• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 22, 2019, 06:22 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9158
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 39
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Свети Валентин, Църквата и любовта

Started by Hatshepsut, Oct 07, 2018, 02:54 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Автор Презвитер Стефан М. Стефанов  http://pravoslavie.bg

През последните десетина и малко повече години и у нас се наложи празникът на влюбените, почитан в деня на техния покровител свети Валентин, 14 февруари. Тъй като на същата дата се празнува по стар стил и св. мъченик Трифон, популярен като "Зарезан", дори настъпва някакво обществено разделение. По обясними причини св. Валентин е предпочитан сред младите хора, а св. Трифон - сред по-възрастните мъже, мнозина от които привечер се прибират олюлявайки се към домовете си с венец от лозови пръчки на главата. На пръв поглед твърде странно е, че в църковния календар на тази дата не е отбелязан нито единият, нито другият светец. Защо е така и какво тогава почитат хората? Църковни ли са тези празници и какво е отношението на Църквата към тях?

Общо взето, Църквата се държи така, като че такъв въпрос няма, или ако има, той не я засяга. Но с подобно отношение най-малко може да бъде решен който и да било проблем. Очертава се тенденция хората да си празнуват, Църквата да стои настрана и така все-повече взаимно да се отчуждават.

Но трябва ли наистина Църквата да се занимава с такива проблеми? Нейна работа ли е това? И какво може да се направи?

Проблемът със св. Трифон е по-ясен. Всички знаят, че след календарната реформа през 1968 г. празнуването му е преместено от 14 на 1 февруари. Но доколкото празникът е дълбоко свързан с българския бит и народопсихология, има ли някаква пречка на 14 февруари Църквата да благославя лозята и труда на лозарите? Подобен прецедент има с Гергьовден. Още повече, че лозата и виното имат много съществено и емблематично присъствие в Евангелието и в Църквата. Сега на 1 февруари в храмовете се служи на мъченика, но народът отсъства, а на 14 лозарите си празнуват, но пък Църквата отсъства. Ако Църквата отиде по-близо до хората и то така, че те да го усетят, тогава този празник няма да бъде само повод за напиване.

Проблемът със св. Валентин и празника на влюбените е далеч по-заплетен. В нашия календар светец с такова име не е отбелязан. Има ли такъв светец? Кой е той? Почита ли се от Православната църква? Трябва ли Църквата да има някакво отношение към Деня на влюбените?

Църквата не може да няма отношение към любовта. Младите хора не може да не се влюбват. Църквата трябва да освещава тяхната любов. Защото колкото са по далеч те от Църквата, толкова любовта им е по-бездуховна, консумативна и дори извратена. През комунизма беше елементарно и просто. Тогава основно трябваше да се обича Родината и партията. За любовта между мъжа и жената притеснено се мълчеше или тя биваше интерпретирана като любов към жената - майка, жената - труженичка и пр. Естествената любов към жената като към жена събуждаше нездрави подозрения. Още по-малко пък можеше да се говори за сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената. Тогава бъдещите строители на комунизма се раждаха не от тях, а в резултат на изпълнението на петилетния план и растящите грижи на партията.

Припомням това минало незабравимо, защото именно вследствие наложената обществена извратеност по отношение на този най-важен въпрос за всички времена - любовта, почитането на св. Валентин се настани толкова бързо и лесно в обществото. Това ни най-малко не е резултат от инославна пропаганда. Просто става дума за най-естественото и най-прекрасното състояние за младите хора (а и не само младите: "любви все возрасты покорны") - да си влюбен. А оттук нататък, какво ще стане с тяхната любов, това не може да не бъде грижа на Църквата. И прекрасно е това, че покровител на тяхната любов е един светец - мъченик.

И Църквата вместо да благодари за шанса, че наготово й се предоставя възможността чрез св. Валентин да се доближи до младите влюбени хора, да разговаря с тях, да ги благослови, просто да ги забележи, тя се държи така, сякаш за нея те наистина не съществуват. Всъщност, забелязва ги едва когато дойдат да си платят църковната такса за ,,венчавка" и за ,,кръщавка". Ето, вследствие и на това младите българи се разпиляха по света.

