• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 June 2019, 23:19:23

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9234
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 31
Total: 31

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

В Рускастро откриха златна монета от времето,
когато Иван Александър сразява Андроник III


Находката е важно доказателство за активното обитаване на крепостта
през първата половина на XIV век



Край разкритото преди няколко дни монументално каменно стълбище, водещо до средновековния замък в крепостта Русокастро, тези дни бе намерена златна монета - перпера, отсечена в периода 1325-1328 г.

На лицевата  страна е представена св. Богородица с изобразени около нея крепостните стени и кули на Константинопол. А на обратната страна се вижда Исус Христос, който благославя византийските императори Андроник II и Андроник  III Палеолог.

Монетата вероятно е изтървана тук по времето на събитията от 1331 г., когато българският цар Иван Александър сразява безапелационно Андроник III. ,,Тя е доказателство за активното обитаване на крепостта през първата половина на четиринадесетото столетие" - уточнява ръководителят на разкопките Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.

Това е втората златна монета от първата половина на XIV в., открита при разкопки на могъщото укрепление край Бургас. През 2016 г., пред западната крепостна стена бе намерена и друга подобна перпера, отсечена в периода 1341-1348 г.

Освен двете златни находки, тази година археолозите попаднаха и на многобройни медни монети, сред които такива на българските царе Константин Тих и Иван Александър. Сред образците от сребро има и на цар Иван Александър, на Венеция и на Атинското херцогство. Детайлния анализ на монетите ще бъде изготвен, след като те бъдат почистени и консервирани в реставрационно ателие.

http://www.desant.net/show-news/41380

Hatshepsut

Археолози откриха нови ценни находки в Хрисосотира край Черноморец


Хрисосотира е малък полуостров, разположен в източната част на землището на гр. Черноморец, Община Созопол. Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов за четвърта поредна година проучва една от най-големите крепости в района на Бургаския залив.


Teглилки

Констултант на проучванията е доц. д-р Людмил Вагалински (Директор на НАИМ при БАН). В експедицията участват д-р Маргарита Попова (зам.ръководител) , Антония Йорданова, работници от Черноморец и с. Маринка.

Разкопките се осъществяват със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от голям научен проект на музея имащ за цел да се анализират археологическите и исторически сведения за крайморските крепости и пристанища в провинция Хемимонт за периода V-VІІ век.

Разположеното укрепено селище на площ 73 дка е получило своето име, вероятно при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век.


Средновековна керамика

За разлика от древния полис, Хрисосотира има твърде кратка историческа съдба. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено селище, което притежава строго уредена вътрешна планировка, представителна обществена сграда -седалище на висш духовник или управител, складови помещения, култови сгради.

Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м,  в които са включени 4 мощни кули. Изброените елементи на поселищната система дават основание на проф. Иван Христов да твърди, че проучвания обект от НИМ всъщност е малък град - част от големия късноантичен мегаполис Созопол.

Разкопките са проведени на площ 1 дка. Проучени са 6 сгради от ранновизантийския период ( казармена постройка до една от кулите, жилищни сгради с  прилежащите улици и оградени дворни пространства).

Особен интерес предизвиква т. нар. ,,сарафска сграда". Назована е така от екипа на експедицията поради факта, че в нея са открити  7 бронзови теглилки за скъпоструващи стоки и златни византийски монети.

Всички те са предназначени за нуждите на локални стоково-парични отношения и то в зона, която определено е назована не само крайбрежна, но и пристанищна. В конкретния случай археолозите отчитат факта, че паметници притежават качеството на колективна находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век.


Метални и керамични находки

Разположението на сградата в непосредствена близост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я превръща в своеобразен ponderarium - място в което се съхранявали комплекти от теглилки с различна номинална стойност.

При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е разположена от южната страна на обекта.

Под вода са забелязани останките на древен кей, както и основите на късноантични сгради, които в периода V-VІІ век все още не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов вече подготвя подводна експедиция за следващия сезон, когато ще се търси потънал византийски кораб натоварен с амфори.

