• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 June 2019, 20:48:41

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9216
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Египет - люлка на монашеството

Started by Hatshepsut, 23 February 2019, 21:05:50

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Египет - люлка на монашеството


Автор:  Александра Карамихалева

Ко­га­то ка­жем "Еги­пет", в пред­с­та­ви­те на по­ве­че­то хо­ра из­ник­ват пи­ра­ми­ди­те в Ги­за, гроб­ни­ци­те в Лук­сор, Нил... Но за нас, хрис­ти­я­ни­те, Еги­пет е и стра­на­та, в ко­я­то живее ста­ро­за­вет­ният Йо­сиф, къ­де­то се раж­да ве­ли­ки­ят про­рок Мо­и­сей, стра­на­та, на чи­я­то те­ри­то­рия е пла­ни­на­та Си­най, къ­де­то Бог да­ва на Мо­и­сей за­ко­но­да­тел­с­т­во­то. В Еги­пет Све­то­то се­мейс­т­во се скри­ва от гне­ва на цар Ирод и прес­то­я­ват око­ло три го­ди­ни и по­ло­ви­на, там Мла­де­не­цът Хрис­тос про­хож­да и про­го­ва­ря. Еги­пет е стра­на­та на Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки, Ди­о­ни­сий Алек­сан­д­рийс­ки, на св. Алек­сан­дър Алек­сан­д­рийс­ки и св. Ата­на­сий Ве­ли­ки, св. Ки­рил Алек­сан­д­рийс­ки и на всич­ки за­бе­ле­жи­тел­ни пред­с­та­ви­те­ли на зна­ме­ни­та­та Алек­сан­д­рийс­ка бо­гос­лов­с­ка шко­ла.

Еги­пет е и стра­на­та, в чи­и­то пус­ти­ни се раж­да мо­на­шес­т­во­то, къ­де­то се ус­та­но­вя­ват пра­ви­ла­та за ду­хо­вен жи­вот и от­къ­де­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ват из це­лия хрис­ти­ян­с­ки свят. Това е стра­на­та на преп. Па­вел Ти­вейс­ки, преп. Ан­то­ний Ве­ли­ки, преп. Ма­ка­рий Ве­ли­ки, преп. Йо­ан Ко­лов, преп. Би­шой, преп. Мо­и­сей Му­рин, преп. Па­хо­мий Ве­ли­ки... и още хи­ля­ди знай­ни и нез­най­ни ве­ли­ки под­виж­ни­ци. Еги­пет е и стра­на­та, в ко­я­то и днес мо­жеш да се пок­ло­ниш на мо­щи­те им, да пи­еш от из­во­ри­те, от ко­и­то са пи­ли и те, да се пок­ло­ниш в па­рак­ли­си­те, ус­т­ро­е­ни в пе­ще­ри­те, в ко­и­то са се под­ви­за­ва­ли и в ма­нас­ти­ри­те, ко­и­то те са ос­но­ва­ли.

В те­зи ма­нас­ти­ри има ду­хо­вен жи­вот и днес. Там ще откриете по сто­ти­на мо­на­си, ко­и­то не са­мо съх­ра­ня­ват за­ве­ща­но­то им бо­гат­с­т­во от све­ти­ни, но и жи­ве­ят съ­об­раз­но за­ве­ща­ни­те им и пре­да­ва­ни от ав­ва на уче­ник пра­ви­ла за мо­на­шес­ко под­ви­за­ва­не и ду­хо­вен жи­вот.

При­е­то е за ба­ща на мо­на­шес­т­во­то да се счи­та св. Ан­то­ний Ве­ли­ки, но до­ри от са­мо­то му жи­тие ста­ва яс­но, че ко­га­то той се от­тег­ля в пус­ти­ня­та, тя ве­че има сво­и­те на­сел­ни­ци. Един от тях ­ преп. Па­вел Ти­вейс­ки ­ ста­ва нас­тав­ник на св. Ан­то­ний.

Преп. Па­вел Ти­вейс­ки се от­тег­ля в пус­ти­ня­та, ко­га­то бил 22-го­ди­шен мла­деж и се под­ви­за­ва в пъл­но уса­мо­те­ние 91 го­ди­ни. За­се­лил се в мал­ка пе­ще­ра в пус­ти­ня­та из­точ­но от Чер­ве­но мо­ре. Наб­ли­зо има­ло из­вор с пряс­на во­да и пал­ма с фур­ми, а все­ки ден вра­на му но­се­ла по по­ло­вин хлеб­че. Поч­ти век не бил сре­щал чо­веш­ко съ­щес­т­во и не­го­во­то жи­тие и под­ви­зи би­ха ос­та­на­ли не­из­вес­т­ни за нас, ако бла­ги­ят Бо­жи про­ми­съл не от­к­рил на преп. Ан­то­ний за ве­ли­кия под­виж­ник. Мал­ко пре­ди смърт­та на преп. Па­вел, към не­го­ва­та от­шел­ни­чес­ка пе­ще­ра, скри­та в дъл­бо­ка­та пус­ти­ня, се от­п­ра­вил преп. Ан­то­ний. Там меж­ду два­ма­та мъ­же за­поч­ва дъл­га бе­се­да, по вре­ме на ко­я­то преп. Па­вел раз­ка­зал на св. Ан­то­ний жи­ти­е­то си.

Поч­ти във все­ки храм в Еги­пет ще ви­ди­те изоб­ра­же­ния на та­зи зна­ме­на­тел­на сре­ща меж­ду два­ма­та ве­ли­ки под­виж­ни­ци: преп. Па­вел, об­ле­чен в дре­ха­та от пал­мо­ви лис­та, ко­я­то след смърт­та му преп. Ан­то­ний с бла­го­го­ве­ние об­ли­чал на Ве­лик­ден и на Пет­де­сет­ни­ца, и преп. Ан­то­ний, об­ле­чен в чер­но мо­на­шес­ко оде­я­ние, над тях - вра­на­та, ко­я­то все­ки ден но­се­ла на преп. Па­вел по по­ло­вин хлеб­че, а в де­ня, в кой­то Бог из­п­ра­тил да го по­се­ти преп. Ан­то­ний, пти­ца­та до­нес­ла ця­ло хлеб­че.

В но­зе­те на пре­по­доб­ни­те ­ два­та лъ­ва, ко­и­то, ре­вей­ки скръб­но, из­ко­па­ли с ла­пи­те си гроб за по­чи­на­лия св. Па­вел.

Уче­ни­ци­те на преп. Ан­то­ний 33 го­ди­ни по-къс­но раз­ка­за­ли на бла­же­ни Йе­ро­ним за див­ния под­виж­ник и той със­та­вил жи­ти­е­то на пре­по­доб­ния.

Мо­щи­те на преп. Па­вел Ти­вейс­ки би­ли пре­не­се­ни от имп. Ма­ну­ил Ком­нин (1143-1180) в Ца­риг­рад, през 1240 г. ­ във Ве­не­ция, а по-къс­но ­ в Ун­га­рия.

На мяс­то­то, къ­де­то се под­ви­за­вал пре­по­доб­ни­ят, мал­ко след смърт­та му би­ла ос­но­ва­на оби­тел, ко­я­то и днес съ­щес­т­ву­ва и се раз­рас­т­ва. Там оби­та­ват над 100 коп­т­с­ки мо­на­си. Те с ра­дост ще ви по­ка­жат пе­ще­ра­та на преп. Па­вел, мяс­то­то, къ­де­то св. Ан­то­ний с по­мощ­та на два­та лъ­ва го пог­ре­бал, из­во­ра, от кой­то е пил пре­по­доб­ният и кой­то про­дъл­жа­ва през сто­ле­ти­я­та да бли­ка нас­ред пус­ти­ня­та до днес.



В пе­ще­ра­та на пре­по­доб­ния днес има ус­т­ро­ен па­рак­лис. Към нея се сли­за по тес­ни ви­ти стъл­би под ма­нас­тир­с­кия храм. В под­зем­ния па­рак­лис са по­ло­же­ни за пок­ло­не­ние час­ти­ци от мо­щи­те на све­те­ца, не­пос­ред­с­т­ве­но до не­го е гро­бът му. Там ни­ко­га не прес­та­ват бо­гос­лу­же­ни­я­та и по­то­кът от пок­лон­ни­ци.

До­ка­то сим­па­тич­ни­ят мо­нах ви раз­веж­да, за да ви по­ка­же всич­ко в ма­нас­ти­ра: из­во­ра, от кой­то е уто­ля­вал жаж­да­та си пре­по­доб­ни­ят, вът­реш­на­та кре­пос­т­на ку­ла, в ко­я­то при на­па­де­ния са се ук­ри­ва­ли мо­на­си­те, гро­би­ща­та и ма­нас­тир­с­ки­те сгра­ди ­ до обо­ня­ни­е­то ви ще дос­тиг­не ми­ри­с на пряс­но опе­чен хляб. И днес в ма­нас­тир­с­ка­та фур­на пе­кат от оне­зи мал­ки кръг­ли хлеб­че­та, ко­и­то вра­на­та, изоб­ра­зе­но и на ико­ни­те, е до­на­ся­ла в клю­на си на два­ма­та пре­по­доб­ни. Неп­ре­мен­но ще ви да­дат от те­зи не­ве­ро­ят­но вкус­ни хлеб­че­та за бла­гос­ло­ве­ние и до­ка­то ви чер­пят с чай в ма­нас­тир­с­ка­та при­ем­на, ще ви раз­ка­жат жи­ти­е­то на пре­по­доб­ния и мно­го­ве­ков­на­та ис­то­рия на ма­нас­ти­ра.



Ма­нас­ти­рът на св. Ан­то­ний Ве­ли­ки съ­що е от­во­рен за по­се­ще­ние. На­ми­ра се на ня­кол­ко ки­ло­мет­ра от За­фа­ра­на на­вът­ре в пус­ти­ня­та, ко­я­то пък е на око­ло 1/3 път от Су­ец към Хур­га­да.

Св. Ан­то­ний ста­ва от­шел­ник ед­ва на 20 го­ди­ни. От­тег­ля се пър­во­на­чал­но в Нит­рийс­ка­та пус­ти­ня, юж­но от Алек­сан­д­рия, но на ня­кол­ко пъ­ти сме­нял оби­та­ли­ще­то си, ка­то нав­ли­зал все по-на­вът­ре в пус­ти­ня­та.

По оно­ва вре­ме в Еги­пет пус­тин­ни­чес­т­во­то още не би­ло раз­п­рос­т­ра­не­но. Все­ки, кой­то же­ла­ел да слу­жи на Хрис­тос и да се спа­ся­ва, се уса­мо­тя­вал ня­къ­де наб­ли­зо до сво­е­то се­ли­ще, за да се уп­раж­ня­ва в хрис­ти­ян­с­ки­те доб­ро­де­те­ли. Св. Па­вел Ти­вейс­ки е пър­ви­ят из­вес­тен ни пус­тин­ник, а св. Ан­то­ний е то­зи, кой­то ус­та­но­вя­ва пра­ви­ла­та на ас­ке­ти­чес­кия жи­вот и ги пре­да­ва не­пос­ред­с­т­ве­но на сво­и­те мно­гоб­рой­ни уче­ни­ци, а чрез жи­ти­е­то и по­у­че­ни­я­та си ­ и на под­виж­ни­ци­те, стре­мя­щи се към ас­ке­ти­чес­ки жи­вот от цял свят.

