• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 July 2019, 11:25:18

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9385
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Кристалните черепи

Started by Hatshepsut, 16 October 2018, 20:31:47

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Кристалните черепи



Мистерията продължава да търси отговор и след последното откритие в Бавария

Тези странни черепи фигурират в топлистата на най-големите световни мистерии. Специалисти с различни професии отдавна се опитват да разбулят тайната им. Откъде са се взели? Кой ги е направил? За какво служат? Експертите са на мнение, че са изработени преди хилядолетия.

Последният от 13-те кристални черепа, които трябва да бъдат намерени, за да се предотврати световният Апокалипсис, е намерен, пише сензационно немското списание "Mysteries". Черепът бил открит в Бавария и се предполагало, че може да е принадлежал на райхсфюрера от СС Хайнрих Химлер. Швейцарският журналист и писател Люк Бюргин съобщава, че кристалният череп с тегло 12 кг, височина 17,5 см и ширина 21 см е бил открит в стар дървен сандък преди три години и "на цената на един сандвич" бил закупен от 45 - годишен сътрудник на списанието от Бавария. Според Бюргин единственото, което опазило черепа, е била стара войнишка раница.

В средата на XIX век в Европа започнаха да се появяват кристални черепи, които били изработени от майстори на доколумбовата цивилизация в Южна или в Мезоамерика (земите от северната част на долината Мексико до южните граници на Хондурас и Салвадор). Жреците на ацтеките, инките или маите са ги използвали в религиозните си ритуали. Според някои вярванията,


ако "дяволската

дузина" от 13

черепа се събере

на едно място, ще настъпи краят на света, според други - тъкмо обратното - светът ще бъде спасен.

Древна легенда на народите от Латинска Америка съществуват 13 магически кристални черепа, в които се съхраняват невъобразими количества информация за миналото и бъдещето на света. Когато те се съберат на едно място, на Земята ще настъпят кардинални промени. Вече са открити над 15 кристални черепа (някои от тях фалшификати), строго охранявани в музеи и частни колекции. Те са древни, изящно изработени и в такова противоречие с принципите на съвременната наука, че практически не би трябвало да съществуват. Повечето от тях произхождат от Латинска Америка, но има намерени и в Азия.

Най-известният е черепът от Лабаантум. Той е първенец по няколко показателя - изработен е от най-чист планински кристал, почти без грешка копира човешката анатомия, а откривателят му се слави като "живия Индиана Джоунс". През 1924 г. авантюристът и любител археолог Ф. А. Мичъл Хеджис потегля с експедиция, спонсорирана от Британския музей, към Британски Хондурас, днешен Белиз. Започват разкопки в древния град на майската цивилизация Лабаантум. В експедицията участва и осиновената дъщеря на Хеджис - Анна.

В деня на 17-ия си рожден ден момичето получава най-невероятния подарък - близо до старинен олтар открива кристален череп. Той е съвсем като истински по форма и размер, само долната челюст липсва. По разказите на бащата индианците, помощници при разкопките, започнали да ликуват и да се кланят пред невижданото творение. Те разяснили, че това е


древен култов предмет, обвит в легенди

и притежаващ невероятни способности. Развълнуваните местни отказали да продължат работа, затова археологът бил принуден да подари черепа на местния вожд. Междувременно долната челюст била открита на няколко метра от олтара. При завършване на разкопките през 1927 г. вождът върнал находката на откривателите й.

Черепът бива подложен на редица изследвания в лабораториите на "Хюлет-Пакард". От 1964 до 1970 г. реставраторът Франк Дорленд установява поредица от граничещи с абсурда особености. Долната челюст е изработена от същия къс планински кристал като самия череп. Парчета с такава големина са изключително редки. Но по-голяма загадка пред престижната лаборатория поставя самият начин на обработване.