При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 ценни движими културни ценности. Находките включват различни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветление, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило, епиграфски паметник.

Интерес предизвиква вграден в един от зидовете на сграда от VІ век каменен блок, на който са врязани грижливо кръстове и криптограма с гръцки букви (ХМГ: Χ(ριστὸν) Μ(αρία) [γ(εννᾷ)]. ἀμήν."Мария ражда Христос. Амин").

До миналата година се смяташе, че Хрисосотира е превзета и опожарена от аварите през 614 г. Откритият под рухналия покрив на една от сградите фолис (вид бронзова византийска монета) на император Констанс ІІ (641-668 г. ) променя тази датировка. На лицевата страна на монетата  е изобразен императорът с неговия син Константин ІV Погонат.

Изглежда Хрисосотира, както и по-големите крепости като Созопол, Урдовиза и Ахтопол остояват на варварските нашествия и остават ,,гръцки" крайморски аванпостове на Константинопол през втората половина на VІІ век. С прекъсване от шест столетия Хрисосотира е заселена отново през ХІІІ век.

Откритите в повърхностните пластове десетки фрагменти от съдове с монохромна глазура доказват, че до идването на турците тук през ХV век съществува голямо селище.

По принцип сграфитото с жълта монохромна глазура е най-характерният тип трапезна керамика по черноморското крайбрежие и се среща във всички селища. Според специалистите на юг от Хемус точни аналогии и паралели на находки от Черноморец има в Ахтопол, Урдовиза и Созопол, както и сред най-късните находки от Палеокастро в Поморие и Акве Калиде, които според общата хронология на обектите могат да се отнесат към края на ХІІІ в.

На север от Стара планина сграфитото с жълта монохромна глазура доминира в пластовете от края на ХІІІ и ХІV в. във Варна, Кастрици и Калиакра. Малко изненадващо според специалиста по средновековна керамика Мария Манолова,  като общ комплекс съдовете от Хрисосотира имат най-точни аналогии в Кастрици, където подобни находки със сигурност се датират в жилищните хоризонти от ХІV в. Приликата със съдове от крепостта до Варна вероятно се дължи на морската търговия.

http://www.desant.net/show-news/41539

Hatshepsut

200 килограмови саркофази открити край Созопол


Редки керамични саркофази откриха археолози край Созопол, съобщи за Gramofona.com директорът на музея в града Димитър Недев. Находките са намерени в местността Месарите и са от последните два сезона. В проучвателния терен са открити и няколко десетки погребения, три от които извършени в керамичните саркофази.

,,Датират от началото на трети век преди Новата ера. В нашите земи от този период те са без аналог. Като структура са съвсем обикновени. Някои са с жлеб, а други без. Интересно е, че те показват умението на античните грънчари. Някои от тях са покрити с тухли", обясни Димитър Недев.

Интересни са намерените вътре в саркофазите находки като керамични съдове за балсам, тоалет, ножици и монети.

Недев допълни, че изработката на ковчезите е изключително трудна, а реставрацията им много тежка. За ваденето на всеки от земята били извикани по 8 души на саркофаг, тъй като тежат над 200 килограма. От намерените общо 4, три вече са реставрирани.

Интересно е да се посочи, че подобни саркофази има по целия свят, но за нашите земи са рядкост. Недев уточни, че такива има много в Гърция. ,,Това показва, че хората тук са били с по-добри възможности",

https://www.gramofona.com/

Hatshepsut

През Средновековието край Русокастро са кръстосвали свирепи турове

Намерени при разкопките на крепостта кости от изчезналото древно животно дават нови сведения докога то се е срещало по нашите земи

Общо 662 кости, рога, копита и зъби на домашни и диви животни са извадени това лято при археологическите разкопки на средновековната крепост Русокастро. Животинските останки бяха изследвани от археозоолога д-р Георги Рибаров.

