• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 56
Аз съм любов

Аз не съм тук. Нито съм там.
Мен ме има единствено вляво.
Много често съм бил неразбран.
Много рядко посрещан със - браво!
 
Аз съм твое сърце и живот.
Зная как в този свят да улисвам.
Твое чувство съм. Не антипод.
Днеска радвам те. Утре те вкисвам.
 
Аз съм всичко. Копнежът за теб.
Бързо идвам, щом притвориш очите.
Аз съм цялото звездно небе.
И съм толкоз мечтан във мечтите.
 
Всяка мисъл съм. Тръпка. И дъх.
И на изгрева златото нося.
И по залез съм щастливия път.
И нощта съм, със твойте въпроси.
 
Твоят пулс съм. Не го ли разбра?
И съм всички минути немигнати.
Ти не можеш без мене. Признай!
И ще дойда. И остана завинаги!

Красимир Трифонов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Писмо

Изгубих те. И стегна страшен студ.
Ако се върнеш, огън ще запаля.
Без теб приличам сигурно на шут,
изритан от охраната на Краля.

И като луд се щурам по брега.
Къде си? - питам облаци и дюни.
И - ако искам нещичко сега,
то е - да дойдеш.  И да ме целунеш.

Ала морето шумно се изсмя.
Вълната се набра на девет ката.
Вода и въздух, огън и земя
в едно кълбо без тебе се премятат.

На пясъка ще падам - съкрушен.
И ще крещя със чайките на кея.
Но знай! - ще те намеря някой ден,
защото искам с тебе да живея.

Ела при мен? Във този страшен студ
и ризата - за теб - ще си запаля.
И ще вървя - един ужасен шут -
със гола гръд към сабите на Краля!

Валери Станков

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Аз те дочаках...

Толкова чужди целувки по твоите устни застинали,
толкова пръсти разнежени, вплетени в твойте ръце,
че е до крайност нелепо да вярвам, че с толкова минало,
ще ме обичаш със още способно на обич сърце.

Толкова много любови, а всъщност по вид - душегубия,
толкова много прегръдки, а всъщност на вкус - самота,
че е детински наивно да вярвам, че това пълнолуДие,
дето нахълта внезапно в живота ни, е... Любовта.

Ала напук на горчивите, зрели безверия,
и на тъгата в очите, която беззвучно руши,
аз те дочаках досущ като в древни поверия
за невъзможно, но трайно сдвоени души.

Красимира Макавеева

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Не зная...

Не зная как да те представя днес, 
приятелка, лиричен гост, любима.
Или жена с неповторим финес, 
която всеки се стреми да има.

Мечтателка, която със любов, 
прегръща всяка земна радост.
И всеки мъж на теб би бил готов, 
да посвети и стих, и младост.

Чаровница, един ухаещ цвят, 
достигнала върха на красотата.
Един копнеж, един живот богат...
Една любов, една въздишка свята...

И както и да пея с нежен глас,
аз твой ще съм до сетния си час.

Константин Денчев

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Мигът ни за щастие

Този миг за щастие колко е сладък,
като тихо нашепване, като нежен припадък,
като лунно танго, като припев небесен,
като страстно докосване, като допир телесен.

Като сетна въздишка, като жадна целувка,
като звездно намигване, като чудна милувка.
Като твойте очи - в часове на проблясък,
като моите пръсти - за бездихание тласък.

Като твойта прегръдка с вкус на сладост и обич
като моите устни подлудяли вулкани,
като огнена лава по твоята кожа,
като шеметни бързеи, като тръпки мечтани.

Този миг за щастие колко е сладък,
като приказка някаква, като стон безпорядък,
като море в одеалото и в сърцето туптене.
Като нежно събуждане. И ти сгушена в мене.

Красимир Трифонов

Share on Facebook!Share on Twitter!RedditDigg this story!
Pages: [1] 2 3 ... 56