• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 July 2019, 16:27:27

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9403
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

Малцинствата - малко теория

Started by Hatshepsut, 09 October 2018, 06:10:04

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Автор Илия Илиев

Дори и най-върлият "правозащитник" от разните отворени общества и хелзинкски комитети няма да посочи поне един пример на циганско присъединяване където и да било в Европа. От векове различни мургави групи хора скитосват из континента, но в никоя европейска страна  не са успели да ги цивилизоват до средното ниво на основното население и така да ги приобщят като съставна част на съответната нация.
Информации от и за Италия от последните дни са показателни: "В ромския лагер в Ливорно преди дни пожар убил четири деца роми... Два дни по-късно в лагера в Торино роми нападнали полицейски патрул... Тези дни броят на обирите от роми в опразнените заради нациналната ваканционна седмица италиански градове станала еждневие... Близо 70 процента от ромските деца в Италия не ходят на училище".
Очевидно е невъзможно да бъдат присъединени, но опитите трябвало да продължат, настояват социалдемократстващи либерали и либералстващи демократи. Срещу този отчаян натиск на неудържимо провалящия се западен либерализъм стоят огромният исторически опит на народите, много сериозни научни изследвания, здравият разум, а накрая и човешката природа. Проблемът е в невъзможността с каквито и да било хуманистически убеждения и съображения да се отстрани един фундаментален признак на обществените процеси, какъвто е "образът на врага".
Либерализмът обаче упорства, че човек за човека не е вълк,
че хората са добри и  конфронтацията между етносите може да бъде премахната или поне смалена. Същият мит от Просвещението, която в съветски времена беше преформулирана в "човек за човека е приятел, другар е брат". Тук се добавя и мантрата, че няма лоши народи, лоши биват само отделни хора сред тях. Така брътвяха разните перестройчици като Горбачов с неговите простотии като "ново мислене" и "нашия общ европейски дом". Друг либерален подход е "образът на врага" да бъде изваден от областта на обществените отношения и отнесен към нравствените преживявания на индивида. С което Злото евентуално да се лиши от ясния си облик, а борбата между хората да се сведе до борба с техните грехове и недостатъци.
Това пък е абсурдно, то противоречи на понятието за политическото. Фактически се забранява самата възможност  да се гради политическа стратегия на ниво междудържавни отношения, в които всички национални и в частност отбранителни доктрини се строят около представите за "вероятния противник". Политическото също така се обезсмисля и на микрониво, предполага се да няма вътрешнопратийна конкуренция или пък борби за водачество в политическите групи.
Присъствието на външен враг, на някакъв "чужд" е биологическа необходимост за устойчивото съществуване на всички съобщества от тези на най-простите микроорганизми до хорските. За йерархически организирана социалност всяко външно нахлуване се възприема като злонамереност на "чуждия".
Основополагащият принцип е "като мен - не като мен"
Механизмите за разпознаване на "свои" и "чужди" са базирани върху форимрането на стереотипи на всички нива на биологическата еволюция.
Според Конрад Лоренц  инстинктивното поведение на животните се контролира от система за потискане на агресията. Промените в условията на съществуване обаче  могат да сринат тази система дори на нивото на вътревидовия подбор. Ако при съвременната организация на обществото природният инстинкт на агресивността не намира адекватен изход, ако човекът не може да избегне присъствието на врага, не може да го атакува, започва да страда.
Лев Гумилев е категоричен, че родово-племенното и корпоративното структуриране на етноса укрепва неговата стабилност, осигурявайки вътрешното разделение на функциите. За разлика от животинските съобщества, в етносите позиции на йерархичната стълба заемат не индивидите, а субетносите. В условията на свобода за придвижване и осядане се появяват колективните форми за оцеляване, нещата се решават не толкова с мускули и зъби, а чрез задействането на общи, стадни инстинкти, формирани от еднаквото възприемане на "образа на врага" от цялата група.
Ако тази йерархия се наруши, опасностите за етноса стават реални и сериозни. Това би се случило при насилствено пространствено ограничаване, което би разрушило естествената йерархия и би блокирало възможността от прилагане на обичайните методи за отстраняване на "чуждия". Тогава обикновено побеждава по-примитивният екземпляр, който иначе в обичайните условия би бил непригоден за целите на видовото оцеляване.
Виждаме добре, че
нас българите ни громят по всички правила на науката
