• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 25, 2019, 08:41 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9188
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 35
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

Има ли демокрацията алтернатива?

Started by Hatshepsut, Oct 09, 2018, 06:18 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

1. Истинска демокрация не бе осъществена никога. Съблюдават се не желанията на народа, не народът бива слушат по основните въпроси, а управляват малки клики начело на партиите, поддържащи системата, и техните институции. Тези клики се подсигуряват срещу промяната на системата чрез едно недемократично избирателно право, ограничителни клаузи, финансиране на партиите от данъчни постъпления, подбор на кандидати, абсолютно владеене на всички средства за масова информация, очерняне и оклеветяване на критични спрямо системата инициативи и т.н.
2. Икономиката беше направена зависима от системата. Доколкото тя не е одържавена, действителните резултати както на работодателя, така и на работника и служителя, се "наказват" данъчно. Формирането на капитал и имущество е направено невъзможно (освен чрез измама), насърчаването на икономиката зависи от връзки и дарения. Дребните занаятчии и производители биват систематично унищожавани и се възпрепятства справедливото разпределение на националния доход на базата на създаденото от отделния човек за обществото.
3. Държавата беше вкарана в задлъжнялост с нечувани размери. Под предлога "държава на благоденствието" беше изградена една система, при която днес разходите за тази "благоденстваща държава" могат да се набавят само чрез дългове, а заплащането на различните предизборни примамки утре не е изяснено.
4. Бюрокрацията расте безпределно. В стремежа да се направят зависими от системата колкото се може повече хора беше раздут един апарат от служители, който още сега изяжда по-голямата част от данъчните постъпления.
5. Настоящото благоденствие е съмнително и преди всичко не е създадено от тази система. Един усърден, трудолюбив, интелигентен и пестелив народ създава стойностите и ценностите, които системата използва за себе си и смазва с тях своите апарати, предизборни кампании, по-точно валяците на своята пропагандна машина. За дела в полза на обществото се дава това, което остава, тъй като все пак не всичко може да се изразходва за интересите на системата. Но и при възлагането на тези работи царят корупция и интереси на системата. Всички разходи обаче се плащат не само с данъчни средства от работещата част от народа, но и от спестовните влогове, които от година на година губят от стойността си.
6. В културно отношение ние живеем от ценностите, създадени в миналото или от престижни начинания, финансирани със средства от данъци. Една нищожно малка група от верни на системата набедени хора на изкуството бива издържана; творящите не се стимулират или биват принизявани.
7. Ако у младежта все още са налице силна доза идеали и идеалистично мислене, то това е пряко намеренията и действията на тази система, която повече от 40 години се опитваше да принизява и да прави смешни ценности като жертва, вярност, честност, смелост, благородство, твърдост.
8. Отбранителната способност и готовността на нашия народ за отбрана систематично бяха подкопавани и разрушавани. Не войникът, който - обучен и въоръжен първокласно - е готов в случай на нужда да защитава с живота си общността, беше изведен като цел, а "гражданинът в униформа", който с досада изслужва необходимото време. Беше възпитан не офицер - образец за пример на войника и човека, а зависим от системата "служител в униформа".
9. Нашата младеж не стана по-щастлива, а по-благоденстваща. Беше отгледано и възпитано не поколение, готово за съзидание, ориентирано към бъдещето, вдъхновено, свободно в рамките на обществения ред, отдаващо импулсивно най-хубавите години на своя живот, а растат младежи най-вече освободени от материални грижи, заробени от потребителски нагласи, с манипулирано мнение, безкритични, глупави, скучни, лениви, отпуснати и мудни; услужливи инструменти в интерес на системата, които очакват още повече пари, дотации, кредити, помощи и сигурност, без да мислят за необходимите жертви или без въобще да мислят. Че тъкмо младите хора са тези, които - ако и да са малцинство - са настроени отхвърлящо, дори враждебно спрямо тази система, която им е дала всичко, свидетелства за хилавостта, празнотата и глупостта на нашите властимащи; и ни дава надежда за бъдещето.
10. Чрез непрекъснато заливане с пропагандата от страна на системата и отклоняване към второстепенни неща на избухващото от време на време възмущение беше постигната една широко разпространена нагласа: "Така и така няма полза", един отказ от критично мислене или от твърдата воля да се променят също така осъзнатите неуредици. В случай на нужда към тази пропаганда се добавят брутално, безчувствено подтисничество, заплахи, очерняне и оклеветяване. Но едно общество никога не живее посредством напразно, безцелно вегетиращи, мърморещи марионетки, а само чрез творчески личности, които не са задължени на никаква система, а само на общността.
