• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 July 2019, 16:23:21

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9403
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 30
Total: 30

Възродителният процес

Started by Hatshepsut, 13 November 2018, 14:32:45

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Възродителният процес в България - 1984 година

Йорданка БЪЧВАРОВА http://www.novazora.net

   
    "Филмът "Откраднати очи" , излъчен по Българската национална телевизия преди десетина дни, предизвика рязко полярни мнения. И не би могло да се очаква друго, след като темата за връщането на имената на българите с турско етническо самосъзнание съвпадна във времето и с периода на обществени колизии, които обусловиха до голяма степен и т. нар. промяна от 10 ноември 1989 г.

    През изминалите години възродителният процес бе използван спекулативно, сериозните анализи за него обикновено се подменяха от голословни обвинения срещу "тоталитарната власт" от времето на Живков, от хули по адрес на "вездесъщата Държавна сигурност", и всичко това - в услуга на политически поръчки, обслужващи силните на деня.
    Темата все още остава болезнена и твърде гореща за българското общество. Затова и спекулациите ще продължат.
    Текста, който публикуваме, се опитва да хвърли по -изобилна светлина към тази тема, която остава актуална не само защото засяга технологията на властта, но и защото все още не е намерила адекватното си изложение.
    "Зора"

    Днес за Възродителния процес или се пише рядко, или се обругава, мнозина го премълчават. Някои политически сили го представят в изцяло порочна светлина и няма съмнение, че търсят политически дивиденти. Обществеността и главно науката мълчи, защото психологическият натиск е огромен. Но няма ли най-сетне да бъде осъзнато, че в името на националната кауза трябва да се изкажат всички мнения и разбирания, дори да засегнат една или друга личност, пък бил той президент или министър-председател. Защото истината не е директива, а продукт на свободна размяна на мнения и на задълбочено изучаване на фактите.
    Необходимо е най-после да се извлече историческата истина, която да стане конструкция за бъдещата национална политика. Възродителният процес така или иначе остава най-крупният и мащабен опит за разрешаване на главния национален проблем на България през 20 век.
    След 1984 г. за възродителния процес можеше да се говори само в стила на "похвалните слова". Отклоненията бяха заплашени с грозни последици. Заради това мълчанието стана основната форма за реагиране на мнозинството. След 1989 г. възродителният процес трябваше да бъде напълно заклеймяван. Политическата атмосфера бе наелектризирана до краен предел от очакванията за "справедлив" съдебен процес, който да се произнесе над виновниците. Думата по въпроса обаче вземаха и вземат предимно повърхностни и безотговорни политици.
    Историята по националния въпрос показва, че за повече от сто години, доктрина по него не е изработена. Едностранчивост, партизанщина, непоследователност и пагубен конюнктурен кариеризъм докараха нещата до сегашното печално състояние. След първоначалната еуфория от 1989-1990 г., изглежда, се постигна някакво споразумение между главните политически сили изобщо да не се говори и по възродителния процес, и по националния въпрос.
    Но как може да не се обсъжда централен въпрос от съдбата на нацията? Животът си тече и всеки изминат ден влошава състоянието на нещата. Политиците може и да мълчат, но науката трябва да говори. Това е социалната й мисия.
    Оценяването на възродителния процес би трябвало да отговори поне на няколко основни въпроса:
    - кои са били съображенията за Възродителния процес и какви цели е преследвал;
    - какви са принципите и концептуалната същност на Възродителния процес;
    - какво е мястото на Възродителния процес в провежданата национална политика през изминалите стотина години след Освобождението;
    - какво е мястото на Възродителния процес като национално отношение в света.
    Такъв анализ е нужен, тъй като рано или късно предстои разработването на програма или концепция по националния въпрос и по премахването на остатъците от турското владичество. Колкото и да не се харесва това на някои днешни скорорасли политици.
    Не съществува страна в света към днешна дата, която да не е изправена пред сериозни национални проблеми. Защото нацията и мирът са ключовите понятия за съвременната цивилизация. В САЩ, още по време на Войната за независимост, много щати обявиха английския език за задължителен, както и английските имена. Днес в тая страна по конституция собствените имена са английски. Във Франция правата на личността се признават и зачитат само върху основата на френското национално съзнание. Конституцията не признава друго национално съзнание на територията на страната освен френското. А нашата съседка Турция, която непрекъснато развихря призиви за езикови и пр. права на човека, признава само турския език. Всяко ползване на друг език се наказва най-строго. Дори пророкът Мохамед е преименуван на Мехмед и всички турски граждани по закон са турци.
    Нещо повече, като правило в най-развитите западноевропейски страни и в САЩ проблемите на националното съзнание в езика, образованието, бита и обичаите са поставени в много по-категорична и императивна форма. Затова всяка сериозна дискусия по националния въпрос трябва да има предвид световния опит.
    Всичко това дава основание да се направи изводът, че концепцията за възродителния процес съдържа научнообосновани и необходими цели и принципи на националната политика. Тя обаче в практически план трябва да бъде съобразена с особеностите на вътрешната и международната обстановка и да възприеме рационален механизъм за реализация.
    Възродителният процес в България беше закъснял във времето с цяло столетие и методически лошо изпълнен. Освен това вътрешните и външните условия при провеждането му не бяха благоприятни за радикални действия по национални въпрос.