Чрез властта и пропагандата ни потискат волята и връзват ръцете за естествени реакции спрямо агресивното чуждо. А то е агресивно, защото изначално е враждебно. Но също е и злонамерено подтиквано към такова поведение. Целенасочено ни стесняват пространството, притискат ни под прозорците на домовете, на кръстовищата, по тротоарите, през екраните на телевизорите, навсякъде, където могат да ни докопат. Пропагандата от една страна непрекъснато внушава либералната измама, че нямаме врагове, освен комунизма и Държавна сигурност, а от друга ни вменява вини спрямо цигани, мюсюлмани и чужденци, каквито всъщност нямаме.
Така по Фройд естествената агресия се премества навътре, там, откъдето е възникнала, и във вид на съвест атакува собствения "Аз". Това напрежение именно се проявява като чувство на вина, която предполага наказание. Така се нарушава стадният инстинкт за оцеляване в борба с чуждото и враждебното, слабеем, обезоръжени сме. Вината разяжда личността като проказа. Върховна подлост спрямо народа ни, която непрестанно се насажда от по същество подривни "правозащитни" организации, от туземни продажни политици и цяла рота агитпропагандисти на чуждо доволствие. Пресата не само не отслабва, тя се засилва, защото онези са грамотни и знаят за особената способност на човека бързо да преминава от състоянието на отбраняваща се жертва към нападение като хищник.
Точно обратната стратегия прилагат ционистките водачи спрямо евреите. Постоянно издирват и най-дребни поводи да вопият за антисемитизъм и юдофобия, а тъй като обикновено такива няма, просто си ги измислят. Всъщност всички са им врагове в една или друга степен, срещу всички действат само от тази позиция. Къде са били присъединени за 3 000 години? Жаботински и други техни водачи не крият, че ционизмът винаги ще се нуждае от определена доза юдофобия, за да държат в подчинение евреите, да ги консолидират около талмудистките си ценности и цели.
По много сходен начин работят във всяка държава властите и идеолозите, които не допускат мисълта тя да погине след превръщането на населението й в разпръсващо се стадо.
Това е естественият подход, виждаме го в Гърция, Турция, Китай и другаде. При перестройчика Горби поради прегръщането му с всички възможни душмани СССР се разпадна, при либерала Елцин и Русия беше доведена до ръба на пропастта, а от съветския народ не остана и помен. Обратното става при Путин, защото последователно обозначава чуждото и враждебното на страната и населението. Същото правят и в САЩ, на тях дори и тероризмът им е враг. Нито индианците са присъединили, нито негрите, нито латиносите.
Андре Жирар убедително доказва, че наличието на външен враг е жизнено необходим за оцеляването на обществото. Ако го няма, ако границите на групата са непроницаеми за "чуждия", то започва диво насилие вътре в нея.
Жирар разгромява концепциите за "обществения договор", който уж бил основан върху разума и здравия смисъл, върху взаимните симпатии и правилно разбраните интереси. Всъщност тези концепции са само политически митове, опит за прикриване на ролята на насилието над "чуждите" и за заобикаляне на въпроса за огромната важност на родовата общност, за да не се разпадне съвременната социалност.
Загубата на чувството за кръвно родство означава връщане към неразличаване на "своето" и "чуждото", към неразчленеността на битието, към животинско съществуване. Загубата на представите за "свой" и "чужд" неизбежно сриват обществото в жертвена криза, в която членовете на общността стават врагове-близнаци, действащи като животни, загубили естествената си среда. В случай на загуба на образа на врага етносът губи воля за съпротива, структурата  му се опростява за сметка на загубата на отбранителни функции и жизнеспособността пада.
Тоест, състоянието, до което е докарана българската народностна общност. Не сме се присъединили обаче нито към Византия, нито към Османската общност, нито станахме съветски хора.
Не е било възможно, въпреки огромния натиск да изчезнем
А кой етнос, всъщност, е бил присъединен някъде? Май няма такъв в историята. Смесването на два етноса е противоестествено, химерично според Гумилев. Жизнеспособните етноси или отказват да се смесят с други, или биват унищожени. След векове тиранично владичество в рамките на Османския халифат етносите не се претопиха в турски народ, дори единоверците при първа възможност се отделиха в свои национални държави. Само жестоките репресии държат кюрдите в състава на турската държава. След три века монголска и четири века руска тирания мнозина от потомците на волжките българи знаят за своите корени, знаят, че не са славяни или татари.
Народът като "ние-група" е политически независим само тогава, когато е способен да различава "приятеля" от "врага". Ако тази способност се загуби или предаде на външна сила, то такъв народ вече не е политически субект. Ако някоя политическа или обществена сила се стреми да "докаже, че народът няма врагове или че трябва да се стреми към това състояние, то тя действа в полза на неговите врагове.
Такава сила цели изчезването на народа
У нас либерализмът се провежда като деполитизация на политиката. "Образът на врага" е пренесен върху българския народ, политиците и осигуряващият ги пропаганден апарат са се превърнали във "вътрешни хищници", неограничаващи се от морални съображения или други конвенционални правила.