11. Градове и области бяха разрушени по егоистични причини и такива от полза само за интересите на малко на брой групи, без оглед на минало и бъдеще. Големи градове загубиха лицето, а с това и атмосферата си. Духовни ценности биват замитани настрана с материални аргументи. Вместо жилища, бяха изградени казарми за наематели; вместо църкви, бяха създадени душевни силози; вместо пространства за живеене - агломерации. Вместо да бъдат сближавани, общините бяха сбутани наедно по партийно-политически причини. Вместо да се държи сметка за предвидимото развитие на транспорта, той беше оставен да нарастне до хаос и сега срещу това се излиза само с увеличаване и въвеждане на нови данъци и глоби.
12. Все така децата са гарант за по-нататъшното съществуване не само на народа, но и на обществото. Който не признава биологичната стойност на детето, трябва най-малкото да признае стойността на бъдещия данъкоплатец и носител на обществените тегоби. Системата направи домакинята и жената-майка смешна, а също и трепещата се за своето благоденствие семейна двойка с възможно най-малко деца на съвестта, оставяни през деня сами и носещи ключовете на семейното жилище провесени на врата; доколкото думата съвест във връзка с тази система вече не е подходяща.
13. Самозабравили се бюрократи, партийни функционери и паразити, които са могли да си осигурят благосъстояние въз основа на определяните от самите тях - но винаги единодушно - заплати и представителни пари, чрез многобройните си постчета и странични доходи, а също и чрез подкупи, биват сочени като "успели", а с това и за пример. Не благосъстояние чрез труд и постижения, а чрез бездействие, е целта на тази система.
14. Отделната личност все повече се прави зависима от системата чрез анонимни институции и апарати. Под претекст за сигурност, негарантирана от нищо, той става роб на здравни каси, служби, застрахователни компании, камари, администрации, а с това и на системата и нейните носители, които заемат почти само ключовите постове.
15. Истинската независимост на страната, която може да се основава изключително на собствените постижения, на собствени полезни изкопаеми, на най-икономично използване на приемани от предните поколения и заработвани нови стойности и ценности, както и на готовността за тяхната защита, беше предадена и оставена на произвола чрез натрупване на дългове и икономическа зависимост.
16. Историческото съзнание, което, разбира се, не може да бъде атакувано или осребрявано, което обаче е незаменимо като предпоставка за самоосъзнато и постоянно развитие на един народ, беше последователно разрушено.
17. Думата "ред" не само бива оспорвана, но се оценява и отрицателно. "Неангажираност", "разрушение" и "егоизъм" се превеждат с "индивидуализъм", "свобода" и "успех". "Прогрес" на езика на системата означава не вървеж напред от подсигурена и изпитана основа, а необузданост и унищожение на сполучливи форми и ценности.
18. Не качеството, постоянството и устойчивостта бяха издигнати като ръководно начало и основна насока за всичко живо, трудещо се и творящо, а евтинията и начинът на мислене и нагласите за производство на стоки-еднодневки, интензивно потребление и бързо захвърляне. Така не само икономиката се придържа към тези принципи, но и стилът на живот на отделния човек. Но така тази система е също една система, хвърляща всичко на боклука, носителите й са фигури, които могат да бъдат изхвърляни, а нейните политици могат също по всяко време да бъдат заменяни и изхвърляни; ако и с право на пенсия.
19. Земеделският стопанин все повече бива принизяван до степен производител на хранителни продукти, комуто не се заплаща пълната и действителната стойност на добитото. Напротив, той бива спиран да предоставя произведеното от него на обществото. Също както земеделеца, за глупав бива смятан всеки, който е готов да прави много за малко пари.
20. Нашите университети се превръщат в образователни фабрики, които произвеждат висшисти без цел и мярка. И тук за следване във висше учебно заведение решаващи са не постиженията и талантът, а престижното мислене, срамът от физическия труд, както и съображението да се живее за сметка на обществото.

Hatshepsut

Още от най-дълбока древност хората са виждали нужда да се събират в общност, в която разделяйки задълженията си, са улеснявали своето оцеляване и са подобрявали начина на живота си. Този стремеж е довел и по-нататък до сформирането на Държавата, която се явява изразител на желанията и стремежите на общността за защита и благоденствие.Това формирование се явява и катализатора за развитието на човечеството. Благоденствуващата държава е тая, в която народът и държавният апарат се стремят към една и съща цел, защото осъзнават , че са едно цяло. Разбира се тази цел не трябва да бъде повърхностна за угаждане на низшите страсти, а да бъде в полза на Истината и справедливостта.Именно това добро стремление е довело до идеята на Платон за "Идеалната държава", идея и размишления , които ние ще вземем за основа в опита си чрез нашите знания относно Истината и справедливостта да покажем нашето виждане каква трябва да бъде "Идеалната държава".