Кристалите се образуват постепенно около специфична ос. Обработката им е възможна само по посока на растежа. Наруши ли се това правило, минералът се разпилява на дребни парчета. За най-голямо учудване на всички находката на Анна била изработена именно по невероятния начин - обратно на оста. Освен това по творението няма следи от полиране, което е абсолютно непостижимо със съвременните методи. По-късно същото е установено и за други от древните черепи.

Черепът от Лабаантум проявил пред Дорленд и други невероятни способности.


Една вечер очите му

започнали да светят

Стъписаният изследовател успява да разбули поне тази мистерия. Оказва се, че небцето е изработено като 45-градусова призма. Тя пречупва светлината и я изпраща право към очните кухини.

Рeпликата на скептиците не закъснява много. Рудолф Дистелбергер от Художественоисторическия музей във Виена провежда свои изследвания и заключава, че чудото е дело на съвременен майстор. Според него бащата го е поръчал на някоя фирма, след което го е заровил до олтара, за да зарадва дъщеря си за рождения й ден. Вземайки предвид съвършената обработка, неговите предположения се оказват по-невероятни дори от теориите, че е подарък от извънземна цивилизация.

През годините се налага мнението, че този и останалите древни черепи са мощни "компютри" - в кристалната им решетка е закодирано невероятно количество информация. От какво естество - все още няма достатъчно официални данни. Факт е, че повечето черепи се пазят в частни колекции и  малцина са имали достъп до тях. Факт е също, че Анна Хеджис през целия си живот говори за свръхестествените способности на своето притежание. Тя доживява до 100-годишна възраст, радвайки се на добро здраве и бистър ум.

През 1863 г. по данни на Британския музей започва


мистерията

с друг популярен череп

Той е открит в древен гроб неизвестно точно къде из Латинска Америка от испански офицер. По-късно е закупен от прочутата американска бижутерска компания "Тифани". Години наред находката се съхранява в Музея на човечеството в Лондон, а днес е част от колекцията на Британския музей.

Освен него има само още един череп, който се съхранява в музей. Намира се в сбирката на института "Смитсониън" във Вашингтон. И двата са подложени на чести опити от страна на учени, опитващи се по всякакъв начин да развенчаят паранормалните им способности и древен произход.

За разлика от тях всички останали, притежавани от частни колекции, се изследват точно в обратната насока - за разкодиране на записаната в тях информация и експериментиране на свръхестествените им възможности. Отворен обаче остава въпросът: откъде все пак са се взели кристалните черепи на Земята?


Райхът притежавал

една от реликвите

В неизвестен досега списък са изброени 35 предмета на изкуството, които Хитлер и Химлер са наредили да бъдат изнесени от Аугсбург в Страконице малко преди края на Втората световна война. Под №14 е написано "Кристален череп. Колекцията на Ран, N 25592, кожен куфар, мъртва глава от кристал, Южна Америка". "Засега мога само да предполагам, но моят журналистически усет ми подсказва, че списъкът е истински", заявява журналистът  Люк Бюргин, цитиран от "Билд".

http://www.vestnikataka.bg/

Hatshepsut

През 1924 година, експедицията на известния археолог и пътешестве Мичел-Хеджис започнала разчистването на древен град на маите във влажните тропически джунгли на полуостров Юкатан (тогава - Британски Хондурас, а сега - Белиз). Тридесет и три хектара тропическа гора била погълнала едва забелязващите се древни постройки. За да облекчат разкопките, участниците в експедицията я запалили. Когато се разсеял димът, се разкрило удивително зрелище - каменни развалини на пирамиди, градски стени и огромен амфитеатър, побиращ хиляди зрители. След три години, в поредната си експедиция Мичел-Хеджис взел и младата си дъщеря Анна. През април 1927 година, на своя седемнадесети рожден ден, Анна открила под руините на древен олтар удивителен предмет. Това бил човешки череп в естествена големина, изготвен от прозрачен кварц и при това, прекрасно полиран. Тежал 5,13 кг. при размери - 124 мм. ширина, 147 мм. височина и 197 мм. дължина. Липсвала долната челюст, но след 3 месеца, на осем метра от мястото на находката, била намерена и тя. Оказало се, че кристалният детайл се закачвал на идеално гладки шарнири и се задвижвал при най-малкото съприкосновение. След известно време, станало известно, че в древните предания се споменават 13 кристални черепа на "Богинята на смъртта", съхранявани отделно един от друг, под бдителната охрана на жреци и специални войни. Естествено, веднага след това започнали издирвания, които дали незабавни резултати.