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

За т.нар. "малцинства"

     1. Без съмнение най-голямата грешка на правителството на И.Костов е подписването на т.нар. "рамкова конвенция за малцинствата". По този начин то опозори България пред света и предаде българската кауза (чийто смисъл явно му се губи). В самата формулировка за защита правата на т.нар. "малцинства", за "разширяване" на правата на малцинствата, е заложена коварната презумпция , че техните неотнемаеми права като български граждани са били накърнявани (тенденциозно) преди това.Това меко казано не е вярно и не отговаря на истината.Подписването на подобна конвенция показва България в много отрицателна (и лъжлива) светлина пред Европа и света, като страна, където хората се дискриминират по етнически признак. Това, всички знаем, не е вярно! Противоречи на демократичните ценности на уважението и толерантността, които винаги е изповядвал и защитавал българският народ.

         2. Някой се опитва да ни вмени чувство за вина за нещо, което не сме извършили. Подписът под такъв документ, според мен, е равносилно на национално предателство, защото той отваря "кутията на Пандора" и всички злини ще се стоварят върху нас (това вече е факт).

       3. Да не говорим за потъпкването (за кой ли път? ) на конституцията, където пише:

          Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.".

      Щом като всички сме равни пред закона с тези, защитаващи отделни етнически групи, закони те се превръщат (по пътя на елементарната логика) в привилегировани!

       4. С това унизително самопризнание за неизвършени престъпления и официално признаване за съществуване на етнически малцинства, ние си вкарахме най-големия автогол. Т.е. ни вкараха безгръбначните от правителството на Костов и ОДС. Защо? Ето защо:

          4.1. "Рамковата конвенция" дава изключително много козове в мръсните, неверни ръчички на Доган и Лютви. Тя просто вкарва вълка в кошарата и е началото на ново настъпление на ДПС (довело до най-големия им успех - влизане в самото правителство и пряка власт). Така етническата партия неимоверно много повиши и без това "високата" си "цена", която с търпението си всички ние плащаме.
        4.2. Исканията, претенциите, изказванията от ДПС и другите чисто етнически, (т.е. абсолютно неконституционни) политически партии ще стават все по-нагли и по-нагли. Не трябва да се чудим защо става така, защото отговорът е очевиден - "признаването" на самата българска държава, че накърнява правата и свободите им (!?), с подписването на прослувутата рамкова конвенция за малцинствата. Те се позовават именно на нея и тя стана тяхното най-голямо оръжие, защото е международна и по тази причина има много по-голяма стойност.
        4.3. Да не говорим за абсурдните и неконституционни новини на ЧУЖД ЕЗИК в едно от най-гледаните времена по "НАЦИОНАЛНАТА" телевизия. И за всички останали "дребни подробности", с които НЕ трябва да свикваме и да се примиряваме. Защото не става дума за "етноси", "малцинства" или "мнозинства", а за съвсем елементарни и очевидно НЕРЕДНИ неща. Не става дума, че има такива новини (на чужд език), а че са по "НАЦИОНАЛНАТА" телевизия. По принцип може да има новини на всякакъв език -английски, френски, патагонски и т.н., но мястото им не е по една НАЦИОНАЛНА телевизия, не за друго, а защото според Чл. 3. от "сега действащата" конституция "Официалният език в републиката е българският."
         4.4. Т.нар. "лидери" на ДПС които до един са бивши агенти на ДС, т.е. част от партията, която извърши срамния Възродителен процес, и за което всички плащаме) ще се възползват от това вече "международно узаконено" разделение на българския народ на "мнозинство" и "малцинства", за да внасят нестабилност, когато трябва "да поискат" нещо от останалите партии. Те вече го правят със старите добре известни формули от рода на "заплаха за българския етнически модел", "нарушаване на етническия мир", "...би нагнетило етническия баланс", еди-какво си е "опасно за етническия модел (мир) в страната", и т.н. "Рамковата конвенция" дава изключително много козове в мръсните, неверни ръчички на Доган и Лютви. Тя просто вкарва вълка в кошарата и е началото на ново настъпление на ДПС (довело до най-големия им успех -влизане в самото правителство и пряка власт). Така етническата партия неимоверно много повиши и без това "високата" си "цена", която с търпението си всички ние плащаме.

       5. Държавните фактори не спазват конституцията допускайки създаването, действието и дори прякото участие във властта (!) на една антиконституционна, в самите си корени, етническа партия, като ДПС, а в същото време очакват от "обикновените" хора (нали пред закона всички сме равни) да спазват този основен закон.

       6. Истината е, че с допускането на ДПС българските политици се изгавриха (и се гаврят от 12 години) със собствения си народ. България по конституция е "правова държава", а на практика не се спазват основни положения от конституцията, т.е. закона няма това върховенство, което би трябвало да има. Очевидно е, и не се нуждае от доказателства, че ДПС е създадено да "мъти" водата и всички трябва да се съобразяват (съ-обрязват) с него (и го правят).

       7. Със самото си съществуване терористите от ДПС (Движение за права и свободи) обвиняват индиректно "мнозинството" (българския народ, от който и те са част), че едва ли не в миналото той е накърнявал техните права и свободи?! Нуждае ли се това от коментар? Създаването на етническа партия, с потъпкването на конституционализма, просто бе първата стъпка по пътя който води до югославските и македонските събития. Втората (от)стъпка бе подписването на т.нар. "рамкова конвенция за малцинствата" (на което съм отделил специално място) от престъпното правителство на Костов.Според мен този антибългарски акт е най-голямата грешка на България (Костов) след грозния Възродителен процес.Тя даде силни козове в ръцете на Доган и появата на новини на език, различен от българския ПО НАЦИОНАЛНАТА телевизия не закъсня. ДПС вече са във реалната власт и Лютви дори отправи директни заплахи за т.нар. "български етнически модел". Къде ще свърши това? Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Hatshepsut

Малцинствата - опасна игра с огъня

Опитите за превръщането на България в мултинационална държава няма да ни направят Швейцария на Балканите, но със сигурност ще ни докарат големи неприятности