Преди да започнем да разглеждаме каква трябва да бъде нашата държава,би било полезно по примера на Платон да разгледаме, какво е справедливост и дали тя превъзхожда несправедливостта, и кое от двете трябва да изберем за нашата държава. Според мене някои ще изкажат мнение, че несправедливостта е по-полезна понеже, ако човек е несправедлив, то той много по-лесно би се обогатил и така би се издигнал в обществото, по примера на мнозина, които управляват сега клетото наше отечество. Докато пък справедливите седят в забвение и никой не се интересува от тях. Понеже днес несправедливостта властва, не жали справедливостта.
Аз мисля, че това е и отговорът, понеже виждайки днес нашата държава, каква е когато е избрана несправедливостта, то с право ще кажем, че последната е вредна и за народа, и за държавността.

Да видим сега ако изберем справедливостта, каква ще бъде нашата България. Справедливост според нас е всеки да получава заслуженото си. Тези, които вършат добро да получават добро, а вършещите зло да получават наказание според провиненията си, за да се вразумят и да не дават лош пример на младите. Така също можем да кажем, че справедливост е държане в доброто и отбягване от злото. Една такава държава, където всеки получава заслуженото си,  ще бъде много по-подредена, а отношенията между хората много по-добри, понеже справедливостта ще властва, а несправедливостта ще бъде презряна и никой не ще  се стреми към нея. А щом никой не се стреми към нея, то много от нашите проблеми ще бъдат решени. Друга дефиниция на справедливостта ни дава и Платон. Той смята, че справедливост е всеки да върши това, за което има качества, тоест мъжественият и смелият да се занимава с воненото дело, знаещият и учещият е добре да се занимават с наука, сръчният да се занимава със занаят, а обичащият земята да се занимава със земеделие и така всеки да върши това, което умее най-добре и така да допринася за общото благо. Докато несправедливост за него е някой да се занимава с нещо, за което няма умение и призвание, понеже такъв човек не би бил полезен нито на другите, нито и на себе си , но би навредил и на себе си, и на другите. Пример за това можем да вземем от нашето съвремие, за което още от начало отбелязахме, че е избрало несправедливостта.
Ние често виждаме как хора без качества се решават да управляват цялата държава, а също виждаме и продукта на тяхното управление, който е разрухата и окаяното положение на нашето отечество. Тези хора поробени от страстите си,  които са неспособни себе си да водят, решават заслепени от амбиция и  жажда за утоляване на тези страсти, да поемат тежестта на цялото общество, но бидейки негодни вместо да поемат тази тежест сами стават такава на без това обременения ни народ. Така те стават вместо лечители на слабостите на тълпата, със своя пример развратителни. И така виждаме изпълнение на думите "слепец, слепци води". Но някои привърженици на несправедливостта може да ни възразят и да кажат, че тези само на другите нанасят вреда, а на себе си голяма полза. Да видим дали това доста егоистично твърдение е вярно. Наистина тези хора донасят за себе си някаква материална полза, но с нея и ненавистта на народа, а и както става в повечето случаи след, като управлението се смени и на власт дойдат нови хора, макар и подобни на старите, то новите често погват старите управници, за да може да се харесат на тълпата, а и да имитират някаква промяна. Освен това историята ясно показва своята присъда за тези "управници", като прави имената им за предходните поколения равнозначни на обиди и ги заклеймява с цялата си строгост, но и тогава мъките не им свършват понеже идва време , когато те трябва да се явяват пред Истинския и Неподкупен Съдия пред Когото трябва да дадат отчет за поверените им таланти. И така чак тогава тези окаяници разбират колко голяма вреда са си навлекли, понеже първо страдат тука, като се явяват пред съдилища, после историята изхвърля имената им, като негодни и ги прави омразни на бъдещите поколения, а на края се явяват и на съд, които ще им иска сметка, и чиято присъда ще е вечна.За това с право можем да кажем, че Платон е прав, и че справедливостта е това всеки да допринася за общото благо с работата, която умее най-добре, и да не се захваща за работа, за която няма качества, понеже това би било вредно за него и за родината, защото е несправедливо. Пак Платон казва, че това мнимо да се представяш за справедлив, а действително да не си е крайната степен на несправедливостта. Размислете и ще видите, че днеска цялата наша общественост и най-вече власт имащите именно така провеждат своите политически кампании, лицемерно се показват справедливи и милеещи за Отечеството, а всъщност са изкусни актъори, които лицемерно лъжат прелъстената тълпа за да измъкнат нейния глас, който е пуст и празен, понеже е лишен от всякаква мисъл за бъдещето. Защото тълпата, както споменахме вече е заробена в своите елементарни нужди и единственото нейно желание е да задоволи временно тези свои слабости. Тълпата не вижда напред, но е подобна на наркоман, който мисли за добиването на днешната си доза, а за утре и последствията от действията си не мисли.
