• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 21, 2019, 04:28 pm

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9155
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 29
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 0
Guests: 3
Total: 3

Атила - Жизнеописание

Started by Hatshepsut, Oct 05, 2018, 03:33 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

/Официална, международно призната кратка биография/

Атила (? - 453) - Владетел на хунорите от 434 до 453 година, един от най-великите пълководци, нападали някога Римската империя. В Западна Европа не го наричали иначе, освен "Бич Божий". /Прозвището му идва от срещата с римския папа, който високомерно заявил: "Аз съм наместник на Бога". "Аз пък съм бичът Божий" - отговорил Атила. бел. прев./ Първите походи Атила извършва заедно със своя брат Бледа. По мнение на историците, хунската империя била наследена от братята след смъртта на техния чичо Ругила. Тя се простирала от Алпите и Балтийско море на запад, до Каспийско (Хунско /или Българско, бел. прев./) море на изток. За пръв път тези владетели се споменават в исторически летописи във връзка с подписването на мирен договор с владетеля на Източната Римска империя в град Маргус (сега - Позаревак). Съгласно този договор римляните се задължавали да удвоят изплащането на данък към хунорите, сума която трябвало занапред да възлиза на седемстотин фунта злато на година.

За живота на Атила от 435 до 439 година нищо не е известно, но може да се предположи, че в това време той водил няколко войни с варварските племена на север и изток от неговите основни владения. Очевидно, именно от това се възползвали римляните и започнали да не изплащат годишния данък, обусловен от договора в Маргус. Атила им напомнил.

През 441 година, възползвайки се от това, че римляните водели военни действия в азиатската част на империята, той, разбивайки немногочислените римски войски, пресякъл границата на Римската империя, преминаваща по Дунава и нахлул на територията на римските провинции Атила превзел много важни градове: Виминациум (Костолак), Маргус, Сингидунум (Белград), Сирмиум (Метровика) и други. В резултат на дълги преговори с римляните все между тях и хунорите се сключило примирие в 442 година и римляните прехвърлили своите войски към другата граница на империята. Но през 443 година Атила отново нахлул в Източната Римска империя. В първите дни той превзел и разрушил Ратиарий (Арчар) на Дунава и след това тръгнал в направление към Наис (Ниш) и Сердика (София), които също паднали. Целта на Атила била завоюването на Константинопол. По пътя си хунорите дали няколко сражения и превзели Филипопол. /Става дума за пети, а не за седми век. Напомнянето е отправено към късопаметните ни "историци", които датират както създаването на българската държава, така и преселването на българите въобще, към годината 681-ва./ Срещайки се с главните сили на римляните, Атила ги разбил край Аспера и, накрая излязъл към морето, защитаващо Константинопол от север и юг. Хунорите не могли да превземат града, обкръжен от непристъпни стени. Затова Атила се заел с преследването на останките на римските войски, избягали чак на Галиполския полуостров, и ги разбил. Като едно от условията на последвалия мирен договор Атила поставил изплащането от римляните на данък за изминалите години, който по сметките на Атила, възлизал на шест хиляди фунта злато, и утроил годишния данък до две хиляди и сто фунта злато.

До нас не са дошли свидетелства за действията на Атила след сключване на мирния договор до есента на 443 година. През 445 год. той убил своя брат Бледа и оттогава управлявал еднолично хунорите. В 447 година, по неизвестна за нас причина, Атила предприел втори поход срещу Източните провинции на Римската империя, но до нас са дошли едва незначителни детайли на описания от тази кампания. Известно е само това, че били задействани повече сили, отколкото в походите през 441 - 443 години. Основният удар паднал върху Долните провинции на Скитската държава и Мизия. По такъв начин Атила се придвижил на изток значително по-далече, отколкото в предишната кампания. На брега на река Атус (Вид) хунорите се срещнали с римските войски и им нанесли поражение. Обаче и сами понесли тежки загуби. След превземането на Марцианополис и похода през балканските провинции, Атила се придвижил на юг към Гърция, но бил спрян при Термопилите. /В действителност походът е бил ръководен не от самия Атила, а от регионалния български владетел Заберган, както свидетелстват тогавашните летописци. Официалната историография отново ни подминава. б. пр./ За по-нататъшния ход на кампанията на хунорите нищо не е известно. Следващите три години били посветени на преговорите между Атила и императора на Източната Римска империя Теодосий II. За тези дипломатически преговори свидетелстват откъсите от "История" на Приск Панийского /Ние го знаем като Приск Тракийски, но и тук явно са се намесили "висши съображение". бел. прев./, който през 449 година в състава на римска /Византийска, ако трябва да сме точни. бел. прев./ делегация сам посетил лагера на Атила на територията на съвременна Валахия /Влахия или Румъния вероятно. Не че не са прецизни хората, но нещо губят ориентация в близост с Българското. бел. на главния преговарящ за присъединяването ни към дъното на Атлантическия океан/. Мирният договор бил накрая сключен, но условията били доста по-сурови, отколкото тези в 443 година. Атила поискал да бъде отделена за хунорите огромна територия на юг от Среден Дунав и отново ги обложил с данък, сумата на който не ни е известна.