    Как се стигна до възродителния процес?
    След Парижкия мирен договор от 1947 г. срещу българската национална кауза бяха почти всички велики сили. С постепенното изграждане на новите международни структури - НАТО, през 1949 г., и Варшавския договор, през 1955 г., стана ясно, че не може да се мисли за каквото и да било коригиране на вече установените държавни граници, без да се предизвика нова, този път катастрофална за човечеството световна война. Поради това идеята за "целокупна България" чрез насилствена промяна на границите автоматично отпадна. Вниманието трябваше да бъде насочено не вън, а вътре в страната. Главният въпрос, възникнал тогава, бе как да се постигне национално единство, как да се преодолеят остатъците от епохата на турското владичество - влиянията върху националното съзнание на част от българското население. Този въпрос излиза на преден план и в политиката на БКП, станала управляваща политическа сила след 1944 г. Над националната политика тегнат две теоретични тези, противоречащи на българската действителност. Едната е, че разрешаването на националния въпрос зависи от социално-икономическите промени в живота на въпросното българско население. Практиката категорично показа, че националният въпрос е сложен, обвързан с всички нишки на живота, а социално-икономическите промени са безсилни да разрешат какъвто и да било национален въпрос.
    Втората теза е опасна за България. Тя се мотивира с правата на националните малцинства, които са твърде произволно определяни. (Класическото определение все пак изключва наличието на такива у нас, тъй като България не е завземала чужда територия, б.р. )Тази теза е фалшива и не е потвърдена от международното право и международните договорености. Тя е коварна и опасна, защото България граничи с Турция и е обект на пантюркистки амбиции. Никак не е трудно да се обоснове претенция за национално малцинство и да започне най-груба намеса във вътрешния ни живот. Националната политика на БКП през 50-те години на 20 век обаче е обременена с много грешки.
    Спрямо ислямизираните българи, говорещи български език, правилно се предприемат мерки за възраждане на българското им самосъзнание и за освобождаване от чужди влияния.
    Но към ислямизираните българи, говорещи турски език, се провежда невежествената политика на социалното равенство, т.е. за поощряване на ония турски влияния, от които категорично би трябвало да се освободи. Наследените от миналото турски училища, вестници на турски език, книжнина от различен характер, радиопредавания и др. се разрастват в абсурден мащаб.
    Преди 1944 г. у нас е имало 424 частни турски училища с 871 учители и 37 335 ученици. В 1956 г. те са вече 1144 училища с 94 345 ученици. Пантюркизмът получава идеална почва за действие. Неговите цели безплатно се осъществяват от българските власти. Парадоксът е, че именно тая политика с тия придобивки е трябвало според предвижданията напълно да приобщи ислямизираните българи към българщината. Това е един трагичен пример за абстрактно мислене и добри намерения, осъществени с неадекватни средства.
    Отрезвяването настъпва в края на десетилетието, през 1958 г. Тогава се приема нова, реална и разумна национална линия. Премахват се абсурдните привилегии, които поставят в неравноправно положение точно българското самосъзнание - в училищата се въвежда задължително изучаване на български език, спира се притокът на пантюркистка книжнина на турски език и рязко се намалява - с новото териториално устройство - броят на ходжите на 500 души. До 1944 г. техният брой е бил 16 000 души.
    В началото на 60-те години на 20 век за развитието на българското самосъзнание сред ислямизираните българи се премахват архаичните и чужди за българина елементи на бита, културата, образованието и общуването. Поддържат се контакти с турското правителство за разрешаване на някои важни въпроси. Такъв е на първо място изселническият проблем. Предприемат се действия и срещу опитите ромското население да се представя за турско. От началото на 70-те години на 20 век отново идва на дневен ред въпросът за имената на българите мохамедани.
    Тази политика лишава пантюркизма от изключително благоприятните преди това условия за легална дейност. Така антибългарската дейност се ориентира към нелегални организации и действия. Извършват се голям брой диверсионни актове. В самата Турция са създадени голям брой институти и централи с антибългарска насоченост. Засилва се дейността на средствата за масова информация.
    От 70-те години на 20 век е ясно, че проблемът с ислямизираните българи и еднородността на нацията е съдбовен. Напълно очевидно е, че външни сили, и на първо място Турция, разчитат на тая слабост в националната ни действителност, за да дестабилизират вътрешното положение. Целта е не да се привлекат в Турция ислямизираните българи. Целта е да се използват те като оръдие за системно и целенасочено ерозиране на България. Сто години след Освобождението Турция продължава да бъде най-голямата заплаха за националната кауза. Тя използва за своите цели ислямизираното българско население, играе си с неговата съдба и моментално реагира на всеки пропуск в националната политика.
    През 60-те и 70-те години постепенно назрява чувството, че частичните мерки не са достатъчни, че върху националната съдба тегне с огромна сила остатъкът от турското владичество - недалновидната политика на целия 20 век. Необходима е цялостна и дългосрочна програма по националния въпрос, основана на опита на миналото и на съществуващите реалности - все по-интензивните действия на Турция зад фасадата на добросъседски отношения да продължава пантюркисткото въздействие. Осъзнава се, че с протакането на решението на въпроса препятствията все повече нарастват.
    Завършек на това ново, радикално мислене по националните отношения е започналият от 1984 година възродителен процес - най-после да се поеме отговорност за преодоляване на наследството от турското владичество в съзнанието на нацията, независимо от рисковете и неизвестностите на бъдещето. Не е тайна и фактът, че според последните договорености между България и Турция по времето на Тодор Живков в България турско национално малцинство не присъства. Очевидно това е и причината Туция да не реагира официално срещу Възродителния процес, а тя добре познава съвместната ни история.