Държавите загиват поради моралното разложение настъпило в тях. Една такава държава става неспособна да се защити и да благоденствува, понеже хората, живеещи в нея, са станали негодни поради желания егоистични, желания плътски и гнусни, защото целият техен живот е станал стремеж за огаждане на тези страсти. Станали роби, те не мислят за общото благо, не мислят и за това, което е истинско добро за тях, но мислят само за това как да утоляват тези техни страсти, като наричат стремежа си към тях свобода, а себе си поборници и приятели на свободата.Тези окаяници роби не само хвалят робството си и страданията си, но се стремят и към по-тежко робство  и по-голямо страдание. Именно от това ние трябва да предпазваме нашата родина и нашите деца, като още от малки започнем да ги възпитаваме и образоваме в добродетели и в това да знаят Истината и справедлиостта.
Преди да започнем да разглеждаме начина на образование и възпитание трябва да видим, какво е Истина.
Истината е противоположна на лъжата, както денят е противоположен на нощта. Тя е чиста и свята, и като че ли е в нас, но и далече от нас. По наши наблюдения тя търси всеки човек и го подканя да е приеме и така ние виждаме, че Тя е близка до нас, от друга страна ние поради наши слабости Я отблъскваме, макар и да разбираме, че Тя е твърде полезна за нас и така ние се отдалечаваме от Нея. Следователно ние разбираме, че Истината е твърде полезна за нас, и че многократно ни превъзхожда, за това именно  мисля, че трябва да я приемем и да я послушаме, и да И се покорим, и това на което ни научи да го приемем и следваме, като твърде полезно, и добро.А тази Истина не е далече от нас, няма нужда да я търсим на далеч. Нужно ни е само да погледнем нашите деди, които я следваха и умираха за Нея, за да я запазят чиста за нас техните деца, и понеже им се възхищаваме да им подражаваме, а на тия несправедливите, които се опитаха да И изменят, и сега са презрени, на тях, като зли и вредни за себе си и на родината, ни най-малко да не подражаваме, за да не станем и ние като тях. Вместо поборници на Истината да станем поборници на несправедливостта и лъжата.
А тази Истина е нашият Господ Иисус Христос и традиционната и изконна за България Православна вяра, именно християнството трябва да бъде положено за основа във възпитанието и образованието на подрастващите, за да се възпита тези добродетели, Истина и справедливост, за която говорехме по-рано. Именно християнството после ще предпазва възпитаните в него от падения и вредни за родината действия. Православното християнство трябва да е мерилото, с което да сравняваме нашите действия, защото често човек се лъже в своите помисли и си мисли, че прави добро, но напротив нанася тежки рани на България за чийто излекуване трябва дълго време и много работа. Нека не бъдем по-умни от нашите деди, които запечатаха вярванията си с кръвта си, а на нас оставиха пример за подражание.
Децата трябва да се предпазват и от подражаване на злото и вредното. Например когато изопачават литература не трябва да учат за Одисей и неговото разюздено поведение, но да учат полезното и доброто, това което ще ги довежда до подражаване на именно изброените добродетели. Същото е и при музиката, на децата трябва да се поднасят песни за герои или възхваляващи Бога и добродетелта, за да могат, слушайки тази музика, да подражават на примера им. Защото ние виждаме сега какво става, когато младите подражават на развратните песни и на посланието им, че и те стават такива, каквато музика слушат. Подобна е и ситуацията при управлението на държавата, в зависимост какво е то и хората стават подобни на него. Сега  при нас властва демокрацията, режим който слага в основа свободата и има претенции да е единствена нейна изразителка. В този режим ние виждаме един кариеризъм несъответващ на качествата, като по този начин ясно се показва, че демокрацията е избрала несправедливостта. Също така виждаме и една лицемерна спрямо Истината толерантност, която ни втълпява, че има много степени между Истината и лъжата и че истина е мнението на всеки, което не бива да бъде накърнявано и ограничавано, независимо дали е вярно или не. От това виждаме, че демокрацията е избрала и лъжата, но това не би учудило никого, понеже всички знаем, че това което тя нарича свобода, е всъщност манипулиране на тълпата чрез лъжи и неверни обещания. Демокрацията не дава истинска свобода, но дава на робите свобода да вършат гнусните си деяния и да угаждат на низшите си страсти, като по този начин ожесточава робството им. Ние виждаме, че тя е обърнала морала наопаки и вече е създала  собствена «нравствена система», която да отговаря на всеобщото падение. Ние виждаме сега, че демокрацията за мнозина е станала идол и божество, подобно и на предходния демократо-комунистически режим, за който не виждам смисъл да говорим, понеже на всички ни е ясно за пагубната му роля.
