• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 August 2019, 13:03:18

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9776
  • Total Topics: 1135
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Отечествения фронт (ОФ)

Started by Hatshepsut, 25 October 2018, 06:37:30

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Разгромът на опозицията и нейните овластени лидери след 9-ти септември 1944 г.

Непосредствено след 9-ти 1944 г. властта в България се поема от Отечествения фронт (ОФ), образуван през 1942 г. от военно-политическия кръг ,,Звено", Българската работническа партия (комунисти), БЗНС ,,Пладне" и Българската работническа социалдемократическа партия (БРДСП). Формирано е правителство с министър-председател Кимон Георгиев (,,Звено") в следния състав: БРП (к), 4-ма министри - Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов; БЗНС (Пладне) - 4-ма (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), ,,Звено" - 4-ма (Кимон Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), (БРДСП) - 2-ма (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и 2-ма независими (проф. Петко Стоянов от невъзстановената още Радикална партия и Димо Казасов).

Отечественият фронт е идея на Георги Димитров, но неговата и на БКП(к) цел е ликвидиране на многопартийната система, установяване на диктатура на пролетариата и построяване на социализъм. За постигането на тази цел БРП(к) има особено силен коз: партията държи ключово министерство - това на вътрешните работи. Земеделците ще се обърнат по-късно към звенарите молба да се направи нещо и се отнеме от комунистите вътрешното министерство, но военният министър Дамян Велчев им отговаря: ,,Как да им го вземем, когато те ни направиха и нас, и вас министри."

На 26 януари 1945 г. Народното събрание приема Закон за защита на народната власт, съгласно който всеки, който образува и ръководи организация, целяща събарянето на властта на Отечествения фронт се наказва с доживотен затвор или смърт, а който членува в такава организация или възхвалява подривни действия срещу ОФ се наказва със строг тъмничен затвор. Този закон, гласуван от депутатите на всички партии от ОФ, ще се обърне в близко бъдеще срещу редица техни лидери, министри и депутати.

Първите политически репресивни акции са предприети срещу лидерите на опозицията. На 21.04.1945 прокуратурата постановява арест на лидера на БЗНС (Пладне) Г. М. Димитров (Гемето), обвинен в шпионаж, но американците успяват да го изведат от страната. На 16 август 1945 г. новият главен секретар на партията Никола Петков, Борис Бумбаров, Ангел Держански и Асен Павлов, които се обявяват за запазване на парламентарната демокрация, си подават оставката като министри и след като са изключени от БЗНС" Пладне" излизат в опозиция на ОФ и образуват партията БЗНС ,,Никола Петков". Организационния секретар на БЗНС Александър Оббов, един от организаторите на деветосептемврийския преврат, заема мястото на Асен Павлов в правителството. При социалдемократите през февруари 1945 г.от ръководството е отстранен Кръстю Пастухов, за лидер на партията е избран Григор Чешмеджиев, министър на социалната политика, но през лятото на 1945 г. той също подава оставка. Той, Коста Лулчев, Кръстю Пастухов и д-р Атанас Москов, обявяват формирането на БРСДП (о) и също минават в опозиция на ОФ. По линия на МВР започва атака срещу лидерите на опозицията. Срещу Никола Петков се повдигат обвинения, че с висши военни е планирал държавен преврат, спрян е вестник ,,Земеделско знаме". На 5 юни 1947 г. в Народното събрание между него и Георги Димитров има остър сблъсък, Н. Петков го обвинява, че той, героят от Лайпциг, се бои ,,от един човек и един вестник". Петков е арестуван на 5 август и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване. Той, вероятно не е очаквал смъртна присъда, не е искал да умре. Обещава му се по-лека присъда ако направи ,,самопризнание", и в желанието си да оцелее, моли Касационния съд за помилване, като признава, че политическата му дейност е погрешна и вероятно за да смекчи ,,вината", добавя че е била одобрена от Демократическата партия на Никола Мушанов и Народната партия на Атанас Буров, с което утежнява съдбата на лидерите на тези две партии, които по-късно ще бъдат осъдени и ще умрат в затвора през 1951 и съответно 1954 г. Н. Петков пише и до Георги Димитров и Васил Коларов, но съдбата му е решена на най-високо ниво- от самият Сталин, който е наблюдавал процеса, и на 23 септември е обесен. Следват арести и присъди на други негови съратници. Борис Бумбаров е осъден на 20 години затвор през 1949 г. (и помилван през 1956 г.), Ангел Държански също попада в затвора, а Александър Оббов, въпреки заслугите му към новата власт, през 1947 г. изпада в немилост и е отстранен от министерския си пост. Димитър Дичев, ръководител на едно от крилата на БЗНС - БЗНС ,,Врабча", присъединил се към опозицията, е арестуван на 31 декември 1947 г. и обвинен в подготовка на въоръжено сваляне на властта, и осъден на доживотен затвор (освободен e на 8 август 1960 г.).