Находки по цял свят

Подобни черепи били открити в хранилищата на някои музеи.Деформираният череп, намерен в близост до Крестон в Колорадо, САЩ и в частни лица. При това, не само в Америка (Мексико, Бразилия и САЩ), но и в Европа (Франция), и в Азия (Монголия и Тибет). Черепите се оказали повече от 13, но не всички били така съвършени, както черепа "Мичел-Хеджис". Оказало се обаче, че Мичел-Хеджис не е първият, който направил подобно откритие. Още в края на 80-те години на ХХ-ти век, един войник от армията на император Максимилиан открил в Мексико кристален череп, който сега е изложен в Британския музей. Този екземпляр обаче, се отличава значително от черепа "Мичел-Хеджис" - независимо от сходството в размерите, той не е така прозрачен, не е така детайлен, а долната челюст е слята със самия череп. Още едно грубо копие на кристалния череп се намира в Музея на хората в Париж. Там фигурира под название "Череп на ацтекския бог на подземното царство и смъртта". Интерес представлява още един череп, наречен "Макс". Собственичката му, Джоан Паркс го получила от тибетски монах, който го използвал за лечение на хора. През зимата на 1994 година, собственичката на ранчо, в близост до Крестон (Колорадо, САЩ), намерила череп от кристал, но необикновено твърдия материал бил смачкан и деформиран така, сякаш някога е бил пластичен. Как е попаднал там и защо бил така обезобразен, остава загадка до сега.

Черепът "Мичел-Хеджис"

От всички намерени до сега черепи, този открит от Мичел-Хеджис, бил изследван най-детайлно. Пръв с изучаването му се заел изкуствоведа Франк Дордланд. След щателен оглед, той открил в него цяла система лещи, призмиКристалният череп, намерен от дъщерята на Мичел-Хеджис всред руините на олтар на п-ов Юкатан и канали, създаващи необикновени оптични ефекти. Благодарение на тази вградена оптична система, очните кухини започват да светят, когато се постави някакъв източник на светлина под черепа. Докато изследвал черепа, Дордланд бил поразен от идеално полираната повърхност, върху която, даже под микроскоп, не се виждали следи от обработката. В крайна сметка, той се обърнал за консултация към знаменитата фирма "Хюлет-Пакард", смятана за авторитет при експертизи на кварц. Изследването, проведено през 1964 година в специализираните лаборатории на фирмата установило, че черепа бил изготвен много преди появяването на първите цивилизации в тази част на Америка. Най-поразителното откритие било, че черепа бил изготвен от монолитен кристал, въпреки всички закони на физиката. Инженер Л.Барре, експертът в "Хюлет-Пакард", казва следното: "Изучихме черепа по три оптични оси и открихме, че е изсечен от един къс кристал, състоящ се от 3-4 срастъка. Според скалата на Моос, планинският кристал отстъпва по твърдост само на топаза, корунда и диаманта, и може да бъде рязан само с диамант. Независимо от това, древният майстор успял да извае не само черепа, но и долната челюст, както и шарнирите за закачването й. При такава твърдост на материала, това е повече от загадъчно. И ето защо: в кристал, състоящ се от повече от един срастък, съществуват вътрешни напрежения. При натискане с резец, от напрежението може да се пръсне на парчета. Но древният майстор го изваял така, сякаш изобщо не го е докосвал." С това мнение са напълно съгласни колегите на експерта. Мнението на всички е, че при обработката на черепа, разрязванията трябвало да бъдат строго ориентирани по осите на кристала. Древният ваятел сякаш изобщо не се вълнувал от това. Той изработил черепа, игнорирайки всички закони и правила. Професионалистите от "Хюлет-Пакард" били в недоумение: "Тази проклета вещ просто не би трябвало да съществува. Този, който я създал, не е имал и най-малка представа от кристалография. Той игнорирал осите на симетрия и тази вещ би трябвало да се разпадне. А защо това не се е случило, остава необяснимо."