Но може би Православната църква има причини да не почита св. Валентин? Може би той не е ,,наш" светец? Може би ще отстъпим от светото Православие, ако приемем да го почитаме? Кой е св. Валентин и защо е избран за покровител на влюбените?

Свети Валентин живял през ІІІ век по времето на римския император Клавдий ІІ (Марк Аврелий Клавдий, 268-270 г.), наречен Готик (Готски) заради победата му над готите при Наисус (дн. Ниш). Бил презвитер (свещеник) в град Рим. Противопоставял се на поклонението на езическите лъжебогове. Съпътствал мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията за вярата.

Патрон на влюбените св. Валентин станал чак през Средните векове. До тогава бил почитан като покровител на младежите, пътешествениците, пчеларите и болните от епилепсия. Като покровител на болните от тази болест, както и на душевноболните, той е почитан и днес. За житието му не се знае много, а голяма част от това, което се знае, е объркано. И то до такава степен, че затруднило дори богословската комисия по време на Втория Ватикански събор на Римокатолическата църква (1963-1965 г.), която трябвало да уточни неговото почитане. Объркването идва от това, че с името Валентин има няколко светци. В римския списък на мъчениците (Martirologium Romanum) от 1584 г. се споменава за трима - единият бил епископ на град Интерамн (дн. град Терни в областта Умбрия), другият - свещеник в Рим, а третият - игумен и епископ от Реция. Освен това, поради отдалечеността на времето, образът му бил украсен с множество легендарни притурки.

Някои православни и католически справочници посочват римския презвитер и интерамнския епископ като едно и също лице, като се уточнява, че тернийският епископ Валентин е загинал мъченически в Рим на 14 февруари. Други авторитетни източници, като напр."Пълен месецослов на Изтока" на архиепископ Сергий считат, че няма достатъчно основание да бъдат считани за идентични, но без да отхвърлят категорично такава възможност.

Причината св. Валентин да бъде обявен за закрилник на влюбените е най-известният епизод от биографията му. Той се отнася до благославянето браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони, императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял брачния им съюз (в онези времена тайнството Венчание още не е било установено в днешния му вид). Така благословил и брака на центурия Сабино с християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните родители, които били против женитбата им, хвърлили вината за това върху свещеника. Това станало причина да бъде осъден на смърт.

Друг епизод разказва как с пламенната си молитва излекувал от хондрома (доброкачествен тумор на хрущялната тъкан) сина на учения езичник Кратон. Нещастникът на име Херимон (Хоримон), така се бил прегърбил, че главата му почти опирала до коленете, без да може да се изправи. След този случай самият Херимон, ученият му баща, както и много от обучаващите се при него ученици приели Христовата вяра. Като узнал за масовото покръстване, градоначалникът заключил Валентин в тъмница. Там той продължавал да лекува болните и да ги обръща в християнската вяра. Заради това бил осъден на смърт.

Като виждал, че Валентин е мъдър и почтен мъж, градоначалникът пратил при него образования сановник Астерий, който да го убеди да се откаже от вярата си. Астерий, като чул как Валентин в молитвите си нарича Христа ,,Светлина на истината", му казал: "Сега ще те изпитам истина ли е това, което казваш, че Христос просвещава всеки човек. Аз имам дъщеря, която ослепя преди да навърши две години. Ако ти, в Името на твоя Христос, й върнеш зрението, ще направя всичко, което пожелаеш." Валентин се съгласил и Астерий довел малкото момиче. След горещата молитва на светеца сляпото момиче прогледнало и целият дом на Астерий повярвал в Христа. След като се подготвили, всички - 46 души - приели свето Кръщение. Като научили за кръщението на Астерий, много християни дошли в дома му. Там били хванати и хвърлени в тъмница. След дълги и жестоки мъчения всички безпощадно били избити. Това станало на 14 февруари 269 г. на улица Фламинийска (Жреческа), където е гробът му и до днес. На това място папа Юлий І (337-352 г.) издигнал църква, в която се пазят светите мощи на мъченика за вярата.

