• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 19, 2019, 08:17 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 33
  • Latest: cesar
Stats
  • Total Posts: 9144
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 6
Total: 6

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, Oct 07, 2018, 08:08 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Да бъдеш жена

Да бъдеш жена е призвание -
да носиш живот до сърцето,
достойно да срещаш страдания,
да стъпваш с нозе по небето!

Да бъдеш жена е изкуство -
да месиш хляб с късове обич,
цветя да рисуваш със устни
а мъката в огън да сложиш!

Да бъдеш жена е вълшебство -
на сляп светлината да върнеш
оставяйки хубост в наследство,
да будиш твореца с дъха си!

Да бъдеш жена е и щастие -
да бъдеш и лято, и зима,
в коси с пеперуди изящни,
все радост след тебе да има!

Hatshepsut

Скътай в сърцето ми пролет!

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

Знам, пролетта ще запазя в сърцето -
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.

Hatshepsut

Най-лесно се откъсва цвете

От малка помня думите на мама:
,, Ръка не вдигай да откъснеш цвете,
че хубостта от Господа е само
да радва всички ни и да ни свети!"

И от тогава всяка бяла пролет
засявам шепа семена в земята,
и до зелените им стъбълца се моля
да раснат с обичта на светлината.

И те растат, попивайки росата,
и с листите си срещат ветровете.
А в късни нощи тихичко луната
орисва с нежност първото им цвете,

щом сети топлината на ръцете ми
за хубост на света да разцъфтява.
И мисля си: Най-лесно се откъсва цвете,
ала блажен е който го засява!