• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 June 2019, 23:22:33

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9234
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 32
Total: 32

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

На...

За мен да те обичам беше лесно.
Не беше лесно после да простя.
Лъжата някак плъзна като плесен,
разяде тихо моята душа.

И после всичко беше по-различно.
И някак преобърна се света.
Отиваха си нощите - безлични,
и дните, по-жестоки от смъртта.

Не исках нищо и не вярвах в нищо
на зимата под покрива студен.
Омразата живота ми разнищи
и цялата ми същност взе във плен.

Но днес стоя до теб и пак те гледам,
пак грее нежност в моята душа.
Простих ти всичко, слънцето доведох.
Знам, че с теб живота си ще продължа.

Hatshepsut

Превръщам се във прах

Превръщам се във прах, във минало
и в спомен...
Превръщам се във пареща сълза,
в случаен странник във нощта, бездомен,
потънал във безкрайна самота...

Боли ме всяка мисъл, всяка дума,
боли ме всеки час и всеки миг...
Остава само болка след любов безумна...
След мен остана неизплакан вик!

Остават само две следи във мрака,
две молещи и чакащи ръце...
Не чакам никой... Никой не ме чака...
Заключих вече своето сърце.

Навярно някой ден ще се събудя
щастлива, влюбена... Отново ще горя...
А може би ще се превърна в чудо...
В друг някой ден...

Днес мога само да боля...

Hatshepsut

Среща

Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота...

И светът не стана по-различен...
Беше среща между две души...
Без въпроси трудни, без обичане,
просто тишина и аз, и ти...

Малко топлина, дошла навреме,
щастие в протегната ръка,
без очаквания, само миг безвремие...
Две цигари срещу самота...

Hatshepsut

На Ромео

Извинявай, Ромео. Жулиета я няма.
Тя порасна и вече не вярва във приказки.
Пак остана сама след поредната драма
и не иска пиеса с фалшиви измислици.

Любовта беше нейната сладка отрова,
но след всеки Ромео в нея нещо умираше.
Нещо сякаш се късаше - болка сурова,
от която инфарктно сърцето ѝ спираше.

Не я чакай, Ромео. За нея си минало.
Просто ден от предишен живот в календара.
Само образ неясен сред сенки застинали.
Ти си странник в нощта от последната гара.

Жулиета изпи си до дъно отровата
и сега иска само да бъде изгубена.
Прибери си сценария стар със любовите!
Тя отдавна във себе си само е влюбена...

Hatshepsut

01 June 2019, 07:47:40 #34 Last Edit: 01 June 2019, 07:50:26 by Hatshepsut
Денят ми днес ще бъде щастлив

Безлични сиви дни, самотни, тъмни нощи,
пропити с отчаяние и грешки, и вина...
Но някъде във мен надежда има още...
Но някъде я има любовта...

Отхвърляна, забравена, тя още жива, знам, е,
забутана във ъгъла, все още в мен крещи...
Макар и често аз да я държа на разстояние,
промъква се в душата ми, оставя там следи...

И мисля си понякога: ,,Не всичко е изгубено,
животът може да е и красив..."
Дочувам песента на гълъбите влюбени...
Денят ми днес ще бъде по-щастлив...

Hatshepsut

Случайна тъга

Тъга случайна тихо пропълзя.
Промъкна се виновна сянка в мрака.
Издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака...

Бездомен спомен тайно в мен се скри -
безвремие довело до забрава..
В душата ми отново днес вали
и всяка дума белези оставя!

Превръщам се във падаща звезда,
в отронен лист, във тъжна пеперуда...
Изгубен ангел днес съм без крила,
но утре пак с мечта ще се събудя...

Hatshepsut

Тогава ти наистина обичаш!

Да се намериш в нечии очи
и да посрещаш с някого зората...
От мисълта за някого да те боли,
а да те топли само тишината.

Да чакаш някого в нощта,
да шепнеш името му, без да спираш...
Да бъдеш нечия съдба
и смисъла във нея да намираш...

Да искаш само две добри ръце
и всеки миг без дъх да те оставя...
Да бъдеш в нечие сърце...
В душата му да се изгубиш до забрава...

Да мислиш всеки ден и час
за него... И да пазиш всеки спомен...
Да бъдеш негов смисъл, негов глас,
единствена във този свят огромен...

Да знаеш, че за него си мечта,
и всеки ден на него да наричаш...
Намерила си вече любовта...
Тогава ти наистина обичаш!