Най-съществената причина да бъде установено празнуването на 14 февруари като ден на св. Валентин била борбата против езическите празници. Така са въведени и много други празници в Църквата. Така е установен дори един от най големите празници - Рождество Христово от същия папа Юлий І, споменат по-горе. До тогавава празникът е бил почитан на Богоявление.

Едни от най-пищните празници в Древен Рим били матроналиите. Това били женски празници в чест на Юнона Луцина - богиня на брака и майчинството. Празнували се през мартенските календи (началото на месец март). Тези празненства се свързвали с луперкалиите - староиталийски празник на плодородието и пречистването в чест на Фаун Луперк. Името му идва от свещената пещера Луперкал (от лат. lupus - вълк), която се намира в подножието на хълма Палатин в центъра на Рим. Бихме могли да я преведем като "Вълчата пещера". В нея, според древните митове, били откърмени от вълчица братята-близнаци Ромул и Рем, които основали (през 753 г. пр. Р. Хр.) Вечния град. Луперкалиите се празнували в средата на последния месец на римската година - 15 февруари. Фаун (Фавън, Фавн) се смятал за лукав дух, който краде деца, изпраща болести и кошмари и съблазнява жените. Жреците на празника - луперките, принасяли куче и козел в жертва на Фаун Луперк. След жертвоприношението, препасани на голо около бедрата с одраната кожа на жертвените животни, бягали около Палатинския хълм. С ремъци, изрязани от кожите препасвали жените, за да бъдат плодовити или ги удряли по гърба (подобно на нашенското сурвакане за здраве и берекет). Тези празници по-късно започнали да се наричат februa, (-orum). На латински februus означава очиствам, очистителен, и произлиза от името на етруски бог с това име. Така започнали да се наричат и кожените ремъци. Оттам произлиза името на месец февруари (месец на очистването). В празника дейно участвали и младежите. Девойките написвали имената си върху къс хартия и ги поставяни в делви. Младежите ги изтегляли оттам и по време на празненството придружавали момичето, което съдбата им е отредила. Често връзката между тях се задълбочавала, влюбвали се и се стигало до сватба.

Когато християнството се утвърдило, Църквата се стараела да прекрати старите езически празници и обичаи. Един от най-решителните борци против езичеството бил папа Геласий І (492-496 г.). През 496 г. той прекратил луперкалиите и официално обявил 14 февруари за ден на почит към св. Валентин. Поради това, че новият християнски празник бил в съседен ден, някои елементи от езическия, вече преосмислени в християнски дух, преминали в него. Църквата преценила, че няма нищо накърняващо вярата, в обичая младежите да изтеглят имена на девойки и да празнуват с тях и той се запазил, а св. Валентин станал техен покровител.

При формирането на култа към св. Валентин вероятно роля е изиграло и неговото име, което произлиза от латинското прилагателно valens (род. п. valentis) и означава силен, здрав, могъщ. От същия корен произлиза и обичайният поздрав при римляните Vale!, който означава: ,,Бъди здрав!", ,,Прощавай!" и се използвал при среща, при раздяла; с него завършвали писмата, подобно на използваното днес по цял свят ,,Чао!"

Почитането на св. Валентин като покровител на влюбените във вида, в който ни е познато днес, се зародило около ХІV век. Първи жителите на Изумрудения остров - Ирландия, откриват в житието на мъченика вдъхновение да го тачат като закрилник на влюбените. Обичаят завладял цяла Англия и Шотландия. Първото и най-известно писмено свидетелство за това ни е оставил Шекспир (1564-1616 г.). В трагедията "Хамлет" (ІV действие, V сцена) прелестната Офелия пее:
На Валентиновден зарана
вратата отлости
и валентинка ще ти стана,
ако ме искаш ти!
 
Тъй каза тя. И до зората
пристана му сама.
А след зората бе момата
не толкова мома.
 
Моми, моми, недейте дава
без булчински венец!
Мъжът туй чака, не прощава
подлеца му с подлец!
 