Въздействие върху хората

В последните години, с изследването на черепа се заели и екстрасенси. Те установили, че черепът мени окраската си и степента на прозрачност, а понякога излъчва сияние. Случвало се също да отделя непонятна миризма, предизвикваща в присъстващите чувство на жажда. Когато докосвали повърхността му, екстрасенсите чувствали ту топлина, ту хлад, ту някакви вибрации. В наши дни, някои изследователи изказват предположение, че кристалните черепи били изготвени в потъналата Атлантида, но по чудо оцелели след катастрофата. Други твърдят, че черепите са дело на представители на извънземна цивилизация. Интересно е, че черепите въздействат на хората по различен начин. Някои изпитват дискомфорт и непонятен страх. Някои даже изпадат в безсъзнание и за известно време губят паметта си. Други пък, усещат необикновено успокоение и изпадат в състояние на блаженство. Съществува устойчиво мнение, че черепите обладават и мистични свойства. Високочувствителните хора уверяват, че черепите им навяват особени, почти хипнотични състояния, съпроводени с необикновени миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Даже не толкова чувствителните хора твърдят, че понакога виждат, как черепа започва да свети или да се изпълва с "бяла мъгла" и неясни образи. Като се има предвид, че кристалите имат собствена памет, може би някога ще стане възможно да се проникне в тайните, които съхраняват. И тогава ще разберем посланията им. До тогава обаче, те остават мълчаливи и загадъчни.

Hatshepsut

"В топлистата на най-големите земни мистерии фигурират кристалните човешки черепи. Специалисти с различни професии отдавна се опитват да разбулят тайната им. Откъде са се взели? Кой ги е направил? За какво служат? Обаче отговори на тези и други въпроси засега няма.
Кристалните черепи са 13 на брой и се съхраняват в музеи и частни колекции в Ню Йорк, Париж и Лондон. Представляват точни копия на човешките. Открити са в Централна Америка и Тибет. Експертите са на мнение, че са изработени преди хилядолетия. Майсторското им изпълнение свидетелства за изключително

високото ниво на техническите познания

на далечните ни предци.
Най-красивият и най-известният от кристалните черепи е открит през 1927 г. в тогавашната централноамериканска държава Британски Хондурас, сега Белиз. "Черепът от Лубаантум" десетилетия наред се пазел в семейството на откривателката си - англичанката Ан Мичъл-Хеджис, дъщеря на световноизвестния археолог Филип Мичъл. Таткото ръководел разкопки на мястото, където някога се намирал древният град на маите Лубаантум. Помагайки му, Ан изровила полиран череп със загадъчно проблясващи очни ями. Макар че долната й челюст липсвала, находката била потресаваща. Ан благодарила на съдбата за невероятния подарък -

откритието станало точно на рождения й ден

Три месеца след него на 7,5 м от "онова" място била намерена въпросната долна челюст. Антрополози установили, че не е била прикрепена към черепа, с него са я свързвали специални шарнири.
Американският реставратор Франк Дорланд изследвал детайлно "черепа от Лубаантум" от 1964 г. до 1970 г. И открил, че конструкцията му е в равновесие спрямо определен център на тежестта и при най-лек полъх на вятъра долната челюст се задвижва. Дорланд забелязал, че когато лицевата част на черепа "гледа" към огън, от очните дъна припламват зловещи светлинки.