Hatshepsut

За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история

Другарю Плевнелиев, Аз, Люба Манолова, българска журналистка и учила история Ви уточнявам следното: между мюсюлманска религия и турски етнос разликата е от небето до земята. Не изкривявайте историята, както постъпиха някои вече бивши десни политици! Мюсюлмани има в Сирия, Ливан, Иран, Тунис, но това не направи българските мюсюлмани сирийци, ливанци, иранци, тунизийци! И колкото и да се не иска на Вашите американски попечители - кучето за истината на така наречения възродителен процес е заровено  именно във факта, че религията не определя етноса! Плевнелиев продължава ,,традицията" на родоотстъпничество прокарана от настойника му Борисов!

 И не смесвайте истината с лъжата,

И не скривайте истината, когато /я/ знаете.

Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Назначеният за държавен глава Росен Плевнелиев продължава да се държи неадекватно за поста, който заема и получава заплата!

Агенция БГНЕС излезе с публикация, в която се казва че така нареченият държавен глава на многострадална България благодарил на намиращия се на частно посещение вицепремиер на Турция Бекир Боздаг, за това, че Турция е станала втора родина на българските турци, прогонени от режима на Тодор Живков и установили се там след ,,голямата екскурзия" от 1989 г.

Съпругът на Юлиана Плевнелиева изрекъл благодарността си по време на последния ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив минути, след като българските журналисти не бяха допуснати там, съобщава БГНЕС.

,,Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", казал държавният глава!

,,Аз израснах сред мюсюлмани, всеки ден чувах молитвите в джамията, живеехме в мир и разбирателство. В историята на България аз съм първият президент, който присъства на подобна благотворителна вечеря. И подкрепям всички действия в името на мира. Аз съм първият български президент, който посети Главното мюфтийство в София, там пих турски чай за пръв път, а турската култура не ми е чужда" - продължил изявлението си Плевнелиев.