Сега тя казва: - Нали щеше
да се венчаеш с мен!
- Щях, честен кръст, ако не беше
тоз Валентиновден!

(превод Валери Петров)

"Валентинки" се наричали както влюбените девойки, така и честитките, които им изпращали младежите. Създаването на първата честитка - валентинка се приписва на Чарлз, херцог Орлеански през 1415 г. Докато бил заключен в единична килия в затвора Тауър, той се борел със самотата, като пишел любовни послания до любимата си жена. През ХVІІІ век валентинките достигнали разцвет. През 1797 г. в Англия било издадено "Ръководство към младия човек за писане на валентинки".

Днес количеството на валентинките се измерва с милиони. Те, разбира се, носят огромни печалби на пощите, цветарите, търговците на сувенири. На този ден в САЩ се купуват по 20 хиляди рози всяка минута. Рекордът за най-скъпа валентинка е поставен от гръцкия милиардер Аристотелис Онасис. Той изпратил на тогавашната си възлюбена - оперната дива Мария Калас картичка на стойност 288 000 долара, изработена от чисто злато и украсена с изумруди и брилянти.

Но нека да се върнем на въпроса защо Православната църква не почита св. Валентин? Светец само на Католическата църква ли е той?

Всички светци, които са прославили Божието име, докато Църквата е била единна, се почитат както на Изток, така и на Запад. В нашето календарче са отбелязани много римски папи, мъченици и светители от Западната Църква. Проблемът е в това, че Българската православна църква издава само едно малко джобно календарче, в което няма как да бъдат поместени имената на хилядите светии от всички векове, отдали живота си за вярата. Нека да не мислим, че това са всички светии, които са написани в джобното календарче! Другите поместни Православни църкви, наред с джобните, издават и големи, по-подробни календари и в тях можем да намерим няколко светци с името Валентин, почитани в съборната Православна църква.

Най-рано в календара са св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски, посечени с меч през 228 г. Тяхната памет се почита на 24 април (7 май по стар стил). Буди недоумение, че техните имена са отбелязани в руския календар, а в българския не са.

На 6 юли (19 юли по стар стил) е паметта на св. мъченици Марин, неговата жена Марта и синовете им Авдифакс и Авакум, презвитер Валентин, Кирин, Астерий и много други, пострадали в Рим през 269 г.

Свещеномъченик италийски Валентин (Уалентин), епископ Интерамнски и неговите трима ученици мъченици Прокул, Ефив и Аполоний и праведни Авундий са пострадали ок. 273 г. при император Луций Домиций Аврелиан (270-275 г.). Православната Църква почита паметта им на 30 юли (12 август стар стил).

В нашия календар на 10 февруари са отбелязани единствено св. мъченици девици Валентина (родом от Кесария), Ената, Павла и други палестински мъченици пострадали през 308 г.

От посочената справка е видно, че Православната църква чества паметта на св. свещеномъченик презвитер Валентин на 6 юли. И няма абсолютно никаква пречка неговото име да бъде записано и в календарчетата, които издава нашият Синод. Дано от следващата година това да стане. И ако през 2007 г. България стане член на Европейския съюз, това ще бъде малък принос на Църквата ни за нашата европейска интеграция. Няма също така никаква пречка да отправяме молитви към светеца не само на датата, когато се чества паметта му, а и през всеки друг ден на годината. Включително и на 14 февруари.

Римокатолическата църква чества паметта на мъченика на деня, когато е пострадал. Не е известна причината, поради която Православната църква го почита на 6 юли. Подобно разминаване с отбелязването на паметта има при много други общи светци. Най често различните дати са свързани с пренасяне на светите им мощи. По тази причина много светци (св. Николай, св. Стефан) имат по два и повече празника през годината. Причината може да бъде някакво конкретно събитие, както напр. Честни вериги на св. ап. Петър на 16 януари. Разминаване в датите има не само между Православната и Католическата църкви. Например Сръбската православна църква чества покровителя на Сърбия св. Сава два дни след Българската, като се изключи разликата между стария и новия календарен стил.