От­на­ча­ло той се за­се­лил в ед­на из­се­че­на в ска­ли­те еги­пет­с­ка гроб­ни­ца, след то­ва ми­нал на Из­ток от ре­ка­та Нил и жи­вял 20 го­ди­ни на пла­ни­на­та Кол­зим при пъл­но уса­мо­те­ние и мъл­ча­ние в ед­на изос­та­ве­на пос­т­рой­ка, ка­то за­зи­дал вхо­да й. На то­ва мяс­то не­гов при­я­тел ид­вал два пъ­ти в го­ди­на­та, за да му спус­не от пок­ри­ва за­пас от хляб, без да ви­ди до­ри ли­це­то му. След два­на­де­сет­го­ди­шен под­виг Ан­то­ний, ве­че пос­тиг­нал ду­ше­вен мир, ста­ва ав­ва (от си­рийс­ки ­ - отец) на мно­жес­т­во мо­на­си. По окол­ни­те пла­ни­ни из­ник­ват ма­нас­ти­ри ­ от­дел­ни ке­лии на пус­тин­но­жи­те­ли, ко­и­то се съ­би­ра­ли при своя ду­хо­вен ба­ща и слу­ша­ли не­го­ви­те мъд­ри бе­се­ди. Ко­га­то без­по­койс­т­во­то от хо­ра­та зап­лаш­ва­ло да ли­ши под­виж­ни­ка от не­го­во­то без­мъл­вие, той ос­та­вял то­ва мяс­то и по­тъ­вал в още по-да­леч­на­та "вът­реш­на пус­ти­ня", на мно­го дни път от Нил. Там той жи­ве­ел от тру­да на ръ­це­те си, об­ра­бот­вай­ки ма­лък оазис.

Св. Ан­то­ний на два пъ­ти по­се­тил шум­на­та сто­ли­ца на Еги­пет ­ Алек­сан­д­рия. Пър­вия път прис­тиг­нал в 311 г., за да укрепи хрис­ти­я­ни­те по вре­ме на го­не­ни­е­то при им­пе­ра­тор Мак­си­мин. Св. Ан­то­ний Ве­ли­ки по мол­ба­ на са­мия св. Ата­на­сий Алек­сан­д­рийс­ки по­се­тил Алек­сан­д­рия и в 335 г., за да по­мог­не в бор­ба­та сре­щу ари­ан­с­т­во­то.

Пре­по­доб­ни Ан­то­ний Ве­ли­ки жи­вял до 105-го­диш­на въз­раст в добро здра­ве и си­ла. По­чув­с­т­вал бли­зост­та на своя край, той за­ве­щал да го пог­ре­бат тай­но, за да не уз­нае ни­кой къ­де е не­го­ви­ят гроб. По­чи­нал на 17 яну­а­ри 356 го­ди­на. При смърт­та си за­ве­щал своя же­зъл на св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки, а ямур­лу­ка си ­ на св. Ата­на­сий Алек­сан­д­рийс­ки.

При ед­но от бяг­с­т­ва­та си от го­не­ни­я­та на Кон­с­тан­ций II св. Ата­на­сий Ве­ли­ки се ук­рил в пус­ти­ня­та и там на­пи­сал жи­ти­е­то на св. Ан­то­ний. За­не­съл го в Рим, пре­ве­ли го на ла­тин­с­ки и то­зи мо­на­шес­ки при­мер за­ра­зил хрис­ти­я­ни­те. Хи­ля­ди по­же­ла­ли да под­ра­жа­ват на то­зи пус­тин­ник, да пре­би­ва­ват в уса­мо­те­ние, мо­лит­ве­но съ­зер­ца­ние и бо­го­об­ще­ние.

Днеш­ни­те мо­на­си от ма­нас­ти­ра на све­ти Ан­то­ний твър­дят, че то­ва е пър­ви­ят ма­нас­тир в све­та. Ос­но­ван е след от­тег­ля­не­то му през 305 г. от Алек­сан­д­рия в пус­ти­ня­та.

Ма­нас­тир­с­ки­ят ком­п­лекс е ог­ро­мен и про­дъл­жа­ва да се дос­т­ро­я­ва. Днес в не­го се под­ви­за­ват 107 мо­на­си и 7 пос­луш­ни­ци. По сте­ни­те на ста­рия ма­нас­тир­с­ки храм яс­но се виж­дат изоб­ра­же­ни­я­та на еги­пет­с­ки под­виж­ни­ци: ав­ва Би­шой, св. Ан­то­ний, св. Па­вел, св. Се­ра­пи­он, св. Иса­ак, св. Па­вел (Препрос­ти), св. Са­му­ил, св. Йо­ан (Ко­лов), св. Си­сой, св. Ар­се­ний Ве­ли­ки, св. Вар­со­ма, св. Па­хо­мий и св. Ша­ну­да, св. Мо­и­сей Му­рин, св. Ма­ка­рий и св. До­ме­тий (ос­но­ва­те­ли­те на ма­нас­ти­ра "Ба­ра­мус"), св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки, св. Ма­ка­рий епис­ко­па, св. Ма­ка­рий Алек­сан­д­рийс­ки... Сте­но­пи­си­те са дос­та по­тъм­не­ли. В на­ча­ло­то на V в. ма­нас­ти­рът е ра­зо­рен от бе­ду­и­ни, ко­и­то ос­та­на­ли да ста­ну­ват ту­ка, гот­ве­ли в цър­к­ва­та и сте­ни­те се пок­ри­ли със саж­ди.

Три пъ­ти на ден бие ма­нас­тир­с­ка­та кам­ба­на: в 4 ча­са за ут­рин­на, в 6 ча­са за Ли­тур­гия и в 17 ча­са за ве­чер­ня. До­ка­то оби­ка­ля­ме в тес­ни­те про­хо­ди меж­ду сте­ни­те на ма­нас­тир­с­ки­те сгра­ди, се на­тък­ва­ме на шум­но ли­тий­но шес­т­вие на коп­т­с­ки­те мо­на­си, ко­и­то би­ят с ким­ва­ли и ви­кат по един ха­рак­те­рен за те­зи мес­та на­чин. Всич­ки са праз­нич­но об­ле­че­ни, сред тях е и епис­ко­път на ма­нас­ти­ра. А при­чи­на­та за то­ва ве­се­лие ­ - ръ­ко­по­ло­же­ни­е­то на два­ма но­ви йе­ро­мо­на­си.

В ком­п­лек­са в под­но­жи­е­то на пла­ни­на­та е и из­во­рът, от кой­то е пил св. Ан­то­ний. От не­го и днес се за­до­во­ля­ват нуж­ди­те на це­лия ма­нас­тир. Де­би­тът му ­ 100 ку­би­ка днев­но ­ не се е про­ме­нил от 17 ве­ка на­сам. Пе­ще­ра­та, в ко­я­то се е под­ви­за­вал све­те­цът, е ви­со­ко в ка­ме­нис­та­та пла­ни­на­та над ма­нас­ти­ра. Има ня­кол­ко цър­к­ви и ха­рак­тер­на­та за ту­каш­ни­те ма­нас­ти­ри вът­реш­на ох­ра­ни­тел­на ку­ла-кре­пост, в ко­я­то при вра­жес­ки на­па­де­ния от­шел­ни­ци­те са се съ­би­ра­ли, за да за­па­зят жи­во­та си.

От най-ран­ни вре­ме­на у хрис­ти­я­ни­те съществувал стре­меж да ос­та­вят гри­жи­те по всич­ко су­ет­но в све­та и да се от­да­дат из­ця­ло на Бо­га, на под­виж­ни­чес­ки жи­вот. Но мо­на­шес­т­во­то и в три­те му поз­на­ти фор­ми се за­раж­да и раз­цъфтя­ва в Еги­пет. По ду­ми­те на ба­ща­та на цър­ков­на­та ис­то­рия Ев­се­вий Ке­са­рийс­ки (ок. 260/4- ок. 340): "Ни­къ­де сло­ва­та на еван­гел­с­ко­то уче­ние не про­я­ви­ли над ни­ко­го сво­я­та си­ла та­ка, как­то в Еги­пет".

Още до­ка­то бил жив све­ти Ан­то­ний Ве­ли­ки, Ти­ва­ид­с­ка­та пус­ти­ня за­поч­на­ла да се за­сел­ва с от­шел­ни­ци, ко­и­то се стре­ме­ли да му под­ра­жа­ват в бла­го­чес­ти­е­то. Те жи­ве­е­ли от­дел­но, на из­вес­т­но раз­то­я­ние един от друг, в ки­лии, ко­и­то, спо­ред сви­де­тел­с­т­во­то на цър­ков­ни­ят ис­то­рик Еваг­рий "има­ли та­ка­ва ши­ро­чи­на и ви­со­чи­на, че в тях ни­то мо­же да се стои прав, ни­то сво­бод­но да се лег­не" (Църк. ист. Т. I).

Преп. Ан­то­ний не пред­пис­вал вън­ш­ни пра­ви­ла за мо­на­шес­ки жи­вот, а да­вал ду­хов­ни нас­тав­ле­ния за ис­тин­с­ко бла­го­чес­тие. С ум­но­жа­ва­не­то на от­шел­ни­ци­те оба­че, въз­ник­на­ла нуж­да­та и от пра­ви­ла и ус­та­нов­ле­ния, ко­и­то да ук­ре­пя­ват во­ля­та в бор­ба­та с из­ку­ше­ни­я­та. По­я­ви­ло се об­ще­жи­тий­но­то мо­на­шес­т­во ­ с ус­тав, чи­е­то на­ча­ло би­ло пос­та­ве­но по Бо­жие вну­ше­ние от св. Па­хо­мий на един ос­т­ров на Нил. Още до­ка­то бил жив св. Па­хо­мий, има­ло 8 ма­нас­ти­ра с 3 000 мо­на­си, а след смърт­та му в 348 г., тях­но­то чис­ло дос­тиг­на­ло 50 000 ду­ши. Поч­ти ед­нов­ре­мен­но въз­ник­на­ли и жен­с­ки оби­те­ли, ус­т­ро­е­ни по ус­та­ва, до­не­сен из­пи­сан на дъс­ка на преп. Па­хо­мий от един ан­гел. В те­зи об­ще­жи­тий­ни ман­с­ти­ри ­ ки­но­вии, от­шел­ни­ци­те жи­ве­е­ли за­ед­но. Тра­пе­за­та им, със­то­я­ща се от мал­ко су­ро­ви зе­лен­чу­ци и пло­до­ве, би­ла об­ща, ня­ма­ли до­ри соб­с­т­ве­ни дре­хи ­ всич­ко им би­ло об­що. Ки­но­ви­я­та се уп­рав­ля­ва­ла от ав­ва, на ко­го­то всич­ки бе­зус­лов­но се под­чи­ня­ва­ли в пъл­но пос­лу­ша­ние. Ко­га­то не би­ли на бо­гос­лу­же­ние, мо­на­си­те се за­ни­ма­ва­ли със зе­ме­де­лие, пле­те­ли ро­гоз­ки, кош­ни­ци, въ­же­та и неп­рес­тан­но се мо­ле­ли.

Ос­но­ва­те­ли на тре­тия вид мо­на­шес­т­во ­ лав­ри­те ­ бил св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки, кой­то се под­ви­за­вал в Скит­с­ка­та пус­ти­ня, бли­зо до гра­ни­ца­та на Еги­пет с Ли­бия, и преп. Амон, по­се­лил се в Нит­рийс­ка­та пус­ти­ня. Лав­ри­те би­ли не­що сред­но меж­ду от­шел­ни­чес­т­во­то и об­ще­жи­ти­е­то. От­шел­ни­ци­те се под­ви­за­ва­ли в от­дел­ни ки­лии пръс­на­ти око­ло ки­ли­я­та на ав­ва­та на из­вес­т­но разс­то­я­ние един от друг. Би­ли ка­то го­ле­ми гра­до­ве (лав­ра - ­ път, ули­ца). В пър­вия и пос­лед­ния ден на сед­ми­ца­та се съ­би­ра­ли за об­що бо­гос­лу­же­ние, об­ща тра­пе­за и по­у­че­ние, а пос­ле се от­тег­ля­ли в пус­тин­ни­те си ки­лии. Ако ня­кой не дой­дел на те­зи об­щи съб­ра­ния, оз­на­ча­ва­ло, че е по­чи­нал или теж­ко бо­лен и из­п­ра­ща­ли ня­кой брат да се пог­ри­жи за не­го. Спо­ред сви­де­тел­с­т­во­то на преп. Ки­рил Ски­то­пол­с­ки (525-559) "встъ­пи­ли­те в мо­на­шес­т­во жи­ве­е­ли в на­ча­ло­то в ма­нас­тир и из­пъл­ня­ва­ли в не­го мо­на­шес­ки­те за­дъл­же­ния, а те­зи, ко­и­то ве­че са дос­тиг­на­ли ня­как­во съ­вър­шен­с­т­во в под­виж­ни­чес­кия жи­вот, се пре­мес­т­ва­ли в ки­лии".