Д-р Дияна ПЕТКОВА

http://members.tripod.com/nie_monthly/nie5_02/diana.htm

Напоследък в публичното ни пространство отново се налага настойчиво тезата за необходимостта да признаем съществуването на национални малцинства в България. В някои разговори и дискусии дори се прокрадва становището, че, ако се превърнем в мултинационална държава по подобие на Швейцария, ни очаква стабилно икономическо развитие и безоблачно бъдеще. Наличието на национални малцинства и тяхното признаване се разглежда от определени политици и общественици като необходимо условие за по-нататъшната ни демократизация и успешно интегриране в Европейския съюз. В тази насока г-н Михаил Иванов - бивш съветник на президента Желев и експерт в Съвета по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет, изготви дори специален доклад за "националните малцинства в България". А основна причина за създаването на подобна концепция, както твърдят привържениците й, е да се демонстрира пред света, че живеем в свободна и демократична държава.

Според Михаил Иванов, в България живеят национални малцинства. Като такива се определят например турците, арменците, евреите и циганите. Но заедно с тях вече се появяват и "македонци", тъй като при последното преброяване имало българи (макар и незначителен брой), самоопределили се като такива. Най-необоснованата част в доклада обаче, е посочването и на

Помаците като национално малцинство

Наскоро, от телевизионния екран, г-н Иванов обясни и какво точно разбира под "национално малцинство". Според него това е етническа, религиозна или общностна група, която е малцинствена не като част от някаква друга нация, а по отношение на собствената ни национална държава. Очевидно, приемайки подобно определение за национално малцинство, той или не прави никаква разлика между етническо и национално малцинство, или просто я премълчава.

Според едно друго виждане, широко разпространено в Европа, за да бъде обявена дадена етническа група за национално малцинство, някъде трябва да съществува съответната национална държава. Липсва ли обаче такава, малцинството е само етническо. Такива са например циганите не само у нас, но и навсякъде по света. Друг особено важен въпрос е, кога една етническа група може да се превърне в малцинство. Досега нито в политиката, нито в науката е даден ясен отговор на този въпрос. Някъде се приема, че за да бъде обявен някой етнос за малцинствен, той трябва да представлява 10% от цялото население на страната. Ако тази етническа група населява компактно определен географски регион и ако там надвишава по численост основния етнос в страната, тя може да предяви и претенции за автономия. А веднъж получила автономия, малцинствената група има право да изгражда собствени държавни институции, парламент и войска.

Точно тази е причината в повечето страни от Западна Европа, които за нас са еталон за демокрация, да не се признава съществуването на национални малцинства. В Германия и Франция например, се говори най-вече за различни етнически групи, но не и за малцинства. В Германия официалният брой на натурализираните турци е към един милион. Някои статистически източници обаче твърдят, че в момента там живеят и работят временно или нелегално поне още около 2 милиона. Германците обаче не само че не ги признават за етническо малцинство, но и правят всичко възможно да ги интегрират в обществото именно като немски граждани. Във Франция пък живеят няколко милиона араби, много от тях натурализирани, но и те не са обявени за национално или етническо малцинство. Известно е, че във Франция, Германия, Австрия или Великобритания нарастват негативните настроения към чужденците. В ситуация на световна икономическа криза и ескалираща безработица очевидно се възраждат и някои ксенофобски тенденции. Подобни процеси са особено опасни за обществото.

Много по-различно е обаче положението с националните малцинства. Тук не става въпрос за ксенофобия или за погазване на изконни човешки права. В една "политическа нация", каквато е Франция, всички нейни граждани, независимо от етническия им произход, са равни пред държавата и законите, но заедно с това поемат и еднакви отговорности. Признаването на национални малцинства в границите на националната държава е

Бомба с часовников механизъм

Защото, рано или късно, (само)определянето на дадена етническа група като национално малцинство поражда стремеж към постигане на автономия.