Сега е време да говорим за неговата сестра, с която имат една майка - лъжата и един баща - несправедливостта, и която е захапала нашето свидно отечество. Днес беззаконието е добродетел, а неправдата правда, днес човекът е роб, а се нарича свободен, днес ние виждаме падението на човечеството и унищожението на всичко свято и изконно, днес ние сме гробокопачите нашата България. Платон нарича демокрацията «управление на развратният човек», а ние бихме добавили и на плътския и елементарен индивид, потънал в своята посредственост и духовна нищета. Но такова ли трябва да бъде бъдещето ни ? Така ли трябва да погребем България в поредния опит за съставяне на нов Рим или сега наричан Европейски съюз ? Според нас -не. Но ще ни запитат, добре, но целия свят е демократичен ? Ние ще кажем, ако целия свят върви към гибел, трябва ли и ние да вървим ? И бихме дали за пример Ной, на който всички се подиграваха, докато не погинаха. Външната политика на държавата трябва да е в полза на нея, а не да се пренебрегва държавния интерес за сметка на чуждия или личния. Добре, ще ни запитат някои, какъв трябва да бъде тогава начина на управление, за да можем и ние да построим Идеалната България ?
Ние, макар и да отговорихме по-горе, пак ще повторим, че управлението трябва да бъде справедливо, трябва да бъде в полза на Истината, трябва да изпълва народа с богатствата на добродетелта, а всичко останало ще ни се предаде. Тогава ще ни кажат, че хубаво говорим, но имa ли такова управление ? Към отговора на този въпрос трябва да прибегнем много внимателно и на първо място трябва да видим, кога и при какво управление човечеството е било най-близо до споменатите добродетели. За нас отговора е прост България е била най-добре при своите царе, когато Църквата и държавата са действали в симфония. Църквата е извършвала своята душеспасителна роля, пазила е народа от морално и нравствено падение, подпомагала е бедните и немощните, чрез Светите Отци е създавала тези стражи пазители на духа и Истината, тези небесни наши покровители, поради които нас все още ни има заради техните непрестанни молитви за нас, заради примера който са ни оставили, и заради писанията с които обогатяват поколение след поколение. Тогава този период на величие е създал и запазил България, тогава народният гений е създал и ни е оставил най-доброто от себе си, тогава България дава светлината на Истината на близки и далечни народи, тогава българи поставят началото на културния подем на множество народи, като осветляват слепите с писмо и сами стават първи техни книжовници, тогава България е била велика, защото царете са били поддръжници на делото на Истината, и сами са вземали дейно участие в него като книжовници, и като бойци, защото този който се нагърбва да управлява трябва да бъде сред първите по добродетел, и сред първите по смелост и мъжество. Но ще ни кажат, че ние си имаме царе, и че те не малко злини сториха на България. На това ще отговорим, че не е вярно понеже нито Батенберг, нито Фердинант са били наши царе, но те са били чужденци наложени ни за царе и те не са дошли да водят България към Истината, и не са дошли да налагат справедливостта и добродетелта, но са дошли да изпълняват и да се грижат за интересите на тия, които са ги сложили. Пък и ще видим, че тези които ги сложиха после ги и свалиха, за това казваме, че не са наши царе, но са ни наложени за такива. Нашите царе вече описахме, какви са били и още по-добри трябва да станат за да може тази симфония да зазвучи с прекрасни песнопения, които да озарят нашите потъмнели души и да ни направят от роби в свободни за да вършим всичко в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Aвтор: Благовест Асенов

Long time ago

Много полезно и добро. Показал е посоката. Не само е правил констатации и обобщения.
От игнорирането на Истината сме стигнали до тоя хал.