През VII век Араб­с­ки­ят ха­ли­фат за 50 го­ди­ни ус­пя­ва да зав­ла­дее 2/3 от Рим­с­ка­та им­пе­рия, в то­ва чис­ло Све­ти­те зе­ми (611-614) и Еги­пет (616 г.). Нас­та­ват теж­ки вре­ме­на за хрис­ти­ян­с­кия Еги­пет. Коп­ти­те, мес­т­но­то на­се­ле­ние на Еги­пет, ко­и­то са око­ло 10 ми­ли­о­на, отто­га­ва са под ино­вер­на власт.

Коп­т­с­ка­та хрис­ти­ян­с­ка цър­к­ва е па­зи­тел­ка не са­мо на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра, но и на тях­на­та на­род­нос­т­на иден­тич­ност и то­ва я пра­ви из­к­лю­чи­тел­но ува­жа­ва­на, це­не­на и под­к­ре­пя­на от коп­ти­те. Коп­ти­те се стре­мят да по­лу­чат ви­со­ко об­ра­зо­ва­ние, дей­ни са и ам­би­ци­оз­ни. Мно­зи­на от тях са за­мож­ни и за­е­мат ви­со­ки пос­то­ве в уп­рав­ле­ни­е­то на стра­на­та. То­ва им да­ва въз­мож­ност щед­ро да об­да­ря­ват коп­т­с­ки­те ма­нас­ти­ри, ко­и­то са ду­хов­ни и прос­вет­ни сре­ди­ща, къ­де­то коп­т­с­ки­те де­ца се обу­ча­ват, къ­де­то се пе­ча­та ли­те­ра­ту­ра. Всич­ки мо­на­си са ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни. Сред тях има ле­ка­ри, ар­хе­о­ло­зи, ико­но­мис­ти, пра­вис­ти... Оби­чай­на глед­ка е пред вхо­да на ма­нас­ти­ра да са спре­ли де­се­ти­на ав­то­бу­са с го­ле­ми гру­пи де­ца на раз­лич­на въз­раст, мно­го ко­ли с це­ли се­мейс­т­ва. Хра­мо­ве­те и це­ли­ят ком­п­лекс са пре­пъл­не­ни с хо­ра, сред ко­и­то ние сме един­с­т­ве­ни­те ту­рис­ти. Всич­ко то­ва ня­как ми на­пом­ня за ро­ля­та на на­ша­та Цър­к­ва и нашите ма­нас­ти­ри по вре­ме на тур­с­ко­то роб­с­т­во.
 :arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки е един от уче­ни­ци­те на св. Ан­то­ний Ве­ли­ки, от не­го ус­во­ил из­кус­т­во­то на мо­на­шес­кия под­виг. За­ед­но с още два­ма от Ан­то­ни­е­ви­те уче­ни­ци при­със­т­вал на кон­чи­на­та на пре­по­доб­ния и по­лу­чил от не­го же­зъ­ла му. Под­ви­за­вал се в Нит­рия. При­ел све­ще­ни­чес­ки сан и бил ав­ва на всич­ки мо­на­си в Нит­рийс­ка­та пус­ти­ня и Ски­тия. Над 50 000 мо­на­си се под­ви­за­ва­ли под не­го­вото ду­хов­но ръ­ко­вод­с­т­во. За да мо­же при то­ва да се от­да­ва на уеди­не­ние и бо­го­мис­лие, той из­ко­пал под ки­ли­я­та си дъл­бо­ка пе­ще­ра, къ­де­то се скри­вал от пос­то­ян­но ид­ва­щи­те при не­го хо­ра.



При пре­по­доб­ни Ма­ка­рий Еги­пет­с­ки от­в­ся­къ­де ид­ва­ло мно­жес­т­во на­род: ед­ни ­ за ду­шев­на пол­за, за да по­лу­чат от не­го нас­тав­ле­ние, дру­ги ­ за из­це­ле­ние от не­дъ­зи­те си. За­то­ва се по­я­ви­ла не­об­хо­ди­мост­та от пос­т­ро­я­ва­не­то на стран­нопри­ем­ни­ци, къ­де­то да мо­гат да на­ми­рат под­с­лон път­ни­ци­те и бол­ни­те. То­ва и нап­ра­вил пре­по­доб­ни Ма­ка­рий. Той имал оби­чай все­ки ден да из­це­ля­ва по един бо­лен, ка­то го по­маз­вал с ос­ве­тен елей и го пус­кал съв­сем здрав у до­ма.

За пре­по­доб­ни Ма­ка­рий от­ци­те раз­каз­ва­ли, че той ста­нал ся­каш зе­мен бог, за­що­то, как­то Бог, ма­кар и да виж­да це­лия свят, но не на­каз­ва греш­ни­ци­те, та­ка и пре­по­доб­ни­ят Ма­ка­рий пок­ри­вал чо­веш­ки­те не­мо­щи, ко­и­то виж­дал.

Ма­нас­ти­рът, кой­то но­си не­го­во­то име, е ос­но­ван през 360 г., мно­гок­рат­но е опус­то­ша­ван и за­пус­тя­вал. През 1970 г. е въз­с­та­но­вен от шес­ти­ма мо­на­си, ко­и­то се по­се­ли­ли на то­ва мяс­то. Ста­ри­ят ма­нас­тир от VII в. бил зат­ру­пан от пя­съ­ци­те на пус­ти­ня­та и се­га по­па­да ед­но ни­во по-нис­ко от но­ви­те сгра­ди на ма­нас­ти­ра. Към не­го се сли­за по ши­ро­ка стръм­на стъл­ба. Тух­ле­на ар­ка от VII в. де­ли но­ва­та, вну­ши­тел­на по сво­и­те раз­ме­ри мо­дер­на сгра­да и ста­ра­та, дол­на част на ма­нас­ти­ра.

Ма­нас­ти­рът има ня­кол­ко хра­ма. Най-го­ля­ма­та и ста­ра цър­к­ва е "Св. Ма­ка­рий". В не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до нея са "Св. Ис­хи­рон", ко­го­то изоб­ра­зя­ват по­доб­но на св. Ге­ор­ги с ко­пие на кон, и цър­к­ва­та, пос­ве­те­на на 49 мъ­че­ни­ци, мо­на­си от ма­нас­ти­ра, из­би­ти от бер­бе­ри, нах­лу­ли от за­пад през V в. (пре­ди раз­де­ле­ни­е­то). В та­зи цър­к­ва е гро­бът на мъ­че­ни­ци­те с тях­на­та ико­на и име­на­та им. В съ­щия храм се съх­ра­ня­ват мо­щи и на св. Мо­и­сей Му­рин (IV в.) и на св. Йо­ан Ко­лов (в прев. джу­д­же).



Св. пре­по­доб­ни Мой­сей Му­рин (Мой­сей Чер­ни) (330-405) е ро­ден ка­то роб в Ети­о­пия. Об­ви­нен в краж­ба, соб­с­т­ве­ни­ци­те му го из­гон­ват и той се при­съ­е­ди­ня­ва към бан­да раз­бой­ни­ци. По-къс­но на­ми­ра убе­жи­ще в един скит. След сре­ща­та си със св. Ма­ка­рий и св. Иси­дор той при­е­ма хрис­ти­ян­с­т­во­то и ста­ва мо­нах, а по-къс­но и през­ви­тер. За­ги­ва мъ­че­ни­чес­ки за­ед­но с шес­ти­ма свои уче­ни­ци през 405 г., ко­га­то бер­бе­ри на­па­дат ма­нас­ти­ра, в кой­то се под­ви­за­вал. Йо­ан, на­ре­чен Ко­лов по­ра­ди мал­кия му ръст, бил ис­тин­с­ки ис­по­лин по дух. В края на IV и на­ча­ло­то на V в. е бил един от най-из­тък­на­ти­те от­шел­ни­ци в Скит­с­ка­та пус­ти­ня в Еги­пет, ко­го­то коп­т­с­ки жи­ти­е­пис­ци прос­ла­вят за­ра­ди ви­со­кон­рав­с­т­ве­ния му и доб­ро­де­те­лен жи­вот.

Мо­же би тук е мяс­то­то да спо­ме­нем, че коп­т­с­ка­та цър­к­ва се от­де­ля от све­то­то Пра­вос­ла­вие след V все­лен­с­ки съ­бор през 451 г. и свет­ци­те, про­си­я­ли в еги­пет­с­ка­та зе­мя пре­ди то­ва раз­де­ле­ние са по­чи­та­ни и от нас.

В ма­нас­тир­с­кия храм "Св. Ма­ка­рий" ре­дом с мо­щи­те на св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки се съх­ра­ня­ват мо­щи­те на св. Ма­ка­рий епис­коп и св. Ма­ка­рий Алек­сан­д­рийс­ки, не­го­ви съв­ре­мен­ни­ци. Ма­ка­рий Алек­сан­д­рийс­ки бил през­ви­тер в ма­нас­ти­ра, но­сещ наз­ва­ни­е­то "Ке­лий". Мес­т­ност­та Ке­лия се на­ми­ра­ла в пус­ти­ня­та меж­ду Нит­рия и Ски­тия. Бла­же­ни­ят Ма­ка­рий Алек­сан­д­рийс­ки чес­то ид­вал при Ма­ка­рий Еги­пет­с­ки, с ко­го­то го свър­з­ва­ла сил­на лю­бов.

Нит­рия, Ке­лия и Ски­тия са об­лас­ти в Еги­пет­с­ка­та пус­ти­ня. От там ид­ват и на­и­ме­но­ва­ни­я­та "ке­лия" и "скит" за мяс­то за уса­мо­тя­ва­не, къ­де­то се от­тег­лят под­виж­ни­ци­те. На за­пад от Нил в Ли­бийс­ки­те пла­ни­ни, на поч­ти рав­но раз­с­то­я­ние меж­ду Алек­сан­д­рия и Кай­ро се на­ми­ра Нит­рийс­ка­та пус­ти­ня, на­ри­ча­на та­ка за­ра­ди със­та­ва на поч­ва­та си. Още по-ди­ва и страш­на би­ла Скит­с­ка­та пус­ти­ня, на­ми­ра­ща се бли­зо до Нил. Ко­га­то оби­ка­ляш по те­зи зе­ми, имаш усе­ща­не­то, че всич­ко свър­за­но с мо­на­шес­т­во­то е взе­то от­там.

В глав­ния храм на едноименния манастир "Св. Ма­ка­рий" се пок­ло­них­ме и на мо­щи­те на св. про­рок Ели­сей и св. Йо­ан Кръс­ти­тел. Там под го­лям стък­лен пох­лу­пак мо­на­си­те по­каз­ват крип­та, в ко­я­то при об­нов­ле­ни­е­то на ма­нас­ти­ра през 1970 г. от­к­ри­ват мо­щи. Те твър­дят, че спо­ред на­ме­рен в ма­нас­ти­ра ръ­ко­пис то­ва са мо­щи на св. Йо­ан Пред­те­ча. Тук има и ков­чег с мо­щи­те на 10 коп­т­с­ки пат­ри­ар­си.

Коп­т­с­ка­та цър­к­ва е ед­на от т.нар. древ­ни из­точ­ни до­хал­ки­дон­с­ки мо­но­фи­зит­с­ки цър­к­ви. Спо­ред пре­да­ни­е­то е ос­но­ва­на от св. еван­ге­лист Мар­к. Не­го­ви изоб­ра­же­ния на фо­на на три­те пи­ра­ми­ди има в поч­ти все­ки храм. Пред­с­та­ви­те­ли­те на Коп­т­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва не при­е­мат ре­ше­ни­я­та на Чет­вър­тия все­лен­с­ки съ­бор (Хал­ки­дон­с­ки) и така се от­де­ля от Пра­вос­ла­ви­е­то. След араб­с­ко­то на­шес­т­вие и при­ну­ди­тел­на­та ис­ля­ми­за­ция нас­та­ват теж­ки го­не­ния и дис­к­ри­ми­на­ция за коп­т­с­ки­те хрис­ти­я­ни, свър­за­на с мно­го ог­ра­ни­че­ния. Хрис­ти­я­ни­те са счи­та­ни за вто­ра ръ­ка хо­ра. Не им е поз­во­ле­но да про­по­вяд­ват, да из­да­ват кни­ги, но на­пос­ле­дък власт­та е от­с­ла­би­ла кон­т­ро­ла. За го­ля­ма ра­дост на хрис­ти­я­ни­те в Еги­пет, от три го­ди­ни на­сам Ко­ле­да е по­чи­вен ден. Но не и Въз­к­ре­се­ние, защото ­ мю­сюл­ма­ни­те приз­на­ват раж­да­не­то на Хрис­тос и Го счи­тат за ве­лик про­рок, но не и Въз­к­ре­се­ни­е­то Му.