От неговия анализ става ясно, че през XIII-XIV в. жителите на града са консумирали месо от различни животински видове. Прави впечатление, че една четвърт от общия брой кости е от диви животни - дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, фазан, лебед, което показва, че за хората от Средновековието ловът е бил един сериозен поминък.

От особена ценност са намерените костици от изчезналото днес диво говедо - тур.
Неговият лов бил висш пилотаж - да се залови такова могъщо животно било опасно занимание. Прародителят на днешното домашно говедо бил опитомен преди хиляди години и от него са се развили многобройни домашни породи.


Той населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия изток, като на много места бил изтребен още преди новата ера. В Централна Европа обаче продължава да се среща доста векове след това.

В каталога ,,Породи селскостопански животни в България" под общата редакция на доц. д-р Васил Николов - национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на ИАСРЖ, се твърди, че при разкопки на територията на страната са открити кости от плейстоценски тур, който живял в далечните праисторически времена на ледниковия период. Според този каталог, турът обитавал нашите земи до към ХII век.

Климентина Койчева пък в своя статия изтъква, че към 1400 г. това животно се е срещало вече само в горите на Полша, Белорусия и Литва. Тогава е взет под кралска защита и най-напред ловът му е бил позволен само за благородници, после право да го ловуват имали единствено членовете на кралското семейство.

Резултатите от изследванията на намерените в крепостта Русокастро кости, извършени от д-р Георги Рибаров, показват обаче, че турове са ловени в тази част на България и през XIII и XIV в. И това хвърля нова светлина върху датировката до кога реално този свиреп див звяр е кръстосвал нашите земи. Т.е. официално възприетата досега теза, че турове у нас се срещали до XII в., просто не отговаря на истината.

Освен турове, край Русокастро са били отстрелвани също благороден елен и дива свиня. Месото им е било обработвано кулинарно чрез печене - това става ясно от откритите по костите следи от нагар от прякото въздействие на огъня.

Намереният фрагмент от лакътна кост от лебед пък навежда на мисълта, че птицата е убита в някое от крайморските езера или в крайбрежната ивица на Черно море. Водолюбиви хвъркати е било най-лесно да се издебнат и отстрелят някъде из обраслите с водна растителност брегове на езерата, разположени недалеч от проучвания обект. Изглежда средновековните жители на Русокастро са ходили на лов именно край тези водоеми.

Сред изследваните животински кости са намерени и останки от черупката на морска мида. При това - на доста едър екземпляр. Това че те са обгорени и с останки от пепел свидетелства несъмнено, че мидата е печена пряко върху жарта. По всичко личи, че някогашните русокастренци са познавали добре този морски деликатес и често са прескачали до близките брегове на Черно море, за да събират миди.

Анализът на костите, намерени от археолозите край Русокастро, разкрива още, че обитателите на средновековния град са слагали на трапезата си най-вече домашни прасета, при това - предимно 6-8 месечни. От дребните преживни животни за храна употребявали повече овце, отколкото кози.

Тъй като в проучваната крепост са намерени останки само от едно куче, археозоологът предполага, че ако не всички чифтокопитни, то голяма част от тях не са отглеждани в укрепения обект, а са били доставяни от селища извън него, каквато практика е установена през XIII - XIV в. и в други укрепени населени места на средновековна България, включително и в столицата Търново.

От домашните птици са открити кости на гъска, следствие на което д-р Рибаров стига до извода, че най-вероятно на птицевъдството в Русокастро не се отдавало особено внимание.

Много важна информация е добита от изследването на конските кости. Става ясно, че те са от селектирани породи, ползвани за езда, а не за теглителна сила. По своите показатели те се доближават до костите от коне, открити в крепостта Царевец - това са животни, отглеждани за войскови нужди, и които в никакъв случай не са ползвани в домашните стопанства.

Друг интересен факт, на който се натъква археозоологът по време на анализа, е че някои от еленовите рога са отрязани близо до основата, както и в противополжната (горна) страна на фрагмента. Така обработени предварително, те вероятно са били използвани като суровина за изработка на оръдия на труда, оръжия или предмети за бита.