"Визитната картичка" на планинския кристал

включва следните данни. Това вещество е безцветен кварц. Според средновековни алхимици се получава от най-обикновен лед, престоял дълго време под скални образувания. Според съвременните научни теории обаче е кристално вещество, срещано в природата доста често, но доста трудно за обработване - много е твърдо. По показателя "твърдост" отстъпва само на топаза, корунда и диаманта. Сега се обработва със специална апаратура, а основните правила за боравене с него са същите, както и преди. Ето най-главното и най-важното правило: за да се съхрани целостта на кристала, движението на обработващия инструмент трябва да е по оста на растежа му. Ако това не се спази, веществото се цепи на малки парчета.
Създателите на кристалните черепи обаче

не са спазили правилото

Никой специалист не може да обясни защо вследствие на тази тяхна небрежност кварцът не се е разпаднал на парченца. По всяка вероятност майсторите са използвали неизвестна нам технология.
Изследванията сочат, че черепите са изработени от шестостенни кристали, шлифовани старателно по такъв начин, че при определени условия се наблюдава предварително замислен оптичен ефект. В тилната им част е разположена специална леща, която фокусира светлинните лъчи и ги насочва към очните ями.
Франк Дорланд не могъл да си обясни как древните маи постигали такава гладкост на кристала, че даже

микроскопът не успява да "разконспирира" следи

от какъвто и да било инструмент.
За да се придаде необходимата форма на кристала, като се съблюдават всички анатомични подробности, са необходими 7 милиона часа (приблизително 800 години). Ако предположим, че черепът е полиран по 12 часа всеки ден, времето за създаването му се "разтяга" на 1600 години.
Специалисти от световноизвестната фирма "Хюлет-Пакард" също изследвали черепа. Те са категорични: за ръчната му изработка са нужни минимум три века денонощна къртовска работа.
Много хора забелязали, че в компанията на кристалните черепи имат странни видения, други се оплаквали от световъртеж и повдигане. Трети пък дори изпадали в транс под влияние на

магическия "поглед" на очните дъна

Сред 13-те кристални черепа има и целебни. Най-изявен в това отношение е т.нар. Е.Т. - той е собственост на холандката Кирстен ван Дитен и тежи около 5 кг. Колекционерката на древни предмети го купила през 1991 г. в Гватемала. Очевидци твърдят, че лекува безплодие, сърдечни заболявания, стомашни неразположения и др., че с негово съдействие може да се получи информация от висши духовни сфери.
Съвършената обработка на твърдия кристал дава повод на мнозина да смятат, че черепите са фалшификати, изготвени през XIX и XX век. Сред тях е проф.Ралф Дистелбергер от виенския Музей на историята на изкуството. Произведенията на едновремешните флорентински майстори, превъзхождали всички свои колеги в обработката на кристали, ряпа да ядат пред неизвестните създатели на черепите, казва ученият.

Hatshepsut

Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат около 5,2 килограма. Единият - черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият - Черепът на Проклятието - в Музея на американските индианци в Ню Йорк.

Произходът на първия е неизвестен. Знае се само, че е закупен от бижутерската фирма Тифани през 1898 година. И до днес не може да се установи откъде фирмата се е сдобила с него. Според някои източници е бил спечелен като трофей от неизвестен наемник в Мексико през деветнадесети век.

За втория череп се знае доста повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в древния град на маите Лубаантун забелязва в една цепнатина нещо да блещука. Какво е правило младото момиче в днешната държава Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била твърде млада за археоложка, но достатъчно смела, за да не се страхува от отровните паяци и змии.
 

Археолог любител бил вторият й баща Фредерик А. Мичъл-Хеджис, иначе банкер и борсов посредник. Не разполагал с много средства, но бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, изследователски подвизи и авантюри. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и заминал с кораб от Ливърпул за пристанището Пунта Горда.