Невесела е и съдбата и на лидерите на БРДСП (о). Кръстю Пастухов e осъден през юни 1946 на пет години затвор за ,,антинародна дейност" по закона за защита на народната власт, за който е гласувала и неговата партия и умира при неизяснени обстоятелства на 25 август1949 г. в Сливенския затвор. Коста Лулчев, д-р Петър Дертлиев и други са осъдени на 15.11.1948 на различни срокове затвор от 10 до 15 години. Георги Чешмеджиев не излиза в опозиция, но въпреки това е отзован от министерския си пост.

Различна е съдбата на лидерите на възстановената през 1945 г. Радикалната партия, която също се разцепва. Един от водачите й, Стоян Костурков образува фракция, която се слива с ОФ, като Костурков става министър на просветата. Неговият дългогодишен опонент в партията, проф. Георги Генов е осъден от Народния съд по закона за защита на народната власт и лежи в затвора две години и половина. Други видни член на партията, проф. Петко Стоянов, министър на финансите в първото правителство на Кимон Георгиев и проф. Веселин Ганев, виден юрист с международна известност, преминали през 1945 г. към опозицията ще бъдат интернирани, макар и не за дълго.

По-лека е участта на някои от звенарите на висши властови постове. Кимон Георгиев след 23 ноември 1946 г. заема други висши министерски постове и два пъти получава званието ,,Герой на социалистическия труд". Външният министър Петко Стайнов, когото съветският външен министър Молотов нарича ,,вироглавият български държавник" и настоява пред Г. Димитров за неговото уволнение, си подава оставката на 31 март 1946 г. с протест, че му назначават заместници без да го питат. По-късно е за кратко арестуван, но освободен и се занимава с научно- преподавателска дейност в областта на правото. Проблеми има обаче военният министър Дамян Велчев, който се противопоставя на арестите на офицери от армията. Неговият приятел Кимон Георгиев, който вижда, че над главата на генерала надвисват облаци, се съгласява с Георги Димитров да бъде той отстранен от поста си, но благоразумно урежда изпращането му за посланик на България в Швейцария, откъдето той не се завръща. В неговото министерство обаче настъпва прочистване на висши военни. Един от тях е Димитър Томов, който от години поддържа конспиративни връзки с Петър Вранчев от БРП(к), член на Главния щаб на Национално освободителната армия (НОВА) и на 9-ти септември ръководи заедно с него военния преврат. За заслугите си Димитър Томов, преди това капитан, е произведен генерал и заема висши постове във военното министерство, но през 1945 г. спасява от арести някои офицери, като им дава убежище в дома си. Задържан е на 14 януари 1948г, обвинен е в сътрудничество с Гемето, осъден на смърт и обесен на 25 август 1948 г. Преди смъртта се е надявал за него да се застъпят негови познати генерали, но никой не го е направил, старали са се да оцелеят и да не последват неговата съдба и тази на други висши военни от министерството, осъдени на продължителни години затвор. Противоречива съдба има генерал Кирил Станчев. Той има доживотна присъда през 1936 г. за участие в антимонархическия военен преврат от 19 май 1934 г., лежи четири години в затвора преди да бъде помилван, после по линия на ,,Звено" се присъединява към ОФ и участва във военния преврат на 9-ти септември. Командва Втора българска армия след като България обявява война на Германия. Той е арестуван и обвинен в участие в нелегалната организация ,,Военен съюз", осъден е на доживотен затвор през октомври 1947 г. и е помилван чак през 1958 г. Друг участник в завземането на Военното министерство през нощта на 8 септември и член на главния щаб на НОВА, генерал Тошо Тошев е арестуван през 1949 г. и прекарва четири години в Белене. Генерал Крум Лекарски, пионер на конния спорт в България, представял страната ни на няколко олимпиади участвал в деветосептемврийския преврат и първи зам. министър на народната отбрана след 9-ти септември 1944 г. е арестуван през 1951 г. и също лежи в Белене три години.