На Балканите има немалко подобни случаи. Някогашната Югославска федерация е добър пример за изкуственото формиране на национални малцинства, водещо след себе си необходимостта от появата и на техни "национални" държави. Така днес всички единодушно твърдят, че съществува босненска нация. Макар че, по етнически произход, босненците са смес от сърби и хървати, изповядващи исляма. До края на 60-те години на миналия век те не се възприемат като отделна националност. Постепенно обаче у тях се оформя представата, че религията ги прави по-различни от останалите общности във федерацията. Така, от религиозна общност босненци се превръщат в национално малцинство, а след това и в нация.

Ако направим подобен паралел с помаците в страната ни, ще видим, че обявяването им за национално малцинство е забъркване на истинска взривоопасна смес за България. Нека не забравяме, че те са етнически българи, които просто изповядват по-различна религия от официалната. И без това помаците са изстрадали хора, дълго време са пренебрегвани само заради това, че изповядват различна религия. Подобни предразсъдъци днес, в началото на ХХІ век, са истински анахронизъм. Да не говорим, че повечето от тях живеят в региони, най-силно засегнати от безработицата, и тънат в мизерия. При теренни изследвания в Родопския край, проведени още през 1994, много помаци твърдят, че: "Преди винаги сме знаели, че сме българи. Сега идват най-различни хора и ни казват, че не сме такива, че сме различни." Запитани какво мислят за това, те отговарят: "Е, знаем ли вече какви сме. И едните, и другите не ни приемат като свои". Тук под "едните" и "другите" се разбират българите и турците. В някои отношения Балканите сякаш наистина са се консервирали и живеят все още в ХІV-ХV век. Именно тогава се заражда и силно негативното отношение към религиозния "друг".

Дори и след Освобождението българските власти създават редица административни пречки за интегрирането на ислямизираните българи. В свободна България религиозният принцип на разделение продължава да властва. Този факт ще спъва по-нататъшното национално единение и ще попречи за цялостната консолидация на нацията ни. В българското културно самосъзнание дълги години живее убеждението, че всеки, който изповядва християнството е българин, а нехристиянинът вече е лишен от българска принадлежност. Подобно разбиране е типично не само за българската нация, но в една или друга степен се изявява при всички балкански народи. Тази реакция е естествена, тъй като религиозното разграничение има своите корени в дългите години на потисничество в рамките на Османската империя и се свързва с изконно заложения инстинкт на зависимите за оцеляване. След Освобождението обаче, наличието на подобно отношение към изповядващите различна религия е

Индикатор за държавническа недалновидност

То също така изразява липсата на ясна стратегия за обединение на цялата българската нация без оглед на вероизповеданието или етническия произход.

Колко сме далече и днес от Запада и в частност от Европа, можем да разберем дори само по един единствен факт. В западните демокрации, щом си гражданин на САЩ или Франция, значи си американец или французин и нищо повече. Можем ли ние тук в България да кажем също толкова категорично, че независимо какъв е етническият ни произход или каква религия изповядваме, щом сме граждани на България, значи сме най-вече българи?

При нас като че ли се получава точно обратното. Защо ли да сме по-различни от някои наши балкански съседи? И тук, както в бившата Югославска федерация, някои са готови да обявят помаците за национално малцинство. Ако това стане обаче, то ще постави много други българи в неравностойно положение, защото в страната ни съществува значително религиозно разнообразие. У нас има не само българи-мюсюлмани, но и такива, изповядващи католицизма и протестантството. Напоследък се увеличава и броят на онези, които се увличат по източните учения и окултизма. По тази логика, ако приемем, че всички дотук изредени българи изповядват различна от официалната религия, за да имат равни права пред закона, всички те трябва да бъдат обявени за национални малцинства. Тоест, излиза, че в България българи са само тези, които имат български етнически произход, изповядват източноправославието или са атеисти. И, ако това схващане се узакони, ще се окаже, че българската нация почти изцяло е съставена от национални малцинства. Трудно е да се прогнозира в дадения случай как би се развило подобно общество в бъдеще и, дали България няма да бъде засегната от сепаратистки въжделения. Така съвсем логичен ми се струва и въпросът, на който за съжаление аз лично, а вероятно и повечето българи, нямат ясен огтовор: кой и защо днес работи не за обединението на българската нация, а за нейното разделение?