Коп­т­с­ки­те хрис­ти­я­ни са око­ло 58 ми­ли­о­на в све­та, а око­ло 11 ми­ли­о­на жи­ве­ят в Еги­пет. В то­ва чис­ло са и око­ло 40 ми­ли­о­на ети­оп­с­ки хрис­ти­я­ни, ко­и­то приз­на­ват за свой гла­ва коп­т­с­кия еги­пет­с­ки па­па, за­ра­ди ате­ис­ти­чес­кия ре­жим, влас­т­ващ в Ети­о­пия. Се­гаш­ни­ят копт­с­ки пат­ри­арх Ша­ну­да III е 117 по­ред след ос­но­ва­те­ля на Цър­к­ва­та в Еги­пет ­ св. ап. Марк. Мо­щи­те на св. ап. и еван­ге­лист Марк са във Ве­не­ция, но са вър­на­ли на коп­ти­те част от мо­щи­те, ко­и­то се съх­ра­ня­ват в ед­но­и­мен­на­та ка­тед­ра­ла в Алек­сан­д­рия. За срав­не­ние ­ пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни в Еги­пет, чий­то гла­ва е Алек­сан­д­рийс­ки­ят пат­ри­арх, са око­ло 280-300 хи­ля­ди ду­ши, от ко­и­то око­ло 40 хи­ля­ди са с гръц­ки про­из­ход.

При кръ­ще­ни­е­то си коп­ти­те та­ту­и­рат на вът­реш­на­та стра­на на кит­ка­та си кръст, кой­то тай­но ни по­каз­ват, за да се ле­ги­ти­ми­рат ка­то хрис­ти­я­ни. Имат соб­с­т­вен цър­ко­вен ка­лен­дар, чи­е­то ле­тоб­ро­е­не за­поч­ва от 284 г. след Р. Хр., от ера­та на мъ­че­ни­ци­те при уп­рав­ле­ни­е­то на Ди­ок­ле­ти­ан. В Коп­т­с­ка­та цър­к­ва слу­жат Ли­тур­гия на из­лез­лия от упот­ре­ба коп­т­с­ки език и на араб­с­ки. А в пра­вос­лав­на­та еги­пет­с­ка Цър­к­ва ­ на гръц­ки. Кръс­тят се от ля­во на дяс­но, как­то ка­то­ли­ци­те.

Коп­т­с­ки­те хра­мо­ве, както в древност, имат по­ве­че от­де­ле­ния от на­ши­те, имат от­де­ле­ние за ог­ла­ше­ни, за вер­ни, но и за ка­е­щи се. Прег­ра­де­ни са с дър­ве­ни ре­ше­тес­ти де­ко­ра­тив­ни прег­ра­ди. По­дът на хра­мо­ве­те е зас­т­лан с ки­ли­ми и в тях се вли­за без обув­ки. Та­ва­нът на­по­до­бя­ва обър­на­та с дъ­но­то на­го­ре лод­ка. Ол­та­рът в по-но­во вре­ме е прег­ра­ден с дър­ве­ни ре­шет­ки с кра­си­ви ин­к­рус­та­ции със сло­но­ва кост.

Мо­щи­те на свет­ци­те са зак­ри­ти в ци­лин­д­рич­ни ту­бу­си от кадифе­но сук­но с при­ши­та на тях ико­на на све­те­ца и над­пис с име­то му. На прак­ти­ка не ста­ва яс­но це­ли мо­щи ли се съх­ра­ня­ват вът­ре, или час­ти­ци.

В коп­т­с­ка­та аз­бу­ка има 24 гръц­ки бук­ви и още 7 допълнителни.

Коп­т­с­ки­те мо­на­си но­сят стран­ни шап­чи­ци, на­по­до­бя­ва­щи ка­чул­ки, по ко­и­то са из­ве­за­ни мал­ки коп­т­с­ки кръс­т­че­та. Съ­ща­та, как­ва­то е но­сил св. Ан­то­ний Ве­ли­ки ­ с шест кръс­т­че­та от ед­на­та стра­на на гла­ва­та и шест ­ от дру­га­та, об­що два­на­де­сет, кол­ко­то са Хрис­то­ви­те апос­то­ли, а на те­ме­то още ед­но кръс­т­че, за Иисус Хрис­тос. Сам Бог от­к­ри­ва на св. Ан­то­ний та­зи шап­ка. По сре­да­та на шап­ки­те на коп­т­с­ките мо­на­си от че­ло­то към ти­ла пре­ми­на­ва шев. Пи­там един от тях как­во оз­на­ча­ва то­зи шев и той ми при­пом­ня след­на­та ис­то­рия. Дя­во­лът, кой­то зна­ел кол­ко го­ля­ма си­ла се крие в мо­на­шес­ка­та ка­чул­ка на св. Ан­то­ний, раз­къ­сал ка­чул­ка­та на под­виж­ни­ка, а той си я за­шил и пак я сло­жил на гла­ва­та си. На днеш­ни­те сле­дов­ни­ци на св. Ан­то­ний то­зи шев им на­пом­ня за пос­то­ян­ни­те на­па­де­ния от вра­га на спа­се­ни­е­то ­ - дя­во­ла.

Ко­ло­ни­те, ко­и­то под­дър­жат ам­во­на в коп­т­с­ки­те хра­мо­ве са 12, 12 са и краи­ща­та на коп­т­с­кия кръст ­ка­то броя на Хрис­то­ви­те апос­то­ли.

Брат­с­т­во­то на ма­нас­ти­ра на св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки днес наб­ро­я­ва 130 мо­на­си. Ма­нас­тир­с­ко­то сто­пан­с­т­во да­ва по­ми­нък и на око­ло 700 ра­бот­ни­ци, ко­и­то ос­та­ват да жи­ве­ят и ра­бо­тят в ма­нас­ти­ра по 1-2 ме­се­ца, по­лу­ча­ват зап­ла­та, след ко­е­то се връ­щат при се­мейс­т­ва­та си. От­г­леж­дат се мас­ли­ни, фур­ми, ло­зя, кра­ви, пти­ци, из­да­ват се и се пе­ча­тат кни­ги, мо­на­си­те съ­що имат сво­е­то пос­лу­ша­ние. Во­да­та в ма­нас­ти­ра е от под­зем­ни кла­ден­ци на 100 мет­ра дъл­бо­чи­на. Впро­чем, бе­ше ис­тин­с­ка Бо­жия ми­лост, че ни пус­на­ха да вле­зем в ма­нас­ти­ра, за­що­то бе­ше пър­ви­ят ден на трид­нев­ния пост в чест на про­рок Йо­на и трид­нев­ния му прес­той в ко­ре­ма на ки­та. То­ва е вре­ме за осо­бе­но усър­ден пост и мо­лит­ва и ма­нас­ти­ри­те зат­ва­рят вра­ти­те си за по­се­ти­те­ли. Как­то при нас по вре­ме на Страс­т­на­та сед­ми­ца.

След­ва­щи­ят ма­нас­тир, кой­то по­се­тих­ме бе ма­нас­ти­рът на св. Би­шой. Той съ­що се под­ви­за­ва през IV в. Уче­ник е на ав­ва Пам­во и съб­рат на св. Йо­ан Ко­лов. Жи­вее към 97 го­ди­ни (320-417). След смърт­та на ав­ва Пам­во св. Би­шой се мо­ли Бог да го на­пъ­ти ко­го да слу­ша. Явя­ва му се ан­гел, кой­то му по­со­чил ра­йо­на на ма­нас­ти­ра, днес но­сещ не­го­во­то име, къ­де­то да се по­се­ли и как да се под­ви­за­ва. Хрис­тос му се явя­ва два пъ­ти ­ ко­га­то мие но­зе­те на един Стран­ник и от­к­ри­ва по тях ра­ни­те от гвоз­де­и­те; и ко­га­то по­доб­но на св. Хрис­то­фор тряб­ва да пре­не­се един ста­рец през Нил. Явя­ва му се и св. Кон­с­тан­тин Ве­ли­ки, кой­то му каз­ва, че ако е зна­ел как­во е мо­на­шес­т­во­то, е щял да ос­та­ви цар­с­т­во­то и да ста­не мо­нах.

- За­що, Бог не въз­наг­ра­ди ли и те­бе? ­- по­пи­тал го св. Би­шой.

- Да ­- от­вър­нал им­пе­ра­то­рът, ­- но и най-пос­лед­ни­ят мо­нах е по-ве­лик от ме­не в цар­с­т­во­то Бо­жие.

Св. Би­шой е из­вес­тен и с то­ва, че е плел кош­ни­ци с три дръж­ки в чест на Све­та Тро­и­ца. В манастира е ця­ло­то нетлен­но тя­ло на св. Би­шой, об­ви­то в ту­бус и из­ло­же­но за пок­ло­не­ние, по­ло­же­но в спе­ци­а­лен ков­чег в ля­во от ол­та­ра. В ков­че­га има час­ти­ци от мо­щи на още че­ти­ри­ма свет­ци.

Ма­нас­ти­рът е уни­що­жа­ван че­ти­ри пъ­ти. В не­го жи­ве­ят 161 мо­на­си и 200 ра­бот­ни­ци. Ма­нас­тир­с­ки­ят ком­п­лекс включ­ва осем цър­к­ви и ре­зи­ден­ци­я­та на нас­то­я­щия коп­т­с­ки пат­ри­арх Ше­ну­да III.

В цър­к­ва­та "Св. Би­шой" пра­ви впе­чат­ле­ние зи­да­ни­ят ико­нос­тас с два ре­да сте­но­пис­ни изоб­ра­же­ния. Зад ол­та­ра е раз­по­ло­жен па­рак­лис, пос­ве­тен на ста­ро­за­вет­ния пат­ри­арх Ве­ни­а­мин, от чий­то род е и св. апос­тол Па­вел. Хра­мът е с фрес­ки от IХ век.

В ма­нас­тир­с­кия ком­п­лекс вли­за и ха­рак­тер­на­та за еги­пет­с­ки­те ма­нас­ти­ри вът­реш­на кре­пост ­ - три­е­таж­на ку­ла с кла­де­нец, чи­я­то во­да е на 18 мет­ра под зем­но­то ни­во, во­де­ни­ца и ки­лии за мо­на­си­те. (При опас­ност мо­на­си­те се кри­е­ли в нея и вди­га­ли под­виж­ния мост, през кой­то се вли­за.)

Кре­пост­та е стро­е­на от рим­с­кия им­пе­ра­тор Зе­нон, кой­то имал три дъ­ще­ри. Ед­на­та от тях, Ила­рия, по­же­ла­ла да ста­не от­шел­ни­ца в та­зи пус­ти­ня. Под­ви­за­ва­ла се 15 го­ди­ни тук де­ги­зи­ра­на ка­то мо­нах. Но по Бо­жия во­ля вто­ра­та дъ­ще­ря на им­пе­ра­то­ра се раз­бо­ля­ла и би­ла из­п­ра­те­на в то­зи ма­нас­тир с на­деж­да­та, че мо­на­си­те ще из­мо­лят от Бо­га ней­но­то из­це­ле­ние. Стар­ци­те въз­ло­жи­ли на мо­на­ха (сес­т­ра й) да се мо­ли за бол­на­та прин­це­са. Той хем се мо­лел за нея, хем я це­лу­вал и ко­га­то то­ва стиг­на­ло до зна­ни­е­то на им­пе­ра­то­ра, ис­ти­на­та се раз­к­ри­ла. Три де­на праз­ну­ва­ли по­я­ва­та на пър­во­род­на­та прин­це­са, а пос­ле тя по­же­ла­ла да се вър­не в ма­нас­ти­ра си. По за­по­вед на им­пе­ра­то­ра във всич­ки еги­пет­с­ки ма­нас­ти­ри би­ли из­г­ра­де­ни та­ки­ва ку­ли-кре­пос­ти, къ­де­то при опас­ност да се ук­ри­ват мо­на­си­те-от­шел­ни­ци, ко­и­то се под­ви­за­ва­ли в окол­ни­те пе­ще­ри и ко­ли­би в пус­ти­ня­та.