На въпросната вечеря в Пловдив, далеч от очите и ушите на българските журналисти са присъствали и български политици. Бележитите отцепници от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов са били в компанията на бившия министър на културата и сега депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. Там е бил и бившият президент Желю Желев. Заради секретността на проявата няма сведения дали триото действащи политици е засвидетелствало някаква доза възмущение от президентските благодарности към Анкара за ,,втората родина" на нашите изселници, съобщи Агенция БГНЕС.

Странно защо така нареченият президент упорито твърди, че не е имал среща с турския вицепремиер Боздаг в Пловдив, а двамата просто са били гости на вечерята ифтар в чест на Рамазан байряма.

В същото време неговият пресцентър подкрепя Плевнелиев, че двамата - президент и Боздаа не са говорили на вечерята!

Пита се: на кого е благодарил тогава съпругът на Юлиана Плевнелиева?

Другарю Плевнелиев,

Аз, Люба Манолова, българска журналистка и учила история Ви уточнявам следното: между мюсюлманска религия и турски етнос разликата е от небето до земята. Не изкривявайте историята, както постъпиха някои вече бивши десни политици! Мюсюлмани има в Сирия, Ливан, Иран, Тунис, но това не направи българските мюсюлмани сирийци, ливанци, иранци, тунизийци!

И колкото и да се не иска на Вашите американски попечители - кучето за истината на така наречения възродителен процес е заровено  именно във факта, че религията не определя етноса!

Истината за така наречения възродителен процес е съвсем друга, но странно защо никой не иска да я осъзнае. Тя включва преименуването в зимата на 1984 - 1985 година на българските мюсюлмани и завършва след ПЕТ години интервал, когато преименуваните български мюсюлмани тръгнаха към Турция!

Българите били прокудени в Турция, след пет години мълчание по преименуването! Защо пет години се мълча? Защо възродителен процес се нарича екскурзията към Турция, а се пренебрегва фактът, че след преименуването има пет години мълчание?

Никой не се замисля защо и какво прекъсва естествения ход на събитията, преименуването се извършва в края на 1984 година, а след пет години, през май 1989 започва протестното масово изселване от България на българи мюсюлмани. Пет години мюсюлманите чакат, за да се възмутят и обидени да напуснат страната? Защо, каква бе причината? Защо си затварят очите на политици и журналисти за тези пет години необяснимо изчакване, а днес се говори направо за възродителен процес, след като точността изисква да се обясни и говори за възродителен процес с петгодишно прекъсване?

И именно тогава някой от перестройкаджиите се сети за състоялото се пет години по-рано преименуване!

Пет години никой не възропта срещу това преименуване, което тогава не бе отчетено от управляващите, че нарушава религиозните догми на ислямската религия.

Отговорът дойде в годините след 10 ноември 1989. За да бъде свален убедително Живков трябваше да се инспирира етническо напрежение! 1989 е годината, в която е трябвало да бъде свален Тодор Живков, а какво по-убедително от масово изселване с етнически привкус? Подробност е, че се е чакало цели пет години от драматичните събития на преименуването.

Към Турция тръгнаха български мюсюлмани, които не знаеха турски, но бяха агитирани, че там е родината им!

След свалянето на Тодор Живков, в Софийска област, Якоруда, Сатовча и други населени места с български мюсюлмани бяха внесени учители по турски език, за да учат мюсюлманите!

Била съм командирована в Сатовча, където една кметица, Найле Саллих забраняваше да се слага българското знаме на общината, поне на националния празник 3 март!

Писала съм много за тези събития, които подкрепяни от неправителствени организации люде изкривяваха удобно за Анкара!

Защо българските мюсюлмани се превърнаха в турци - защото Турция е бивша поробителка по време на Османската империя и тя се оказа най-близката мюсюлманска държава до България! Тук винаги си спомням за една мисъл на отишлия си без време от този свят голям български писател Станислав Стратиев, който беше казал: ,,Да обясняваш историята си само с географията си не е най-точния начин да разбереш истината".

Тук трябва да напомня, че в Турция няма други национални или етнически малцинства освен турското. Езикът, който е разрешен е турският и друг език в средствата за масово осведомяване, в системата на образованието и културата не е приет и ползването му е извън закона. Докато в България, вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си Ахмед Доган се беше съсредоточил върху искане за използването на турски език в новините на обществената телевизия и в армията.

Турция е под покровителството на САЩ, и интересите на Анкара далеч превъзхождат тези на София!