Двамата независими министри в първото ОФ правителство имат различна съдба. Министърът на финансите проф. Петко Стоянов също подава оставка и се присъединява към опозицията, и по-късно съответно е репресиран. Министърът на пропагандата Димо Казасов, бивши социалдемократ и бивш звенар и професионалният превратаджия (участвал в превратите от 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 г.), е ухажван от властта и през 1953 се пенсионира с почести и се отдава на писане на мемоарни книги.

След разгрома на опозицията, на властовите постове в властовите държавата се настаняват видни борци от съпротивата, главно от комунистическата партия. Но много от тях ще последват съдбата на лидерите на опозицията. През 1949 г. е осъден на смърт Трайчо Костов, вторият човек в държавата след 9-ти септември 1944 г. Процесът срещу него и уж създаденият от него ,,вражески център" отприщва вълна от репресии, в резултат на които, висши партийни лидери, министри и зам. министри и бивши партизански командири, вече генерали от армията ще бъда арестувани, инквизирани и вкарани в затворите.

http://www.librev.com/index.php/prospects-bulgaria-publisher/2336-9-1944

Hatshepsut

Отечествен фронт на власт - промени в областта на културата и науката (1944-1948 година)


Държавната културна политика по време на управлението на Отечествен фронт е слабо застъпена в изследванията на българската историография. Самият период не се отличава с категорично целенасочени действия в сферата на културата и науката. Работата на ОФ в тази насока се състои по-скоро в това да приспособи българската култура и наука към новата власт след 9 септември  1944 г. като премахне заложеното от т.нар. фашистки режим. Белег за това са и множеството основани и закрити институции от културно естество. В този ранен период на социалистическото управление все още няма ясно поставени цели за развитие на българската култура. Можем да кажем, че е такова състоянието и в останалите министерства на НР България. Програмата на правителството на ОФ от 17 септ. 1944 г. определя като най-главни задачи в областа на културата - изкореняването  на фашизма и пропагандирането на програмата и задачите на ОФ.

Министерства и институции

Държавната културна политика по време на управлението на Отечествен фронт е слабо застъпена в изследванията на българската историография. Самият период не се отличава с категорично целенасочени действия в сферата на културата и науката. Работата на ОФ в тази насока се състои по-скоро в това да приспособи българската култура и наука към новата власт след 9 септември  1944 г. като премахне заложеното от т.нар. фашистки режим. Белег за това са и множеството основани и закрити институции от културно естество. В този ранен период на социалистическото управление все още няма ясно поставени цели за развитие на българската култура. Можем да кажем, че е такова състоянието и в останалите министерства на НР България. Програмата на правителството на ОФ от 17 септ. 1944 г. определя като най-главни задачи в областа на културата - изкореняването  на фашизма и пропагандирането на програмата и задачите на ОФ.

През 1946 г. се активизира КНК и нейното поле за действие е разширено. В направена анкета камарата установява, че голяма част от българската интелигенция живее и работи при тежки материални условия. Най-зле в това отношение са художниците и скулптурите. За това е взето решение да бъдат стимулирани държавните откупи в тази област на културата, а също така са увеличени взаимодействията между тях ( художниците и скулптурите) и държавните  и обществените организации.