Припомняме, че разкопките на крепостта Русокастро се проведоха от юни до октомври от екип на Регионален исторически музей-Бургас с ръководител Милен Николов.

http://www.desant.net/show-news/42598

Hatshepsut

Скелет на 4000 години и кинжал от Бронзовата епоха в гробна могила край Приморско

https://nova.bg/

Скелет на 4000 години откриха археолози край Приморско. Археолозите започват археологическите разкопки, след като на повърхността излизат кости от иманярска инвазия.

,,Скелетът беше открит в местността Силихляр, която се намира на 5 км от град Приморско. В същата местност преди няколко години открихме златно съкровище и продължихме работата по надгробни могили", обясни за ,,Здравей, България" директорът на Историческия музей в Приморско Даниел Пантов.

,,Миналата година започнахме проучването на мащабна могила, която е висока 7 метра, а диаметърът й - около 100 метра. Първо попаднахме на големи изкопи. След разчиствавнето им, открихме гроб от Бронзовата епоха. В него имаше гробен инвентар, сред който открихме кана от Бронзовата епоха и кинжал. Очевидно гробът беше вторичен, защото беше в периферията на могилата", разказа директорът на Историческия музей в Приморско.

Интересното в случая е, че над гробната яма, е открита единична ръка, която по мнение на археолозите, вероятно е положена там след извършено погребение. От вътрешната страна гробницата била изрисувана с червена боя, което пък било отличителна черта за погребение на знатен покойник.

Според археолозите скелетът е бил на изключително здрав човек. Въпреки това костите ще бъдат подложени на изследване.

Повече по темата гледайте във видеото:


Hatshepsut

Археолозите откриха сребърно съкровище на Русокастро


Археолозите откриха съкровище от седем сребърни монети при разкопките на крепостта Русокастро. Те са с номинал грош и са известни с името ,,торнезе".

Отсечени са в Ахейското княжество, известно като деспотство Морея, обрпазувано след IV кръстоносен поход. То се намира в Пелопонес (днешна Гърция).



Всяка монета тежи приблизително по 9 грама. На лицето е представен равнораменен кръст, а на обратната страна - кула на католическа катедрала.

Съкровището е открито при проучването на монументална представителна сграда от дворцов тип с дължина 20 и ширина 8 метра.

https://dariknews.bg/regioni/burgas/arheolozite-otkriha-srebyrno-sykrovishte-na-rusokastro-2112644

Hatshepsut

Неизвестна крепост е открита под водата край остров Свети Тома


Неизвестна крепост е открита в района на остров Свети Тома при подводна експедиция от екип на Националния исторически музей. Подводните проучвания са продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни тази година, при които бяха открити тракийско светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.

 В рамките на подводните проучвания са извършени спускания от трима водолази, които на две места са открили фрагментирана керамика.

 Първата зона, в която са открити силно фрагментирани керамични съдове от първото хилядолетие пр.Хр., е разположена в югозападното продължение на острова. Там са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина един метър, разказват археолозите за БТА.

Те предполагат, че става дума за неизвестна до този момент крепостна стена, дело на древните траки. От южната страна на острова на дълбочина 9 метра е открита част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, които са били предназначени за древен строеж на острова.

 Археолозите посочват, че островът Свети Тома в миналото е бил част от полуостров.

https://frognews.bg/novini/neizvestna-krepost-otkrita-pod-vodata-krai-ostrov-sveti-toma.html

Hatshepsut

Разкриха неизвестна досега крепостна стена и бойна кула край замъка в Русокастро


Това за пореден път показва мащаба на укреплението, което съперничи по размери на старопрестолен Царевец

Неизвестна крепостна стена, завършваща с кръгла бойна кула, откриха археолозите при проучванията на средновековния български град Русокастро. Тя се спуска от северния край на замъка на северозапад и охранява пътя, по който се е достигало до главния вход на крепостта, съобщават от Регионален исторически музей-Бургас, чийто екип извършва разкопките там.

