история 
сам на себе си станал съм враг.

Стефан Александров

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Без теб ми е студено

Без теб ми е студено. Със тебе - мразовито.
Не си говориш с мене. И аз какво ли питам...
Вълнувам се за двама. Прегръщам те за двама,
а ти не ми отвръщаш и все едно те няма.

Каква ли важна тайна така свирепо пазиш.
Аз знам, че ме обичаш, но и да ме намразиш -
какво ще е различно? Преди си бяхме близки.
Не е към мене лично? Аз повече не искам
да си припомням нежност и мисли да гадая.
Студът боли и реже. И жалко, че го зная.

Мария Донева

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Обичам те!

Обичам те повече от всичко!
Даже себе си така не обичам.
И те искам. От страст. До безсилие.
Твойто име до полуда изричам.

И те пазя дълбоко в сърцето си
и отчаяно търся ти дланите,
мекотата им - сякаш небето ми,
Боже, пръстите - звездни послания.

В теб намирам живот. И утехата.
В теб заспиват сладко очите ми
и в съня ми си нежна пътеката,
да политнат красиво мечтите ми.

Как те обичам! Обичам! Обичам -
ден и нощ. С часове до забравяне.
И душата си с болка обличам,
щом те нямам на ръка разстояние.

Слънце сякаш тогава не свети,
радостта е на точка замръзване.
Вместо теб самота ме прегръща.
Ти витаеш във мисли. До пръсване.

И във мислите пак те целувам,
пак усещам по устните трепета.
Светът си обръщам в лудуване,
разпознал на целувките шепота.

Обичам те повече от всичко!
Даже себе си така не обичам.
А денят и нощта са надеждата,
че на твойте очи ще приличат.

Красимир Трифонов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Pages: [1] 2 3 ... 51