Впрочем, според нашия календар на 14 февруари отбелязваме успението (смъртта) на св. Кирил Славянобългарски. Той е починал на тази дата през 869 г. в Рим. Лично папа Адриан ІІ (867-872 г.) е извършил с голяма почит погребението му. Тялото му е положено в левия кораб на църквата "Св. Климент папа Римски", построена през ІV век на мястото на къщата, в която е живял св. Климент. След като старата църква се разрушила, през ХІІ век мощите на св. Кирил са пренесени в новопостроената, в капела (параклис), носещ името на Равноапостолните братя св. св. Кирил и Методий. Без съмнение е Божий промисъл неговият гроб и неговите св. мощи да почиват в Рим. По този начин св. Кирил ни насърчава да почитаме и неговия "съгражданин" св. Валентин. Римокатолическата църква също почита на този ден светите равноапостолни Братя, обявени от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа. Този факт още един път ни напомня, че това, което сближава църквите е много повече от онова, което ги разделя.

Интересно е да отбележим едно скорошно събитие в тази връзка, което се отнася до свещеномъченик Валентин Интерамски (Тернийски). На 15 януари 2003 г. руският патриарх Алексий ІІ е приел делегация от епархията на италианския град Терни, начело с нейния епископ Винченцо Палиа. По време на срещата, в дар на Руската православна църква е била предадена частица от мощите на небесния закрилник на гр. Терни св. Валентин. Ковчегът със светите мощи е поставен за поклонение в нововъздигнатия храм на Христа Спасителя в Москва, за може всеки вярващ да се помоли пред тази светиня на древната неразделена християнска Църква. Патриархът е изразил благодарността си с думите: "Ние с упование отправяме молитвите си към мъчениците от първите векове, които са свидетелствали на езическия свят за Спасителя, оставайки Му верни "дори до смърт". Историята на Църквата продължава да се пише. В наше време към сонма на Божиите угодници се присъединиха хиляди руски новомъченици и изповедници. Както и преди столетия, кръвта на мъчениците утвърждава Христовата Църква."

След като видяхме, че св. Валентин би трябвало да бъде почитан от Православната църква, как и кога да става това? Схоластичният и пуритански подход няма да ни помогне да отговорим на тези въпроси. Ако подхождаме пуритански, би трябвало да сменим името на месец февруари или най-малкото да не го изричаме, за да не се оскверним. Някои ще кажат, че младите хора, които празнуват 14 февруари като Ден на влюбените едва ли се интересуват от светеца и едва ли се сещат за молитва. Точно затова Църквата трябва да ги подсеща! Както трябва да подсеща и онези, които празнуват "Зарезан" без да се сещат за св. Трифон. Нашата Църква не мисионерства сред езически племена в джунглата. Днес мисията на нашата Църква е тук. Езическите племена вече са покръстени. Езичниците днес са тук около нас. Жалко, ако Църквата не забелязва това. Жалко, ако е безгрижна.

Накрая, не може да не отбележим една добра новина от последните дни. На своето последно заседание Светият Синод на Българската православна църква е взел решение да предприеме активни действия за насърчаване на браковете с цел да помогне за решаването на демографската криза в България. Русенският митрополит Неофит и Доростолският митрополит Иларион са упълномощени да проведат срещи с Президента, Премиера, Председателите на Парламента и на парламентарните групи и комисии. Предстои в сътрудничество с държавните власти Църквата да разработи програма за насърчаване на браковете и раждаемостта. Според статистически анализи, младото поколение между 18 и 35 години е най-негативно настроено към създаване на семейства. Затова посланията на Църквата трябва да бъдат насочени главно към хората в тази възрастова граница. Митрополитите са единни в становището си, че чрез създаване на семейства ще се укрепи както моралът на хората, така и ще се увеличи раждаемостта, което ще предотврати предричания от статистиците демографски срив в България.
Подходящо и уместно би било осъществяването на тази програма да започне от 14 февруари и да протече под молитвеното покровителство на св. Валентин - покровителя на влюбените.