Следващ поход на Атила станало нахлуването в Галия през 451 година. До тогава той, както изглеждало, бил в приятелски отношения с командира на римската придворна гвардия Аеций, опекун на управителя на западната част от Римската империя Валентиниан III. /"Приятелски отношения" е много слабо казано. Аеций израсъл в двора на Кан Ругила като заложник, той бил приятел от дете с Атила и Бледа. Именно този факт изиграл решаваща роля при поражението в Каталаунската битка. бел. прев./ Летописите нищо не говорят за мотивите, подбудили Атила да настъпи в Галия. Отначало той обявил, че неговата цел на запад е Вестготското кралство със столица Толосия (Тулуза) и той няма претенции към императора на Западната Римска империя Валентиниан III. Но през пролетта на 450 година Гтойория /Вероятно Глория, но не съм напълно сигурен. Ако някой разполага с точни сведения - нека се обади. бел. прев./, сестра на императора, изпратила на хунорския вожд пръстен, молейки го да я освободи от натрапения й брак. Атила обявил Гтойория за своя жена и потискал част от Западната империя в като зестра. След хунорското нахлуване в Галия, Аеций намерил поддръжка у вестготския крал Теодорик /Теодорих, бел. прев./ и франките, които се съгласили да изправят своите войски против хунорите. Последващите събития са обвеяни от легенди. Обаче няма съмнение в това, че до пристигането на съюзниците, Атила практически окупирал Аурелианиум (Орлеан). Действително, хунорите вече здраво се разположили в града, когато Аеций и Теодорик ги изтласкали оттам. Решаващото сражение станало на Каталаунските поля или, според някои ръкописи, при Маурице (в околностите на Труа, точното място е неизвестно). После жестока битка, в която загинал вестготския крал, Атила отстъпил и скоро напуснал Галия. Това било неговото първо и единствено поражение.

През 452 година хунорите нахлули в Италия и разграбили градовете: Аквилея, Патавиум (Падуа), Вертойя, Бриксия (Брешиа), Бергамум (Бергамо) и Медиоланум (Милано). Този път Аеций не бил способен да се противопостави на хунорите. Обаче гладът и чумата, свирепстващи през тази година в Италия, заставили хунорите да напуснат страната.

През 453 година Атила имал намерение да премине границата на Източната Римска империя. Причина бил новият управител, на когото Марциан отказал да плаща данък, по договора на хунорите с император Теодосий II, но в нощта на сватбата с момиче на име Илдико, вождът умрял в съня си. /"Момичето" отначало се казвало Кримхилда, и всъщност се това била вдовицата на легендарния германски герой Зигфрид на Рейн, за което свидетелства епосът "Песен на нибелунгите", а Илдико било нейното хунорско име. Дребният пропуск обясняваме с натрапващата се съпоставка между древния германски епос и късния, макар и велик наш владетел Атила от рода Дуло. За по-голяма яснота ще припомня историята с оня американски фермер, който загубил своята запалка, и когато след 20 години я намерил, я предал в местния музей като антика. бел. на главния цензор./ Тези, които участвали в погребението и скрили съкровищата на Владетеля, били убити от хунорите, за да не може никой да намери гроба на Атила. /С това вече изобщо не можем да се съглася, но темата е твърде обширна, за да я развивам тук. Само ще попитам - нима след всяко погребение на български Кан са били избивани участниците, та днес с малки изключения не можем да намерим гроба на нито един от тях? бел. на главния питащ/ Наследници вожда станали неговите многочислени синове, които разделили помежду си създадената империя на хунорите. /Колко синове е имал Атила едва ли някой днес знае, но затова пък е известно, че Империята била поделена между двама от тях - Елак и Ернак, или както е записан в нашия Именник - Кан Ирник. бел. прев./

Приск Панийски, видял Атила по време на своята визита през 449 година, го описал като невисокого набит мъж с голяма глава, хлътнали раздалечени очи, сплескан нос и рядка брада. Той бил груб, раздразнителен, свиреп, при водене на преговорите много настойчив и безжалостен. На един от обедите Приск забелязал, че на Атила му подавали храна в дървени съдове и ял само месо, докато в същото време неговите главнокомандващи се угощавали с лакомства от сребърни /И златни! Приборите и съдовете били съобразно ранга. бел. на Приск/ съдове. /Чашата, от която Атила пиел вино също била дървена. бел. на Приск/До нас не е достигнало нито едно описание на водена от Атила битка, поради което ние не можем напълно да оценим пълководческия му талант. Обаче неговите военни успехи, предшествали нахлуването в Галия, са несъмнени.

http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=97