Новоразкритата стена е широка от 2,5 до 2,9 м, и е запазена на височина 2,1 м. Тя е фундирана директно върху скалата и преодолява денивелациа от 4 м. Изградена е от каменни блокове с хоросанова спойка. Кулата е кръгла, плътна, с диаметър 5,3 м. Около нея са открити керамика от XIII-XIV в., както и две монети, които предстои да бъдат идентифицирани.

Това за пореден път показва мащаба на укреплението, което съпорничи по размери на старопрестолен Царевец.

Проучванията на крепостта Русокастро се ръководят от директора на бургаския музей Милен Николов и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/46808

Hatshepsut

Уникално откритие в Приморско: НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА ЮГ ОТ БУРГАС


2000 ГОДИНИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ЕЛИНИТЕ ПО ЧЕРНОМОРСКИТЕ БРЕГОВЕ, ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПРИМОРСКО Е БИЛА ГЪСТО НАСЕЛЕНА.

Нашите далечни предци са имали високо развита за времето си икономика и стандарт на живот. Тук са открити останките на първите опитомени коне в Европа. Строени са мегалитни крепости, които по нищо не отстъпват на най-известните в света паметници от това време.
Преди няколко дни, при археологически разкопки на надгробна могила в местността ,,Силихляр", бяха открити изключително редки и ценни за науката експонати, които разширяват представите ни за богатството на обитателите на района през ранно бронзовата епоха 3200 - 2500г. пр.Хр. В гроба на млада девойка са били поставени личните й бижута: златни обеци и чифт сребърни висулки за плитки. Мощните каменни съоръжения в могилния насип ни дават представа за религиозните схващания на тогавашните хора. Те засвидетелстват култа към слънцето, както и сериозни астрономически познания.

Изделията от благородни метали изработени преди 5000 години показват, че още тогава в Странджа планина се е добивало злато и сребро. Вероятно това са хората, които първи разработват рудните находища в района на Медни рид. Предполага се, че това са предците на тракийското племе Скирмиани, които са се съюзили с персийския цар Дарий I.
В близост до могилите от ранно бронзовата епоха през 2016г. бе открито друго златно съкровище - 42 броя апликации от конска амуниция. То е около 2000 години по-младо от новото откритие, което доказва устойчивостта на традицията на местните златари.

https://www.primorsko24.bg/novini/unikalno-otkritie-v-primorsko-nay-staroto-zlato-na-yug-ot-burgas/

Hatshepsut

Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози в Ахтопол


Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози по време на проучванията на късноантичната и средновековна крепост Агатополис. Това съобщи по време на провелата се кръгла маса в морския град доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт. Той разказа, че находката е намерена във вътрешността на крепостната стена при проучване на османски жилища. Съкровището е било поставено в питос-голям керамичен съд за съхранение на жито. В него имало 854 сребърни и златни монети от средата на осемнадесети век. Те са свързани със султаните Мурад I и Мехмед III. Находката е била заровена в платнена торбичка и по монетите е имало отпечатъци от нишките на плата. Открити са още обеци, огърлици, колан и накити за коса, каза още доц. Андрей Аладжов. Той коментира, че това е най-голямото като обем и като брой предмети съкровище, намирано по Черноморското крайбрежие. "Лично аз бях изненадан, защото в Османския период тук парите са били в обръщение и не са се трезорирали. Това, че са закопани такова голямо количество монети, означава, че е имало или някакво голямо нападение или друго подобно събитие", обясни той.   

Археолози, историци, музейни специалисти и изследователи се събраха в Ахтопол, за да участват в кръгла маса на тема: ,, Историко-археологически проучвания в Черноморска Странджа - 2018 год." Срещата се организира от сдружение ,,Черноморски Странджа" и нейния председател инж. Петър Кънев за тринадесети пореден път. Тя се провежда под патронажа на г-н Вълчо Чолаков, областен управител на Бургаска област.