Ма­нас­ти­ри­те имат и вън­ш­ни сте­ни. Над мал­ка­та вход­на вра­та има ста­ич­ка за вра­та­ря, кой­то наб­лю­да­вал пус­ти­ня­та за на­па­да­те­ли.

На вън­ш­на­та сте­на за­дъл­жи­тел­но ще ви­ди­те мал­ко про­зор­че с камбан­ка до не­го, от ко­я­то се спус­ка дъл­го въ­же. Ако но­щем при зат­во­ре­ни вра­ти на ма­нас­ти­ра от пус­ти­ня­та дой­де път­ник, дър­па въ­жен­це­то и кам­бан­ка­та из­звъ­ня­ва. Вра­та­рят не му от­ва­рял, за да не нах­лу­ят с не­го и раз­бой­ни­ци, но му спус­кал с въ­же хра­на и во­да.

Не­да­леч се на­ми­ра ма­нас­ти­рът "Су­ри­ам" (в прев. си­рийс­ки), за­ра­ди св. Еф­рем Си­рин, кой­то е ид­вал при св. Би­шой, но и за­ра­ди си­рийс­ки­те мо­на­си, ко­и­то оби­та­ва­ли ма­нас­ти­ра из­вес­т­но вре­ме, от­ко­га­то са ос­та­на­ли над­пи­си на си­рийс­ки. Ос­но­ван е през IV век. Из­вън ма­нас­ти­ра стро­ят ог­ром­на цър­к­ва за­ра­ди при­иж­да­щи­те за праз­ни­ци­те мно­гоб­рой­ни ми­ря­ни, ко­и­то ма­нас­тир­с­ки­ят храм със скром­ни­те си раз­ме­ри не мо­же да по­бе­ре. Из­вън ма­нас­ти­ра се виж­дат и мал­ки ки­лии, в ко­и­то оби­та­ва­ли ав­ва­та с по ня­кол­ко пос­луш­ни­ци.

В ста­ра­та цър­к­ва са за­па­зе­ни цен­ни фрес­ки от VII и Х век. Мо­же би най-ста­ри­те за­па­зе­ни. След ка­то Коп­т­с­ка­та цър­к­ва се от­де­ля от Пра­вос­ла­ви­е­то, цър­ков­но­то й из­кус­т­во зам­ръз­ва в раз­ви­ти­е­то си и ста­ва дос­та по-при­ми­тив­но. Ико­ни­те и сте­но­пи­си­те ста­ват слад­ни­ка­ви, на­ив­ни, гу­бят ду­хов­но­то си из­ме­ре­ние и па­дат на ни­во ду­шев­ност, ко­я­то ус­лаж­да ду­ша­та, но не я из­ви­ся­ва към Бо­га. В то­зи храм, къ­де­то има за­па­зе­ни ста­ри сте­но­пи­си, пос­те­пен­ни­ят упа­дък е оче­ви­ден. Те­че рес­тав­ра­ция на сте­но­пи­си­те от хо­лан­д­с­ки спе­ци­а­лис­ти. Сва­лят гор­ни­те плас­то­ве и от­к­ри­ват по-ста­ри­те, ко­и­то по­ра­ди су­хия кли­мат в Еги­пет са иде­ал­но за­па­зе­ни, но са умиш­ле­но очу­ка­ни с тес­ла, за да хва­не ма­зил­ка­та вър­ху плас­та от саж­ди.

Ко­га­то раз­бе­рат, че сте пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни, сър­деч­ни­те и ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни коп­т­с­ки мо­на­си ще ви уве­рят, че те всъщ­ност не са мо­но­фи­зи­ти и из­по­вяд­ват две­те при­ро­ди в Лич­ност­та на Гос­под Иисус Хрис­тос ­ - бо­жес­т­ве­на­та и чо­веш­ка­та, ще ви уве­рят, че раз­де­ле­ни­е­то меж­ду на­ши­те Цър­к­ви е плод на глу­па­во не­до­ра­зу­ме­ние и по-ско­ро е проб­лем на ези­ка, от­кол­ко­то на вя­ра­та. Как­ва е ис­ти­на­та, аз не мо­га да оп­ре­де­ля. Но до­кол­ко­то цър­ков­но­то из­кус­т­во из­ра­зя­ва ду­хов­ния уро­вен на да­де­на Цър­к­ва, от­де­ля­не­то на Коп­т­с­ка­та цър­к­ва от Пра­вос­ла­ви­е­то, без съм­не­ние, се е ока­за­ло па­губ­но за нея.

Чет­вър­ти­ят ма­нас­тир, който посетихме "Ел Ба­ра­мус" или "На рим­ля­ни­те", за­що­то по пре­да­ние е ос­но­ван от два­ма рим­ля­ни ­ Мак­сим и До­ме­тий. Те съ­що са от уче­ни­ци­те на св. Ма­ка­рий Ве­ли­ки.

Как­то ве­че спо­ме­нах­ме, мо­на­шес­т­во­то се за­раж­да в Еги­пет­с­ка­та пус­ти­ня от­въд Алек­сан­д­рия, в об­ласт­та Уади ат Нат­рум ­ - Нит­рия. Още по-на­вът­ре в пус­ти­ня­та на юг е об­ласт­та Ски­тия, къ­де­то от­шел­ни­ци­те нав­ли­зат, тър­сей­ки още по-го­ля­мо уса­мо­те­ние. Тук пър­во се от­тег­ля св. Ма­ка­рий, но пос­те­пен­но око­ло не­го се съ­би­рат мно­го мо­на­си, меж­ду ко­и­то и два­ма­та рим­ля­ни, то­га­ва св. Ма­ка­рий се от­тег­ля на мяс­то­то на днеш­ния ма­нас­тир, но­сещ не­го­во­то име.

Ма­нас­тир­с­ки­ят храм има три ол­та­ра: цен­т­рал­ни­ят - ­ пос­ве­тен на Све­та Бо­го­ро­ди­ца, се­вер­ни­ят - ­ на св. Мо­и­сей Му­рин, и юж­ни­ят ­ - на два­ма­та рим­ля­ни. Хра­мът има че­ти­ри от­де­ле­ния, как­то при всич­ки мес­т­ни хра­мо­ве: ­ ол­тар, от­де­ле­ние за вер­ни­те, от­де­ле­ние на ка­е­щи­те се или на теж­ко съг­ре­ши­ли­те, ко­и­то се ка­ят за гре­хо­ве­те си, и от­де­ле­ние на ог­ла­ше­ни­те, ко­и­то още не са при­е­ли кръ­ще­ние.

В ма­нас­ти­ра се па­зят мо­щи­те на св. Мо­и­сей Му­рин, за­ги­нал мъ­че­ни­чес­ки в то­зи ма­нас­тир при на­па­де­ние на раз­бой­ни­ци. При мо­щи­те му ста­ват мно­го чу­де­са.

Тук днес са 90 мо­на­си. Към брат­с­т­во­то се чис­лят и 30 мо­на­си, ко­и­то са в ко­ман­ди­ров­ка в зад­г­ра­нич­ни ми­сии. Око­ло 40 са йе­ро­мо­на­си. Ма­нас­ти­ри­те се уп­рав­ля­ват от епис­коп. Ня­мат пис­мен ус­тав, а се учат на мо­на­шес­т­во от нас­тав­ни­ци­те.

Нап­ра­во от хра­ма в за­пад­на­та му стра­на по те­сен тъ­мен ко­ри­дор се оти­ва в ста­ра­та тра­пе­за­рия, око­ло чи­я­то ка­мен­на ма­са са се съ­би­ра­ли на скром­на тра­пе­за от­шел­ни­ци­те от окол­ност­та. Те ид­ва­ли за Ли­тур­гия в ма­нас­тир­с­кия храм, при­час­тя­ва­ли се, а пос­ле оти­ва­ли в тра­пе­за­ри­я­та за ага­пия - трапеза на любовта. Игу­ме­нът че­тял от Пи­са­ни­я­та, а те се хра­не­ли на дъл­га­та ка­мен­на ма­са с ка­мен­ни пей­ки от две­те й стра­ни. Пос­ле взе­ма­ли про­дук­ти и ма­те­ри­а­ли за сво­и­те ръ­ко­де­лия и пак се от­тег­ля­ли в пус­ти­ня­та. Всич­ко е тол­ко­ва добре за­па­зе­но и ав­тен­тич­но в та­зи тра­пе­за­рия, че ми се стру­ва: ако по­се­дя там дос­та­тъч­но дъл­го, мо­на­си­те пус­тин­ни­ци ще дой­дат и мъл­ча­ли­во ще на­ся­дат око­ло дъл­га­та ма­са.

Но ние трябва да тръгваме. Потегляме към манастира "Св. Мина", който се намира близо до Александрия. Той е построен през 60-те години от предишния патриарх Кирил VI с дарения на богатите коптски търговци, пръснати по целия свят. Пристигаме там вече по здрач. Огромен е, богат, модерен, пищен и с размерите си, и с великолепната си украса от витражи, мозайки и релефни украси като фина дантела по стените на храма и сградите. Целият е облян в неонови светлини. Но най-голямото му богатство са мощите на св. мъченик Мина, на които се поклонихме. Мощите са разположени в специален параклис в югозападната част на огромния и благолепен едноименен храм.

Свети мъченик Мина бил египтянин и служел във войската. Изповядвал християнската вяра и като не желаел да гледа ширещото се безчестие и идолослужение, се оттеглил в пустинята, където се поучавал в Божия Закон и очиствал душата си с пост и молитва. При царуването на Диоклетиан и Максимиан (284-305) приел мъченическа смърт, свидетелствайки за вярата си пред езичниците. След тежки мъчения воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него тялото му. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца. Впоследствие на това място била построена църква на името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

В този манастир няма и помен от скромността и уюта на другите манастири, които посетихме и аз бързам мислено да се върна към тях. Отново бродя по тесните проходи между пясъчножълтите сгради със заоблени форми и срещам коптските монаси със забързаните им походки. Силно съм впечатлена от монашеските им шапчици и символиката им. Бях чела навремето за шапката на св. Антоний, бях виждала и коптски монаси и техните качулки, но не знаех за връзка между тях, а връзката е - запазената традиция.

Впечатлена съм от вътрешното разпределение на храмовете отделенията и прекия преход към трапезарията. Впечатлена съм от вътрешните крепости-кули с кладенци, килии, сервизни помещения и параклис. От килийките на вратаря и прозорчето със звънчето. Впечатлена съм от характерния цвят на манастирските постройки  - цвета на пустинята, плавните овали на кирпичените куполи, от палмите, от националната дреха на местните мъже, която е със същата кройка като на подрасниците на нашите монаси. Впечатлена съм от изобилието от мощи на ранни светии, подвижници и от тубусите, в който ги съхраняват. Изумена съм от всичко видяно.

За жалост не мога да кажа за себе си, че вървя уверено и бодро по духовния път на тези велики подвижници, но по Божия милост се сподобих да стъпя по земята, която са газили те, и по нозете ми да полепне същия пясък. И макар да нямам техните духовни очи, видях гледки, които са съзерцавали и те. Гледките, които никога няма да забравя и към които мислено се връщам.

Hatshepsut

Аввите от пустинята

Думата "авва" е от гръцки произход и значи "отец". В случая се използва по отношение на уважавани монаси в Египет, игумени на манастири и т.н.

След прекратяването на гоненията в християнската църква се появява корумпираност и отслабва ревността понеже хората масово прииждали в църквата не заради Бога, а заради светски облаги. Така постепенно се появяват разни извращения, и вярата губи силата си.  Елинският свят навлиза в лоното на църквата и започва покварата. Спасението тогава идва от Египетската пустиня, от хората които презирайки светската суета се оттеглят в най-сурови условия и в пост и молитва прекарват времето си преизпълнени с Дух Светий. Тогава (през 4-ти век) в Египет се появява нов тип на хора християни наречени монаси. Монашеството изначално е било в отшелническа форма, като първите са св. Антоний Велики, Павел Прости, Евагрий Понтийски, Макарий Велики и др. Набързо след това се появява и общежителното монашество като първият е св. Пахомий Велики...