В експедицията взели участие също доведената му дъщеря Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун - приятелка и спонсорка на Фредерик. В многобройните писания за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни различия. Според едни автори местните работници от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници предлагат същата история, но с повече романтични подправки. Ана се изкачила на доста порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прекрасна гледка. Зелена джунгла като безкраен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп във вътрешността на пирамидата. Ана слязла и събудила баща си, за да му съобщи новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и затова чак след няколко седмици упорит труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче.

Интересна била реакцията на около тристата работници кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, започнали да целуват земята и две седмици прекарали в плач и молитва. Разкопките продължили и едва след три месеца открили долната подвижна челюст на черепа.

Находката в Лубаантун е истинска загадка, която може да се сравнява само с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и днес може да се видят в престижни музеи в Европа и Америка. Но въпреки това черепът се смята за уникален. Изработен е от цял прозрачен къс планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка предизвикват твърдения на онези експерти, според които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това заключение, след като изследванията под микроскоп не са намерили следи от метални инструменти. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са необходими най-малко 150 години по 12 часа упорит дневен труд на много занаятчии. Някои изчисляват, че за постигането на този резултат ще бъдат необходими 800, 1000 или 1500 години. Не вярвам, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкова тънка и продължителна работа.

Скулите и очните кухини на черепа са обработени по такъв начин, че като отразяват светлината, създават впечатление на блясъци, на някакво вътрешно движение. Ефектът се подсилва и от една призма, оформена в основата на черепа. Кристалното творение тежи 5,3 кг, високо е 13 см, широко също 13 см и дълго 18 см.

Съдейки по някои анатомични особености, специалистите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт особено тормози експертите: ако е вярно, че целият предмет е изработен от един кристален къс - а това означава и подвижната долна челюст, - как е бил разрязван този къс? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би завършил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал расте спираловидно около невидими оси. Те могат да се видят само при определени условия и силно увеличение. Обработката може да се извършва само по посока на тези оси. И най-незначителното отклонение веднага би го натрошило на малки късчета. А кристалът на маите е обработен тъкмо по този невъзможен начин.

Това дава повод на един учен да възкликне: "Проклетото нещо не би трябвало да съществува!" Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години "проклетото нещо" на Франк Дорланд - известен реставратор и консерватор на произведения на изкуството. Той e открил и описал някои свойства на черепа, които напомнят за кристалната топка на д-р Браун. Веднъж за няколко минути около черепа се появил ореол, аура или сияние. В дома на реставратора, докато черепът бил у него, понякога се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, образи на други черепи, човешки лица, разни предмети. Както Дорланд, така и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво влияние върху хората, които са близо до него, върху техните чувства, настроения и мисли.

Според сп. "Нешънъл инкуайърър" не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио - Канада, за да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово присъствие. Самата дама - щастливата собственичка на такава необикновена скъпоценност - изглежда добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен срок само когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк.

По този повод някои автори иронично подмятат: що се отнася до предполагаемите окултни качества на кристалния череп, те кой знае защо не се проявиха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от д-р Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са различни по форма и все още никой не е в състояние да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има много черепи, изработени от камък, глина, благородни метали, и дори от кристал. Но черепът от Лубаантун е уникален по начина на изработка, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са намерени в пирамида. И в двата случая находките не са били веднага обявени по сходни причини.

Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета. Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 г. със статия в сп. "Ню Йорк америкън". Статията му e предизвикала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време извършвал археологически проучвания в Белийз. Археологът заявява на всеослушание, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и регистрира. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и срещу невинните маи от древността, които според него не били способни да направят такъв череп. Археологът е категоричен: черепът не е на маите, не е намерен в Лубаантун или другаде в Централна Америка.

И ето главния му аргумент: маите не са използвали планински кристал. Черепът не е изработен в стила на маите. И още една любопитна прилика в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже кога е направена кристалната топка на д-р Браун? Ако е принадлежала на древната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв период от десетина хиляди години пр. н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове?