Hatshepsut

Малцинствата, правата и лицемерието



http://www.dnes.bg/redakcia/2010/10/20/malcinstvata-pravata-i-licemerieto.101696,14


Наистина ли някой мисли, че Никола Саркози не беше прав, когато нарече циганските лагери във Франция ,,развъдник на проституция, трафик на хора и експлоатация на деца". И наистина ли някой вярва, че Саркози е расист, фашист и ксенофоб?

Канцлерът Ангела Меркел пък обяви мултикултурализма за ,,напълно провален модел" и  се противопостави на идеята, отричаща необходимостта от съществуването на доминираща култура в полза на интеграцията - тоест на адаптирането (още не са я нарекли никак, но и това ще стане).

Това е изключително сериозна промяна в мисленето и поведението на европейските лидери спрямо имигрантите, малцинствените общности и политиките към тях. И частичен отказ от политическото лицемерие.

У нас обаче президентът Първанов силно се възмути от френската държава и особено от посланика й, който ни каза да си интегрираме ромите, вместо те да имигрират*.

Ахмед Доган и депутатите му дори внесоха в НС нарочна декларация. "Изразяваме дълбоката си загриженост относно принудителните мерки, предприети от органите на някои държави, насочени към роми и предвиждащи тяхното връщане в съответните страни, и ги призоваваме да прекратят този процес", пише в нея ДПС. Нали не се заблуждаваме за какво става дума?

Публична тайна са два факта. Ромите са електорален резервоар за всяка партия или политик, който може да си ги позволи - морално и финансово. И всеки политик, който си позволи да назове нещата с истинските им имена, бива атакуван, както стана с Цветан Цветанов, който ни ,,посрамил" в Брюксел, като признал, че циганските гета са инкубатор на престъпност.

Мой приятел, талантлив и вглъбен човек, който не забелязва подробностите около себе си (дори земетресенията влизат в тази категория), пътувал из Родопите и описвайки живота и хората, изведнъж изрече думата ,,екстериториалност". Звучи ви пресилено? Кажете кога сте влизали в циганска махала? За замръкване да не говорим. И имате ли куража за това? А така нареченото мешере? Кои са тези съдии, за какво правораздаване става дума? Къде в конституцията е записано, че може да има две правораздавателни системи?

Какво са според вас информациите по медиите за 12-годишни родилки? За циганско момиче, два пъти продавано от родителите си за булка, пък то бягало, те го връщали. Всяка година телевизиите се надпреварват да снимат в Бачково ,,пазара" на цигански момичета (деца) - веселичко и шаренко изглежда някак си. Какво си казваме, ако изобщо обърнем внимание? Че са цигански работи?! А става дума за пазар (покупко-продажба) на хора! А упоените бебета по кръстовищата, осакатените, за да изкарват повече от просия, деца? А проституиращите, болнави, необразовани, лишени от шанс деца? Те нямат ли човешки права, за тях няма ли правозащитниците да скочат на крака и да ги защитят от родителите им?

Общност, която съществува изолирано и не се съобразява нито с писаните, нито с неписаните норми на една държава.

И нека да се разберем - НЕ мразя циганите (и не смятам думата за оскърбителна), НЕ мразя никого по предусловие, но се разтрепервам от безпомощност, когато мисля, говоря и пиша за това публично лицемерие.

Какви ли специализирани програми за ,,интеграция" е ползвал Никола Саркози, син на емигранти, че стана даже президент на Френската република. Да не би на едно ,,немалцинствено" дете, просто завършило средното си образование, да му е по-лесно да се интегрира и да се справя с трудностите.