Чел ли е Росен Плевнелиев историята ни, къде е живял в годините 1984-1985 и 1989?

Темата по смяна на имената в българската история ще трябва да започне от 1908 година, когато България сключва Договор с Турция, в който признава правото на южната ни съседка за намеса и застъпничество по отношение на българите мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г. - бел. Л. М./ като обещава на същото това население, че ще им върне имената. През 1949 година Георги Димитров, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за ,,разселването на турците". По време на тези събития Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета Колона в България и уклончиво слуша, без да предприема мерки, за приемане на изселници български мюсюлмани. Към тази част от българските граждани по времето на управлението на Тодор Живков комунистическата партия ту предприема действия за приобщаване с привилегии, ту тръгва към преименуване и забрани на спазване на религиозни и битови ритуали и обичаи.

Причини за решенията на комунистическата партия в насока приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се започне от демографския проблем на намаляващото православно българско население, като се премине през активизиране на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Следва агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масираната протурска пропаганда и на този фон се прибавят сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото властване.

Споменавам набързо горните причини като основание за вземане на последващи решения на държавната комунистическа върхушка, за да осветля по някакъв начин подбудите за повсеместно преименуване на българите мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникнали проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Никой не се заема да разграничи мюсюлманска религия от християнска религия, след като се изповядват от едно и също население. Решава се на база преименуване да се приобщят българите мюсюлмани към българите християни - въпреки че до този момент не е имало очертано кой знае какво религиозно разединение. Никой не се съобразява с обичаите, изискванията и традициите на съответната религия, мюсюлманската, за задължителното носене на имена, съответни с религиозното вероизповедание.

По подобен начин се е процедирало в САЩ, на приемащите американско гражданство се е сменяло първото име, като с това се извършва един вид и преименуване и приобщаване, без зачитане на етнически и религиозни изисквания и традиции в кръщаването на съответния човек.

В България се начева със забрана за общуване на турски език на обществени места, забраняват се и религиозни и битови обичаи и ритуали, /погребения, обрязване, честване на празници/. Административните мерки са съпроводени със съдебни санкции.

,,Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му" - пише в книгата си Бончо Асенов ,,Възродителният процес и Държавна сигурност". Същото сочат и събитията от 1984 година. Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръг Кърджали се нереални - признава Асенов. - И дава конкретни примери, което стават известни чак след години:

на 25 декември 1984 г. в с. Бенковски е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2000 души се стреми да нахлуе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа.17 месечната Тюркян, е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Тази жестока смърт бе направен опит да се препише на българите като убийство от депутата Васил Гоцев след свалянето на Живков от власт, което говори за изкривяване на историята с политически цели.
Преименуване БКП провежда още през 1973, за което се говори твърде малко. Живко Сахатчиев /автор на документалната книга ,,Второто потурчване на Якоруда -1990-1995 г."/, учител в град Якоруда, събитията от гоцеделчевското село Корница изглеждат по следния начин:

,,... през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал ,,Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев...

В Момчилград, на 26 декември 1984 година местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски, което довежда до стрелба, убит и ранени.

При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място. Така загива и българин мюсюлманин в Кърджали - за общо 7 души пише Бончо Асенов като цифра за жертви в този окръг.

Съпротива от страна на българи мюсюлмани има и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденция се проверява и задържа, повишава се цифрата на доносите и пострадалите от тях. Протестиращи български мюсюлмани са изпратени в Белене. Поради наложеното табу за истинското състояние на нещата и последиците от проведеното преименуване, в което жертви дават и българи християни, и българи мюсюлмани, и невинни жени и деца, тези събития стават повод да се пуснат и тиражират неверни твърдения в международни медии, те са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за масово избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима! Около преименуването се пускат лъжи за 5 000 жертви в Кърджали, които никой не доказва, но и не опровергава. Тиражират се слухове за разрушени джамии, трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! ,,Гласът на Турция" и ,,Свободна Европа" се надпреварват да излъчват ,,достоверни" данни, на не и да отразяват обективно случващото се.

На митинги Сюлейман Демирел призовава ,,Войската да тръгне към София!" - друг въпрос е, че това не се случва. Друг турски политик, Тургут Йозал, в бежанския лагер в Гебзе нарича българите ,,свине".