Преди началото на форума водосвет бе отслужен от Негово Преосвещенство Агатополски епископ Иеротей. Приветствие към всички присъстващи отправиха инж. Петър Кънев и Станислав Димитров, кмет на Ахтопол.

Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за това как е било открито изключително интересното съкровище от нос Калиакра. Проф. дин Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет говори за изследванията и археологическите проучвания, проведени в Патриаршеския манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров Св. Иван". Проф. дин Иля Прокопов от Кръг Будител изнесе доклад на тема ,,Залезът на елинистическите монетосечения и появата на имитациите в монетната циркулация по Странджанското крайбрежие". За проучванията край Бродилово през 2018 година говори археологът Деян Дичев. Д- р Стефан Пейков представи темата ,,Кметовете на Несебър след 1876 год." Д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология и Павел Георгиев, археолог в ЦПА, говориха за подводните археологически проучвания на Центъра за подводна археология през 2018 година, за изследванията във Варненското и Белославкото езера и за находките в залива пред устието на река Ропотамо.

На форума присъстваха още Иван Гранитски, Стоян Райчевски, проф. Даниела Агре, проф. Станислав Станилов, проф. Иво Христов, директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев и още много видни историци, археолози и общественици. Модератори на заседанията бяха Пламен Крайски и д-р Атанас Орачев.

http://e-burgas.com/post/golyamo-sakrovishte-ot-moneti-i-nakiti-otkriha-arheolozi-v-ahtopol-8171

Hatshepsut

Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ


Пета поредна година екип на Националния исторически музей (НИМ), под ръководстото на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град Хрисосотира, разположен на едноимения полуостров между градовете Созопол и Черноморец.

Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция ,,Инфраструктура на отбраната" към Министерството на отбраната.
През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.



За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.



С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.


Бронзова тежест за кантар

Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.


Керамични съдове

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.


Бронзовата лампа

Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои внимателно почистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - обстоятелство, което позволява да определим по-точно горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Твърде вероятно е постройката, а от там - и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол. През 613-615 г., както съобщава Изидор Севилски (VII в.), славините отнели от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините вече започнали да кръстосват Егейско море.

Известно е, че през 619 г. славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили много селища в Тракия. Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.
 
Както често се е случвало през VІІ век, мирът се оказал краткотраен. През 626 г., по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия  продължили 10 дни, като този път голям брой славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.
 
Йоан Антиохийски пише по повод обсадата на Константинопол от 626 г., че хаганът на аварите ,,превърнал морето в суша" чрез ,,разбойнически кораби".

През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.

За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е  целогодишно от лицензирана фирма, има видеонаблюдение, използват се и кучета.

http://www.desant.net/show-news/47417

Hatshepsut

Бургаски археолог представя съдове на 7 хиляди години


"Ранно- и среднохалколитни антропоморфни съдове-хранилища от българското черноморско крайбрежие" представя музейната лекция тази събота - 1 декември. Лектор ще е археологът Мирослав Класнаков - специалист по праистория и ръководител на проучванията на Селищна могила Бургас в местността Солна нива (10-ти километър).

През пролетните месеци на 2008-2009 г. се провеждат първите археологически разкопки на праисторически паметник на културата в община Бургас. При сондажните проучвания са открити голямо количеството (цели и фрагментирани) антропоморфни съдове-хранилища. Върху тялото им пластично е оформен женски бюст, а в шията им са пробити по два отвора, изобразяващи очи. Съдове-хранилища с подобна форма, същото разположение на украсата и сходни орнаментални мотиви, са открити и в други праисторически обекти, разположени по българското черноморско крайбрежие.

https://www.burgas24.bg/novini/burgas/Burgaski-arheolog-predstavya-sudove-na-7-hilyadi-godini-831476

Hatshepsut

Деултум - най-старата римска колония по българските земи


Римската Colonia Flavia Pacis Deultensium, или Деултум, е най-старата римска колония по българските земи. Основана е в началото на 70-те години на I век, веднага след Юдейската война. Днес спомена за колонията пази Националният археологически резерват ,,Деултум-Дебелт" в покрайнините на село Дебелт, община Средец, Югоизточна България. Колонията е създадена до устието на днешната река Средецка, която се е вливала в Бургаския залив.