Hatshepsut

Веднъж авва Агатон вървеше с учениците си. Един ученик, като намери на пътя малка зелена шушулка от леща, каза на стареца: Отче, ще ми позволиш ли да я взема?
Старецът с учудване се обърна към него и му каза: Ти ли си я оставил там? А ученикът му отговори: Не!
Тогава старецът му каза: Щом като не си я оставил там, значи не е твоя и не трябва да я вземаш.

***

Един от старците каза: Суровата дума прави и добрите (да станат) лоши, а кротките думи носят полза на всички.

***

Светите отци от Скита пророчестваха за последното поколение, като казваха: Какво направихме ние? И отговарайки , един от тях, велик по живот, на име Исхирион, каза: Ние изпълнихме Божиите заповеди. Още запитаха: Които идват след нас ще направят ли нещо? И каза: Ще достигнат половината от нашето дело. - А след тях какво? И каза: Съвсем няма да имат дела хората от онзи род, ще дойде върху тях изкушение, и които се окажат изпитани в това изкушение, ще се окажат по-високо от нас и нашите отци.

***

Някаква жена, която имаше болест в гърдата наричана рак, като чу за авва Лонгин, търсеше случай да се срещне с него. Той живееше на девет мили западно от Александрия. Когато го търсеше жената, случи се този блажен да събира дърва при морето и като го видя, жената му каза: Авва, къде живее Божият раб авва Лонгин, без да знае, че това е сам той. А той рече: Какво искаш от този измамник? Не отивай при него, защото е мошеник. Какво ти трябва? - Жената му показа болестта. Старецът като прекръсти това място, изпрати я, като каза: Върви, Господ те изцелява. А Лонгин не може да ти помогне. - Жената отиде, като повярва на думата му и скоро беше излекувана. Когато тя разказваше на някои за това и описваше чертите на стареца, те познаха, че това е бил самият авва Лонгин.

***

Старецът беше запитан: Защо ти никога не си безгрижен? И той отговори: Защото всекидневно очаквам смъртта.

Още беше запитан: Защо непрекъснато унивам?  И той отговори: Защото още не си видял попрището.

***

Казваха старците, че няма нищо по-лошо от осъждането.

***

Въпрос: С каква мисъл човек може да се предпази от клеветничество?
Отговор: Както този който приема огън в пазвата си, се изгаря, така и този, който взема участие в хорските беседи, не може да остане чист от клеветничество.

***

Още каза: (авва Амой) Нямай злоба срещу човек, за да не станат напразни трудовете ти.

***

Старецът каза: Три са сатанинските сили, които допринасят за всеки грях: първата е разсеяността, втората - мързелът, третата - похотта; от похотта човек пада. И тъй, ако умът бодърства и човек не е разсеян, няма да стане мързелив; ако не бъде ленив, няма да бъде похотлив; ако няма похот, той няма да отпадне от Божията благодат.

***

Макарий Велики разказвал за себе си: Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме направиха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене идваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в любодеяние. Когато зачена, питаха я: Кой е виновникът за това? Тя отговаряше: Отшелникът. Тогава дойдоха и ме отведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: Този монах разврати нашата девица, вземете го, вземете го! - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: Дълго ли ще биете този монах странник? А мирянинът, който ми служеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругаеха и казваха: Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той? А родителите на девицата казваха: Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да поръчителства за него, че ще я храни. Помолих служещия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: Продай ги и дай на онази жена за прехрана. А на себе си говорех: Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш. Работех ден и нощ и й пращах. Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: Защо е така? Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшелника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша! Тогава мирянинът, който ми служеше, дойде при мен с радост и каза: Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка. Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл.

***

Авва Сисой помолил авва Ор: Дай ми наставление. Имаш ли доверие към мене? - го запитал авва Ор. Имам - отговорил Сисой. Иди тогава - казал му авва Ор - и прави онова, което виждаш, че правя аз. Какво виждам в тебе, отче? - запитал го авва Сисой. Старецът рекъл: Аз почитам себе си за най-долен от хората.

Hatshepsut

Моисей, чер абисинец, бил роб на един държавен чиновник, но господарят му го изгонил, понеже бил упорит и крадлив. Разказваше се дори за убийства, които тежали на съвестта му. Нарочно не премълчавам неговото дълбоко падение, за да блесне още по-силно неговата добродетел чрез покаянието. Слух се носеше, че бил дори главатар на разбойническа шайка. Доколко разбирал от занаята си, говори следният случай:

Един овчар го бил подгонил веднъж с кучетата си, когато дебнел за разбой. Той решил да убие овчаря, за да си отмъсти. Издирил, че стадото му е по другата страна на реката Нил и макар да било тъкмо времето, когато водата приижда и се разлива на широчина до една миля108, той се хвърлил и преплувал: ножа стискал между зъбите си, а дрехите си носил върху главата си. Но овчарят овреме го забелязал, успял да избяга и да се зарови в пясъка. Като не го намерил, Моисей избрал четири от най-хубавите му овни, заклал ги, вързал ги с въже и преплувал с тях обратно на другия бряг. Там ги одрал, по-добрите части от месото изял, разменил кожите за вино, изпил най-малко осемнадесет италийски секстарии109 и извървял петнадесет мили път до мястото, дето била шайката му.

Точно този съвсем пропаднал човек подир известно време се обръща към Бога чрез един нещастен случай; отива в манастир, та с примера на своето строго покаяние привел към Христа и един от другарите си, който участвал в неговите престъпления още от младини. Както си седял един ден в килията си, ето, нападнали го четирима разбойници, които не знаели, кого имат насреща си. Но Моисей ги надвил, навързал ги, дигнал ги на гръб като чувал слама, занесъл ги в църква пред братята и казал: Наистина, аз никому не бива да причинявам страдание. Но кажете, какво да правя с тези люде?! Разбойниците положили покаяние. А когато узнали, че този е някогашният прочут разбойник Моисей, прославили Бога и по негов пример се отрекли от света, като си думали: Ако такъв един, който е извършил толкова престъпления и който е бил главатар на разбойници, почнал да се бои от Бога, как можем ние да не се покаем и да не се погрижим за своето спасение?!
Отначало дяволът страшно го измъчвал, като искал да го увлече в разврат. Изкушението е бивало толкова силно, както сам той признаваше, щото малко е оставало да изневери на своето монашеско обещание. Тогава отишъл при великия Исидор в скитската пустиня, оплакал му се от своята беда и получил такъв съвет: Не се отчайвай! Такава е борбата в своето начало. Както кучето на месния пазар не се отказва от своята стръв да яде месо, докато месопродавницата е отворена, и си отминава, щом я затворят, така и дяволът не ще може нищо друго да ти направи, ако ти останеш непоколебим, освен да ти обърне гръб и да те отмине. Насърчен, Моисей се връща и почва още по-строго да се подвизава против страстите си и особено пък чрез яденето. Той не вкусваше повече от дванадесет унции сух хляб, извършваше най-тежките работи и държеше по петдесет молитви на ден. Но въпреки че така жестоко изтезаваше тялото си, нечистите пожелания все продължаваха да го мъчат, и особено на сън. Той намери друг един светец и го попита: Какво да правя? Сънни видения възбуждат душата ми към блуд. Той му рече: Понеже досега не си очистил въображението си от блудни мисли и представи, ще направиш следното: бодърствай цяла нощ, пости и се моли и скоро ще се освободиш. Като изслуша този съвет, Моисей отиде в килията си и реши цяла нощ да бодърства без да подвие коляно. Така прекара шест години, като престояваше нощите си всред стаята си без да затвори очи; но и по този начин не му се удаде да победи. Тогава измисли друго средство... Отиваше нощно време пред килиите на старите и строги подвижници, скришно вземаше нощните им съдове и ги напълваше с вода; а водата се носеше отдалеч - на едни от две мили, на други от пет, на трети от половин миля. Дяволът побесня. Една нощ го издебна, тъкмо когато се беше навел над кладенеца да черпи, и така силно го удари по бедрата с тояга, че той остана на мястото си като мъртъв, без сам да разбере, какво е станало с него. На следния ден някой си отиде да черпи вода, намери го да лежи и доложи на великия Исидор, който беше свещеник в скита. Той го взе и отнесе в църква. Оттам нататък Моисей лежа болен близо година и оздравя тялом и духом, но с голяма мъка. Великият Исидор му казваше: Моисее, престани да се мериш с дяволите, понеже и най-смелият подвиг има мярка! А Моисей отговори: Не ще престана дотогава, докато дяволът не престане с нечистите видения. Исидор рече: В името на Господа Иисуса Христа твоите сънни привидения ще престанат! А сега с пълно упование се причасти със светите тайни! Защото ти биде победен за своя полза - за да не се възгордееш. След това Моисей се завърна пак в килията си. Подир два месеца Исидор го попита, дали има все още нечисти привидения, а той отговори, че е вече помилван. И му биде дадена такава власт над дяволите, че той се боеше от тях толкова малко, колкото ние от мухите.

Такъв беше животът на абисинеца Моисей, че той биде причислен към лика на свв. отци. След като стана и свещеник в скитската пустиня, умря на седемдесет и пет годишна възраст110 и остави подире си седемдесет ученика.


Hatshepsut

Един брат питаше авва Пимен: Направих голям грях и искам да се кая три години! - Много са, каза му авва Пимен. - Или поне една година, каза братът. - И това е много, каза пак старецът. Които бяха при стареца го запитаха: Не стигат ли четиридесет дни? - И това е много, каза старецът. Ако, човекът, добави той, се покае от все сърце и повече не греши, за три дни ще го приеме Бог.

***

Старецът каза: Ако в сърцето на монах, който седи в килията, се появят думи и братът, без да е достигнал възраст и не претеглян от Бога, се устреми след тях, пред него застават демони и му обясняват тези думи, както им се иска.

***

Каза авва Антоний: Зная монаси, които след много трудове паднаха и се умопомрачиха, защото се надяваха на делото си като богоугодно и извратиха заповедта на Онзи, който е казал: "Попитай баща си - и той ще ти обади; старците си - и те ще ти кажат" (Второзаконие)

***

Каза авва Анувий: Оттогава, откакто ми е дадено името Божие (т.е. при пострижението), от устата ми не е излизала лъжа.

***

Този авва Агатон, когато искаше да умре, прекара три дена с открити неподвижни очи. Братята го побутнаха, казвайки: Авва Агатоне, къде си? Той им отговори: Стоя пред Божието съдилище. Те го запитаха: И ти ли се страхуваш? Той им отговори: По силите си правех да опазя Божиите заповеди, но аз съм човек, откъде да зная дали съм угодил на Бога. Братята му казваха: И ти ли не си уверен в делата си, че са по Бога? Старецът отговаря: Нямам дръзновение, докато не застана пред Бога, защото едно е Божият съд и друго е човешкият съд. Когато искаха да го запитат още за други думи, той им каза: Сторете ми любов, не говорете повече с мене, не съм свободен - и почина в радост. Защото братята го видяха да отминава от този живот с такъв нежен израз, като когато някой се прощава с приятелите и любимите си. А той имаше голяма бодрост във всичко, защото без тази бодрост човек няма да успее нито в една добродетел.

***

Авва Тимотей презвитерът, каза на авва Пимен: В Египет има някаква жена, която блудства и парите си дава за милостиня. Старецът каза в отговор: Тя не пребъдва в блудство, защото в нея се вижда плодът на вярата. Случи се да дойде майката на презвитера Тимотей при него, за да се види с него. Той запита майка си: Какво стана с тази жена, остана ли блудница? Майката каза: Дори умножи любовниците си, но увеличи и милостинята. Като отиде, авва Тимотей разказа това на авва Пимен. И авва Пимен му каза: По-добре ти върви и се виж с нея. Авва Тимотей отиде да я посети. Като го видя, тя охотно изслуша от него словото Божие, много плака, съкрушаваше се и му каза: От днес се съединявам с Божия страх и преставам да бъда блудница. И като отиде скоро, постъпи в женски манастир и твърде благоугаждаше на Бога.