Специалистите признават, че със сегашните методи за датиране не е възможно да се определи възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е намерен в Лубаантун, но хвърлят съмнения върху способността на маите да изработват с примитивните си инструменти нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим поглед отново към загадъчната Атлантида.

http://indigota.com/index.php?topic=2159

Hatshepsut

Древен мит или "ню ейдж" измислица

 Според популярна легенда на маите в Мексико съществуват 13 кристални черепа с реални размери. Те трябва да бъдат събрани в края на този "вселенски цикъл", за да бъда спасен светът от разруха. Доколко легендата и черепите наистина идват от времето на майската цивилизация обаче е спорно. Знае се, че днешни шамани я проповядват и дори практикуват свещени ритуали с кристални черепи. Репортер на "Асошиейтед прес" описва подобен обичай, извършван в руините на древния град Паленке от шамана Кин Гарсия. С тамян и тежък кристален череп над главата той призовава майския бог на сътворението Хачакюм. Гарсия е убеден, че черепът има специални свойства и може да лекува болести. Когато е сам с него около 2 часа през нощта, черепът започвал дори да свети със собствена светлина. Шаманът обаче не знае откъде е дошъл въпросният череп и твърди, че го е получил от непознат местен човек. Легендата за черепите се предава от уста на уста и е част от движението за възраждане на културата на маите в Централна Америка. Остава съмнение, че тази легенда е сериозно изопачена от европейците през последните два века. Кристални черепи от ацтекски и майски произход наистина са намирани, но те са много по-малки и не са направени от планински кристал като тези в легендата. Освен това въпросната легенда за 13-те черепа не е била описана в никой от летописите на древните. Някогашните маи едва ли са знаели, че светът ще свърши на 21 декември 2012 година. Това е просто датата, с която приключва сегашният "вселенски цикъл" или "бактун" от техния календар. Обикновено такова събитие е свързано със страшни промени, но не и с унищожаването на света.

Експерти от "Хюлет Пакард": Този череп не трябва да съществува


 Самите кристални черепи, дали повод за тази легенда, наистина са забележителни творения. Най-мистериозният от тях е екземплярът, намерен от британския археолог Мичъл-Хеджис и дъщеря му Ана. Той е направен от голямо парче планински кристал, като челюстта е отделна и се закача и откача. Размерите му са като на истински череп и е изработен изключително детайлно. Специална система кара очите на черепа да светят при осветяване отдолу. Мичъл-Хеджис твърди, че е открил находката при разкопки на майски град в Белиз, където търсел руините на потъналата Атлантида. След като учените се усъмнили в автентичността на черепа, той го дал за изследване на специалистите от "Хюлет-Пакард", едни от най-големите авторитети по кристалография в света. Те установили, че черепът е изготвен против всички закони на физиката и би трябвало да се разпадне още при създаването си. Скулптурата е изваяна, без да се следят оптичните оси на кристала и вътрешните напрежения в него. Дори и най-леката обработка при такова положение би трябвало да доведе до напукване на кристала. Освен това той е толкова твърд, че трябва да е бил изработван с диамантен резец. Това донякъде изключва възможността древните маи да са го направили, но оставя отворен въпроса кой всъщност е създател на това "невъзможно" творение.


Отначало с  изучаването на  черепа се заел изкуствоведът Франк Дордланд. При щателен оглед, той открил в него цяла система от лещи,  призми и канали, създаващи  необичайни оптически ефекти. Изследователят бил поразен от това, че върху идеално полирования кристал даже под микроскоп не се виждали следи от обработки.Той решил да се обърне  за консултация в известната  фирма «Хюлет-Пакард», специализирала се по онова време в производството на кварцови генератори и смятана за най-авторитетна по експертизата на кварц.
Резултатите от  експертизата потресли не само  изкуствоведа. Първо, изследването, проведено през 1964 година в специалната лаборатория на фирмата «Хюлет-Пакард», показало, че черепът бил направен много преди появяването на  първите цивилизации в тази част на  Америка. Освен това, планински кристал с толкова високо качество по тези места въобще не се срещал. И уж съвсем поразително откритие — «допотопният» череп, който тежал 5,13 кг, а размерите му били 125,4 х 203,4 мм, бил направен от монокристал. При това напук на всички известни закони на физиката.