Колонията има чисто стратегическо значение. Тя е трябвало да служи като навигационна връзка между Дунавския и Малоазийския лимес. Създаването ѝ се свързва с пенсионирането на ветераните на VІІІ Августов легион, на които е дадена земя край днешното село Дебелт.

Заселените тук ветерани се ползват с висок статут и са освободени от преките данъци в Римската империя. Колонията е подчинена пряко на императора на Рим. По това тя се отличава от останалите градове в провинция Тракия. Предполага се, че много преди създаването ѝ е извършван оглед на мястото.



Изграждането на селището започва с полагането на двете централни улици - Декуманус Максимус (с посока изток - запад) и Кардо Максимус (с посока север - юг). Оттам се определят основните порти на римския град и се развива градоустройствената структура. Градът е разполагал с добра канализационна система.



Колонията много бързо набира сили и във втората половина на II- началото на III век бележи своя разцвет. Това е и времето, когато тя сече собствени монети, - отбелязва Красимира Костова.

Сред проучваните обекти на територията на резервата са термите, играли важна роля в ежедневието на римляните:

Това е огромна обществена сграда, която заема две инсули. Термите са изключително интересни като съоръжения, в които се е случвал социалният живот на колонията, - обяснява археологът. - Преди обяд са посещавани от жените, следобед от мъжете. Освен за къпане, римлянитеса отивали там и за срещи, игри на зарове и други развлечения.



Сред проучваните обекти в резервата е огромна обществена сграда, в която е открита бронзова глава от статуя на император Септимий Север, поставена тук при посещението му през 195 г. Предполага се, че градът е посетен и от семейството на император Филип I Араб. На постаментите с бронзови статуи, които сме открили в същата сграда, виждаме посветителни надписи на Филип I Араб, на неговия син и съпругата му, посочва Красимира Костова. Правени са и сондажни проучвания за северната кула от укрепителната система на ранновизантийския град Девелт, който в IV век става епископски център. Това е третият по големина град в провинция Хемимонт. Във втората половина на V век, след поредица от нашествия на готи, а по-късно и на хуни, се изгражда нова крепостна стена на града. Той се стеснява, тъй като и населението намалява.



На територията, обявена през 1988 г. за археологически резерват, могат да се видят и много други интересни обекти.

Тук се намира внушителен с размерите си защитен вал, известен като Еркесия - много добре запазената граница между България и Византия след 812 г., след превземането на тази територия от хан Крум. При подписването на мирния договор между България и Византия при хан Омуртаг имаме корекция на границата и южно от реката, на територията на днешния завод ,,Промет Стиил", се изгражда средновековна византийска митница, а в близост до нея -църква. Днес може да се види само средновековната църква, в която е държан архивът на митницата. Нека напомним, че по онова време България има огромна територия. Например Пеща тогава е била българска. Има предположение, че през 864 г. в средновековната църква се е покръстил княз Борис I Михаил.



В резервата могат да се разгледат и останките на ранновизантийска крепост, която през IX-X век се превръща в средновековния Девелт. Животът от територията на римския град се пренася южно от реката в тази малка крепост, предвид договора между България и Византия. А на територията на античния град се изгражда българският гарнизон. Селището Девелт функционира до края на XIII в., но сменя местонахождението си. След като тези земи падат под османска власт, то се премества в северните части на днешното село Дебелт и постепенно се превръща в аграрно селище. През 1881 г. братята Шкорпил локализират, че тук се намират руините на древната колония Деултум.

http://bnr.bg/post/101103874