***

Майка Сара каза: Добре е да се прави милостиня, защото ако някой първо я прави от човекоугодничество, от човекоугодничество идва до страха Божий.

***

Някой си старец живееше с брат по правилото на общежитието. Старецът беше милостив. И когато настана глад, някои започнаха да идват при вратата му и да получават милостиня. На всички идващи даваше комати хляб. Братът, като видя това, каза на стареца: Дай ми моята част от хлебовете, а ти, както искаш, се разпореждай със своята част. Старецът раздели хлебовете и раздаваше милостиня от своята част. Мнозина като чуваха, че старецът дава на всички, идваха при него. И Бог, като видя доброто му желание, благослови хлебовете. А братът, като изяде своя хляб, говори на стареца: Авва, тъй като имам малко хляб, вземи ме пак в общение със себе си. Старецът му каза: Ще направя, както искаш - и пак започнаха да живеят заедно.
Когато настъпи добро време, нуждаещите се пак започнаха да получават милостиня. И случи се един ден братът, като влезе, видя че хлебовете са намалели; при това дойде беден и старецът каза на брата да му даде хляб. Но братът възрази: Авва, няма хляб. Старецът му казва: Върви и потърси. Братът, като влезе, внимателно разгледа и намери долапа пълен с хлябове. Като видя това, той се побоя и даде на бедния. И като позна вярата и добродетелта на стареца, прослави Бога.

Hatshepsut

Авва Лонгин

1. Авва Лонгин каза: Както мъртвецът няма нужда от храна, така и смиреният не може да осъди човека, макар и да го вижда, когато се покланя на идолите.

2. Той рече: Мълчанието привежда към плач, а плачът очиства ума и го прави без грях.

3. Авва Лонгин придобивал преизобилно умиление, когато извършвал молитви и псалмопение. Веднъж един негов ученик го попитал: такова ли е духовното правило - монахът винаги да пролива сълзи при извършването на молитвите? Старецът му отговорил: наистина, сине мой, такова е правилото, което Бог изисква. Бог създал човека не за плач, а за радост и веселие, за да прославя той Бога с чисто сърце и без всеки грях, тъй както Го прославят ангелите, но човекът се поддал на греха и паднал, затова се принудил да плаче за това. Където няма грях, там няма и нужда от плач.

4. Авва Лонгин като новоначален попитал авва Лука за трите си помисъла, споделяйки му първия: ,,искам да бъда странник". Старецът отговорил: ,,ако не въздържаш езика си, то не можеш да бъдеш странник, където и да отидеш".

След това Лонгин попитал: ,,искам да вкусвам храна през ден". На тази просба старец Лука отвърнал така: ,,пророк Исаия беше писал: Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? (Исаия. 58:5) Цялото си внимание насочи към това, да се въздържаш от порочни мисли".

И на трето място Лонгин пожелал: ,,искам да се отдалеча от човеците". На това старецът отвърнал: ,,ако, пребивавайки между човеците нямаш изградено правилно отношение и душевно устроение спрямо тях, то никога не ще го придобиеш и пребивавайки в уединение".

Из ,,Отечника"

Превод: Красимира Маджарова

http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=301:2010-11-01-18-22-12&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79

Hatshepsut

Авва Моисей

1. Някой си брат отишъл в скита при авва Моисей и го помолил за назидателно слово. Старецът му рекъл: Върви и се подвизавай в твоята килия и тя ще те научи на всичко.

2. Той казал:
Тези от нас, които сме били победени от плътската страст, не ще се уморим да принасяме покаяние и да плачем за греховете си, преди да ни постигне плачът, на който ще бъдем подложени заради нашето осъждане. Когато плачем, да не охкаме и да не въздишаме, за да не види лявата ръка какво прави дясната. В лявата ръка е и тщеславието.

3. Брат попитал авва Моисей, какво трябва да направи човек, когато го връхлита напаст или при нашествие на помисли от лукавия? Старецът отвърнал: трябва да плаче пред Божията благост, за да му помогне бързо да получи успокоение, ако разбира се, той се моли разумно.

4. Братът попитал авва Моисей, какво помага на човека в неговите трудове? Старецът отвърнал: Бог, както се казва в Писанието: Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, (Пс. 45:2)

5. Братът попита още: Какво следва от постенето и бдението, които извършва човек? Старецът отвърнал: те укротяват тялото и смиряват душата, както казва Писанието: Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове, (Пс. 24:18). Ако душата принесе тези плодове, то Бог ще я помилва заради тях.

6. Рече старецът: Когато рабът се самообвинява и казва: ,,аз сгреших", то незабавно господарят му ще го помилва.

7. Авва Моисей каза: Ако гледаме своите грехове, то не бихме могли да поглеждаме към греховете на ближния. Безумство е да оставим нашия мъртвец, а да плачем над мъртвеца на нашия ближен.

8. Той каза: Да умреш за ближния това означава: да чувстваш греховете си и да не помисляш за никой друг, добър или лош.
Не прави на никого зло и да няма зло в твоето сърце спрямо никого. Не презирай този, който постъпва лошо.
Не влизай във взаимоотношение с този, който пакости на своя ближен и не се радвай с тези, които правят зло някому.
Никого не укорявай, а казвай: ,,Бог знае всекиго". Не се съгласявай с клеветника и не се забавлявай с хулите му, но не изпитвай и ненавист към този, който не угажда на своя ближен. Ето какво означава да не осъждаме според Писанието: Не съдете, за да не бъдете съдени, (Мат. 7:1).
Не влизай във вражда с никого и не таи враждебност към никого; не ненавиждай този, който враждува със своя ближен. В това се и заключава мирът.
Утешавай се с това, че трудът е кратковременен, а наградата заради него е вечна по благодатта на Бог Слово.

Из "Отечника"

Превод: Красимира Маджарова
http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=293:2010-10-19-12-21-36&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79

Hatshepsut

Авва Иоан Келиот разказва:

Имаше в Египет една блудница, необикновенно красива и много богата. Посещаваха я знатни люде. Веднъж тя дойде до църквата и поиска да влезе вътре. Иподяконът, който беше застанал на входа не я допусна, казвайки й, че е недостойна да влезе в Дома Божий, защото е  нечиста. Блудницата настоявала да й разрешат да влезе вътре, но иподяконът категорично не я допускал. Започнали да се препират. Епископът дочул глъчката и отишъл при входа на храма. Блудницата му казала:

       - Иподяконът не ме пуска в храма.
Епископът й отговорил:
       - Не ти е позволено да влезеш, защото си в безчестие.
Поразена от казаното, блудницата извикала:
       - Отсега нататък няма да блудствам!
А епископът й отвърнал:
       - Ако донесеш тук всичкото си имане, ще ти повярвам, че искаш да се отвърнеш от този грях.
Блудницата донесла имането си на епископа, а той го хвърлил в огъня. След това блудницата, обливайки се в сълзи, влязла в църквата и казала:
       - Ако тук беше постъпено с мене така, то какво ли би ме очаквало отвъд?
Впоследствие тя принесла плод на покаяние и станала избран съсъд.

 Из ,,Отечника"

 Превод: Красимира Маджарова

Hatshepsut

Казваха за някоя си девица, че умрели родителите й и тя останала сираче. Като размислила, тя направила къщата си странноприемница за отците от Скита. Тя живеела по този начин, като приемала странници и в удобно време служела на отците. След известно време се привършило имуществото й и тя започнала да се нуждае. Сближили се с нея разни развратни хора и я отклонили от добрата цел. След това тя започнала да живее така лошо, че дошла до блудство. Чули за това отците и много се натъжили. И като повикали авва Йоан Колов, казвали му: Чухме за тази сестра, че живее лошо. Когато можеше, тя ни оказваше своята обич, а сега ние ще окажем своята обич и ще й помогнем. Потруди се да отидеш  при нея и по мъдростта, която ти е дал Бог, въздигни я. - Авва Йоан отишъл при нея и казва на вратарката: Кажи за мене на госпожата. Тя го отпратила, като казала: Вие преди я изпоядохте, а сега тя е бедна. Авва Йоан й рекъл: Кажи й, защото много полза мога да й донеса. Слугите й, като се присмивали, му казвали: А какво можеш да й дадеш, че искаш да се видиш с нея? Вратарката, като отишла, казала за стареца на господарката си. Девицата й казала: Тези монаси винаги обикалят около Червеното море и търсят бисери. След това, като се нагиздила, казала й: Повикай го. Когато той влязъл, тя, като го приела, седнала на разкошното легло. А авва Йоан, като се приближил до нея и я гледал в лицето, й казал: Защо ти унижаваш Иисус, че стигна до това състояние? - Като чула това, тя напълно се вцепенила. И старецът, като навел главата си, почнал силно да плаче. Девицата му казала: Авва, защо плачеш? Старецът вдигнал глава и като я навел отново, със сълзи й казал: Виждам, че сатаната ти се смее в лицето; как да не плача? Девицата, като чула това, била още по-поразена и му казала: Има ли покаяние, авва? Той отговорил: Има. Тя му казала: Вземи ме, където искаш. Да вървим, отговорил й старецът. И тя станала, за да го последва. При това авва Йоан забелязал, че девицата не направила никакво разпореждане и нищо не казала за къщата си, и се почудил. Когато дошли в пустинята, настъпила вечер. Аввата, като направил от пясък нещо като възглавничка за нея и като я прекръстил, казал й: Заспи тук. Направил и на себе си недалеч и като свършил молитвите, които изпълнявал, старецът легнал. Като се събудил в полунощ, той видял сякаш някакъв светъл път да слиза от небето до самата девица и видял ангели Божии, които възнасяли душата й. Когато станал и се приближил, той я побутнал с крак. Когато видял, че е умряла, той паднал по лице, като молел Бога и чул  глас, който говорел: Един час от нейното покаяние е приет по-добре от покаянието на мнозина, които се бавят и не явяват нищо подобно на това покаяние.

Hatshepsut

Авва Антоний каза: Послушанието и въздържанието укротяват зверовете.

***

Веднъж блаженият Арсений каза на авва Александър: Когато си приготвиш клонките, ела и вкуси с мене храна, а ако дойдат странници, яж с тях. Авва Александър започна да работи спокойно,  без да бърза, и когато настъпи времето (за ядене), оставаше му още работа; и искайки да изпълни думите на стареца, той остана да довърши клонките. А когато авва Арсений видя, че той се забави, вкуси храна, като разсъждаваше в себе си: Дали има при него странници? Когато вечерта свърши работата, авва Александър, дойде. Старецът му казва: Прие ли странници? Не, отговори му той. Той му казва: Защо не дойде? Той му казва: Защото ми каза: Когато си приготвиш клонките, тогава ела. И аз, като спазих думите ти, щом като ги завърших, сега дойдох. Почуди се старецът на неговото старание и му каза: По-скоро свършвай, за да извършваш молитвословието си несмутен, и приемай малко вода, (защото) в противен случай тялото ти скоро ще изнемогне.

***

Разказваха за авва Йоан Колов: Като се отдалечил в Скита при един тивейски старец, той живеел в пустинята. Аввата му, като взел сухо дърво, посадил го и му казал: Всеки ден поливай това дърво с чаша вода, докато не принесе плод. Водата била далеко от тях, така че Йоан отивал за нея вечерта и се връщал сутринта. След три години дървото родило плод. И старецът, като взел плода му, донесъл в събранието на братята и казал на братята: Вземете, вкусете плода на послушанието.

Казваха за авва Йоан, ученика на авва Павел, че имал голямо послушание. На едно място имало гробница и там живеела зла хиена. Старецът видял около това място тор и казал на Йоан: Върви и го махни. Йоан му рекъл: Какво да направя, авва, с хиената? Старецът с усмивка му казал: Ако те нападне, върви и я доведи тук. Братът отишъл там вечерта и ето, хиената го нападнала. Според заповедта на стареца той се хвърлил да я хване, но хиената побягнала от него. Йоан я подгонил като казал: Аввата ми нареди да те върна, - и като я хванал, свързал я. Аввата се безспокоял за него и седял, като го очаквал. И ето дошъл, водейки хиената вързана. Старецът, като видял това, се почудил, но искайки да смири Йоан, го ударил, като казал: Глупако, какво глупаво куче ми домъкна? След това старецът развързал хиената и я пуснал на свобода.