През 1947 г. българската култура изпитва положителното влияние на международните промени. На 10 февруари е подписан мирен договор, с който е гарантирано суверенното развитие на страната и приключва международната намеса и контрол в нейната политическа, икономическа и културна дейност (ако не броим влиянието на СССР). През същата година е приет и Двегодишния план. Той става център на внимание от страна на печата. Възможността за критика от страна на пресата е ,,ампутирана" чрез премахване на опозиционната преса. Главна цел на правителствената преса е да разясни целите на плана, така че да мобилизира силите на народната маса за неговото изпълнение.

1947 г. носи и друга промяна в сферата на културата. Във връзка с проекта за нова конституция обсъжда основаването на нова институция. Създаден е Комитетът за наука и изкуство. Няколко дни след приемането на конституцията Министерски съвет се заема с ликвидацията на Министерството на информацията и изкуствата. Завършва дейността си първото културно учреждение на ОФ. От 1 януари 1948 г. започва да функционира Комитет за наука и култура като към него е прехвърлена Дирекцията за висшето образование и с това комитетът става основна институция контролираща културните  и научни дейности в НРБ. От този момент под силното влияние на БРП (к) се засилва влиянието на марксистко-ленинската теория във всички културни и научни сфери.

Основна заслуга на КНИК е пълното премахване на частната инициатива от материалната сфера на българското изкуство и наукa чрез Закон за издателствата и печатниците и Закон за киното. Всички частни издателства, печатници, киносалони заедно с апаратурата им се отнемат от частните лица, които ги притежават. С поемането на властта от БКП се забелязва обновление на целите на просветата, културата и науката. Освен нестихващата борба с фашизма занапред киното, печата, просветата, театъра и всички останали клонове на българската култура трябва да бъдат насочени към принципите на марксистко-ленинската естетика. С това се характеризира края на периода на народната демокрация и началото на управлението на БКП.

Развитие на културните жанрове

Изобразително изкуство

В навечерието на изборите за Велико народно събрание дейците на изобразителното изкуство получават много обществени поръчки. Настоява се материалите да са не просто отечественофронтовска пропаганда, а да служат за естетическото възпитание на масите. През цялата 1946 г. художниците са най-постоянните сътрудници на отечественофронтовския печат. През есента на 1946 г. в София е изградена временна зала за изложби. През същата година са организирани няколко големи изложби - антимонархическа и общохудожествена като в последната влизат 250 творби. Съюзът на художниците организира и пътуващи изложби. Художниците са културни дейци с нисък материален статус и с ,,радост и въодушевление" приемат поръчките на ОФ.

Литература и печат

През 1945 г. Министерство на пропагандата и Съюз на писателите организират множество литературни четения из цялата страна. Темите са 9 септември, Отечествената война, борба с фашизма. Тази дейност има колкото културно, толкова и агитационно значение. Георги Димитров изразява надежда, че новите произведения ще бъдат посветени на теми ,,отразяващи чудесния героизъм на нашите партизани, партизанки и нелегални дейци, храброто участие на българския народ в окончателния победоносен разгром на фашистка Германия". Министерството на пропагандата покровителства литературната дейност като изработва хонорарни таблици, които регламентират задълженията на издателствата към писателите.В областта на печата липсата на хартия става причина да бъдат наложени някои ограничения. С наредба от 1 декември 1944 г. в столицата могат да излизат само вестниците на партиите от ОФ. Ежедневници може да има само в Пловдив, Варна, Русе и Бургас, а в другите областни градове може да се издават само ежеседмичници. Забранено е печатането на вестници и списания от частни лица и опозиционните партии. Тендецията в издаването на книги е ориентирана към художествената и пролетарската литература, също така се превеждат усилено и съветски автори.

Радио

С радикалност се характеризира и политиката на ОФ в областта на радиото.Техническата база на българското радио е в тежко състояние след бомбандировките през войната. Но през септември 1944 г. радио София започва да предава от училищнта сграда в с. Нови Хан. Основно място в програмата заема антифашистката тема. Внесена е апаратура от СССР, а основните съоръжения са ремонтирани и до 1 януари 1945 г. средното времетраене на радиопредаването е 9 часа дневно. Парадоксалното е, че ОФ се възползва от ,,фашистки" закон приет през 1935 г., с който е обявен държавен монопол върху радиоразпръскването. Tози закон не е променен и радиото става едно от основните средства за политическа и културна пропаганда.