Не е ли чувал Плевнелиев за Сюлейман Демирал или Тургут Йозал?

Ескалацията на напрежението взема връх - никой не си прави труда да изнесе истината, никой не опровергава лъжите за трупове и убити с действителните причини и цифри на жертви от двете религии - и християнската, и мюсюлманската.

Иван Костов се извини на изселниците в Бурса, но забрави за жертвите на терористичните актове в годините след преименуването. Той едва ли ги има в паметта си, а това е нещо, което се заплаща със стопяване на избирателите, както показа времето. Дали го е разбрал - едва ли.

,,Не трябва да се страхуваме от собствената си история. От тази гледна точка защо в учебниците по история да не влезе поне онова, което вече е изяснено - заяви пред Агенция ,,Фокус" историкът Драгомир Драганов по повод декларацията на депутати от ДПС, които предложиха т. нар. възродителен процес да влезе в учебниците по история.

,,Възродителният процес е реален факт в българската история, точно какъвто е и баташкото клане. Не можем да го прескочим и да го зачеркнем. Стига да не се преувеличава, което да наруши пропорциите". Това каза пред Агенция ,,Фокус" историкът и депутат от Коалиция за България Андрей Пантев. Какви пропорции, с какъв аршин ще се мери и по какви критерии - това моят бивш, уважаван преподавател пропусна да уточни и остави някак недоизказано започнатото от него.

,,От страданието на тогавашните турци днес не може да се направи един постоянен извор на съвременни привилегии. Когато говорим за тези, неща ние еднакво осъждаме и баташкото клане и възродителният процес", посочи проф. Пантев.

Има афоризъм, който гласи ,,Историята се пише от победителите", но граждански дълг на всеки, най-вече на историците, е да са безпристрастни и да пресъздават историята такава, каквато е. А правото на тълкуване е на всеки човек. Важното е фактите да са истински, безпристрастни и такива, каквито са.

,,Никога България", ,,Кръвта за Турция си давам" и ,,Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 бе предупреден президентът на Република България, Желю Желев български граждани от Якоруда предупредиха Желев.

Хора от Якоруда изпращат на 26 февруари 1991 г. на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие, от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ:

Атидже Османова /магазинерка/: ,,Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева." Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: ,,Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: ,,За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда."

Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: ,,Твоят син Атанас ще бъде заклан", ,,Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", ,,Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: ,,Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак". Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: ,,Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.

В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите с население, което има смесено вероизповедание. Избрана е Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите ,,За турцизиране на българското население в Софийска област". За първи път е формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока.

Този Доклад беше внесен в парламента и прибран, по-точно скрит и никога не бе разгледан!

В книгата си ,,Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти", както и в сайта ,,Хроники" бяха публикувани много документални разследвания, които показват както истината за събитията от 1989 година, така и опитите да бъде турцизирано българското население в годините на така наречения демократичен преход!

Много публикации ще намерите за радикалния ислям, етносите, спекулациите с етническата карта, които превръщат много райони в невралгични точки.

Хората имат право да изповядват своята религия, но когато това стана разменна монета в политически игри - тогава става опасно!

Ето защо не приемам благодарността на така наречения президент Росен Плевнелиев към Турция за осигурената втора родина на български мюсюлмани. Защото, другарю Плевнелиев при заминаването си изселниците са български мюсюлмани, бягащи от дома си! Тогава малцина от тях знаят турски език и могат да бъдат определени като български турци. Не мога да не оспоря и израза български турци, тъй като в САЩ няма американски китайци, американски поляци, американски италианци, а само и единствено граждани на Щатите!

Друг въпрос е, че след като изселилите се български мюсюлмани поискват да останат в Турция, то тогава те се превръщат единствено в турци и връзката им с България е скъсана!

За крушката и опашката

Другарю Плевнелиев,

Навремето на площад Таксим, на който преди месеци турският премиер Ердоган обля с кръв и удави в сълзотворен газ, и гумени куршуми протестите срещу възраждащата се ислямизация - на този площад навремето бе изгорено българското знаме от един българин, с име Фуат Гювен...

Слeд години Гювен се върна в България и никой не му потърси сметка за изгорения трикольор. Въпросният Гювен от продавач на дънки израстна до банкер и собственик на бензиностанция в безмитна зона Свиленград - това бяха годините на криворазбрана демокрация.