,,Не децата продуцират бедност, а получаващите държавни помощи продуцират деца. Статистиката доказва това, защото тези, които живеят от социални помощи, имат значително повече деца от останалата част от населението. Така в нашата образователна система непрекъснато се покачва процентът на децата, които са от т.нар. прослойка на отдалечени от образованието семейства. След завършване на училище, което е успешно в много малко от случаите, повечето нискоквалифицирани младежи поемат по пътя на своите родители.

Социалните помощи обаче имат противоположно въздействие върху готовността за интеграция: това ги освобождава от необходимостта да променят традиционния си начин на живот, да положат усилия да научат езика и да си намерят работа. Така правият път на социалните помощи води към паралелните общества. Ако не искаме това да се случи, трябва да сменим посоката на движение - към пазара на труда, към образованието, към семейната политика и към воденето на диалог".

Това е откъс от ,,Германия се самоликвидира" на немския икономист и политик Тило Сарацин** и съм сигурна, че сте го ,,прочели" като отнасящо се за България. И ако там става дума за имигранти, то тук си говорим за хора, които принадлежат към българската нация.

Какво тогава ,,възпламенява" сърцата на пазителите на политически коректните действия и говорене в България?

,,Ние сме под влиянието на странно противоречие: от една страна, доминира влечението към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга, властват евфемизмите на политическата коректност. Но пък в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи политик обаче, който реши да поеме този голям политически риск, лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните". (И това е цитат от Сарацин.)

Хайде тогава да спрем да си говорим хубавичко, гладко и лицемерно, нещата имат своите имена и не думите ги правят грозни и отблъскващи.

*През 2009 година от Франция са екстрадирани 10 000 роми от Източна Европа, а от януари до юли 2010 - още 5000. През юли френският президент разпореди 200 души от Румъния и България, без право да пребивават на територията на Франция да я напуснат. Да сте чули нещо от медиите тогава?

**Тило Сарацин също беше обвинен в нацизъм, расизъм и ксенофобия. Защото директно назова проблемите с имигрантите, които напълно съзнателно, по различни причини, отказват да се интегрират, тоест, отказват да спазват законите на страната, в която доброволно са отишли да живеят. Сарацин беше ,,изгорен" на клада от политици, медии и различни правозащитни организации. Макар че близо 50% от немците са съгласни с тезите, изложени в книгата му.

Hatshepsut

Що е то социален фашизъм?



Това е да се защитават определени групи хора, предимно малцинствени, до придобиване степен на безнаказаност.
Това е да не се признават за престъпления дори и най-тежките такива извършени от тях.
Това е да не се наказват престъпленията, извършени от маргиналите.
Това е да се създават условия за повишена раждаемост единствено при маргиналните групи хора.
Това е да не се преследват и наказват за извършените от тях престъпления
Това е да лишиш всички работещи и спазващи законите граждани, от привилегиите, достъпни само за маргиналните групи.
Това е маргиналните групи да нямат задължения.
Това е маргиналните групи да имат само права и привилегии.
Това е единственото право на работещите е да плащат данъци.
Това е един да работи, друг да взима помощи.
Това е един да се чуди как да си плати задълженията, а друг да не ги плаща изобщо.
Това е един едва да успява да си отгледа децата, а друг да го прави с лекота, защото социалната политика и всякакви помощи да са насочени само към него.
Това е маргиналите да те грабят, а твоите оплаквания да се без последствия.
Това е маргиналите да си правят каквото си искат и където си искат и винаги да са над закона.
Това е маргиналите да имат право да те убият, а ти да нямаш право да се защитиш.
Това е да защитаваш маргиналите, като наричаш искащите справедливост и законност с думите - "фашисти" и да ги призоваваш към "толерантност" и "демократични и европейски ценности".
Това е новият фашизъм, социален при това!

http://forumat-bg.com/politika/1207-shto-e-to-sotzialen-fashizam