Hatshepsut

Някога, по времето, когато авва Арсений пребиваваше в Канопа, една твърде богата и богобоязлива девица от сенаторски род дойде от Рим, за да го види. Архиепископ Теофил я прие. Тя молеше архиепископа да убеди стареца, за да я допусне до себе си. Архиепископът отиде при авва Арсений и му каза: Една девица от сенаторски род дойде от Рим и желае да те види. Но старецът не искаше даже да се срещне с нея. Като казаха това на девицата, тя заповяда да впрегнат воловете, като каза: Аз вярвам в Бога, че ще видя стареца, защото аз съм дошла да видя не човек. Хора знатни има много и у нас в града, но аз съм дошла да видя пророци.
Когато тя достигна килията на стареца, случи се по Божие усмотрение той да бъде извън килията. Като видя стареца, девицата падна в нозете му. Той я изправи с гняв и, обръщайки се към нея, каза: Ако искаш да видиш лицето ми, ето, гледай. Девицата от срам не се осмели да погледне лицето му. Старецът й казва: Ако ти си слушала за моите дела, тях е трябвало да гледаш. Как ти си се решила да излезеш от дома си и да отплуваш толкова далече? Нима не знаеш че си девица и не трябва никъде да излизаш? Или ти си дошла за това, че след връщането си (в Рим) да кажеш на другите жени: Аз видях Арсений, - и морето ще стане път за жените, идващи при мене. Девицата отговори: Ако на Бога бъде угодно и аз се върна в Рим, не ще допусна нито една жена да дойде тук. Но ти се помоли за мен, и ме споменавай винаги. Старецът в отговор каза: Моля се на Бога да заличи от сърцето ми спомена за тебе.
Като чу това,  тя си тръгна в смущение и след завръщането си в града поради скръб заболя от треска. За нейната болест известиха на архиепископа. Той дойде при нея и я помоли да разкаже какво се е случило с нея. Девицата отговори: По-добре било за мене никога да не идвам тук; аз казах на стареца: споменавай ме, а той отговори: моля на Бога да се заличи от сърцето ми споменът за теб - и ето, аз умирам от скръб. Архиепископът й каза: Нима ти не знаеш, че си жена и чрез жената дяволът воюва със светиите? Затова така ти е отговорил старецът, а за душата ти ще се моли. По тоя начин девицата се успокоила в мислите си и с радост се отправила към отечеството си.

***

Авва Арсений, намирайки се още в царския дворец, се молел на Бога, като казвал: Господи! Научи ме как да се спася. И дошъл към него глас, който му казал: Арсений! Бягай от хората и ще се спасиш.

***

Веднъж авва Арсений дойде на едно място, където растеше тръстика и се огъваше от вятъра. Старецът каза на братята: Какъв е този шум? Братята му казаха: Тръстиката шуми. Старецът им рече: Наистина, ако някой пребъдва в безмълвие и чуе гласа на врабче, неговото сърце не може да запази предишното състояние; толкова по-трудно е за вас да го запазите, като слушате гласа на тази тръстика.

***

Разказваха за авва Памво, че той, приближавайки се към смъртта, в последния час говорел на стоящите до него свети отци: Оттогава, откогато дойдох в тая пустиня, построих си килия и се заселих в нея, не помня някога да съм ял друг хляб, освен спечеления с моите ръце и никога не съм се разкайвал, за думите които някога съм говорил, дори до този час. А сега заминавам при Бога така, сякаш още не съм започнал да му служа.

***

Авва Макарий запита авва Захарий: Кажи ми, какво е работата на монаха? Той отговори: Ти ли трябва да ме питаш, отче? На това авва Макарий му каза: Тебе ми посочиха, сине мой, Захарий! Има някой, който иска да те попитам. Тогава Захарий му каза: Според мене монах е този, който принуждава себе си във всичко.

***

Авва Даниил казваше за авва Арсений, че той прекарвал цялата нощ в бдение и когато на разсъмване поради естествения закон сънят го надвивал, аввата му казвал: Ела, зли рабе - и като спял малко време седнал, веднага ставал.

Авва Арсений казваше, че за монаха, ако е подвижник, е достатъчно да спи един час.

Авва Даниил казваше за него: Толкова години той живя с нас и му давахме на година малка мера пшеница; и когато идвахме при него, от нея ядяхме.

Казваше за него още, че той не повече от един път в годината сменял водата, в която накисвал клоните и само доливал нова вода. Той плетял от тях кошници и шиел до шестия час. Старците го питали, като казвали: Защо не сменяш водата на клонките? Тя мирише лошо. Той отговарял: Заради благовонията и мазилата, с които съм се наслаждавал в света, трябва да търпя това зловоние.

Hatshepsut

Веднъж Епифаний, епископ Кипърски, изпрати за да повикат авва Иларион и го помоли: Ела да се видим, преди да се разделим с тялото. Когато пристигна авва Иларион, те се зарадваха един на друг. На трапезата беше поднесена птица и епископът като я взе, подаваше на авва Иларион. Старецът му каза: Прости ми! Откакто съм приел монашески образ, не съм ял нищо заклано. - А аз, казал Епифаний, откакто съм приел монашески образ, не съм допускал никой да заспи, имайки нещо против мене и сам не съм заспивал, имайки нещо против друг. Старецът Иларион каза: Прости ми! Твоята добродетел е по-голяма от моята.

***

Авва Касиан разказваше за авва Йоан, бивш игумен на монасите: той дошъл при авва Паисий, който прекарал 40 години  в най-уединена пустиня. Тъй като Йоан имал голяма любов към него и поради тази любов (имал) свободата да говори, го запитал: Какво извърши ти през толкова време, в такова уединение, (без да бъдеш) ни най-малко тревожен от хората? Авва Паисий отговорил: Откакто съм се уединил, слънцето  никога не ме е виждало да ям. - А мене не ме е виждало в гняв - казал авва Йоан.

***

Казваше още: Авва Мойсей ни разказваше какво му говорел за себе си авва Серапион: Когато бях млад, седях заедно с авва Теона. Като станах веднъж от трапезата, по действието на дявола откраднах парче хляб и го изядох тайно от аввата си.  И понеже продължавах да върша това известно време, преобладан вече от тая страст, не можах да надвия себе си, но единствено съвестта ме осъждаше, а да кажа на стареца се срамувах. Случи се обаче по усмотрение на човеколюбивия Бог да дойдат някакви хора при стареца за душевна полза. Те го питаха за своите мисли. Старецът им каза: Нищо така не причинява вреда на монасите и радост на демоните, като утаяването на мислите от духовните отци. Той им говореше и за въздържанието. През време на тая беседа - продължи авва Серапион - аз размислих, че Бог е открил за мене на стареца и съкрушавайки се за греха, започнах да плача; след това изхвърлих хляба от пазвата си, който поради лошия обичай крадях и се прострях сам на пода, просех прощение за миналото и молитва за утвърждаване в бъдеще. Старецът ми каза тогава: Чедо! Още когато мълчах, твоята изповед те освободи от тоя плен и ти, произнасяйки осъждане сам против себе си, уби скрития демон, който те нараняваше. Макар че до сега ти го допускаше да те управлява, без да му се противиш и без да го изобличаваш, но отсега той повече няма да има място в тебе, бидейки изгонен от сърцето ти. Старецът още незавърши словата си, когато изведнъж нечистата сила се яви като огнен пламък, излизащ от пазвата му, който изпълни къщата със смрад, тъй че присъствуващите мислеха, че е изгорено много сяра. Тогава старецът каза: Познай словото ми! Чрез станалото знамение Господ яви свидетелството за твоето освобождение.

***

Авва Макарий; "За съхранението на сърцето"

"Чрез напрягането на своите помисли влез в пленника и роба на греха - твоя ум - и виж най-ниското в ума и най-дълбокото в помислите. Промъкни се до тъй наречените хранилища на душата и сграбчи здраво змията, която те убива чрез смъртоносните душевни членове. Ако я убиеш, ще бъдеш прославен от Бога заради чистотата си, ако ли пък не, смирил се като нищ и грешен, моли се на Бога заради онова, което е останало скрито, защото сърцето е бездна необятна"

Hatshepsut

Авва Доротей


Авва Доротей онагледил с удивително нагледно връзката между любовта към Бога и любовта към хората:

"Да си представим голям кръг. Да предположим, че този кръг е нашият свят, че центърът на кръга е Бог, а точките, образуващи радиусите на кръга са хора. Едни от тях са по-близо до центъра, т.е. до Бог, а други са по-далече от Него. Колкото хората се приближават към средата на кръга чрез своята любов към Бога, толкова те се приближават и един към друг; и обратно: отдалечавайки се един от друг поради неприязън, те едновременно се отдалечават и от Бог. Такава е същността на любовта: колкото се съединяваме с ближния, толкова се съединяваме и с Бог".

Преподобният Доротей бил родом от Тиваида и пребивавал в пустинята близо до Александрия, на едно място, наречено Килии на отшелниците (1). Паладий, епископ Еленополски (2), в младите си години станал свидетел на постническите му трудове и повествува следното за него.

Старецът пребивавал шестдесет години в една пещера и водел строг живот. Всеки ден по време на обедния зной ходел край морето, събирал камъни и строял с тях килии за онези, които сами не умеели да строят. "Аз, казва Паладий, го попитах веднъж:

- Отче, защо в твоята напреднала възраст изнуряваш тялото си в горещината?

А той ми отговори:

- Измъчвам го, за да не ме измъчва то.

Всеки ден ядеше с мяра само сух хляб и малко пустинни треви и пиеше по малко вода. Бог е свидетел, че никой не го е виждал да ляга на рогозката, нито да спи. Цяла нощ плетеше кошници от финикови клони и ги продаваше, а с полученото си купуваше храна. Замислих се дали само пред мене не живее така сурово и като пожелах да науча за целия му живот, започнах да разпитвам много негови ученици дали винаги е било толкова строго житието му. И те ми разказаха, че от млади години живее така и има обичай никога да не спи, само понякога, докато върши нещо или вкусва храна, очите му се премрежват, така че често пъти хлябът пада от устата му по време на ядене. Когато пък веднъж го уговаряхме да поспи малко на рогозката, той сякаш ни съжали и каза:

- Ако някога убедите ангел да заспи, ще убедите и мен.

Един ден около деветия час той ме изпрати - повествува Паладий - при своя кладенец да донеса вода за трапезата му. Когато се наведох над кладенеца, видях в него аспида (3). От страх не посмях да взема вода, върнах се при стареца и казах:

- Отче, загиваме, защото видях в кладенеца аспида.

А преподобният се усмихна, поклати глава и каза:

- Ако дяволът поискаше във всички кладенци и всички водни източници да хвърли ехидни, аспиди и други отровни влечуги, ти никога не би пил вода и щеше да умреш от жажда.

После стана и сам отиде при кладенеца, взе вода, осени я с кръстно знамение и пи с думите:

- "Където е кръстът, там не може да навреди бесовската сила" ("Лавсаик", глава 2). (4)

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.


(1) Тиваида е област на прочутия в древността град Тива. Със същото име е известен изобщо и целият Горен (Южен ) Египет. "Килии на отшелниците" се наричала една от египетските пустини на западния бряг на река Нил.
(2) Епископ Паладий Еленополски (368-430), ученик на преподобния Доротей, бил родом от Галатия. През 388 г. той пристигнал в Александрия и се отправил в близката пустиня, където се подвизавал и преподобният Доротей, а по-късно се преселил във Витлеем. През 399 г. бил избран за Еленополски епископ във Витиния, Мала Азия. Император Аркадий го заточил в Горен Египет като привърженик на свети Иоан Златоуст. През 408 г. той бил преместен в Антиноя, а през 412 г. се завърнал на катедрата си в Еленопол. По молба на кападокийския префект Лавс през 420 г. епископ Паладий съставил животоописание на светиите и преданията за тях, което в негова чест нарекъл "Лавсаик".
(3) Аспида или василиск - една от най-отровните змии в пустините на Арабия, Египет и Сахара.
(4) Преподобният Доротей починал в края на IV в., при царуването на Теодосий Велики (379-395).