През 1993 година чрез фирмата си ,,Магазин Шипка - Фуат Гювен Истанбул" започва да развива веригата си от бензиностанции у нас. Разполага ги не къде да е, а именно в безмитните зони на Калотина, Видин, Русе, Свиленград и тази на ГКПП - Капитан Андреево.

Всъщност в Калотина Гювен нямаше бензиностанция, а там продаваше бензин Васко Василев от ,,Братя Василеви" и то върху чужда земя, която държавата така и не върна на истинските собственици.

,,Той познава много политически лидери" призна навремето адвокатът му Валери Борисов за връзките на неговия довереник Гювен. Така след години излезе на бял свят истината, че Фуат Гювен, се е ползвал с нечии силни властови протекции, за да забогатее, че е слагал подпис без да разполага с пари, че бензиностанцията, с която той започва в Свиленград в крайна сметка става негова собственост. На 12 декември 1998 година Фуат Гювен дари на фондация ,,Бъдеще за България" 25 000 лева. Дарителят е близък до политическата сила ДПС, която политическа сила съпругът на шефката на фондацията ,,Бъдеще за България" Иван Костов нарече проклятие за България. Да, Иван Костов нарече ДПС проклятие за България, а човек на ДПС дари съпругата на същия този Костов. В политиката има вечни интереси.

По времето на министъра на финансите Стоян Александров Фуат Гювен натрупа милиони от бензиностанцията си в Свободна безмитна зона - Свиленград. След 14 години Гювен купи банка, която предстоеше да бъде оглавена от министъра на финансите, допуснал протекциите по бизнеса на турския бизнесмен по дейността в безмитната зона. По време на покупката на банката Гювен държеше 7 ВЕЦ-а и завод ,,Елкабел" - Бургас. Същият Фуат Гювен, за когото журналисти с изказана благодарност от бизнесмена пишат, че дарявал сираци с кожухчета и купил тъпан на клуба на почитателите на футболния отбор ,,Граничар" , Гювен бе собственик на ресторанта ,,Извора на Белоногата", който бе ремонтиран след протекции от политици да му бъдат отпуснати средства. Същият Фуат Гювен, известен с това, че 1989 година запали българското знаме и хвърляше камъни по Консулството на България в Истанбул...

Ще сложа край на новия скандал на Росен Плевнелиев с това, с което започнах:

Българският президент Росен Плевнелиев благодари на турския вицепремиер Бекир Боздаг за това, че Турция е осигурила втора родина на българските турци, прокудени от режима на Живков и установили се в Турция след ,,голямата екскурзия" от 1989 г.

Президентът на всички българи е изрекъл скандалното си твърдение по време на последния ифтар /благотворителна байрамска вечеря/ в Пловдив минути, след като българските журналисти не бяха допуснати там, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали.

Турските онлайн медии разпространяват записи и текстове на официалните слова на двамата държавници от въпросната вечеря. На импровизираната трибуна се виждат 7 микрофона на телевизии, но нито един на българска такава. Бурни ръкопляскания съпровождат откровенията на българския президент, когато той обявява, че е горд със себе си.

,,Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник-министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там", казва обединителят на българската нация.

Как така Росен Плевнелиев ,,забрави" какво дължи Турция на тракийските бежанци според Ангорския договор?

Забрави го и бившият премиер Бойко Борисов когато беше на гости на Ердоган.

Плевнелиев продължава ,,традицията" на родоотстъпничество прокарана от настойника му Борисов!

Колко родини има човек, другарю Плевнелиев? Чували сме за първа жена,в тора жена и прочие, което разрешава исляма, но за първа родина и втора родина - не бяхме чували!

Или ако погледнем в историята си - излиза, че втората родина е заробила първата родина пет века?!

Някой плаче за сюнет...

*Сюнет - обрязване (на латински: circumcisio), операция по отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на пениса). Практиката е станала част от някои религии, като исляма.

Люба Манолова

http://lubamanolova.info

Лина

Местан иска възродителния процес да влезе в учебниците по история, то и аз искам престъпленията на политиците (най - вече от ДПС)да влязат в учебниците по история.
Най - основния въпрос е има ли невинни жертви или каквито и да е жертви този процес? За съжаление на ДПС отговора е - НЕ!

И тъй като живота е най - странното и изменчиво нещо, каква стана тя........... жертвите на ПТП-то на Местан са повече по жертвите на Възродителния процес ...