Кино

С голямо внимание се отнася Министерството на пропагандата към киното. На преглеждане и преоценка подлежат всички филми внесени в България след 1938 г. Забранена е прожекцията на унгарски, италиански и немски филми, също така филми с антисъветска и антисъюзническа насоченост. Министерството на пропагандата оценява киното като мощно средство за обществено въздействие. България няма изградена традиция в киното до този момент. Производство на филми извършва само 1 фондация - ,,Българско дело". След 9 септември тя минава под държавен контрол. Тази фондация е една от първите в страната, която установява връзки със съветските културни учреждения. Още през октомври 1944 г. в България пристигат представители на съветската кинематография. Взето е решение София да стане една от базите на съветската кинематография предназначена за разпространение на филми на Балканите и в Близкия изток. Така България се сдобива с нужните средства и апаратура за развитието на кинематографията. Със закон приет от НС през есента на 1946 г. е установен държавен контрол върху вноса и разпространението на филми. Двадесет фирми вносителки са ликвидирани, а частните лица притежаващи киносалони получават ленти само от държавата. По този начин се увеличава ролята на киното като средство за пропаганда в ръцете на БКП. Намален е вносът на филми от САЩ и Европа за сметка на съветските. Това поражда негодувание и недостиг на филми. Появява се опасност киносалоните да започнат да пренасочват дейността си към други дейности. Проблемът е решен със засилен внос на кинематография от Франция и СССР. В същото време се финансира създаването на пътуващи кина (нарастват от 5 на 15), а ОФ си поставя за цел във всеки град да има поне 1 киносалон. През 1946 г. Министерството на информацията и изкуствата тегли заем в размер на 110 млн. лева от Българска земеделска банка за създаването на български национален киноцентър. Изпратени са български младежи на обучение в киноинститутите в СССР. Първият филм, който е заснет е документален и се казва ,,България".

Управлението на Отечествения фронт може да бъде определено като преходен период в историята на България. Най-общо казано това е времето на преход от монархия към народна република - този период концентрира в себе си особено голямо количество радикални промени.

Обобщение на културната политика на правителството на Отечествен фронт

Както виждаме тези промени не подминават и сферата на културата и изкуството във всевъзможните тяхни проекции и връзки с останалата част  от обществения живот. Всъщност културата и изкуството се превръщат в инструмент за по-плавна промяна от една форма на управление към друга, от  ,,монархофашизъм" към социализъм, от ретроградното и грешното към новото и правилното и т.н. Използвайки културата и нейните жанрове ОФ правителството започва да легитимира своята политика не просто като правилна, но като наложителна и нужна. Основните линии в културната политика на ОФ са изкореняването на ,,монархофашизма" и утвърждаване на популярността на правителството. Осъществявайки поставените цели, дейците на културата, изкуството и пропагандата (доколкото могат да бъдат разграничени в този момент) създават мита за ,,Деветосептемврийската революция", мита за повторното ,,освобождение" на България от ,,братския" руски народ, създават убеждението за нужда от Народен съд, оправдават незаконните действия на партизанските отряди като ,,справедлив народен гняв", превръщат думата ,,фашизъм" (или монархофашизъм) и нейните производни в нарицателно за нещо неправилно, ретроградно, престъпно или най-общо казано - нещо лошо, което трябва да бъде унищожено. Независимо дали то има нещо общо със съдържането на думата ,,фашизъм". Впрочем подозирам, че причината за неразбирането и безразборното употребяване на понятието ,,фашизъм" в наши дни в общественото пространство води своето начало именно от периода 1944-1948 година.

В заключение можем  да кажем, че културата и изкуството в периода 1944-1948 година са силно политизирани и използвани в различна степен с пропагандна цел. На лице е силна намеса на държавата в работата на хората на изкуството - цензурата, която тя упражнява върху тях, посегателството върху  частната им собственост, материалната им база и множеството други ограничаващи и контролиращи мерки говорят красноречиво за впрягането на културата  и изкуството в колесницата на ОФ пропагандата.

http://istoriograph.bg/