Ето какво казал по този повод един от най-добрите експерти на фирмата, инженер Л.Барео: «Ние изучихме черепа по трите оптически оси и открихме, че той се състои от три-четири срастъка... Анализирайки срасъците, ние открихме че черепът е изрязан от едно парче кристал, заедно с долната челюст. По скалата на Моос планинският кристал има висока твърдост, равна на седем (отстъпвайки само на топаза, корунда и диаманта), и с нищо, освен с диамант не може да бъде рязан. Но древните някак успели да го обработят. И не само черепа — те изрязали от същото това парче долната челюст и шарнирите, на които тя била закачена. При такава твърдост на материала, това е повече от загадъчно, и ето защо: в кристалите, ако те се състоят от  повече от един срастък съществува вътрешно напрежение. Когато  упражнявате натиск върху кристала с главата на резеца, то от напреженето той може да се разцепи на парчета... Но някой е направил този череп от един къс кристал толкова внимателно, сякаш изобщо не се е докосвал до него в процеса на изрязването. Открихме също и някакъв вид призма, изрязана в задната част на черепа, в неговата основа, така че всеки лъч светлина, влизащ през очните отвори, се отразява в тях. Ако погледнете в очните отвори, ще можете да видите в тях цялата стая." 
   С мнението на  експерта са съгласни и неговите колеги. За да не се разпадне черепът при обработката, били необходими най-прецизни аналитични методи: разрезите трябвало да бъдат строго ориентирани по оста на растеж на кристала. Но този проблем сякаш изобщо не вълнувал тези, които изработили черепа, игнорирайки  всички закони и правила.
     Професионалистите  от «Хюлет-Пакард» така и останали  в недоумение: «Тази проклета вещ просто не би трябвало да съществува". Тези, които са я сътворили, нямат ни най-малка представа от кристалография и влакнова оптика. Те напълно игнорирали осите на симетрия, и тази вещ неминуемо би следвало да се разпадне на части при първичната обработка. Защо това не се е случило, не можем да си представим». Но все пак, фактът, както се казва е налице: кристален череп — реалност, която в Музея на американските индианци може да се види от всеки желаещ.
     И още. Технолозите на «Хюлет-Пакард»  потвърдили, че на черепа действително няма ни най-малки следи от механическа обработка — даже микроскопични драскотини от полиране. По мнението на експертите, за да бъде така полиран този необичайно твърд материал, са нужни стотици години!


За повечето от другите намерени кристални черепи е доказано, че са фалшификати. Най-известният от тях е в Британския музей. Той е принадлежал на французина Южен Бобан, който през XIX век е търгувал с фалшиви индиански реликви. Неговата изработка обаче съвсем не е толкова фина и прецизна, колкото на черепа на Хеджис.

 Наследство от Атлантида

 Любителите на мистерии и почитателите на "ню ейдж" културата често смесват легенда и истина. Също както предсказанията на Нострадамус се тълкуват по стотици начини, така и годината 2012 вече е плод на всевъзможни спекулации. Версиите варират от абсолютния край на Вселената до революционна стъпка в човешкото духовно развитие. Авторите на тези съвременни митове базират вярванията си на различни легенди на маите, според които светът вече е бил унищожаван четири пъти и сега живеем под петото слънце. Сегашният "вселенски цикъл" е започнал на 13 август 3114 г.пр.Хр. и действително ще завърши на 21 декември 2012 година. На тази дата за първи път от 26 000 години Слънцето, Земята и центърът на Млечния път ще се срещнат точно когато настъпва зимното слънцестоене. Календарът на маите обаче по никакъв начин не е свързан с историята за черепите.